Lord Of The Rings - The Return Of The King (2003) (The Lord of the Rings - The Return of the King - CD1.sub) Свали субтитрите
Смийгъл!
Кълве!
Хванах една, Смийгъл! Наистина!
Давай, изтегли я!
Дийгъл!
Дийгъл?
Дийгъл.
Дай ни го, Дийгъл, любими.
Защо?
Защото...
... днес е рожденият ни ден и ние го искаме.
Безценното ми.
Те ни проклеха
Убиец.
Така ни наричаха.
Така ни наричаха и ни прогониха далеч.
Ам-гъл.
Ам-гъл.
Ам-гъл.
И ние ридахме, любими.
Ридахме, защото бяхме толкова самотни.
И хладината, така приятна...
... и сочна рибка...
... да си хванем.
И забравихме вкуса на хляба...
...шума на леса...
...и топлия вятър.
Дори забравихме нашето име, любими.
Безценното ми.
Събудете се!
Ставайте!
Ставайте, сънльовци.
Трябва да потегляме.
Да тръгваме, веднага!
Не можа ли да заспиш, Фродо?
Аз пък съм спал твърде дълго.
Сигурно става късно.
Не.
Не е късно.
Още няма пладне.
Просто дните стават все по-тъмни.
Хайде!
Да тръгваме, няма време!
Фродо първо трябва да хапне нещо.
Няма време, глупчо.
Ето.
Ами ти?
Аз не съм гладен. Омръзнаха ми тези питки лембас.
Сам.
Добре де.
Не ни остава много.
Трябва да внимаваме, защото няма да ни стигне.
Но ти се храни, Фродо.
Разделил съм го на дажби.
Трябва да стигне.
За какво?
За обратния път.
Хайде, хобитчета.
Вече сме близо.
Мордор не е далеч.
Тук няма къде да се скрием.
Побързайте.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАЛЯ
Сякаш пак съм в ''Зеления дракон''
след тежък работен ден.
Пипин, ти никога през живота си не си работил.
Добре дошли, господари мои...
Добре дошли в Исенгард!
Ах вие, негодници! Къде ли не ви търсихме!
А ето ви тук, ядете и пиете! И пушите!
Просто се наслаждаваме на победата.
И на спечелените благини.
Особено на осоленото свинско.
Солено свинско ли?
Хобити...
- Имаме заповед от Дървобрад,
който сега царува над Исенгард.
Гандалф! Млади господарю.
Радвам се, че дойде.
Мога да се справя с дървото и водата, с камъните и храната...
Но тук има и един магьосник,
заключен в собствената си кула.
Там и ще остане Саруман, а ти ще го пазиш да не избяга.
Не може ли да му отсечем главата и да се свърши?
Не.
Той вече няма сила.
Сметта, създадена от Саруман...
... реката вече я изми.
Дърветата ще се върнат да растат тук.
Младите дървета.
Дивите дървета.
- Пипин!
Виж ти, виж ти!
Перегрин Тук!
Аз ще прибера това, момчето ми.
По-бързичко, дай ми го.
Тази вечер ще почетем онези, които проляха кръвта си за тази страна!
Слава на мъртвите бойци!
Слава!
Радвам се за теб.
Той е славен мъж.
И двамата сте славни мъже.
Не Теоден от Рохан поведе нашите хора към победата.
Не ме слушай.
Ти си млада.
И тази вечер е за теб.
Надлъж и шир ще дириш до капка да погълнеш всичко.
Но нийде няма да намериш бира, няма да намериш бира
като тази, дето у нас се намира, у нас се намира.
Дръжте си модните питиета, пийте ги, ако щете, и с шишета.
Но най-вкусното пиво за смели другари
намира се само в ''Зеления дракон''.
Благодарим!
Няма ли новини за Фродо?
Ни вест, ни кост.
Имаме още време.
С всеки ден Фродо се доближава до Мордор.
Можем ли да бъдем сигурни в това?
Какво ти казва сърцето?
Че Фродо е жив.
Да.
Да, жив е.
Много опасно, много опасно.
Крадци.
Те ни го откраднаха!
Да ги убием! Да ги убием и двамата!
Тихо! Не бива да ги будим.
Да не проваляме плана си!
Но те знаят, любими.
Те знаят!
Те ни подозират.
Какво казва то, любими?
Да не би Смийгъл да се страхува?
Не. Не се страхува.
Никога вече! Смийгъл мрази лошите хобити!
Смийгъл иска те да умрат.
Така и ще стане.
Смийгъл вече го направи веднъж. Ще успее отново.
То е наше!
Само наше!
Трябва да си върнем безценното!
Търпение, любими.
Първо трябва да ги заведем при нея.
Трябва да ги заведем до витата стълба.
Да, до стълбата. А сетне?
Нагоре, нагоре, нагоре по стълбата,
докато не стигнем до... тунела!
И когато влязат в него,
няма да излязат.
Тя винаги е гладна.
Постоянно трябва да яде.
Да се тъпче.
Сега хапва само мръсни орки.
А те не са много вкусни. Нали, любими?
Не.
Хич даже не са вкусни, любими.
Хапва й се нещо по-сладичко.
Някое хобитче.
И когато изхвърли кокалите и парцалите им,
ще го намерим.
И ще си го взема!
Двамата ще си го вземем.
Да. Ще си го вземем, това исках да кажа.
Ам-гъл! Ам-гъл!
Безценното ще бъде наше...
... когато хобитите умрат!
Ах ти, малък предател!
Не! Господарю!
Недей, Сам! Остави го!
Чух го как си говореше. Иска да ни убие.
Никога! Смийгъл не може да убие и муха.
Този ужасен дебел хобит
мрази Смийгъл.
И си измисля.
Жалък червей! Ще ти счупя главата!
Сам!
Кого наричаш лъжец?
Ако го прогониш, ще се изгубим!
- Не бива да остава с нас!
Няма да го чакам да ни убие!
- Няма да го отпратя.
Ти не разбираш, нали?
Той е зъл.
Няма да се справим без водач, Сам.
Трябва да бъдеш на моя страна.
Винаги съм бил на твоя страна, Фродо.
Знам, Сам. Знам.
Довери ми се.
Хайде, Смийгъл.
Звездите са забулени.
Нещо се раздвижва на изток.
Безсънно зло.
Окото на Врага не спи.
Какво правиш?
Пипин!
Пипин?
Пипин.
Да не си полудял?
- Искам да го видя.
Само още веднъж.
Върни го веднага.
Пипин.
Не!
Пипин.
Той е тук.
Виждам те.
Пипин!
Помощ! Гандалф!
Някой да му помогне, моля ви!
Пипин!
Глупав Тук!
Погледни ме.
Гандалф, прости ми.
Погледни ме.
Какво видя вътре?
Дърво.
Имаше бяло дърво...
... в каменен двор.
Беше мъртво.
Градът гореше.
Минас Тирит? Само това ли видя?
Видях още...
И него.
Чувах гласа му в главата си.
И какво му каза?
Говори!
Попита ме за името ми. Не му го казах.
Той започна да ме мъчи.
Каза ли му нещо за Фродо и Пръстена?
Очите на Пипин не лъжеха.
Може да е глупак,
но е честен глупак.
Не е казал на Саурон нищо за Фродо и за Пръстена.
Имахме необясним късмет.
Пипин е видял в камъка плана на врага.
Саурон смята да удари град Минас Тирит.
Поражението му при Шлемов дол му е показало едно.
Че наследникът на Елендил се е върнал.
Хората не са толкова слаби, колкото е предполагал.
Все още имат смелост, а вероятно и сила, да му се противопоставят.
Саурон се страхува от това.
Няма да рискува народите на Средна земя да се обединят.
Ще затрие Минас Тирит от лицето на земята,
за да не позволи на краля да се върне на трона на Минас Тирит.
Ако запалим кладите на Гондор, Рохан трябва да се готви за война.
Кажи ми...
Защо да помагаме на онези, които не помогнаха на нас?
Какво дължим на Гондор?
Аз ще отида.
- Не!
Трябва да ги предупредим.
- Ще бъдат предупредени.
Но ти трябва да пристигнеш в Минас Тирит по друг път.
Тръгни по реката. Погрижи се за Черните кораби.
Разберете, войната започна.
И не можем да се върнем назад.
Потеглям към Минас Тирит...
И няма да бъда сам.
От всички прелюбопитни хобити, Перегрин Тук, ти си най-лошият!
Бързо!
Къде отиваме?
Защо погледна в камъка?
Защо винаги трябва да си пъхаш носа навсякъде?
Не знам. По-силно е от мен.
- Винаги трябва да си пъхаш носа.
Казах, че съжалявам!
Няма да се повтори.
- Не разбираш ли?
Врагът мисли, че Пръстенът е у теб.
И ще те търси, Пип. Трябва да те изведат оттук.
И теб също, нали? И ти ще дойдеш с мен.
Мери?
Хайде.
Далеч ли е Минас Тирит?
Три дни път, ако можехме да летим като Назгулите.
Но ти се моли да не ни се наложи.
Ето.
Вземи това за из път.
Последният ни тютюн.
Знам, че твоят е свършил. Много пушиш, Пип.
Но ще се видим скоро.
Нали?
- Не знам.
Не знам какво ще стане.
Мери.
- Бързо, Сенкогрив.
Препускай както никога преди.
Мери!
Мери!
Отведете я по най-безопасния път.
В Сивите заливи я чака кораб.
Ще я отведе в Безсмъртните земи отвъд морето.
Последното пътуване на Арвен Ундомиел.
Тук не остана нищо за теб...
Само смъртта.
Лейди Арвен...
Не бива да се бавим.
Милейди!
Кажи ми какво си видял.
- Арвен.
Ти имаш дарбата да виждаш в бъдещето.
Какво видя?
Погледнах в твоето бъдеще и видях само смърт.
Но е имало и живот, нали?
Видял си детето. Видял си моя син.
Това бъдеще почти е загубено вече.
Но не завинаги.
Нищо не е сигурно.
Някои неща са сигурни.
Ако го изоставя сега,
ще съжалявам вечно.
Време е.
Ще се събуди пламъкът във пепелта,
от сенките ще бликне светлина,
наново ще се вдигне мечът
и ще се върне Кралят.
Да го изковем отново.
Ръцете ти са студени.
Животът на елфите те напуска.
Аз избрах да стане така.
Татко, по твоя воля или не...
... сега никой кораб не може да ме отведе оттук.
Влизаме в земите на Гондор.
Това е Минас Тирит.
Градът на кралете.
Дайте път!
Това е дървото, което видях.
Гандалф.
Да. Бялото дърво на Гондор.
Кралското дърво.
Лорд Денетор обаче не е кралят.
Той е само Наместник. Пазител на трона.
А сега ме чуй внимателно. Лорд Денетор е баща на Боромир.
Не би било мъдро да съобщаваш за смъртта на сина му.
И не споменавай Фродо. Нито пък Пръстена.
Нито пък Арагорн.
Като се замисля, най-добре изобщо не си отваряй устата.
Слава на Денетор, син на Ектелион. Господар и Наместник на Гондор.
В този тъмен час идвам с новини и съвети.
Може би ще можеш да ми обясниш и това?
Може би новините ти са тези, че синът ми е мъртъв?
Боромир загина, за да спаси нас...
Двама хобити.
Падна мъртъв, но повали мнозина врагове.
Предлагам да ви служа вярно, доколкото мога...
... за да върна този дълг.
Ставай.
Господарю, ще има достатъчно време да тъгувате за Боромир...
Но то не е сега.
Идва война.
Врагът е на прага.
Защитата на града е твоя отговорност. Къде са армиите на Гондор?
Все още имаш приятели. Не си сам в тази война.
Повикай Теоден от Рохан. Запали кладите.
Мислиш се за мъдър, Митрандир.
Но макар че си хитър, не виждаш далеч.
Нима смяташ, че очите на Бялата кула са слепи?
Аз виждам по-далеч, отколкото си мислиш.
С лявата си ръка ще ме използваш като щит срещу Мордор.
А с дясната ще ме свалиш от трона.
Знам кой язди редом с Теоден от Рохан.
Да. Чух за този Арагорн, син на Араторн.
И знай отсега - няма да се преклоня пред този скиталец от севера,
отдавна изгубил кралското си право в пустошта.
Не ти е дадена властта да отричаш завръщането на Краля.
Властта на Гондор е моя. И няма да я дам на никого.
Ела.
Това е само символичен пост, нали?
Нали не очакват от мен наистина да се сражавам?
Нали?
- Вече си на служба при Наместника.
Ще правиш, каквото ти кажат, защото си страж на Цитаделата.
Толкова е тихо.
Това е дълбокото поемане на въздух, преди да скочи.
Не искам да се бия...
Но да чакам да започне войната е още по-ужасно.
Няма ли надежда, Гандалф, за Фродо и Сам?
Никога не е имало голяма надежда.
Само глупците се надяват.
Врагът ни е готов.
Войската му е събрана.
Не само орки, а и хора.
Харадримски легиони от юга...
Наемници от бреговете...
Всички ще се отзоват на заповедта на Мордор.
Хайде.
Това ще бъде краят на Гондор такъв, какъвто го познаваме.
ударът ще бъде насочен право насам.
Ако превземат реката, ако гарнизонът при Осгилиат падне,
ще ни бъде отнета и последната защита.
Ще ни остане Белия магьосник. Все е нещо.
Гандалф?
Саурон все още не е насъскал най-верния си слуга...
Онзи, който ще поведе армията на Мордор на война.
За него казват, че никой мъж не може да го убие.
Кралят магьосник на Ангмар.
Вече си го виждал.
Именно той прониза Фродо на Буреносния връх.
Той е Господарят на Назгулите,
най-силният от Деветимата.
Леговището му е в Минас Моргул.
Градът на мъртвите.
Много неприятно място. Пълно с врагове.
Бързо.
Ще ни видят.
Насам. Вижте, открихме я.
Стълбата, която води към Мордор.
Тайната пътека.
Нагоре.
Не, Фродо!
- Не натам!
Какво прави той?
- Недей.
Те ме викат.
- Не.
Скрийте се! Бързо!
Усещам острието в раната.
Най-сетне се започва.
Най-великата битка на нашето време.
След мен, хобити. Нагоре, нагоре!
Фигурите са наредени.
Играта започва.
Перегрин Тук, момчето ми, имам задача за теб.
Още една възможност за народа на Графството да се докаже.
Не се проваляй.
Тихо.
Към реката. Бързо! След мен!
По-бързо.
Гребете по-бързо!
Вадете оръжията!
Задръжте ги!
Какво?
Запалиха кладата на Амон Дин.
Кладата на Амон Дин е запалена!
Надеждата няма да угасне.
Кладите на Минас Тирит! Запалени са.
Гондор ни вика на помощ.
И Рохан ще се отзове.
Съберете Рохиримите.
Събери армията при Дънхароу.
Всички мъже, които могат да дойдат. Имаш два дни.
На третия потегляме към Гондор, за да започнем войната.
Тръгвай.
- Слушам.
Гамлинг.
- Господарю.
Обиколи земите на Рохан.
Призови всеки мъж и момче в Дънхароу.
Добре.
С нас ли ще дойдеш?
- Само до лагера.
Жените от моя народ изпращат мъжете си на война.
А мъжете си намериха водач.
Ще те последват на война и дори на смърт.
Ти ни даде надежда.
И тъй, значи пред стените на Минас Тирит
ще се реши участта на нашето време.
Дойде часът. Рохански ездачи,
не предавайте клетвата си за вярност. За краля и кралството!
Фарамир!
Не можем да ги удържим. Изгубихме града.
Заповядай отстъпление. Връщаме се в Минас Тирит.
Назгули.
Бягайте!
Назгули!
Назад. Назад към Минас Тирит!
Отстъпление!
Отстъпвайте!
- Хайде!
Времето на хората свърши.
Дойде времето на орките.
Прикрийте се!
Пазете се, господарю!
Идва!
Митрандир.
- Белият ездач!
Отваряйте!
Митрандир.
Пробиха отбраната.
Заеха моста и западния бряг.
Оркските легиони прекосяват реката.
- Така предрече лорд Денетор.
Отдавна беше предвидил съдбата ни.
- Предвидил я е, но не направи нищо.
Фарамир?
Това не е първият полуръст, който виждаш, нали?
Не.
Виждал ли си Фродо и Сам?
Къде? Кога?
- В Итилиен.
Преди по-малко от два дни.
Поеха към долината на Минас Моргул.
И прохода Кирит Унгол.
Какво означава това?
Нещо не е наред ли?
- трябва да ми разкажеш всичко.
Внимателно, господарю.
Много е високо.
Стълбата е много опасна.
Ела, господарю.
Ела при Смийгъл.
Фродо!
Назад!
Не го докосвай!
Защо той мрази бедния Смийгъл?
Какво му е направил Смийгъл?
Господарю?
Ти носиш тежко бреме.
Смийгъл знае. Тежко, много тежко.
Дебелият хобит няма откъде да знае.
Смийгъл ще се грижи за господаря.
Той го иска.
Смийгъл познава по очите му.
Много скоро ще ти го поиска. Ще видиш.
Дебелият хобит ще поиска да ти го вземе.
Всички легиони в атака.
Не спирайте, докато не превземете града.
Избийте ги до крак.
Ами магьосникът?
- Аз ще го пречупя.
Какво става с ездачите на Теоден?
Ще дойде ли армията на Рохан?
Митрандир.
Сега смелостта ви е най-добрата защита.
Заклевам се във вярност към Гондор -
в мир или във война...
В живота и в смъртта...
... от...
От този час насетне,
докато господарят не ме освободи...
... или смъртта не ме прекърши.
Няма да забравя тази клетва,
нито пък възнаграждението, което ти се полага.
Верността награждавам с любов.
Смелостта - с чест.
А предателството - със смърт.
Не бива така лесно да се отказваме от гарнизона до реката,
който брат ти удържаше толкова дълго.
Какво искаш да сторя?
- да си върнеш
реката и крепостта на Пеленор.
Да превземеш отново Осгилиат.
Господарю, в Осгилиат царуват орките.
На война се рискува много.
Има ли капитан, който има кураж да изпълни волята на господаря си?
Иска ти се друг да беше на мое място, нали?
Боромир да беше тук, а аз да бях загинал.
Да.
Така ми се иска.
След като ти отнеха Боромир...
Ще направя каквото мога вместо него.
Ако се върна, мисли за мен по-добре, татко.
Зависи как се върнеш.
Какво правиш?
Каниш се да се измъкнеш, а?
Да се измъкна?
Да се измъкна?
Дебелият хобит е много мил, както обикновено.
Смийгъл ви показва тайните пътеки, които никой друг не знае,
а те казват, че се ''измъква''.
Измъква се, значи?
Много мило. О, да, безценното ми.
Много мило.
- Добре де, добре!
Просто ме стресна, затова.
И какво правеше?
Измъквах се.
Хубаво. Както искаш.
Извинявай, Фродо.
Трябва да тръгваме.
Още е тъмно.
Тук винаги е тъмно.
Няма ги!
Питките на елфите.
- Какво?
Това беше всичката ни храна.
Той ги е взел. Няма кой друг да е.
Смийгъл? Не, не и бедният Смийгъл.
Смийгъл мрази гадните питки на елфите.
Лъжеш, негоднико! Какво направи с тях?!
Той наистина не ги яде.
Не може да ги е взел той.
- Виж.
Какво е това?
На дрехите му има трохички. Той го е взел!
Той го е взел!
Виждал съм го и друг път. Само се тъпче, когато господарят спи.
Мръсен лъжец!
Двуличен подлец!
Сам!
Престани!
Сам!
Ще го убия!
- Сам! Недей!
Съжалявам. Не исках да прекалявам. Просто се ядосах.
Нека да починем малко.
Добре съм.
- Не.
Не, не си добре. Изтощен си.
Заради този Ам-гъл.
Заради това ужасно място.
И заради това нещо на врата ти.
Мога да ти помагам.
Да го нося от време на време.
Само за малко.
Мога да го нося вместо теб.
Да ти помогна малко.
Махни се!
Не го искам за себе си.
Искам само да помогна.
Виждаш ли? Какво ти казах?
Иска го за себе си.
Ти млъквай!
Махай се! Изчезвай оттук!
Не, Сам.
Ти трябва да си тръгнеш.
Съжалявам, Сам.
Но той лъже.
Настройва те срещу мен.
Вече не можеш да ми помогнеш.
Не е вярно.
Върви си у дома.
Фарамир!
Фарамир!
Баща ти е полудял от високомерие.
Не захвърляй живота си толкова лесно.
А на кого да се подчинявам, ако не на него?
Баща ти те обича, Фарамир.
И ще си го спомни, преди да настъпи краят.
Можеш ли да пееш, хобитче?
Ами...
Да.
Поне колкото може моят народ.
Но нямаме песни за бляскави зали...
... и за мрачни времена.
Значи моята зала не е достойна за песента ти?
Хайде, попей ми.
Оставихме дома
далеч назад.
И дълъг път ни чака.
През сенки
и през мрак.
Докато не угасне и луната,
докато не угаснат
и звездите.
Докато не угасне
светлината.
Докато не угасне светлината
Напред! Напред!
Напред! Напред!
Сторете път за краля.
Сторете път.
Кралят е тук.
Господарю.
Слава, господарю.
Колко събра, Гримболд?
Около петстотин мъже от Западните покрайнини.
Имаме и триста мъже от Фенмарч, кралю.
Къде са ездачите от поречието?
- Не дойдоха, господарю.
Шест хиляди копия.
По-малко от половината на това, на което се надявах.
С шест хиляди няма да успеем да пробием обсадата на Мордор.
Ще дойдат и още.
С всеки час поражението на Гондор е все по-близо.
Можем да изчакаме само до зори, после трябва да тръгваме.
Конете са неспокойни,
а хората мълчат.
Страх ги е от сянката на планината.
Онзи път там...
Накъде води?
Това е пътят към Димхолт - планинската порта.
Никой не се е връщал жив оттам.
Тази планина е пълна със зло.
Арагорн.
Да потърсим някаква храна.
Ето, готов си.
Истински воин от Рохан.
Готов съм.
Извинявай.
Не е толкова опасен.
Даже не е остър.
Така не става. Няма да убиеш много орки, ако мечът ти не е остър.
Ела с мен.
Към ковачницата, бързо!
Не бива да го поощряваш.
А ти не бива да се съмняваш в него.
Не се съмнявам в сърцето му, а в късите му ръчички.
Защо да оставяте Мери?
Той има не по-малка причина от нас да замине на война.
Защо да няма право да воюва за онези, които обича?
Избирам смъртния живот.
Искаше ми се да го видя...
... за последен път.
Господарю?
Крал Теоден ви очаква, господарю.
Оставям ви сами.
Господарю Елронд.
Идвам по заръка на онази, която обичам.
Арвен умира.
Няма да удържи дълго на злото, което се излива от Мордор.
Светлината на Вечерницата помръква.
Докато силата на Саурон расте, нейната намалява.
Сега и животът на Арвен е свързан със съдбата на Пръстена.
Сянката падна и върху нас, Арагорн.
Краят настъпи.
Той няма да е край за нас, а за него.
Отиваш на война, но няма да победиш.
Вече знаеш, че армията на Саурон е на път към Минас Тирит.
Но не знаеш за тайната му сила, която ще нападне откъм реката.
От юг е потеглила пиратска флотилия.
Ще пристигнат в града след два дни.
Твърде сте малко, Арагорн.
Трябват ви още хора.
Няма повече.
Има. Онези, които се крият в недрата на планината.
убийци...
Предатели.
Нима би ги привикал на война?
Те не вярват в нищо.
Не се подчиняват на никого.
Ще се подчинят на краля на Гондор.
Андурил, Пламъкът на Запада, изкован от отломките на Нарсил.
Саурон не ще е забравил меча на Елендил.
Мечът, що бе счупен, ще се върне в Минас Тирит.
Онзи, който има силата да върти този меч,
може да командва армия, по-смъртоносна от всички други.
Забрави за скиталеца.
Превърни се в онзи, когото ти е писано да бъдеш.
Премини по пътя на мъртвите.
Давам надежда на хората.
Няма да я взема за себе си.
Защо правиш това?
Войната е на изток. Не можеш да ни изоставиш точно преди битката.
Не можеш да изоставиш хората си.
Еовин...
Трябваш ни тук.
Защо си дошла?
Не знаеш ли?
Ти обичаш само сянка и мисъл.
Не мога да ти дам това, което искаш.
И къде си мислиш, че отиваш?
Не и този път.
Този път трябва да ви оставя, Гимли.
Не си ли научил нищо за ината на джуджетата?
Изобщо не се съмнявай в нас, приятелю. Идваме с теб.
Какво става?
- Къде отива той?
Къде отива той?
Не разбирам.
Господарю!
Защо ни оставя точно преди битката?
Напуска ни, защото няма надежда.
Напуска ни, защото така трябва.
Дойдоха твърде малко.
Не можем да сразим армията на Мордор.
Не...
Не можем.
Но това не означава, че няма да ги срещнем в битка.
Издадох заповед.
Народът на Рохан ще ти се подчинява вместо на мен.
Седни на трона ми в Едорас.
Дано го защитаваш дълго,
ако се провалим в тази война.
Какво друго ще ми наредиш, господарю?
Да ти наредя?
Не.
Само искам да се усмихнеш отново.
А не да скърбиш за онези, чийто час е ударил.
Ти ще доживееш да видиш пролетта...
... и края на отчаянието.
Каква ли армия се крие в такова място?
Прокълната.
В древността хората от планините положили клетва
пред последния крал на Гондор
да застанат на негова страна
във войната.
Но когато ударил часът,
когато Гондор имал нужда от тях,
те избягали
и се скрили в планинската тъма.
И тъй, Исилдур ги проклел
да не намерят покой, докато не изпълнят клетвата си.
Сякаш самата ми кръв изстива.
Пътят е затворен.
Портата е затворена от мъртвите.
И само мъртвите я пазят.
Пътят е затворен.
Брего!
Не се страхувам от смъртта.
Е, това е нечувано.
Елф да влезе под земята, а джудже да не посмее?
Ох...
Направо ще ме спука от подигравки.
Трябва да яздим бързо и без багаж.
Чака ни дълъг път.
И трябва да стигнем до края му с достатъчно сили за бой.
Малките хобити не ходят на война, Мериадок.
Всичките ми приятели заминаха.
Ще се срамувам, ако ме оставите.
До Минас Тирит има три дни препускане.
И никой от моите ездачи не бива да носи допълнителна тежест.
Искам да се сражавам.
Това е последната ми дума.
Ще яздиш с мен.
Милейди.
Стройте се! Потегляме!
Стройте се! Потегляме!
Напред!
Напред към Гондор!
Кой влиза в моето царство?
Онзи, на когото трябва да се подчиниш.
Мъртвите не се подчиняват на живите.
Ще се подчиниш на мен.
Пътят е затворен.
Направен е от мъртвите.
И само мъртвите го пазят.
Пътят е затворен.
Вие също трябва да умрете.
Призовавам те да изпълниш клетвата си.
Не приемам заповеди от никого, освен от краля на Гондор!
Счупеното острие.
Вече е изковано отново.
Сражавай се на наша страна
и ще си върнеш честта.
Какво решавате?
Какво решавате?
Губиш си времето, Арагорн.
Не са държали на честта си приживе. Няма да го направят и в смъртта.
Аз съм наследникът на Исилдур.
Сражавайте се за мен
и ще сметна, че сте изпълнили клетвата си.
Какво решавате?
Отворете портите! Бързо!
Побързайте!
Фарамир!
Не казвай, че е мъртъв.
Враговете са били повече.
Никой не е оцелял.
Страх.
Този град вони на страх.
Нека облекчим мъките им.
Пуснете затворниците.
Катапулти!
Синовете ми са мъртви.
Родът ми е прекъснат.
Той е жив!
Родът на Наместниците се провали.
Трябва му лекар, господарю.
Родът ми е прекъснат!
Господарю!
Рохан...
... също ни изостави.
Теоден ме предаде.
Отстъпление!
Бягайте! Спасявайте се!
Готови за бой!
Побързайте! Към стената!
Насам!
Върнете се на постовете си!
Избийте тези зверове.
Не мърдайте.
Трябват ни още камъни!
Внимавай!
На долното ниво, бързо!
Стегнете се, войници!
Задръжте ги! Не се предавайте.
На постовете! За бой!
Стреляйте по кулите!
Целете се в троловете! У бийте троловете!
У бийте ги!
Отбийте атаката!
Перегрин Тук!
Върни се в Цитаделата!
- Ти ни призова на бой.
Това не е място за хобити.
Вече наистина си страж на Цитаделата.
Хайде, тичай обратно. Бързо!
На смърт! На смърт!
Смърт!
Смърт! Смърт!
Ето тук.
Къде се намираме?
Господарят трябва да влезе в тунела.
Май не искам да го направя.
Няма друг път.
Влизай, господарю...
Или се върни обратно.
Не мога да се върна.
Каква е тази воня?
- Мръсотия от орките.
Понякога идват тук.
По-бързо.
Насам.
Смийгъл?
Насам.
Какво е това, което лепне тук?
Ще разбереш.
О , да.
Сега ще разбереш.
Смийгъл?
Смийгъл!
Смийгъл!
Сам.