Cosmos - Part 6 - Travellers' Tales (1980) Свали субтитрите
поредица на Карл Сейгън
ЕДНО ЛИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ
ЕПИЗОД VІ: РАЗКАЗИ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ
Представете си, че сме на междузвезден круиз
на път към Слънцето.
Ние бихме видели около него четири огромни свята в облаци и газ:
синият Нептун и неговата ледена луна, Тритон.
След тях Уран и тъмните му пръстени,
изградени вероятно от органични вещества.
Сатурн, перлата на Слънчевата система,
обвит от концентрични пръстени
от милиарди ледени луни.
И накрая, ескортирана от огромни спътници,
най-голямата планета, Юпитер,
в чиито многоцветни облаци
проблясват светкавици.
Още по-нататък,
в по-голяма близост до Слънцето,
вече няма големи планети,
а само няколко по-малки свята,
изградени от камъни и метали,
някои от които с тънко було въздух.
Те са се сгушили около Слънцето,
защото почти си нямат своя топлина.
Малки планети с твърда повърхност,
една от които малък и красив свят,
наречен Земя.
Наполовина покрита от облаци,
тя е родната планета на пътешественици,
които току-що са се научили да плават в междузвездното море,
за да изследват отблизо
Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун -
братята и сестрите на Земята в семейството на Слънцето.
Досега, експедициите за изследване на отдалечените части на Слънчевата система
са ръководени от едно единствено място на планетата -
Лабораторията за реактивни полети (JPL)
на Националната администрация за Аеронавтика и космоса (NASA)
в Пасадена, Калифорния.
От тук на 8 юли 1979 г.,неделя,
космическият кораб "Вояджър 2"
започна полета си с преминаване в близост до Юпитер и луните му.
Служител на JPL: Общи научни системи...
Служител на JPL: ...приключена ли е проверката?
Проверката приключена.
Корабът е програмиран
да изследва системата на Юпитер
като е използван набор от команди, изпратен към бордовите му компютри
с помощта на радиовълни.
Мощност 450 вата.
Мощността е на нужното ниво.
Системи за съхранение на данни.
LACP режим в готовност за изстрелване.
Опит 210.
Последната зададена посока променена, програмиран маршрут едно.
От тук проверяваме доколко сигурен пратеник е "Вояджър".
Разбира ли командите?
Как е неговото здраве,
температура,мозък
и сърце?
Да, научният модул стартира.
Системи "A"
Проверката на състоянието приключена.
И корабът излита.
Съвременните кораби, изпълняващи междупланетни полети, са безпилотни.
Те са отлично построени
почти интелигентни роботи.
Очите на "Вояджър" са две телевизионни камери,
проектирани да направят хиляди снимки на Слънчевата система.
Заедно с други уреди те са монтирани на сканираща платформа,
насочвака се към доближаваните планети.
Мозъкът на "Вояджър" е мрежа от три компютъра в средата на кораба.
Корабът поддържа връзка със Земята с помощта на радиоантена,
монтирана подобно на платно.
"Вояджър" носи послание за извънземните цивилизации,
които може да срещне в междузвездното пространство.
Вентилационните му отвори участват в контрола на температурата на борда.
"Вояджър" обаче пътува толкова далеч от Слънцето,
че не може да се захранва със слънчева енергия.
Вместо това, той разполага с малка атомна електроцентрала,
отделена от останалата част от кораба.
В първите по рода си мисии се получават най-различни аварии.
Затова в контролната зала, отговаряща
за "Вояджър", не се чувстват спокойно.
Юпитер е заобиколен от слой невидими, но изключително опасни
частици с високоенергиен заряд.
Ако "Вояджър" лети твърде близо до тях,
чувствителната му електроника ще изгори.
Евентуален сблъсък с малък метеорит в пръстените на Юпитер пък
може да направи корабът напълно неуправляем -
антената няма да има връзка със Земята, а данните ще са загубени завинаги.
"Вояджър 1" и "Вояджър 2
са изстреляни с един месец разлика в края на лятото на 1977 г.
След множество тревоги и критични моменти
те пристигнаха няколко месеца един след друг в системата на Юпитер,
където свършиха чудесна работа,
като изпратиха първите снимки от близо на могъщия Юпитер
и четирите му големи и загадъчни луни:
Йо, най-близката до планетата,
Европа
по-отдалечения от Юпитер
Ганимед
и най-отдалечената голяма луна,
Калисто.
Експедиция, която струваше по едно пени за свят
на всяко човешко същество на планетата Земя.
Преминаването на "Вояджър" в близост до Юпитер
ускори придвижването му към планетата Сатурн.
Гравитационното поле на Сатурн ще го отблъсне към Уран
и в тази игра на космически билярд, след Уран
той ще се плъзне покрай Нептун и ще напусне Слънчевата система,
превръщайки се в междузвездна совалка,
чиято съдба е да се рее вечно
из огромния междузвезден океан.
Ако пък в един момент от далечното бъдеще "Вояджър"
срещне в космоса същества от друга цивилизация,
той ще им предаде послание.
Една звукозаписна плоча. Златна и крехка,
с указания за употреба.
Тази плоча включва колекция от снимки, звуци, поздрави
и час и половина изящна музика -
най-големите хитове на Земята.
Дар, прекосил целия океан на космоса,
изпратен от един остров на цивилизацията на друг.
На плочата е изписан на английски
на ръка допълнителен поздрав, гласящ:
"На създателите на музика, от всички светове,от всички времена."
Тези изследователски и откривателски експедиции...
са последните от една дълга поредица,
характерна и отличителна за човешкия род.
През ХV и ХVІ век
пътуването от Испания до Азорските острови е траело няколко дни.
Сега за същото време се пресича малкият пролив,
отделящ Земята от Луната.
В онези времена са били нужни месеци за прекосяването на Атлантическия океан
и достигането на това, което сега наричаме "Новия свят" -
двете Америки.
В днешни дни, за няколко месеца се прекосява вътрешната Слънчева система
и се достига до Марс и Венера, които действително и буквално
са нови светове, които ни очакват.
През ХVІІ и ХVІІІ век
сте можели да стигнете от Холандия до Китай, да речем, за година-две -
времето, което е нужно днес на "Вояджър",
за да пропътува разстоянието от Земята до Юпитер.
За сравнение, спрямо средствата на разположение на двете общества,
изпращането на кораби до Далечния Изток е струвало по-скъпо,
отколкото струва сега да се изпратят космически кораби до планетите.
Откривателската страст
е заложена в човешката природа.
Импулсът на хората да отидат някъде, да видят и опознаят
е намерил изражение във всяка една култура.
През VІІ в. преди Христа Африка е била обиколена
от финикийски мореплаватели
на служба при фараона на Египет.
Островите в Тихия океан са населени
от умелите и героични мореплаватели от Индонезия.
Огромни флотилии от йонки
щурмували океаните от пристанищата на Китай по времето на династията Минг,
за да се впуснат в изследване на Индия и Африка.
Век по-късно,три кораба отплавали от Испания
под командването на един италиански мореплавател,
за да открият двете Америки.
След тях португалска експедиция успяла
да обиколи по вода цялото синьо земно кълбо.
Тези пътешественици от различни култури
били първите изследователи на планетата.
Те направили от Земята един неделим свят.
При нашите изследвания на други светове
ние следваме техните стъпки.
Сегашните ни космически кораби са предвестниците,
авангардът на бъдещите човешки експедиции към планетите.
Ние вече сме пътували по същия път
и можем да научим много
от едно изследване на великите експедиции от преди няколко века.
През ХVІІ век
гражданите на новата Холандска република
следвали курс на енергично изследване на планетата.
В онези времена Холандия била едно революционно общество.
Тя съвсем наскоро била обявила независимост от мощната,
изпаднала в застой Испанска империя
и с новооткрита увереност в силите си
прегръщала по-силно от всяка друга нация в онези дни
духа на европейското Просвещение.
Холандското общество било разумно, уредено и съзидателно.
Но тъй като испанските пристаница и кораби не били достъпни за холандците,
икономическото оцеляване на малката република
зависело от възможностите й да строи, набира екипажи и ръководи
огромен флот от търговски кораби.
Холандската "Ост индийска компания"
била съвместно предприятие на държавата и частни търговци,
което изпращало кораби до най-отдалечените краища на света,
да закупуват редки стоки и да ги препродават с печалба в Европа.
Тези пътешествия били живителна течност за републиката.
Мореплавателските диаграми и карти били пазени като държавна тайна.
Случвало се кораби да отплават със запечатани в плик заповеди,
без екипажите им да знаят коя е крайната цел на плаването им,
може би отстояща на повече от година и то в най-отдалечения край на Земята.
Целта на тези експедиции не била единствено търговията,
макар тя със сигурност да била доста съществена задача.
В допълнение към обичайната притегателна сила на амбицията, алчността,
националната гордост и жаждата за приключения,
холандците били водени и от мотива на силното научно любопитство
и очарованието от всичко ново.
Нови земи, нови народи,
нови планети и нови животни.
Тази сграда, която в онези времена била Кметството на Амстердам,
все още свидетелства за голямата самоувереност на архитектите,
проектирали я през ХVІІ век.
В изобилието от кристални орнаменти до ден днешен се отразяват
сияйната гордост от техните постижения и просперитет.
За построяването на този дворец са използвани цели кораби мрамор.
Константин Хюйгенс, поет и дипломат от онези времена,
казва, че сградата на Кметството излъчвала това, което той описва като
"кривогледство и мизерия."
Средновековието е приключило, започнало е Просвещението.
Там горе се вижда
Атлас, който носи Небето на раменете си.
А под него
е Справедливостта със златен меч
и златни везни, обградена от
Смъртта и Наказанието.
А кой лежи стъпкан в краката на Справедливостта?
Да, това са Алчността и Завистта,
боговете на търговците.
Холандците са знаели, че безграничното преследване на печалба
представлява сериозна опасност за духа на нацията.
Тук долу, на пода,
виждаме един по-малко алегоричен символ.
Това е една огромна вградена карта,
обхващаща земите от Западна Африка до Тихия океан.
В онези дни, периметърът на Холандия е бил целият свят.
В една най-обикновена година, множество кораби
се отправяли през половината свят към Далечния изток
на пътешествия с изследователска и откривателска цел, търговски
плавания, за чието осъществяване са били нужни години.
Покрай западните брегове на Африка, през така нареченото от тях Етиопско море,
заобикаляйки южните брегове на Африка,
през Мадагаскарския пролив
и най-южните части на Индия
към Островите на подправките и днешна Индонезия.
Друг един маршрут тръгвал на юг, после на изток към Нова Холандия,
по-късно преименувана на Австралия.
Трети маршрут пък се отправял през пролива Малака
към Китайската империя.
Но Холандия била малка държава, принудена да живее с хитрост.
В нейната външна политика имало силен елемент на пацифизъм.
Никога преди или след това Холандия не е могла да се похвали
с такова създездие от учени, математици, философи и хора на изкуството.
Това е времето на великите художници Рембранд
и Вермеер.
Тъй като Холандия била толерантна към нетрадиционните идеи,
тя станала убежище за интелектуалци,
бягащи от контрола и цензурата в други части на Европа,
подобно на огромната полза, извлечена от САЩ през 30-те години на ХХ век
от интелектуалците, напускащи
доминираната от нацистите Европа.
Така през ХVІІ век Холандия
станала дом за великия еврейски философ Спиноза,
от когото силно се възхищавал Айнщайн,
на Рене Декарт,ключова фигура
в историята на философията и математиката,
и на политолога Джон Лок,
който по-късно оказал голямо
и дълбоко влияние върху
група революционери, обичащи философията,
а именно Пейн, Хамилтън, Адамс,
Франклин и Джеферсън.
Университетът в Лейден, Холандия,
предложил професорско място на един италиански учен, по име Галилео,
който бил принуден от Католическата църква
под заплаха от инквизиции
да се отрече от еретичната идея,
че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.
Галилео бил тясно свързан с Холандия.
За изработването на първия си астрономически телескоп той използвал
малък телескоп, произведен в Холандия.
С него той открил кратерите на Луната,
фазите на Венера и четирите големи луни на Юпитер.
Статутът на сила в изследването на планетата
направил от Холандия и важен интелектуален и културен център.
Подобренията в навигацията дали импулс на развитието на технологиите като цяло.
Главният проблем при мореплаването бил определянето на географската дължина.
Ширината се определяла лесно -
колкото по на юг, толкова повече южни съзвездия се виждали.
Но дължината изисквала точно измерване на времето.
Един точен бордови часовник
би продължил да отмерва времето в пристанището, от което е отплавал корабът.
Изгряването и залязването на звездите би дало местното време,
а разликата между двете времена
би посочила, колко се е придвижил корабът на изток или запад.
За напредъка на технологиите било необходимо възможно
най-неограниченото търсене на знания.
Така Холандия се превърнала в лидер в издаването и търговията с книги в Европа.
Там се превеждали книги, написани на други езици,
и се печатали произведения, цензурирани другаде.
Приключенията в екзотични земи
и срещите със странни общества
не оставяли самодоволството да вземе връх.
Те се противопоставяли на широко приетите схващания
и показвали, че идеи, приемани за верни в продължение на хилядолетия,
могат да бъдат напълно погрешни.
В дните, когато голяма част от планетата била под управлението на крале и императори,
Холандската република се управлява в по-голяма степен от която и да е друга световна сила
от народа.
Хората се радвали на известно материално благосъстояние.
Но интериорът на жилищата им,
увековечен от цяло поколение холандски художници,
говори за сдържаност и благоразумие.
При завръщането си от дългите плавания екипажите на тези изследователски
и търговски кораби
споделяли придобитите стоки
и говорели за чудесата, срещнати по пътя.
Холандия просперирала заради тази свобода на мисълта.
В Италия Галилей обявил съществуването на други светове.
Джордано Бруно разсъждавал за наличието на разумен живот и на други планети.
За тези си идеи те били преследвани жестоко.
Но в Холандия астрономът Кристиян Хюйгенс,
убеден привърженик на тези две идеи, бил засипан с почести.
Кристиян бил син на на Константин Хюйгенс.
Хюйгенс-старши се отличил като
изкусен дипломат на своето време,книжовник,
близък приятел и преводач на английския поет Джон Дън.
Константин бил също и завършен композитор и музикант.
Именно той бил откривателят на младия художник
Рембранд ван Рийн,
в няколко от чиито работи по-късно е изобразен.
Той отворил широко дверите на дома си
за художници, музиканти и писатели,
политици и учени.
Посрещал ги с пир от благини и идеи
от целия свят.
Философът Декарт, който често посещавал дома му,
казал за Константин Хюйгенс следното:
"ТрудНо бе да повярвам,че един ум може
да се занимава с толкова много неща
и да се справя така добре с всички тях."
Той се оказал изключителен дори и в родителското изкуство.
Бил внимателен и любящ баща.
Синът му Кристиян разцъфнал в тази богата среда,
показвайки изключителна дарба за езиците, рисуването,
правото, естествените и инженерните науки, математиката и музиката.
"Моята страна е светът", казвал,
"науката е моята вяра."
Светлината била водещата тема на неговото време -
символичното просвещение със свободата на мисълта и религията,
светлината, проникнала в картините от онези дни,
а също и светлината като предмет на изучаване от науката.
По това време в Холандия бил изобретен микроскопът,
който станал атракция в салоните за приеми.
Изобретателят на микроскопа бил приятел на Кристиян Хюйгенс.
Казвал се Антон Льовенхойк.
Първите микроскопи били разработени на основата на
лещи, използвани от производителите на текстил
за проверка на качеството на платовете.
Льовенхойк и Хюйгенс
са прародителите на голяма част от съвременната медицина.
За свое собствено учудване,
Льовенхойк открил цяла вселена
в една единствена капка вода:
микробите, които описал като "микроскопични животни"
и намирал за "сладки".
Льовенхойк и Хюйгенс били
сред първите хора, видели клетки на човешка сперма -
един дотогава скрит микрокосмос от цикъла на човешкия живот.
Льовенхойк бил открил светът на микробите.
Хюйгенс твърдял на базата на своите наблюдения с телескоп,
че Марс е отделен свят,
вероятно населен.
Какво разхищение на планетата би било, разсъждавал той,
ако Марс е пустинен.
Ето така истинският викингски поход за търсене на микроби на Марс
може да бъде проследен направо до Хюйгенс и Льовенхойк
в Холандия през ХVІІ век.
Телескопът и микроскопът, изобретени тук,
са едно разширение на човешкото зрение
към царствата на много малкото
и много голямото.
Нашите наблюдения на атоми и галактики
са заченати в онова време и място.
От изкривяването на светлината при преминаването й през леща
Хюйгенс предложил идеята,
че светлината е вид вълна.
Той шлифовал и полирал лещи
за изработваните от него все по-големи телескопи,
макар че му отнело доста време да се досети
как да ги използва правилно.
Хюйгенс бил първият човек, видял образувание на повърхността
на планетата Марс.
Той бил и първият, предположил,
че Венера е изцяло обгърната от облаци.
Първи разбрал естеството на пръстените на Сатурн.
"Сатурн е заобиколен," писал той,
"от тънък, плосък пръстен,
който никъде не се докосва до самата планета."
Всички тези открития, направени с телескоп,
сами по себе си осигуряват мястото на Кристиян Хюйгенс
в историята на човешките постижения.
Хюйгенс открил Титан,
най-голямата от луните на Сатурн.
Той бил запленен от огромните размери и облаците на Юпитер.
Астрономите, също както мореплавателите,
се нуждаят от точни часовници за измерване на движението на небесните тела.
Хюйгенс изобретил множество прецизни времеизмервателни уреди,
включително часовника с махало.
За да изобрази идеята на Коперник за хелиоцентрична вселена,
от Меркурий до Сатурн.
Надписът, който поставял на проектираните от него машини, гласял,
"Кристиян Хюйгенс, изобретател."
За негово удоволоствие Коперниковата система
била широко приета от обикновените хора в Холандия
и признавана от астрономите, с изключение на онези, които Хюйгенс определял
като "малко бавно схващащи или подвластни на суеверието,
наложено от една чисто човешка институция.
Отвъд моретата на космоса
и звездите
има други слънца."
Нещо, което Хюйгенс разбирал идеално.
Той твърдял, че при положение, че нашата планетна система
се състои от Слънцето и въртящи се около него планети,
то другите звезди също трябва да имат свита
от планети, обикалящи около тях,
и на много от тези планети има живот.
Тези заключения изложил
в една забележителна книга,
триумфално озаглавена
"Открити небесни светове".
Подзаглавието е
"Хипотези относно
обитателите, растенията и възникването
на световете на планетите."
Хюйгенс написал тази книга малко преди смъртта си
през 1690 година.
В нея, общо взето,
той си представял, че начинът, по който изглеждат другите планети
и техните обитатели
приличат в голяма степен на Европа от ХVІІ век.
Чудя се дали си е представял
как се отправя на пътешествие към тези светове, които
първи изследвал отблизо
с помощта на телескоп.
Може би си е мечтал един ден откривателските пътешествия
до планетите да бъдат като експедициите за географски открития
в неговото време и пространство.
Той действително си представял извънземни същества,
"чиито тела като цяло, както и по отделно, част по част,
може да са съвсем необикновени и различни от нашите".
"Абсурдно е мнението," пише той,
"че е невъзможно разумният дух
да обитава форма, различна от нашата."
По думите на Хюйгенс, едно същество може да е умно,
дори и да изглежда странно.
По-нататък обаче той твърдял,
че извънземните същества не изглеждат чак толкова странно,
че трябва да имат
ръце и крака и да стоят изправени
и да познават писмеността и геометрията.
Хюйгенс даже твърдял, че луните на Юпитер -
спътниците, наблюдавани от Галилей - са поставени, за да служат като
навигационно съоръжение в помощ
на плаващите в океаните край планетата.
Кой знае, може и така да е.
Вероятно точно тези разсъждения са погрешни,
но все пак си представете човек от ХVІІ век,
който има смелостта и прозрението
да си представи други пейзажи и цивилизации.
Възможно ли да е съществуват мореплаватели
и на милиони други светове?
В своята книга Хюйгенс пише:
"Каква чудесна и удивителна схема на огромната необятна
Вселената се вижда тук.
Колко много слънца. Колко много земи.
И всяка една от тях населена с толкова много животни.
Украсена с толкова много морета.
Колко още по-големи трябва да бъдат учудването и възхищението ни,
като се замислим за изумителната отдалеченост и многобройност
на звездите?"
Холандците наричали своите кораби "летящи кораби",
а космическите апарати "Вояджър" са техните наследници -
едни истински летящи кораби,
поели към звездите, изследващи по пътя си
някои от световете, познавани и така обичани
от Кристиян Хюйгенс,
жител на Земята.
Разказите на пътешествениците...
Една от най-важните стоки,
доставяни от мореплавателите при пътешествията им в миналите векове,
били разказите.
Разкази за далечни земи и екзотични създания.
Те предизвиквали чувство на възхищение и стимулирали по-нататъшните изследвания.
Разказите за непознатите светове
дали възможност на някои от европейците да се погледнат в нова светлина.
Преди имало описания на хора без глави, хора с по един огромен крак,
и циклопи.
Холандците пък се завръщали с фантастични разкази
за огромни хищници,
птици додо,
носорози,
леопарди
и други създания.
Съвременните пътешественици също се завръщат с разкази:
Разкази за свят, нащърбен подобно на стъклена сфера.
Място, в което земята е покрита
от нещо, приличащо на мрежа от огромни паяжини.
Свят с подземен океан.
Малки луни с форма на картоф.
Земя с жълти и червени белези от шарка
с езера от разтопена сяра
и вулканични изригвания на височина 300 километра.
Място, наречено Юпитер,
което е толкова голямо, че може да побере хиляда пъти Земята.
Там няма нито планини, нито равнини, вулкани или реки.
Само един огромен океан от газ и пари.
Всичко, което виждаме на Юпитер, се рее в небето.
Но на Юпитер има толкова много запленяващи неща.
В процеса на формиране на Слънчевата система от междузвезден газ и прах,
Юпитер събрал по-голямата част от материята, която не била изхвърлена
в междузвездното пространство и не се се концентрирала, за да образува Слънцето.
Юпитер е съставен главно от водород и хелий, също както Слънцето,
и ако масата му е била неколкократно по-голяма,
в недрата му материята, от която е изграден,
е можела да започне термоядрени реакции,
и така планетата да засияе със своя собствена светлина.
Юпитер е една неродена звезда.
Ако се бе превърнал в звезда,
щяхме да живеем в двойна звездна система
с две слънца на небето
и нощите щяха да са по-нарядко.
Много под облаците на Юпитер, тежестта на атмосферните слоеве
създава налягания, с пъти по-големи от тези,
срещани на Земята.
Облаците са ето този слой тук.
Дълбоките недра са тези еста с високо налягане.
Налягането е толкова голямо,
че от водородните атоми се откъсват електрони и се получава
течен метален водород.
Но в самият център на Юпитер може да има и една буца
от камъни и желязо,
огромен свят, подобен на Земята, поставен под чудовищно налягане,
заключен завинаги в сърцето на най-голямата от планетите.
Малко преди срещата на "Вояджър"
с Юпитер, човек можеще да види нощно време тази гигантска планета,
сияеща в небето, така както са я виждали и предците ни в последните милион години.
Пристъпвайки към изучаването на данните от "Вояджър",
постъпващи в Лабораторията за реактивни полети,
аз си мислех, че Юпитер вече никога няма да бъде същият.
Вече няма да е просто светеща точка на нощното небе,
а ще се превърне завинаги в място за изследване и опознаване.
За един учен, изучаващ планетите, е голяма радост
да види първите снимки отблизо на един дотогава непознат свят.
В ранните часове на 9 юли 1979 г. от мониторите в Лабораторията
за реактивни полети, показващи картина в реално време,
ние започнахме да научаваме за един свят, наречен Европа.
Това са съвременните изследователи.
Мъже и жени, образовани в
астрономията, физиката, геологията или инженерните науки.
Много от тях посветиха само на тази мисия от пет до осем години.
Служител на Лабораторията: Според моделът на Европа, направен от Касен, ако тя е течна в началото,
можеш да вложиш достатъчно енергия, за да поддържаш агрегатното й състояние.
Но Касен казва, че за да бъде достатъчно топлинната енергия,
трябва да започнеш да нагряваш преди Европа да е поизстинала.
Но пък нищо не се казва за загубите на топлина от пукнатините!
Служителка на Лабораторията:"...а Европа си има близнак, тя не е сама..."
Не може да гледаш един толкова различен от нашия свят,
без да се чудиш по какъв начин са направени световете.
Служител на лабораторията: Завъртете я мъничко само.
"Вояджър" ни запозна с шест нови свята само в системата на Юпитер.
Колкото повече научаваме за другите светове, толкова по-добре разбираме нашия собствен.
Ние обмисляме, критикуваме, спорим, изчисляваме, разсъждаваме и се чудим.
Връщаме се отново и отново към невероятните данни и така малко по малко
започваме да разбираме.
Холандските корабите се завръщали с редки и ценни товари на борда
от новите светове, до които пътували.
Нашите космически кораби "Вояджър"
изпращат обратно рядка и ценна информация
до компютъризираните пристанища на нашия бряг на междузвездното море.
Тук данните се съхраняват, подобряват, обработват и запазват.
От тази информация ще се изготвят карти на непознатите земи.
В този електронен склад се съхраняват десетки хиляди изображения
на досега непознати светове.
Как достига до нас една снимка на външната Слънчева система?
Слънчевата светлина осветява Европа, и се отразява към космическото пространство,
където част от нея се сблъсква с фосфора,
съдържащ се в телевизионните камери на "Вояджър", и създава изображение.
Това изображение се изпраща към нас като радиовълни и прекосява огромното разстояние
от половин милиарда километра
до някой радиотелескоп на Земята, да речем в Австралия.
След това телескопът препредава информацията чрез
комуникационен сателит в орбита около Земята
до Южна Калифорния.
От там тя се препраща посредством набор от микровълнови предавателни кули
на един компютър в Лабораторията за реактивни полети,
където се обработва.
Тази снимка прилича на новинарските снимки, изпращани по телеграф,
и се състои от милион отделни точки в различни нюанси на сивото,
толкова малки и на гъсто разположени, че съставните точки
не се виждат от разстояние.
Това, което виждаме, е само цялостният им ефект.
Информацията определя степента на яркост
на всяка от точките.
След като преминат обработка, точките се съхраняват на магнитен носител,
напомнящ грамофонна плоча.
В настоящия момент в нашата електронна библиотека вече имаме 11 хиляди
снимки от "Вояджър 2".
В последната фаза, крайният продукт на тази забележителна мрежа
от връзки и предаватели
е копие на фотографска хартия, произвеждано от тази машина,
което в случая показва чудесата на Европа,
записани днес за първи път в човешката история.
Всичко това е наистина удивително.
"Вояджър 1" направи много добри снимки на останалите три луни на Юпитер,
наблюдавани още от Галилей, но не и на Европа.
Задачата да се направят
първите снимки отблизо на Европа бе оставена за днес за "Вояджър 2".
На тези снимки виждаме всичко от разстояние само няколко километра.
На пръв поглед, не се забелязва нищо забележително от рода на
мрежата от канали, която Лоуел си представял, че съществува на Марс.
Виждаме една удивителна и сложна мрежа от пресичащи се
прави и криви.
Дали тези прави линии са хребети?
Или падини?
Дали имат нещо общо с тектонските движения на Земята?
Каква светлина хвърлят върху останалите спътници в системата на Юпитер?
До този момент превъзнасяната технология
постигна нещо действително възхитително,
Но разгадаването на загадката остава
за едно друго устройство, ограничено,но изкусно - 627 00:41:51,757 --> 00:41:54,692 човешкият мозък.
За щастие разполагаме с множество снимки, които да ни бъдат в помощ.
А идеята на Джийн за гейзери в падините?
- Гейзери в падините?
Лари Содърблъм: Трябва да има задвижваща сила.
Лари Содърблъм, Екип за работа с изображенията от "Вояджър".
- Преди известно време беше предложена идеята, че в случая може да става въпрос за
модел, подобен на бутилка шампанско. Това означава следното:
Земната кора се капсулова, а под тази твърда обвивка има вода в течно състояние.
Дали в такъв случай разполагаме с условията за експлозивно отделяне на газ?
Лони Лейн, заместник ръководител на проекта по научните въпроси.
Някои от тези снимки са с достатъчна резолюция,
а на тях не се вижда нищо да се разпространява настрани.
Къде е изображението с висока резолюция?
-Тук беше. Ето го.
Ще разчетем релефа и ако видим
нещо познато...
Седмици след като получихме снимките на Европа
продължавахме да спорим за това, какво се вижда на тях.
-Сякаш почти стигнахме до...
Вижте тези високи плата тук.
Почти получихме резолюцията, необходима за да се виждат кратерите.
Кратери, които биха съществували вечно при една толкова тънка земна кора.
Освен мрежата съществуват
и струпвания на множество малки точки, белези,
главно върху разнообразния релеф.
Например тези тук. Мислите ли, че са
газови гейзери, кратери на вулкани, фумароли или солфатари?
Не зная, но ще ви кажа какво открих току-що:
Погледнете ето тук.
Къде изчезна?
Виждате ли върха в средата?
А малкия отвор?
Мисля, че е кратер, образуван при сблъсък. Погледнете го този връх в средата.
- Почти не се виждат такива кратери.
Чакайте, ей-сега намерихме един.
Почти никакви.
Така че, това че е намерен един, предполагаемото изключение от правилото,
може да не се окаже изключение, а нещо друго.
- Може, но ти ни попита за тези малки отвори, които не можем да разгадаем.
Големите кратери изчезват при някаква реологична деформация,
а малките остават, но не се виждат при тази резолюция.
Това е защото на дълбочина са една десета от хребета.
Да, възможно е.
Компютърната обработка на снимките ни показа
поне няколко образувания на Европа, които приличат на кратери, формирани при сблъсък.
Но нещо
е унищожило големите кратери.
Компютърната обработка имаше основна роля и
в едно удивително откритие на "Вояджър" за луната, разположена най-близо до Европа,
един свят, наречен Йо.
Дори и от Земята ние можехме да видим, че Йо има странен цвят.
Знаехме, че по някакъв начин сярата от повърхността му се е откъснала
и се е изстреляла под формата на огромна поничка от газ в орбита на Юпитер.
И тогава "Вояджър 1" премина в близост до Йо.
Няколко места на тази луна приличаха на кратери на вулкани,
но не можехме да бъдем сигурни.
Тогава Линда Морабито, член на навигационния екип на "Вояджър",
използва компютър, за да получи увеличен образ на периферията на Йо,
за да се видят ясно звездите зад нея.
Четири дни след срещата на "Вояджър 1" с Юпитер
аз разглеждах оптически кадър от навигацията.
Ясно видях увеличения образ на един определен квадрант -
необичаен полумесец
в горния ляв ъгъл, точно до лимба на Йо.
Какво беше това?
Облакът беше точно в местоположението
на един от предполагаемите вулкани.
В този момент разбрахме, че това, което наблюдаваме,
е вулканична пепел и, фактически, изригване на вулкан.
"Вояджър" бе открил първият действащ вулкан извън Земята.
Впоследствие открихме, че на Йо има много вулкани.
Съществуват най-малко девет спорадично активни вулкани
и стотици, а може би и хиляди угаснали.
Те могат да изхвърлят сяра и други атоми извън границите поле на Йо
и така да са зародили облаците от сяра, обграждащи Юпитер.
Реки от разтопена сяра се стичат по склоновете на вулканичните планини
и вероятно са причината за отличителните цветове на Йо.
Вулканите може да запушват един огромен океан от течна сяра
под повърхността, която пък самата е на едва няколко хиляди години.
В досегашните ни пътешествия до външната Слънчева система,
ние хората си стоим у дома
и изпращаме роботи и компютри да изследват вместо нас.
Някой ден вероятно ще пътуваме ние самите.
Но нека предположим,
че подобно на капитаните на холандските кораби през ХVІІ век
компютрите на борда на "Вояджър" можеха да водят корабен дневник.
В този дневник, комбинация от събитията на "Вояджър 1" и "Вояджър 2",
би било написано нещо от рода на:
Ден 1: След много тревоги относно провизиите и уредите на борда,
излетяхме успешно от Кейп Канаверал и поехме по дългия маршрут
към планетите и звездите.
Ден 13: Направихме първата снимка, показваща Земята и Луната
като два свързани свята в Космоса. Хубава двойка са.
Ден 170: Проблем при разпъването на рамото,
на което се държи платформата за научно сканиране.
Ако този проблем не бъде решен
няма да бъдем в състояние да направим по-голямата част от нужните снимки.
Ден 207: Проблемът с рамото решен, но отказа главният радиопредавател.
Ако откаже и резервният предавател,
вече никой на Земята няма да може да ни чуе.
Ден 215:
Прекосяваме орбитата на Марс
и навлизаме в главния астероиден пояс.
Ден 570: Вече можем да различаваме Юпитер с повече подробности
отколкото някога са могли и най-големите телескопи на Земята.
Ден 640:
Формите на облаците се различават ясно и са великолепни.
Нито един художник, ограничен на Земята,
не си е представял някога един толкова странен и прекрасен свят.
Белите облаци, високи и студени, са от амониеви кристали.
Не знаем нищо за естеството на червено-кафявите облаци.
Може би цветът идва от фосфор или сяра.
Вероятно органични молекули от вида, който преди четири милиарда години,
на Земята, е дал началото на живота.
А какво е това голямо червено петно?
Огромен врящ стълб от газ,
извисяващ се високо над съседните облаци.
Толкова е голям, че може да побере половин дузина пъти Земята.
Движението му ни хипнотизира.
Някои мислят, че червеното петно е голям въртящ се ураган
на възраст един милион години.
Ден 650: Среща. Ден на чудеса.
Корабът изпълнява маневри, така че да можем да заснемем
басейнът с множество пръстени на Калисто.
Изображения на възхитителната набраздена повърхност на Ганимед.
Преминаване в близост до Европа.
И поглед към вулканичната Йо.
Успешно преминаваме коварните радиационни пояси
и приключваме прекосяването на равнината на пръстените.
Обърнали поглед назад се дивим на пръстените
и виждаме как Слънцето изгрява иззад огромната планета.
Отдалечаваме се в изпълнение на мисията ни да изследваме външната Слънчева система.
След десет хиляди години
"Вояджър" ще се плъзне към звездите.
Корабите, плаващи в космическия океан, са построени от нас. 764 00:50:49,261 --> 00:50:50,888 Ние пътуваме покрай Юпитер,
на три четвърти милиарда километра от Слънцето,
покрай Сатурн, на милиард и половина, Уран, на три милиарда,
и Нептун, на четири и половина милиарда километра разстояние.
В корабът на нашата мисъл
ние отново проследяваме маршрута, следван от двата кораба "Вояджър"
по пътя им до Сатурн и отвъд.
Сатурн е наблюдаван за първи път от Галилео с телескоп.
За пръстените му пръв разбрал Хюйгенс.
Но едва сега започваме да проникваме в по-дълбоко скритите му загадки.
Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система.
Също като Юпитер, той е покрит от облаци и се завърта около оста си за 10 часа.
Той има по-слабо магнитно поле, по-слаб радиационен пояс
и грандиозна, великолепна
изящна система от пръстени.
Тези пръстени се състоят от милиарди мънички луни,
всяка от които обикаля Сатурн по своя собствена орбита.
Най-голямото празно пространство в пръстените е участъкът Касини,
по името на колегата на Хюйгенс, който ГО открил първи.
Съществуват още множество празни участъ;и
всяка следствие от периодични притегляния на гравитационното поле
на някоя от по-големите външни луни.
От положение точно под равнината на пръстените
се вижда изпъстрено с луни небе.
Вътре в пръстените отделните луни стават видими.
Те представляват буци от сняг и лед,
всяка широка може би около метър.
В по-новите части на системата от пръстени времето не е било достатъчно,
за да се изгладят краищата на тези парчета,
снежните топки на Сатурн.
Далече от пръстените, окъпана в своята червена светлина,
срещаме огромната покрита с облаци луна на Сатурн,
Титан.
Титан има атмосфера с по-голяма плътност от тази на Марс,
и е покрит с дебел слой червени облаци,
които вероятно са съставени от сложни органични молекули,
получени от богатия на метан въздух под въздействието на слънчева
ултравиолетова светлина и други енергийни източници.
Досега кораб от Земята не е прониквал през облаците
за да огледа отблизо повърхността на този предизвикващ любопитствто свят.
Изглежда вероятно повърхността му да е покрита, дори обвита от
органични молекули, падащи под формата на дъжд от небето.
На Титан може да има вулкани и ледени долини
и, защо не,
скрита в по-топлите местенца, някаква много различна форма на живот.
Близо до някоя ледена канара на тази луна,
през някоя от редките пролуки в облаците от органични молекули
можем да видим, изпълнила небето, една прекрасна планета с пръстени - Сатурн.
Тази гледка ще бъде обект на възхищение след няколко века
от страна на нащите наследници, за които тя ще е добре позната.
Така, както за нас са познати
заливът на река Хъдсън и Баренцово море,
Индонезия, Австралия и Ню Йорк.
Те ще си спомнят за първия път, когато Титан е видян от корабите "Вояджър"
при техните епични експедиции покрай планетите-гиганти
към пределите на Слънчевата система
и необятната пустош на междузвездното пространство.
От първото излъчване на "Космос" насам
"Вояджър 1" и "Вояджър 2" са изследвали системите на планетите
Сатурн, Уран и Нептун
и вече са преминали покрай най-външните планети на път към звездите.
В нашия капитански дневник ние придадохме известен привкус на тези срещи.
Но с помощта на обработката на изображения
успяхме да създадем удивителни филми
за някои от тези светове.
Ето например Юпитер и неговото голямо червено петно.
Пред очите ни се върти Вулканичната Йо.
Леденият Енцелад, малка луна на Сатурн, чиито кратери поради незнайна причина
са се стопили.
Това пък е Миранда, луна на Уран.
Остер, на синия Нептун.
Или пък вижте Титан, огромната луна на Сатурн.
Ние взехме азот и метан, които се съдържат в неговата атмосфера,
облъчихме ги в лабораторията с електрони от вида, с които
магнитното поле на Сатурн бомбардира Титан
и получихме тази субстанция,
която има почти същите характеристики като наблюдаваните в булото на Титан.
Какво представлява субстанцията?
Смес от сложни органични молекули.
Ако капнете от нея във вода, освен всичко друго ще получите и
аминокиселини, основата на белтъчините.
Така че необходимите вещества за зараждането на живот
валят от небето на Титан като манна небесна.
С нетърпение чакам изпращането от мисията "Касини"
на сонда, която да проникне през органичното було на Титан
до загадъчната му повърхност.
Двата "Вояджъра" преминаваха край планетите и продължиха към звездите,
като все още продължават да изпращат данни.
В момента, в който напускше планетната част на Слънчевата система,
"Вояджър 1" се обърна назад,
за да направи по една последна снимка на всяка от планетите.
Една от тези снимки беше на Земята.
Малка синя точка, окъпана в слънчева светлина.
Вижте я.
Това е мястото, в което живеем. Нашият дом.
Ние, хората, сме един вид и това е нашият свят.
Наша отговорност е да се отнасяме с любов към него.
Единственият свят от Слънчевата система, доколкото знаем, който е
благословен с живота.
За другите епизоди и още документални филми посетете kolibka.hit.bg
Поздрави на всички космически пътешественици от един Jet Figher Pilot :)