Amarcord (1973) (Amarcord (1973) cd1.sub) Свали субтитрите

Amarcord (1973) (Amarcord (1973) cd1.sub)
Пухчета!
Щом пухчетата са дошли за зимата забрави.
Пухчета летят, зимата отмина.
Ще хвана най-хубавото!
Да идем на брега. Колко е хубаво онова!
Пухчетата идват при нас с пролетта
Те са пухчета, които обикалят, реят се тук, реят се и там.
Прелитат над гробището, където всички почиват в мир...
Прелитат над крайбрежието и като немците
не усещат студа...
Реят се, реят се...
Кръжат...
Кръжат... кръжат...
Реят се, реят се, реят се!
Ние сме 14 деца.
Когато аз съм се родил последен, на баща ми му втръснало и ме нарекъл "Окончателен"
Да му се беше втръснало по-рано, щях да бъда вече обръснат.
Приятна вечер.
Ще се видим на площада.
Дойдох да взема сестра си. Рано ли е?
- Сестричката ти е тук!
А, Фиорела, тъкмо свърших, влизай!
За онова нещо имам нужда от успокоително. Див звяр е. Може ли!
Тази година "старицата" е по-висока с метър и половина.
Ще идеш ли на празника довечера? Какво ще свириш?
Новата си композиция.
Ето, чуйте мъничко.
Татко, щом запалят "старицата" ще ви заведа у дома.
Лекарят каза да си лягате рано..
Кажи му на лекаря, че е глупак. Ще си лягам когато си искам.
Тогава ще ви заведа направо в болницата и ще ви оставя там.
Бакла. Семки. Боб.
Пази се! Това е моето място.
Дяволите да те вземат.
Пуснете ме да мина. Дайте път. Чуйте това.
Един баща струва колкото 100 деца, но 100 деца...
не струват колкото един баща.
Мамо, виж чичо какво прави. Позволи и на мен. - Не позволявам.
Ей, Джудицио. Дръж!
Мога, заповядвам и искам. Да живее Джудицио.
Волпина, люби ли се днес?
Колко обърна днес? Кажи?
Знаем си те. Ти много-много не подбираш.
Ето я!
Умирам по теб Градиска. Грета Гарбо е нищо пред теб.
Да идем там отпред...
Хайде! Насам!
Ето, изгори и този..
Сложи го там горе. Вземи го.
Ще сложиш на него старицата.
Разбойнико, ще те накарам да го изядеш.
Старицата.
Старицата. Ето я! Посрещнете я!
Преди да я изгорите искам да се оженя за нея.
Какво си се зазяпал хлапе.?
- Не, аз не гледам.
Кротко де!
Не гледай, върви си. Ще ти стане зле после.
Да замеряме. Донесете топките.
Да запалим кладата. Да изгорим Старицата.
Гори огън, изгори Старата вещица и отнеси студа.
Ето идва пролетта!
Но аз нямам кибрит.
- Твоят верен поклонник има.
Да изгорим Старицата. Давай Джудицио.
Мога, заповядвам и искам.
Къде е стълбата?
Искаш ли я? Ето дръж.
Айде, че горя.
В Америка съм виждал чучала високи 106 метра..
Ти па кога си бил в Америка?
-Аз съм син на американци.
Ще ти откъсна главата.
Залповете от задника на тате са по-гръмки.
Да живее пролетта!
Много ме впечатлява, а теб?
Е, да и мен, но зимата умира нали знаеш и идва пролетта.
Вече усещам тази пролет.
Честито г-н графе. Честито сестро.
Честито малка графиньо.
Пийни и ти малко, ще ти дойде добре. И леля ти си пийва, нали виждаш?
Браво, Лало. Не ти личат 60-те години.
Какво безобразие. Брат ти наистина е кръгъл идиот.
Е, да, но е млад.
Сега ще скача Малайския тигър.
Само да се приберем и ти откъсвам главата. Обувката ми, каква беля.
Падна токът, г-жо. Ще изкараш цялата година с тази.
А другият нещастник къде е? Къде се е дянал?
Давай, хвърли бомбичката бързо.
Ти какво правиш там. Тръгвай. Ще те пратя в колежа на "хитреците" аз тебе.
Ето го Черният. Черният от Корхово.
Браво, Черен. Браво.
Произхода на това селище се губи в тъмата на времето.
В Общинския Музей на големия площад има каменни оръдия...
Пожелаваме здраве.
- Мойте уважения.
...които се числят към праисторическо време.
Освен това, аз лично открих антични графити
в пещерите на графовете Ловинян.
И все пак, сигурното датиране е от 268г. пр. Хр.,
когато то е станало Римска колония и начало на пътя Емилия.
Адвокате!
И от там хапливия характер на населението,
в чиито вени тече римска и келтска кръв.
Един експанзивен, благороден, лоялен и твърд характер.
От божественият поет Данте до Пасколи и Данунцио,
още много велики умове са възпели тази земя и безбройните и синове.
увенчали с безсмъртие, изкуството, науката, религията, политиката...
Кой си ти? Правиш се на много духовит,
а нямаш смелостта да се покажеш.
Хайде де, готов съм да ти дам всякакви обеснения лице в лице.
Адвокате!
- Да, да..
Господа... Бързо!
Да се подредим за снимката
- Щом толкова настоявате г-н Директоре,
но аз винаги излизам зле на снимки.
Учениците от последния ред - на пейката.
Де Сантис?
- Г-н Директоре, не бях аз!
Алдина!
Виж колко си приличате?
Какво става тук?
- Джельоци! Вие си седнете!
Стойте така. Не мърдайте. Така. Готово.
Какво е това?
- Камък.
Съгласен съм, но какво представлява?
- Нека аз да кажа, прашка?
Топка на слон ли е?
Аз ще ви кажа. Това е махало.
Виждали сте много пъти във вашите домове часовници с махало.
И какво прави то? Тик... Так...
Къде се оттегля Тиберий след като напуска ръководството на държавата?
В Капри.
А убийството на Агрипина?
- 69г. сл. Хр.
Защо ми пишете минус? Не е ли през 69?
През 59г. сл. Хр!
- Сигурен ли сте, че не е през 69?
Какво искаш да кажеш. Било е през 59.
Дявол го взел, знаех го!
Ще ме подлудиш! Ще ме подлудиш!
Защо? Какво съм направил? Не е ли през 69?
Ще дойде ден, когато възвърналите се Италиийци
смело на бойното поле ще стъпят
и не с чуждо оръжие, подла защита...
Всемирното като дух се въплътява в държавата
и не може да не се свързва с църквата.
Но това помирение държава-църква става чрез твореца и създателя.
Който въвежда ред сред членовете на тези институции,
изисквайки желязна дисциплина и намеса
във всички сфери на личния живот.
Защото има същата мощ на Отца.
И освен това трябва и светият Дух да се постави
наравно със сина и Отца. Ясно ли е?
Ето защо Бог е един и триединен..
Днес ще говорим за великия художник Джото.
- Който с топките си прави бум!
Знаете ли, скъпи ученици, защо Джото..
е толкова важно име за италианската живопис?
Защото пръв въвежда перспективата.
Пер-спек-ти-ва-та!
Г-це може ли да изляза? Бобо пусна една смрад!
Какво имаш предвид?
Ти си луд! Не е вярно. Аз не пускам пръдни! -Пускаш! Пускаш!
Алдоин...
подписа мира. Джилоци! Вън!
Ето, не е трудно. Решавай.
Защо спря? Добре започна.
Какво щеше да направиш?
Подскажи ми.
- Свържи тук.
Помисли малко. х по 9 плюс корен квадратен от к по 3.
Толкова е ясно!
Дръпни се. Каква каша си забъркал?
Тук какво пише?
Не виждаш ли? Не можеш ли да четеш!
Но аз...
- По-добре мълчи!
х по 9 плюс корен квадратен от к по 3...
Ето го решението.
X1 = 140...
X2 = 3/5 от сбора, минус разликата.
Ясно ли е?
Какво направи? Какво? Полудяхте ли?
Разсилен!
Красив е гръцкият език, нали?
- Така е.
Колко е музикален, а?
Emarpszamen! Повтори.
Тишина! Хайде повтори.
Г-н учител, ако обичате...
Може ли да го повторите?
Разбира се. Ето слушай: Emar-pszamen.
Внимавай за езика...
трябва да се опре тук горе, на небцето...
и после го изхвърляш.
Тишина!
Така го чувам. Гръцкият е толкова труден.
Къде трябваше да е езика?
Не толкова изплезен.
Така ли?
- Точно така!
Седни си за Бога!
- Почти бях успял.
Кой е?
- Шишкото.
О, остави ми фаса.
- Само едно дръпване обаче.
Вярно ли е, че Алдина е скъсала и второто ти стихотворение?
Аз, пък, написах трето!
"Нежна красива девойко, явяваш ми се ти Алдина.
"И при твоето сияние и блясък сърцето ми забива с трясък. "
Я, колко е топличко навън.
- На мен пък ми харесва майката на Алдина.
Кой ли ще е на морето тази сутрин?
Fu-Manchu!
Волпина! Ела тук!
Какво правиш тук?
Загубих си котенцето.
Тук котки няма. Айде върви си вкъщи.
Топло е нали? На вас не ви ли е топло?
Гледай я ти тая.
Отивай си вкъщи. Тук няма котки.
Шефе, знаете ли, че "Мазилката" е написал ново стихотворение.
Кога има време да ги пише тоя?
"Мазилка", ела, кажи стихотворението на Шефа.
Да чуем, давай.
Как се казва?
- "Тухлите"
"Дядо ми редеше тухли."
"Баща ми редеше тухли."
"Тухли редя и аз, а моята къща къде е днес?"
Браво! Защо не? Разбрах те!
Доста е правилно. Но и аз бях бедняк,
обаче малко по малко станах майстор-зидар.
Не може всичко да се постигне изведнъж!
Трябва търпение, драги. Иска се работа.
Да работим. Трябва да се работи.
- А не работим ли достатъчно?
Стига!
Не се пие преди супата!
А къде го пише?
Подува се стомаха. Пишеше го във вестника.
Може ли да кротувате с ръцете!
- Липсва една лъжица.
Пари ли, Лалино?
- Съвсем мъничко.
На мен ми сипи много, мамо.
- Ще ти сипя колкото ти се полага.
Искаш ли още, Лалино?
Добре ли е на сол?
- Да, дядо.
Джина, дай малко и на дядо.
- Но той вече яде.
Таткото на моя татко
умря на 107 години и още можеше!
Е, и?
Научи ме още от дете, че трябва да се яде в 11.
преди слънцето да ти е напекло главата, а вечер в 4,
иначе всичко става отрова, която ти остава в кръвта..
Ти няма ли да се храниш?
- Не!
Какво сте направили на майка си?
Нищо!
Нищо не са ми направили.
Света Богородице! Човек става сутрин в 4...
Работи като животно цял ден.
И когато се прибере да хапне залък хляб гледа насреща си изкривени физиономии...
Е, така вече няма да гледаш изкривени физиономии!
Г-жо, време е да се свали казана от огъня.
Всъщност какво ти има?
- Нищо ми няма!
Тогава защо не ядеш.
- Защото не ми се яде!
Защо не ти се яде?
- Защото така!
Затворете вратата, хладно е.
Още не съм напълно оздравял.
Кой ли е по това време?
- Откъде да знам!
Да вдигна ли?
- Да, да, иди.
Задникът ми да не е купа със светена вода?
Пилешкото месо все ми влиза между зъбите.
Татко, ще си взема още едно парченце?
Крилце.
- Не пипай! Аз ще ти дам!
Сложила ли си мента?
- Не, каква ти мента, салвия!
Веднага усети, че има друг вкус, нали?
Страхотен си, Лалино.
Джина! Кой е?
Кавалер Бионди.
Той не е ли братовчед на епископа?
Какво ви става бе? Нямате ли насита. Сякаш ви държа гладни!
Вуйчо, гледай!
Само да те види баща ти...!
Вуйчо, направи се на добрия вуйчо. Хайде де, само веднъж.
Виж, Тита!
Я, колко го бива този господин!
Трудно е, нали вуйчо?
- Е, нали знаеш...
Хубаво е това вино.
Къде беше снощи?
На кино, татко.
- Така ли? Какво гледа?
Американците искаха да навлязат в територията на Команчите
и бяха построили мост със железница, но американците бяха
застанали отгоре и пускаха стрели по тях. Беше абсолютна сеч!
Ще те насека аз теб, престъпнико!
Нищо не съм направил!
Ако те хвана ще те пратя в болница!
Аурелио, хората те гледат!
От утре никакво училище, никакви пари.
Ще дойде при мен като общ работник!
Ама ще ми плащаш, тате?
- Ще ти плащам с плесници!
Трябва да ми кажеш, чий син е този лентяй!
На неговата възраст, работех вече от 3 години!
Да, да знам. Със заплата, и си давал парите на баба
Стига вече! Елате да ядете.
Добър ден.
Станахме за смях на кокошките.
В къщата си правя каквото искам! Ясно?
- А не го ли правиш Г-н Всевишний!
Подай ми чинията на брат си.
Остави чинията?
- Но какво е направил?
Ще ти покажа какво е направил.
И какво по-точно?
Какво е направил?
- Незнам, мамо.
Ето шапката на г-н Бионди. Вчера е ходил на кино.
Усещаш ли как смърди. Добре де и какво?
Знаеш ли какво?
Онзи бандит, синът ти, се изпикал от балкона, а отдолу е бил кавалер Бионди..
Три скуди. Три скуди!
Сигурен съм, че не е бил той, а онези разбойници приятелите му!
Стига! Всеки път е така. Не защитавай тоя безобразник.
Който става все по-лош и по-лош!
Това са двама бандити! Зле си ги възпитала!
Да, да! Тогава си ги възпитавай ти!
Аз вече полудявам! Луда ставам! Луда!
Сега ще ви убия!
Ще ви сложа стрихнин в супата! Ето какво ще направя!
1... 2... 3...
Дори ще се убия първо аз! Сега!
А пък аз! Ще убия първо себе си!
Вуйчо, виж татко!
Защо съм такъв нещастник? Защо? Какво съм извършил?
По дяволите!
Ударихте ли се?
- Какво правиш на пода?
Добър вечер, г-н Директор.
Ето я Градиска! Ей, там...
Ако вие говорите с архиепископа и той ви даде разрешение
да продавате образи на светци в училище,
няма да е нужно да даваме пари на федералния.
Когато ще прожектирате "Човекът от равнината" с Гари Купър?
Следващата седмица, скъпа.
А кога ще се гушнеш със своя малък принц?
Теб ще те халосам с чантата!
Безсрамник!
Върви си Джудицио! Досаждаш вече!
Беше толкова хубав... Така плаках!
Романски стил, 13в., съвършено запазен.
Извинете, ще продължа после.
Лало, прочети телеграмата, която получи "Бялото перо" от Стокхолм.
"Идвай веднага, че вече не издържам. Инге. "
Това да не е зъблата от миналото лято?
Какво ще правиш? Ще идеш ли? По дяволите. Там сега е студено!
После казват, че ако му изстреляш един между очите извършваш грях!
В негасена вар ще ги изхвърля всичките!
Богородица ще ви накаже!
Не мога да оставя майка ми, заради онази зъблата.
Това е новият файтон.
Гледайте!
Виж онази дебелата с качулката?
Тук съм!
И аз, и аз!
Право на място под слънцето...
Беше прекрасен мъж, приличаше на филмов актьор..
Спомняте ли си го, момичета? С онази брадичка приличаше на Парижки херцог.
Много си падаха по него!
Лека нощ, Виторио. Лека нощ на всички!
Това е паметникът на победата. Всеки ден ходехме да го гледаме.
А на мен ми се привиждаше и нощем.
Тръгвам, мамо.
- И да се изповядаш както трябва.
Нали не си пил вода, иначе не можеш да вземе Причастие.
Вода може да се пие, мамо. Да се яде не може.
И вода е забранено. И му кажи, че си разбойник.
Че ядосваш родителите си... и че псуваш.
Всичко му кажи. Разбра ли?
Кой е пръв?
Откога не си се изповядвал?
- От Коледа. - Много лошо.
А по празници на църква ходиш ли?
- Да, но като имах заушка не ходих.
Почиташ ли баща си, майка си?
- Да.
Не, не така! Белите цветя от едната страна, а жълтите от другата.
Защо, не е ли същото?
- Не е същото, въпрос на естетика.
Почиташ ли баща си, майка си?
Аз да, но те не ме почитат. Удрят ме по главата.
Очевидно ги ядосваш. А лъжеш ли?
Е, няма как, послъгвам.
- Пожелаваш ли чужди вещи?
Малките цветя в малките вази.
Какво си пожелал?
Ами, мой съученик, викаме му Пъдаря, има шлифер,
целият в катарами, като на детектив..
Вършиш ли нечисти работи? Пипаш ли се?
Знаеш ли, че Св. Луиджи плаче, когато се пипаш?
Да, плачи си, плачи... Аз пък няма да кажа,
ще ме изпортиш на татко. А ти не се ли пипаш?
Как може да не се пипнеш, когато видиш продавачката на цигари
с ония ми ти цици, да ти казва "Искаш ли"?
А учителката по математика, която е като лъвица? Мама миа...
Как да не се пипнеш при този поглед?
И какво си мислиш, че идваме да видим в деня на Св. Антонии,
когато богославя животните?
- Задниците на овцете ли?
Ето, виждате ли как ме гледа? Как да му кажа за Волпина?
За оня път, когато ме помоли да й напомпам гумата.
Аз незнаех, че така се целува. Вие знаехте ли? С целия си език, върти...
Тук аз задавам въпроси, не ти. Продължавай.
А, Градиска. Миналото лято,
я видях да влиза в киното.
И тъй като... ... Градиска ме кара да припадам.
Искам жена ми да е като Градиска.
Тя беше сама.
Беше там, сякаш ме чакаше.
Смених си мястото...
Пак си смених мястото...
И пак си смених мястото.
И накрая...
"Търсиш ли нещо?"
Стъписах се като глупак.
Искаше ми да се хвърля от моста на пристанището.
Дон Балоза не ги разбираше тия неща, но нали все нещо трябваше да кажа.
Казах, че да... Че веднъж се бях пипал, но.. съвсем замалко
и после се бях разкаял.
Беше доволен. Нареди ми да кажа
три пъти молитвата и ме отпрати..
Три пъти молитвата. Опрощавам греховете ти.
А ти пипаш ли се? Виж се какви сенки имаш.
Пипаш ли се, а? Пипаш се, нали?
Да, само веднъж в гаража.
Стой мирно, де! 'се да ме пипнеш.
Джийн Харлоу! Градиска!
Цицорестата продавачка!
Циркаджийката!
- Коя?
Онази с големия задник! Алдина!
Не, Алдина е моя! Ще ти разбия муцуната!
Отряд! Мирно!
Поздрав към Дуче! Да приветстваме с благодарности и с фашистки поздрав!
Римският имперски поздрав,
който ни сочи
пътя на фашистка Италия.
Искам да го пипна! Искам да го пипна!
Да живее Дучето!
90 на 100 от населението членува в партията.
1200 са младежите, 3000 са момичетата
и 4000 децата на Вълчицата.
- Ние сме 30000 сърца, които бият
като едно единствено фашистко сърце.
Прекрасен е този ентусиазъм, който ни прави млади и едновременно древни.
Млади, защото фашизмът подмладява кръвта ни
със светли идеали, а древни, защото...
Аз ще кажа само това... Мусолини има два, ей такива, ташака!
Днес, 21 Април, се празнува създаването на Рим, Вечният Град.
Какво означава това? Означава, че трябва да почитаме всички паметници,
всички руини и всичко онова, което ни е оставила Римската цивилизация.
Аз правя това от дълго време.
Нека да погледнем в този облян от слънцето ден
Италианското слънце.
Това е знак, че небето е с нас!
Миранда!
Кой е заключил вратата?
- Аз!
И защо?
- Знаеш защо!
Чуваш ли каква песен пеят на площада от 8 сутринта..
Отваряй, че имам работа!
- Ти оставаш вкъщи!
Ако искам да остана вдовица, сама ще те убия.
Ще те удуша с тая твоя връзка!
Мислиш, че ще се уплаша от шепа черни въшльовци? Така ли?
Дай ми ключа!
По дяволите... защо всеки път, когато има някаква тъпа проява на ония глупаци
трябва да стоя затворен вкъщи! Това е върхът на върховете!
Младежта е като гранит!
Да, младежта наистина е като гранит!
Едно, две, три, четири,
пет, шест, седем...
Поздрав към Дуче!
Авангардист, Чичо Маркони...
искаш ли да вземеш за съпруга младата италианка, Алдина Кордини?
А ти, млада италианко, Алдина Кордини...
искаш ли да вземеш за съпруг тук стоящият авангардист, Чичо Маркони?
Браво, Чичо!
Другари, казаха хляб и работа,
Но не е ли по-добре хляб и чаша вино?
Ликьор... Кафе... Ликьор!
Бадемов сироп.
За нашия ръководител! Да живее!
Труден удар!
Труден удар, Ваше Превъзходителство!
Не бих искал да ми е противник!
Кой угаси осветлението? Атилио, подай ми свещта!
Запали свещта!
Аз съм глашатаят на града.
Какво казваш? Трябва да се информира населението!
Тишина!
Това не е ли Интернационалът?
Какъв е тоя Интернационал?
Откъде идва? Откъде? Къде се криеш, нещастнико?
Невъзможно е!
Покажи се, страхливецо!
Хайде, бързо, по къщите!
Затваряйте прозорците!
Прибирайте се! По къщите...
Там! Горе е!
На камбанарията, на камбанарията.
На бой, на бой...
Ние сме фашисти, терор над комунисти...
Свободен си.
Върви си вкъщи. Нали разбра, че фашистите не са лоши.
Нищо не ти направихме. Косъм не падна от главата ти.
За малко и кафе да те почерпим.
Лека нощ, бебчо!
Доведете го тук.
Свали си шапката.
Извинете, навик... аз и вкъщи.
Как така не поздравяваш с жест?
Незнаех, че е задължително.
Аз от политика не разбирам.
Сядай!
Значи от политика не разбираш!
Тогава как така са те чули да казваш:
"Ако Мусолини я кара по този начин, аз незнам. "
Какво искаш да кажеш с това "Аз незнам"?
...Но, аз никога не съм казвал нещо от този род.
Общо взето, аз говоря само за работата си. Възможно е...
да съм казал: аз незнам какво е политика, незнам как действа...
Това заплаха ли е?
- Не, съвсем не!
Недоверие към фашизма?
- Ама не, защо?
Или подривна пропаганда?
- Не, няма причина.
И за грамофона ли нищо незнаеш?
- Какъв грамофон?
Не хитрувай пред мен! Отговори!
Но аз спях. Те ме събудиха. Дори нямах време да си сложа връзката.
Вратовръзка или шалче на анархист?
- Не, какво шалче?
Искаш ли да вдигнеш наздравица за победата на фашизма?
Ами аз по това време...
По това време, по това време значи...
Проклети тъпаци! Възползвате се от нашете търпение!
Трябва да вдигнеш наздравица за победата на фашистите, приятелю.
Защо ни принуждавате да ви чупим главите, за да ви накараме да разберете
че фашизма иска да ви опази, да ви върне достойнството, смелостта.
Вървете по дяволите!
- Пий!
Но това е реджиново масло.
- Няма ли да пиеш?
Не, няма да го пия и защо трябва, нищо не съм сторил?
Какво правиш? Пусни ме! Какви ги вършите?
Мирувай! Отвори уста!
Отвори си устата! Искаш да ме ядосаш ли!
Пий. Полезно е! Пий. Пий. Гълтай!
Докъде може да се докара човек на тази възраст. Каква противна гледка!
Но какво правиш, повръщаш в обувката ми?
Това което ни огорчава е упорството да не искаш да разбереш. Защо?
Защо?
На теб ти се е разбъркала главата.
Хайде глътни още малко да ти се проясни!
Ще си платите за това!
- Да, да, изпрати ни сметката.
Господи, два часа е!
Аурелио!
Какво е станало?
Не ме слушаш ти! Не ме слушаш!
На ти сега!
Изправи се...
Ето, избърши се.
Да не настинеш.
Татко!
Върви си в леглото!
По дяволите, каква смрад!
Ако издайникът е тоя, дето си мисля,
по-добре да смени континента,
защото ще му откъсна главата, ташаците ще му откъсна!
Гадове с гадове! Гадове с гадове!
Гранд Хотел.
Аз наричам Гранд Хотела "Старата госпожа".
Всяка година идвам тук, за да вкуся от меда на любовта.
Отдавам нежност и желая нежност.
Аз съм единственият от града, който посещава Гранд Хотела.
Е, говорят, че идвала и Градиска.
Впрочем точно вследствие на онази за мен невероятна авантюра
я нарекоха Градиска.
Истинското й име е Нинола. Разказват, че преди 3 години...
през зимата...
Нинола, представи ни добре, моля те!
Принцът е много красив, да знаеш.
Ако усетиш, че е останал доволен, кажи му за крайбрежието.
Той само с една дума ще оправи всичко.
Бъди възпитана, говори на италиански.
Той е принц, не забравяй, не е кой да е.
Освен това е златен случай за теб Нинола. Крайбрежието.
Бихте ли желали... Градиска..
И така Нинола бе прекръстена на Градиска.
Но аз на цялата тази история не вярвам.
Както и не вярвам на всичко, което разказва Бишейн.
Той си е роден лъжец. Измисля ги най-различни.
Трябва обаче да знаете, че преди 2 години в Гранд Хотела...
дойде Емирът с 30-те си държанки.
Е, аз бях там.
Всяка нощ Емирът заключваше 30-те стаи.
Да, всичко това е истина, но разказът на Бишейн издиша напълно.
Представяте ли си, глупакът твърди, че същата нощ...
Купувайте от Бишейн - бакла, семки, боб!
Тук съм! Тук съм, момичета!
Давай, Бишейн!
Мамка му, какви мацки!
Каза, че хубави или грозни,
през онази нощ оправил 28!
Вуйчо! Вуйчо!
Полякиня ли си? Защото само полякините са с такъв огън в очите.
Вуйчо ми танцува прекрасно, нали?
Коменданте! Госпожи!
Значи си чехкиня! Защото само чехкините
са с такъв огън в очите.
Аз италиански говоря: "bellissima," "Buonasera" (добър вечер)
"Michelangelo," "Fanculo" (да ти го вкарам), "O sole mio. "
Добър вечер.
Вуйчо, вуйчо!
- Махай се от там! Махай се!
Майната му на тоя.
Видяла море?
- Море?
Хайде!
Леопарди пише поезия. Познавате ли Леопарди?
Не, аз първи път идва тук.
Така ли? Данте Алигери е идвал, Леопарди е идвал, дори и...
Хубаво!
Наздраве!
Как мина?
Как да мине. Аз с германките винаги съм я карал спокойно.
Влюбена е до уши.
Даде ми върховното доказателство. Разреши ми задната интимност.
Чичо! Чичо!
Чичо Тео беше брат на баща ми.
През лятото веднъж месечно отивахме да го вземем с файтона.
Идва, татко.
Идва. Идва..
Здрасти, чичо!
Как е, Тео?
Мамо, доволен е.
Тео! Я колко е добре.
Да, добре е.
Watch your step.