Enemy Mine (1985) Свали субтитрите
Земните нации се бяха обединили в мир,
работейки заедно за изследването на нови светове...
в далечните предели на космоса.
За нещастие , ние не се оказахме сами.
Раса от зверски извънземни наричащи себе си Дракове...
предявиха заселнически права...
за някои от най-богатите звездни системи в галактиката.
И разбира се, те нямаше да ги получат без бой.
Космосът беше новото бойно поле.
За много от нас, Земята се превърна в скъп спомен милиони светлинни години назад.
Нашият единствен дом бе крепостта в космоса.
И както във всяка война,
имаше дълги периоди от време в които не правехме друго освен да чакаме.
И тогава...
До всички намиращи се на бойните единици.
Готви за старт. Това не е учение.
До всички намиращи се на бойните единици.
PГотви за старт. Това не е учение.
Командир на полета. Тук Ехо 2. При мен има 4 вражески кораба посока 3:00ч.
Разбрано, Ехо 2. Право на дясно и карай след него.
Ехо 6 до командир на полета. Нашите приятелчета навлизат в периметъра.
Разбрано, Ехо 6. Чисто е тръгвайте един по един с подкрепление.
издухай тези гадове, да се приберем на време.
Имам среща с Мерчинсън.
- Сестрата?
- Ще се пусне. Сигурен съм.
Това не е ли същата Мерчинсън която наричахме"Белият балон"?
Хайде стига, тя свали 30кг.
ХА ХА Хванах те!
- Точно така. Още 6 ма посока 3ч.
- Гадост!
- Командир, чу ли това?
- Те си помислиха, че не сме ги забелязали.
- Не можах да го видя. Някой видя ли го?
- Аз го виждам.
- E?
- Е ми, имам кръстосвач пред мен.
Дръж се Джоуи.
Ехо 6, кръстосвача се приближава!
- Къде е той?
- Точно на твоя...
- Ох, Господи!
- Копеле!
- Колко муниции ни останаха?
- 65. Имаме проблем с топлината.
- Какво по дяволите прави тоя?
- Кажи си молитвите, грозна мутро.
По дяволите!
Температурата на двигателя е над нормата!
Издухай го, и да се махаме от тук!
Това е Ферин 4, не изследвана територия.
Ок. Давай.
Ахххх!
- Навлизаме в атмосферата.
- Сваляй визьорите!
Изгубих го! Какво показват уредите?
Уили, дърпай! Ще изгорим!
По дяволите, къде е?
Катапултира! Оживя!
Копелето е на вън!
Хайде, Джоуи. Ще се забием!
По дяволите! Ставай.
Ставай. Това е.
Ставай, ставай! Леко.
Хайде Джоуи.
Хайде.
Джоуи!
- Добре ли си, Уил?
- Да добре съм.
Уил...
Като видиш Мерчънсън,
просто не я наричай "белия балон" повече.
Това и наранява чувствата.
- Добре, Джоуи.
- И не позволявай на момчетата да и викат така.
Аз я харесвах.
Това си е обещание, Джоуи.
Сега стой спокойно. Лежи си тихо.
- Уил.
- какво?
Наистина съм уморен.
Джоуи?
Хей, Джоуи!
Съжалявам, Джоуи.
Съжалявам.
Можех да видя къде е паднал Дракът.
Това е катапулта капсула сигурно не е далеч.
Просто се надявах да не е мъртъв...
все още.
Смешно е но никога не бях виждал Драк.
Знаех че нямат нищо общо с хората,
нямат мъже нито жени,
всъщност едно полови обвити в отвратително тяло на влечуго.
Иах!
Иах!
Гори, гадно к...!
Гори! Ха! Гори, копеле!
Да го духаш, грозник!
.... Землянин.
хей, Драк, Гладен съм.
Гладен.
Разбираш ли? Гладен, а?
Ей, разбираш ли поне малко Английски, грозник?
Какво?
.... Землянино.
Забучи го.
Значи името ти е Джери Шииган. И какво от това?
Искаш ли да знаеш моето?
Уилис Е. Давидж.
Да... Да...
Какво ще кажеш за малко храна?
- Даааа.
- Малко ядене.
Дай ми да ям!
Храааана
Давидж?
Сигурно се шегуваш.
Драк! Събуди се, Драк!
Събуди се! Събуди се! Развържи ме!
Помощ! Метеорити!
Помогни ми!
Гнус, ти го каза.
Еуу.
Еу!
Драк!
Много лесно можех да те убия. Длъжник си ми.
Как каза че ти беше името? Твоето име! Името ти!
Добре. Добре.
Слушай сега, Джери. Слушай. Слушай.
Тук падат метеорити.
Оф, фуу! фуу! Много метеорити.
Разбираш ли думата метеорити?
Оф, Зерки. Зерки падат тук.
Зерки падат, много зерки.
Тук сме на открито.
Ако останем тук, сме мъртви.
- Мъртви.
- Мъртви.
- Мъртви.
- Ях.
Трябва да се махаме...
Да вземем всичко...
Всичките ти неща
- Несайй.
- Несаито.
- Нешаййй!
- Несай!
Ях, Несай.
Вдигаме си задниците на високо в гората.
Там горе.
Сигурно там ще има някакво убежище.
Покритие? Нали знаеш нещо над главата?
Землянин... ХРРРРЪ ХРРРР
Точно така.
Радвам се че си съгласен.
Да, да.
Следващия път, а?
Ще ти сложа ножа точно върху .....,
Ако въобще имаш такъв.
Добре, грозник. Смяташ да ме застреляш?
Давай, Застреляй ме.
Давай, стреляй! Хайде. Действай! Стреляй!
Въпросът Драко е, дали ще живеем или не.
Не те харесвам, ти мен също, но сега сме само двамата?
Схващаш или не Английски, а?
Да, Пууга. Сещаш ли се, голяма жабо.
Виж.
Трябва да построим подслон от камъни.
Подслон. Разбираш ли? Подслон?
Нещата вървяха бавно.
След като трябваше да комуникирам с този гущер,
Се опитах да науча някои думи от неговия език.
Хей, драк.
Драк, ух...
Забрави. Стига приказки.
Да се захващаме за работа, а?
Мамка му!
Разбира се, Дракът също прихващаше по някоя думичка.
- Яхх!
- Скапано!
Скапано? Как така скапано?
Не здраво.
Здраво е. Ще ти покажа.
А? Ха ха! Не било здраво.
Ляв крак.
Десен крак.
Това е моя ляв крак.
Това е моя десен крак.
А това са двата ми крака.
- Да, браво.
- Да, браво.
Това ми е главата.
Това е твоята грозна глава.
Не, не. Това е моята глава.
Това е твоя глава. Твоя грозна глава.
Ха Ха.
Това е грозната глава на Давидж.
Добре, това е достатъчно!
Ако продължаваш в същия дух ще учиш Английски сам...
защото повече няма да бъда твой учител.
Извинявай, Давидж.
Това е друго нещо.
Знаеш ли, че докато ти се забавляваш правейки нищо,
Аз се опитвам да намеря начин да осъзная положението.
- Добре.
- Нали знаеш какво казват старите,
ако не успееш от първия път,
пробвай и пробвай отново.
Давидж, ти си научил това от великия Дракски учител, Шисмар?
Не, от Мики Маус.
- Кой?
- Мики Мау-ус-с-с-с.
Мики Маус.
Това да не е велик земен учител?
Мда. Нещо такова.
Забрави.
Ммм! Вкусно. Опитай.
Не забравяй, че ми помогна да свикна с вкуса.
Между другото, аз смятам да разнообразя менюто.
Скоро се махаме... по един или друг начин.
Какво, при тази война в момента?
Имаме по голям шанс да хванем автобуса Greyhound.
Хора, вие лесно се отказвате.
Шисмар ни учи...
разумният живот е в застой.
От къде научи тази глупост?
Да не би от малката книга, която вечно четеш?
Аз съм този който е в застой.
Знай, че аз дори нямаше да съм тук ако не беше ти "сине" на Лайномар.
Шисмар!
Да, каквото и да е там.
Тази война започна заради вас, човеците!
Знаеш ли, Джери?
Твоя влик Шисмар е лайно.
Землянино,
Твоя Мики Маус е един голям глупав глупак!
ДА! Месо!
Стой там, мамка ти! Хей! Хей! Хей! Аха!
Ти гаден кучи син!
Мамка му.
Хей. Хей, Проклето нещо!
Хей.
Махай се!
Не! Джери!
Джери! Джери!
Джери! Джери! Джери!
Джери! ААх!
Аах! Джери!
Джери!
Ахх!
Джери! Ох!
О, Господи! О, господи!
Джери! помощ!
Стреляй!
Благодаря ти. Благодаря ти.
Давай.
Ох! Ох, Господи!
Ти ми спаси живота.
- Защо?
- Може би...
ми трябва нечие лице което да гледам...
дори толкова грозно колкото е твоето.
Значи все още мислиш, че хората са грозни, а?
Сравнени с Драк, много грозни.
Но това нещо там...
беше дори по-грозно и от теб.
- Благодаря ти.
- Пак заповядай.
Ха! Това е то!
Дори това нещо под земята не може да изяде това.
Обзалагам се, че това нещо е устойчиво на метеорити.
Те са метеороустойчиви!
- Какво?
- Зеркиусйчиво! Зеркиустойчиво!
Дери, стари драк,
- За къде си без мен, а?
- Може би в къщи.
А, Мамка му!
Хей, Професоре,
какво ще кажеш за малко помощ, а?
Не ти ли писна да четеш тази книга?
Не.
Е добре, какво има в нея, все пак?
Неща.
О, я стига!
Нарича се Талмон.
Съдържа слова на нашият велик учител, Шисмар.
И предполагам трябва да знаеш Дракски език за да я прочетеш, нали?
Да ще ти е от полза.
Е научи ме на дракски.
Не е за теб, Давидж.
Шисмар е твърде добър за нас хората, така ли?
Не твърде добър за хората, а твирде добър за теб.
Сега пък ти влезе в ролята на съдник.
Не си ли спомняш какво каза за Шисмар?
Е, можеби ти забрави какво каза за Мики Маус!
Това бе грешка.
Не го мислех.
Аз също не мислех това за шисмар.
Джери, какво, какво прав...
Тази книга трябва да бъде дадена на хората.
Тогава се превърнах в учителя.
Аз не бях достоен, но на около нямаше никой друг.
Времето минаваше.
Заедно ядяхме, заедно спяхме.
И по някога аз се взирах в небето...
с надежда за спасение.
Между временно,
аз научих неговия език и прочетох неговия Талмон.
Преведи.
"Ако някой получи зло от друг,
"Не трябва да отвръща със същото.
"а по скоро с любов,
"любов към врага,
защото тази любов ще ги обедини."
Всичкото това съм го чувал и преди...
в човешкия Талмон.
Разбира се, че си.
Истината си е истина.
Но това което не си научил все още...
е начинът по който ние Драковете изразяваме истината.
Думите на Щисмар трябва да се пеят.
Джери!
Да се махаме!
Хайде, Джери, мърдай!
Бягай!
Стани! Стани, проклет да си!
- Какво да правя, да те носа на ръце ли
- Съжалявам.
Ние живеем като канибали.
Станал си толкова дебел, че направо не можеш да се помръднеш.
Вие никога няма да завладеете вселената по този начин.
Да завладеем вселената? Ние сме тук 1000 години преди вас!
Добре тогава, в случай че не си разбрал, Дракоо,
ние съвсем легално стъпихме на тази звездна система.
- Вие нападнахте тази звездна система!
- Глупости!
Вие сте тези, които нападат.
Не. Ние сме изследователи. Ние откриваме нови светове!
А какви мислиш че сме ние, Дракоо, домошарки?
Ние открихме два пъти повече светове от вас.
Точно така. Разпростирате се като зараза.
И какво по дяволите възнамеряваш да направиш по въпроса, а?
Сега ще видиш какво, Землянино. Ще се бием.
Голям боец си.
Ти не би и изкарал седмица без мен.
Ти дължиш мизерното си съществуване на мен.
Сега ще видиш!
Разкарай се от подслона ми! Разкарай се! Разкарай се! Махай се от подслона ми!
Ти кучи сине! Това си е моя подслон!
Аз го построих!
Кучи син! Ще те убия, копеле!
Ще те убия!
Ще те убия!
Джери...
Мисля, че започнахме да полудяваме.
Единственото което трябва да направим сега е да се махнем от тук.
Наистина ли мислиш, че сме сами тук?
Разбира се, че да.
Не знам.
Отново сънувах този сън.
Отново този голям космически кораб.
Чувах го толкова силно, че се събудих.
И след това все още го чувах.
Било е сън.
Не знам.
Може би.
Но със сигурност ако останем тук, сме мъртви.
Рано или късно, ще умрем.
Ако тази планета не ни убие, то ние ще се избием един друг.
Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш, а?
Давидж, аз оставам тук.
НЕ ме интересуват твой те сънища.
Какъвто и да е шансът е по добре от колкото да няма такъв.
Хайде, Джери. Голям си инат.
Не, не съм...
инат.
Ако намеря помощ...
Ще се върна за теб.
Ако не намериш?
Тогава сигурно и двамата умираме.
Сами.
Ще се видим по-късно.
Ехо!
Има ли някой!
Останки..
Това са останки.
Бракуниери.
Това което съм чувал през нощта е било минен кораб.
Бракуниерите са хора... почти хора.
Те са минари извън закона които претърсват цели планети за ценни метал.
Ловят Дракове за робски труд и ние ги толерирах ме.
Единствено се надявам да не са открили нищо.
Нямах си и идея какво ще кажа на Джери.
Давидж...
как мислиш да продължим на пред?
Не знам.
Предполагам ще трябва да разберем сами.
Падвам се, че се върна.
Джери?
Хей, Джери, какво има?
Аз не бих могъл да продължа без теб.
Моят живот не е от значение.
Аз не съм дебел.
Не съм мързелив.
Давидж.
Аз очаквам нов...
живот.
Нов живот? От къде?
Боже господи.
Боже господи? Да не би да ми казваш че си бременен?
Ти ще си имаш бебе?
Малко Дракче?
Но как?
Ей, не гледай мен!
Джери не може да бъде.
За вас хората,
раждането е въпрос на избор.
При нас Драковете, това се случва.
Когато му дойде времето,
се случва.
Точно заради това не мога да дойда с теб.
Моето дете е всичко...
което имам.
Кажи ми, Давидж.
Какво... откри...
там?
Нищо
Както ти каза, това е било само сън.
...Джери?
Замис. хъм?
Замис?
Замис.
Скоро.
Джери!
Джери! Джери!
Джери, внимавай!
Не виждам! Невиждам!
На сам!
Помогни ми!
Хайде, Джери. Не ме изоставяй.
- Кажи ми за Замис.
- Замис?
Що за име е Замис?
Съществуват пет имена в Драковото потекло.
Аз съм Шиигън. Преди мен бе Гатик.
И преди Гатик бе Ислейн.
Продължавай, да ми говориш.
Преди Ислейн бе Тайг.
Преди Тайг Замис.
Тук. Виж!
Един ден аз трябва да с Замис...
пред великия съвет на ДРАКОН...
и да разкажа за нашия род...
за Замис който се е присъединил към него...
обществото на Драковете.
Ще ядеш ли?
Не мога.
Може би трябва да поразчистим малко това място.
Само бих съсипал храната.
Ти би изплашил всеки чешит.
Давидж.
Ще ти разкажа за рода Фарбиит.
Преди или след закуска?
Това е чест, което ти предлагам.
Съжалявам.
Точно сега да останеш жив е достатъчна чест, а?
Добре.
Ще изуча вашият род.
Да започнем с твоите родители.
Кои са били те?
Името на баща ми е Карл.
Името на майка ми е, ъъ...
Долорес.
С какво са се занимавали?
Еми, Татко работеше за компания правеща компютри.
А мама,
тя беше сервитьорка.
- Сервитьорка.
- Мда, преди да се оженят.
А техните родители?
Ходехме при дядо когато бях дете.
Имаше свое място на село.
Мисля, че беше фермер.
И, ъъ...
Баба беше просто... добър готвач.
О. Това е твоят род.
Стоящ зад теб...
Уилис Давидж.
Боен пилот.
Син на Долорес,
която е била сервитьорка.
и Карл,
правещ компютри,
които по тяхно време били родени от Дядо,
вероятно фермер.
И баба,
добър готвач.
Превърни го в звук много тънък.
Той е тънък. Но аз съм полъскан...
че ти ми довери това.
Моят род е много богат, Давидж.
Знай от мен.
Предоставям ти тази чест.
Това ще бъде добър подарък между нас.
Джери излезе пеейки заа неговия род,
връщайки се назад към неговата планета...
преди 170 поколения.
За да го държа щастлив докато зимата се разлютваше,
се, научих да пея за Фарбитовия род.
Какво не е наред?
Замис...
е на път.
о, господи.
Господи.
Какво да правя?
Не знам.
Нещо... не е наред!
О, не. Не, не, не!
Всичко е наред.
Жените винаги стават нервни преди раждане.
Аз не съм жена.
О, при бременните хора...
Обстановката се изнервя.
Всички стават нервни преди раждането.
Между другото мисля, че ако нещо ти се случи,
Ще съм изоставен тук Сам самичък. А?
Само защото нещата не вървяха добре в началото,
смяташ да ме оставиш да обикалям цялата планета сам?
Ти си сам.
Със себе си, ти си сам.
За това вие хората...
сте разделени на два пола...
две отделни части,
заради радостта от краткотрайният ви...
съюз.
Нищо не знаеш ти за хората.
Да не мислиш, че само защото вие Драковете имате 300Км род,
можете да бла, бла това име и бла, бла онова име?
Джери! Джери!
Джери?
Джери?
Давидж.
Слушай ме.
ТИ...
трябва да бъдеш родител...
за Замис.
Не се занасяй, Джери.
Какво правим сега?
Ти...
да заемеш моето място.
Когато му дойде времето...
трябва да намериш начин...
да заведеш Замис...
у дома...
трябва да застанеш до Замис...
пред великият съвет...
на Дракон...
и да разкажеш...
за неговия род.
Ти трябва, Давидж.
Да ми се закълнеш.
Млъкни.
продължавай да напъваш. Каквото и да става.
Ти трябва...
да заведеш Замис до Дракон.
Закълни се.
- Не!
- Закълни се.
Закълни се.
Добре.
Добре, Заклевам се.
Кълна се.
Само недей да умираш.
Сега...
ти трябва да ме отвориш.
Тук.
На това място.
Не се страхувай, приятел.
Аз не мога!
Тогава ти... трябва...
искаш... да...
тази война.
Ти... трябва...
с-с...
Не.
Джери.
О, моля те.
Господи, Джери,
Какво се очаква да правя сега, а?
Каза ми всичко за талмона,
за рода Джариба,
но не каза нищо за това как да се грижа за бебе Драк.
Збогом, Джери!
О, добре де.
ОК, сега ще пробваме още веднъж, а?
Хайде, кукло. Хайде де.
Яж. Хайде.
Замис. Замис, хайде де.
Хайде.
Какво да направя,
да изтичам до магазина за бебешка храна за Дракове?
Това е което има, приятел че.
Гледай. Гледай ме. Гледай.
Хм? Хм? Хм!
Хайде. Добре.
Харесва ти а. Хайде.
Виж дали ти харесва. Харесва ли ти?
А? А?
Хайде, хлапе. Да, това е!
Това е. Дъвчи сега. Браво на теб.
Хей, келеш! Да летим, а?
Мисля, че беше едно малко грозно проклятие,
но не толкова грозно колкото снимките на другите деца...
показвани по средата на военната столова.
Разбира се той растеше много по-бързо от човешко дете.
Ще започна да те наричам бобено стъбло.
Ти си надрастваш дрехите по-бързо от колкото аз мога да смогна да ги правя.
Не си разтваряй пръстите.
Пръсти?
Мда, тези. Пръсти.
Каттъх. Пръсти.
Те не са еднакви.
е, разбира се, че не са еднакви.
Ти си Драк, аз съм човек.
Виж, Виж, а...
сега, ти имаш три пръста.
Един, два, три.
Сега, аз имам пет пръста.
Един, два, три,
четири, пет.
Замис ще има пет?
Не.
Ти си Драк,
а аз съм човек.
Човек?
Да, ъммм... човек съм аз.
Драк си ти.
Сега, аз съм човек защото моите родители са човеци,
а твоят родител,Драк
Следователно си Драк.
- Схващаш ли?
- Аз съм Драк!
Да! Да, браво.
Чичо!
Чичо, чакай! чакай!
А? Чичо.
- Какво беше това?
- Космически кораб.
- Дали има човеци в него?
- Не знам!
Аз отивам за да разбера!
Чичо, моля те мога ли и аз да дойда?
Не! Стой тук докато не се върна.
Чичо, защо си уплашен? Чичо, моля те!
Не! Ти стой в пещерата!
Точно, заради това когато ходим или ловуваме,
винаги се разделяме в различни посоки.
Никога в една и съща.
- Ясен ли съм?
- Да.
И защото тези мъже, ако ни намерят...
Ние никога няма да се видим повече.
Но, Чичо,
те са човеци,
като теб.
Млъквай и яж.
Опитвах се да не мисля за лешоядите.
Вместо това, се концентрирах върху Замис.
На края реших, че е време да започна да го образовам.
Името на тази игра, Замис...
- Е ръгби.
- Ръгби.
Сега, тези дървeта са моята защитна линия.
Тези дървета ей там са твоя отбор.
Те са по-голями от истински играчи, подобно Хюстънските,
и малко по бавни, но не много, ясно?
Ти трябва да стигнеш до края на защитната линия.
Това е твоята голова линия. ОК? Действай.
Хей-o!
Добре, сега, кога то ти подам топката,
я хващаш и се опитваш да пробягаш покрай мен, ако можеш,
покрай тези двамата там.
Това е твоята голова линия. Схвана ли?
- Не.
- Само прави това което ти казвам.
Ще се получи. Ок?
Ок? Ето го и шута.
Вдигни го! Вдигни го! Сега бягай!
Бягай. Бягай! Хайде! Давай!
Замис поема топката! Вижте го преминава през голямата защита!
Давидж поема топката!
Ох! Двадесет ярдовата линия.
Обичам тази игра.
Това е велика игра.
Обикновено топката не се яде. Това е бонус.
Определях правилата според условията.
Малки отбори и така на татък.
Аз си мислех, Чичо,
за онези хора които видя.
Може би са приятели с Драковете.
Може би те ги помолили да работят за тях.
Искаше ми се това да бе истина.
АЗ никога не съм виждал Драг,
само себе си във водата.
Иска ми се да не бях Драк.
Да имам твоето лице.
О, Замис.
Иска ми се да имах пет пръста.
О, Замис. Слушай ме.
За Драк, ти си много красиво дете.
- Да?
- Да.
Просто...
ти не си виждал друг от твоя вид.
Виж сега, някой ден,
ти ще се прибереш в къщи,
и ще забравиш за тази забравена от бога планета...
и всичко за мен.
Никога няма да забравя теб чичо.
Не, предполагам че няма.
Аз няма да те забравя също.
Чичо?
Какъв беше моят родител?
Замис...
Твоят родител ...
бе мой приятел.
Ей, Замис.
Ей, Замис.
Ей, Замис!
О, не.
Ей, Замис!
Добре де, излизай вече.
Замис!
Замис!
Хей, Джони, виж тук.
Малко прекрасно арабче , ако въобще си виждал такъв.
Изненада, изненада. Изглежда ми малко хърбав, също.
Не, много си е добре. Здрав като бик.
Роден за работа.
Ах, ти жалко малко леке!
Тичай де! Тичай!
Как мислиш да отидеш там, а?
А! Дай да видиме. Виж да не би татенцето да е на близо.
- Ах!
- Аах!
Хей, ти усмихнато копеле!
Проклятие, хвана те в крачка а!
Не се притеснявай. Аз ще го забавя за теб.
Ти ми издра лицето, ти усмихнат малък Драк! Ще те накарам да си платиш.
Чичо!
- Кой по дяволите си ти?
- Пусни го!
- Чичо!
- Замис, не!
Чичо!
Чичо!
Поверяваме нашият събратим в милостивите божии ръце,
изпращайки неговото тяло в космоса.
Пепел при пепелта,
прах при прахта...
Боже господи!
Не го ли поправиха това нещо?
Ох, по дяволите. Кой ли слуша, и без това?
Следващия.
"Гаворки, Джордж Л. Някой си."
Без музика.
За толкова дълго.
Следващия.
Къде му е етикетчето на този?
Тези идиоти от долу са станали голями мърльовци.
Е, виж вътре де.
Виж го този жалък изрод.
Поне е цял.
Някои хора са си късметлии.
- Не, няма етикетче.
- Ще го наречем Джон Доу.
Тоя се дърпа нещо.
- Дръж го!
- Какво?
Давай, вземи го.
Замис...
Господи, той говори Дракски.
Три години.
Къде по дяволите е бил?
Това си е Уил, показва се точно когато най-малко го очакваш.
Бил е намерен на четвъртата планета от Фириновата система,
където може би е работил за другата страна.
Да не си луд? Това там е Уил Давидж
Давидж!
Аз ще умра! ще умра!
Не знам колко ли съм лежал там...
преди надзорният екип да ме вземе.
Помислили са си, че съм бил мъртъв.
Е, на медиците им е трябвало време да ме оправят.
Сега аз трябва да се върна.
Уил!
- Задръж го!
- Аз тръгвам, със или без твоята помощ.
Няма начин. Съжалявам.
Ние си заложихме задниците заради теб. Длъжник си ни.
Не мога да те пусна, Уил.
Няма значение. Остави го щом иска да буде задник.
Здравей, пилот. Моля идентифицирайте се.
Давидж, Уилис Е. Трябва да се махам.
Г-н Давидж, не сте оторизиран.
Моля прекратете излитането незабавно.
Няма да стане, Чарли. Аз излизам.
Спри двигателите, господинчо! Я се разкарай!
Ще мина през тях! Кълна се! Сега отвори тези врати.
Имаме спешен случай.
Ще мина през тях! Отваряй!
Отвори вратите! Сега!
Замис. Джарииба Замис.
Джарииба Замис!
Замис? Замис, а?
Замис? Замис? Гавиии, а?
Талмон. Талмон!
Хей! Какво е това стоене на едно място?
Хайде, на работа!
Ти подлизурко! Къде си мислиш, че се намираш?
На почивка вкъщи? Мърдай! Мърдай!
Какво си зяпнал, слузеста торба? Кучи син!
Ти си Чичо.
Разбира се, че знаем твоя Замис.
Той говори само с мен,
защото само аз знам земна реч.
Къде е Замис сега?
Някъде в тяхния кораб, ако все още е жив.
Що за измислена ръка е това. Раздавай на ново?
- Ти ли си Дагет, Дагет?
- Да.
- Какво става там?
- Проблеми.
- Какви проблеми?
- Такива проблеми!
Замис! Замис!
Замис, събуди се!
Чичоти е.
Замис!
О, не, не, не.
Замис. Замис!
Замис!
Ах!
Здравей.
Хей, този е от военните.
Благодаря за това, че ми каза.
Какво правиш тук, Войниче?
Не виждаш ли, че съм не търпелив?
Аз те познавам теб.
Ти уби брат ми Джони.
Аз си мислех, че си умрял там.
Събудете го и го доведете.
Ставай! Няма да те носим.
По дяволите!
Дръж го де, нещастник! Да!
Хайде да хвърлим малкото робче в казана. Какво ще кажеш?
- Да го сварим костите!
- Недей! Спри!
Мда!
Хей, войниче, къде си? Изкам да видиш това.
Къде си, кучи син?
Хайде!
Недей! Не, недей! Замис!
Замис!
Замис!
Замис!
Мда!
Чакай, чакай, чакай!
Балбук, балбук, изпържи се!
Заради по-малкия ми брат.
Ох, не! Ох, не!
Време е да кажеш чао.
Замис. Замис.
Аз съм. Събуди се.
Замис, събуди се.
Събуди се. Чичо е.
Чичо е, а?
Замис...
4, 5.
Чичо, изглеждаш ужасно.
Наистина?
Наистина е така.
Ти малка, попова лъжичка.
Казах ти, че няма да те забравя.
И така Давидж заведе Замис и драковете удома.
Изпълни своето обещание...
и рецитира рода на Замис...
пред великия съвет на Дракон.
И когато, дойде времето,
Замис доведе своето дете пред великия Съвет,
и името Уилис Давидж...
бе добавено към рода на Джариба.
Преводът е осъществен благодарение на Svateto