BBC The Blue Planet - Part 8 - Coasts (2001) Свали субтитрите
Брегът - границата между сушата и водата.
Това е най-динамичното от всички места за живот в океана.
Предизвикателството тук е да се преживеят промените.
Невероятните промени.
Нос Дъглас в западната част на Галапагоските острови,
напълно незащитен от огромните вълни на Тихия океан
е една от най-бурните брегови ивици в света.
Морските игуани от Галапагос са единствените влечуги, живеещи в морето.
Те се хранят само с морски водорасли, но дори това е доста опасно.
Раците тук са плоски и по този начин те
намаляват ефекта от силата на разбиващите се вълни.
А игуаните имат огромни нокти, с които се захващат за скалите.
Това морско водорасло наистина е бърза храна.
Игуаните имат на разположение само няколко секунди да напълнят устата си с водорасли
преди следващата голяма вълна.
Женските игуани се хранят само върху открити скали,
но мъжките, които са по-големи плуват и се гмуркат под повърхността, за да стигнат до водораслите.
Те се гмуркат на дълбочина до 10 метра,
далеч под разрушителните вълни, където могат да достигнат до най-добрите листа.
Тъй като са студенокръвни те ще трябва да се завърнат на сушата
след около 10 минути, за да се затоплят от Слънцето.
Намирането на храна не е единственото предизвикателство пред крайбрежните заселници.
Тези скалисти брегове съвсем не са безопасно място за снасяне на яйца
и всяка година морските игуани трябва да се отправят към вътрешността на острова,
за да намерят по-подходящо място.
Женските снасят яйцата в дупки и ги оставят там да се излюпят,
и затова се нуждаят от мек пясък.
Долу при брега е лесно да избегнат опасностите в скалните пукнатини,
но тук горе женските са изложени на открито.
Ястреб от Галапагос.
Влечугите не се предават без борба.
Тези ястреби остават на брега през цялата година. Но те са изключение.
По-голямата част от птиците, които често прекосяват тази граница
прекарват повечето от времето си в или над открития океан.
Все пак всички морски птици ще трябва да се завърнат на сушата, за да снесат яйца.
Прекарвайки много самотни месеци в търсене на храна в океана,
те трябва да възстановят контактите помежду си.
Тази птица се завръща с материал за свиване на гнездо.
Танц на албатрос.
Нуждата да снесат яйцата си на твърда земя притиска албатросите на брега,
но роднинските отговорности се споделят от всички.
Докато единият родител се грижи за яйцето, другият се отправя за храна.
Нуждата да се размножават кара много различни животни да посещават
брега всяка година за период от няколко седмици.
Мъжките морски костенурки прекарват целия си живот във водата, но женските,
както и при птиците, трябва да дойдат на сушата, за да снесат яйцата си.
За да направят това зелените костенурки живеещи по бреговете на Бразилия
преплуват 500 мили до малкия остров Асеншън,
който се намира в средата на Атлантическия океан.
Как успяват да се придвижат с такава точност и
да открият това малко парче скала, с големина само 7 мили... остава мистерия.
Но всяка година около 500 костенурки успяват да доплуват до тук и след това
близо до брега на Асеншън те се чифтосват.
Пътуването към и от Асеншън и снасянето на яйцата тук може да отнеме до 6 месеца
и през цялото това време те изобщо не се хранят.
След чифтосването женската трябва да напусне естествената си среда
и да отиде на сушата.
Това тя прави вечер, снасяйки 3 или 4 пъти
на интервали през около 15 дни.
След това тя преплува целия път обратно до Бразилия.
Тя се завръща на същия този остров всяка година през целия си живот.
Удивително е, че всички видове морски костенурки се завръщат година след година
към само няколко точно определени места за размножаване.
Островът Краб в Австралия е едно от тези места.
Този широк само две мили пясъчен полумесец,
разположен на няколко мили от северния край на Куинсланд,
предоставя места за снасяне на половината популация
на едни от най-редките в света морски костенурки.
Тези плоски костенурки са с дължина над метър,
но трябва да са внимателни.
Тук се срещат и други големи влечуги.
Соленоводните крокодили.
Всяка вечер през годината
костенурките заравят яйцата си по цялото протежение на тази пуста пясъчна ивица.
Девет седмици по-късно се очаква да се случи нещо.
Тези очи светещи в тъмнината са на нощните чапли.
Изведнъж от нищото стотици птици се появяват по пясъчните дюни.
Пеликаните чакат търпеливо.
Щъркелите ходят напред-назад.
Не след дълго те забелязват това, което са чакали.
Тъй като костенурките снасят яйцата си всяка вечер в продължение на цялата година,
малките излизат на повърхността нощ след нощ, като малки порции една след друга.
Голямите човки на пеликаните им позволяват да изровят новоизлюпените
преди чаплите да са ги пронизали на повърхността.
Вълните може да сe окажат на стотици метри разстояние
и поне 1/3 от малките костенурки не успяват да оцелеят през прехода.
И не само птиците са причина за това.
Крокодилите, акулите и други прегладнели риби търпеливо чакат в плитчините.
Всъщност само една от сто новоизлюпени костенурки ще оцелее до зрелост.
Друг плаж, друг континент и една много специална нощ.
Тук в Коста Рика се срещат един вид костенурки, които са намерили начин да намалят тези опасности.
Когато костенурките Ридли идват да снасят яйцата си,
техният брой е не десетки или стотици, а хиляди.
През следващите шест дни над 6000 женски костенурки ще посетят този плаж.
В час-пик, 500 от тях идват и заминават всеки час.
Плажът става толкова пренаселен, че трябва да се катерят една върху друга,
за да намерят местенце пясък, където да изкопаят дупка за гнездене.
За тези няколко дни са снесени над 40 млн. яйца.
По този начин костенурките са сигурни, че след шест седмици,
когато малките се излюпят, броят им няма да е нищожен.
Това е потоп.
В отделни нощи, над 2 млн. новоизлюпени тръгват заедно към водата.
Този голям брой превъзхожда многократно хищниците,
и повечето от малките костенурки достигат безопасно до морето.
Напускането на морето и излизането на сушата е доста трудно за костенурките.
Но по-трудно е за рибите.
Всяка година стотици мили по продължението на брега на Нюфаундленд,
тези риби се хвърлят на брега.
Най-малко един милион тона риба излиза на сушата,
което е истински подарък за орлите и чайките.
Въпреки, че изглежда странно, тези риби
също като косренурките са излязли от водата, за да се размножават.
Тези мъжки се опитват да оплодят яйцата,
които женските са снесли на пясъка.
Както и костенурките Ридли,
те са синхронизирали снасянето на яйцата с прилива.
След няколко дни всичко ще е приключило.
Повечето от рибите ще умрат, но само след като са снесли яйцата в пясъка.
Други популации от тези риби снасят яйцата си в океана,
но защо ли Нюфаундлендските риби снасят на сушата?
Изглежда, че яйцата снесени на брега са в по-голяма безопасност
от хищници и се развиват по-бързо отколкото в студените води на океана.
Но където и да ги снасят, големите рибни пасажи
осигуряват нужната за морските птици храна в периодите, когато се събират да се размножават.
95% от всички морски птици в света гнездят заедно,
най-често в огромни колонии.
Това е островът Фънк, разположен на 40 мили от бреговете на Нюфаундленд.
Той е изолирана скала покрита с птици в периода им на размножаване.
Това е било последното място за размножаване на голямата гаргарка, за съжаление вече изчезнал вид.
Днес това все още е най-голямата в света колония от тези птици наречени чистици.
Над един милион от тях споделят претъпкания остров с 250000 птици от друг вид.
Но не липсата на подходящи места
е причината морските птици да гнездят в такава гъстота.
Тук в Северно-атлантическия океан има голям избор от
пусти брегови ивици, които птиците могат да използват.
Ключовият фактор ограничаващ размера и местонахождението на колониите
изглежда е наличието на храна в обкръжаващия ги океан.
Доста са гладните животни тук, а нуждата от риба е постоянна.
През дългите летни дни в колонии като тези
има постоянен поток от птици отправящи се към океана в търсене на храна
и завръщащи се с пълни гуши, за да нахранят малките си.
Тези птици ще прелетят около 200 мили
от колонията само за едно отиване и връщане.
Те не са придирчиви и ядат всичко
- от малки змиорки до херинга.
Кайрите, от друга страна са много взискателни към това,
което ядат защото могат да прелитат само на къси разстояния
и затова гнездят на места, където има подходяща наблизо храна.
Едно такова място е Охотско море, разположено източно от Русия.
Това е остров Талан.
През дългата арктическа зима той е покрит с лед.
Но с идването на пролетта, ледът започва да се топи
и морските птици прекарали зимата хранейки се
в открития океан далеч на юг, започват да се завръщат.
Изолираното местоположение и стръмните скали правят Талан перфектно място за гнездене.
Качулатите кайри пристигат първи.
Те са тихоокеански братовчеди на по-малко пищните атлантически видове.
Рогатите кайри скоро ги последват.
Като цяло, 14 различни вида се завръщат всяка пролет в Талан
и само за няколко седмици тихите крайбрежни скали
оживяват от крясъците на 4 милиона гнездящи морски птици.
Това прилича на птичи мегаполис.
Събирането на тези огромни колонии след прекаран доста откъснат живот в океана
е причина за социалното пробуждане на птиците,
което е ключът към координираното им размножаване.
Гнездето и снасянето по едно и също време е гаранция за това, че
повечето от техните малки ще напуснат гнездата почти едновременно.
Точно както и при костенурките, това е начинът да ограничат влиянието на хищниците.
Тези морски орли са най-големите в света.
Те са с 30% по-големи от златните.
През лятото орлите ловуват в пренаселените колонии в Талан.
Носейки се по въздушните течения, те патрулират над скалите,
търсейки чайки, които са рискували да се отдалечат прекалено много от скалите.
Внезапно огромният орел връхлита с ловкостта на сокол.
Координираната паника сред чайките обърква атакуващия.
Но орелът не се предава.
И успява да сграбчи една.
Един друг вид морски птици от Талан имат особено ефективен начин
да се защитават от хищници.
Те се завръщат тук един час преди залеза на Слънцето.
И тогава от брега изведнъж се появяват огромен брой морски птици.
Те са прекарали деня хранейки се далеч около местата, където ледът вече се е пропукал.
Това са качулати гаргарки, които рядко са по-големи от скорец.
Един милион от тях се завръщат на Талан, за да гнездят между огромните скали.
Час преди залез Слънце, склоновете оживяват
от огромни ята кръжащи птици. Те са нервни.
Никой не иска пръв да стъпи на сушата.
Гаргарките са много задружни, когато са на брега.
Едно от предимствата на гнезденето в такава голяма гъстота
е шансът да се споделя информация за добри места за хранене.
Това също им дава и възможност за ухажване.
Но може би най-важното е по-голямата безопасност.
Гарвани и соколи кръжат в небето над склона всяка вечер.
Излитайки заедно гаргарките се надяват да объркат хищниците.
За съжаление този път те дават жертва.
Птиците, които се изправят срещу най-голямото предизвикателство
идвайки да гнездят на брега със сигурност са пингвините.
Тъй като не могат да летят, те нямат избор освен да плуват сред огромните вълни.
Повечето пингвини живеят в южните океани
и трябва да преминат през вълните.
Каквото и да е времето възрастните пингвини трябва да се връщат, за да хранят малките си.
Северeн морски лъв.
Той знае, че пингвините използват винаги едни и същи места, от които идват на сушата.
Преминали през силното вълнение
пингвините трябва бързо да се придвижат по скалата, за да стигнат до гнездата си.
Въпреки големия си размер и тяло пригодено за плуване,
морският лъв преследва пингвините около 40-50 метра сред скалите.
Веднъж уловил пингвин, морският лъв го носи към по-дълбоките води,
където размятайки малкото тяло жестоко одира плячката си от перушината.
Морето около Фолкландските острови е едно от най-суровите в света.
Въпреки това, южният океан е дом на милиони малки морски птици,
рядко по-големи от буревестник.
Поради малкия си размер те са лесно уязвими от лошото време.
Една силна буря може да ги отвее на мили разстояние
и да ги задържи далеч от гнездата им в продължение на дни.
Но тези птици са открили много ефективно решение на този проблем.
Те снасят доста особени яйца.
Повечето яйца на другите птици биха измръзнали ако бъдат оставени на открито дори само за няколко часа.
Но тези яйца са различни.
Те могат да бъдат оставени без мътене няколко дни и ще останат невредими,
докато родителите им се завърнат от бурята.
Тези буревестници също са намерили добър начин да отбягват хищниците.
Те не се завръщат на брега преди да се стъмни.
Този вид буревестници са с тънки човки.
Техните дупки са направили на решето този склон на Фолкландските острови.
Той е изоставен през деня,
но когато се стъмни
и за хищните птици е трудно да ловуват,
буревестниците се завръщат.
Веднага след като кацнат те започват да кряскат.
Проблемът разбира се е
намирането на собствената дупка сред всички останали.
Този мъжки буревестник се ослушва за виковете на женската
и най-накрая я открива.
Брегът на Аляска.
Пролет е и последните зимни бури вече утихват.
Планктонът в морето отново цъфти,
a гърбатите китове са се завърнали покрай брега, за да се хранят.
За тези огромни животни идването в плитките води крие рискове
и всяка година не малък брой от тях плащат за това с цената на живота си.
Това е позорен край за възрастен кит.
Но такова голямо количество месо няма да отиде на вятъра.
Една кафява мечка внимателно се показва сред дърветата.
Посетителите на този бряг, които не са тук да се размножават, обикновенно идват да се хранят с мърша.
Много и различни животни са се научили как да използват
огромното количество храна,
което се изхвърля всеки ден по бреговете из целия свят.
Но тук по брега количеството отпадъци от корабите и самолетите е непредвидимо.
Никой не може да разчита само на тях.
Този животински труп е привлякъл даже и глутница вълци
щастливи от това, че ще намажат
от разлагащия се кит.
Ще изминат месеци преди мършоядите окончателно
да оглозгат и последното останало месо от този голям
и неочакван подарък дошъл от морето.
Китовете раждат малките си в морето и могат да прекарат целия си живот там.
Други морски бозайници - едни от които всъщност са далечни роднини на мечките,
трябва да се завръщат всяка година към техния роден дом на сушата.
Тук в Арктика живее един от тях - моржът.
Моржовете прекарват почти целия си живот в морето,
но всяка година само за няколко седмици
се завръщат на брега.
Те търсят усамотени плажове като този на Остров Раунд
в северната част на Тихия океан.
Подходящи места като това, лишени от присъствието на мечки, са толкова редки
че понякога 14 хил. животни
препълват този плаж.
Когато се покажат от водата моржовете са бели.
Причината за това е, че те са топлокръвни животни живеещи в ледено-студенмия океан
и запазват топлината си
концентрирайки кръвта си във вътрешността на телата си.
На сушата е достатъчно топло и това позволява
на по-външните кръвоносни съдове да се разширят и така се променя цветът на кожата им от бял на розов.
Сега те могат да си сменят кожата
търкайки се в скалите.
Но повече от всичко останало, идването на сушата
носи на моржовете облекчение, че не се налага да изразходват толкова енергия
за да поддържат температурата на тялото си както в ледения океан.
Запазването на топлината всъщност може би е основната причина за много
морски бозайници да се завръщат на сушата всяка година.
Най-студените морета в света са антарктическите.
Всяка пролет половината от всички южни тюлени в света
се завръщат на остров Южна Джорджия.
Този вид тюлени имат доста дебел слой подкожна мас, който поддържа температурата им.
За тях единствената причина да напуснат морето е размножаването.
С температури до -20С
и ветрове със скорост стотици мили в час на брега не е особено приятно,
но топлината се разсейва по-бързо във водата,
отколкото във въздуха и затова в тези условия
малките, които в началото нямат дебел слой подкожни мазнини
ще се чувстват на по-топло на сушата.
След като мъжките вече са се установили на брега, скоро идват и женските.
Само за 10 дена пустият плаж се запълва от над 6000 тюлена.
Почти веднага женските раждат своите малки, заченати предишната година.
Млякото им е много гъсто и малките растат невероятно бързо.
Само за три седмици те се превръщат от малки кожени торбички на големи тлъсти топки.
След като малките се родят,
женските отново стават сексуално активни
и чак сега проличава преимуществото от размножаването
в такива гъсти и големи колонии.
Женските могат да избират сред много мъжки,
докато мъжките имат достъп до много женски.
Но за да има достъп и контрол върху цял харем от женски,
мъжкият трябва да е готов за битки.
Колкото е по-голям и по-силни са ревовете му, толкова по-голям е и шансът да спечели.
Когато мъжките са почти равностойни, тези кървави битки продължават над 20 минути.
Най-накрая губещият отстъпва оцветен в червено от собствената си кръв.
Тези битки определено помагат на женските да изберат най-силния морж,
но това носи големи опасности за малките.
Всяка година, в най-гъстонаселените части на колонията,
1/50 от малките биват премазани до смърт.
Затова може би е по-добре да се чифтосват
на брега, по-близо до морето.
По-слабите мъжки се скриват във вълните.
Те чакат момента да опитат непозволено да се чифтосат
с някоя женска, когато се открие такава възможност.
Този мъжки знае, че е бил забелязан от големия морж,
според който всички женски в тази част на плажа са негови.
Размножаването на групи носи преимущества както за малките, така и за възрастните.
По продължението на бреговете на Патагония южните морски лъвове се размножават едновременно всяка година
в групи от няколко стотин индивида.
За малките тези колонии играят ролята на училище.
Връзките и взаимоотношенията развити тук на брега
могат да са ключови за останалата част от живота им.
Морските лъвове са много общителни животни и докато възрастните и малките търсят храна заедно,
те вероятно споделят
информация за области, в които лесно се намира храна.
Условията тук трудно биха могли да са по-добри за подрастващите малки.
След започването на отлива, той оставя голям избор от малки езерца, които не крият много опасности.
Перфектните места, където малките могат да се научат да плуват.
При прилив за малките е много лесно да поемат за пръв сред вълните.
Косатка.
Тези малки никога не са виждали нещо такова преди.
Косатките въпреки това са много опитни.
Всяка година същата тази група идва близо до бреговете
по едно същото време, през което малките започват да плуват.
Косатките трявва да изненадат малките,
затова те са спрели с 'разговорите' помежду си и пазят пълна тишина.
Скоростта е всичко.
Косатките не улавят малките, които са извън водата,
но понякога инерцията ги откарва чак до брега
а там има реална опасност от това да заседнат.
Косатката трябва да се мята по този безумен начин, за да се отдалечи от брега.
Повечето от малките са закарвани до дълбоките води още докато са живи.
И там китовете очевидно си играят с тях.
Често към играта на възрастния се присъединява и един младок.
Той може би се учи как да залавя тюленче, преди да рискува да се приближи до брега.
Поради някаква причина малкото тюленче, все още живо
е подмятано напред-назад повече от половин час.
Дори когато малкото е вече мъртво това забавление за китовете не е приключило.
Можем само да гадаем за причината за това странно поведение.
Но за китовете, ловният сезон е кратък.
Не след дълго малките тюленчета се научават да стоят далече от водата
и китовете успяват да залaвят все по-малко от тях.
След две седмици, те продължават по своя път.
Ловният сезон е приключил.
Това става често по крайбрежието.
Нещата постоянно се променят.
Те никога не сa едни и същи за по-продължителен период
в тази най-динамична част от всички обитаеми места в океана.
Превод: Spark spark@burgas.org