1900 (1976) (1900 (1976) CD1.sub) Свали субтитрите
Авторите изразяват своята благодарност на всички селяни и селянки от Емилия Романи,
които със своя бит и традиции, със своя ентусиазъм, песни
и култура, допринесоха за създаването на този филм.
Дивите планини ни превърнаха във вълци.
25 април 1945 година - Освобождението на Италия
Нашият лозунг е: Свобода или смърт!
С оръжие в ръка се спускаме от планините,
готови за бой.
За всички неотмъстени жертви,
за всички изтерзани лица,
ще се разплатим на барикадите -
куршум за куршум
Ще се разплатим на барикадите: куршум за...
Свърши... войната...
Защо?
Всички насам! Бързо!
През живота си дори кокошка не съм убил!
И аз искам.
Бъдете внимателни! Гледайте да не ви убият!
Жените да натоварят сеното! Ако завали, ще подгизне!
Какво искаш?
И аз искам една. Аз прерязах телефонните жици!
Тигре, моля те, дай една и на мен! Тигре! Ти ми обеща!
Леонида, ела насам!
Ето, вземи и пълнител.
Къде хукна, Леонида?
- И аз искам да убивам!
...от радиостанцията в Милано, която превзехме преди няколко часа.
Най-накрая свободен, Милано приветства италианския народ.
Говори командирът на партизанския отряд "Джакомо Матеоти".
В този велик и радостен за нас момент
нашите мисли са отправени към всички паднали на фронта
в жестоката борба с варварите национал-фашисти.
Но преди всичко...
Леонида! Какво правиш тук?
Не те видях да влизаш.
Какво сериозно лице! За какво ти е тази винтовка?
Махни се!
Да живее Сталин!
- Да не си се побъркал?
Да живее Сталин.
Атила и Реджина.
Атила и Реджина!
Помниш ли онзи месец април?
И дългия влак, пълзящ през полето...
Реджина!
Реджина!
Атила!
Ето ме!
Хайде, ела!
Ето ти!
Лястовичките се върнаха.
Почакай, почакай.
Знаеш ли, че дядо ми е умрял тук?
Сядай!
Седни!
Знаеш ли, че в Америка всяка крава си има своя поилка?
Но това са американски крави, те имат всички удобства.
А ти? Би ли искал да отидеш в Америка, Леонида?
Викай ми Олмо!
Не се ли казваш вече Леонида?
- Партизанското ми име е Олмо.
А ти знаеш ли кой е Олмо?
- Да, той е бил най-смелият.
Най-смелият...
Е, войниче, какво смяташ да правиш със своя господар?
Няма вече господари.
Много години преди това...
Верди е починал!
Джузепе Верди е мъртъв!
Напъвай, напъвай!
Напъвай!
- Ето, роди се!
Давай, вече излиза! Напъвай!
Затвори вратата!
- Дръжте се прилично, деца! Тихо!
Момченце! Момченце!
Розина роди момче!
Момче!
Момче! Момче!
А тази безотговорната?
Чу ли, нещастнице?
Селякът се е родил преди господарския син!
Какво да направя, да се кача и сам ли да го измъкна?
Елеонора, напъвай! Хайде, можеш да го направиш, знам!
Давай, по-силно! Напъвай!
Напъвай!
По дяволите!
Татко.
Татко!
Алфредо се роди! Алфредо!
Ще го кръстим на мое име!
А ако е момиче?
- Но нали не е момиче, а?
Татко, да не мислиш, че не мога да различа момче от момиче?
Този вече си има "пистолетче".
Има досущ очите на баща си.
И парите на дядо си.
Какво прелестно бебе...
Джовани! Джовани! Джовани!
Да?
- Как се чувства майката?
Прекрасно!
- Целуни я от мен!
"Дихание жарко се лее от ясното лятно небе.
Призовете в загрубяло си сърце
добродетелите на славните свои отци."
Добре, добре. Разбрахме. Джовани!
Да, татко? - Напиши на оня безделник, брат ти.
Хайде, пиши. Готов ли си?
- Да, татко.
"Отавио... " Какво, нямаш ли някой къс хартия?
Отавио Берлингери, Хотел де Бен. Лидо, Венеция.
Съобщаваме за раждането на първия Берлингери в 20-ти век! Точка.
Дай Боже, да не прилича на теб. Точка.
Намери ли си жена... Въпросителна. Прегръщам те. Татко.
Всичко ли записа?
- Разбира се, татко.
Добре.
Пристигна сестра Дезолата!
Скъпи братко.
- Момче е! Момче!
Браво! Браво!
Разтоварвайте всичко, няма да се върна вече в манастира!
Монсеньорът ме пренебрегва, не се интересува вече от мен.
Предпочита послушниците. Поне ще постоя със семейството си!
Слушай, слушай, какво ми се случи наскоро... - Шапката ми!
Алфредо!
Слава на Бога.
Боже мой! Тази къща е пълна със свещеници! Те ме преследват!
Ей, Гърбушко, какво виждаш там?
Сняг. Много сняг, като през зимата.
А още?
- Катедрала с кули!
А още?
- Бутилки!
Какво?
- Бутилки!
За живота...
който ти се усмихва...
Господарю, там вътре е Рая, а вие сте Бог Всемогъщ.
Ако имах ключове! Какъв добър Свети Петър щях да съм!
Ето! Пийни!
Стига работа, време е за пиене!
Наздраве! За ваше здраве!
Това е за теб. Стига работа за днес.
Винченцо, специално вино. Да празнуваме.
Благодаря, господарю.
- А къде е Лео?
Там.
Не...
- Дай ми го, гадино!
Либеро, кой е умрял днес? Виж каква бутилка!
Съдба! Да се родят в един ден.
- Трябва да го полеем!
Синьор Алфредо, знаете ли колко Д'Алко сме сега?
Загубих им бройката.
Знам само, че като седнем на масата да ядем, сме 40 човека.
Стига, Лео! Много важно!
Ще бъде селянин, но все пак е мъж!
Че какво, мъжете не ядат ли?
Що за дявол се е вселил в теб?
Моят се роди преди твоя.
Естествено, първо са били селяните, а после се появили господарите.
Господари, селяни... глупости! При раждането всички сме равни.
Равни?
- Не се обаждай, негоднико!
Ей, вие!
Вие, останалите! Какво чакате? Пийте! Пийте, нещастници!
Пийни с мен.
Е, ще пием ли?
Заедно са родени! Това трябва да значи нещо.
Значи, че ние двамата заедно ще умрем.
Я, какъв дървен философ се извъди.
Моят ще се изучи за нотариус.
А моят - за крадец.
- По-добре за свещеник.
Виното не е местно.
- Прекалено добро е за вас.
И на мен не ми хареса.
Риголето! Стига си пил, трябва да отскочиш до кметството.
Кажи им, че се казва също като мен - Алфредо. Берлингери Алфредо.
Син на Джовани и Елеонора, по баща Росети.
Лео, как ще го кръстиш?
А?
- Какво име ще дадеш на твоя?
Олмо.
Олмо? Като дървото... (олмо - бряст)
Олмо Д'Алко, син на Оскар и Розина Коп.
Оскар? Но Оскар е мъртъв от 4 години вече!
Няма значение, трябва да се отнасяме с уважение към мъртвите.
Ама че сте идиоти!
Настъпи лято, горещо и задушно,
родиха се две деца съседски...
На, Гърбушко, пий!
На гърбавия не му хареса нещо!
Родиха се едновременно, каква шега на съдбата,
господарския син и селското копеле.
Лео, ти защо не опиташ да покараш?
Аз на този дявол не се качвам.
Три хектара... за 10 минути! И то сам!
На шестима мъже би отнело половин ден.
И това вие наричате добре свършена работа?
Вижте, синьор Джовани, колко сено оставя след себе си.
Е, глупости са това. Не мога да те убедя, а?
А ти знаеш ли, дървена главо, че това е вносна работа?
Ние сме първите в Долината, които имат механически гребла.
Блажени са последните! Това чудо има зъби като хиена.
Бягай, Нина, бягай, ще те хване!
Деветнадесет!
- Колко си противен! Противен!
Двадесет! Двадесет!
Сега ще ви покажа аз...
Целувка, целувка!
- Върви по дяволите!
Олмо е копеле!
Олмо е копеле!
Олмо е копеле!
Яж, свиня такава...
Страхливец!
- Бягаш, а? Говноядец!
Само момичетата можеш да плашиш!
Ако ти стиска, направи това, което правя аз! - Стиска ми!
А ти върви по дяволите!
Негодник!
Какво правиш?
Таковам земята.
А сега какво правиш?
- Слушам гласа на баща си.
В телеграфния стълб?
Аз нищо не чувам.
Ти да не си идиот? Ще видим кой е смел, и кой страхливец.
Когато влакът минава над теб, затвори очи, да не ослепееш.
Сега няма да избягаш!
- Пусни ме, пусни!
Страхливец!
Олмо! Олмо!
Олмо!
Умрял ли си или се преструваш?
"Дин-донг, дин-донг, идва Дявола за господаря!"
Колко е от тук до Мадона деи Прати?
Около три километра някъде.
Веднъж видях влак, дълъг колкото оттук до Мадона деи Прати.
А оная ми работа е дълга от тук до Пияченца. - И е бърза като влак?
Влакът е истинска машина, не като този търмък отвън.
На мен ми харесва да карам този търмък,
а вие сте врагове на прогреса, такива сте вие.
С тази система се изморявам по-малко и съм много доволен.
А кой плаща за нея?
- Господаря плаща!
Какъв господар? Ние плащаме за машината, с нашата работа.
Първо моя Париде хвана въшки от него, а после и малкия.
Опитвам се да го изчистя от въшките, но непрекъснато ми бяга!
Казвам ти, днес твоя Олмо накарал моята Нина да изяде жива жаба!
Какво разбирате вие от философия? Нищичко не вдявате!
Аз съм единствения, който е ходил на събрание на местния Съюз.
Защото на събрания ходят само тези, които разбират.
А после те обикалят и обясняват за справедливостта
по селските къщи, където честните селяни се гърбят,
докато в това време богатите буржоа презират тяхната пот. - Амин.
Гледай, гледай!
Кой плаче там? - Розина не иска да пуска Олмо в семинарията.
Защо?
- Защо? Защото той е дявол!
Те искат да го изпратят, да направят от моя син свещеник.
Искаше да се забавляваш? Браво! А сега си поплачи.
Оставете я намира. Било каквото било. Минало.
Всички копелета се превръщат в дяволи!
Копеле? Кой каза копеле?
Няма копелета в моя дом.
Олмо е брат на вашите деца, защото баща му е един от нас. Нали?
Ей, Розина! Така ли е или не е така?
Кажи им, Розина. Ти поне знаеш!
Така е. Разбира се, че знам!
Че кой друг да знае!
Олмо!
Д'Алко Олмо!
Олмо, сега, когато вече си голям...
Ела насам. Запомни: ти ще се научиш да четеш и да пишеш,
но завинаги ще си останеш Д'Алко Олмо, син на селяни.
Умиращ от глад.
Ще идеш войник
и ще видиш свят. Трябва също да се научиш да се подчиняваш.
И да получаваш ритници отзад!
Ще си намериш жена, а? И ще се бъхтиш, за да отгледаш деца.
Но какъв ще си останеш завинаги?
- Д'Алко Олмо.
Д'Алко Олмо. Селянин.
Чухте ли? Никакви свещеници в този дом!
Какво държиш в ръката си?
- Едно салдо.
Даде ми го синьор Джовани, продадох му жабите си. Мое си е!
Щом е твое, значи е и наше.
Летя! Летя!
Да бе, летиш, летиш! Сега ще се счупи клона! Прогнила вейка!
Алфредо! На масата!
Само го чуйте този парижанин!
"От Вила Люмиер, с много обич и нежна загриженост. Отавио."
Алфредо!
Да, "загриженост"! Вече година откакто не сме виждали брат ти!
Той не се чувства в свои води сред нас. Презира ни.
Презира? Не е вярно.
- Брат ти Отавио знае как да живее!
Париж, "При Максим", коконите... Ние работим, а той пилее парите!
Не е вярно. Алфредо, на масата!
- Реджина!
Подай ми чинията.
- Хубави жабки, а?
Направо превъзходни.
Алфредо. - Аз не искам.
- Яж, не се прави на дете.
Каква гадост.
- Я го виж ти него!
Иска ми се да те видя как ще злоядстваш като идеш войник!
Глупости! Лайна!
Моят брат... какво каза брат ми?
Реджина.
Кои са тези двамата?
- Всяка вечер ме питаш едно и също!
Това е сестра ми и дъщеря й Реджина.
Алфредино... вечерята ми.
Върви, но се връщай веднага.
С всеки ден става все по-зле.
Колко още може да продължава това?
Спокойно, спокойно. Той е 6 години по-млад от мен!
А вие вече го погребвате!
Представи си, че Отавио пристига за погребението
и, защото е първороден, решава да стане господаря тук.
Отавио е истински благородник, като мен. Все пак не съм родена монахиня!
И аз искам да стана монахиня като порасна!
Искаш ли да постреляш? - Да, да.
Притисни приклада към рамото, затвори лявото око,
намери мишената.
Сега гледай внимателно.
Виждаш ли това семейство ястреби? - Да.
Черната женска с хищен поглед? - Да.
Това е твоята цел.
- Бам! бам!
Улучи я! Убита е!
Мъжът ми се разори и избяга в Южна Америка
изоставяйки жена си и дъщеря си в нищета. Ако не бяхте вие, аз...
Никога ли вече няма да видим моя татко?
Това е твоя нов татко. Нали така, Джовани?
Разбира се. Ако аз не ви подкрепям, то кой тогава?
Но ти продължавай да ме наричаш чичо, нали?
Ето ги! Аз целя Алчина!
- Не, Алчина е моя.
Готови? Прицели се... Огън!
Браво! Направо между веждите!
Зареди! Готови? Прицели се... Огън!
Е?
Ще те убия!
Кретен.
Връщай се на масата!
Веднага на масата!
И ти трябва да се засрамиш!
На масата! На масата!
Идиот! Не те ли е срам? На твоите години?
Цяло море има между нас. Между мен и всички вас. Океан!
Приказки, приказки...
Машини ще ми купува! Когато всичко отива по дяволите!
Ще ти окосят задника с тази косачка, синьор модернист!
Защо не ядеш?
Изяж ги, или ще идеш в ада.
Говноядка!
Кой те научи на това?
- Моят приятел.
От мен никой нищо няма да отнеме. Нито метър земя. Нито сантиметър!
Можеш да говориш каквото си искаш, но баща ти мисли за Отавио.
Аз съм тук затова, защото искам цялата тази земя да стане моя! Цялата!
Ако искаш да знаеш, винаги съм завиждал на Отавио. Винаги!
Да се избавя от цялата тази семейна рутина!
Да се наслаждавам на живота! Да ям всичко, каквото си поискам, да сменям жените всеки ден!
Ей!
Ех, любов, стрела любовна...
нашепваща за мойта страст. Ех, живот, живот...
Океан от лайна.
Бедничкият... не трябваше да го карате насила.
Той е мой син. И никой няма да ме учи как да го възпитавам. Ясно?
- Алфредо! - Успокой се. Като огладнее, ще се върне.
Това не са въшки, а пилци! За печене стават!
Не се върти!
Ще ти направя хубава прическа. Ще станеш като репичка.
Не се върти. Стой мирно.
Живял един гърбушко, живял един гърбушко,
и имал си гърбица той...
Никога няма да ме намерят. Ще замина с чичо Отавио.
Алфредо! Алфредо! Къде си?
Веднага се прибирай вкъщи, Алфредо!
Ей, ти!
Да си виждал Алфредо?
- Не, не съм.
Отивай в леглото, плешива тикво.
Късно е вече.
Олмо! Олмо!
Какво? - Ела си легни. Знаеш, че като те няма, не мога да заспя.
Ако баща ми беше тук, никога нямаше да ми обръснат главата.
Веднъж го чух да ме вика от дъното на кладенеца.
Алфредо!
- Хайде заедно да избягаме от вкъщи!
Алфредо!
Чувал съм и безмозъчен да ме наричат... - Олмо!
Алфредо!
И бъчва с ламбруско вино съм чувал да ме наричат...
Олмо!
Алфредо?
- Олмо!
(говорят на диалект)
Ей, каруцаря! Обръщай назад!
Не може така! Да оставяш коня насред пътя!
Ела насам! Ела!
Ама че говедо.
Вече не съм в състояние дори на слугите да заповядвам.
Жаден съм. Каква хубава музика.
Младежта танцува,
прегръща се,
и прави любов до залез слънце.
Това място не е за старци.
Горещо е, нали, господарю?
Ти коя си? - Ирма, не ме ли познахте? Дъщерята на Делина.
Все боса си ходех, а сега простите ми крака са подпухнали.
Красиви са, нали? Господарката ми ги подари. Бяха на Реджина.
Ирма, ела!
Хайде.
Господарю.
Господарю.
Господарю.
Не бой се. Не бой се.
Нищо няма да ти направя.
Вземи.
Изплашихте ме.
Издой я.
- Сега не е време за доене.
Не виждаш ли, че е пълна вече. Издой я.
Лайна... мляко и лайна..
Проклятието е вътре в нас, носим го в себе си.
И с годините то се увеличава.
Знаеш ли кое е най-лошото проклятие?
Градушката?
Градушката не е проклятие.
Също така и войната, и проказата...
Проклятие е, когато вече не ти става.
мляко... и лайна.
Да, това е положението.
Не иска да става твърд...
Мушни си ръката тук.
Синьор Алфредо, никой не може да издои бика.
Върви да танцуваш.
Отивай!
- Наистина ли мога да тръгвам?
Да. Върви, върви.
Ирма, когато празника е към края си,
кажи им, че съм умрял.
- Да, да.
Кажи им, че съм мъртъв, но нека продължават да танцуват.
Запомни ли? Мъртъв.
Да.
Господарят е мъртъв.
Господарят е мъртъв!
Да, мъртъв е.
- Настина ли е умрял?
Излей тази вода, нека всички да пием! Наливай догоре!
Господарят каза да танцуваме.
- Продължава да командва дори и мъртъв?
Музика!
Ако можехте да се видите сега, синьор Алфредо!
Умряхте съвсем не като господар!
И защо трябваше да отвързвате всички крави?
За да ми намирате повече работа, нали?
Сигурно...
Сигурно е вярно,
че когато човек нищо не прави през целия си живот...
има прекалено много време за размишления.
А от много мислене човек изкуфява.
Във всеки случай ние добре се знаехме.
Аз знаех, че ти си този, който се разпорежда.
Е-е, да. Каква бъркотия.
А сега... Кой знае как ще свърши всичко това.
"Аз, Алфредо Берлингери,
в пълно съзнание, с ясен разсъдък и бистра памет,
определям за свой единствен наследник
младшия си син Джовани.
На първородния си син Отавио..."
Какво каза той?
- На първородния син Отавио..
"... оставям годишна рента
в размер на пет хиляди лири,
която да му се изплаща до края на живота
от моя единствен наследник.
Оставям му също така
и апартамент в града,
при условие, че ще запази непокътнато...
цялото имение Берлингери."
Връщай се в леглото, на дядо ти не му е добре. В леглото...
"Цялото имение Берлингери..."
Дядо! Дядо!
Дядо е мъртъв!
"900 хектара обработваема земя"
- Отведете го в леглото
"оборудване и инвентар...
и целият жив капитал
във вид на крави,
коне и свине
приписвам на своя син Джовани".
Тази чалма
ми я подари един прочут ловец на тигри.
Чичо Отавио, вземи ме със себе си.
Защо? Какво не ти харесва тук?
Тук всички са лоши.
А къде би искал да идеш?
На кораб с платна. - Кораб с платна?
Като този?
Остави я!
Върни я обратно!
- Не и не!
Не ми пипай бубите, ясно!
Ще ги пипам колкото си искам!
- Ти си глупак!
Аз съм ти господар.
- Бубите са си мои, нямаш право да влизаш тук.
Защо? - Защото аз ги храня! Дай си ми я!
Защо пък да съм длъжен да ти я давам?
Всички буби са мои.
И лозите са мои.
И механическите гребла.
И пшеницата също.
И кравите са мои, и семейство Д'Алко също е мое!
И ти си мой!
Сега ще си изпатиш! Дай ми я веднага! - Няма!
Ще ти дам да разбереш!
Ще ти дам да разбереш!
Бягаш, пъзльо!
Помогни ми, че и двамата ще си изпатим.
Ако поискам, с една ръка ще те поваля.
Да бе, не ме разсмивай.
На, дръж си тъпата гъсеница.
Тази е една от последните. Другите вече си свиха гнезда.
Не се казват гнезда, а пашкули. Виждал съм ги в книжките.
Свали си тези дрехи, целият си мокър.
Колко е лекичко! Ето от тази дупка излита пеперудата.
Никога не съм ги виждал.
Като моята сестричка. Родила се е през нощта, а после е отлетяла.
Как така е отлетяла?
- Умряла е.
Стига бе! Когато умираш, изобщо никъде не отлиташ.
Погребват те в земята и край.
Не те ли боли?
- Да ме боли?
Целият се е открил.
- Я дай да видя твоя.
Прилича на гъсеница! Ако му издърпаш кожата ще стане като моя.
Не става.
- Дърпай по-силно.
- Боли. - Толкова по-зле за теб. Ако не си смел, значи не си социалист.
Какво значи това?
- Аз съм социалист с пробити джобове.
Социалист с пробити джобове?
Няма значение, нищо не разбираш.
На, наметни си го.
- Не, не искам! Не!
Стига, не се дръж като дете.
Градушката спря.
Гледай, гледай! Ела да видиш!
Какво е това?
- Това е градът, не виждаш ли?
Не може да е града. Прекалено далече е.
Града е. Кълна се пред Бога.
Виждаш ли? Там е катедралата. Ходил съм в нея с чичо Отавио.
Виж, какви високи къщи!
- Не са къщи, а камбанарии.
Гледай, там от една камбанария излиза дим!
Това е фабрика! - Интересно, а те нас дали ни виждат?
Татко, видяхме града. Като под лупа!
- После, после.
Синьор Джовани,
не съм виждал такава буря от деня на сватбата си!
Извикай мъжете! И ратаите също!
Нека всички дойдат насам!
- Орсо!
- Орсо!
- Дуро!
- Дуро!
- Чезо!
- Чезо!
- Оресте!
- Оресте!
- Морето!
- Морето!
- Вечо!
- Вечо!
- Векионе! Монтанаро!
- Векионе, Монтанаро!
Всички, елате всички тук!
Кураж, момчета. Загубихме всичко!
Вино, домати, картофи, зърно - цялата реколта.
Затова ще трябва всички вие да се пожертвате поне малко.
Нали така, Лео?
Е? Да не си глътна езика?
Кажи им колко пшеница изгубихме! Кажи им!
Половината? - Половината.
- Най-малко половината.
Така, че всичко е много просто. Ще трябва...
да се задоволите с половината от заплащането. Приема ли се?
Когато реколтата е двойна, никога не плащат двойно.
Честно казано, ако се грижех само за своите интереси,
би трябвало да изпратя всички ви по домовете, особено вас, ратаите!
Вие сте просто стадо невежи! Трябва да сте ми благодарни!
Защото истинските загуби понасям аз!
За какво изобщо говорим! Кой е господаря тук? Кой разпорежда?
Вие.
Изгубихме всичко, чу ли ме добре?
Нали имаш уши! И то огромни!
(говори на диалект)
Бързо в къщата!
Наранил си се?
Да.
Пострадах при работа.
- Бедничкия.
Татко, няма вече полента.
Татко, още съм гладна.
Сега ще направя така, че ще забравиш за глада си.
Синьор Абеле!
- Да.
Новини от Съюза.
- Какво ново от Съюза?
Трябва да се раздвижим, подготвят стачка.
Къде?
- Навсякъде!
Е, какво става?
Всички сме съгласни. Ще стачкуваме.
Стачка?
О! А вие знаете ли какво значи да стачкувате?
Вас ви питам, знаете ли какво значи това?!
Означава, че тези ръце спират да работят. - Ами хубаво.
Че повече няма да сеят, да жънат пшеница.
Няма да доят. И няма вече мляко за пиене.
Всички стоят със скръстени ръце.
А в това време земята умира. Ще имате ли сили да стигнете до края?
Да! Сега си имаме Съюз!
Съюз?
Какъв е този Съюз?
А Съюзът каза ли ви, че ще трябва да ядем трева после?
Че ще станем сиромаси? Но истински сиромаси!
Каза ли ви това Съюза?
- Да, Съюзът е голям и силен!
Искаш ли да разбереш, какъв е този Съюз? Послушай.
Стачка! Стачка!
Стачка!
- Стачка! Стачка!
Харесва ми тази песен
Стачка!
Горките. Вече трети ден не са доени.
Така ли? И слугите ли стачкуват?
Дезолина, днес ще идеш до селото за мляко.
Ако срещнеш някого, отмини го. Да не си посмяла да се заговориш!
Това е лудост! Цяло стадо крави, а трябва да купувам мляко!
Стачката е безочлива наглост!
Против всички граждански норми.
Невъзможно е да се разговаря с тях, даже и със стареца.
Рано или късно ще трябва да прекратят това.
А през това време кравите ще се пръснат, а зърното ще изгние на полето.
Яж!
Слушай:
"Прекъснати са преговорите между Министерството на Труда и Земеделската Асоциация.
Стачкуващите райони се охраняват от въоръжени отряди.
Пострадали от бойкота, ще бойкотираме Съюза." Лайна.
Това е официалното съобщение.
"На стачката ще отговорим с локаут.
На насилието ще отговорим с насилие.
Нужен е камшик за потушаването на тези животински инстинкти ."
Дядо, какво значи стачкоизменници?
Това са говеда, които отиват на работа по време на стачка.
А защо на тях не им харесва стачката?
Защото те са по-бедни и по-невежи от нас.
Дядо, слушай! Музика!
Ето ме и мен! Идвам!
Адвокате, и вие ли сте тук?
Добър ден и Бог да ви помага.
Гледай!
Виж как се е забързал синьор Джовани!
Гледай, Басети работи седнал, бедничкият!
А оня там! Та това е Кампанини!
Адвокат. А това момиченце с плитките му е дъщеря.
Всички ли са стачкоизменници?
- Не, всички са господари.
Какви са смешни!
Олмо! Олмо!
Ела насам, ела!
Така ли ще е при социализма?
Богатите ще се потят, а ние бедните на сянка ще се излежаваме.
Прекалено хубаво е, за да продължава дълго време.
Провървя ти на теб, Д'Алко Олмо.
- Защо?
Защо?
На мен ми трябваха 73 години, за да видя как господаря работи.
Дръж, довърши този капан за къртици.
Олмо.
Вземи едно листо и ми повей малко.
Времето се променя.