Farscape - 03x05 - Different Destination (1999) Свали субтитрите
с които ще видим миналото на стария манастир.
Хайде... сложете ги.
Какви са тези глупости, Джон? Тук няма нищо.
Трябва първо да сложиш очилата. Погледни де.
"Да си сложа очилата", искаш да погледна?
- Да... през очилата.
О, Богове...
Супер, а?
- Невероятно.
Нещо като врата във времето. Свързва се с миналото
и показва момента, когато се е случило събитието.
Гледай. Ето как сестрите са се предали на венинската орда.
Могат ли да ни видят?
Не, надявам се.
Не ги сваляй. Следва последната атака на манастира.
Показва кадри от битката и от примирието.
Устройството е точно. Учили сме за Джукаския мемориал.
Какво повече? Учили сте го във военното училище и значи е лъжа.
За 500 цикъла тук са загинали 30 умиротворители.
Подофицер Дейкън е един от най-големите ни герои.
Пропаганда за идиоти.
- Не вярвам...!
Дами... спазвайте малко приличие.
Това е паметник на мира. Нека не се избиваме.
И все пак грешиш.
- Глупости.
Грешиш!
- Глупости!
Подофицер Дейкън е стоял там горе... точно там!
Въпреки кръвопролитията, той постигнал примирие и спасил сестрите!
Глупости! Умиротворителите винаги са били насилници и грабители.
Не са спасявали никого!
Тази абсурдна история е за успокоение на наивници като теб.
Знаеш ли кога ще се успокоя?
Престанете!
- Знаеш ли...
Стига. Момичета... достатъчно...
- Ще те накарам да го изядеш!
Достатъчно.
Така.
Райджъл, можем ли да тръгваме вече?
Д'Арго, аз съм Чи.
Не. не. Още не.
Пилот ще поправя кондензаторите поне арн. Когато приключи, ще се обадя.
Какво търсиш в стаята на Заан?
Знаеш какво. Същото, което и ти.
И какво търся аз?
Дали има нещо за крадене.
Да. Точно така.
Двамата с теб сме разумни.
Ако запазим вещите и, няма да я върнем.
Не.
Можеш да вземеш всичко.
Не го искам.
Не.
Нито пък аз.
Старк.
Искам да ти покажа нещо.
Заан го купи.
Купи го за мен.
Знам, отива ти. Приличаш... на момчето от звездите.
Ела с мен.
Гласът и го няма. Не го чувам.
Ела с мен.
Хайде.
Можеш да погледнеш 500 цикъла назад в миналото.
Към момента...
Моментът...
когато са спасени... сестрите.
Не искам.
Не. Всичко е наред.
Това е мирен край.
Заан ценеше много мира.
Виждаш ли го?
Аз... виждам...
виждам толкова много...
Толкова много смърт!
Свали очилата!
- Старк?
Нищо не виждам!
Старк, добре ли си? Старк!
Диша.
Какво стана?
Къде сме?
В стария манастир.
Как е възможно? Не носим очилата.
Изумително.
Не съм виждала по-добра симулация. Толкова е... истинско!
Толкова...
Атака! Залегнете!
Залегнете!
Д'Арго, Джул е ранена!
Джул!
Джул!
Казвам се Джон Крайтън. Изгубен...
астронавт...
захвърлен през тунел... някъде из Вселената.
Опитвам се да оцелея.
БЕН БРАУДЪР На борда на кораб... жив кораб
БЕН БРАУДЪР с избягали затворници... мои приятели.
Ако ме чувате... пазете се...
КЛАУДИЯ БЛЕК Ако се върна... ще дойдат ли?
Готови ли сте... да отворя вратата?
АНТЪНИ СИМКОУ Земята не е готова...
за ужасите, които преживях.
ВИРДЖИНИЯ ХЕЙ Да остана ли?... Да ви защитя?
Да скрия... вашето съществуване.
ДЖИДЖИ ЕДГЛИ Но тогава никога няма да видите...
чудесата, които видях.
ПОЛ ГУДАРТ
ЛЕЙНИ ТЮПО
УЕЙН ПИГРАМ
Ф
Ф А
Ф А Р
Ф А Р С
Ф А Р С К
Ф А Р С К Е
Ф А Р С К Е Й
Ф А Р С К Е Й П
. . . РАЗЛИЧНИ СВЕТОВЕ
Хейде, сега бързо вътре.
Не ме пипай!
- Мърдай.
Стани, иначе ще те убият.
Мислех че е паметник на мира.
Раниха ме в паметник на мира!
- Млъквай.
Какво правиш?
Затваряй си устата.
Добър удар.
Никакви оръжия, докато не разберем какво става.
Знам какво става. Някой се опитва да ни убие.
Не, Ерън, маската на Старк ни е върнала в миналото.
И аз така смятам.
Джон има право.
Ако променим нещо тук в миналото...
ще повлияем на бъдещето.
Може да не се върнем.
Голяма работа. Няма да умра от страх да не променя нещо.
Не мърдайте!
Спокойно! Не, не, не стреляйте.
Подкрепления.
- Получили сте сигнала за помощ?
Да, вие ли сте подофицер Дейкън?
Не, командващ офицер Тарн.
Офицер Сун, подофицер Крайтън... Лаксанецът е наемник.
Как влязохте тук?
- Спуснахме се по скалите.
Само петима оцеляхме... но Баник...
5-ма? Поискахме няколко стотин. В долината има хиляди веники!
Млъквай. Връщай се на стената.
- Да, сър.
Това е подофицер Дейкън?
Сестра!
Идват ли още подкрепления?
Не.
- Да.
Може би.
Лъчевите пистолети са безполезни заради смущенията.
Вземете по едно копие и ги дръжте зад стената.
Гледай да не убиеш някой!
Никого няма да убивам...
освен може би този...
Дейкън!
Съжалявам, не умирай!
Офицер Тарн!
Какво има, Пилот? Защо ме повика?
Да се е обаждал Крайтън?
- Да, Говорих с Д'Арго преди арн.
Каза, че Джул и Ерън се карат. Нищо особено.
Защо? Какво има?
Нищо. Но...
когато пристигнахме, орбиталните инструкции бяха записани на джокаски.
Това си е техния мемориал.
Преди малко Моя получи нареждане да се отдалечи.
Този път сигнала беше на веникски.
Не са ли напуснали планетата преди 400 цикъла?
Така смятах.
Свържи се с Крайтън и Д'Арго. Ще се поровя малко и в другите честоти.
Какво пише в устройството? Да не пропускаме нещо?
Не знам.
Вениките са нападнали умиротворителите и с изключение на един са загинали.
Онзи, когото спаси... трябваше ли да умре?
Дейкън? Не убиват го когато призори се изкачва на стената, за да изпрати предложение за мир на вениките.
Значи Дейкън е нещо като герой?
Така са ни учили...
Според това тук... водачът на веникската орда, генерал Грайнс,
следил развоя на битката... Когато видял, че са останали само жени и деца,
убедил генералите да сключат мир.
Може вратата да е тук някъде. Да я намерим и да изчезваме.
Джул и Старк идват с мен.
Не правете нищо, преди да се върна.
Слушай, ако променим нещо, не е задължително да е към по-лошо.
Ние ли? Дали ще се получи?
Едва ли...
Открих нещо.
Не знам за твоя... но моят е активен. Ето.
Да, моят също.
Плазма честотите блокират само по-простите батерии.
А квалта мечът на Д'Арго?
Стар е почти колкото техните оръжия. Едва ли.
Жив е... Ще ми помогнеш ли да го внесем?
Да, няма проблеми.
Дано историята да го е предвидила.
Случайно... да имате бира тук?
Бира... нещо като... нектар от фелип.
Фелипа е същество от Тасос 6.
Заболя ме!
Стерилно ли е?
О, Боже, ще пипна епкус.
Ето, изпий го.
- Защо?
Да притъпи болката.
- Слава на Блесма.
Дано поне не умра от шок.
Онази кучка издърпа стрелата...
О, Боже...
Хеска.
Усещаш ли нещо?
Не...
Погледни!
Ще взема малко със себе си! Какво е?
Една част вода, 9 части урина от Феллип.
Накара ме да пия пикня?
Добре, Джул. Да се махаме от тук... Далеч от децата.
Ти също ела с мен.
Тук пушките не стават за друго.
О! Башам...!
Извинявай за ругатнята.
Не... добре ли си?...
Дейкън, отдавна ли си войник?
Говорила си с офицер Тарн?
Не, не, просто...
чух, че си...
убил дузина веники, преминали през стената.
Аз?
Нали ти си спасил конвоя със сестрите?
Не. Беше офицер Тарн.
Много благороден мъж.
Имаше голям авторитет.
Той...
Дейкън... залегни.
Това...
снайперистите могат да го видят.
Кого заблуждавам?
Не съм войник.
Назначиха ме като отговорник за комуникациите...
и прехраната.
Ти си готвач?
Да.
Когато ги убиха, се уплаших да поема командването.
Радвам се, че сте тук.
Не... ъ... Дейкън.
Ти си по-запознат от мен. Трябва сам да се справиш...
Аз съм готвач. Вие сте по заповедите.
Генерал Грайнс, нали?
Няма да повярваш, но за нас не всички си приличате.
Ти си добър водач... нали?
Битката при Мадизак...
Предложил си мир при сигурна победа.
Откъде знаеш?
- Чел съм за теб.
Учил съм го...
в... училище.
Виждаш ли вратата?
Движи се... движи се...
Над нас... над нас...
И аз я виждам... жълта е...
Млъквай, Джул. Къде е?
Слиза... надолу... надолу... ето я. Сега!
Добре, минавай. Ще доведа останалите.
Няма да стане!
Е, май не уцелих.
Какво правиш? Там няма нищо!
Кажи точно къде е?
Ето там... там.
Добре.
Кал! Блъсна ме в калта!
Отивам за Крайтън и Ерън. 30 микрота! Ще издържиш ли?
Да.
Копелета. Раниха ме. Удариха ме.
Накараха ме да пия пикня!
О, Блесма!
Старк, тук не е същото!
Не е същото, Старк!
Светлината. Светлината... Ето кое не е наред.
Милиони... милиарди... убити!
Хайде, концентрирай се. Къде е вратата?
Къде точно.
Сам я търси. Сам я търси.
Сега ме слушай!
Казвай къде е вратата! Или ще използвам главата ти да отворя нова.
Старк, защо така?
Джул премина. Излезем ли, всичко ще бъде наред.
Лъжа... лъжа... Нищо не е наред... Лъжа...
Стига, не започвай пак с тези глупости.
Лошата жена разкъса мембраната на времето и... смърт.
Джул е мъртва?
Други...
Хиляди, милиони, милиарди, трилиони...
Добре, страшно много. Това го разбрахме.
Не и когато ние преминахме.
Тази смърт не е съществувала?
Направили сме го. Променили сме бъдещето.
Това са глупост, Джон.
- Погледни го. Той знае.
Може ли да се върнем по-късно.
- Трябва да го направим сега.
Заан казваше: "Доброто не се отлага... Богинята ще ни помага."
Виждаш ли, Д'Арго? Само ние не чуваме гласове.
Какво ще правим, ако попитат къде е Джул?
Я стига. Да не мислиш, че им пука за Джул?
Ще им кажем, че е умряла!
Добре...
Стой при Старк. Имам идея. Мога да оправя нещата с примирието.
Няма да стане.
- Ще стане.
Не, няма.
Дори не знаеш каква е.
- Напротив.
Не, не знаеш.
- Да, знам.
И какъв е твоя план? Ще използваш лъчевите пистолети, за да избиеш вениките?
Точно така.
Когато нападнат, ще ти покажа как се постига примирие.
Господи.
Ако не престанеш да се скубеш, няма да влизаш в залата.
Трябва да се сменя постоянно.
Така ли.
Правя същото с мъжете, без да ги разхвърлям по пода.
Не можеш ли да бъдеш по-мила?
Раниха ме с епкусна стрела, едноцветна кучко.
Чиана,
Възможно е... Джул да не преувеличава.
За моя... огромна изненада.
Тези честоти са... статични. Какво става?
Това се опитвам да ви кажа.
Очевидно след конфликта планетата е още населена.
Процентът е незначителен в сравнение с този от преди няколко арна.
Знам, че не ме харесвате. Но не се правете, че ме няма.
Върнах се във времето и другите са още там. Според теорията на линейната връзка,
действията им променят реалността на планетата.
Малкото информация, която имам,
показва, че преди около 500 цикъла ужасна война е отнела живота на милиони.
Когато пристигнахме, не беше така.
Сключили са примирие.
Дейкън...
бавно махни пръста си от спусъка... и насочи оръжието встрани.
В наборните холо чипове не се споменаваше нищо.
За кое? Стрелбата с примитивни оръжия?
Смъртта.
Да знаеш, че ще умреш. И да имаш време да го обмислиш.
Ти си войник. Не мислиш.
Аз съм готвач. Моята грижа е храната.
Защо постъпи в корпуса?
Не съм.
Родена си на служба?
На борда на транспортьор.
Нищо чудно, че не те е страх.
Не.
Тук е лесно да не се страхуваш.
Призванието на умиротворителите е да защитават слабите.
Всичко ще бъде наред.
Защо този манастир е толкова важен?
Изпратили са ви, без да ви запознаят с обстоятелствата?
Вие сте варвари.
Не, умиротворители. Варварите избиват деца.
Да, ордата е кръвожадна. Невъзможно е да ги удържиш.
Опитвам се да не бъда варварин.
Никога не съм наранявал дете.
Защо армията е тук?
Войниците използваха водите на Критланд заедно с градовете на блатото.
Но реката...
пресъхна...
Умираме.
Значи е заради водата?
Реката извира от тази планина.
Ако не успеем да стигнем до нея...
ордата ще нападне градовете...
Ще умрат милиони.
Но ти...
ти искаш мир.
- Откъде знаеш?
Няма значение. Приемаме предложението.
Ордата няма да се съгласи, ако войниците останат.
Ще си тръгнем. Когато влезете в манастира, ще сме далеч.
Защо ви е да го правите?
Поради същата причина. Не сме варвари.
Дай ми дума...
да пощадиш жените и децата... и ще ти помогна.
Тук има прекалено много сестри и никакви войници.
Когато ордата започна конфликта, бяхме в полева болница.
Умиротворителите ни откриха...
Решиха, че тук ще сме в безопасност.
Имате договор да защитавате планетата?
Каузата им е справедлива.
Каква ирония. По-добре да не ни бяха намерили.
Знаеш ли...
как постъпва ордата с децата?
Ако превземат манастира...
и съм прекалено слаба,
или...
не мога...
Предпочитам тя да умре, отколкото да попадне в ръцете им.
Моля те...
Разчитам на теб.
Защо плачеш?
Заради болката.
Как се казваш?
Синтрина.
Убиха баща ми... Но аз не плаках.
Това е унизително.
Е, дрехите пораждат известни съмнения, но така е по-сигурно.
Няма да съжалявам, нали?
Стига да ви няма, когато пристигнем. Войниците трябва да напуснат.
Такъв е планът.
Земята изглежда мека. Трябва само...
да скочиш и да прехвърлиш насипа.
Благодаря.
Да...
Хайде, генерале,
имам добро предчувствие.
Ще влезеш в историята като носител на мир...
Не!
Не!
Не, не!
Не мърдай, предателю!
Не, не! Не може да е истина...
Не може. Моля те! Кажи ми, че не е вярно!
Повтарям. Участвахте ли в измяната?
Не. Крайтън е действал сам.
Не знаехме нищо.
Ей, хора, не аз съм врагът тук.
Да го убием!
Не, стига смърт! Престанете... Стига...
Става все по-лошо. Още повече смърт!
За какво говори?
А... Нищо. Казва какво ще се случи, ако не се стегнем.
Онзи, когото уби, беше техния генрал. Искаше да предложи мир.
Не ти вярвам.
Защо не ни предупреди?
- Нямаше време.
Как не? От кога вземаш решения вместо мен?
Ерън... ако се беше върнал, щеше да сложи край на войната... Знаеш го.
Лъже, лъже!
Не! Не искам да го убиваш, мамо.
Веникските водачи искат да сключат мир.
Търсят извинение да ви го предложат.
Дайте им знак и обещавам, че ще ви пощадят.
Джукаски граждани и вие, умиротворители...
чуйте ме.
Никога няма да разбере колко малко оставаше,
колко близо беше мирът.
Разбираме и приемаме смъртта на нашия генерал.
Но да го опозорявате с женските си дрехи?
Молете се на звездите за успокоението на душите си.
Призори ще набучим главите ви на стената, която защитавате.
О, Джон...
Ако не си беше спомнил за старите уестърни, които си гледал като дете...
нямаше да го чуя.
Свърши ли?
Почти.
Мелодията...
ми позволи да обмисля въпроса... който ми зададе.
И...?
Последните проучвания...
определят времето като разтегливо, не като инертно.
Може ли да се променя?
Ако се придържаш достатъчно близо...
събитията биха могли да се наместят.
При същите участници,
място на действие и мотивация ще получиш...
същия резултат.
Значи трябва да започнем отначало.
И то бързо.
Когато призори ордата нападне...
векторът ще се отклони...
далеч от реалността, която познаваме.
Предложения?
Не.
Не и този път, Джон.
Променихте много с присъствието си и смъртта на Грайнс...
Не мога да поема отговорността за предстоящата катастрофа.
Затъваме... все по-дълбоко.
Всеки следващ опит влошава нещата.
Ами тогава...
постарай се.
Ще запишем съобщението върху онова на полковник Ленок.
Убедих Дейкън да предложи пълна капитулация.
Само така ще спасим сестрите.
Може би... Защо не вдигнем залога?
Как?
Погледни в дигиталната листовка на мемориала...
Нещо, което се разминава и можем да го поправим...
Какво?
Какво ли? За глупачка ли ме вземаш... Мислиш, че не разбирам?
Смъртта на подофицер Дейкън е излишна.
Той е Дейвид Крокет Аламо,
Качва се на стената и печели точка за домакините...
Обмислил съм го. Само така ще изправим линията.
Ти и проклетата ти линия.
Смяташ, че ми харесва? И не искам да го избегна?
Чети историята, в джоба ти е...
Грайнс... е героят, сложил край на войната.
Мъртъв... е само един от многото.
От нас зависи. Трябва да направим нещо.
Той не е войник.
- Знам.
Но според историята това няма да спре стрелата.
Добре...
Дейкън ще умре.
Ами ние? Ние сме войници...
Ще минем през вратата.
- През вратата?
Старк каза, че е изчезнала. Ако не се появи?
Ще умрем половин арн след Дейкън.
Ерън, при всички случаи той... ще умре.
Трябва да помисля...
Как да спасим сестрите?
Грижиш се за мъртвите?
- Все някой трябва.
Смъртта е извън компетенцията ми.
Когато уби генерала... какво почувства?
Омраза...
страх.
Страхът е полезен...
Запази го.
Но на всяка цена забрави омразата.
Ако... умрем...
ще бъда ли с дъщеря си...
после?
Различни вярвания... различни светове.
Не знам предварително.
Случи ли се най-лошото, няма да бъдеш сама.
Здравей.
Много си страшен.
Трябваше да видиш баща ми.
Моят не беше страшен.
Мама каза, че онзи, когото обичаме, трябва да помним вечно.
Майка ти има право.
Дали като умра ще си спомнят за мен?
Знаеш ли какво?
Има една тайна...
която го гарантира.
Остави своят знак.
Издълбай го в камъка.
Така някой ден
някой ще прочете за Синтрина.
Предложих безусловна капитулация.
Заклех се, че смъртта на генерала е била ужасна грешка.
Като командващ офицер, не трябваше ли ти да го запишеш?
Официално тук няма войници от специалните части.
Ако разберат за вас, конфликтът ще ескалира.
Какво правиш?
Аз... ще го изпратя.
Горе? Трябва да стреляш от тук.
Не... имаме само една възможност. Много е важно да падне близо до лагера.
Не можеш да се излагаш на опасност. Аз ще ида.
Оценявам жеста, но това е работа на войник.
Нека рискува готвачът.
- Не искам да пострадаш.
По-добре аз, отколкото ти.
Подофицер Дейкън?
Ти си войник.
Истински герой.
Не...
героите винаги ги убиват.
Аз ще се справя.
Как е възможно?
Как е възможно?
Аз... не знам, Чиана.
На планетата няма живот.
Сензорите на Моя не засичат дори микроорганизми.
Какво? Нищо?
Изглежда... радиоактивна.
Кратерите говорят за разрушение след военен конфликт.
Не е възможно!
Не я виждам! Не я виждам!
- Тогава гледай по-хубаво!
Не е тук...
Беше над нас.
- Няма я. Изчезнала е.
Защо?
Направихме каквото трябваше. Изправихме линията. Как е възможно?
Не съм виновен...
Никой не е виновен... Не исках...
Не става. Дейкън умря, вратата я няма.
Ерън, развържи ме.
Пише, че е загинал при изпращане на съобщението. После вениките предложили мир.
Това да ти прилича на мир?
- Развържи ме.
Послушах те. Оставих го да умре, а не се променихме нищо!
Той трябваше да умре! Случило се е!
Къде е вратата?
- Не знам!
Развържи ме.
Ще използваме ли оръжията или те е страх за линиите?
Ще ги използваме. Развържи ме.
Не го докосвай!
Крайтън е войник. Може да ни помогне.
Той е предател. Опита се да освободи Грайнс.
Грайнс щеше да донесе мир.
- Мислиш ли, че идват с мир?
Нужен е за защитата на манастира.
Няма да повтарям. Ако опиташ, ще те убия.
Ако ордата влезе тук, ще ни избие до крак.
Той може да помогне.
- Как ще помогне?
Има оръжие като моето. Ако искаш да стреляш, давай.
Пистолетите са активни? Защо не ги използвахте?
Добър въпрос.
Съгласен ли си с моя план за примирие?
Смъртта на Дейкън трябваше да изправи линията.
Но не стана. Съгласен ли си?
- Да.
Насам! Премести се!
- 2 пистолета. Само 2!
Ще създадем впечатление за повече.
Как?
- Бягай напред-назад, сякаш сме цяла армия!
О, да! Същото е!
- Направи го!
Веднага!
Извинете, дами... Направете път!
Чиана, погледни предния екран.
Не сега, Пилот.
- Погледни екрана.
Няма я... Планетата я няма.
Не е възможно. Бях там преди 2 арна. Раниха ме. Пих пикня...
Включи предавателите. Излизам да ги потърся.
Тук няма нищо. Изчезнала е.
Къде ще ги търсиш?
Как е ръката? Болката върна ли се?
Да. Ужасно боли. Благодаря.
Престани да пищиш.
Много ме дразниш и не искам да стопиш нещо.
Мамо!
- Побързай, Синтрина!
Не я пипай!
Какво правиш?
- Все едно има цяла армия!
Д'Арго!
Тони Монтана!
Влизайте вътре!
Ще си докарам инфаркт.
Вениките отстъпват!
Какво става, Пилот? Капсулата ще се разпадне!
Моя регистрира мощни гама смущения на мястото на планетата.
Виждаш ли нещо?
- Не.
Губя управлението.
Върна се.
Върна се.
Няма смърт, няма смърт.
Върна се. Върна се...
Няма смърт. Хайде, бързо.
Да вървим. Да изчезваме.
И не казвай нищо.
- Само 30 микрота.
Крайтън.
- Няма да и кажа.
Отивате ли си?
Съвсем скоро, да.
Ще те видя ли пак?
Колко дълго живеете?
Според мама ще доживея до 700.
Тогава ще се видим, когато пораснеш.
Трябва да тръгваме.
Ако не сте тук, вениките ще ни избият.
Не. Ако няма войници, ще предложат мир.
Откъде знаеш?
Просто... знам.
Вениките са хищници. Те убиват.
Водят войни... не предлагат мир.
Моля те...
поне...
оставете оръжията.
Не. Не мога.
Съжалявам.
Всичко ще бъде наред.
Обещавам.
Къде е Ерън?
Тръгна преди мен. Ерън!
Ерън!
Ерън!
Съжалявам.
- Добре. Да се махаме от тук!
На Моя регистрирахме всички промени.
Първо... имаше милиони убити.
После планетата изчезна и пак се появи.
Едва не разбих капсулата.
И... на Моя нищо не се промени?
Не. Влияехте само върху планетата.
Все същото си е... като изключим...
Не можете ли да се върнете?
Не.
Не, вратата не е стабилна. Старк се опита, но не успя да я отвори.
Крайтън знае ли?
Да, знае.
Кой ще го прибере на Моя?
Аз.
Добре.
- Благодаря.
Здравей.
Предадох ги.
Ти...?
Ние направихме всичко възможно.
Защо са постъпили така? Какъв е смисълът?
Вероятно никакъв.
Къде са войниците, които бяха тук?
Не знам. Отидоха си. Отидоха си. Нямам представа къде са.
Няма ги тук.
- Не може да са преминали обсадата.
Казвай къде са. Не мога да спра ордата...
Крайтън... каза, че ще бягат към скалите, но...
Много веники загинаха тук! Ордата иска кръв. Трябва да им дам нещо.
Къде са лъчевите пистолети?
Взеха ги... Моля ви, не знам къде са. Не знам!
Не мога да спра ордата, ако не кажеш къде е Крайтън.
Не знам, не знам!
Крайтън! Не!
Дублажи: Nikra и Vladotto
Субтитри: Pifcho