1900 (1976) (1900 (1976) CD3.sub) Свали субтитрите
- Закълни се.
Закълни се, че никога няма да станеш дебел и вулгарен земевладелец.
Закълни се! Закълни се!
Заклевам се! Заклевам се!
Сега се закълни, че винаги ще ме обичаш
и никога няма да се ожениш за мен. Закълни се!
Закълни се!
Кълна се, че ще се оженя за теб! Завинаги!
Мошеник!
Дай ми ръката си.
- Ръката? Никога!
Тихо, моля ви!
- Какво става? Отавио!
Върша една деликатна работа.
- И какво правиш?
Художествени снимки!
Но кои сте вие там? Какво правите?
Ние сме горски божества!
- Които са гладни!
Сега, когато разкрихте моята тайна... моята страст към фотографията...
Ние умеем да пазим тайни.
Карабинерите и Кралската гвардия охраняват...
ЖП линията чак до Ферара. И не само нея...
(пеят на неаполитански)
Какво правите? Сам ли ме оставяте?
Не може ли да дойда с вас?
Моля те.
Той ясно и точно им каза:
Или префектът ще си гледа работата или в Неапол ще се случи беда!
Виж, виж го нашия фотограф! Къде ли отива?
(пеят на неаполитански)
Да, сега идвам!
Какво правиш? Какъв е този маскарад?
Сега се изгражда Италия, а униформата улеснява търговията.
Остави го тук.
Благодаря.
Заминаваме ли?
- Да, веднага. Почти сме готови.
И къде отиваме? - В Таормина.
- Таормина. Ама че място.
Защо точно там?
- На юг! На юг!
Да, да. Колкото се може по-далеч от тези простаци в униформа.
С това може да отидем още по-далече.
Още по-на юг.
- Кокаин!
Кокаин? И аз искам да опитам! Искам и аз да опитам!
А защо...
- Шшш.
Неофита.
Гледай, ето така.
Не, Алфредо! Каква катастрофа!
- Искаш да кажеш "каква загуба"?
Момент! Остави и за нас малко, лакомо дупе!
Ей, какво ти става?
Нищо не чувствам.
- Изчакай малко.
Първия път с всички е така.
Нищо не чувствам. Само ужасно парене в носа.
Съвсем нищо не усещам.
Нищо. Нищо! Не чувствам нищо!
Ти къде?
Видя ли как ти подейства?
- Изобщо нищо не чувствам.
Е, какво ни се прави сега?
Какво ще правим сега?
Имам идея! Хайде да се снимаме!
- Да, да! Хайде!
Кой е?
- Телеграма. - Момент.
Идвам! Идвам!
Нищо не чувствам.
Ей! Аз съм прима-балерината!
Това е за вас.
Трябва да тръгваш веднага, Алфредо. Баща ти умира.
Готови ли сте?
Щрак.
Спят децата малки, а живота - не.
Спят децата малки...
Хей!
Какво правиш?
- Нищо.
А ти какво правиш в този кожух?
Какво правиш в кабинета на баща ми?
И с неговия пистолет!
Сега е мой.
Добре, задръж го. На него вече не му трябва.
Как почина?
В обора.
Той каза...
Краката не ме държат вече, сякаш са заспали.
Изобщо не е страдал.
В обора. Май това се превръща в глупава семейна традиция.
Нямаше те шест месеца. Има някои неща, които не знаеш.
Изгони Атила, Алфредо. Все още не е прекалено късно.
Трябва да го уволниш още днес, незабавно.
Това с нищо няма да помогне.
- Послушай ме и го изритай оттук.
Това ще направи впечатление на всички.
Ти не знаеш каква е сега Италия, колко се е променила.
И тук също всичко е променено, включително и аз. И ти също!
А с това какво ще правим?
- С това...
Сега ти се разпореждаш, за Бога! Ти си господаря!
Твоят господар, Олмо.
- Олмо!
Олмо! Бързо, те се връщат, бягай!
Олмо.
Вземи го, сега е твой.
Какъв крадец ще си иначе?
Това твоето дете ли е?
- Да, момиченце.
А Анита?
Тя почина. При раждането.
Изгони Атила. Послушай ме, Алфредо.
Молих се да успееш навреме. Само ти ми остана.
Много неща трябва да ти разкажа.
Може би ще изчакаш отвън?
Мамо, трябва да ти кажа нещо. Седни.
Трябва да ви кажа нещо. Седнете всички.
Така..
трябва да ви кажа нещо.
Не знам дали постъпвам добре, като го казвам сега.
Може би трябваше да изчакам, може би не е най-подходящия момент.
Но вече взех решение.
И...
И смятам да се женя.
Мисля, че не е подходящ момент за шеги.
Защо е това бързане?
Да не е бременна?
Как се казва?
- Ада.
Ада.
От добро семейство ли е?
Изискана ли е? Кажи, че е..
- Тя е наполовина французойка.
Пътувала ли е, била ли е в други страни?
Красива ли е? Здрава ли е?
Ще вдигнем такова пиршество, че целия свят ще се пукне от завист!
Кога?
- Колкото се може по-скоро.
Да живеят младоженците!
Славен млад човек, с доверие и вяра
готов си да започнеш ти живота нов семеен.
И нека детска глъч озари живота ваш
с вярната жена любима.
И почитаното ви семейство да пребъде в светлината Божия.
И нека тази светлина
винаги да бъде с вашите деца.
Колко е красива! Прекалено красива за съпруга.
Тя никога няма да бъде съпруга. Ада е тип любовница.
Да, да, любовница дръжки!
В леглото не струва за нищо.
- Реджина, що за приказки!
Ако се задържи година, пак ще е добре.
Алфредо!
Много е красива.
Ти си пълен боклук.
Знаеш ли, че те мразя? Ненавиждам те.
Аз трябваше да съм на твое място.
Може ли?
За спомен.
Може ли?
Почакай.
Ето, сега си на мое място. Толкова си красива! Като булка.
Залагам на Атила!
- Ще видим!
Давай, Атила!
Атила!
Моята невеста!
Виж, какви красиви ръкавици има Атила!
Татко, ще ми купиш ли и на мен такива?
А сопа не искаш ли?
Алфредо, Черните ризи вдигат тост за вас и за прекрасната невеста.
Слизай веднага от масата!
Изгони ги! Не мога да ги понасям!
Слушай, не се впрягай.
Всички са местни, познавам ги от сто години. Само цвета на ризите им е друг.
Точно затова. Не разбираш ли разликата?
Виж... те са като роднините... трябва да ги поканиш на сватбата,
и няма да ги видиш повече следващите десет години.
Следващите сто. Обещаваш ли?
Хиляда години. Обещавам ти.
Всички от една фамилия ли са?
- Да, всички са Д'Алко.
Преди войната бяха два пъти повече.
Коя е тази красива жена край огнището?
О! Това е Розина, майката на Олмо.
А Олмо къде е? Изчезна, цял ден не съм го виждал!
А Отавио? Никога няма да му простя!
Какви пракрасни приятели си имаме!
Да, давай, давай!
Розина, ще си вземете ли бонбони?
- Да, благодаря, синьора.
Познавам го от ей такъв. Колко време мина!
Да живеят младоженците!
- За ваше здраве!
Преди разсъмване ще се срещнем с хората от Ферара в кръчмата.
Какъв блясък има в очите им!
- Какъв ден ще бъде! Легендарен!
Мислех те за страхливец!
- Реджина! - За Италия!
Хората питат: "Къде отивате?" А ни отговаряме: "В Рим!".
Ще ти го кажа само веднъж: стой по-далече от Ада.
Страх те е, че ще покваря твоята женичка?
Мислиш ли, че ще издържиш дълго тук?
Сред свинете, лайната и Д'Алко?
Атила!
Затвори вратата.
Затвори вратата!
Не е в традициите на този дом подчинените служители
да прегръщат членовете на фамилията върху масата за хранене.
Ако ви обземе непреодолимо желание да го направите отново,
ще ви помоля да го правите извън пределите на този дом!
Ясно ли се изразих?
- Да.
Ти само това и чакаше, нали?
Да станеш господар.
И кой знае от колко време си го чакал.
Още не съм свършил.
Разбирам, че в тази униформа правиш впечатление.
Но жена ми не желае да вижда в къщата си черни ризи.
Разбира се. Разбира се, жените...
Добре, Алфредо, стига. Атила няма образование, съгласна съм.
Но и ти ме чуй. Доверявай му се. Той е твоето куче-пазач.
А къде беше твоето куче-пазач, когато разбиваха сейфа на баща ми?
Какво? Не!
Къде е изчезнал пистолета?
Сигурно е бил някой комунист. Те нямат уважение даже към мъртвите.
За жена си не се притеснявайте.
А този пистолет съвсем скоро ще се върне на мястото си.
Не става дума за това. Задачата ти е да държиш Реджина далече от жена ми.
Изгони ме де. Защо не ме изгониш?
Не, искам всички вие да останете тук.
Вие сте част от наследството.
Мръсник! Мръсник! Мръсник!
Къщата е толкова красива..
Атила, виж. Желязната ръка!
Вярно ли е, че винаги побеждаваш?
Привързах се към този дом. Като си помисля за всички години тук...
За спомените, които ме свързват с тази къща.
Реджина, трябва да се разберем.
По-добре да се преместим в града. Те имат право да останат сами.
На мен ли го казвате?
Аз оттук никъде не мърдам. Оставам тук.
О! Я виж кой се появи!
- Отавио!
Закъснях ли? Надявам се да ти хареса.
Това моя сватбен подарък ли е?
Обичам те! Благодаря!
Казва се Кокаин.
- Кокаин?
Харесва ли ти, Арфледо?
Благодаря, прекрасен е.
Казва се Кокаин. - Сериозно?
- Помогни ми.
Ох, стремето!
- Внимание, едно, две...
Елате да видите! Елате!
Колко е елегантна!
- Какво чудо!
Ела насам, страхливец.
Сега трябва да ме задоволяваш тук.
- Това и ще направя!
Това е и моят дом! Нали съм част от наследството.
Ти знаеше ли, че господарите имаха специални места за мастурбция?
Алфредо и аз идвахме тук.
Ти си животно! Накара ме толкова да страдам!
Така покорно приемаш оскърбленията. На килимчето си, в краката на господаря.
Аз съм неговото куче-пазач.
Тогава лай, хапи! Но не трябва да му позволяваш да се държи така с мен!
Той няма право да се държи така с мен! Какъв мъж си ти?
Кой си ти?
Никога не трябва да хапеш ръката, която те храни, докато имаш нужда от нея.
Нищо не разбираш ти! Алфредо е прояден отвътре!
Алфредо ти е братовчед.
Виж я тази пачавра. Едва омъжена, и вече бяга.
Реджина, обичам те.
Не знаеш с каква сила ме изпълват тези унижения и оскърбления.
Те ме правят по-силен. Само Италия е моя господар.
Аз служа само на нея, и заради нея търпим всичко това.
Богатите експлоатират и грабят всичко наред,
и колкото повече лапат, толкова по-гнили стават.
Ние, фашистите, подяждаме остатъците и това ни дава сили.
Алфредо Берлингери,
ти
и всички останали паразити
ще платите скъпо за фашистката революция.
И ще си платите с лихвите.
Ще ви се наложи за всичко да си платите.
Всички ще си платите. Всички - и богатите и бедните,
и благородниците и селяните. Ще плащате с пари, земи,
крави, сирене, с кръв, с лайна. Със всичко!
Ти наистина ли ме обичаш?
Обичаш ли ме?
Ще ме обичаш ли завинаги? Атила!
Донесох ти ръкавиците!
Реджина, винаги ще те обичам.
Твоите ръкавици.
- Моите ръкавици.
Имаме си свидетел...
Играл ли си някога на "младоженци"? А?
Хайде да си поиграем!
Стой! Стой! Стой спокойно!
Не дърпай мрежата, ще я скъсаш! Струва сума ти пари!
Измъкни ме оттук. Хайде, какво чакаш?
Ако стоиш за малко мирно.
Ето така. Така.
Хайде, по-бързо!
"По-бързо!"
Успокой се малко.
- Какво прави тази мрежа тук?
Това е капан. Капан за булки.
И много ли се хващат?
- За днес си първата.
Първата и последната.
- Помогни ми да сляза.
Внимавай.
Тази земя цялата ли е наша?
- Цялата е ваша.
Май ще ми хареса тук.
Мислех си, че ще намразя провинцията.
Харесва ми миризмата на земята.
Погледни внимателно. Това е изсъхнала оборска тор.
Какво е това тук?
- Не, не!
Там са моите птици! Какво направи?
Помогни ми да се кача на коня.
Всички бяха днес на празника, освен теб. - Да, освен мен.
Алфредо те смята за истински приятел, знаеш ли?
Знам аз. Знам. Но с него сме различни.
Може би вече не сте истински приятели.
- Може би.
Може би вече сте врагове.
Патрицио!
Какво имаше за гощавка?
- Всевъзможни студени меса,
"Гулатело", "Тортелини"...
- И още?
Есетра от река По, в мляко.
Не сте ли виждали сина ми?
- Не, не съм. И още?
Само да го намеря, такъв пердах ще отнесе... Патрицио!
Патрицио!
Патрицио!
Патрицио!
Няма да се раздрънкаш пред останалите, нали?
Има неща, за които не се говори, разбра ли?
Искаш да си вървиш, така ли?
Патрицио!
Няма го тук! Няма го!
Патрицио!
Патрицио!
Патрицио!
Тук е мокро. Ще се накалям!
Патрицио!
Толкова е красив!
Не, май не е много удобно сега. Ще дойда утре да се видя с него.
Алфредо!
Благодаря ти, че дойде.
Патрицио!
Хвана ли нещо? - Няколко дрозда.
- Няколко дрозда?
Патрицио!
Харесва ли ти жена ми?
- Чудесна двойка. Ада и коня.
А пистолетът на баща ми?
Скрих го.
Грижи се за него. Ако не го ползваш, ще ръждяса.
Проверихте ли в курника?
- Да, сега търсят в обора.
Чистокръвна порода!
По-хубаво и от Бугати.
Там, вътре!
- Какво има?
Какво става?
- Там, вътре!
Какво са направили! Какво са направили!
Какво са направили? Какво са направили?
Не е имал време да избяга, трябва да е някъде тук.
Горе! Горе!
А ти къде беше?
Това е той, познах го! Трябва да се убиват такива!
Знам те какъв си. Комунист!
Д'Алко Олмо!
Стой, не мърдай!
Обвинявам те в убийство на детето!
Убийте го! Мръсник! Убиец!
Убиец!
Олмо!
Те ще го убият! Ще го убият!
Олмо не е бил там, не е възможно. Той беше с мен!
Удряйте! Убийте го! Докато не е избил всички ни!
Аз знам кой уби детето!
Аз бях.
Убиец!
Беше нещастен случай!
Стига! Атила, стига!
И вие престанете! Стига!
А този го предайте на карабинерите.
- Не бях аз!
Не бях аз! И муха не мога да убия!
Аз съм малоумен!
Казах, че съм аз защото не беше справедливо!
Вижте! Той е крал от кухнята!
Дами и господа, церемонията завърши.
Започва да вали, скоро ще се мръкне. По-добре да влезем в къщата.
Видя ли какво сториха на Олмо? Защо не ги спря?
Вместо да съжаляваш Олмо, иди да видиш какво са сторили на детето!
Нали ти казах, че не е виновен той. Аз бях с него! - Знам!
Ти ставаш същия като тях. Че даже и по-лош.
Не, Отавио, не си тръгвай! Недей! Остани!
Съжалявам, Ада, но кракът ми повече няма да стъпи тук.
Нееее!
Хайде, дърпай! Давай!
Обръщай!
Татко! Татко!
Това значи твърда ръка! Раз-два и готово!
Малко хора могат да убиват толкова добре като баща ми!
Виж, Олмо... Атила казва, че не трябва да ти даваме работа.
Казва, че си станал коляч,
за да обикаляш къщите и да водиш подривна дейност.
Как може така, да не даваме работа на християнин.
Донесете още вода!
Вода!
Давай!
Ти ли си Олмо?
Познавам те.
Освободиха ме защото нямаха доказателства. И ме пуснаха.
И ти се върна тук?
Аз ходя, ходя, ходя... и никога не спирам.
Защо се намеси тогава?
- Видях те на земята.
Всички те бяха нападнали и те удряха с крака и юмруци.
И толкова години в затвора за нищо?
В затвора, в обора, под някое дърво.. Каква разлика за мен бездомния!
Спя там, където намеря.
Когато пеехме "Bandiera Rossa", на час ни даваха по 30 франка.
Сега когато пеем "Giovinezza" от умора краката ни се подкосяват.
Благодаря, Бенито, ти ни ошушка...
надниците ни отряза, затвори ни устите.
Благодаря, Бенито...
Стига! Спрете с тази песен! Стига!
Благодаря, Бенито, ти ни ошушка
Ако я чуят фашистите, всички ни ще пратят в затвора!
Не съм убивал момчето!
И ти не си го убил. Беше един от черноризците.
Кой?
Видях как скриха тялото на момчето в погреба.
Кой беше? Кажи ми, кой!?
Беше черноризец. Те всички са еднакви!
Аз ходя, ходя, ходя... и никога не спирам!
Но социализмът къде е?
В семинарията влизате наперени петлета, а излизате скопени.
Карлино, кажи им, че сме поумняли.
Свещениците първо ще ви подкрепят, а след 3-4 години - шут отзад.
Затова - "Да живее Ленин"!
- Какъв Ленин? Виж какво стана!
Народния дом вече го няма, членски карти нямаме, вестници нямаме!
Ето ти вестник! Виж!
Виж. Ето ти доказателство, че другарите още ги има.
Пишат и печатат, с риск да бъдат арестувани.
Виж през колко ръце е минал! Научи го наизуст. Научи го,
защото когато той се изпокъса, ти ще трябва да разказваш на другите
какво е било написано там. Дръж.
- Да, ще науча вестника наизуст...
Но как ще продължаваме напред без Съюза?
Без водач, който да ни ръководи. Ти беше прав, Олмо.
Ние сме разединени. Ако протестираме ще ни тикнат в затвора.
Не може да продължаваме така... Без партия.
"Партия"! Партията не е оправдание. Партията това си ти!
И Еуджения, и Енцо, и Армандо,
и там, отвъд реката, цялата фамилия Дзали.
И там, надолу по пътя, фамилия Гуерчо.
Тук е партията, навсякъде, където някой работи! Тук е партията!
Зад решетките на затвора, където са всичките ни другари.
Ето къде е партията! Кажи им, Еуджения!
Когато пеехме "Bandiera Rossa", на час ни даваха по 30 франка.
Сега когато пеем "Giovinezza"...
"Стотина работници бяха арестувани в червените манифактури,
135 - в мините Монфалконе..."
Анита! Къде е дъщеря ми? Анита!
Олмо! Олмо, тя отиде да учи при господарката!
Коя господарка?
- Синьора Ада!
"..стачкуващите работници проведоха яростна
манифестация, нападнаха и превзеха кметството.
На помощ от Милано бяха изпратени 2 камиона карабинери,
в стълкновенията с войската загинаха двама души."
Ще имаш ли кураж сега да се върнеш при жена си?
Искам възможност за реванш.
- Успокой се, Ферари, успокой се.
Вече проигра оборите и добитъка. Какво още имаш да заложиш?
Искаш да свършиш като кмета на Мантова?
Той имаше достатъчно чест, но поради липса на пари
беше принуден да заложи жена си.
Да живее Италия!
Ох, какъв съм и аз... Извинете.
Синьор Алфредо. Кавалер Пиопи иска да говори с вас.
Да го пусна ли?
Колко пъти съм ти казвал да не влизаш в къщата с кални обувки?
Кавалер Пиопи.
Запознайте се с Кавалер Пиопи. Синьора.
Единствения останал честен човек сред нас.
Моля ви, изчакайте ме оттатък.
Добре, добре. Ще ти дам реванш, и ще загубиш всичко.
Но, в края на краищата ще ти остане здравето...
Добре си ти, забавляваш се с приятели, а ние вече...
не можем да си го позволим. Земята вече не носи такива доходи като някога.
Ние с баща ти бяхме големи приятели, и той винаги ми казваше:
"Внимавай Пиопи, ако не можеш да управляваш, ще свършиш зле."
Но той много ни помагаше.
- О, да, помагаше ни!
След като ипотекирахме всичко, не ни остана вече и метър земя.
Аз не исках да идваме... тя настояваше.
Някога между нас имаше симпатия... Толкова ми е неудобно!
Колко са ви нужни?
- Знаех си, че ще ни разберете!
Вие сте по-добър от баща си.
Остана ли ви още нещо за ипотекиране? - Къщата.
Олмо.
Вилата?
- Да, вилата.
Не можеш да влизаш там.
- Махни се от пътя ми.
Да не си глух, не чуваш ли?
- Махай се от пътя ми!
Нямаш право да се приближаваш до Берлингери. И не ме бутай!
Някой ще ти даде хубав урок един ден... Вън, ти казах!
Не се разбираш от дума, а? Наистина си го просиш, "другарю"!
За кой се мислиш ти? Не разбра ли, че си никой!
Пусни ме да мина!
- Какво става тук?
Обувките му са кални.
Защо си дошъл? Какво искаш?
Аз съм подстрекател, селянин, крадец и убиец...
и искам дъщеря си веднага!
- Атила!
"Под...
- Чети.
"Къщата под сливата е моя замък."
Браво.
Анита, прибирай се вкъщи.
- Татко, не сме свършили още.
Не ми харесва да идваш тук, и ти го знаеш.
Тя трябва да се научи да чете и да пише, нали?
Хайде.
На какво си играеш?
На майка?
Той е прав. Мога ли да знам какъв е този мисионерски порив?
Кой те е молил да се занимаваш с това?
Обичам това момиче!
- Не ме интересува дали я обичаш!
Момичето тук не е на мястото си!
Остави намира чуждите деца.
Добре, от днес нататък ще се посветя на нашите деца!
По дяволите! Посвети се по-добре на мен!
Ноември е най-жестокия месец от годината.
Тази кучка!
Проклета кучка!
Ключа. Дай ми ключа. Ключа!
Ако ти се пие иди в кръчмата.
В този дом сме порядъчни хора. Не го ли знаеше, а?
Дай ми ключа!
- Ще ти го завра отзад този ключ!
Каква тъпачка съм!
Голяма глупачка съм! И защо да не пиеш?
Разбира се, че трябва да пиеш, нали си господарка!
Нали си господарка? Разбира се! Сега ще ти отворя, пий колкото искаш!
Помогни ми. Защо не ми помогнеш?
Защо не пиеш?
- Пресекна ми глътката.
Кръщавам те с името: тлъста свиня!
Ада!
Добър вечер.
Отивай да лягаш, пакостнице. Бягай.
Ада.
Лека нощ, миличка. Сладки сънища.
Синьора, искате ли чаша вино?
Може би да, защо пък не?
Отвреме навреме чаша вино не вреди.
Разбира се, че не. Даже две-три.
Хубаво е тук.
И какво му е хубавото?
Анита, приготвяща се за сън, миризмата на супа,
фактът, че ви е хубаво да сте заедно,
майка ти, дремеща край огнището.
Щом толкова ви харесва, елате да живеете тук.
Ще ви сложа едно легло там.
Видяхте ли портите на двора?
Всяка вечер стопанката идваше и ги заключваше.
Дори си спомням и ключа, беше толкова голям.
А ние, селяните, оставахме вътре.
Като в затвор.
Можехме да пеем, да танцуваме, да раждаме деца, да умираме,
но не можехме да излизаме извън тези порти.
Оставахме заключени вътре като добитък, до зори.
А после?
- А после!
Господарят изпращаше слугата си да отвори вратите.
И това не беше в Средновековието, беше съвсем неотдавна.
По времето когато дядо ми беше още жив, а за бях малък.
Веднъж Алфредо се изхитри да влезе и да остане заключен с нас.
Сега вратите са отворени,
но той вече не идва.
Какво мислиш за Алфредо?
Господарите са наши врагове и ние искаме да ги унищожим.
Алфредо е господар.
А аз?
- Вие сте господарка.
Не, не е точно така. Аз съм жена на господаря.
Не мислиш ли, че майка ти би била доволна Анита да учи?
Олмо. Олмо...
- Розина, разбудихме ли те?
Олмо, трябва да бягаш, сънувах страшен сън. - Да, мамо.
Бях на върха на планината, и там беше Лео, дядо ти. - Ела...
Той ми каза: "Погледни надолу" И аз прозрях в бъдещето...
И видях един куц, един сляп и един без глава.
Олмо, вземи Анита и се махайте. Тук ще настъпи гибел и разруха!
Боже!
- Чу ли?
Той е тук! Там, вътре, виждам го ясно. Виждам го всяка нощ.
Дошъл е да шпионира.
Махай се, махай се! Остави ни намира!
Направи нещо!
Тук ли е?
Тук.
Котка!
За теб всичко е нормално и спокойно.
А аз виждам всичко опръскано в кръв.
Мразя всичко това... Страх ме е.
До гуша ми дойде всичко!
Не се ядосвай, и на мен ми писна.
Всеки път, когато в нас се появи желание,
трябва да се крием, като крадци
на тавана.
Нещата могат да се променят, ако искаш. Да командваш ти в тази къща.
Алфредо е слаб и нерешителен, а Ада винаги е пияна.
Всички ключове са в теб, нали така, кокошчице?
Не. Имам право на собствен дом, като истинска синьора.
Може и да се уреди един.
- Кой?
Вила Пиопи. Скоро изтича срока на ипотеката...
Представи си само: ние двамата в гостната...
облечени в прекрасни копринени халати,
слушаме радио.
Влиза слуга в ливрея и поднася две чаши вино Марсала.
Марсалата е за серсемите.
Аз искам шампанско.
Трудна си, земльо ти... тежко по теб се ходи...
Върви, ходи, тъпчи... земята с пот ори...
върви, ори... напред-назад по нея...
Стой!
Ей!
Стела, какво е станало? Къде бягаш, красавице?
Арестуваха ги! Мъжа ми и брат му Анджелино, арестуваха ги!
Кой?
Войниците. Отвеждат ги!
Войници? Чакай малко!
Вие идвате с мен!
Олмо, остави това, недей.
Само по-лошо ще им сториш. Скрий този пистолет.
И теб ще те отведат, да не си полудял?
В затвора!
Да, в затвора.
Затвор.
Олмо! Какво си намислил?
- Затвор!
Олмо, върни се!
Стела, чакай!
Мартино! Джелиндо!
Стела!
Дръжте се, другари! Ще ви измъкнем!
Мълчи! По-лошо ще стане!
Дръжте се! - Не!
- Мартино! Джелиндо!
Успокой се, успокой се.
Ние сме стотици! Хиляди! Хиляди!
Всички затвори в Италия няма да са достатъчни!
Какво искаш да направиш? Не виждаш ли, че си сам?
Стела, спри!
Не! Не! Партията няма да ви изостави!
Да, но оковите са здрави!
Може би Господ ще се смили.
- Да, може би.
Откакто умря мъжа ми, вечно съм в дългове,
но винаги съм отделяла пари за благотворителност, за "Христовите рани"
И сега, когато нямам пари да си изплатя ипотеката...
ако трябва да избирам между ипотеката и "Христовите рани", ще избера раните.
Но тези безбожници ще ме съсипят. Повярвайте ми.
Това са фантазии...
Да мислиш лошо за другите е смъртен грях.
Не ми ли вярвате?
Тогава какво е това? Вижте!
Махнете я! Аз дори живи котки не обичам!
Подхърлили са ми я на леглото. Защото ме мразят, затова са я убили.
Причиняват ми страдания, защото искат да се отърват от мен!
Без капчица жал!
Това е колата й.
- Най-после!
Вземи.
Не бързайте, влезте.
- Не, късно е, ще се прибираме.
И да не преяждате!
- Честита Коледа! - И на вас!
Добър вечер.
Ще се видим по-късно за лотото?
- Да, преди полунощ.
Ура!
Честита Коледа.
- Честита Коледа.
Весела Коледа на всички.
Весела Коледа.
- Знаеш ли откога те търся?
Синьора Берлингери вече не може да пие в дома си,
защото ликьорите са под ключ.
Не може да пие и в кафенето в центъра,
защото скъпоценният ми мъж ми забранява.
Затова сега е принудена да обикаля кръчмите.
Ще ме принудиш да те пратя в лудница.
Тук мога да пия. Мога и под масата да се търкалям.
Тук изобщо никой не ме познава.
Хайде, ставай, отвращаваш ме.
Цялото ти лице е подпухнало от алкохол и вониш. Ставай!
Ставай!
И вие ли сте отвратени?
Лицето ми... подпухнало ли е?
Воня ли?
Имате ли нужда от помощ, синьора?
Не е твоя работа, не се меси. Не ставай глупак!
Знам защо не искаш да пия.
Защото когато пия, добивам смелост да ти кажа истината в очите.
Ти си станал вече друг, променил си се.
Ти се заобикаляш с високомерни и вулгарни хора.
Подли слуги и убийци!
А ти самият си по-лош и от тях.
Елате, пийнете с нас. Мъжът ми иска да се запознае с вас.
Хайде да си вървим. Късно е вече.
Хайде, ставай. Тръгваме. Остави ги.
Не ставай идиот. Хайде, глупако.
Не, почакайте!
Един момент!
Не може да откажете по чашка.
- По-добре да си вървим, синьора.
Къде ще вървите?
- Да се поизмием, синьора.
Защо?
- Коледа е.
О, не! За Бога, останете тук. Така сте си много хубави.
Ще ми подариш ли шапката си?
Наистина ли я искате?
- Да, за спомен.
Извинете, синьора. Извинете.
Какво искаш? Кажи ми какво трябва да направя!
Ще затваряме.
- Да, благодаря.
Ще ти взема палтото.
Въглища! Купете си въглища!
Дървени въглища.
Уличница, флиртуваш с всички, харесваш всички, нали?
Даже Олмо.
- Олмо? Що за фантазии!
И когато те видях в неговата къща, това също ли беше фантазия?
И това, как се гледахте един друг?
Даже миришеш на него!
Ти си глупак! Олмо никога не би се забъркал с жена на фашист!
Фашист? Аз не съм фашист!
Ако още веднъж го кажеш, ще те убия!
И ще те убия, ако още веднъж те видя с него!
Защо не признаеш, че ние с теб вече не можем да се любим.
Карате ли се, щастливци? Това значи, че се обичате.
Как сте?
- Добре.
Познаваш ли я?
- Мисля, че да.
Седни.
Елиде?
- Да.
Това е Ада.
Запомнили сте името ми.
Не си тукашна?
- Не.
Изглеждате като синьора.
Но вие наистина сте синьора, нали? - Тя ми е жена.
Знаете ли, след онзи ден нямах повече припадъци.
Кой знае какво ми е било.
А после срещнах добър човек. Харесвах го, и много го обичах.
Когато мама почина, се омъжих за него. Беше добър работник.
Наехме си къща в предградията, аз и досега живея там.
А той? - Той един ден изчезна и повече не го видях.
Дори и да си е намерил друга жена, аз съм доволна.
Научих се на занаят и сега напълно мога да се справям и сама.
Само дето нямахме деца. Това е единственото, което ми липсва.
Така и не разбрах, моя ли е вината или негова.
Тортата ми! Съвсем забравих.
Защо не останете и вие да вечеряте с нас?
Те са добри хора, приятни.
Къде ще вървите в това време? Ще ви хареса компанията, ще видите.
Алфредо, искам дете.
Всички на Месата!
Честит празник, Оресте.
- Честита Коледа!
Ще се моля за теб.
Внимавай, Оресте. Да не те отнесе Дявола.
Не ме е страх от дявола, защото дявола е червен!
Чия е тази красива вила?
- На Атила Меланкини.
Късметлия е той. - Сам ли живее?
- Не, със своята любима Реджина.
На тази двойка завиждат всички в Долината.
Сериозно? Но Долината това сме ние.
Честита Коледа, синьорина Реджина.
Защо стоите на студа? Заповядайте, влезте!
Честита Коледа и на вас, синьора Пиопи.
Бързаме, ще закъснеем за Месата.
Ще пийнем по чашка за сгряване и ще идем заедно до църквата.
Тя съвсем се е побъркала.
Първо не ни поздравява публично, а сега ни кани в дома си.
Трябва да се държим любезно. Какво има да губим?
Е, хайде, идвате ли?
Тъкмо ще видим къщата отвътре.
Честита Коледа, синьор Секретар.
Присмивате ми се?
- Все ще станете някога такъв.
Още сте толкова млад! Млад и солиден!
Толкова е изящно всичко тук. Като в чужбина, нали?
Идеалния дом за истинска синьора.
Много елегантен, изискан, пълен с култура.