1900 (1976) (1900 (1976) CD2.sub) Свали субтитрите
- Тихо! Ще събудиш дядо.
Как спи така с отворени очи?
Ха! Той много неща умее, даже веднъж е виждал Гарибалди!
Внимавай! Ако те видят с мен, ще си изпатиш!
Много важно, вече всички знаят, че и аз съм социалист!
Ела да видиш. И моя е вече като твоя!
Как го направи?
- Дърпах.
Лъжец! Направил си го ето така!
Ще те науча на един трик.
- Аз вече го знам.
И аз съм социалист с пробити джобове.
Гледай! Какъв е този прах в далечината?
Това са децата от Долината!
- Къде отиват?
Идват с нас в Генуа.
- Защо? Да садят лук?
О, не... Поканили са ги децата от Генуа,
защото след три месеца стачка вече няма какво да ядат,
и Червения кръст им е осигурил влак,
с който да идат в Генуа! Да живеят децата от Долината!
Да живее Генуа!
Какво ще им кажеш?
- Чакай да се подготвя.
Знаеш ли, че реформистите искат да се плаща...
10 сантима повече на час?
- Сериозно?
А ти знаеш ли, че 10 сантима повече на час,
умножено по 18 работни часа,
правят почти половин милион на месец?
Върви по дяволите!
- Ей, по-внимателно!
Ще ми счупиш врата.
Слушайте! Революционерите казват,
че земята трябва да принадлежи на тези, които я обработват.
И че не трябва да има вече господари и роби. Разбра ли? - Да.
Разбрах де! Учил съм ЕТАЛЯНСКИ език!
Италиански!
И РЪЧНИКА съм чел!
- Речник!
Реших вече!
- Какво си решил?
Реших да кажа сега: Да живее революцията!
Да живеят революционерите! Да живее общата стачка!
Да живее!
Сандроне! Виж! Гвардията пристига!
И сега какво ще стане? Какво си намислил?
Ще им дадем урок. Взимай сопата! - Да!
Сега ще ги видим на какво са способни!
Какво става тук? А?
Хванахме ви! Идвате с нас в затвора!
Край, стига!
- Разотивайте се, махайте се!
Всичко да се махне!
Хайде, деца, бързо!
Как не ви е срам? Сега и с децата ли ще се разправяте?
Свине!
Разчистете площада!
Продажни твари! Връщайте се, откъдето сте дошли!
Олмо!
Олмо, вързопа!
Олмо! Олмо!
Не съм страхливец, Олмо. Не съм страхливец.
Ето я моята къща!
Гледай! Гледай!
Вижте ги тези! Те са позор за Италия! Дезертьори! Предатели!
Вижте ги тези престъпници!
Трябва да се разстрелят!
Тура! Тура!
Олмо! Олмо! И теб ли са пипнали?
Тук е ад! Ще ни убият всички!
Проклет да е краля! Проклети да са всички!
Олмо! Олмо!
Реджина, излизай.
Излез! И махни тази маскировка, войната свърши! Вън ти казах!
Да, г-н лейтенант!
- И затвори вратата след себе си!
Старче!
Моето войниче!
Джелсо!
Армида!
"Не знам какво точно става с мен, татко.
Знам само, че няма да намеря покой, докато не открия трите портокала на любовта.
Нека се отправя в търсенето им. Кралят му отговорил, че това е
просто каприз, но виждайки неговото постоянно замислено лице..."
И после? Хайде, чети!
Анита, защо спря да четеш?
Ей.
Ти сигурно си Олмо?
- Да.
А ти?
Анита. Анита Фурлан.
От Венеция ли си?
От провинция Верона.
- Верона?
Лагера ни беше във Верона. Бежанка ли си? - Да.
Изгубих цялото си семейство.
Върви.
Тежко ли е?
Анита, ще довършиш ли приказката? Хайде, чети!
Продължавай!
- Добре.
Мир-р-но!
Слушам!
- Свободно.
Съвсем си изкуфял! Вече не познаваш приятелите си?
Това съм аз, тъпа главо! Не виждаш ли?
Лейтенант, разжалвам те!
Войната свърши, сега никой не може да раздава заповеди вече.
Сега вече ми харесваш.
Сериозно? Целуни ме тогава, храбрецо мой!
Ей!
Нямаше кой да се грижи за твоите гъсеници и буби,
сега тук само плъхове останаха.
Като в окопите.
Помниш ли като видяхме града оттук и никой не ни вярваше?
Изглеждаше толкова близко!
Ти оттук и войната ли успя да гледаш?
Господаря на къщата, живееш си живота ти...
Върви по дяволите, барабар с баща си, майка си, чичовци и всички останали.
Не, Олмо, стига. Свърши вече нашият дял.
Нима вече не се дели наполовина?
Олмо, теб те нямаше, много неща се промениха, които не знаеш.
Знам само, че винаги сме делили наполовина.
Годината е тежка. Господарят взе машини под аренда, плаща на работници.
И какво от това?
- Годината беше лоша!
Да живее нашия герой!
Даже и половината си е чист грабеж! Нали ние работим!
А вие и половината дори не ни давате!
А знаеш ли защо ми се наложи да взимам наемни работници?
Защото всички вие, мъжете,
отидохте на война, за да ви убиват,
както много други глупаци!
- Татко!
Извинявай, но това е несправедливо. Нямаш право да говориш така.
Млъквай и си играй там на оловни войничета, като искаш!
Знаеш ли, колко ми струваше да го оставя вкъщи?
Не знам. Кажи ми. Колко ти струвах?
Много повече, отколкото заслужаваш.
- Аз исках да ида, ти не ми позволи.
Има си хас!
Брей! Каква прекрасна нова сабя си имаш!
Да, прекрасна сабя. Много красива.
И чудесно сече! Сече чудесно!
Гледай, татко! Гледай!
Моите поздравления, лейтенант.
Браво. Това ли е всичко, на което си способен?
На твоята възраст ставах за обора в 4 часа сутринта!
И всички вие много добре си го спомняте!
По време на вършитба винаги пръв ставах
и последен си лягах! Само кажете, че не е така!
Кажете, ако можете!
Браво на моя братовчед!
- Благодаря. И по-добре мога.
...да разширяваш земите. Къде отидоха всички идеали!?
Благоприличие, преданост към църквата, любов към земята,
лоялност към семейството, доверие в банките! - Успокой се, Джовани.
И уважение! Уважение! Уважение! Уважение!
Господарят иска да каже, че тук не остана кой да работи,
и той трябваше да вземе съвременни машини под аренда,
машини, които, както и вие, струват определено количество зърно.
Машини, които улесняват живота. Да, това е промяна,
но това е прогрес.
Гледайте, какво зрелище.
Не си ли съгласен?
Тежко е, а?
Ей! Какво правиш?
Престани!
Стига! Какво правиш? Военната служба на нищо ли не те научи?
Кой е този? - Атила Меланкини, новият управител на баща ми.
И аз съм войник, като теб.
Нали чу какво каза господаря?
Той ви даде вашия дял, всичко, което можеше.
Сега ще работим заедно. Знаеш ли, аз те разбирам...
Не, Олмо! Недей!
Стига.
Жени, чухте ли господаря?
Виновни са мъжете ни, защото са отишли на война да ги убиват.
Виновни са наемниците, защото те не само работят,
но искат даже да им се плаща.
Виновни сме всички ние, защото гладуваме и се разболяваме от тиф.
И пак ние сме виновни, че от три деца, две умират!
Елате насам.
Нищо няма да му стане на господаря,
ако си вземем малко от нашето зърно, а на него оставим останалото.
Хайде, жени, взимайте.
Не говориш като селянка.
- Учителка съм.
За първи път имам образована "годеница".
Госпожице учителка,
свърши ли урока?
Я го вижте този герест петел! На, покълви си!
Хайде, стига! Стига!
Е добре!
Какво става? Къде отивате?
Да празнуваме Свети Мартин.
- Изгониха ни.
Лош народ са тези земевладелци! Само чакат удобен момент да се възползват!
Дори и да не ти е свършил договора, пак те гонят!
Ние сме от Съюза.
- Беритбата на гроздето свърши!
А моя господар искаше да ме опозори!
Сега и нашите жени искат!
Подлец!
Оресте, инато магаре! Махай се оттам, все едно нищо няма да постигнеш!
Моя договор изтича след година
и никой няма да ме помръдне оттук, дори и армията!
Оресте! Оресте!
Оресте!
Оресте, махай се оттам!
Идват дяволите на коне!
И ще отнесат всичко! Всички ще прогонят!
Ни Папата, ни Исус Христос могат да ме помръднат оттук!
Тук живея от 40 години! И сега ще ме гонят!?
(говори на диалект)
Вижте ме! По бели гащи ще ида да протестирам в Рим!
Махайте се, проклетници!
- Вървете да орете земята!
Тогава ще разберете какво значи полската работа!
Пристигнаха най-после! Сега ще нахранят хубаво тези магарета!
Колко ми е хубаво!
Ах! Сега ще свърша!
Свършвам!
Как ли пък не! Теб и слон не може да те накара да свършиш!
Искам истински мъж!
В името на закона - опразнете къщата!
А децата ми къде ще нощуват? Под моста?
Ще спят в затвора, ако не се махнете.
В затвора трябва да лежат господарите, които не спазват договора!
В името на закона...
- Закон, закон... Какъв закон?
Законът е на наша страна! Договорът изтича след година!
Господарите искат да им откраднат цяла година работа!
Анна-Мария протестира против тяхното изгонване.
Хайде, бързо. Слизайте долу. Нужни сте ни и вие!
Хайде, жени! Това е последния Св. Мартин, който празнуваме!
Този подъл закон винаги е на страната на господарите!
Винаги защитава само тях!
Не си тръгвайте! Елате и останете с нас!
Няма да им позволим да минат!
Стойте! Стойте! Искат да изгонят Оресте!
Св. Мартин свърши!
- Слизайте! Бързо, елате!
Слизайте от каруците!
Патрул, наляво!
Патрул, стой!
Сега гвардията ще им устрои хубав празник на Св. Мартин.
Саби горе!
След мен! Да вземем колове!
Хайде, бързо! Колове!
Хайде, всички заедно!
"Жени сме ние и не знаем що е страх.
От любов към нашите деца.
Жени сме ние и не знаем що е страх.
От любов към нашите деца. Ще браним ний Съюза!
Оле, Ола, Съюза се разраства.
И ний сме социалисти, и ний сме социалисти
Оле, Ола, Съюза се разраства.
И ний сме социалисти жадуващи за свобода.
Свободата без единство е невъзможна..."
Ще трябва всички ни да убиете! Оттук няма да минете!
Жени сме ние и не знаем що е страх.
Гласът е нашето оръжие,
Жени сме ние и не знаем що е страх.
Браво, момчета! Покажете им как се посяга на чужда собственост!
Собствеността е неприкосновена!
Спрете атаката!
Взвод назад!
(пеят на диалект)
Юнаци, няма що! Страхливи лайна!
Така ли ни защитавате?
Мерзавци! Страхливци! Безделници!
Всички ви ще изпозастрелям! Престъпници, крадци, болшевики!
Какъв дявол ти е влязъл в главата? Искаш сам да воюваш?
(пеят на диалект)
Целият съм раздърпан!
Всички са се събрали там. Отивай, трябва да се запознаеш с тях!
Какво чакаш? Това е твоя шанс!
Искате да действаме като в Ривароло. Но в Ривароло имаше загинали.
И сега червените се сдобиха с мъченик,
и строят паметник на площада, затова ви казвам...
Неправилно казваш, Пиопи. Пропускаш най-важния коз.
В Ривароло допуснаха грешка, и аз знам каква:
допуснаха само един мъченик. Това им беше грешката.
Ако ударя кучето си с пръчка - файда няма да има.
Ако ударя два пъти - също.
А ако получи десетина удара - ще се научи. И то бързичко!
Може ли аз да кажа?
Тук, в църквата, са ни кръщавали.
Взимали сме причастие.
Тук, в църквата, сме се женили.
И тук трябва да ни внесат,
през тази врата, с краката напред.
Надявам се да не е скоро.
Всички знаете кои са били Кръстоносците.
Знаете ли какви са били Кръстоносците?
Младежо, говорим си неща, които и теб те засягат.
Ти ме накара да дойда, сега ме остави намира.
Църквата...
Даже църквата,
когато е било необходимо, е вадила меча от ножницата!
Какви са болшевиките всъщност?
Полуазиатци. Ето какви са.
Като Сарацините.
Монголи, занимаващите се с подривна дейност,
и които, ако така продължават, ще изгонят всички нас!
И ще заграбят всичко за себе си!
Прав ли съм или не?
Прав ли съм или не?
Кажи, Пиопи?
Защо само си приказваме!? Трябва да ги избием всички!
Не искаме насилие или мъст.
Искаме ред.
Ние сме новите Кръстоносци.
Трябва да вдъхваме смелост в нашата младеж.
Те само чакат знак от нас.
Тогава нека им дадем този знак.
Хайде, давай!
Вече един път спасихме Родината си.
Ние бяхме в окопите, а сега сме тук.
Така си е. Когато се създава фирма е нужен стартов капитал.
Солидарност! Единство! Италия има нужда от стимул!
Така не би постъпил и последния негодник.
И в града хората работят.
Представяш ли си физиономията на баща ми, ако ни види заедно?
Баща ти. "Уважение! Уважение! Уважение!"
Баща ти е един крадец, който иска да го уважават като господар.
Така ли? Когато аз стана господар, ще бъда 100 по-лош от него.
Тогава ще те удуша!
Трябва да се запознаеш с чичо Отавио. Ще ти допадне.
Той не е като баща ми. Той мисли като нас. Знаеш ли...
Позната ми е тази музика. Знам кой я свири.
Монтанаро! Аз съм Д'Алко Олмо! Не ме ли помниш?
Ох!
Плешивко! Малък негоднико! Нека те погледна!
Колко полента изядохме заедно!
- Колко полента!
Олмо! Олмо!
Чакай.
Сега ще се върна.
Да помогнем на това хубаво момиче.
- Няма нужда...
Чакай, Алфредо! Помниш ли Монтанаро? Ето го там! Сега се връщам!
Живея на втория етаж.
Ние сме близнаци, знаете ли?
- Лъжец, само ме баламосвате.
Вярно е. Винаги сме делили всичко по братски.
Всичко негово е и мое, а всичко мое - също си е мое!
Здравей, Елида.
- Здравей.
Добър ден, синьора.
- Добър ден.
Николета, ти къде?
- Слизам долу!
Пълно обслужване.
- Благодаря.
Домашна парцуца! Сто години не съм пил.
Искате ли малко?
- Да, но аз черпя.
Ето, искам да платя добре за нашите питиета.
Чакайте, и това също. Аз винаги добре плащам.
И това.
Да се задавиш дано с твоите пари!
- Защо? Тя е доволна!
И ти трябва да пийнеш с нас.
- По-добре не, става ми лошо.
Щом не искаш да пиеш, поне се съблечи.
Видя ли? Знаех си, че е проститутка.
Не е проститутка. Просто й трябват пари.
Ако не беше проститутка, нямаше да вземе парите ми.
Значи твоите пари я правят проститутка.
Както и да е, важното е, че ми изпразни джобовете.
А вие какво чакате? Няма ли да се събличате?
Отивай ти пръв.
- Не, не. След теб.
Не, настоявам ти да си пръв.
- Не, не, ти плащаш - ти си пръв.
Студено ми е. - А аз треперя.
- Ти си по-голям от мен.
Кажи, кой искаш да е пръв?
- И двамата.
Двамата едновременно?
- Така по-бързо ще приключа.
Аз също легнах под влака? По време на стачката. Червения влак.
Аз лежах там на релсите, а ти профуча над мен.
Кой ще почне?
Твоя приятел... Опитай ти, може ти да успееш.
Имаш ли си любима?
Какво бе?
- Мислех си за прекрасната Анита.
Остави Анита намира.
- Това твоята любима ли е?
Хайде, пийни и ти.
- Не, не бива. После ставам една особена такава...
Още по-добре! Хайде, пий, пий. Ще се забавляваме добре.
Ето така.
Искаш ли да се ожениш за нея?
- Тя вече и така е моя жена.
Но не сме женени. Тя ми е другар.
Никакви бракове, те са болшевики. Свободна любов, разбираш ли?
Ръката ли ти се измори?
Знаеш какво е това свободна любов, нали?
Не ми задавай трудни въпроси.
- Отговори! - Остави я намира!
Нищо не знам аз, съвсем неука съм.
Защо ме лъжеш, мръснице?
Много добре знаеш какво е свободна любов.
Срам ме е.
Срам ме е .
Моля ви, вървете си.
Моля ви...
Моля ви.
Вървете си!
О, Боже!
Епилептичка!
- А?
Хайде, бързо, да се махаме!
Извикай някого! Иди да извикаш някой!
Синьора!
Не се треси така, успокой се!
Стига, моля те! Престани!
Нищо не сме й направили.
- Оставете я.
А ти, глупачке? Нали знаеш, че не бива да пиеш.
Да извикам ли лекар?
- Няма нужда. Ще й мине.
Само трябва малко търпение.
Алфредо!
Чичо Отавио!
Аз съм, Алфредо!
Има ли някой тук?
Ехо!
- Кой е?
Извинете, не исках да ви притеснявам.
- Отавио не е тук.
Добре, ще мина друг път.
- Имате ли цигара?
Не, не пуша.
- Браво на вас.
А вие коя сте?
- Ада, и имам нужда от цигара.
А аз съм Алфредо, и ми трябва моя чичо.
Цигарка?
- Ах! Спасителю мой!
За такава дреболия!
Чичо Отавио.
- А ти как се оказа тук?
Цял ден ми върви наопаки.
Идвам в града за малко развлечения и на какво попадам? Епилептичка.
Виждал ли си някога епилептичка?
Мога ли да ползвам банята?
- И питаш?
Донеси я тук.
Подпри я тук.
Цяла сутрин бях на този аукцион.
Боже, колко е уморително да търсиш красотата.
Бедничкия, съсипваш се от работа.
Погледни я само. Прекрасна е. Естествено, никой не я хареса.
Немски художник, съвсем млад. Мое откритие, между другото.
Според теб, какво прави той?
- Спи.
Не, мъртъв е.
- Казвам ти, спи.
Мъртъв е.
Виж му ръката.
- Ръката е мъртва, но той спи.
Знаеш ли, влюбена съм.
- Пак ли?
Да, но този път е сериозно.
Да видим дали ще позная: Итала?
- Бугати.
А управлението?
- Торпедо.
Но това е безумна любов. Прекалено скъпо е.
Торпедо? Точно такава мислех да си купя утре. - Можеш ли да караш?
Да, да... не, но това изобщо не е трудно.
Твоят племенник изглежда е изпечен лъжец.
Браво, браво. Никакво съжаление!
Харчи на воля паричките на тази скръндза, брат ми!
Как е майка ти?
- Рисува си през цялото време.
"Мъгливите простори на Долината"
Моите изгубени земи.
Отавио, мога ли да взема колата?
Ще закарам племенника до вкъщи.
- Племенника е готов!
"Бррм, бръм, първа, втора, трета: най-дръзките скорости на света.
Четвъртата е противна - стара, сива и рутинна."
Харесва ли ти?
Да, да... хубави стихове. Малко модернистични си падат, но...
Модернистични? Невежа! Те са футуристични!
Хайде, прочети още нещо.
"Циганко мургава, с какво ме дари -
с целувка и една лукава усмивка."
Да, харесват ми!
Наистина. Жалко, че са толкова кратки.
Точно затова са хубави.
- Какво правиш?
Вече са прочетени от двама. Износени са. - И ги изхвърляш просто така?
Защо не ни пускат? Говеда!
Прекрасна синьора!
- Искате да минете?
Да, искам да мина.
Атила, виж там!
- Напред!
Задминавай сега.
Сега е подходящ момент, давай.
Давай.
Минавайте, синьор Алфредо!
- Твои приятели? С лица на убийци?
Не, не. Не са ми приятели. Бързат пак за някой погром, ненормалници!
Противни са ми! Не мога да ги гледам.
Изобщо вече нищо не искам да виждам. Уморих се!
Какво правиш? Изправи се! Гледай си пътя.
Нали ти казах, че не мога да шофирам. Ще се обърнем край пътя!
Не искам да виждам! Нищо не виждам! Аз съм сляпа!
Аз съм сляпа! Сляпа!
...младостта..
...на света.
Пиетро, прочети на глас какво си написал.
"Комунизмът е младостта на света."
А сега, Олмо, искаш ли да ни разтълкуваш тези думи?
Какво значи това...
Това значи...
Синьора учителко?
- Другарка.
Синьора другарка.
Аз съм на 71 г., и понеже съм комунист, то в леглото съм като младеж.
Бриганте, тук идваме да се учим, а не да се хвалим!
За днес уроците приключиха.
Ще охраняваме Народния дом.
- И ще изучим тази бутилчица.
Тръгваме ли?
Много скапан ден.
Бях в града с Алфредо...
Виж...
- Нищо интересно нямаше...
Добре стана, нали?
Разходихме се.
Пихме по чашка...
Нали знаеш... как е в града.
Знам, знам.
Е да...
Ученици! Най-младия гони 80-така!
Всички отидоха на танците, затова реших...
Напразно си губиш времето с тези старци. За какво им е?
И аз исках да ида на танците, но те чаках теб!
Ще танцуваш с това шкембе?
Анита!
Недей, хей!
Анита, недей!
Сега вече ми е по-добре.
- И на мен също.
Девет! Девет!
Пет! Седем!
Шест! Пет! Пет!
Какво имаш в тази твоя глава?
А? Какво?
Имаш ли друга жена?
- Не.
Не?
- Не! Не!
Нямам друга жена.
Хайде, да потанцуваме.
Танцувала ли си някога в сеновал?
- Не, за първи път ми е.
Чакай ме тук. Ще потърся нещо за пиене. Изчакай ме.
Благодаря. После ще платя.
- Няма проблем.
Алфредо! Алфредо, къде си?
Алфредо!
Не ме оставяй сама!
Алфредо.
Няма страшно. Просто съм сляпа. Нищо не виждам.
Музиката е прекрасна. Моля ви, не спирайте само заради мен.
Хайде, свирете. Музика!
Бързо! По-бързо!
Още по-бързо!
Невероятно е! Завърти ме!
Жалко, има толкова красиви очи!
- Да, красиви са.
Алфредо, целуни ме.
Виж я тази сляпата! - Искаш ли вино?
- Не, не. - Да, да, трябва да пийнеш.
Щом аз трябва да пийна, значи и ти трябва да пиеш.
Значи, и двамата трябва да пийнем. Затова да пием двамата...
Сляпа, а?
Но ти не си Алфредо! Кой сте вие?
О, какъв срам! Не ви ли е жал за бедната сляпа?
Чудовище!
Внимавай!
Алфредо.
- Стига с този театър.
Алфредо, никога не ме оставяй вече сама. - Престани!
Ти си жестока.
- Не ми се карай.
Това е Олмо, моят най-добър приятел, а това е Анита...
Ада. Това е Анита, а това Ада.
Колко е красива!
Колко е хубава!
- И колко е пухкавка!
Първо с епилептичка, а сега със сляпа?
Ако продължаваш в този дух, ще трябва да откриеш болница!
В действителност ти си слепия.
Готово ли е?
Бедната сляпа жена, а?
Благодаря, благодаря! Ти ме спаси!
Страхувах се, че това ще продължи цялата вечер.
Дойде тук елегантна, напарфюмирана за да се надсмиваш? Глупачка!
Как ни наричахте вие нас? Селяндури? Дръвници? Така ли?
Да, права си. С мен често става така.
Прихваща ме нещо, по-силно от мен. Нищо не мога да направя.
Тогава затварям очи и се блъскам в хората. - Отвори очи по-добре.
Какво вижда тя? Какво вижда?
Какво вижда? Тя вижда, че аз съм щастлив.
Не трябва да се променяме. Никога. Трябва да си останем едни и същи.
Дайте ми ръцете си, ето така, всички заедно.
Чувствате ли това, което чувствам и аз?
Да помним този момент винаги, даже когато не сме заедно.
Хей, вижте!
Ужасно е.
Съжалявам. Моля да ми простите.
Беше... беше глупава шега.
Извинете.
- Хайде, няма нужда.
Съжалявам, никого не исках да обидя! Простете ми.
Не съм сляпа! Не съм сляпа! Простете ми!
Погледнете ме, аз ви виждам! Виждам ви всички!
Тя пияна ли е, или нещо...
Ами, как ще е пияна. Тя е невероятна!
Тя пуши, кара кола и даже пише стихове.
Толкова е модерна. Абе, какво ти разбира на теб главата.
Не са ти ясни на теб тези неща, селяндур!
Елате! Елате всички!
- Защо не ме слушате?
Внимателно!
- Елате!
Бягайте всички!
Фашисти! Мръсници! Всички ви ще избия!
Хей, какво ти е? Слушай...
Кой си ти всъщност? Та ти не ме познаваш!
Какво искаш от мен?
Противен си ми.
Казвам се Ада Киостри Полан. на 21 години, най-лошата възраст.
Баща ми е нарисувал главата на краля на банктнотата от 10 лири.
Затова винаги сме живяли сред парите, но винаги без тях.
Сирак съм. Преди три години на нашите им хрумна прекрасната идея
да организират алпинистка експедиция за милионери. И изчезнаха на Монблан.
Умряха така, както и живяха: отвъд възможностите си.
Нямам нито братя, нито сестри. И мога да ходя където поискам,
и да живея с когото си искам!
Какво се е случило?
- Народния дом гори!
Какво нещастие!
Не искам.
Не, не искам! Не искам! Не искам! Не искам! Не!
Ела при мен.
Целуни ме.
Защо не ми каза, че си девствена?
Защото нямаше да ми повярваш.
Със сигурност.
Значи не си любовница на чичо Отавио?
Аз - любовница на Отавио?
Не! О, не!
Събудете се!
Пиетро Пекораи, 78 години.
Събудете се!
- Земеделец.
Събудете се! - Експлоатиран от земевладелците, убит от фашистите.
Събудете се!
- Дечимо Монати, 74 години,
ратай от 8 годишна възраст!
Експлоатиран от земевладелците, убит от фашистите!
Събудете се!
- Джио Дзуоли, 72 години.
ратай от 7 годшен!
Експлоатиран от земевладелците, убит от фашистите!
Събудете се!
Отворете прозорците! Елате и вижте!
Събудете се!
Елате и вижте!
Събудете се!
Събудете се!
Никой няма.
Напразно, няма смисъл! Край! Това е края!
Не! Не! Ние сме силни!
Ние сме много! Ние сме единни!
Всички са убити.
Слушай. Чуваш ли?
Ето ги, идват.
Чуваш ли, идват. Идват!
Ето ги. Виж.
Не ми е добре.
- Чакаме дете...
Ти си дете... Рано е още.
Това е края.
Видя ли?
Те всички са роднини...
Ей, Барони, сигурно са хиляда, не по-малко.
Там отвън има две хиляди комунисти!
Ей, Барони, на погребението ли беше? Съжаляваш ли вече?
Мислиш, че сме допуснали грешка?
Никога за нищо не съжалявай и не се страхувай.
Ако трябва да ни е страх от нещо, то това е от нас самите.
Да направя ли още подгъви? Ще стане по-елегантно.
Не искам да бъда елегантен. Искам да бъда силен!
Това не е просто риза, това е символ!
Това ще бъде нашето знаме за народа! Нали така, Барони?
По-мъжествен?
- Мъжествен! Мъжествен!
Не искам да бъда красив. Искам да съм мъжествен!
Ще има черни ризи за всички ви и ще ги носите до смъртта си!
Дай ми котката.
Слушайте: комунизмът е хитър.
Той подвежда чувствата ви, както това сладко коте,
което ви кара да се умилявате.
Комунизмът е епидемия, която може да разруши света.
Елате с мен.
Представете си, че тази котка е заразена с комунизъм.
И вие не трябва да мислите за нея,
а за всички останали котки по света. И трябва да ги защитите.
Да ги предпазите от тази епидемия.
Трябва да погледнете тази котка и да си кажете:
това не е просто една красива котка, това е комунист.
И трябва да я унищожите!
На оръжие!
На оръжие!
На оръжие фашисти - терор за комунисти!
Баланса ще запазим - сметките си ще разчистим.
Звено сме ние от една верига
и своя идеал ще носим до смъртта си...
Какво ще направим с комунистите?
- Ще ги накараме кръв да серат!
А с тези от Съюза?
- Ще ги накараме кръв да серат!
Край на първа част