Master And Commander - The Far Side Of The World (2003) (MasterAndCommander_CD2.sub) Свали субтитрите

Master And Commander - The Far Side Of The World (2003) (MasterAndCommander_CD2.sub)
Вдигни!
- Докладвайте, г-н Моуът.
- Трета и четвърта дивизия са готови.
Така! Дясна батарея, огън!
Минута и десет секунди!
Ура!
Добра работа момчета. Допълнително грог за всички!
Ура!
Път на капитана, момчета.
Отбелязан напредък, г-н Калъми. Добра работа.
Благодаря, сър.
Килик! Килик там! Какво си приготвил за нас тази вечер?
- Свинска глава в сос .
- А, какво?
- Свинска глава в сос!
- Любимото ми. Любимото ми.
И когато те нападнат, "Съпрайз" ще ги прати на оня свят!
Още една такава седмица и те ще се предадат за чаша вода.
Не мога да направя дъжд.
Мога да впрегна вятъра, но не съм проклетия му създател.
Не съм имал никога толкова лош късмет.
"И те му казаха... 'Кое причинява злото'?"
Откъде е това?
Това е от Библията. От Библията е. Притчата за Джона.
Разбрали, че на кораба едно от техните момчета - Джона
обидил Бог и бил причина за техния лош късмет.
Злото идва... от този, който мисли зло и е лош.
- Не, не. Джо знае това онова за злото.
От личен опит. Нали така, Джо?
Прав е Килик. Сутринта преди битката, нямаше кураж да обяви тревога.
Тогава цялата му оръдейна команда загина. Веднага като се качи на бизана, Уил падна.
И кой беше на вахта, когато изгубихме вятъра?
Ти, там! Стой на място!
Офицер на стража, вземи този човек и го окови.
Г-н Пулингс, наказанието е в осем часа.
Тъй вярно, сър.
Прати Холъм долу в кабината ми.
Човек мина край теб и те блъсна. Ти не каза нищо. Защо?
Исках, сър, но истинината е, че...
Истината? Той прояви неподчинение.
Опитах се да опозная хората си,сър, да се държа приятелски,
но те не ми се подчиняват.
Винаги шепнат, когато минавам покрай тях и ме оглеждат.
Аз ще оправя това. Ще бъда по-строг с тях.
Не търси приятели между матросите от фокмачтата, момче.
На края ще те презират, ще мислят, че си слаб и страхлив.
- Но не трябва и да си деспотичен.
-Не, сър.
- Много съжалявам, сър.
- На колко си? 26, 27?
- Ставам на 30 следващия петък, сър.
30?
Два пъти пропусна повишение в лейтенант.
Знам че е така,но ти не си лош моряк. Не може да прекараш живота си като курсант.
Не, сър. Ще се старая много повече, сър.
Виж, Холъм, те искат да имат командир.
Решителен.
Сега, намери сила в себе си, и ще си завоюваш уважение.
Без уважение, дисциплината заминава зад борда.
Да, сър. Хм...
Сила, уважение... и дисциплина, сър.
Добре... всичко това е много неприятно, Холъм.
Дяволски неприятно.
- Това е всичко засега.
- Да, сър.
- Не обичам да наказвам.
- Холъм е изкупителна жертва
за всичкия лош късмет, реален или измислен, при това пътуване.
Г-н Ламб? Ако обичате!
Те са изморени. Тези мъже са изтощени.
Твърде много ги притискате.
Стивън, поканих те в кабината като приятел.
Не да ме критикуваш или коментираш моите заповеди.
Добре, да те оставя ли да подредиш мислите си?
- Какво искаш да направя?
- Изхвърли грога зад борд!
- Да спра дажбата грог?
- Негъл беше пиян, когато блъсна Холъм.
Да спра 200 годишна привилегия и традиция.
По-скоро ще ги оставя да се напият отколкото да се изправя срещу бунт.
Бих съчувствувал на метежниците.
Мъже откъснати от домовете си, затворени месеци на борда на дървен затвор...
Уважавам несъгласието ти с мен, но мога да понеса само един бунтовник на този кораб.
Мразя, когато говориш за службата по този начин. Чувствам се неприятно.
Мислиш, че искам да накажа Негъл?
Човека, който отряза въжетата и изпрати на смърт другаря си?
По моя заповед?
Не разбираш ли? Единственото, което крепи този дървен свят, е тежката работа, дисциплината...
Джак, човека просто не поздрави.
Дори в природата има йерархия.
- Няма омраза в природата. Няма...
- Мъжете трябва да бъдат управлявани!
Често не мъдро, но въпреки това - да бъдат управлявани.
Това е оправданието на всеки тиранин в историята, от Нерон до Бонапарт.
Аз съм против властта. Тя е зародиш на нещастието и потисничеството.
На погрешно място търсиш, анархията, братко.
Четири.
Пет.
Шест.
Седем.
Осем.
Девет.
Десет.
Единадесет.
Дванадесет.
Свалете го.
Не толкова силно.
О, остави този кортик, Бойл.
- Добре ли сте, г-н Холъм?
- Не е болен, бяга от работа, както обикновено.
- Млъкни!
-Ти млъкни.
- Просто го остави на мира!
- Искаш ли малко вода.
- О, благодаря ти.
Сър. Сър, г-н Холъм.
Няма никакво физическо заболяване. Мисли, че е прокълнат.
Моряците могат да понесат всичко, но не и Джона.
Боже мой. И вие също вярвате.
Не всичко пише в твоите книги, Стивън.
Той е, нали?
Джона.
Той го предизвиква.
Не виждате ли, че той го вика?
Всеки път, когато той е на пост, този кораб се появява.
Почакай и ще видиш.
По някое време тази нощ, кораба призрак ще се върне.
И ще ни прати всички нас, право надолу към горещото място.
Г-н Холъм.
Така ме стреснахте!
По-добре ли сте сега?
Да. Много по-добре, благодаря ти.
Капитанът мисли, че ще имаме вятър утре.
Сигурен съм в това.
Винаги си бил много любезен с мен.
Сбогом, Блекни.
Простата истина е, че не всички от нас стават мъже, каквито биха желали да бъдат.
Но всички сме Божии създания.
Ако има сред нас някои, които са мислили зло за г-н Холъм,
или говорили лошо за него,
отказвали са му уважение и приятелство...
то ние те молим за прошка, Господи.
И се молим за неговата прошка.
Хвала на Бог. Г-н Моуът?
Стига, там!
- Д-ре, видяхте ли птицата?
- Какъв вид птица?
Някякъв албатрос. Или удивително голяма чайка. Ето там.
Ето го. Моята птица, моята птица. По дяволите!
- Кръжи наоколо, момчета!
Докторе?
Боже мой! Докторе! Докторе!
Съжалявам, човече. Птицата се спусна надолу. Не ви видях.
- Калъми, доведи Хигинс.
- Добре съм, Джак.
Куршумът е вкарал парче от ризата вътре.
Ако не го извадим, ще се възпали и загнои.
Ще се справиш ли със задачата?
Ами, ще трябва да погледна докторските книги, да изуча някои картинки.
Да изучиш рисунките?
Просто да се ориентирам, това е.
Би било по-лесно, ако бяхме на сушата. Знаете, Вие не бихте искали да...
Ще се справя. Ще видите.
Кораб на хоризонта, сър. Бърза на запад.
Не сме сигурни, но мислим, че е капера, сър.
Оздравявайте...
Довиждане, сър.
Не грешим. "Французина" е.
Да вдигам ли тревога, сър?
Кажи ми, че това не е заради мен.
Не, съвсем не. Имах нужда да се разтъпча.
По-внимателно тук.
По-чевръсто сега. Задръж това въже.
Морските пехотинци са на пост на всеки 20 ярда, сър.
- Всичко необходимо, Хигинс?
- Да, сър.
Не.
Ще направя това със собствените си ръце.
Ако всичко е под контрол, ще бъда отвън.
Свободен чифт здрави ръце не биха били излишни.
Ако, разбира се си в състояние за подобно нещо.
Скъпи мой, докторе, бил съм сред и около рани цял живот.
Добре тогава.
Сложи ръката си на корема ми,
и натисни силно, когато ти кажа.
Хигинс, скалпела, ако обичаш.
Падин, моля те.
Тампон, г-н Хигинс.
Попий.
Добре.
Г-н Хигинс, трябва да повдигнеш реброто.
Хвани добре ... разтвори с кламера.
Точно там.
И сега го повдигни.
Повдигни го.
Попий, Джак. Не виждам.
Добре ли си?
Хванах го.
Натисни малко по силно.
- Това ли е?
- Тъй вярно, сър.
Съвпада точно.
Благодаря ти, Боже, успях!
О, това е добре!
Сър! Сър!
- Падин и аз събирахме за вас.
- Наистина ли?
Всеки от бръмбарите е с част от растение, където е намерен.
Падин, този е избягал.
Сър, направих някои записки, ако искате да ги погледнете.
Г-н Блекни, изглежда, че имате заложби на естественик.
Е, сър, може би ще мога да стана нещо като... воюващ естественик, като вас, сър.
Двете не са много съвместими, според мен.
Точно така.
Наистина ли смятате да станете, сър?
- Г-н Блекни, да не би да сте и доктор?
- Не, сър.
Не, не сте. Падин, ако обичаш.
Колко дълго смята капитана да останем? Знаеш ли?
- О, предполагам седмица.
- Седмица?
- Нямаме бърза работа.
- Не трябва ли да бързаме към Маркизите?
Дори не съм сигурен че видяхме "Акерон".
Ако е бил той, значи вече е далеч. Като да търсиш честен мъж в парламент.
Но, ще тръгнем към дома. Преди Франция да наруши мира, не дай Боже!
Страхувам се, че ме товарите с дълг, който никога няма да мога да върна.
Ами. Именувай някой храст на мен. Нещо бодливо и трудно за изкореняване.
Храст? Глупости. Ще нарека с твое име огромна костенурка.
Тестудо Обри.
Хайде, събирайте си нещата. Трябва да тръгваме.
- Обратно в лагера ли, сър?
- Не, към другия край на острова.
- Но сър, до там са най-малко десет мили.
- Значи нямаме време за губене.
Там намерих късокрилия корморан, г-н Блекни.
Хайде.
Седем инча дължина.
Четири инча ширина.
15 инча дължина на шията.
Най-голяма ширина ... шест инча.
Падин, остави мрежата и използвай ръцете си. Те няма да те ухапят.
Ето един добър.
Хващай ги внимателно.
Сър, мисля, че трябва да се връщаме.
Тук морската дисциплина не важи, г-н Блекни. Трябва да намеря този корморан.
И да се убедя, че наистина не може да лети.
Тогава ще ме придружиш на вечерята на Кралското Общество, като съ-откривател.
Г-н Блекни.
Сър, трябва да побързаме.
Падин, трябва да го носиш. Пусни това. Остави го. Просто остави всичко.
Отворете клетките.
- Екипаж, вдигай котва!
- Г-н Алън, подгответе се за десен галс.
Няколко души да приберат тези костенурки.
Барет Бондън, руля силно на десен на борд.
Те имат преднина два часа, курса им е на юг.
Това може да значи само - Остров Крал Чарлз. Той търси прясна вода.
Ако можем да го настигнем, за да го превземем...ще трябва да сме невидими.
Реите с брасите на десен галс!
Е, Стивън, видя ли твоята птица?
Не. В същност, да, но не можах да хвана една.
Не, моето велико откритие, беше твоя призрак.
Наистина е така. Съжалявам, че трябваше да изоставиш голяма част от колекцията си.
Всъщност, г-н Блекни и аз направихме едно... много интересно откритие.
Вярно ли?
Нека отгатна. Пръчка?
Разкажете му за това, г-н Блекни.
- Това е рядък "фазмид", сър.
- Фазмид?
Насекомо, което се маскира като пръчка за да обърка хищниците си.
Морски "фазмид", д-ре.
Поне за лакоми очи, ако някой е гладен за китова мас.
Имам намерение да се интересувам повече от разнообразието на природата.
Нямах представа, че изучаването на природата може да подобри тактиката на морския бой.
О, виждам.
Сега, да подмамим хищника и да затворим капана.
- Джак?
- Да.
Ти си хищника.
Ето. Далеч, само мачтите се виждат, много наляво от носа.
Това е фрегата, добре.
Дявол да го вземе, имаш добро зрение, Барет.
- Г-н Алън! Повече дим.
- Тъй вярно, сър!
Това ще ги подмами.
Това беше момчета. Почистете оръжието за да стреля точно.
Сложете нови кремъци във всеки спусък.
Батарея на ляв борд, свалете задните колела.
Пусни оръдието.
- Хайде Килик, ти също. Облечи се.
- О, Боже!
- Том?
- Нашата подготовка е завършена.
Добре. Отсега нататък никакво"сър", без поздрави, без свирки, без камбани.
Тъй вярно, сър.
Да, мисля, че на всеки ще му е малко трудно.
Има поне 30 или повече китоловци затворени в трюма на "Акерон".
След като се качим на борда, г-н Калъми трябва да вземе отряд и да ги освободи.
- Мислите ли, че е готов, сър?
- Ти беше ли готов, Том?
- Би могъл да се справи.
- Така е, сър.
Той се хвана на примамката. Хайде да се заемем.
Да покажем, че бягаме, панически, дезорганизирано, както китоловците правят.
Присъстващите тук, правят изключение, г-н Хъг.
Побързай, че ще те видят.
Екарт, остави това. Ела по-бързо и навлечи китоловски дрехи.
- Поздравления. Повишение в трети лейтенант.
- Благодаря.
-Чух, че ще освобождаваме китоловците.
- Ти ще останеш на кърмовата пауба.
Съжалявам, Уил.
Покажи лошо поддържане на курса. Качвай остро от време на време.
- Извинете, сър.
- Свали си шапката. Ние сме китоловци сега.
Г-н Калъми каза, че не съм в абордажната команда. Исках да кажа...
Знам какво искаш да кажеш. И отговорът ми е, не!
Ще командваш твоя оръдеен състав,а когато ние атакуваме, поемаш командването на "Съпрайз".
- Ясен ли съм?
- Да поема командването на кораба... Благодаря, сър.
- Обратно на поста си.
- Да сър.
Горе на дясната ръка, за да се отличавате от врага!
Дейвис, тази ръка. Дясната ръка, откъм десния борд.
- Имаш ли дясна ръка или не?
- По-малко такива приказки, Дейвис.
Свалете си кърпите от врата и ги вържете на дясната ръка.
Направете път на капитана.
Поздравления, лейтенант.
Правилно, момчета.
Знам, че няма страливи сърца между вас.
И вие сте нетърпеливи, както и аз да влезем в близък бой.
Но той трябва да се изравни със нас, преди да затворим капана.
Това ще е изпитание за нервитe.
И дисциплината ими значение, и смелостта.
"Акерон" е наистина костелив орех. С два пъти повече оръдия и числен състав.
И ще продадат скъпо живота си.
Топмени, работете със шкотите неумело и не по военно му,
до сигнала за обезветряване на платната.
Това ще намали хода ни или почти ще спрем.
Екипажи на оръдия, вие трябва да заредите и изстреляте за двойно по-кратко време.
Без задните колела вие печелите височина, но няма да може да презаредите.
Така, че командири на оръдия, имате само един изстрел от лявата батарея. Само един.
Целете се в главната му мачта. Много зависи от вашата точност.
Дори разрушен, той си остава опасен, като ранен звяр.
Капитан Хауърд и пехотинците
ще се засипят тяхната палубата с огън от въртящото оръдие и мускетите на мачтите.
Те ще се опитат да изравнят силите ни, преди да преминем на техния борд.
Те искат да ни вземат като плячка.
Ние сме струваме за тях повече ако сме непокътнати. Тяхната алчност... ще бъде тяхното поражение.
Англия е под заплаха от нахлуване.
Ние се намираме на края на света и този кораб е нашият дом.
Този кораб е Англия.
Всеки да хване своето въже или пистолет. Бързи команди и стремителна атака.
В края на краищата, изненадата е на наша страна.
Ура! Ура! Ура!
- Хвърляй от високо, за да могат да го видят.
- Здравей докторе.
Джак.
- Искаш ли пура?
- Благодаря, не.
Заповядай докторе.
- Осмелих се да ви предложа, докторе.
- Благодаря, Килик.
- Има три бучки захар.
-Колко мило.
- Късмет, Уил.
- Късмет, Питър.
- Ще се видим после.
- Да.
Сега не мърдайте, момчета. Запазете спокойствие.
Английска китоловци на "Сирена", говори "Акерон".
- Барет.
- Сър.
Нямате никаква възможност и никакъв шанс. Но ви предупреждаваме.
Спрете веднага или ще унищожим кораба ви!
Английски китоловен кораб,това е последно предупреждение.
Спрете веднага, или ще ви унищожим.
- На оръжие!
- На оръжие!
- Обезветри платната!
- Това е боен кораб!
На оръдията, дулата навън!
Огън!
Огън!
Цели грот-мачтата, момчета!
- Пуснете ме да мина!
- Огън!
Ура!
Силно наляво!
Вдигнете стакселите! Постави топселите!
Вдигай!
Хора на батареята на десния борд!
Огън, докато се насочва!
Доближи се! Доближи се!
Падналата мачта ни пречи! Не може да застанем борд до борд.
Мини край отломките както можеш. Аз ще привлека огъня им.
- Моята дивизия да последва г-н Пулингс!
- Свийте топселите!
- Ура за Лаки Джак!
- Ура!
Хвърлете абордажните куки!
Изнесете абордажните трапове!
- Моя дивизия, следвай ме!
- За Англия, за дома, и за победата!
Давайте момчета!
Спрете виковете. Тишина.
Изглежда, че работата е свършена, сър.
"Акерон"!
Огън!
Г-н Блекни, с 9-фунтови снаряди!
Така!
Огън!
Движи се, момчета! Продължавай!
Джо!
Гранати, готови!
Целят се по нашия корпус!
Може да ни потопят! Наведете надолу дулата!
Падин, вдигни отзад!
Сега заедно!
Пази се!
Огън!
Въоръжи се! Премини на техния борд!
Следвай ме!
Сега!
Китоловци, следвайте ме! Г-н Хог, слезте долу! Веднага!
Албатроси! Албатроси, чувате ли ме?
Към оръдията! Към оръдията!
Бойл, изгаси този фитил!
Насам, живо! Хайде! Мърдай!
Сега направете най-лошото!
Не! Не! Не! Г-не, милост!
- Г-н Хауърд.
- Сър.
- Свалиха ли знамето си?
- Мисля, че да, сър.
- Видяхте ли капитана им?
- Не още, сър.
- Продължавайте.
- Тъй вярно, сър.
- Капитанът?
- В лазарета е.
Досторе? Докторе?
Да .
Доктор де Винни, г-не.
Направих каквото можах за него.
Преди да умре, капитанът... каза да ви предам това.
Не. Аз ще го направя.
Можеш ли да ми помогнеш?
Отче наш,
който си на небето, да се свети името Ти.
Да дойде царството Ти, да бъде волята ти,
на небето, така и на земята.
Хлябът наш, насъщний дай ни днес,
и ни опрости прегрешенията, както и ние прощаваме на нашите врагове.
Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукавия.
Да бъде царството Ти,
силата и славата ти,
сега и во веки веков!
Амин.
Робърт Гарднър, квалифициран моряк.
Джеймс Лойд, помощник боцман.
Робърт Кемп, квалифициран моряк.
Джон Антонио, помощник интендант.
Майкъл Дудъл, квалифициран моряк.
Джозеф Негъл, помощник дърводелец.
Джон Алън, щурман.
Питър Майлс Калъми...
лейтенант.
Предаваме техните тела на дълбините,
за да се превърнат в тлен и
да очакват възкресението на телата, когато морето ще ги върне обратно,
за живот на този свят,
чрез нашия Господ Бог Исус Христос.
Амин.
Това е нашия стар приятел.
Спусни ми буре с боя, моля.
Сър, китоловците са на борда и това е последното прехвърляне на пехотинци.
Добре, добре.
Мисля, да се върна на Галапагос.
Да взема вода и храна и да дам няколко дни на доктора да намери своята птица.
Много добре, сър.
А вие, междувременно, ще закарате "Акерон"на юг до Валпарайсо.
Освободете затворниците, ремонтирайте, ако е нужно и ще се срещнем в Портсмут.
Вярвам, че г-н Хог ще бъде добър избор на щурман.
Но, Вие ще решите, капитан Пулингс.
Вашата заповед.
- Благодаря, сър.
- На добър път, Том.
И на вас, сър.
- Г-н Моуът?
- С удоволствие, сър.
- Късмет.
- Ще се видим в Портсмут.
Момчета, ура за капитан Пулингс!
- Хип, хип...
- Ура!
- Хип, хип...
- Ура!
- Хип, хип...
- Ура!
- Късмет, сър.
- Късмет, капитане.
О, пак се започва.
Килик! Килик там!
Ще стане, когато е готово!
Ще съм по-спокоен, когато стигнат брега.
Толкова много ранени, а само един нещастен Хигинс за всички.
По-добре отколкото без никакъв доктор.
-Аз се видях с техния доктор. Говорих с него.
- Не, той почина преди няколко месеца.
- Де Винни?
- Повикайте г-н Моуът.
- Г-н Моуът в главната кабина.
Техният "лекар" ми даде тази сабя.
Сър.
Смяна на курса. Югоизток-изток.
Ще прехванем "Акерон" и ще го ескортираме до Валпарайсо.
Тъй вярно, сър. Югоизток- изток.
- И Уилям...
- Сър?
- Бийте тревога.
- Много добре, сър.
Службата го изисква.
Е, Стивън... птицата не лети, а?
Да.
Е, няма къде да отиде.
превод - ldenkova