Highlander 3 - The Sorcerer (1994) Свали субтитрите
Идваме от зората на времето, криейки се между вас,
през вековете... безсмъртни!
Аз съм Конър МакКлауд от клана МакКлауд, шотландския боец!
След смъртта на моя приятел Рамирес...
и моята любима съпруга Хедър,
напуснах дома си в планините на Шотландия...
...и започнах да се лутам по света в търсенето на отговори.
Най-накрая стигнах Япония, планината Нири,
и пещерата на магьосника Накано!
Изправен си пред голяма опасност, шотландецо!
Той идва от далечна земя,
най-страховитият и зъл между нас!
Мощта му расте с всеки изминъл ден, храни се със силата на други...
...безсмъртни, скоро никой няма вече да може да го спре!
Ако той победи,
светът ще страда под вечно проклятие!
- Кой е той?
- Казва се Кейн!
Планината Нири, къде е?
Защо?
Слушай! Къде е планината Нири!
Да не търсиш силата на магьосника Накано?
Може би стареца не може да ме чуе... изгорете всичко!
Как да го убия?
Със сърце, душа и стомана.
- Чувал съм това и преди.
- Знам, Рамирес.
Като него, и аз съм живял много векове,
и като него, моят подарък за теб е моето познание.
Знанието не идва лесно, шотландецо!
Нищо не е това, което изглежда, шотландецо!
Бъди винаги нащрек и уважавай силата на илюзията.
Ти вече изгуби!
Бори се с духа си и меча ще го следва!
Браво, шотландецо! Меча следва духа на господаря си.
Той може да бъде врата както към рая така и към ада.
- Просто ми отрежи главата и ще получиш цялото ми познание!
- Няма да го направя.
Дори за силата на илюзията ли?
Дори за нея.
- Сега на къде, Кейн?
- Натам!
О, да...
Това е мястото.
- Трябва да тръгнеш, сега!
- Какво...?
Повярвам ми, трябва да тръгнеш!
Не мога!
- Чака те дълъг път.
- Защо трябва да си вървя?
Сега не е твоето време, шотландецо!
Запомнете, и двамата са мои!
Сега върви.
Няма да те забравя.
- Накано, радвам се да те видя.
- Удоволствието е мое!
Всъщност удоволствието е изцяло мое!
Къде е шотландеца?
Остарял си, стари глупако!
Значи това е шотландеца?!
Може да остане само един...!
Ще ми се пречкаш ли, старче?!
И още как! Като ти казвам да тръгваш, тръгвай!
Хванете шотландеца, сега!
Магията ти се е подобрила... защо не ми я дадеш?!
Не ти я дадох преди 200 години, няма да го направя и сега!
Да, но като ти отрежа главата, така или иначе ще е моя.
Е, може да го направим по лесния или по трудния начин!
- Главата ми няма да падне толкова лесно.
- Не, но все пак ще падне!
Издаде се, старче.
Може да остане само един...!
Да, само един! Но това няма да си ти...!
Япония 1994
Здравей Алекс, радвам се да те видя.
Здравей Такамура, как си?
Добре, благодаря.
Архиологическата комисия чака, собственикът на корпорацията заплашва...
...да прекрати разкопките, за да може да продължи да строи.
Не могат да ги прекратят сега!
Алекс, японските власти изпитват голямо уважение към такъв известен архиолог...
...като теб, но ситуацията е много деликатна.
От това, което ми казваш, това определено е от 16-ти век.
Проверете почвата.
Осъзнаваш ли, че това място е на по-малко от миля от планината Нири?
Какво намекваш? Пещерата на магьосника Накано ли?
Алекс, Накано е легенда.
О, би ли ме извинил?!
Както и Бейб Рут, но се основаваше на факт.
Алекс! Комисията.
Шотландеца е някъде там,
и ми дължи 400 години! Намерете го!
Нищо повече, само го намерете!
Къде сме? Какво става?
Нищо за което да се тревожиш, приятелю. Може да остане само един...!
- Татко, всичко наред ли е?
- Да.
- Мислех, че няма светкавици без облаци?
- Да вървим!
Как може това да се случва?! Всички бяха мъртви и Наградата беше моя.
Е, кой е още жив, къде е?
Ако нещо се случи с мен, искам да се грижиш за Джон.
За какво говориш?!
Трябва да тръгвам, Джак. Погрижил съм се за всичко.
Знае ли момчето, че не си истинския му баща?
Да, знаеше, че е осиновен преди да се научи да пише.
Надявам се това, което те кара да заминеш да си струва.
Аз също. Но нямам избор...!
Знам, че е жив и трябва да го намеря!
Да отида в Ню Йорк, на мястото на срещата,
не е това, което имах на ум.
Още веднъж, живота ми щеше да се промени.
Какво става?! Нали получихме разрешение снощи?!
Няма да повярваш, някой е проникнал в разкопките!
- Какво са взели?
- Не знам.
- Как така не знаеш?!
Не можах да вляза от полицията. Намерили са два трупа.
- Добре ли си?
- Да.
Това трябва да е вътрешната зала!
Но как са знаели, че е тук?!
- Виж това... 16-ти век?
- Забележително копие!
- Ще взема само проба.
- Защо?
- Не мисля, че е копие.
Джон...
Няма да отсъствам дълго.
- По-добре ми се обади.
- По-добре ти ми се обади.
Грижи се за дома ни, сега ти си главния.
Ела.
Обичам те, Джон.
Ню Йорк
Ей, я кажи какво търсиш тук?
На разходка ли, копеле...?!
- На теб говоря!
- Хубаво острие.
Направете път...!
...вътрешно кървене, две огнестрелни рани калибър 9мм...
- Състояние?
- Стабилно.
- Късметлия.
- Обадихте ли се в полицията?
- Разбира се!
Това не са огнестрелни рани! Не ми губи времето!
- Беше прострелян!
- Докторе...!
Упойка!
Пуснете ме! Не разбирате!
- Качете го горе в седмо!
- В седмо ли?
- Този е луд...!
Определено не е фалшификат.
Но в това няма никакъв смисъл...
- Алекс, как ще обясниш това?
- Къде го намери?
В залата. Старо е, може би на 300, 400 години.
- Но виж шарката, тъканта. Определено не е японско.
- Прилича на тартан.
- Шотландия?
- Но това е далеч от Япония.
Особено преди 400 години.
Ватерло, моята най-велика битка! Трябваше да използвам левия си фланг...
Уелингтън, свиня такава, ти си по-добре подготвен от мен великия император Наполеон!
Тихо!
Кой си ти?
Мартин, не помниш ли? Твоят любим войник.
Мартин, това ти ли си?! Господи, какво правиш тук?
Трябваше да те предупредя, ти си в голяма опасност!
- Знам, тук не е безопасно.
- Моля те, освободи ме!
О велики, моята мисия още не е приключила!
- Каква мисия?
- Уелингтън, не помниш ли? Трябва да го убия.
Върви, накарай го да страда!
- Как да изляза от тук?
- Остави на мен.
Войници, настъпи времето за битка, последвайте ме...!
Млъкни!
Шотландецо!
Аз съм твоята сянка.
- Къде е Кейн?
- Не се тревожи за Кейн...
...тревожи се от мен!
Ти вече изгуби.
Може да остане само един!
- Какво става? - Тук имаме тяло... а там глава.
Подозирам нечестна игра.
Трябва да пишеш криминални романи.
Имаме някакъв в костюм за Хелоин без глава.
- Това не е обичайно убийство...
- Къде е меча?
От къде знаеш?! Пазех го за изненада.
Помня неща, които ти си забравил.
Лейтенант, вече проверихме за отпечатъци.
Губите си времето, няма да откриете нищо.
- Някакъв луд е избягъл от психиатричното, дошъл е тук и е оставил тази каша...
- Ръсел Неш!
Виждаш ли, той е гений!
- Знаете жертвата ли?
- Знам убиеца...!
Г-н Неш...лейтенант Джон Стен от нюйоркската полиция.
- Какво искате?
- Преди осем години се измъкнахте, но аз не съм...
...детектив Бетсо! Ще те спипам, Неш, това е обещание!
Лека нощ, лейтенант.
О братко, насам, насам...
Познай къде е червената карта и ще ти дам 20 долара!
- Копеле, не съм виждал нещо подобно преди...
- Ей ти, как го направи?!
Върни ми парите!
- Очилата ми?! - Мамка му, майната им на парите...
Добре дошъл, МакКлауд.
"...с мен е американската архиоложката Алекс Джонсън от Музея по Древна История в Ню Йорк."
"Д-р Джонсън какво можете да ни кажете за откритието и защо е толкова вълнуващо?"
"Предметите са изумителни, но само след по-обстойно изучаване ще можем да кажем..."
- Сара?!
Познавам ли те?
Не.
Така си и помислих.
Е, какво правиш тук?
Може би бъркам, но имам чувството, че това е къщата на мосю дьо Френе?
Е, очевидно не бъркате.
Конър, виждам, че си се запознал с дивата ми племенницата Сара.
Пристигна тук от Англия.
- Изглежда трябва да бъда опитомена.
- Приятно предизвикателство... предполагам.
Поканих го на хазарт за Събота и Неделя.
- Комаржия ли сте г-н МакКлауд?
- Понякога.
- Както и аз... понякога.
"Има ли шанс да се покажат в изложба"?
"Не сега, но някой от по-необичайните предмети ще бъдат показани в сегашната ни изложба".
"...от легерната пещера на големият японски магьосник Накано?"
"Както казах и преди, всичко казано в момента ще е спекулация."
"Но не твърдите ли вие, че легендите могат да посочат места
за архиологически разкопки"?
- Истина е, че сме имали такива връзки преди."
"Ами надписите в пещерата,
те следа ли са или някакви драсканици?"
"Вероятно са древна писменост."
"Писменост?Е, г-це Джонсън, някаква идея какво значат?"
- Аз знам какво значат.
"Времето на звяра отмина..."
Странна писменост, може би руска...
"Може да остане само един"?
"Само един", какво?
Алеск, още един факс от Томи.
"Четиво за полета. Мисля, че това може да те заинтересува."
НАМЕРЕН ОБЕЗГЛАВЕН ТРУП
Добре, работата ми тук свърши, довечера отлитам за Ню Йорк...
Да запишем последните ми открития.
Защо искаш кукла като можеш да имаш истинска жена?
Не ти трябва кукла.
Ела с мен.
Отпусни се, настани се удобно...
Ти си едно голямо хубаво момче...!
Хайде, дяволе!
Мълчаливец си, а? Може и така,
но ти казвам: без презерватив...
...няма любов!
Какво чакаш, скъпи?
Хайде, бебчо!
След три дена по-добре резултатите да са добри!
Не беше лесно, но намерих причината за смъртта.
- След тази малка шега, какво имаме?
- Нищо.
Освен това, че е обезглавен, той е в идеално здраве.
Няма счупени рани, язви или болни органи, като новородено е!
- Откри ли кой е?
- Той е никой!
Няма пръстови отпечатъци, зъбна картина, няма нищо, все едно изобщо не е съществувал.
- Какво мислиш, Хауърд?
- Мисля, че е по-добре да не пушиш тук, лейтенант!
- Какво прави този в Ню Йорк?!
- Какво прави изобщо на планетата?
Благодаря, Хауърд!
НЮЙОРКСКИ МУЗЕЙ ПО ДРЕВНА ИСТОРИЯ
МакКлауд... но проверих същата шарка и не съвпадна.
Това изменение в шарката е направена в годината, когато клана...
...се е разцепил т.е през 1536-та. Същата година някой си Конър МакКлауд е прокуден...
...от клана заради използването на "неестествени сили".
Това изменение е направено от бащата да запази правата на сина си. От тогава няма сведения за това разклонение.
- Освен това парче плат.
- Което се озовава години по-късно в една пещера в Япония.
Но какво би правил шотландец там?
Ами ако това е поредната мистерия?
Все пак Накано е смятан за голям магьосник.
Но легендата не ни казва защо е така.
Интересна теория, но нямаме доказателства.
Преди няколко години МакКлауд пак се нанасят в стария си замък. Виж това.
Според този документ това е през 1986-та. Някакъв търговец на антики твърди,
че е директен потомък на това разклонение.
- Е, откъде е той?
Ню Йорк. Всъщност пише и адреса му.
- Какво, ще го разпитваш за предците му ли? Ще те помисли за луда!
- Може.
Какво имаме да тук. Може би някой е живял при Накано.
- Тръгвам.
- Довиждане, Томи.
Ще кажа на охраната, че пак ще работиш до късно.
- Как наричаш това място?
- Моля?
- Това място, как се нарича?
- Музей, но в момента е затворен.
Музей?!
О, не моляте, аз съм най-големият ти почитател.
Видях те по телевизията. Всъщност и аз съм нещо историк.
А това ми изглежда познато.
Не е ли невероятно как настоящето не може да избяга от миналото.
- Мога ли да ви помогна?
- Не, само правя малко проучване...
Виж тази пещера! Колко е малка...
- Как я нарича твоя музей?
- Моро.
- "Моро" - ти?
- Визия за отминала реалност.
О, реалност, тя е толкова скучна, предпочитам илюзия...
...фантазия, фокус-мокус...
Може и малко... гуш-гуш.
"КОНЪР МАККЛАУД: НЯМАМЕ ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ"
Конър МакКлауд...!
Не се тревожи красавице, ще го намеря.
Ще го открия...
Изгори!
Аз съм пред японския културен център в Куинс.
- Радвам се, че се върна, Неш.
- Радвам се да те видя, Чарли.
Бих искала това да продължи хиляда години.
А ти какво желаеш?
МакКлауд!
Да не се беше появил точно сега.
Какво искаш, Пиер?
Нося лоши вести, нуждаят се от теб в Париж.
- Защо сега?
- Започна революцията, трябва да оставиш момичето.
Хайде приятелю, ако не за теб направи го за нея.
Ти няма да се върнеш, нали?
Трябва да се върнеш в Англия, тук не си в безопасност.
Сега никой не е в безопасност.
Вземи го...
- Ръсел Неш...?
- Моля?
- Извинете, вие ли сте Ръсел Неш?
- Какво ако съм?
Търся предишния собственик на магазина ви, Конър МакКлауд.
Знаете ли къде мога да го намеря?
Ти да не си ме проследила?
- Да, но...
- Не съм го виждал от осем години!
- Знаете ли дали не е живее някъде на близо...
- Бих искал да мога да ви помогна,
г-це Джонсън.
- Как така знаете името ми?
Е, откритието ви в Япония ви направи известна.
Очевидно вие също се интересувате от Япония.
Странна храна, добри коли, трудни сделки.
Става късно, лека нощ, г-це Джонсън.
Вижте г-н Неш, не искам да ви безспокоя, но вие може да сте ми единствената следа към Конър МакКлауд.
Пробвайте в телефонния указател.
В Ню Йорк има много хора с фамилия МакКлауд.
Не, благодаря. Аз търся само един.
Аз също.
400 години са дълго време до среща, а ти така и не ми писа.
Омразата храни, фокусира ума ти!
Дава ти всичко. Дава ти надежда!
Не се тревожи за момичето, не е мой тип...прекалено е бледа.
Но все пак сме 90-те, мога да направя изключение.
Имам много да наваксвам.
Това е будиски храм, Кейн. Не можем да се бием на свещена земя.
О, предполагам, че аз ще реша това.
Може да остане само...един!
След 400 години търпението е добродетел.
Исусе Христе,... влизам вътре!
Слушай, каквото и да си видяла забрави го!
Не знаеш в какво се забъркваш, стой настрана!
Стой! Полиция!
Мисля, че трябва да знаете още нещо.
Имаше една жена, която работеше от време с нас, Бренда, Бренда Уайът.
- Какво за нея?
- Тя беше запленена от мечовете, убийствата, всичко това.
Лейтенант, пет часа сутринта е...
Катастрофираха на една магистрала в Шотландия преди 7 години!
Тя загина на място, а той се измъкна без драскотина!
Тъжна история.
Сигурна ли сте, че не сте видяла нищо?
Извинете... не съм.
Ръсел Неш е опасен човек, предлагам да стоите далеч от него!
Така каза и той.
Моля те приятелю за революцията!
МакКлауд, имаш посетител!
Успокой се... ако ти умреш губим голям воин...
...против злото! Тук съм да заема твоето място.
Прибери се вкъщи и се наспи добре.
Уморих се от този вечен живот, смъртта ще ме освободи от болката.
- Хайде, Пиер, върви си вкъщи.
- Никъде няма да ходя...!
Време е г-н МакКлауд.
Като се събуди го изхвърлете.
Нека Бог бъде с теб.
За измяна срещу краля на Франция...
...Конър МакКлауд!
Да?
Снощи беше интересна вечер,
но нямах време да проверя в телефонния указател, г-н МакКлауд.
Искаш ли да влезеш? Влез.
- Ще ти сипя питие, настани се удобно.
- Благодаря.
Имаш невероятна колекция.
Г-н МакКлауд, аз съм Джанет от Супер Травъл,
обаждам се да потвърдя резервацията ви за полета до Глазгоу. Билетът ви е предплатен и ви очаква на гишето.
Благодаря.
На Конър за спомен.
Казваше се Сара.
Виж не разбрах какво стана снощи,
но мисля, че има нещо общо с това върху, което работя.
Намерихме парче тартан, което беше проследено до недокоментирано...
...разклонение на клана МакКлауд, на което очевидно ти си единсвения известен потомък.
Пещерата е била запечатана преди 400 години!
Чувал ли си някога легендата за магьосника Накано?
Не мислишли за нищо друго освен за работа?
Можеш ли да предложиш нещо по-добро?
- Изглежда трябва да бъда опитомена.
- Приятно предизвикателство... предполагам.
Сигурна съм, че ще ми съобщиш, ако се сетиш за нещо.
Какво е това? Изглежда ми познато.
Смърт за клана МакКлауд!
Моя скъпа Хедър, моя първа съпруго, моя първа любов...
Върнах се тук, защото всичко започна тук.
И се нуждая от сила.
Последните 400 години са били добри към теб, МакКлауд.
"Здравейте. Оставете съобщение и ще ви се обадя."
Здравей, аз съм Джон, липсваш ми. Кога се прибираш вкъщи?
Каза, че ще ми се обадиш, помниш ли?
В случай че си забравил - Маракеш 1442.
Обичам те, татко. Чао.
Татко...?
Татко!
Предполагах, че ще ме откриеш.
Защо дойде?
Накано!
Изглежда, че мястото ти е тук.
Може би някога, но това беше много отдавна.
- Прекаръл си много време сам?
- Свикнал съм.
- Никой не свиква.
- Ти не допускаш хората до себе си, нали?
- Не мога, боли да ги обичам...
И да гледаш как умират, като жената от картината ли?
Да, обичах я прекалено много.
Знам кой си.
Ти си Конър МакКлауд,
от клана МакКлауд, роден в Гленфинен на брега на Локшил.
Прокуден си от дома си през 1536-та.
- И не мога да умра.
- И оттогава се луташ по света!
Г-н МакКлауд търси ви някой си Джак по телефона.
Сега се връщам.
- Какво по дяволите търсиш в Шотландия?
- Какво имаш в предвид?
Джон е на полета от Маракеш.
- Ще е утре следобед в Ню Йорк по разписание.
- За какво говориш?!
Да не си си изгубил паметта? Туку що го оставих на летището!
- Има ли проблем?
- Не. Ще го посрещна. Чао, Джак. Благодаря.
Паспорта, моля.
- Сам ли пътувате?
- Да, но татко ще ме посрещне.
- Добре дошли в САЩ, г-н МакКлауд.
- Благодаря.
- Открили са Неш!
- Къде?
- Сега идваме!
На полет 49 е, сега пристига в Ню Йорк! Хайде, движение!
Знам, че е някъде тук, мога да го усетя!
Извинете...
Извинете...
Следващия.
Татко!
Джон!
- Къде е поршето?
- Влизай в колата!
Малък боклук!
Кой си ти?!
Аз съм приятел на баща ти.
- Хванал е сина ми...
- Какъв син!
- В досието ти не пише нищо за син.
- Ти си лъжец, Неш.
- Ти си скапан лъжец. Неш, внимавай.
- Моля те спри колата, моляте пусни ме!
- "Пусни ме, моля те. Моляте спри колата."
- Спри!
Виж самолета, има самолет!
Изпуснах си самолета!
Ти поеми волана!
Внимавай!
Я ми го върни.
- Добре, Неш, аз поемам разпита.
- Късмет, лейтенант.
Добре, Неш, говори. Имаме много време.
Това е камион!
Това са пълни глупости! Без самопризнания нямаме нищо срещу него.
Без обвинение ще трябва да го пуснем.
Трябва ни малко проветрение!
Първо правило: следи пътя!
Какво е това? Стена!
Добре, Неш, свободен си за сега. И още нещо...
- Какво?
- Един ден ще сбъркаш и ще те закова!
- Чувал съм това и преди.
- Пусни го да си върви.
Баща ти не може да те спаси сега!
МакКлауд, шотландецо или както се наричаш сега, това е твоето момче.
Надявам се да не съм бил прекалено груб с него.
Аз съм при старата мисия в Ню Джърси, ела!
- Тате!
- Важно е да се учат младите на вредни навици.
- Пуши.
- Не го докосвай!
- Малък боклук.
- Ела, Джон.
- Върви при баща си.
О, изчезна семейството ти...
Мислех, че ние безсмъртните не можем да имаме деца,
но след като аз съм господаря на илюзията,
изглежда ти си господаря на измамата, шотландецо!
Как го направи, как убеди всички тези красиви жени, че те не могат да имат деца?
А всъщност проблема е бил в твоя безсмъртен член!
О, знам, че си разочарован, след като си мислил всички тези години, че си последния.
Но Наградата не е била твоя, а сега и никога няма да бъде.
- Амин!
- Хубава реч Кейн, но няма да спаси главата ти.
Къде е Джон?
О, ела с мен, ела. Къде е Джони?!
- Какво търсиш тук?!
- Проследих те. Мислех, че мога да помогна...
О, МакКлауд, ти си бил убиец на жени.
Не мога да убия невъоръжен човек. Вземи го!
Но от друга страна, животът не е честен, нали?
Ще се видим в ада!
Аз ще реша това!
Може да остане само един!
Тате?
Джон...
Ще направиш ли нещо за мен, Конър?
През годините, които ще дойдат,
ще палиш ли по една свещ на рождения ми ден, за да си спомниш за мен?
Разбира се, любов моя.
Свеж бриз духа след дъжда.
Глен е заснежен и студен.
Това е най-красивата гледка на Земята.
Не открих място, което дори да му е равно цели 400 години.
Сега се върнах, с жената която обичам и сина който приех за свой собствен.
И в мир... най-накрая всичко свърши.