Mary Reilly (1996) Свали субтитрите
Джон Малкович
във филма
МЕРИ РАЙЛИ
Джордж Коул
Майкъл Гембън
Кати Стаф
и Глен Клоуз в ролята на г-жа Фарадай
Няма да те ухапя.
Съжалявам, г-не. Изплашихте ме.
Рано си станала.
Обикновено ставам в 5, г-не. Иначе не мога да смогна.
Мога да стоя буден през цялата нощ, без това да ми се отразява на следващия ден.
Е, добре.
Тези белези...
Имаш ли нещо против да ги изследвам? От чисто научно любопитство.
Не обичам да говоря за тях, ако това ви интересува.
Има няколко и на врата ти.
Наподобяват белези от зъби.
Това.... Да, г-не. Белези от зъби са.
Мери, има една морска змиорка в килера. Ще ми я донесеш ли?
Тя е жива!
Топлината на ръцете ти я е свестила.
Сложи я тук.
Трудно умират тези гадини, змиорките. Сега я хвани откъм опашката.
Хайде. Няма какво да я съжаляваш.
Подай ми куките.
Какво ти става?
Добре съм.
- Бяла си като платно.
- Съжалявам.
Добре,махни голямата тенджера от огъня.
Какво прави там самичък, всичките тези часове?
Работи върху нещо. Не знам.
Миналата година изнасяше лекции в тази операционна зала.
Имаше пациенти, като всеки лекар.
И просто спря?
Просто така. От днес за утре.
Сигурно търси лекарство срещу нещо.
Да.
За това, което го измъчва, ако все още е с ума си.
Да оставя ли свещта още малко, или искаш да спиш?
Винаги искам да спя.
Не мога да разбера, защо са необходими толкова много усилия, за един човек.
Нямам нищо против тежката работа.
Е, аз имам.
Прислужница съм от 12-годишна и това е най-доброто място, на което съм била.
Възпитан човек е, доктора. Всеки може да види това.
Ако беше толкова възпитан, щеше да ме оставя да спя поне до 6.
Лека нощ, тогава.
Чувствам се в безопасност тук, това е.
Добро утро, г-не.
Мери, много ти благодаря, умирам от глад.
За мен е удоволствие. Не бях сигурна, дали да ви будя.
Защо?
Не сте имали много време за сън. Чух ви да се прибирате преди три часа.
Миналата нощ приключих с едно много дълго пътешествие.
От месеци...
се занимавах с най-сухото четене, с теория.
Но през изминалата нощ, всички прегради пред мен се срутиха.
Направих велико откритие.
Много се радвам да чуя това, г-не.
Вчера, когато надникнах в библиотеката, те видях там....с книга.
Не знаех, че можеш да четеш.
Много съжалявам.
Не се притеснявай да си вземеш, която книга желаеш.
Не бих искала останалата част от прислугата да ме мисли за нещо повече от тях.
Не, не мога да ям нищо от това.
Да помоля ли г-жа Кент да ви свари няколко яйца?
Абсолютно ли си сигурна, че не искаш да ми кажеш как си получила тези белези?
Съжалявам. Няма да те питам повече. Остави подноса.
Ще помолиш ли Пуул да организира преместването на това в кабинета ми?
Да, г-не.
Надявам се не си си създала неприятности, Мери.
Не, г-не.
Докторът просто ми каза, че иска огледалото да бъде преместено в кабинета му.
Можеш ли да ми обясниш, защо господарят е решил да даде тези указания чрез теб?
Не, освен, че му казах, че съм чула да се прибира късно миналата нощ.
Какво си направила?
Беше в спалнята на господаря доста продължително време.
Какво още ти каза?
Обсъждахме какво трябва да бъде направено в градината.
В градината?
Доста е мрачно там. Бихме могли да засадим една или две цветни лехи.
И кой ще направи всичко това?
Аз бих. Нямам нищо против.
Нямаш ли достатъчно работа?
Мога да се занимавам в почивните си следобеди.
На предишното ми мяс.....
Запознати сме с миналото ви, г-жо Кент.
Господарят изпращаше една от прислужниците всяка сутрин в 9...
...точно в 9.
На края стана толкова очевидно,
че беше освободена. Без препоръки.
Често се чудя какво ли се случи с нея.
Предполагам, че сега забавлява господа във всички часове от деня.
Брадшоу!
Да, г-н Пуул?
Запазете дъха си, за да духате кашата си..
Да, г-н Пуул.
Какво правиш?
Г-н Пуул не ме допусна до операционната.
Така ли?
Огледалото е на мястото си.
Благодаря.
Мери ни разказа за разговора ви относно градината.
Напомни ми до какви изводи стигнахме, Мери.
Цветни лехи там и в ъглите.
И градина с билки и подправки до кухнята.
Точно така.
Точно от каквото имаме нужда.
Ще събереш ли персонала в столовата в 6?
Трябва да обявя нещо.
Както всички сигурен съм знаете...
...бях много ангажиран в работата си напоследък.
Ето защо, реших да си взема помощник.
Името му е г-н Едуард Хайд, като възнамерявам да му дам къщата на разположение.
Разбира се, като правило той ще идва и ще си отива през задната врата на лабораторията.
Но когато има възможност да бъде тук...
...отнасяйте се с него със същото уважение, което винаги сте демонстрирали към мен.
Можете да бъдете сигурен в това, г-не.
Господинът тук ли ще се храни?
По правило не, не.
Нямате никакъв повод за притеснения.
Той е тих, забележителен младеж.
Самотен човек е докторът, нали?
Правеше често големи вечери преди.
- После изведнъж спря.
- Жалко.
О, не. Най-доброто, което се случи. Помисли си за миенето после.
И никога не е имал....
...жена до себе си?
Жена не е прекрачвала входната врата. Поне откакто аз съм тук.
- Странно.
- Брадшоу казва, че той ходи при тях.
Какво?
Брадшоу казва, че ходи по къщите.
Какво имаш предвид?
Ами, нали знаеш....
...."къщи".
Не.
Не, не вярвам в това.
Качвай се, ако си готова. Аз ще довърша тук.
Благодаря.
Г-не?
Беше много мило от ваша страна да ме прикриете за градината.
Да, мисля, че добре се справих.
Г-н Пуул ме разпитваше защо съм се забавила толкова при вас тази сутрин.
И това беше единственото оправдание, за което се сетих.
Така че, благодаря ви.
Сигурна ли си, че сега не е на стълбите, този виртуоз Пуул?
Не, г-не. Легна си.
Мислех си, ако искате да изследвате тези белези...
Ела тук.
Навий си ръкава.
Тези са твърде дълбоки.
Да си имала някога проблеми в използването на пръстите?
Не можех да мърдам палеца си известно време, но постепенно си стана, както беше преди.
Боли ли те сега?
Обажда се от време на време, когато е влажно. Иначе не.
Какво ти стори това?
Ела.
Седни.
О, не, г-не.
Настоявам. Нещо за пиене, може би?
Не, г-не.
И така, как се случи?
Беше наказание, г-не.
Направи го нарочно, нали?
Не, г-не.
Какво си мислиш,...
че съм фрашкан с пари, немарлива малка кучка?
Излизам сега, Мери. Да видя какво мога да намеря.
Нямаше го известно време.
Имаше странна походка. Не точно куцаше...
Но стъпките му....
Винаги знаех, когато е той.
Беше сякаш...
...всяка стъпка казваше името ми.
Още ли си там, Мери?
Водя ти нещо да ти прави компания.
Ни искаме да ти бъде самотно, нали?
Плъх ли беше?
Да, г-не.
Знаеше начинът, по който ме карат да се чувствам.
Знаеше, че не мога да понасям дори мисълта за тях.
И знаеше, че рано или късно...
- той ще си...
- Ще си проправи път навън.
Ще си прехапе пътя навън.
Къде беше майка ти през цялото това време?
На работа.
Винаги се прибираше много късно.
Изведе ме същата нощ, опитвайки се да реши кое ще е най-добро за мен....
...и помисли, че ще е най-безопасно за мен да ме даде за прислужница.
Какво се случи с него?
Не го видях никога повече.
Това е ужасна история, Мери.
Разбирам защо се съгласи да я разкажеш с такава неохота.
Благодаря ти,....
...че беше толкова откровена.
Няма да го забравя.
Ще отида до лабораторията си. Има нещо, което трябва да свърша.
Събудили сте се рано, г-не.
Всъщност, въобще не съм си лягал тази нощ.
Били сте навън, съдейки по обувките ви.
Да, имах нужда от малко свеж въздух.
Мислих много за историята, която ми разказа миналата вечер.
Трябва много да си мразела баща си?
Не знам, г-не.
Вероятно, бил е чудовище.
Когато бях малка и той ходеше на работа, нещата не бяха толкова лоши.
Алкохолът е виновен.
Мислиш, че е било само това?
- Превърна го в различен човек.
- Различен човек?
Да, той дори изглеждаше различно.
Какво имаш предвид?
Сякаш имаше друга личност вътре в него...
и пиенето я извади на яве.
Или я освободи.
Искам да направиш нещо за мен, много поверително.
Искам да доставиш това писмо.
Очаквам да знаеш, къде е това.
Отговорът ще е само "да" или "не".
- Много добре, г-не.
- Ще го направиш ли?
Щом желаете, г-не.
Благодаря ти, Мери.
Мечтала ли си някога за съвсем различен живот?
Не, г-не. Какво хубаво би имало в това?
Представи си, че можеше да правиш каквото поискаш,
...без последствия и без извинения. Тогава?
Не мисля, че съществуват действия без последствия.
Честно казано, нямам свободни места в момента.
Но може да стигнем до някакво временно споразумение.
- Вие ли сте г-жа Фарадай?
- Кой пита?
Нося писмо то д-р Джекил.
О, Хари Джекил??
- Вие ли...?
- Да, да.
Аз съм Фарадай. Не се ядосвай. Влизай.
Добрият стар Хари...
...винаги добър самарянин.
Не сте ли нужен в Камарата на общините, сър Данвер??
Предполагам, че ще се справят и без мен днес.
И да живее порокът, без съмнение.
Сън Данвер е изтъкнат деятел по външната политика.
Нали така, сър Данвер?
Много сте мила, г-жо Фарадай.
Ако имаш въпроси относно някакви екзотични навици, сър Данвер е правилният човек.
Беше твърде необмислено от моя страна.
Не, не, не. Не е дори на обучение. Не още.
Жалко.
Мери!
Да!
Очаквам да се срещна с теб, като му дойде времето.
Можете да я карате колкото пожелаете, сър Данвер,
...или колкото успеете.
Предай това на Хари Джекил:
Може да иска каквито желае услуги, но трябва да плати своя дял за това.
Да разбирам ли, че отговорът е "да"?
Моят отговор винаги е положителен.
Имам своите задължения.
Ще ми отнеме седмица да разчистя къщата.
И ще ми трябва още седмица да направя измененията,които желае.
След това асистентът му може да се нанася.
Не съм забелязала да има нужда от помощник.
Е?
Каза "да", но са й нужни две седмици, за да подготви всичко.
Доста безмилостно към младежа.
Не е трудно да се стои по-далеч от това място.
Достатъчно е енергичен, за да живее в тесните стени на болницата.
- Къде живее в момента?
- Защо питаш?
Никой не го е виждал.
Гледа да идва и да си отива през нощта. Това е всичко засега.
- Видях го.
- Да, тъкмо мина през коридора.
Но не успях да го огледам добре.
Как изглежда?
Ами...
...движи се странно.
Не точно куцайки.
По-скоро, влачейки крака си.
И е малко прегърбен.
- Видя ли лицето му?
- Не.
Само очите му.
Излезе от тъмното...
сякаш беше направен от него.
- Какво е това? Да не сте на пазара?
- Не, г-н Пуул.
Мери,...
...ела тук.
По-близо.
По-близо.
Какво да те правя?
Не би трябвало да имаш проблеми да осребриш това.
Мисля, че имахме достатъчно вълнения за една вечер.
Заключи вратата след себе си.
Господарю, какво сте направили?
Всичко е наред.
Счупен ли е?
Не, само е навехнат. Ще имам нужда от помощ в къщата.
Да доведа ли асистента ви?
Какво?
Какво каза?
Помислих си...
...чух го да ходи из къщата миналата нощ.
Ако беше тук, щеше ли да ме остави да пълзя така по пода?
Съжалявам, г-не.
Ако ми позволиш да се облегна на теб...
...сигурен съм, че всичко ще бъде наред.
Работите твърде много. Не се учудвам, че сте пострадали.
- Какво става тук?
- Господарят е паднал.
Защо не ме извика?
Замълчи! Качи се горе и запали камината в спалнята.
Излязох късно снощи. Трябва да съм...
...стъпил някак си накриво върху него.
Д-р Джекил е изключително великодушен работодател.
На мен се пада отговорността да поемам задълженията...
...на членовете на домакинството, когато те не могат да ги изпълняват.
Моя задача е също така, нека ти напомня,...
...да освобождавам тези от персонала, които често прекрачват границата.
Да, г-не.
Имаш ли представа за какво ти говоря?
Не е моя работа да го съветвам да не се връща на работа?
Точно така. Сега ми помогни.
Господарят иска някои неща от аптеката.
Нормално е всички да сме загрижени, когато д-р Джекил не е добре.
Няма да подобрим състоянието му, обръщайки внимание на собствените си различия.
Много са момичетата в тежко положение, които биха могли да те заместят,
спазвайки елементарни правила.
Запомни това.
Мери?
Да, г-не.
При предишния ни разговор, ти отказа да признаеш, че мразиш баща си.
Не го мразя.
Защо?
Той нанесе тъмно петно в живота ми и аз не мога да му простя това.
Но то е част от мен и как бих могла да съжалявам за това, което съм?
Мисълта често ме натъжава.
О, да, тъга, да.
Срещу това няма лек. Идва като вълна.
Знам, че се страхуваш от плъхове, ти ми каза.
Но от какво още се страхуваш?
Не знам, г-не.
От кошмарите.
Разбирам.
Затворени пространства.
Да, разбира се.Но това, което казваш е, че никога не те е страх от самата теб.
Не, не съм казала това.
Страх ли те е от самата теб?
Да.
Така си и мислех.
Господи, Мери...
...толкова ми е студено.
Ръцете ми са замръзнали.
Изпийте малко бульон, г-не.
Не знам, Мери.
Защо ме караш да го правя?
За да влезе нещо топло вътре във вас, г-не.
Много съм уморен.
Мери...
...ще се облечеш ли? Искам да направиш нещо за мен много спешно.
За какво е всичко това?
Откъде да знам? Ще трябва ти да насечеш дървата тази сутрин.
Страхувам се, че това няма да е много приятна задача.
- За г-жа Фарадай ли е?
- Да.
Няма да ти казвам колко важно може да е всичко това.
Влизай вътре!
Няма да се измъкне от това с няколко лири и лигаво писмо.
Все едно, прочетете го.
Би трябвало да е имал куража да почисти след лудото си куче.
- Каза, че може би ще има отговор.
- И още как. Ела с мен.
Влизай.
Не питай!
Какво да му кажа?
Кажи му да не се притеснява. Ще направя всичко, което иска.
И занеси това със себе си на Хари Джекил.
Какво би трябвало да....?
О, да. Има ги всякакви.
Кажи му, че дори старата му приятелка Фарадай, трудно ще изпере това бельо.
Забави се.
Господарят чака в лабораторията. Иди там.
Всичко е пренаредено.
Размърдай се!
Какво каза тя?
Каза, че ще направи всичко, което искате.
Но каза, че това дори тя не може да почисти.
Винаги е била склонна да преувеличава.
Видях стаята. Имаше кръв и на тавана.
Г-жа Фарадай обясни ли ти?
Не, но съм сигурна, че някой е бил разкъсан до смърт там.
Не!
- Каза, че би трябвало вие да отидете.
- Не можех.
Сигурен съм, че разбираш. подобно място.
Изпратих асистента ми.
Нарече го лудо куче.
В тези случаи, жена като г-жа Фарадай не би обвинила себе си...
...разполагайки с множество добродетелни негодувания.
Знам, че г-н Хайд...
...е направил всичко, което е могъл.
Момичето вече е било изгубило твърде много кръв.
Тези аматьорски операции, които сигурен съм ти...
Както и да е, да не разискваме детайлите.
Почивай си убедена, че аз ще продължа...
...да работя по въпроса.
Предполагам не е твърде много да искам малко благодарност.
Съжалявам, че се усъмних във вас, г-не.
Ще се заключа и ще работя.
Кажи на Пуул, че може да се разпореди както желае.
Няма да се връщам в къщата тази нощ.
Мери Райли...
Знаеш ли кой съм аз?
Вие сте г-н Хайд, асистентът на господаря.
Може и така да се каже.
Какво мислиш?
Винаги съм имал артистичен темперамент.
Знам, че дължа съществуването си на науката...
но никога не съм бил в състояние да изтръгна повече ентусиазъм към нея.
Странно.
Мисли, които идват нежелани, не мислиш ли?
Ако имате предвид, че невинаги може да контролираме мислите си...
А защо трябва?? Това е въпросът.
Никога не съм бил благосклонен към контрола.
При всички случаи...
...баща ти не е бил образец на самоконтролиращ се човек.
Мъжете си говорят помежду си, нали знаеш.
Не бях много сигурен колко далеч може да сте...
...ти и баща ти.
Не си ли поглеждала понякога?
Тези вечери, когато майка ти е била на работа?
Все пак, не искаш ли да дойдеш с мен в града тази нощ?
Добро утро, Мери.
Добро да е.
Какво има?
Мислех си, г-не, че когато говорим на лични теми...
...това са тайни, които никога няма да повторим.
Страхувам се, че си била разстроена от асистента ми.
Не, г-не. Повече съм разстроена от вас...
...затова, че сте му казали.
Като лекар, винаги си водя бележки, след всякакъв вид консултации.
Страхувам се, че младият ми помощник има по-малко скрупули, отколкото би трябвало.
Прочел е бележникът ми.
Разбирам, г-не.
Ами, в такъв случай, аз....
Не мога да отрека, че обноските му са доста груби, но аз гледам зад тях.
Знам, че много те харесва.
Не виждам причина да не станете приятели.
Даже...
се надявах, че може да го придружиш днес следобед за една научна поръчка.
Мислех си, че това може да разнообрази монотонната домашна работа.
Разбира се, мога да изпратя Брадшоу, ако предпочиташ.
А сега отиваме, където режат хора.
Болницата и кланицата поделят каналите си.
Така е най-удобно.
Просто не можеш да кажеш "не" на работодателят ни, нали?
И вярваш на всяка дума, която каже?
Г-нът е много мил с мен.
Доста е стар за теб.
Нямам представа за какво говорите.
Продължавам да му казвам, че работи прекалено.
Усещала ли си колко много желае да те докосне?
Разбира се, че не.
Прикрива това добре, нали?
Не искам да говоря за това.
Както кажеш.
Много е трудно да разбереш някого, който е абсолютно неспособен...
...дори просто да попита за това, което желае най-много.
Как може дори да предположите какво става в ума му?
Предположения, инстинкт...
...приятелско предположение.
За какво са му?
Не се занимавам да го разпитвам. Просто доставям органите, които желае.
Нямаш си на идея колко странни и усукани са пътищата на науката.
Чакай там.
Добър ден, докторе.
Посещение от касапина.
Какво е това?
Не зная защо, но докторът е малко гладен.
Чай и сандвичи може би?
За двама ли, г-не?
Защо не?
Д-р Джекил и г-н Хайд желаят чай.
Как се държа до г-н Хайд?
Държи ли си ръцете при себе си?
Не трябва да третирате всички по собствените си стандарти, г-н Брадшоу.
Надявам се Хайд е бил по-учтив с теб, отколкото с бедния Пуул.
Какво имаш предвид?
Точно преди да излезете, той извика Пуул...
...и го изпрати на гарата.
Изпрати го при някакъв билкар, в провинцията.
Пуул му казал "Мога ли да направя още нещо за вас, г-не?"
Той му казал "Гледай се работата." и му затръшнал вратата в лицето.
Г-н Пуул беше много разстроен.
Не бих го срещала следващите няколко дни, ако бях на твое място.
Каза ми...
..."Независимо колко добре говори...
...г-н Хайд не може да бъде наречен джентълмен."
Кой е той тогава?
Знае нещо за доктора, мен ако питаш.
Изнудва го, имам предвид.
Или пък е сувенир от студентските години на доктора.
Нещо като пораснало "докторче".
Всъщност си приличат доста.
Мери не обича да си помисля, че докторът може и да се е забавлявал все някога през живота си.
Мери, иди ти.
О, това си ти, нали? Свободната вечер на иконома, а?
- Какво желаете?
- Да говоря с г-на.
- Кой от двамата?
- Хари Джекил, разбира се.
Ако някога пак вида онзи дявол, ще е твърде скоро за мен.
- В лабораторията са.
- По-добро място няма.
Докторът не допуска посетители, когато работи.
Мисля, че мен ще приеме.
Мисля си, че дори ще приеме и двете ни, ако попиташ както трябва.
Изчакайте тук.
Какво има?
- Г-жа Фарадай иска да ви види, г-не.
- Кой?
Г-жа Фарадай.
- Какво искаш?
- Само за малко.
Мислех си да поговорим за по-доброто уреждане на финансовите ни взаимоотношения.
Остани, където си. Ей сега се връщам.
Първо трябва да свърша нещо.
Не се бави. Не е много уютно тук долу.
- Ще донеса чая след минута, г-не.
- Моля?
Г-н Хайд поръча чай и сандвичи.
Остави. Няма нужда.
Успокой се. Устата ми е пресъхнала.
Сигурен съм, че предпочиташ нещо по-силно.
Няма да ми отнеме много време да го приготвя.
Както кажеш.
Докторе?
Докторе?
Г-не?
Много съжалявам, че те разочаровам, но не е докторът.
Галантно настоя да изпрати г-жа Фарадай до дома й.
Каза ми, че не може да ходи до онази къща.
Тя се е преместила.
Желаете ли още нещо, г-не?
Да.
Ела тук.
Има нещо, което се опитвам да ти кажа,
откакто се срещнахме за първи път в библиотеката.
Да, г-не?
Искам да ти се извиня за някои от нещата, които казах.
Защо?
Защото....
....бях ненужно......
.....агресивен.
Виж какво ме караш да правя.
Не знаеш ли кой съм аз?
Съжалявам.
Трябва да е станало някакво объркване.
Мислех, че ти ме покани тук.
Поканих те.
Какво ти става?
Съжалявам, сънувах кошмар.
Не звучеше много лошо.
Влез.
Г-жа Кент ми каза, че докато ме е нямало....
...си имала вземане-даване с помощника на господаря.
Много ли разговаряхте?
Не, г-не.
Но, разбрах, че е имало счупена чаша.
Точно така, г-не.
Как се случи?
- Изпуснах я, г-не
- Изпуснала си я?
- На килима?
- Не, г-не.
Падна на решетката пред камината, г-не.
Разбирам.
По правило, ще я удържа от надницата ти.
Ще обсъдя това с господаря. Свободна си.
Пуул ми каза, че си си признала за счупената чаша.
Да, г-не. Съжалявам.
След историята, която ми разказа, не мога да си обясня....
как си могла да кажеш, че си счупила чашата.
Особено, след като не си го направила ти.
Да, г-не, не мога да намеря правилно обяснение и за себе си.
Съжалявам, че не се интересуваш от г-н Хайд.
Кой ви каза това, г-не?
Не се интересуваш от него, нали?
Той ме безпокои, г-не.
Остави ме.
- Мога ли да го отворя, г-н Пуул?
- Да, но бъди много бърза.
Какво има? Лоши новини?
Майка ми е починала.
Ела, седни за малко.
Ще ти направя чаша хубав чай.
Това е от рентиера й.
- Казва, че му дължи пари за наема.
- Не се притеснявай.
Г-н Пуул ще говори с господаря. Нали?
Аз ще кача закуската тази сутрин.
И ще можеш да се заемеш с нещата сама.
Имам спестявания. Почти 8 паунда.
Ще е достатъчно ли за нормално погребение?
Защо не е в стаята си?
Виждаш ли, има доста търсене на стаите ми.
- Дълго се чака, разбираш ли?
- Къде сте я сложили?
Удобно й е, да знаеш.
Много уютно, наистина.
Енорията ще поеме разходите по заравянето.
Искам да бъде погребана подходящо. Мога да платя.
Нека те заведа при гробар, който познавам.
Благодаря, но предпочитам аз да уредя всичко.
Казахте, че има и пари, които ви дължи?
Възползвах се от правото си да продам всичките й дрехи, обзавеждане, съдове...
...което покри дълга й напълно.
Освен това....
остана и един шилинг.
Не е много за цял живот работа.
Много сте права, г-це.
Това е воалът на сълзите.
Какво сте направили?
Имаш навика да бъдеш на правилното място в правилното време.
Защо си навън по това време?
Майка ми почина.
О, да, чух...
Е, все пак...
...не е единствената.
Сега, за жалост, трябва да подготвя добре бягството си.
Предполагам, че няма да ме видиш повече.
Ти ли си Мери Райли?
Ела.
Къде бяхте?
Майка ми почина, г-не. Трябваше да свърша някои неща.
И кога за последно видяхте асистента на доктора, г-н Едуард Хайд?
Преди известно време.
Не и в последните 24 часа?
Не, г-не.
Друг въпрос.
Познавате ли....
...сър Данвер Каруу, член на Парламента?
Какво искаш бе?
Не мисля, г-не.
Но аз разбрах, че той е бил чест гост тук в къщата.
Райли е наета най-отскоро от персонала, г-не.
Не мисля, че сър Данвер е вечерял тук откакто тя е дошла.
Разбирам.
А сега, ако бъдете така любезен г-н Пуул...
...желаем да претърсим лабораторията на доктора.
Няма никой там.
Ще престанеш ли да се месиш в неща, които не те засягат?
Най-добре е да попитате самият доктор.
Мога ли да ви бъда от полза, господа?
Ако имаше къде да отида, щях да се махна оттук.
Полицията не откри нищо тук.
Нито в лабораторията.
Това място става много странно.
Убийство, моля ти се.
Винаги са ме побивали тръпки от този човек, Хайд.
Какво му пречи да се качи и да ни изкорми, докато сме в леглото си.
Няма да го направи.
Познаваш го добре, така ли?
Хайде, лягай си.
Още ли се чувстваш сигурна тук?
Вече не знам какво чувствам.
Е, щях да си пазя гърба на твое място.
Би ли дошла за момент? Бих искал да говоря с теб.
- Г-н Пуул. - Остави г-н Пуул.
Остави ги тук.
Видя ли го вчера?
- Да, г-не.
- Казала си на полицията, че не си. Защо?
- Не знам, г-не.
Знаеш ли, че това, което си казала, може да те направи съучастник в убийство?
В такива случаи, да не кажеш на полицията всичко, което знаеш, е криминално деяние.
- Знам това, г-не.
- Данвер Каруу.
Учили сме заедно.
Беше корумпиран и перверзен, но не заслужаваше това.
А беше и важен човек, не някой, който бързо да скриеш и никой да не забележи.
Не беше като останалите.
Кои останали, г-не?
Кои останали?
Има и още.
Къде е той?
Миналата вечер той дойде при мен безсрамно самонадеян.
Искаше пари, за да избяга.
Накарах го да обещае, че ще изчезне и никога повече няма да видим лицето му.
Какво дължите на този човек?
Защо сте готов да рискувате всичко, за да му помогнете?
Опитвам се да предпазя себе си.
Доколкото, това, което дължа на Хайд, колкото и странно да звучи, е свободата ми.
Не ме интересува какво би казал светът за мен.
Невероятно е колко много той обичаше живота си.
А жертвите му, г-не? Те не са ли обичали своя?
Не както той.
Не и с такава жажда.
Няма друг човек, на който да вярвам както на теб, Мери.
Животът ми щеше да е много тъжен, ако аз...
Какво е това?
Нетърпелив е.
И предаваме сега тялото на нашата сестра...
...на земята.
Пръст при пръстта, пепел при пепелта....
...прах при прахта.
Исках да ти дам дела си....
...в разходите по погребението.
Изглеждаш добре.
И си на работа в голяма къща.
- Казаха ми.
- Кой ти каза?
Майка ти.
Кога?
Виждахме се по малко последните няколко години.
Не беше злопаметна.
Мислех си....
...дали с теб не може да се видим пак някой път?
Лекарят ми каза, че едва ли ще преживея зимата.
Вземи, трябва да ти е струвало, колкото надницата за шест месеца.
Задръж си ги.
Защо? Парите ми са същите като на останалите хора.
Нямаш ли сърце? Аз съм ти баща.
Нямаш ли чувства към мен?
Имали сме и хубави моменти, нали?
Имали сме хубави моменти.
Помниш ги.
Трябва да ги помниш.
Липсвах ли ти?
Обещали сте на господаря да не се връщате.
По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, като се стигне до там.
Какво сте му сторили?
По-добре питай, какво той е причинил на мен.
Истината е, че аз съм твоят господар.
Какво имате предвид?
Аз съм разбойник.
Той е просто черупка, в която съм затворен.
Къде отиваш?
Да ударя камбаната.
Миналата седмица ми спаси живота.
А сега искаш да ме изпратиш на бесилото?
Ще ми обясниш ли?
Можеш ли?
Чувствам се различно с теб.
Защо ли?
Все още си бясна.
Откъде идва, г-не?
Този гняв?
Откъде да знам?
Появява се като вълна.
Започваш ли да разбираш сега?
От години докторът страдаше от странна болест.
Експериментираше всячески, притиснат до стената,...
но болестта се връщаше, по-остра от всякога.
На края, той откри две лекарства, тества ги....
и разбра, че е открил лекарство....
което приема твърде странна форма.
Каква форма?
Мен.
Аз бях лекарството.
Първата формула го трансформира в мен.
Втората формула, която той винаги предпочита оскърбително...
е противоотрова, която го превръща обратно в него.
Намерих начин да се отскубна от каишката му,
без да се налага да чакам инжекцията.
Как?
Вероятно, защото съм по-силния.
Злото по-силно ли е от доброто?
Ти ми кажи.
Моля те, пусни ме.
Съжалявам. Мислех си, че възнамеряваш да останеш още малко.
Но вероятно обонянието ми ме е заблудило.
Къде отиваш, Мери?
Господарят нареди да му донеса нещо от лабораторията.
Аз ще се погрижа за това.
Нареди да го направя аз.
Аз ще отида!
Не знаете какво точно иска. Моля ви не се месете!
И желае да не бъде обезпокояван цялата сутрин.
- Да, г-н Пуул?
- Иди и ме чакай в моя кабинет.
Трябва да ти кажа нещо.
Да, г-н Пуул.
- Пуул, ето къде сте.
- Да, г-не, аз...
Искам много да внимавате в това, което ще ви кажа.
Трябва да направите ново посещение при Финли и сие.
Слушайте много внимателно, без да се чудите какво да възразите.
Преди три или четири месеца, те приготвиха това по мои указания.
Трябва да са допуснали някакви примеси при приготовлението,....
...защото нито те, нито който и да е друг химик, не можаха да го направят отново.
Помоли ги да анализират това много прецизно,....
...изчакай при тях,....
докато успеят да направят същата формула отново.
Кажи им, че е изключително спешно.
Въпрос на живот и смърт.
Да, г-не.
Мери, би ли дошла с мен?
Поне има някой на когото да разчитам в тази къща.
Не бях сигурна мога ли да му повярвам. Но е истина, нали?
Продължавам да мисля, че трябваше да знаеш, че сме един и същ човек.
Как може някой да знае подобно нещо?
Как може някой дори да го помисли?
Искам да направиш нещо за мен.
Искам да отидеш в лабораторията...
...и да приготвиш легло там.
Там трябва да прекарвам повечето си време вече.
Да взема ли това с мен?
Той каза, че сте болен.
От какво?
Можеш да го наречеш фрактура на душата.
Нещо,....
което ме обрича на забвение.
Трябваше да го видиш.
Как се разхождаше из двора,
вкопчен в това чекмедже, сякаш някой иска да му го отнеме.
Бедният г-н Пуул, отмаляха му краката да го гони.
А и не изглеждат много добре, и двамата.
Мисля, че търпението на господаря се изчерпва.
Новата му пратка от медикаменти въобще не е задоволителна.
Има няколко счупени бутилки в операционната.
Ще ги почистя, г-н Пуул.
Няма значение.
Остави това за сутринта.
Най-добре да го свърша сега.
Докторе?
Вие ли сте?
Кой е там?
Какво ме спира, за да не те убия?
Винаги съм знаел, че ти означаваш смърт за нас.
Той ме пожали.
Изглежда е пожалил и мен.
Смесил е нещо с противоотровата.
Отрова.
Още един жесток начин да вземе живота си и да остави вас да страдате.
Това е бил единственият начин, който е измислил, за да те освободи.
Това беше неизбежно от момента,...
в който открих как да достигам до това, което винаги съм желал.
Да бъда както скалпела, така и раната.
Ще ми простиш ли някога?
Знаеш ли исках....
...нощта.
И ето я и нея.
Каза ми...
...че не се интересуваш какво ще каже светът за теб.
Мен също не ме интересува.
Превод и субтитри: SanTzi