Pitch Black (2000) (Pitch Black CD2.sub) Свали субтитрите
Не знаем кога ще се случи, не се вълнувай толкова.
Докарайте шибаните клетки.
-Какво обсъждаме?
-Би трябвало да знаеш как избяга Ридик.
-Може да пилотира?
-Отвлече затворническия транспорт.
Добре ме разигра докато проследя задника му.
Това може и да е добре. Можем да го използваме за навигатор.
Той също така уби пилота.
Каза да му се доверя. Каза че имаме сделка с него.
Може би си забелязала, но веригите не го спират.
Единствената причина да сте живи, е че той вярва, че ще може да избяга.
-Ако спре да вярва--
-Ако разбере че ще го прецакаме.
Просто искам да ме послушаш.
Ако докараме клетките в последния момент...
... когато сме готови да отлетим--
Не ни е направил нищо. Дори не ни е излъгал.
-Просто да си спазваме уговорката.
-Той е убиец.
Законът казва, че той трябва да направи своето. Аз съм безсилен.
Танцуваме върху бръснач.
Няма да му дам шанс да вземе друг кораб.
Или да пререже гърлото на друг пилот.
Не и в моята смяна.
Лош знак.
Да се тресеш така в жегата.
-Мисля, че казах без остри предмети.
-Кое, това ли?
Това е просто приспособление за бръснене.
Благодаря ти.
Май сме малко срамежливи.
Енергийни клетки.
Идват.
Странно е да не правиш проверка на двигателя.
Освен ако не ти е казал...
... подробностите около бягството ми.
Даде ми грозната версия.
Страхуваш се, че ще се повтори.
Мина ни през ума.
Попитах какво мислиш.
Плашиш ме. Това искаш да чуеш нали?
Сега, може ли да си свърша работата?
Чаках да те хвана насаме.
Без ограничения.
Мислиш че Джоунс...
... е праведник? Мислиш, че бих му се доверил, че ще ме пусне?
Защо? Какво чу?
Аз мисля, че ако му извъртя някой номер, ще ме очисти
Би ме убил.
Но пък...
... аз съм двойно по-ценен жив.
Не знаеше ли?
Джоунс не е ченге.
Просто има никелова значка.
И синя униформа.
Но е шибан наемник.
Аз съм му една надница.
Ето защо не ме убива.
-Вярата е алчна.
-Не ми губи времето.
Няма да се обърнем един срещу друг, колкото и да опитваш.
Не знам какво ще стане, когато светлината си отиде.
Но знам, че като почне умирането...
... това наше малко психарско семейство ще се разпадне.
Чудиш ли се защо Джоунс се тресе така?
Питай го.
Питай го, защо твоя колега трябваше да умре толкова мъчително.
Кой си ти в действителност?
Не си ченге, нали?
Никога не съм казвал, че съм.
Не си.
Не си казвал и че си наркоман.
Ти започваш деня с кофеин аз го започвам с морфин. Е и?
Тук имаш по две започвания всеки ден. Какъв късметлия.
-Не е проблем освен ако--
-Става голям проблем...
... когато остави Оуенс да умре така!
Тук има достатъчно наркотик да обезболи стадо мулета.
Оуенс беше вече мъртъв. Просто мозъкът му не го беше осъзнал.
Има ли още нещо, което трябва да знам за теб?
Аз те оставям да управляваш нашия живот...
- Усещаш ли това? Това ми е от първия път, когато избяга...
...тогава пропусна. Но парче от куршума остана в мен.
Усещам го как се притиска в гръбначния ми мозък...
Затова гледам да се погрижа първо за своите нерви.
- Казвам само, че можеше да помогнеш с нещо, но не го направи.
-Да. Пази собствения си задник, ясно?
-Капитане! Капитане!
Не съм ви шибан капитан.
Какво виждат очите ми?
Ако ще вземаме нещо от кораба, предлагам да тръгваме.
Тая бракма е на слънчеви батерии.
-Къде е Ридик?
-Остави го! Той не би ни чакал!
Мислех, че сме те изгубили.
Къде отиваш?
Да взема някои неща. Ей сега се връщам.
Не бихте тръгнали без мен, нали? Нали?
Само минута. Мамка му.
Колко ли са?
Красота.
Аллах!
Просто идея. Може би трябва да бягаме!
-Да вървим!
-Хайде! Бягай!
Мамка му!
Хайде!
Влизай.
Залегни!
Не.
Не! Стой там!
-Стой долу, Шаза! Просто стой долу!
-Ела тук!
Шаза, стой долу!
Наистина мисля, че трябва да влезем.
Трябва да сме вътре за да затворим вратата.
Да вървим!
Какво има?
Какво има сега?
Както казах...
... не за мен трябва да се безпокоите.
Трябваше да си остане долу.
Ако беше останала долу, Сега щеше да е жива.
Помниш ли костницата?
Може би това са копеленцата дето са избили всичко живо на тая планета.
Какво ще правим сега?
Това ли е единствената ни светлина? Това ли е всичко?
Не. Има електрожен на пода. Просто не мога да го намеря.
Моля ви, тихо.
Защо го правят? Този звук?
Може би така виждат.
С ехолокация, като прилепите.
Може да е дупка в корпуса. Не знам.
Хайде, Джоунс. Ти имаш голямата пушка.
По скоро ще пикая стъкло.
Защо не отидеш да провериш?
-Не оставам тук нито секунда повече.
-Къде отиваш?
Накарай го да седне.
-Не знаеш какво те чака навън.
-Но знам какво има вътре.
Побързай!
Сега сме затворени в по-тясно пространство! Мразя това
Изключително лош момент избра.
Просто не бягай.
Не мърдай.
-Вземи това.
-И това.
Хасан? Къде е Хасан?
Живо ли е?
-Като че светлината ги изгаря.
-Наранява ги.
Светлината ги наранява.
Хасан?
После ще му палим свещ. Хайде. Да се махаме.
Значи имаме един оксижен.
И две фенерчета.
Трябва да има нещо, което да използваме от кораба.
Спирт. Всичко над 45 градуса гори доста добре.
-Колко бутилки имаш?
-Не знам. Около 10.
Джоунс, имаш сигнални ракети.
-Може би имаме достатъчно светлина.
-Достатъчно за какво?
Придържаме се към плана. Ще закараме клетките на совалката.
Ще се махнем от тази скала.
Неприятно ми е да руша красива теория с грозни факти но...
... камиончето е на слънчеви батерии.
-Няма да върви през нощта.
-Значи ще ги носим.
Ще ги влачим. Каквото е нужно.
Искаш да кажеш сега? С всичките тия неща навън?
Добре, колко може да продължи това? Часове?
Ден най-много?
Имам впечатления от модела...
... двете планети се движеха заедно...
... ще продължи доста дълго.
Тия слънца все по някое време ще се покажат.
Щом съществата имат фобия от светлината, просто да си седим...
... и да чакаме слънцето.
Сигурен съм, че и някои друг го е казал...
... заключен в оная стая с реактора.
Трябва да мислим за всички, особено детето.
-Ще се уплаши навън в тъмното.
-Не го използвай така.
-Как?
-Като димна завеса. Справи се с твоя страх.
Защо не млъкнете за малко...
... и не ме оставите да измисля нещо, което не включва масово самоубийство?
Аз чакам.
Колко тежиш?
-Какво значение има?
-Колко?
Около 79 кила, ако трябва да съм --
Значи 79 кила безмозъчно страхливо месо. Ето защо няма да измислиш нищо.
Така ли е? Къде отиваш?
Това нищо не решава.
Те се страхуват от нашата светлина.
Значи не бива да се страхуваме от тях.
Сигурна ли си че можеш да ни заведеш? На тъмно?
Не, аз не мога.
Но той може.
Стоите близо.
Чакай.
Изглежда чисто.
-Каза "Чисто."
-Казах, "Изглежда чисто."
Как изглежда сега?
Изглежда чисто.
Ще вървя 3 метра пред вас. Искам светлина откъм гърба, но не в очите ми.
И вижте да не сте порязани. Вече познават нашата кръв.
Наистина ли ще го направим?
Ще се държим заедно. Ще поддържаме светлината.
Това е всичко, за да преживеем този ад.
Готови?
Само хабим светлина.
Дай му клетките и кораба...
... и ще ни остави всичките.
Всичките.
Не разбирам.
Какво е толкова важно в шибания ти живот, че те е страх да не го загубиш?
Има ли нещо?
Освен следващата доза?
Стойте близо.
Чакай.
Това не може да е истина.
Върни се!
Добре ли си?
Това не може да е истина.
Трябваше да умра във Франция.
Дори не съм я виждал.
Хубаво е да знаем че ти си добре.
Искам ли да знам?
Приближаваме ли?
Можем ли да поддържаме темпото?
Ще ми кажеш ли какво става?
-Пресякохме собствените си следи.
-Въртяли сме се в кръг?
-Загубихме ли се?
-Слушайте.
-Знаеш ли поне къде сме?
-Слушайте!
Отпред има каньон. Заобиколих, за да спечеля време за мислене.
-Мисля, че трябва да тръгваме.
-Не знам.
Обречени сме.
-Особено с кървящото момиче.
-Какво?
Какво говориш? Тя не е ранена.
Не тя.
Тя.
Ебаваш се!
Мислех, че ще е по-добре да ме взимат за мъж.
Мислех, че така ще ме оставят намира вместо да се занимават с мен.
Съжалявам.
Наистина ли кървиш?
Можехте да ме зарежете на кораба. Затова не се обадих по-рано.
Надушвали са я още като тръгнахме.
Ако случайно не си забелязала, те вървят след кръвта.
Така няма да стане.
Трябва да се върнем.
Какво каза?
Ти ни докара тук...
-... и ни направи на товарни животни.
-Сбърках. Признавам.
-Не може ли просто да се върнем на кораба?
-Не знам.
Чудесен бриз. Открито пространство. Почва да ми харесва.
Пак ли си се надрусал? Само се чуй.
Не, правилно. От какво да се страхувам?
Моят живот просто е димяща купчина лайна.
Аз казвам да вървим. Каньонът е само 200 метра и после е градчето.
Защо не се стегнете, залепете това дете и да вървим.
-Тя е капитанът. Слушай я.
-Да я слушам?
-Когато тя щеше да ни пожертва?
-Какво?
Това не ни помага.
Катастрофата. Опита се да изхвърли пътническата кабина, да ни убие в съня ни.
-Млъкни!
-Ние сме без значение.
-Просто ходещи призраци?
-Затвори тоя шибан кенеф!
Добре!
Разбрахме те.
Всички може да ни е страх.
Колко тежиш сега?
Присъдата е произнесена. Светлината свършва.
-Не всички ще успеем.
-Просто го разбра ей така?
Останахме шестима.
Ако преминем през каньона и загубим само един ще е цял подвиг.
-Не и ако аз съм този.
-Какво ако си от другите пет?
Слушам.
-Какво правят там?
-Мисля, че говорят за каньона.
Как да ни преведат.
Полевите доктори решават кой умира или живее. Викат му подбор.
Ти каза, че е убийство, когато аз го направих.
Както и да е, аз смятам че е нещо, за което да се хванеш.
Жертва. Окачваме тяло, оставяме го в началото на каньона...
... като примамка.
После го завличаме. Слагаме още кабел на шейната.
-Влачим тялото 5-6 метра зад нас.
-Интересно украшение.
Не искам да ги храня. Просто искам да ги отклоня от нашата миризма.
-На кого си метнал око?
-Не гледай.
Какво по дяволите ти става?
Имам, забави. Остави още място между нас и тях.
Добре, стига глупости.
Убиваш момичето, а аз ще ти пазя гърба от другите.
Не е голяма работа за теб, нали?
Просто се чудя дали не ни трябва по-голямо парче примамка.
Като кого?
Оставете шейната! Да бягаме!
Да вървим!
Първо правило.
Стой на светло.
Помниш ли този момент?
Не трябваше да ме пускаш.
Беше наперено копеле преди.
Цял герой.
Веригите.
Пушката.
Значката.
Казах ти да ме очистиш.
Обратно на кораба?
-Да се натискаме заедно докато светлината свърши?
-Махни се от нас.
Докато не можеш да видиш какво те изяжда. Това ли е големия план?
-Къде е Джоунс?
-Коя половина?
Ще загубим всички тук навън.
-Трябваше да си стоим на кораба.
-Умря бързо.
И ако имаме избор - това е начина, трябва да вървим.
Не плачи за Джоунс.
Да не си посмяла.
Сляпо петно.
Ще се помолим ли заедно?
Аз вече се помолих с другите.
-Безболезнено е.
-Безсмислено е.
Това, че не вярваш в бог не значи че той не вярва в теб
Мислиш ли, че някой може да прекара половината си живот в гето...
... и да не вярва?
Мислиш ли, че би могъл да се роди на бунището...
... с пъпна връв увита около врата му и да не вярва?
Бъркаш, Свети човече.
Аз абсолютно вярвам в бог.
И абсолютно мразя тоя шибаняк.
-Но въпреки това той е с нас.
-Две от момчетата ти са мъртви.
Колко вяра ти е останала, отче?
Виждам само един път. Този път. Това е единственият начин да се махнем оттук.
Дръжте момичето между вас.
Ами клетките?
Аз ще ги взема.
-Мърдайте.
-Сигурен ли си, че ще успееш?
Не гледайте нагоре!
Избиват се!
Движи се!
Продължавай да се движиш!
Продължавай да се движиш!
Чакай!
Махни се от нея!
Махни се от нея!
He знаеше с кого се ебава.
Хайде, изправете го.
Е, къде по дяволите е твоят бог сега, а?
Близо ли сме?
Просто ми кажи че е там!
Не можем да успеем.
Скрийте се тук! Сега!
Защо още е навън?
Няма да се върне, нали?
Това е последното, което можах да намеря.
Силен инстинкт за оцеляване.
Възхищавам се на това у една жена.
Обещах им, че ще се върнем с още светлина.
Така ли?
Какво? Страх ли те е?
Мен? Да ме е страх?
Хайде.
Трябва да има някаква част от теб, която иска да се върне към човешката раса.
Наистина, не зная как.
Тогава просто ми дай светлина. Аз ще се върна сама.
Ето.
Моля те, просто ела с мен.
Имам по-добра идея.
Ела с мен.
Ти се ебаваш с мен. Аз знам кой си.
Знаеш кой съм?
Ти нищо не знаеш за мен.
Аз ще те оставя тук.
Влез вътре.
-Не мога.
-Разбира се, че можеш.
Ето. Ще те улесня.
Хвани ми ръката. Хайде.
Виж, никой няма да те вини. Спаси себе си.
Хайде.
Ето, това е.
Добро момиче.
Сега ти! Ти ме чуй!
Аз съм капитанът на този кораб.
Няма да оставя никого в тая скала с тези твари дори ако трябва--
-Махни това от врата ми.
-Млъквай!
-Би умряла за тях?
-Бих се опитала за тях.
Не ми отговори.
Да, бих.
Бих умряла за тях.
Колко интересно.
Не се съмнявах.
Някой да не е готов?
Ето го моят Бог, господин Ридик.
Не спирай!
Хайде! Движи се!
Знаеш пътя!
Качвайте се. Хайде. Вътре.
Ела.
Сега.
Чакай.
Добре, дръж се за мен.
Ще се махнем оттук. Добре, хванах те.
Хайде, Ридик! Ставай!
Казах че аз ще умра за тях, а не ти. Движи се. Хайде.
Не за мен.
Не за мен!
С толкова неща, за които да се моля...
... не знам откъде да започна.
Аз знам от къде бих започнала.
Какво правиш?
Не може ли просто да се вдигнем оттук?
Не можем да излетим...
... без да им кажа "лека нощ".
Ще има въпроси, когото и да срещнем.
Може дори да е наемнически кораб.
Какво по дяволите да кажем за теб?
Кажете че Ридик е мъртъв.
Умря някъде на онази планета.