1900 (1976) (1900 (1976) CD4.sub) Свали субтитрите
Какво прави тя?
- Казах ти, че е луда.
О, Господи!
Хванах ли ви, а? А сега добре ме чуйте!
Сега аз ще говоря!
Искате да излезете? Тогава ще ви се наложи да подпишете,
че къщата остава моя.
Атила.
Вие двамата измъкнахте тази ипотека от мъжа ми
чрез шантаж и заплахи!
Заради вас... заради вас бедното му сърцето не издържа.
Вие го тормозихте докато не умря.
Всичко е толкова изящно като в чужбина, а?
Точно както ви се харесва, синьор Секретар.
Но сега съм ви хванала и няма да ви пусна!
Няма да излезете оттук. Този дом е мой, и мой ще си остане.
Щом никой няма достатъчно смелост да ме защити, ще се защитя сама.
"Направено в Чехословакия"
Непоправими грешници! Незаконни любовници!
Чуваш ли? Тя ни нарече любовници.
Ако не се оженим скоро, ще ни одумва целия град.
Радиото не работи.
Сега вече не можете да ми причините зло.
Какво ви беше направило моето котенце?
Престъпници. Такива сте вие: престъпници.
Убийци! Проклети убийци!
Мръсни шопари! Свине и убийци!
Свине!
Синьора Пиопи, прекратете!
Отворете вратата. Стига с тези истерии.
Говорите абсурдни неща. Това са идиотски обвинения.
Ако отворите вратата ще се разберем по-добре.
Ние сме порядъчни хора, синьора Пиопи.
Отиваше ми тази шапка на въглищар, нали?
О, да! Ти беше неотразима, божествена!
Но все пак, повече те харесвам с моята.
Виж, колко народ.
- Сигурно се връщат от църквата.
Какво се е случило?
Сега и грабеж. Беше затънала в дългове.
Горкичката, ни дом, ни земя, всичко е ипотекирано. - Ипотекирано? На кого?
Берлингери! Всички го знаят!
О, Боже мой!
Трябваше да заложи всичко заради дългове, какво друго й оставаше?
Какво общо има тук ипотеката?
Мисля, че е престъпление на сексуална основа.
Тя все още беше привлекателна жена.
По някакъв начин това все трябваше да избие нанякъде, нали?
Честита Коледа.
Синьорина.
- Комисар.
Каква ипотека!
Няма да се учудя, ако това е дело на любовник в пристъп на ярост!
Може да е всеки, дори някой от присъстващите.
Първо го е пуснала в къщата, а после му е отказала.
Той се е вбесил и вероятно я е изнасилил
преди да я убие.
Маниаци, комунисти, извратеняци.
Може ли? Извинявай.
Ето, няма долно бельо.
Защо една жена ще се разхожда без бельо, а? Защо?
Негодници...
Ада! Ада!
Олмо! Олмо!
Олмо!
Олмо!
Загубил си смелост, а? Защо си се заключил вътре?
Не съм, заключил съм другите отвън. - Къде е жена ми?
Край, стига! Махай се оттук!
Извинете.
- Махай се оттук, за бога!
Какво иска? - Търси жена си!
- Тихо, ще събудиш децата.
Ще сляза.
Трябва да ми простиш. Не знам какво ми стана.
Не се чувствам добре. Сигурно сърцето. Заради него съм като обезумял.
Сърцето? На теб главата не ти е наред!
Да, сигурно си прав. Сигурно полудявам.
Ада избяга и не знам къде е.
- И дойде да я търсиш в моето легло?
И какво странно би имало в това?
Какво искаш да кажеш?
- Много добре знаеш. - Не, кажи ми.
Нямаше да е толкова невероятно. Знам, че ти я харесваш.
Да, прав си.
Тя също ме харесва,
и ние се любим по цели нощи.
Но това не й е достатъчно.
Тя иска да... да й слагам салама отзад!
Кучи син. Подиграваш ми се.
Знам, че сам си го просех, вината е моя.
Но ако знаеше какво чувствам, нямаше да говориш така.
Бедната вдовица Пиопи! Каква жестокост!
Какъв ужасен свят!
Но защо трябваше да стане точно днес?
Точно когато двамата с Ада отново изпитахме тази близост
един към друг, както и при запознанството ни.
А сега от цялата тази кръв тя избяга...
Като че ли е моя вината, като че ли имам нещо общо с тази история.
А кой ще получи къщата?
- Какво? - Вила Пиопи?
Ще хвърлят в затвора някой нещастник, който нищо не знае.
Ще го обвинят, че е подривен елемент.
Прекалено много хора загинаха, Алфредо. Прекалено много.
И ще стават все повече и повече. И още много по затворите.
И ти! Ти и такива като теб допуснахте това! Ти!
Радвам се, че имаш жена в къщата. Това е добре за дъщеря ти.
Тя дойде само за Коледа.
Мъжът й е в затвора.
Не си ли се питал, защо твоите приятели са в затвора, а ти не?
Ти, който първи трябваше да си там?
Затова защото именно аз спирах Атила.
И защото именно аз те защитавах през цялото време.
Щом ме защитаваш, значи имаш интерес да го правиш.
Хубаво, продължавай с обидите. Обиждай стария си приятел.
Да, да. Аз те защитавах, но само защото те обичам.
Помниш ли как ходехме да ловим жаби?
Колко хубаво беше да се разхождаме лятото край блатата.
Аз ги хващах, а вие ги ядяхте.
Недей сега...
Пробити джобове. Социалист с пробити джобове. Нищо не помниш вече.
Напротив, прекрасно си спомням всичко.
Помня и твоята сватба.
Помня и как ме биха.
Помня и как ти стоеше и гледаше.
А ти помниш ли как открадна пистолета от кабинета на баща ми?
Щом си толкова смел, защо не го използваш?
За да убивам? Това ли искаш?
Стига приказки, Алфредо.
Върви си вкъщи. Ще видиш, че Ада вече е там.
Наистина ли мислиш така?
- Да, разбира се.
Вземи това. Никога не се знае...
Върви по дяволите!
Ада!
Ада, отвори вратата!
Ада, добре ли си? Ада, отговори ми!
Ада!
Ада, какво правиш?
Ада, кажи ми поне нещо!
Лошо ли ти е?
Кажи ми, какво съм ти направил? Ада, отвори!
Искам да ти предложа нещо: да идем на пътешествие?
Да идем в Париж, а? Утре ще заминем.
Даже още сега ако искаш! Ще си имаме и дете!
Видях леля Ада.
Хайде, Итало, ела да ядеш. Хайде.
Италиано-германската авиация извърши ефективно нападение,
обстрелвайки и нанасяйки бомбени удари над...
войсковите части и техниката. По време на тези стълкновения...
Значи си видял леля Ада?
Видях я, да.
Не говори глупости.
Ада е мъртва. Мъртва, мъртва, мъртва.
Защо казваш, че е мъртва? Тя си е в стаята.
В клетка, като животно.
И яде сърцата на непослушните деца.
Гледайте, селяни! Знаете ли какво е това? Това е фашистко чудо!
Чудо, което превръща в пара конската сила...
Чуваш ли го? Сега ти вече ставаш излишен.
Ей, Барони.
Послушай ме: щом купуваш кон, купи си и конярче.
Имам предвид теб, Олмо!
Изглежда якичък. Женен ли е?
Вдовец, с една дъщеря.
Зависи от цената.
Барони, това ще е най-добрата сделка в живота ти!
Олмо, Барони е джентълмен. Няма да се появи по-добър случай.
Значи сме продадени, а?
Ти си част от сделката. Кон, конярче и лайната - всичко накуп!
Чухте ли? Продадоха ме!
Той ме продаде! Като животно!
Но аз не давам мляко. Не може да ме издоят!
Аз не ям сено! Значи не съм животно!
Аз съм селянин! Селянин, като вас!
Справедливо ли е да ни продават? Справедливо ли е да ни купуват?
Вие смятате ли това за справедливо?
Вас питам - справедливо ли е?
Олмо, взимай конете, дъщеря си и тръгвай с Барони, той те купи.
Барабар с лайната!
Барабар с лайната!
Сери, дявол да те вземе! Сери!
Сери, по дяволите! Изсери цяла купчина!
Слава Богу! Изсра се!
Вижте колко много! Каква купчина лайна!
Попълнение на запасите!
Другари!
Смейте се, смейте се силно! Днес всичко може да се промени!
Барони!
Дай му да го изяде! Днес е карнавала!
"Мляко с вино - отрова фина."
Кажи на господарката си, мляко да пие - млада да остане!
Глупак.
Здравей, Федерика.
Какво е станало?
- Не знам.
Побързай, момче!
- Бързо, докато не са се появили!
Заминавате ли?
- Да.
Нека и аз дойда с теб!
- Не, отиваш при Стела.
Моля те, вземи ме с теб.
- Бъди разумна.
Вземи ключа.
Ще видиш, скоро ще се върна.
- Да. - Ще се върна скоро.
Ще видиш, ще ти хареса при Стела.
Вземи, на теб ще ти е нужно повече, отколкото на мен.
Затворете се хубаво по къщите, не излизайте сами.
Довиждане.
- До скоро.
Късмет, Олмо.
- Да. Всичко ще е наред.
С мен всичко ще е наред.
- Изпрати вест, да знаем как си.
Вземи, Олмо. Дръж.
- Ще се видим скоро!
На добър път!
- Скрий се хубавичко.
Синьора Ада! Трябва да ви разкажа каква история стана днес!
Чакай. Чакай.
Атила искаше да продаде Олмо.
- Да го продаде? - Да!
Понеже си е купил нов трактор и вече няма нужда от Олмо и конете.
И искаше да ги продаде всички накуп на търговеца.
И някой застъпи ли се за Олмо?
- Да! Всички!
Всички! Всички!
И знаете ли какво стана после? Заваля сняг!
Какво?
- Да! Сняг от лайна!
Всички замерваха Атила с лайна!
Очите, устата, плешивата му кратуна, всичко в лайна!
А Реджина?
- Реджина я нямаше, иначе и нея...
Красота! Даже конете помагаха! Сраха, сраха...!
Направиха му маска от лайна!
После селяните се изплашиха, а Олмо се наложи да избяга.
Олмо е избягал? - Да, защото Атила ще се върне да му отмъсти.
Ако бяхте видяли, синьора, как плачеха всички.
Но той беше щастлив? Нали го видя, че е щастлив?
Ами не...
- Ти си една глупачка! Сляпа!
Бедният Олмо. Трябваше да напусне дома си, дъщеря си..
Не, не беше щастлив.
Какво ли разбираш ти?
И вие ли заминавате, синьора?
- Да, заминавам. И аз съм щастлива.
Всички заминават.
Нямам нужда повече от това. Подарявам ти всичко.
И това. И това също.
И това.
Това.
Това.
И ето това.
Синьора,
ще ми подарите ли и целувка на прощаване?
Ела насам.
Атила!
Атила!
Слизай веднага долу!
Мапони, пълно е с листовки.
- Ще се погрижа.
Атила!
Чухте ли, синьор Алфредо? Избягал е, но скоро ще го заловим.
Кой ти даде правото да чупиш всичко?
Но той е комунист! Подстрекател!
Не ме интересува дали е комунист или не, той ми е приятел!
Хубаво приятелче! Точно той е откраднал пистолета на баща ви!
Доста време ти трябваше за да го намериш!
Значи... вие сте знаел! Защо тогава...
Повече не се нуждая от твоите услуги.
Какво?
Уволнен си! Чухте ли всички? Уволних управителя си!
Изгоних Атила! Атила се маха!
Ада! Аз съм. Знам, че не бива да идвам тук.
Но днес се случи нещо много важно.
Да, ти беше права, трябваше по-рано да го направя, но...
Направих го вече, изгоних Атила. Всичко свърши.
Синьората си замина.
- Замина?
Къде замина?
- Тя вече няма да се върне.
Къде отиде? - Няма да се върне.
- Къде отиде? - Няма да се върне.
Къде? Отговори ми!
Тя каза: "Облечи се така. Той ще разбере."
Пий!
Гледайте! Всички ще свършите така, като плъхове!
Орио!
Пизо! Пизо!
Свиня! Гледай, харесва ли ти? Вонящ фашист!
Безсрамница! Загърни се!
- Мръсна свиня!
Пачавра!
- Свиня!
Стойте си по местата! Не мърдайте!
- Демецио!
- А?
Бог съществува ли?
- Не!
Атила, а тази свиня Мусолини съществува ли?
Демецио, дучето съществува ли?
Не, дуче не съществува!
Застреляйте го.
Атила! Ти също не съществуваш!
(свири "Bandiera Rossa")
Искате да избием всички ви? И окото ми няма да мигне!
Мапони! Барони!
Излизайте. Селяни!
Нищожества! Вие сте позор за Италия!
Вие сте боклука на Италия!
25 април 1945 Освобождението на Италия
Беше нощ дъждовна,
и силен вятър брулеше...
Момчета, бързо! Елате насам!
Трябва да избием всички черни бандити!
Бъдете внимателни! Внимавайте вас да не убият!
Гръмнете ги в задника тези фашисти!
Анита! Анита! Разказвай, какво виждаш!
Какво виждам?
Какво ли не.
Виждам тълпа черни бандити, бягащи като зайци.
И един от нашите ги гони с винтовката.
Анита! Това сигурно е моя Тигър, Господ да го благослови!
Той е само със сопа в ръка! Но каква сила има!
Млати ги с тоягата, като многоръкия дявол!
Ако можехте да видите това, жени!
Бий ги, Тигре! Убий ги!
-А ние нищо ли няма да правим?!
Викайте, жени! Крещете, нека ни чуят!
Силно! По-силно!
Благословена да е тази младеж, която вижда несъществуващи неща.
Немската армия бяга!
Маха се завинаги! И никога няма да се върне!
Хвърлят пушките и униформите, за да не ги познаят!
Жени, какво виждам!
Какво виждаш?
Виждам огромен облак прах и мъж на бял кон.
Той прилича... прилича на Олмо.
Ех, ако наистина беше Олмо!
Остави мъртвите да почиват в мир.
Атила и Реджина.
Атила и Реджина!
Атила, стреляй! Стреляй!
От Рим пристига Пилигрим, с износени обувки...
Тлъста миризливка!
Фашистка свиня! Фашистка свиня!
Пазете се! Пазете се, жени! Ще ги отведем на двора!
Не влизайте там! Забранено е!
Пуснете ме!
- И ние искаме да гледаме!
Дайте ни тези двамата!
Другари! Вярно ли е, че давате земята на тези, които я работят?
Попитах ви нещо.
Вярно ли е, че сега давате земята на тези, които я работят?
Да, вярно е! Ела!
Хайде, идвайте. Идвайте.
Колко много народ!
Кои сте вие, никому непознати,
но говорещи слова, присърце на всички ни?
Това е Корнелио, а аз съм Рондине, неговата жена.
Слязохме от планината.
Немците разрушиха домовете ни,
а фашистите разграбиха всичко.
Преди всичко, трябва да ви намерим подслон.
И оборите ще ни свършат работа.
Не, оборите са за безделниците!
А за християните е нужен дом!
А за фашистите - куршум!
Готов съм да умра, но жалко би било.
Жалко би било, но готов съм да умра.
Готов съм...
Млъкни, изчадие!
Кой е?
Народния комитет по подялбата на свинете.
Каква красота!
Красавице моя!
- Жена ли си намери?
Ще се жениш ли за нея?
Няма да ми избягаш, невернице!
Долу ръцете! Първо трябва да се преброят!
Красавице! Любов моя!
Нямате капчица жал! Мръсници! Мръсници!
15, 16, 17, 18, 19, 20. Преброих всички, 20 са!
Момент, другари. Имам една буца ето тук.
Трябва да премахнем частната собственост, и буцата ще изчезне!
Ние сме бавносхващащи, нищичко не разбрахме!
Нима всичко това: свински бутове, салами, шунка
и мортадела вече е безстопанствено?
Добитъка сега е общ. Нали социализма е за всички?
Нищо не знам за социализма, но знам за глада.
И освен това, ми е жал за тези двама християни.
Всички Д'Алко да дойдат насам.
А вие, слязлите от планините, затънали в невежество,
ударете се 3 пъти с юмрук по главата
- да влезе там идеята на социализма.
Какво трябва да правим?
- Нали чу.
Хубаво говори, но той каза да се чукнем по главите!
С юмрук по главата ще ни боли.
Погледнете го. Хубаво го вижте.
Знам, че е добър човек. Съжалете се.
Не виждате ли, че умира като свиня. Помогнете му от хуманност.
В името на социализма.
Виж, тук е погребан дядо ми.
"Патрицио Ванцини.
Прекършено нежно цвете от жестоката ръка на съдбата."
Жестока съдба! Ръката на съдбата!
Жестока ръка...
Реджина, нашите деца...
Децата ни ще жънат това, което сме посяли.
Смахнат безумец!
- Махайте се!
Отрязали са ти косата! Само не косата!
"Ида Кантарели, вдовица Пиопи.
Добра и свята жена, погребана от жестокото време."
Това съм аз - аз съм жестокото време! Аз убих тази пачавра!
Аз се насладих на Патрицио Ванцини!
Аз, Атила Меланкини.
Фашист.
Мъж.
Говеда, слуги.
Гнус.
Лайна.
Спрете тази музика! Не сте на танци!
Нямате ли уважение към нашите мъртви?
Елате насам.
Елате! Елате всички!
Кой е този?
- Не знам.
Убий ме!
Убий ме!
Убий ме! Убийте ме!
Пази се, внимавай!
Какво гледаш, идиот!
Стой. Натам не може.
Я стига!
Кой е този?
- Господаря, мой пленник.
А защо го криеш?
- Чакам партизаните.
Добре изглеждаш с тази пушка.
Давай, Мария, ще си победител!
Внимавай да не паднеш от стълбата!
Чакайте! Гъската е моя!
Гъската е моя! Не я пипайте, моя е!
Щом е твоя, значи е обща. Не може да е само твоя. Обща е.
Защо точно моето трябва да бъде и общо?
Още червена боя!
Стига.
Глупачка.
Престани.
Господаря! Къде се беше скрил?
Забравихме да го арестуваме.
- Браво, Леонида!
Младите се оправят по-добре от старците!
Извинете, господарю, ръката отдавна ме сърбеше, не се сдържах!
А мен отдавна кракът ме сърбеше!
Той е твой, Олмо. Предавам ти моя пленник.
Браво.
Ей. Да не заспа?
Ада така и не се върна.
Би предпочел да я убият и нея?
- Но ти се върна.
Сигурни ли сте, че тук го скрихме?
Обявявам за открит Народния съд над Алфредо Берлингери,
господар - значи враг на народа.
Обявявам Народния съд над господаря за открит!
Хайде, дърпай. Аз го скрих тук.
Обявявам за открит Народния съд над Алфредо Берлингери,
господар - значи враг на народа.
Искам да се насладя на представлението!
А Ада? - Ако беше тук, щяха да я съдят заедно с теб.
Знаеш ли кога си замина? В същия ден, в който ти избяга.
Има повече акъл от теб. Ти остана тук да се правиш на господар до последно.
Какво пишеш, Анита?
- Не сме на училище.
Анита, това е народен съд. Какво има да записваш?
Другари, всичко, което става тук трябва да бъде записано.
И всичко, което бъде записано, трябва да бъде прочетено!
Колко години го крихме!
- Нашето знаме!
Всичките наши знамена!
- Слава на работническото знаме!
Двете с Розина го шиехме и с всяка година ставаше все по-голямо!
Олмо, ние разбира се сме необразовани,
но как може да се води процес без адвокати?
Аз ви доведох виновника, а вие ми търсите адвокати! Какво искате вие?
Ние заловихме господаря, а не ти!
Не е вярно! Хвана го Леонида с винтовката си!
Да! Да!
("Bandiera Rossa")
Хайде, танцувай!
Когато немият проговори, иска да каже толкова много неща,
но езикът му е вързан.
Ако езикът ти е вързан, говори със сърцето си, дядо.
Спрете музиката.
Изгубих ги, работейки за теб. Кой ще ми ги върне сега?
Я виж колко зъба са ми останали само!
А твоите са здрави и дъвчиш всеки ден!
Мляс-мляс!
Ти си чист, а ние мръсни!
- За вас всичко, а за нас - нищо!
Ти си почиваш, а ние работим!
- Вие се тъпчете, а ние гладуваме!
Ти си престъпник, но дядо ти беше по-голям! - Точно така!
Имаше ураган, а той искаше да уволни всички ратаи!
Не, не беше дядо му. Беше баща му Джовани!
Има ли разлика! Баща или син, господарят си остава господар!
Селяните вършат работата. Без тях земята няма да роди.
А господаря? За какво е нужен господар?
Искам само едно да кажа. Никога никому не съм сторил зло.
Никому не съм сторил зло.
- Сега всички господари това повтарят.
И толкова са лицемерни, че сами си вярват - Никому не съм сторил зло.
И затова пускахте престъпниците от затворите
и хвърляхте там комунистите, а? Имайте това предвид, другари!
Фашистите не израстват за една нощ като гъбите! Не!
Фашистите са отгледани от господарите.
Те им дадоха власт и те им плащаха.
С помощта на фашистите господарите печелеха още повече.
Повече и повече, и вече не знаеха къде да си дянат парите!
Тогава те измислиха войната.
Тръгнаха към Африка, Русия, Гърция,
Албания, Испания. Но винаги плащаме ние!
Плащат пролетариите, работниците, селяните, бедняците!
Чуваш ли, Алфредо Берлингери? Чуваш ли гласа на народа?
Ние сме дрипави и изнемощяли от глад,
но ние не се боим да те осъдим на смърт.
И заедно с нас, теб те съди миналото.
Радвайте се, другари, господарят е мъртъв!
Господар вече няма!
Изморих се много, може ли да седна?
Много съм уморен.
Ако съм разбрал правилно, той вече е мъртъв.
Да. Изглежда жив. Но ние знаем, че той е мъртъв!
Той наистина е жив. Мъртвите са студени, а той направо гори!
Олмо! Научил си се добре да говориш.
Но аз не те разбирам, зад думите ти се крие някаква измама.
Господарят умря, но Алфредо Берлингери е жив,
и няма нужда да го убиваме.
- Защо?
Защото той е живото доказателство за това, че господаря е мъртъв.
Сега да гласуваме. Който е съгласен - да вдигне ръка.
(пее народна песен на диалект)
Моля за тишина!
Ние сме представители на Комитета за национално спасение.
Представители на Християн- демократите, либералите,
представители на социалистите, представители на комунистите,
представляваме действащата партия.
Комитета за национално спасение взема властта
и контрола над всичко.
Така че, скъпи приятели, трябва да се съобразите с решението
на Комитета за национално спасение и да предадете оръжията си.
Не!
- Това е заповед.
Другари, победата е като пиенето. - Не!
Когато си пийнеш, говориш неща, които са ти на сърцето,
най-съкровеното.
И после винаги се намира някой да те облее със студена вода.
И да ти изкрещи: "Събуди се! Събуди се!"
Да!
Оставете ме да говоря!
Добре! Утре ще ни кажат, че това е утопия!
Но дори и фактите да ни убеждават, че господарят е жив,
ние не трябва да им вярваме. Защото ние с очите си го видяхме!
Господарят е мъртъв!
А ти, малкия, защо не предаваш оръжието? - Не! Моя си е! Моя!
Господарят е жив.
В гората срещнал ловеца селянка една,
селянка красива, красива и стройна.
Влюбил се ловеца в нея.
Приказно красива. Красива и стройна.
Влюбил се ловеца в нея.
Превод: BENIX Редакция: ivoks