Lord Of The Rings - The Return Of The King (2003) (The Lord of the Rings - The Return of the King - CD2.sub) Свали субтитрите
дарявам Светлика на Еарендил, нашата най-любима звезда.
Нека ти грее в тъмата,
когато всички други светлини угаснат.
Малката муха
защо се разрева?
В мрежата се хвана -
право...
... във капана.
Измъкна ли се, безценно?
Не и този път.
Не и този път!
- Не!
Не бяхме ние. Не сме виновни!
Смийгъл не иска да нарани господаря.
Обещахме.
Трябва да ни вярвате.
Беше безценното.
Безценното ни накара.
Трябва да го унищожа, Смийгъл.
Трябва, заради нас двамата.
Не!
Толкова съжалявам, Сам.
Толкова съжалявам.
Тази задача беше възложена на теб, Фродо от Графството...
Ако ти не откриеш правилния път,
никой не ще го стори.
Обратно към портите!
Бързо!
Денетор и Фарамир няма да лежат в гробница.
Няма да спят в балсамираните си тела.
Ще изгорим като древните крале езичници.
Донесете дърва и масло.
Останете по местата си.
Не се предавайте.
Вие сте гондорски войници.
Каквото и да влезе през тази порта, ще го удържите!
Стреляйте!
Огън!
Пусни го, гадост такава.
Пусни го!
Няма да ти позволя да го докоснеш.
Хайде, да приключваме.
Назад!
Фродо.
О, не.
Фродо.
Фродо.
Събуди се.
Не ме оставяй сам.
Не отивай там, където не мога да дойда.
Събуди се.
Но ти не спиш.
Ти си мъртъв.
Какво е това?
Май старата пак си е поиграла с храната.
Пак ли е убила някого?
Не.
Този тук не е мъртъв.
Не е мъртъв?
Пронизала го е с отровното си жило и той е изгубил свяст.
По-късно ще го изяде.
Така обича да се храни.
С прясна кръвчица.
Занесете го в кулата!
Сам, глупак такъв.
Този боклук ще се събуди след час-два.
И тогава ще му се прииска да не се е раждал.
Тялото му се руши.
Целият гори.
Вече гори.
Той не е мъртъв.
Не е мъртъв!
Не! Не!
Не! Не!
Не е мъртъв!
Сбогом, Перегрин, сине на Паладин.
- Не! Не! Не!
Освобождавам те от служба при мен.
Върви и умри така, както искаш.
Налейте масло върху дървата!
Хайде! Бързо!
Побързайте!
- Гандалф!
Къде е Гандалф?
Гандалф!
Назад!
Враговете влязоха в града!
Отстъпвайте към второто ниво!
Изкарайте жените и децата!
Изведете ги!
Отстъпвайте!
Бързо.
Влизайте в града. убийте всичко по пътя си.
Избийте ги!
Бийте се. До последния човек!
До последна капка кръв!
Смелост, Мери.
Дължим я на приятелите си.
Стройте се, червеи нещастни. Влезте в строя!
Копията в първата редица! Стрелците - зад тях!
Еомер, отведи хората си на левия фланг.
Флангът е готов.
Гамлинг, яздете след кралския флаг по средата.
Гримболд, отведи ездачите си надясно след стената.
Напред и не се страхувайте от мрака!
Напред, ездачи на Теоден!
Да размахаме копията, да вдигнем щитовете...
Ден за меч, ден за кръв...
Ден за смърт преди зората!
Каквото и да стане, не се отделяй от мен.
Напред!
Напред!
Напред, на бой и разрушение!
Смърт на врага!
Смърт!
Смърт!
Смърт!
- Смърт!
Смърт!
- Смърт!
Смърт!
Напред, роханци!
Стреляйте!
Смърт!
Напред!
Стреляйте, когато сте готови!
Гандалф!
Гандалф! Денетор е полудял!
Иска да изгори Фарамир жив!
Бързо! Качвай се!
Запалете плътта ни!
Спрете тази лудост!
Не!
Няма да ми отнемеш сина!
Не!
Фарамир.
Така загина Денетор, синът на Ектелион.
Прогонете ги към реката!
Да удържим града!
Прегрупирайте се!
Върнете се в строя!
Напред! Посрещнете ги!
Напред!
Свалете го!
След мен!
Поеми юздите. Наляво!
Наляво!
Целете се в главата им!
Свалете го! Свалете го!
Мери!
Не мислех, че ще свършим така.
Да свършим ли?
О, не, пътуването не свършва дотук.
Смъртта е просто още един път,
по който всички трябва да поемем.
Сивата дъждовна пелена на този свят изчезва
и всичко се превръща в сребро.
И после ги виждаш.
Кое, Гандалф?
Какво виждам?
Белите брегове...
... и земята отвъд.
Зелени поля...
И светлината на изгрева.
Е...
Значи не е толкова лошо.
Не.
Не, не е.
Съберете се! След мен!
Нахрани се с плътта му.
Ако го докоснеш, ще те убия.
Никога не заставай между Назгул и плячката му!
Закъснявате както обикновено, нещастни пирати!
Имаме нужда от още мечове.
Хайде, водни плъхове такива! Слизайте от корабите!
Има достатъчно и за двама ни.
Нека победи по-доброто джудже.
Глупак.
Никой мъж не може да ме убие.
Умри.
Аз не съм мъж.
Петнайсет! Шестнайсет!
- Седемнайсет!
Двайсет и девет!
- Леголас!
Трийсет и три. Трийсет и четири.
Ако искаш да знаеш, това се брои за едно!
Добре де. Хайде, идвайте!
Това лице ми е познато...
Еовин.
Над очите ми се спуска мрак.
Не.
Не.
Ще те спася.
Ти вече ме спаси.
Еовин...
Тялото ми е прекършено.
Ще трябва да ме пуснеш.
Отивам при дедите си...
... и няма да се чувствам жалък
дори сред воини като тях.
Еовин.
Освободи ни.
Това не е добра идея.
Много са полезни тези момчета, нищо че са малко умрели.
Ти ни обеща.
Ще смятам клетвата ви за изпълнена.
Вървете си.
Най-сетне сте свободни.
Мери!
Мери, аз съм!
Пипин!
Знаех си, че ще ме откриеш.
Да.
Да не ме оставиш сега?
Няма, Мери.
Ще се погрижа за теб.
Долу лапите!
Тази блестяща ризница е за мен.
Не, не е. Отива при Окото, както и всичко останало.
Не приемам заповеди от вонящи плъхове от Моргул!
Ако я докоснеш, ще забия това в корема ти.
Онзи боклук се опита да ме заколи.
Убийте го!
Това е за Фродо!
Това е за Графството!
А това е за моя старец!
Стига си пищял, плъх такъв.
Ще ти източа кръвчицата като на прасенце.
Само да не те изпреваря.
Сам!
О, Сам, толкова съжалявам.
Съжалявам за всичко.
Хайде да те изкараме оттук.
- Късно е. Всичко свърши.
Те го взеха, Сам...
Взеха Пръстена.
Извинявай, но не са.
Помислих, че си загинал.
Затова го взех.
Само да го пазя.
Дай ми го.
Дай ми Пръстена, Сам.
Сам!
Дай ми Пръстена.
Трябва да разбереш.
Пръстенът е само мое бреме.
Той би те унищожил, Сам.
Хайде, Фродо.
Трябва да ти намерим някакви дрехи.
Не можеш да прекосиш Мордор така.
успяхме, господарю Фродо.
Стигнахме до Мордор.
Толкова са много.
Никога няма да успеем да минем незабелязани!
Той е. Окото.
Трябва да влезем, господарю.
Няма друг начин.
Хайде. Нека да започнем, като слезем по този хълм.
Вече не мога да видя Фродо.
Мракът се сгъстява.
Ако Пръстенът беше у Саурон, щяхме да го разберем.
Вече е само въпрос на време.
Той претърпя поражение, наистина...
Но зад стените на Мордор врагът се готви за нова битка.
Да си стои там.
Да изгние дано! Нас какво ни е грижа?
Ами онези 10 000 орки, които стоят между Фродо и Съдбовния връх?
Изпратих ги на сигурна смърт.
Не.
Все още има надежда за Фродо.
Трябва му време, за да прекоси равнините на Горгорот.
Можем да му го осигурим.
- Как?
Като привлечем насам армията на Саурон.
Да изпразним земите му.
Да атакуваме Черната порта с всички, с които разполагаме.
Не можем да постигнем победа със силата на оръжието.
Не и за нас.
Но можем да дадем шанс на Фродо, ако привлечем погледа на Окото към нас.
Така няма да вижда нищо друго.
Да му отвлечем вниманието.
Саурон ще заподозре капана.
Няма да се хване на въдицата.
Сигурна смърт, значи...
И минимални шансове за успех...
Какво чакаме тогава?
Към портата, червеи!
Бързо! Към портата!
Виж, орките...
... се изтеглят.
Виждаш ли, Фродо?
Най-сетне имаме късмет.
Вземи моята.
Има няколко капки.
Няма да ни остане вода за обратния път.
Май няма обратен път, господарю.
Фродо, залегни!
Скрий се!
Фродо!
Къде са?
Нека господарят на Черната земя излезе!
Трябва да му въздадем справедливост!
Назад.
Назад!
Вече не гледа насам, Фродо.
Обърна се на север.
Нещо привлече погледа му.
Задръжте позициите!
Синове на Гондор и Рохан, братя мои!
Виждам в очите ви
същия страх, който чувствам и аз.
Може би ще дойде ден, в който смелостта на хората ще ги напусне...
Когато ще изоставим приятелите си и ще нарушим всички клетви...
Но този ден не е днес!
Може и да дойде ден за вълчи вой и строшени щитове,
когато хората ще паднат завинаги.
Но не е днес.
Днес ще се бием!
Заклевам ви във всичко свято
да се биете до смърт, воини на Запада!
Не съм си представял, че ще умра редом с елф.
А рамо до рамо с приятел?
Така си е.
Това може и да го направя.
Спомняш ли си Графството, Фродо?
Скоро там ще настъпи пролетта.
И ще разцъфнат овошките.
А птиците ще свият гнезда.
На нивите ще жънат ечемика...
... и ще ядат първите ягоди със сметана.
Спомняш ли си вкуса на ягодите?
Не, Сам.
Не си спомням вкуса на никоя храна...
Нито шума на водата...
Нито докосването на тревата.
Аз...
Останах сам в мрака.
Няма нищо друго.
Нищо между мен и огненото колело.
Виждам го...
... дори с отворени очи.
Тогава нека се отървем от този Пръстен...
... веднъж завинаги.
Хайде, господарю.
Не мога да го нося вместо теб...
Но мога да нося теб.
Хайде!
Арагорн.
Елесар.
За Фродо.
Виж, Фродо.
Врата.
Почти стигнахме.
Хитри хобити стигнаха чак дотук!
Фродо!
Орлите.
Орлите идват!
Фродо!
Тук съм, Сам.
Унищожи го!
Давай! Не се бави!
Хвърли го в огъня!
Какво чакаш?
Просто го хвърли!
Пръстенът е мой.
Не.
Не.
Не!
О , да!
Да!
Безценното! Безценното!
Безценното! Безценното!
Подай ми ръка!
Подай ми ръка!
Не!
Не се пускай!
Не се пускай!
Протегни се!
Фродо!
Фродо!
Няма го.
Свърши се.
Да, Фродо.
Свърши се.
Вече си спомням Графството.
Реката.
Нашия хълм.
Фойерверките на Гандалф.
Светлините на дървото за рождените ни дни...
И как танцуваше Роузи Котън...
Имаше панделки в косата си...
Ако можех да се оженя...
... щеше да бъде за нея.
Щеше да бъде тя.
Радвам се, че сме заедно, Сам...
Тук, на края на всичко.
Гандалф?
Фродо!
Гимли!
Сега идват дните на краля.
Нека са благословени.
Този ден не принадлежи само на един човек,
а на всички нас.
Нека заедно построим този свят отново
и да живеем в мир.
Приятели мои...
Вие не трябва да се покланяте на никого.
И тъй започна
Четвъртата епоха на Средна земя.
А Задругата на Пръстена,
макар и завинаги свързана от братска обич,
стигна до края си.
Точно 13 месеца, след като Гандалф ни изпрати на това дълго пътуване,
ние се върнахме в познати земи.
Бяхме си у дома.
Здрасти.
Хей, внимавай с тиквата.
Роузи, Роузи.
Лека нощ, момчета.
Как да започнеш стария си живот отново?
Как да продължиш,
когато в сърцето си започваш да разбираш,
че няма връщане назад?
Има някои неща, които времето не може да излекува...
Някои рани, които са твърде дълбоки,
за да зараснат.
Господарю Фродо?
Какво има?
Днес се навършват точно 4 години от Буреносния хълм, Сам.
Така и не зарасна напълно.
''Дотам и обратно'' от Билбо Бегинс...
и ''Властелинът на пръстените'' от Фродо Бегинс.
Значи си я завършил.
Не съвсем.
Оставих още няколко страници.
Веднъж Билбо ми каза, че неговото участие в тази история ще приключи.
И че всеки от нас трябва да я разкаже нататък.
Сега историята на Билбо завършваше.
За него вече нямаше да има пътешествия...
... освен едно.
Кажи ми пак, момчето ми, къде отиваме?
На пристанището, Билбо.
Елфите са ти отредили специална чест...
Място на последния кораб, който ще напусне Средна земя.
Фродо...
Дали ще може пак да видя онзи мой стар пръстен?
Който ти дадох да носиш?
Съжалявам, чичо.
Загубих го.
Ох.
Жалко.
Бих искал да го подържа още веднъж за последно.
Е, не бях виждал подобно нещо.
Силата на Трите пръстена изтече.
Дойде време
хората да властват над света.
Морето ни вика у дома.
Мисля...
... че имам сили за още едно приключение.
Сбогом...
... мои смели хобити.
Свърших работата си тук.
И най-сетне, на морския бряг,
идва краят на нашата Задруга.
Нека да ви кажа: ''Не плачете'',
защото не всички сълзи са от мъка.
Време е, Фродо.
Какво иска да каже той?
Ние потеглихме, за да спасим Графството, Сам.
И го сторихме.
Но аз няма да остана в него.
Не можеш да заминеш.
Не можеш да ни оставиш.
Последните страници са за теб, Сам.
Скъпи Сам,
не можеш завинаги да се разкъсваш между две неща.
Трябва да останеш едно през всичките следващи години.
Има толкова много неща, на които да се радваш и които да постигнеш.
Твоето участие в историята ще продължи.
Е...
Върнах се.
К Р А Й