Amarcord (1973) (Amarcord (1973) cd2.sub) Свали субтитрите
През лятото веднъж месечно отивахме да го вземем с файтона.
Идва, татко.
Идва. Идва..
Здрасти, чичо!
Как е, Тео?
Мамо, доволен е.
Тео! Я колко е добре.
Да, добре е.
Внимавай.
Как си?
- А ти как си?
Аз ли, добре. Ходя на училище.
Знаеш ли къде ще те заведем днес?
Да ядем спагети в чифлика.
Доволен ли е моят брат?
Виж кой е тук. Тук е татко.
Синчето ми! Дай целувка на татко.
По-добре е нали?
- Нормален е.
Видя ли колко е пораснал този разбойник?
А той онази вечер пак се напи.
Как сте, Тео?
- Добре съм, дори по-добре.
Мамо, сладките! Чичо, мама има за теб сладки.
Е, ще се върнем преди да се свечери.
Изпуши ги за мое здраве.
Още ли е жив дон Пацалия?
Дон Пацалия умря преди 10 години.
Отдавна си отиде!
Беше жив миналата година.
- Онзи беше дон Амедео.
И дон Амедео ли е умрял?
- Не, дон Амедео е жив.
Така де, нали това казвам и аз.
Миналата година го видях със саксия с цветя. Вървеше...
Кой знае къде отиваше?
На 8 години Тео беше голяма работа.
Виж Аурелио, не се засягай, но Тео беше
много по-умен от теб и в училище беше най-добрият от всички.
Да, не ми е трудно да го призная. Истина е.
Но и сега е така.
Добре ли ти е с нас, Тео?
Чичо, там е морето. Гледай онази синя линия.
Татко, може ли да водя коня?
- Не!
Защо съм тук тогава? Хайде, нека да го водя!
Къде се е виждало магаре да води кон!
Ако минем от там ще стигнем по-бързо.
Много е лош пътя. Има дупки като окопи, ще пропадне файтона.
Какво става? Нещо не е наред ли?
Защо носите тези неща в джоба?
Това са камъни!
Камъните тежат?
- Да, но тези са красиви.
Спри файтона, спри го!
Тео трябва да пусне една вода!
Щом има нужда...
Внимавай като слизаш.
И вие ли?
- Защо не.
Дядо, побързай, че съм гладен.
Таткото на моя татко казваше:
за да си здрав, трябва да пикаеш често!
Като кучетата.
Гледай каква красота, Тео...
Хубавичка е тази кобила. На колко години е? -Три и два месеца.
Само дето не понася свирката на влака.
Когато сме на гарата, правя чудеса, за да я удържам!
С какво ще я храниш днес?
- Пълна чиния с тортелини.
Какво си направил? Не си разкопчал панталона!
Татко, чичо се напика!
Мамка му, а онзи каза, че бил нормален!
Не си е разкопчал панталоните!
Е, забравил е. Забравил е...
Тита, вярно е.
Морето от тук се вижда като синя линия.
Чичо, но ти си се напикал!
- Млъквай!
Дори не си е отворил дюкяна!
Няма нищо. Тео ще се преоблечете в къщата.
Ела тук, че ще се хвърля под колелата!
Сядай! Разбойник!
Да продължа ли?
- Да, карай.
Е, днес похапнахме!
Вървете с Мингино да видите извора.
Аз оставам тук със сина си Тео да си пийнем вино.
О, с удоволствие, но само една чаша.
Знаете ли какво ще направя? Ще си дремна тук.
Браво. На сянка ще ти бъде добре.
Хубаво ли е яйцето, Тео? И аз съм така...
Всеки път като видя яйце, мога да го съзерцавам с часове.
И се питам как е могла природата да създаде такова съвършено нещо.
Скъпи, природата я е създал Господ, а не невежа като теб!
Я си гледай работата! Значи ще те намеря тук.
Разчитам на вас, татко.
- Менгино, колко е далече?
Чичо, виж как ще я приспя.
Олива, тук има жабок! Прилича на дон Балоза!
Как е?
- Страхотно!
И не те напива. А това ще го сложим тук.
Ей, я хвърли камъка!
Проклет пакостник!
Не плачи, пакостник такъв. Не плачи!
Татко, чичо се е качил на дървото!
Какво казва? Защо крещи?
- Не разбрах.
Чичо се е качил на дървото!
Искам жена!
Искам жена!
Откъде да ти намеря жена, бе сине?
За какво ти е жена, дядо?
- Я гледай чичо ти къде се е качил.
Искам жена!
Татко, ето там горе!
Хайде Тео, слез, можеш да се нараниш.
Ти какво стоиш? Иди за стълба!
А вие? Защо не внимавахте? Как се е качил на дървото?
Да се опитам ли да го сваля?
- Аз тебе така ще те халосам, че ще се забиеш в земята.
Как е успял да се качи чак горе? Ако падне ще се убие.
Миранда, я ти влизай в къщата, да не разиграваме театър.
Искам да разбера как го е направил?
Ами пиехме си вино ние с Тино и...
изведнъж изхвърча горе като котка.
Тео, какво правиш? Хвърляш камъни по главата на баща си?
Тео, слез! Стига толкова!
Ще се гръмна. Мамка му. Това живот ли е!
О, не, не започвай и ти! Тео! Не виждаш ли, че брат ти се ядоса.
Г- н Тео, хайде слизайте!
ИСКАМ ЖЕНААА!
Е, това си е нормална нужда. Той е на 42! - Да, но ще падне.
Аз като бях на 42...
Но хайде стига, слизай!
Слез долу, Тео!
Добър удар, чичо, улучи го в главата!
Точно в целта.
Сега ще се кача аз, но по мен не хвърляй!
Ще си занесем пиленцата.
Какво правиш? Всички ли искаш да ни изтребиш. - Сега идвам аз.
Да, да. Внимавай, че ако ме улучиш лошо ти се пише!
Какъв удар, а? - По дяволите. Тоя е убиец. Да пукнеш дано.
А сега какво да правя? Какво?
Да се бия по главата. Пада ми се. Глупак съм аз.
Отиваме си у дома!
Тино, хайде, впрягай коня. Тръгваме си!
Горе ли ще го оставите?
- Да, горе! Впрягай коня!
Добре, както кажете.
- Татко! Тита!
Извикай майка си! Къде е тя?
Горе ли ще го оставим?
- Много добре си е горе.
Да тръгваме, искам да си ходя вкъщи.
Но той ми е син, Аурелио.
Искам жена!
- Миранда!
Тео, виждаш ли. Тръгваме си!
Ще се престорим.
Чуй, Аурелио... Нека ида аз. Ще го убедя.
Качвайте се във файтона! Всички.
Тръгваме веднага. Какво правиш там?
Е, Тео, какво ще правиш? Там ли оставаш? Ние си отиваме.
Почти нощ е. После няма кой да те върне?
Там ли оставаш? Добре, чао!
Слизай!
Тео, слизаш или не? Отиваме си, да знаеш!
Чао, чичо!
Искам жена!
Хайде, слизайте всички. Всички долу. Хайде, слизайте!
Ти защо плачеш? Да не полудя и ти.
Тино, бягай в болницата, повикай санитарите и веднага се връщай.
Ще се хвърля в кладенеца!
Защо плачете сега?
Плаче, чуваш ли, Миранда. Горкичкият.
По-добре ли сте?
Искам жена!
Не мога вече да го слушам! Не мога повече!
Накарайте го да млъкне!
Татко... Татко...
- Какво?
Да ида ли да извикам Волпина?
Татко, виж.
Дойдоха, мамо.
Добър вечер, докторе.
- Какво се е случило?
Стои горе на дървото.
- Хубаво място. Чист въздух. Всичко това ваша собственост ли е?
Какво да ви кажа, докторе, един малък имот...
Вече 5 часа стои горе.
Сега не се вижда, защото е сред листата.
Какво сте му направили?
- Нищо.
Крещеше и хвърляше камъни.
Ако трябва да я кара цял живот така... незнам, докторе.
Монахинята е джудже!
Проклятие и за него и за нас.
Спокойно, тя ще се погрижи.
Стоиш там на хлад ли?
Тя ще го свали ли?
Ти наистина ли полудя! Я слизай, че нямам намерение да ти търпя глупостите!
Я, каква сила, мамо! Накара го да слезе!
Накара го да слезе, мамо и виж, доволен е.
Тео, Тео...
Ето го тук.
Пак ли започна да правиш магарии?
Не... - Как не? А какво правеше горе?
Броял е семките на смокините.
Хайде, хайде вкъщи. Прибирай се. Заведете го вкъщи.
Какво да се прави, понякога е нормален, понякога не, като всички.
Чао, чичо!
- О, Тита. Добре си нали?
Отгоре се виждаше селото на Джиджино.
От много време не съм му гостувал.
Между 11 и полунощ... Да, с лодката на Кагета.
Като плаващ дворец е. Трийсет етажа!
А какво ли би направил Сандокан с такъв кораб!
Къде е? Не го виждам.
Градиска! Да живее Градиска!
Хелоу, систър:) Тук е нашия кораб. Заповядайте!
Къде отиват всички тези хора?
Къде отиват с такова вълнение в сърцето? Къде?
Днес е много важен ден за вашия град, за вашето отечество
Тръгваме! Хайде, тръгваме!
Ако падна във водата по твоя вина, ще ми купиш нова рокля.
Иска ми се да ви го кажа, но не мога, защото се отнася за нещо несигурно.
Къде отиват всички тези хора?
На колко км минава от нас?
- На осем.
Но благодарение на Галилей го виждаме на 400 метра.
Възхитително! Сякаш ни връхлита.
Адвокате, колко ли тежи?
Повече от два пъти от Гранд Хотела.
Повече от два пъти плюс арката на Бузу!
"Пътувай, О, повелителю на морето. "
"Следя знаците ти по вълните"
"Гледам осветената следа"
"Кое си ти, О, варварско божество... "
Джино, иди по-близо до майка си.
Мамка му, момчета! Има ледени течения.
Горките ми ташаци, станаха на сушени бобчета.
С плуване от брега ли дойде?
- Че откъде другаде!
Свободен стил.
На третия ден отивам там с лодката си и свирвам както винаги.
Изскача делфинчето.
Опира глава на лодката и казва "мамо"!
Я върви на майната си!
Ама защо, делфините са много умни, каза ми го моя зъболекар.
Я виж колко са много.
Милиони, милиони, милиони звезди.
По дяволите, момчета! Питам се
как успява да се крепи туй чудо?
Защото за нас, така да се каже, е доста лесно.
Трябва да построя сграда, толкова тухли, толкова вар...
А там горе, майчице мила! Къде да поставиш основите?
Да не са конфети?!
Миранда? Какво правиш? Спиш ли?
Студено ли ти е? Искаш ли сакото? Хайде, вземи го.
Загърни се, какво ще правиш ако настинеш?
Още много ли ще стоим тук? 1 часът е.
Откъде да знам? Казаха около полунощ.
А може и да закъснее, нали идва чак от Америка.
Вървете всички на майната си! Всички...
Отправи ви благопожелания.
И всеки път се надявах, и всеки път веднага свършваше.
Според теб...
На колко години съм?
- На 52?
О, не се страхувам да си кажа истината.
Дори винаги прибавям нещичко отгоре. На 30 съм.
Изненадващо.
- Е, още съм в очакване.
Мислех те за 70.
Мечтая за среща, която ще трае цял живот.
Искам семейство, деца, съпруг,
за да си говорим вечер, дори когато си пием кафето.
Понякога и да се любим, защото, което си трябва-трябва.
Но чувствата са по-важни от любенето.
А аз тая в себе си много чувства.
И на кого да ги дам? Кой ли ги иска?
Ей, какво правиш? Плачеш ли? Колко е глупава? Видя ли я?
Плаче, защото момичето е нежно и чувствително.
Има право, защото всички мъже сте мошеници! Не плачи!
Ето го!
- Татко, татко!
Рекс! Рекс!
Да живее Рекс - най-голямото постижение на режима!
Аз представлявам кмета. Пожелавам ви добър път!
Да живее Италия!
Какъв е? Как изглежда?
Какво е това нещо?
Наистина нищо не се вижда!
Ще се подпра на зида.
Само през '22 имаше такава мъгла.
Полека, спри! Аз съм тук. Човек има.
Да пукнеш дано.
Джина! Джина!
Къде съм? Като че ли съм никъде.
Ако смъртта е такава, не е добро нещо.
Всичко изчезна. Хора, дървета, птичките, виното...
Мамка му!
Дино, загубих се. Не си намирам къщата. Къде съм?
Къде ли? Вие сте пред къщата си.
Ето я там.
- Благодаря.
Ей, къде в тази мъгла?
- На училище. Довиждане, дядо.
Я гледай.
Бил съм в Норвегия. Две жени...
красиви, големи, норвежки!
Бакла, семки, боб...
Ей, тук е отворено. Може да се мине.
Който стигне последен е мухльо!
Назо, Назо, оттук, ела!
Каква красота!
Къде си, любов моя?
Номер 18. 18... Кампари.
Алдина, искаш ли да ти кажа кой беше?
Беше Кампари.
Знам го от Монца.
Алдина!
Внимавай, Лало!
Вижте, ухо!
Може ли?
- Затворено е.
Може ли да вляза, г-це?
Какво искаш?
- Една цигара.
Да ви помогна ли г-це?
- Я стига, не можеш да го вдигнеш.
Как да не мога? Мога да вдигна 80 кила. Веднъж вдигнах на ръце и баща си.
Вие колко тежите?
- Незнам.
Искате ли да видите, че мога да вдигна и вас.
Да видим.
Да знаете, че наистина ще ви повдигна. - Да видим.
Пусни ме! Пусни ме, глупчо!
Силен си!
- Сега пак ще ви вдигна пак.
Добре, но стига вече.
Свали ме долу. Стига!
Ще ме изпуснеш, луд!
Ти наистина си луд... Но какво ми става? Главата ми.
Видяхте ли колко пъти успях?
Да, миличкото ми... Ела тук... и ти си сладък знаеш ли?
Хайде, накарай ме да полудея. Подлуди ме, само мъничко.
Какво да правя?
- Смучи!
Давай...
И тази...
Но какво правиш! Смучи, миличък!
Не става ли така?
- Не, не така!
Трябва да смучеш, идиот такъв!
Не мога да дишам!
Я ме остави. Излизай, че трябва да затварям.
Какво искаше? Цигара ли?
Ето, подарявам ти я. Сега, изчезвай!
Няма да мога.
Дръпни се!
- Довиждане!
Хайде пий. Ще ти стане добре.
Пари, мамо!
- Така трябва.
Мамо.. има муха.
Каква муха?
- Ето там, там е.
Единствената къща, в която има мухи през зимата...
Мамо, ти и татко как го направихте?
Какво да сме направили?
Ами срещнали сте се, после сте се обикнали, после сте се оженили?
Какво те прихваща? Пък и кой ли си спомня вече!
Баща ти не е много по действията, знаеш го.
Той беше общ работник в селото
и тъй като моите бяха малко по-заможни, не го харесваха...
Дори, всъщност, избягахме от вкъщи.
Без да искаме разрешение.
А първата целувка? Кога се целунахте за първи път?
Какви го говориш пък ти?
А и незнам дали сме се целунали.
Първия път, когато се видяхме, той си свали шапката и толкоз.
Това беше най-многото, което се правеше.
По наше време не беше както е сега. Да ги вършиш всякакви.
Аз не ги върша всякакви, мамо.
- Стой кротко, че си целия потен.
Какви да ги вършиш, та ти носиш още къси панталони?
Ами щом са къси, тогава ми направи дълги, като на оня другия!
Кой другия? Джина!
Тя каза - не ми пращай повече бележки, а аз я попитах защо.
Вземи колелото и иди кажи на доктора да дойде.
Нека да прегледа и вас. Така ме изплашихте онзи ден.
Върви, върви...
Пък аз ще й изпращам бележки, когато си искам..
В Африка! Ще стана доктор и ще замина за Африка!
Така онази ще разбере!
Навън вали сняг!
Вярно, вали сняг!
Учителю Фигета, на!
Ако продължи така, няма да има училище поне 3 дена.
Вижте планината, цялата е побеляла.
Назо, да се чупим.
Мокър е, няма да натрупа.
Я стига, разкарай се!
Тихо, тихо! Врабчета!
Чакай, идвам с теб.
Тита! Гледай как пада!
Да отворим.
Красиво е!
И аз искам! И аз!
Продължава да вали! Вече 4 дена ни разгонва фамилията. Проклятие!
Тази година ще бъде запомнена като "Снежната година".
Ако изключим Ледения период,
за първи път тук в нашето градче вали такъв обилен сняг.
Това сигурно е някое момче, не ще да е от падащия сняг.
Както казах... изключение правят годините
1541... 1694...
1728... 1888,
когато е валяло сняг на 13 юли.
Но къде е тя?
Как е майка ти?
- Сега е по-добре.
Още е в болницата, но доктора каза, че е извън опасност.
Горкичката. Не забравяй да я поздравиш от мен като я посетиш.
Добра жена е майка ти.
Винаги ми е давала храна и
чаша вино. Добра жена...
Как си?
Донесох ти карамфили.
- Благорадя. Как си?
Здравей, Аурелио. Колко са хубави!
Застанах малко на прозореца, но сега пак ще си легна.
Днес съм добре! Какъв хубав цвят са!
С това топло ли ти е, мамо?
Ядохте ли?
- Да, нахранихме се.
Пак ли ядосваш татко си?
- Той ме удря по главата, мамо!
Накрая ще оглупея!
Тук отзад има хубава градинка. Незнаех!
С този сняг всичко изглежда разцъфнало.
Мамо, още вали.
В известен смисъл ти върви, Миранда,
защото в това време си е най-хубаво в леглото.
Уморен е горкичкият, цял ден работи. Не трябва да му отговаряш, вече си мъж...
Не с този лед! Не хвърляй лед! Ще ме нараниш!
С тоя дъжд и този сняг кой ли удря го на бяг.
Какъв луд! Нее!
Точен удар, Ваше Превъзходителство!
Оставете я! По Градиска! Не!
Стига! Стига! Предавам се!
Ще ви пребия всичките, ако ми счупите прозореца!
Какво беше това?
Вижте това е пауна на Графа!
Идва насам!
Да го хванем ли, момчета?
Ама аз нищо не разбрах. Какво се е случило?
Айде, чичо, ще ви обясня в колата.
Защо в колата? Къде отиваме?
Тук наблизо, чичо. В чифлика на Дзиира.
Един роднина от Америка иска да ви види.
Щом иска да ме види защо не дойде той тука?
А кой е този роднина?
Леля умря.
Кураж. Кураж.
Тита, не, не прави така... Отвори!
Не, няма да отворя! Не!
Лало! Лало, припадна.
Татко, виж, вуйчо е зле.
Да си върви в казиното!
Прекръсти се, татко.
Как си?
- По-добре съм!
Хайде, недей така... дръж се!
Заемете местата си. Къде са сирачетата?
Престани!
Да живеят младоженците!
Хвани ме под ръка, Назо.
Направете път, ще ми паднат циците!
Вдигам тост за младоженците.
На сено и на слама бъдете щастливи в село Сенослама.
Когато се напиеш и стихове пишеш, а?
Градиска се омъжва и си отива!
Искаме да ти се извиним, че понякога те ядосвахме,
но сега когато си отиваш ни е мъчно. Много ще ни липсваш.
Мълчанието е злато, думата сребро,
пожелавам на младоженците всичко най-добро!
Къде е булката?
Нашата Градиска ни напуска. Намери своя Гари Купър.
Боже, Гари Купър е каубой, а Матео карабинер,
но любовта си е любов. Бъди щастлива, Градиска!
Да живеят младоженците!
Скъпи младоженци, днес вие венчахте вашата мечта за любов.
Но имате е един дълг да създадате много деца.
За вашето семейство, за църкавата и за родината!
Докато сме заедно да пийнем, преди да се разотидем.
Снимка! Снимка!
Сега ще направим екстра снимка.
Огледалото! Дай ми го.
Всички зад булката!
Красавице, но какво правиш!
- Плачеш? Ти си луда?
Не, няма да плача повече.
- Така, сближете се.
Карабинерът там, ти по-назад.
Градиска, гледай пиленцето. Махай се, трябва светлина!
Не мърдайте. Така е добре! Заваля.
Усмивка. Готово. Да направим още една.
Какво правиш, ще я събориш, пияницо!
Тук е тъмно, да идем на слънце. Излезте, моля, следвайте ме.
Съчиних друго стихотворение, което се казва:
"Макар светът да е пълен с хубави неща... "
"... пълен със селца, които ти харесват повече от града"
Малко вода ще ти дойде добре. Ще те измие.
Вали! Вали! Ставай, ставай!
Вече не вали! Седни! Седни, ето тук! Свири!
Мокра булка - щастлива булка!
Да живее Италия!
Вървете си вкъщи!
Поздрави от Бишейн! Бишейн ви поздравява.
Назо, отивам си вкъщи!
Чакай ме, идвам с теб!
Букетът, букетът! Чакай!
Сбогом! Обичам ви всички..
Градиска си отива!
- Заминава!
Сбогом, Градиска!
Пухчета!
Къде е Тита?
Назо, ще отидем ли за риба?
Но Тита си е тръгнала, отдавна си е тръгнала.
Субтитри: curidge