The Big Bounce (2004) Свали субтитрите

The Big Bounce (2004)
От дълго време съжителствам по пътя на живота с моите двама приятели
...лошият късмет и грешният избор.
За щастие, съм голям привърженик на новото начало, новите приятели...
и на бягството от проблемите.
И така един ден реших да тръгна към островите.
Алоха. Аз съм Джак.
Започни от тук. Снимай цялата редица.
Не наведнъж, бавно.
Няма да свършим никакво работа с тези прегърнати "менехуне", блокирали строежа.
Мистър Ричи ще се погрижи за тези задници бързо, бързо.
Имам да строя хотел. Въобще не ме интересува кръвта на колко хавайци е пролята тук.
Ако тези задници продължават така, когато г-н Ричи се появи, ще стане лошо.
Добре, ще застана там. Леко с мен, че ме болят раменете.
- Хвърли ми една.
- Какво правиш?
- Ще отиграя едно хвърляне.
- Не няма.
- Ще и още как.
- Сложи си колана веднага.
Спокойно бе, Харис. Просто се забавляваме малко.
Да бе, връщай се на работа, Франк.
Веднага!
Как? Просто така? Никакви развлечения повече?
Продължавате да осквернявате земята на тези хора, като взривявате палмите?
Ще махаме тези дървета по-късно. Хайде още едно разиграване.
Хайде, това е в кръвта ни.
- Трябва да работя.
- Да трябва и още как.
- Хайде, Франк, бъди един от нас.
- Млъквай, негро такова.
Да не би той току-що да каза "негро"? Харис, Харис, Харис, не можеш да казваш негро.
- Не мога, така ли?
- Ами не и в тези времена.
- Уволнен си!
- Защо?
- Напусни площадката.
- Да не е твоя. Това е...
- Шегуваш ли се?
- Ще ти скъсам задника.
- Ще ме сриташ ли? Та това е бухалка.
- Прост алуминий.
- Не ти стиска.
- Заплашваш ли ме?
Не, но ще те ударя, защото си наистина голям и шантав
...и ме плашиш. Ще те ударя.
Това е предизвикало разместване на челюстта.
Уолтър, нека ти прочета изявлението на г-н Харис.
"Забелязах, че Джак и още няколко човека играят бейзбол. Учтиво ги помолих да спрат,
защото г-н Ричи няма да е доволен от това.
Казах на Джак, че е под мое ръководство, когато той ми каза да направя неприлично нещо.
Казах му да остави бухалката, но той ми връхлетя така бързо, че не успях да се защитя."
И го направи на желе.
- Какво мислите, съдия?
- Добри, бързи ръце.
Има и интересно досие.
Няколко кражби и влизания с взлом, без обвинения.
В досието има и обвинение в измама. Отмъкнал е парите на полицай при игра на карти.
- Винаги свършват тук.
- Хавай е нещо като последна граница, а?
Никога не стигат до Токио.
Длъжни сме да го пратим в затвора, да поработи малко върху удара си.
Нека просто го наглеждаме за кратко.
Все пак успя да спре строежът на Рей Ричи за малко.
Готин пич според мен.
Надявам се, че ти хареса при нас.
Подпиши тук долу. Фирмата прати заплатата ти,
което означава, че можеш да се махнеш от острова.
Имах и хармоника.
Няма такава.
Hohner. Не виждате ли...?
Защо му е на някой хармониката на един арестант?
Искаш ли да се върнеш в килията за още месец?
Не, не искам.
Може да си вземеш нова от Waialua--
Защо не си купиш нова от Хонолулу. Ще те изпратя до там.
Както и да е. Ще се видим.
По-добре не.
Какво има сега?
Вече не работиш за мен и не би трябвало да ти помагам.
Много справедливо.
Ще ти кажа нещо за твое собствено добро.
Върни се на континента.
Какво, и да изпусна сърф сезона?Да не си полудял? Аз живея за тези огромни вълни.
Ти натупа шефа пред хората му. Някой ще те наръга...
...толкова бързо, че няма и да го разбереш.
Очаква ме дълъг живот. Но благодаря за съвета, Боб младши.
Ще се видим.
Джак, г-н Ричи те измъкна, защото имаме да строим хотел.
А това не става като всичките работници са по съдилищата.
Колкото по-бързо млъкнеш, толкова по-бързо изчезвам Чака ме дълъг път.
Значи се махаш от тук?
- Изчезвам
- Нека те закарам с вана.
Това вече е друга приказка. Голям си сладур.
- Не ме докосвай.
- Сериозно.
Нанси.
Хайде де, имам много работа днес.
Какво искаш да направя, ако жена ти се върне от Хонолулу?
Отиваш във вилата.
Какво? Ще спя в бараката, докато тя се шири тук? Просто така?
Ще се върна следващия четвъртък.
Ако не те устройва, Боб младши може да те закара обратно от там откъдето дойде.
Хубаво е да знам, че можеш да живееш и без мен, Рей.
Обещавал ли съм ти нещо?
Бяхме ли наясно? Дължа ли ти нещо?
Рей Ричи, винаги търговец.
Сладурана си ти, Нанси.
Ако се наложи да те заместя, ще ми трябва цял ден да спра да мисля за теб.
Мислиш си, че не зная?
С кого се забавляваш?
С теб, Рей.
Обличай се. Идваш с мен. Хайде, раздвижи си кльощавия задник.
Хайде, нямам цял ден.
- Хей, ето го!
- Да, ето го нашият брат!
Покажи им, човече.
Дайте на човека бухалка.
Брато, ти си върхът.
Да бе.
Пропусна ей там. Почисти го, Франк.
Взимам "Алисън" за разходка. Ще акостираме в Lanikuhonua.
- След това заминавам за Хонолулу.
- Чудесно.
- Това той ли е?
- Да, г-не.
- Бил е арестуван и преди, така ли?
- Няколко пъти.
- За какво?
- За дреболии. Най-вече "К" и "В".
Какво е "К" и "В"?
Кражба и взлом.
Това трябва да ти е известно.
Г-н Ричи, ще се отървете от един проблем като ме закарате до някъде?
Разбира се, каубой.
Но не искам още един проблем с мен до Хонолулу.
Благодаря, все пак.
- Пич, чакай да ти кажа какво открих.
- Не, не участвам.
- Какво имаш предвид? Не съм казал нищо.
- Отказал съм се.
- Знам, какво ще кажеш.
- Не, ти си безработен.
Това е мястото, за което ти разправях и не мога да го направя без теб.
Нека ти го кажа простичко.Тъкмо прекарах няколко дни в затвора. Засега ми е достатъчно.
- Беше много гадно. Взимам си почивка.
- Подготвям това цяло лято.
Не ме карай да изпускам тази работа. Един бърз поглед, само за това те моля.
Говорим за голяма работа.
Чу ли какво ти казах? Пред теб е новият Аз.
Хайде бе. Погледни.
- Все още ли дължиш пари на Харис?
- Не искам да говоря за това.
- Ще погледна за мъничко.
- Ще го направиш ли за мен?
- Ще го направя за теб.
- Добре.
- Добре. Един поглед. Един поглед само.
- Красота.
- Какво мислиш?
- Колко имаме?
Преброих 20 коли, но всички са долу на плажа.
Добре. Стой тук.
- Добре.
- Дори и да дойде някой, пак стой тук.
- А какво, ако дойдат ченгета?
- Просто ги оставяш да отминат. Нервен ли си?
- Да нямаш задни мисли?
- Просто искам да съм сигурен, че го правя като хората.
- Всичко е супер.
- Кой може да е сигурен, че е супер?
Нека просто да отворя...
Лошо начало. Става напечено от сега.
Какво правим? Доставяме бира.
Това не е престъпление. Поне все още не е. Не са го забранили.
Здравей.
Да сте поръчвали бира?
Здрасти.
Здравей.Алоха. Аз съм Уенди.
- Мислихме, че няма да успеете.
- Знам. Претрупани сме днес. Съжалявам.
- Ти си русалка.
- Да. Поръчали сте момичето на деня.
Да, да. Направили сме правилният избор.
- Перки и всичко останало. Възхитен съм.
- Чудесно.
- Можеш да оставиш това в кухнята.
- Добре.
Чисти ли са ти перките? Заради пода. Трябваше да оставим депозит.
- Да.
- Да, изглеждат добре.
- Тези блещукащи неща изглеждат супер.
- Благодаря.
- Да, дай.
- Спокойно бе. Ела насам.
Дай си ми моята част.
Ще си доволен от това.
- Какво е това?
- Какво какво е?
- Пич, това са 200. Ти каза, че сме направили 600.
- Да.
Да, но 200 е твоят дял. Това е тарифата, когато се криеш в колата.
Стига бе, дължа 1500 на Харис и не съм се крил в колата.
- Не съм богат човек.
- Джак, моля те.
- Благодаря.
- Задръж.
Вземи портфейлите и кутията....
и се отърви от тях. Хвърли ги в контейнерите зад магазина.
Считай го свършено. Трябва да го направим пак.
Знаеш ли, че са снимали как отупваш Харис?
- Наистина?
- Да.
И как се добра ти до това?
Ами, ако Харис не беше свалил обвиненията, делото щеше да е в моя съд.
Аз съм шефа тук.
Съдия, освен всичко останало.
Радвам се, че седна при мен. Чакай да те питам, ако са свалили обвиненията....
- ...защо ме карат да напусна?
- Не могат...
освен ако не са измислили нещо.
Така, благодаря ти.
Това пък за какво е?
Начин на общуване. За добре дошъл.
За това, което каза, хлапе, по-добре се махни от Рей Ричи.
- Не харесваш Рей Ричи, а?
- Не харесвам начина, по който прави нещата.
Виж, би трябвало да разпродава нещата си.
Всеки знае, че когато си във фалит, не можеш да си позволиш да строиш хотел като този.
Да не си и бизнесмен?
Имам малко курортче.
За сърфисти.
Предполагам, че големият грозен хотел на Ричи няма да е добре за бизнеса ти?
Да, в никакъв случай. По такъв начин се отнася той с нас, местните.
Имаш няколко малки барачки покрай плажа?
Keiki Vista? По-дяволите.
- Имам 12 бунгала, мой човек.
- Бунгала?
Бунгала. Спалня, кухня и баня. Всичко е пълно.
Искаш ли да видиш хубаво момиче?
Тя на практика ме съблече с очи преди малко.
Познаваш ли мъжът, с когото е?
Боб младши? Един от хората на Рей Ричи. Старецът му и аз играехме домино.
Как се казва момичето?
Нанси някоя си.
Сътрудничка на Рей. Но това е евфемизъм.
Не е ли малка да бъде държанка?
Какво да се прави. Била е няколко пъти в съда ми.
- Това момиче?
- Започна много млада.
Изглежда толкова сладка.
Да. Едно от онези нещастни момичета, попаднали в лапите на някой мафиот.
Бедното момиче.
Чудя се какво прави с Боб младши.
Старецът на Боб прехвърли всичко, което имаше на Ричи, без пари.
Не поглеждай сега, но Младши идва насам.
- Боб.
- Добро момче ли си?
Кой може да е добър в твое присъствие, Боб?
- Това са неща на фирмата, Уолтър.
- За теб ли работи?
Не. Платихме му и той се съгласи да напусне.
Платили сте му, защото сте му ги дължали.
И вече не работи за вас? Така ли е? Така е.
И ако не иска да ходи никъде, няма да ходи. Прав ли съм? Прав съм.
- Правилно.
- Оставяш го да решава вместо теб?
Да. Изглежда се справя чудесно.
Така значи.
Ако не бях с момичето, щях да ти разкарам задника от тук.
Може би ще ти се наложи, ако Уолтър продължава да ме налива с бира. Направо съм пиян.
Едвам си нареждам мислите.
Слушай, Младши, поканих този младеж да пием по бира и още не сме свършили.
Може да искаме още една или още 10. Въпросът е, че ти каза каквото имаше да казваш.
Защо просто не си тръгнеш.
Имам чувството, че ще се срещнем пак.
И един от нас след това няма да прилича на нищо.
Ами аз имам преднина в това. Не е честно.
Ваша чест.
- Боб Младши плаши ли те?
- Да.
Но не толкова, колкото това момиче.
Благодаря ти.
Оценявам това.
- Тук ли ще се мотаеш още?
- Не съм сигурен още.
Искаш ли да дойдеш да работиш в Keiki Vista?
Ще ти плащам по $250... не....
Ще ти плащам по...
...$300 на седмица, ще имаш място за спане и ще поправяш това - онова. Става ли?
- Ей...
- Ей и на вас.
- Здравейте, аз съм номер 9.
Душът ми пръска навсякъде.
- Можеш ли да го поправиш?
- Разбира се.
Само да довърша тук и ще погледна.
- Благодаря.
- Благодаря, номер 9.
Искам да провериш душа в номер 9.
Току що говорих с нея. Предполагам съм и водопроводчик.
и готвач, и спасител, докато сме заедно.
Рей Ричи да не живее наблизо?
Имаш предвид, дали Нанси живее наоколо?
Онзи огромен замък нагоре по плажа.
Добре, обади ми се като пристигнеш там. Чакай, чакай, чакай, чакай.
Това е чудесно.
Благодаря, и на теб.
Наистина?
Да, тъкмо говорих с него.
Да, заинтересуван е по един ограничен начин за една вечер.
Слушай, трябва да затварям. Персоналният ми треньор тъкмо дойде.
Mahalo.
Съжалявам. Не съм искал да те прекъсвам по този начин.
Добър си в "К" и "В", а?
По-скоро е нарушаване на гаранцията в момента.
Значи да се обадя на полицията или ти ще ме завържеш и ще оплячкосаш мястото?
Да извикаш полиция?
Направи си толкова труд да ме докараш тук и сега ще звъниш на полицията?
Един съвет.
Помисли още веднъж, преди да обереш Рей Ричи.
Кой е споменал нещо за ограбване? Дойдох да видя, дали не искаш да се повозиш на сърф.
- Ти, надолу по стълбите.
- Нека те попитам нещо...
- ...защо ми намигваше в бара?
- Не съм ти намигвала.
За бога, не си.
- Не те ли е страх да си непрекъснато сама тук?
- Никога не съм напълно сама.
Толкова красива.
- Това изглежда добро.
- Не, не това. Прекалено стимулиращо е.
- Да направим нещо друго.
- Като например?
Нещо, което прави секса добър завършек.
Понякога сексът прави секса добър завършек. Аз съм старомоден.
Не знам какво може да ти е интересно. Аз съм беден, за нещастие криминално проявен тип.
- Да, изглеждаш опасен.
- Малко извън закона.
Знаеш, замесих се в неща, като кражбата на коли и...
Знаеш как?
- Моля те, няма да ти е интересно да...
- Ще ти направя предложение.
Защо не ми покажеш как се прави, а аз ще ти покажа каквото поискаш.
Като например как се плаща гаранция?
Започвам да се притеснявам. Рей да не е някакъв голям боксьор или какво?
Свали си обувките.
Пази си главата.
- Не се плаши.
- Това е като.....
Наистина ли? Наистина ли искаш да се боксираме?
Ако аз бия - показваш ми как се краде кола.
Ти печелиш - и правя каквото поискаш.
- Сложи си ги.
- Да не си расла във военна база?
Само не използвай "никога не удрям момичета" за оправдание.
Никога не съм удрял момиче.
Не ме удряй в главата, когато не внимавам.
Току що разбуди спящия великан.
- Разкажи ми за себе си.
- Не ти първо. Трябва да поработя върху удара си.
Добре. Изхвърлена от гимназията, направих едно пътуване до Холивуд...
...върнах се разорена и започнах като сервитьорка в един стриптийз клуб.
Всичките добри момичета. Никой не се съблича.
- Прекалено срамежлива.
- Прекалено срамежлива?
Срещнах Рей, свалих го лесно....
и започнах дори да го харесвам малко, като разбрах, че крие данъци.
Уговорката работи прекрасно.
А ти?
Няма да повярваш, но разказа моята история.
Прекалено срамежлив да се събличам, бях просто момче за всичко.
Удари ме!
Нали е позволено?
- Никога не съм удрял момиче.
- Трябва да поработим върху ударите си.
Да отидем да откраднем някоя кола.
Доволна ли си сега? Направихме го. Открадвахме кола.
- Спокойно.
- Какво ще правим?
Бъди спокойна.
- Ние сме в крадена кола.
- Да, но те не го знаят.
- Надявам се.
- Здравейте момчета.
Нанси?
Нанси?
Нанси?
Криеница, така ли? Добре, ще поиграем малко.
- Нанси!
- Не гледай! Събличам се.
Притеснявам се при такива обстоятелства.
Това ми е балната рокля.
И костюмът ми.
Това ли е яхтата на г-н Ричи, "Алисън"?
- Коя е Алисън?
- Предположи.
Г-жа Ричи. Трябва доста да я обича, за да нарече такава яхта на нейно име.
Ела тук. Седни до мен.
И така....
- И така какво?
- Просто ме попитай.
Изплюй камъчето.
Добре. Крал ли си някога пари?
Пощипвам по-малко, ако има възможност.
Колко най-много?
- Няколко стотин.
- Добре.
А ако ти кажа, че има възможност за 200 000?
- Стиска ли ти да ги вземеш?
- Говорим за пари на Рей Ричи?
- Не е ли по-весело така?
- И къде е тази възможност, тези 200 000?
В ловната му вила на Waialua Hills.
- За какво са му тези пари?
- За местните гангстери.
Иска да е сигурен, че няма да има повече протести около строежа.
- Следиш ли ми мисълта?
- Да, следя я.
- Как разбра за всичко това?
- Боб Младши ми каза.
- И парите са просто там?
- Боб Младши ще е там.
Ще намерим начин да ги вземем.
200 000 са доста повече от това да откраднеш видео.
Да, по-пленяващо е.
Ще разгледам вилата.
Да пийнем по нещо.
Трябва да признаеш, че това е страхотна яхта, независимо, че се казва Алисън.
Изчакай да видиш тази, която ще е на мое име.
И ако това не е страхотна вечер.
Беше весело. Прекарах си добре.
- Аз също.
- Да.
- Ще се видим.
- Нанси, чакай.
Имам предвид, не искаш ли едно преди лягане?
- Ще влезем в някоя къща или нещо подобно?
- Да, добре.
Ако си сигурен, че къщата е празна, защо шепнем?
Професионална предпазливост.
- Какво е това?
- Нямам си представа.
Господи.
Намерете си стая.
И презерватив!
- Здрасти, Джак. Как си?
- Франк, какво пра....
- Откъде знаеш, че живея тук?
- Пича отвън ми каза.
- А каза ли ти да се чувстваш като у дома?
- Не, но вратата беше отключена.
- Съжалявам.
- Не, няма нищо. Просто имах шантав ден.
Добре, виж....мразя да те занимавам с това, но...
- Да ти донеса ли нещо?
- Момчетата на Харис....
ще ми откъснат главата, ако не му платя.
- Какво искаш да направя? Плати му.
- Харис каза, че знам къде се криеш.
Първо, всъщност не се крия. И второ, ти никога не би му казал, къде се крия...
- защото си ми приятел.
- Не те заплашвам.
Нещата ще станат много странни, ако започнем да се заплашваме.
Слушай, отчаян съм за тези пари, а ние сме приятели, нали?
Да, приятели сме. Но това е приятелство, при което, ако ти си в беда....
аз няма да съм там, както не очаквам и ти да ми се притечеш на помощ.
Така е справедливо. Не е фалшиво. Това е истинско приятелство.
Не мога да ти имам доверие. Ти не можеш да ми имаш доверие. Няма да си слагам главата в торбата зарази теб.
- Няма, разбираш ли.
- Джак, Джак, престани с глупостите, става ли?
- Колко дължиш на Харис?
- 1500.
Долара? И мислиш, че имам 1500 долара?
Не, не, но ти знаеш откъде да вземеш толкова пари.
Добре.
Има нещо, върху което работя. Може би ще те включа.
Да, моля те. Благодаря ти. Толкова много ти благодаря. Благодаря ти.
Чакай, няма ли да ми кажеш още сега?
- Работя върху детайлите. Ще те изненадам.
- Благодаря. Благодаря ти, човече.
Браво!
Направо летеше, човече.
- Mahalo.
- Много добро гмуркане.
- Оценявам това, Уолтър.
- Малко е височко, а?
Е, готов ли си да пробваш?
Аз? Не, искам да ми се намести храната, преди да се кача там.
О, погледни това.
Измисли ли си свободния ден?
Да, мислех си за петък.
- Не, имам нужда от теб в петък.
- Какво?
- Имам среща.
- Каква среща имаш?
Не е твоя работа.
Така че утре е по-добре от петък, така ли?
Да.
Чух, че имаш нова приятелка.
Имаш предвид Нанси? Не.
Тя принадлежи на Рей Ричи.
- Не мисля, че той ти я е отстъпил.
- Не, още е на Ричи.
Доколкото си спомняш.
При все, че е красиво момиче.
Няма вестник пред къщата, което ме навежда на мисълта, че има някой там.
Онази къща.....
Определено е заета. Съдейки по колата, възрастна двойка.
Разбирах се добре с баба си.
Така ли? И аз. Добре, ще пропуснем тази къща.
Малко по встрани имаме направо меден месец.
Очевидно ще го пропуснем. Така че, трябва да намерим празна къща.
Къде се втурна така?
Какво ще кажеш, ако някой отвори?
Ембрузазаола вкъщи ли е?
Ами ако това е тяхното име?
- Ембрузазаола?
- Да.
- Какъв е шансът за това?
- Къде заподскача?
Така.
Така. Усещаш ли прилив на енергия?
Малко.
Чудесно.
- Уплашена ли си?
- Не.
Чака, чакай, чакай. Къде отиваш?
- Познай дали съм с дрехи.
- Пичът, който живее тук е полицай.
- Знам. Знам. Познай.
- Познавам го.
Отгатни де.
- Какво е това?
- Не знам.
Копеле. Това е моята хармоника.
Какво?
Ела, ела. Бързо.
Крист, закъснявам.
Къде ми съблече ризата снощи?
Може би долу. Провери, скъпи. След 10 минути ми започва смяната.
Да, г-н полицай.
- Събличай тази риза. Да се махаме.
- Няма начин. Заслужих си я.
- Свали я.
- Няма.
- Хайде.
- Да, "г-н полицай".
- Не е смешно.
- Напротив, смешно е.
Видя ли тази татуировка?
Милост.
- Алоха, Джак.
- Хей, номер 9.
- Трябва да ползвам тоалетната ти.
- Изненадан съм, че не ползва тази на полицая.
Знаеш ли какво щеше да се случи, ако ни види?
Не би искал да види как се сриват репутацията и кариерата му.
Нека ти кажа. Най-вероятно щеше да ни убие.
Има много малка крачка между това да поемаш риск и да си идиот.
Може би не му е неудобно, че е гей. Не всеки е расъл в кутия, Джак.
Какво пък значи това?
Побързай.
- Каква дупка.
- Моля?
Джак, тук е наистина подтискащо.
- Депресирана съм.
- Не е подтискащо.
Това е едно от нещата, които харесвам тук, колко е подтискащо.
Тук умират всички мечти.
След като ме доведе тук, има ли нещо, което искаш да ми покажеш?
- Да-а-а-а.
- Какво?
- Хайде.
- Обвързана съм.
- Не не си.
- Да, съм.
- Да идем да надничаме по прозорците. Ще е забавно.
- Имай милост към мен.
Свършва ли купонът тук?
Как ли издържаш на всичките тези силни усещания.
Остави. Това е шефът ми.
Какво имаме тук?
Уолтър е доста ексцентричен. Погледни това.
Той е свестен пич. Просто гледа някакво предаване за танци.
Щом е толкова свестен, не ти ли е гадно, че го обираш?
Не го обирам. Погледни ме, не го обирам.
Правиш се, че работиш тук,
докато планираме ограбването на Рей.
Това не значи, че не се гордея с работата си.
- Само да ме видиш как си изпълнявам задълженията.
- По дяволите.
Здрасти, човече.
- Джак.
- Здрасти.
- Ти ли се кикотеше така?
- Не.
Трябва да е била номер 9.
Какво се промъкваш насам?
Не душа наоколо. Просто си мислех.
Понякога изглеждам все едно се промъквам и душа.
- И за какво мислиш?
- Ами, нали знаеш....
- Не искам да те притеснявам.
- Джак...
...би трябвало да имаш малко вяра.
Имаш предвид, като в Бог?
Е, Бог е въображаем приятел на възрастните.
Въпросът е да знаеш на кого можеш да вярваш.
Ще ти кажа нещо.
Понякога нещата са точно каквито изглеждат.
Понякога.
Какво път трябва да означава това?
Излизай.
Имам нещо за теб.
Охраната на г-н Ричи ще е тук всеки момент.
Не ги обвинявам.
Какво искаш?
Нося тези портфейли, които ще ти продам за 1500 долара.
От къщата дето беше обрана.
- Ако ги предам в полицията...
- Да, предай ги.
- Ще оценят помощта ти.
- Мога да оставя кутията...
някъде, където полицията да я намери, с бележка с името на Джак.
Сериозно. Охраната му ще дойде всеки момент.
Чакам от часове. Никаква охрана не дойде.
Така че, излизай.
Става ли? За да поговорим?
Идвам.
- Здрасти.
- Искаше да погледна душа.
- Да, съжалявам. Дремвах си.
- Харесва ли ти тук?
Да, много.
Впечатляващо.
Да. Добра работа.
Добре. Ако имаш нужда от нещо само ме викни.
Помисли си.
Чудесна работа.
Заповядай.
Рей ще донесе парите тук в четвъртък.
Само трябва да премахнем Боб Младши.
И да прережем телефонните линии,
което не би трябвало да е много трудно.
Доста мъжко място.
Какви са тези еленски рога и индиански одеала?
- Това е ловна вила.
- Алоха, това е Хавай.
Да му беше сложил едни гирлянди от цветя поне.
Донеси разни хавайски глупости от магазина на Уолтър.
Значи имаш план?
- Как си, Боб?
- Какво правиш тук, по дяволите?
- Боб. Спокойно, Боб.
- Бейзболна бухалка? Клон?
Имам гумена палка в колата.
- Защо го направи?
- Каза, че имаш гумена палка.
Копеле! Ела ми тук.
Ела.
Брутално.
Няма да я спреш така. Дай си главата напред.
Глупости.
Наведи се напред, издухай си носа и притисни.
Хайде, духай.
Доста кръв.
Жена ми знае как да го изпери.
Нека използва студена вода просто. Ще се изпере.
Тя ще знае какво да прави.
Добре ли си?
Със сигурност му даде да се разбере.
Жалко, че не е момиче.
- Млъкни, дявол да те вземе.
- Всичко е наред.
- Е, това ще стимулира участието ти.
- Отпиши ме.
Не ме интересува колко пари има в тази вила.
Не знаех кога и къде, но бях сигурна, че ще кажеш това.
Полицията ще пита Боб Младши дали не е имало нещо странно.
- Той ще се сети за това.
- Рей ще отиде в полицията...
и ще каже: обраха ми парите за мокри поръчки? Сигурна съм.
Хайде, ще го обсъдим...
след като те почистя. Става ли?
Хайде.
Хайде. Беше чудесен.
- Няма бира в хладилника.
- Погледни в долапчето.
В шкафа? Да не си британка?
Оооо, боже....
Няма бира. Само купчина портфейли.
Познати ли са ти?
На какво си играеш с мен?
Господи, Джак, ако не те познавах, щях да кажа, че си ужасно раздразнителен.
Добре, ще се видим по-късно. Пази се.
Франк някой си дойде тук снощи.
Ако не съм му дадяла 1500 долара, щял да отиде в полицията.
- Съгласи се на 450.
- Обрал те е.
Щеше да се съгласи и на 100. Защо си е мислил, че ти пука?
Може би е разбрал, че кроим нещо.
- Вижда химията между нас.
- Предполагам.
Джак, не можем да си позволим грешки.
От тук погледнато, ти си грешката ми.
Историята с Франк е друга работа.
- Джак, имам нужда от теб.
- Знам. Нека помисля.
Добре. Обмислих го. Без мен.
Ще взема това с мен.
Джаки...
Ееее, стига де. Това е обидно. Да не мислиш, че съм толкова лесен?
- Може бе съм лесен.
- Лесен си.
- Чакай, чакай.
- Това вероятно е майка ми.
Запази си мисълта.
Майка ти готина ли е?
Какво? Просто исках да знам дали приличаш на нея.
- Спокойно, Джак.
- Господи......
Здравей, прекрасна.
Имам 20 минути, максимум.
Времето бърза.
- Къде е г-жа Боб Младши?
- В салона за красота.
Удължава си косата.
- Къпеш ли се?
- Не.
Радвам се да те видя.
Щях да влизам в банята.
- Може би искаш малко компания?
- Не.
Предпочитам те натурален.
Това малко копеленце ме разфасова.
- Глупости, ти му скъса задника.
- Мислиш ли?
Ще ида да спра душа.
- Чакай ме точно тук.
- Добре.
Кой беше?
Охраната на съседите, вероятно търси теб.
Остани в това легло....
...и дай боже ще довършим започналото.
Хайде де...
Хайде.
- Ще се върна.
- Къде е щастливият край за мен?
Престани.
- 15 минути и времето не спира.
- Наречи го прелюдия.
- Основна цел - четвъртък вечер.
- Наречи го както искаш.
Ела тук.
Ела тук.
По дяволите.
- Това трябва да е Рей.
- Чакай малко. Чакай малко.
Виж, имам задължения в тази къща, разбираш ли?
Ще съм тук след секунда.
Хайде де.
- Ще ме намразиш.
- Не, няма.
Какво? Какво правиш?
Да. Почувствай движенията ми.
- Сега се връщам.
- Не, какво правиш?
- Хайде де.
- Казах ти, че ще съм бърза.
Какво искаше Рей?
Искаше да е сигурен, че не ми е скучно.
Времето изтече.
- Не е.
- Няма да ти стигне времето да се върнеш.
Ще се справя. Не е честно да ме възбудиш и да ме зарежеш.
Не съм направила това, Боб. Вземи си обувките.
Просто не искам да имаш неприятности с женичката ти.
Ако вкусиш доброто сега, може да ти развали апетита за четвъртък.
Но аз умирам от глад сега.
По-добре побързай, преди както и да й е името не се е вбесила.
Ще се видим във вилата в четвъртък.
- Четвъртък!
- Майната му на четвъртъка!
В 6 Боб Младши ще те чака във вилата.
Взимам един камък и счупвам прозореца.
Боб Младши е мъжкар. Ще излезе да види какво става.
Влизам отзад и грабвам парите.
Ами ако не излезе?
Чупя още един прозорец.
Ще срежа телефонните кабели и ще надупча гумите му.
Това би трябвало да ми е достатъчно, за да се върна и да поиграя домино с Уолтър.
Добре.
Заспивай.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Сигурен ли си в прикритието си, в доминото?
Сигурен ли си?
Да.
- Ало.
- Ти ли си ми откраднал телефона?
Да.
Знаеш ли дали Виктор ме е търсил?
- Да, обади се.
- И какво каза?
Искаше да се извини.
Бил ядосан и казал неща, които не е искал...
...и се надявал да му простиш.
- Така ли?
- Да.
Това е толкова готино. Да му се обадя ли?
- Имаш ли му номера.
- Разбира се. Благодаря ти.
- Не се е обаждал всъщност, нали?
- Напротив, обади се.
Разбира се, че се обади.
- Мислиш ли, че ще го измисля?
- Джак, миналата нощ!
Мислех, че просто ходиш смешно.
- Тъкмо щях да те питам.
- Не бях сигурен дали не е от въображението ми.
Кажи ми какво те привлече в мен.
- Стига бе, това е сълзливо.
- Не, не е.
Искам да знам. Това означава много за мен.
Истината ли искаш или да те баламосам нещо?
И двете.
Доста си красива, но имаше нещо повече от това.
Може би силата на характера, изписана върху лицето ти.
Това богатство на духа.
Зад тази наперена походка и твърдост....
...понякога ми напомняш на дете и това ми се струва толкова забавно.
Добре. А сега истината.
Ако това момиченце не внимава, ще свърши, яхнала....
Господи! Млъкни.
До по-късно.
Джак.
- Какво има?
- Искам да намериш време....
да идеш до града и да вземеш нещо за номер 9.
- Бои за рисуване.
- Номер 9?
Какво има между теб и номер 9? Явно нещо става между вас.
Е, помислих си го, но тя е набожна католичка.
О, да е благословено сърцето й.
- Остава ли уговорката за доминото утре?
- О да. О да. Донеси си парите.
- Тези момчета ще те ошушкат.
- Ще видим.
Не е моят.
Странно как вятърът улавя звуците. Предполагам, че това е неговата мелодия.
Много се вълнувам за играта.
И да се плаща веднага. Без сръдни.
Не забравяй боичките.
Здравейте, г-жо Ричи.
Внимавай.
Така, готово.
Дай ми очилата.
- Как беше полетът, г-н Ричи?
- Както обикновено. Как е кучката?
- Коя кучка?
- Нанси.
Мотаеше се с онзи задник Джак.
Той е тук? Казах ти да го изриташ от този остров.
Не можеш да изпълниш и една проста задача.
Не биваше да оставям местен паразит да върши това. Виж, Лу Харис ще се заеме с това.
- Мислиш ли, че ще го понесеш. А?
- Да, г-не. Да.
- Безполезен ли си?
- Разбира се, че не.
Ще се справя сама. Сложи куфарът с дрехи най-отгоре.
- Направих го вече, г-жо Ричи.
- Добре.
Почти успях....
Хайде, Рей....
Здравей, боже, пазаруваш тук?
Да.
- Не е забавно без теб, Джаки.
- Какво правиш тук?
Защо си сграбчила....?
- Какво стана?
- Господи, жената на Ричи тъкмо влезе.
Не ме обича много. Не трябва да ме вижда. Може да развали всичко.
- Служител по почистването в коридора. Счупено стъкло.
- Господи.
Мислех си, щом тя е в къщата, това означава....
- Не си ли пратена във вилата?
- Да.
Браво, това е. Планът току що пропадна изцяло.
Не се отказвай толкова лесно. Става ли?
Остави ме да помисля малко.
Ние двамата все още може да получим това, което искаме. Нали?
Сега тръгвай.
Ето го, Франк.
- Хей, Батман.
- Кажи?
- Все още ли си тук да си търсиш белята?
- Не. Днес съм без бухалка.
Ще ти кажа какво.
Следващият път, когато се срещнем, ще ти се иска да си се родил...
с очи на тила си.
Как работи това нещо на врата ти? Държи главата ти на мястото й?
Смешник.
Ще си говорим пак с теб. Много скоро.
- Хайде момчета.
- Джак.
- Новият ти най-добър приятел?
- Дължа на човека доста пари, както знаеш.
Не мога просто да го разкарам.
- Не, не би могъл.
- Джак, стига бе.
Франк, защо просто не хвърли онзи кашон от бира в контейнера, както се бяхме разбрали?
Знаеш, че имам сериозни парични затруднения. Затова и отидох при гаджето ти.
Не хвърляй всичко върху мен. Работя върху нещо наистина добро, Франк.
- И какво да направя аз?
- Имай малко вяра в...хората.
Не в Бог, защото той е просто въображаем приятел на порасналите.
- Какво значи това, по дяволите?
- Не знам.
Хайде. Набарал си нещо и аз знам.
Бях попаднал на нещо. Току що стана на пух и прах. Това е цялата истина.
И това е за добро, защото нямам нужда от повече виснене по съдилищата.
Това е истината. Готина риза, между другото.
- Дължиш ми 10.
- Няма нищо общо с маджонга (китайска хазартна игра).
- Играеш маджонг?
- Не.
- Ало.
- Уолтър, дай телефона на нашето момче.
За теб е.
- Ало.
- Знам, че не можеш да говориш сега.
- Но ето какво открих.
- Не, добре съм.
- Радвам се да чуя гласа ти.
- Боб Младши има ясни заповеди...
...да ме заведе в ловната хижа. Парите са в къщата на плажа.
- Не можем да го направим тогава.
- Ще задържа Боб Младши във вилата.
Къщата ти е позната. Парите ще бъдат в кабинета. Толкова сме близо.
- Къде е Ричи?
- Ще излезе от къщата в 5.30.
Можеш да влезеш в къщата, освен ако не се напиеш.
- Мисля, че ще пропусна това.
- 200 000 долара.
- Не е достатъчно.
- Ключът от плъзгащата се врата....
...и комбинацията ще бъдат под изтривалката.
Всичко, което правиш е да влезеш беден и да излезеш от там богат.
Какво ще стане, ако тези пари стигнат до онези главорези??
- Предполагам ще си направят голям купон.
- Имам предвид с Уолтър.
- Сигурно ще бъде поканен.
- Джак, просто ми кажи, че ще си помислиш.
Добре, аз ще донеса горчицата.
- Ако не за нас, направи го за Уолтър.
- Какво?
Защото рано или късно, Рей Ричи ще изравни хубавото му местенце с пясъка.
Добре. Пази се.
Грешен номер.
Нанси готви?
Нагазил си дълбоко, нали?
Не съм сигурен за това момиче.
Част от мен казва, че тя може би е отговорът.
После част от мен започва да мисли, че ще отвориш някой ден вестника и там ще е написано:
Частично голо тяло беше открито да се носи в залива Waimea.
Издирва се Нанси Хейс, за да бъде разпитана."
Очаквах да чета подобни заглавия за Нанси откакто стана на 15
- Тя не е глупава.
- Не, никой не е казвал подобно нещо.
Но те предупреждавам, Джак, слагаш си въже на шията.
Не, добре съм.
Просто има някакъв детски навик да се забърква в
неприятности, което е доста весело, като си покрай нея.
Онзи ден си свали дрехите и ги сгъна на малка сладка купчинка.
- Беше....
- Ти май си влюбен.
Понякога се чувствам толкова самотно, че това има смисъл.
- Има ли смисъл?
- Не, по дяволите.
Ако мислиш, че можеш да я контролираш или да контролираш себе си, когато си с нея...
значи не си наред с главата, синко.
Тя не е нищо друго освен проблеми.
Проблемът е, че много от нещата, които каза, ме карат да искам да бъда с нея.
Добре.
Няма да говоря повече за нея, тогава.
И къде я е скрил Ричи, след като госпожата се върна?
- Всички спят в едно легло?
- Г-жа Ричи се е върнала?
Е, той не й дава да стои много далеч от тук.
- Всичките му имоти са на нейно име.
- По дяволите, защо не се разведе с него...
и не вземе всичко?
Мисля си, че имат предбрачен договор.
Или поне това съм чул.
- Искаш ли да пробваш пак?
- Реди ги.
- Какво зяпаш?
- Слагам ключа си под изтривалката
Помниш ли?
Нямаше те в магазина.
- Помислих, че си се уплашила.
- Джак се появи.
Трябваше да го махна от там, преди да ни е видял заедно.
Кажи ми, че това ти е първото, Алисън.
Не мога да го направя.
Рей се държи много странно, мисля, че подозира нещо.
По кое време ще дойде Джак?
Той ще влезе през тази врата точно в 6.
Ще се погрижа Боб Младши да не е наоколо.
От тук нататък идва твоето участие, Алисън.
Моето участие.
И, миличка, стой далеч от шишетата.
А ти стой далеч от яхтата ми!
- Ей!
- Стой там. Не мърдай!
Ти - излез от колата. Ела насам. Ти стой там.
- Хайде.
- Хей...
- Ти "хей"!
- Добре де.
- Лягай долу.
- Виж, Харис.
Да си глупав не означава, че искаш да умреш. Виж, името ми е....
- Млъквай!
- Не прави това, Харис.
Достатъчно глупости направи вече. Искаш да ме ядосаш ли?
Не разбирам за какво говориш. Да те ядосам?
- Уолтър, недей. Може да се размине.
- Добре.
Опитах се да го предупредя.
И така, както и да е, един мършав тип влиза в бар.
Отива при бармана и казва : "Дай ми кана бира...
...и парцал".
Ще играем за по 100 долара.
Знаеш ли как се играе?
Това е... Сега имам пет, за бога.
- Все по-малко стават, когато ти раздаваш.
- Трябваше да си вземеш седем.
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем. А не да се отказваш на петото.
- Това е признак за неустойчивост.
- Колко имате вие момчета?...Осем?
Не, аз имам седем.
Както и да е, Джак е извън играта.
- Евтин трик, Джак.
- Специалитетът ми.
Удари му един десен прав право в счупената челюст.
Господи, тоя пич се свлече като чувал.
Това е най-доброто оправдание за закъснение, което съм чувал.
Казвам ти истината. Лъжа ли, Джак?
Съжалявам, че закъснях.
Накара ме да те чакам.
Мисля, че можем да измислим хубаво наказание за това.
Въпросът е, Нанси, че не мога да остана.
- Какво имаш предвид?
- Имам предвид, че няма да се получи с тази наша....
....срещичка.
Какво става, Младши?
- Ариана е в колата.
- Жена ти?
- Какво прави жена ти в колата?
- Не се сърди, Нанси.
Не се сърдя. Просто съм объркана.
- Говори.
- Тя знае за нас.
- Какво знае?
- Аз й казах.
Няма какво да й казваш.
Онзи ден ми каза, че мириша различно.
- "Бях на стриптийз бар, Ариана".
- Трябва да се махам от тук.
Не можеш да ме оставиш тук....
.... просто така.
Ариана?
Това е нашият сигнал.
Съжалявам. Казах всичко, което имаше да казвам.
Може би трябва да поканим жена ти да се присъедини към нас?
Знаеш. Само ние тримата. Знаеш?
Това е доста лоша идея.
Имала си лошо детство и може би сега се опитваш да....
Не знаеш нищо за това коя съм, Боб.
Добре.
Виж, аз съм само прищявка за теб, начин да си върнеш на Рей.
По дяволите, познавам тези прищевки.
Имам предвид ти си страхотна кучка.
Трябва да има заредена пушка някъде тук.
- Добре. Да започваме. Кой е пръв?
- Аз. Пет.
Добре се подреди май тук.
- Ето 15.
- Браво.
- Почакайте, имам 4.
- По дяволите.
- Не може да бъде.
- Колко прави това?
- Ще си помислиш, че никога не съм играл тази игра.
- Четири, две или пет.
- Какво търсиш бе, Уолтър?
- Къде ли съм си захвърлил лулата?
Това някоя от твоите шашми в играта ли е?
- Не. Знам че я взех. В мен беше.
- Ще ти я донеса.
- Не е нужно да правиш това.
- Ще ти я донеса.
Не искам да имаш оправдания като загубиш.
Разваля реда така.
Не, ти го разваляш. Айде да играем.
Напомня ми на тебе, Джо.
- Благодаря, Джак.
- Обичам те, Джо.
Някой да играе. Остарях.
Това момче е съкровище.
Питиетата са от мен, mahalo.
Сега стана интересно.
Банг!
О, по дяволите.
Господи.
Не подскачай много високо.
Благодаря на Бог, Джаки. Още си жив.
Не можах да го направя. Върнах се да те предупредя.
Да ме предупредиш?
Ти ме натопи.
Заклевам се, не бих им позволила да те убият.
И виж, държиш 200 000 долара в ръката си.
Не ме излъга за това.
Господи, толкова ли ще е лошо, ако казваш истината?
Чудя се как би изглеждало това.
Изглежда така.
Кого застреля тя тогава?
Отивах към задната врата, но приятелят ми ме изпревари.
Отнесе куршум вместо мен.
Благословено да е сърцето му.
- По дяволите.
- Какво?
- Какво? Аз застрелях Джак.
- Не си.
- Кого застрелях?
- Не знам.
Някой случаен.
Е, дотук с този план.
Как е влязъл тук? Откъде е знаел къде е ключът?
- Мисля, че забравих да заключа вратата.
- Пиеше ли?
Ударих няколко коктейла.
- Мъртва съм и никой не ми е казал?
- Не, не.
Скъпи....
А онази нощ?
- Какво за нея?
- Ами...
имаше нещо истинско в нея. Знаеш го.
Да, знам. Но долу има два трупа...
и страхотните ти партньори се опитват да измислят как да ти го припишат.
Ако си умна, каквато не беше досега...
би трябвало да се махнеш много бързо от този остров. Най-добре с плуване.
Съжалявам, че не ми вярваш. Никога няма де ме преживееш.
Да. Довиждане.
Той не диша.
Не напипвам пулс.
Понякога слагат огледало пред носа на мъртвите.
- Колко му сипа?
- Изпразних бутилката.
Можеш да упоиш обучен полк с цялата бутилка, Ал.
Скъпа, планът беше да убиеш Джак.
Нали? С неговото досие е перфектната жертва.
След което да убием припадналия Рей с бухалката.
Изглежда все едно Джак е влязъл, убил е Рей с бухалката...
...и ти застрелваш Джак при самоотбрана. Не си ли спомняш? Отработвахме го.
- Да. Да прикрием обирът.
- Не, не, не. Скъпа, не.
Да убием Рей и да дадем парите на Нанси да си мълчи.
Сега разполагаме с два трупа.
- И нито един от тях не е на Джак.
- И това е голям проблем.
Да. Джак може да ни разобличи.
За Бога, г-жо!
Застреля ме!
Едното тяло тъкмо се отърва само.
Проклет да съм.
О, Уолтър, не искам да ме екзекутират.
Не се притеснявай за това, захърче.
В Хавай няма смъртно наказание.
- Слава богу.
- Дам.
Е, поне Рей е мъртъв.
- Да го цапна ли все пак с бухалката?
- Не, не, не. Не.
Не, имаме нужда от нов план.
Нова балама.
Рей.
Той е стрелял по...
....някакъв тип.....
- ...и след това се е самоубил.
- С бухалка?
Или пък обратното.
Не мисли, мила.
Лошо е за отбора.
Ами Нанси?
Гениално.
Мразя я.
Добре.
Дойдох да те предупредя, Джак.
Това е Джак?
И това беше. Кучият му син.
Думите на Уолтър бързо се завъртяха в главата ми.
"Понякога нещата са точно така, както изглеждат."
Лесно е.
Като епитаф.
- Здравей.
- Здравей.
Не е много добро място за стопиране а!
Не, не е много добро.
Може би е заради дегизировката.
Харесва ли ти?
- Къде отиваш?
- Спасявам се.
Ще ми се да знам кой от вас гении измисли този план.
Ами така се случи, след като хванах Уолтър и Алисън на яхтата.
Уолтър и Алисън са били на яхтата?
- Боже.
- И така....
...изнудването ми дойде веднага на ум.
Но Уолтър измисли как всички да бъдем доволни.
Трябва да съм трезвен, ако някой път се опитвам да разкажа тази история.
О, хайде, Джак, ти ме изигра.
Влизането в къщата, да бъдеш чрез мен близо до него.
Имам предвид, какво целеше в края на краищата?
Знам, че не бях само аз.
Или беше?
Не, стига бе.
Тези картини по стените......
Може да се изкарат добри пари ако познаваш определени хора.
Джак, ние не познаваме такива хора.
- Аз познавам доста различни хора.
- Защо спря, след като още не ми вярваш?
Казах си: "Може би...
...тя казва истината. Може би се е върнала, за да ме предупреди.
Но част от мен ми казва, че може да си искала да ме видиш като мишена в някое стрелбище."
Щях ли да ти оставя комбинацията, ако те исках мъртъв?
- Щях ли да направя това?
- На практика си моят ангел-хранител.
Ела тук. Целуни ме.
Искаш целувка?
Мъничка.
Ще ти дам целувчица за късмет.
Благодаря ти.
Както Уолтър каза:
"Понякога трябва да имаш малко вяра.
Но и малко късмет никога не вреди."
Превод и субтитри: SanTzi