BBC Chased By Sea Monsters - Part 3 (2003) Свали субтитрите
ПРЕДИ 4 МИЛИОНА ГОДИНИ Ще бъде чудесно, ако мога да закача камерата на този звяр.
Ще опитам това от платформата.
Дръжте примамката отгоре. Оглеждайте се за акулата.
Това е Найджъл Марвин.
Той е зоолог и експерт в подмамването на опасни животни.
Но неговото последно приключение се превръща в изпитание за нервите му.
Напуснал е сигурността на 21-ви век и е пропътувал чак до праисторическите времена.
Неговата мисия е да посети седемте най-смъртоносни морета на всички времена
и да се изправи лице в лице с най-ужасяващите създания, живели някога.
Той вече преживя четири от смъртоносните праисторически морета,
но остават двете най-опасни
и обитавани от най-свирепите хищници, известни някога.
И все още не се е справил с 15 метровата акула, наречена мегалодон.
::: М О Р С К И Ч У Д О В И Щ А ::: ТРЕТА ЧАСТ
Идиот такъв!
Не движи примамката, докато не видиш акулата.
Вдигни я бързо.
Извинявай, че те нарекох идиот. Уплаших се, когато паднах.
Добра работа.
- Надявам се да излязат добри снимки.
Камерата е проектирана да се откъсне от акулата и да изплува на повърхността.
След няколко дни прихванахме сигнала.
Ето я, точно пред нас.
Хайде, това е нашия безценен и уникален товар.
Камерата изглежда добре, без повреди.
Малко парче акулска перка.
Откъснало се е при търкането със скалите по дъното.
Надявам се да е била закачена достатъчно дълго за да получим страхотен материал.
Беше толкова вълнуващо.
Камерата е оцеляла през всички изпитания, на които я е поставила акулата.
Намираме се във плиоцена и наблюдаваме ежедневието на един мегалодон.
Това, което се случи бе направо фантастично.
Ето там се забелязва силует. Дали е одобеноцетопс или друго нещо...
Виждате ли го?
Страхотно ще е, ако го нападне...
Гмурка се, ще атакува. Вижте!
Олеле!
Да го видим отново.
Снимките от акулската камера се оказаха по-впечатляващи от очакваното.
Само вижте това.
Ето сянката там горе.
Това не е одобеноцетопс, а някакъв вид кит.
Акулата се гмурка за да набере повече инерция.
Сега се засилва...
О, какъв яростен сблъсък... Вижте!
Облаци от кръв. Това е откачило камерата.
Това е изключително, вид акула напада живи китове.
При това доста големи.
Но дори тази акула на акулите
няма да бъде способна да се защити от настъпващата ледена епоха.
Докато океаните стават все по-студени,
китовете, с тяхната дебела мас ще се адаптират и мигрират към ледените полюси.
Мегалодонът ще бъде принуден да остане в по-топлите екваториални води.
Лишен от своята обичайна плячка, той е осъден на изчезване.
Време е Найджъл да напусне третото най-опасно море.
Следва юрския период.
За да го достигне, той трябва да пропътува още 155 милиона години назад.
Юрският период е точно по средата на времето на динозаврите
и е домът на някои от най-колосалните сухоземни животни, превъзхождани
единствено от чудовищата, живели в океаните.
2-ро най-опасно море за всички времена ПЕРИОД: юра ВРЕМЕ: Преди 155 милиона години ОПАСНИ СЪЗДАНИЯ: Лиоплевродон
Дойдох в юрския период, тъй като това е земя на чудовищни създания.
На сушата обитават гигантски динозаври, а тук, във водата...
Я, вижте това!
Това е пасаж от лисихтиус, най-големите риби, живели някога.
И след като съществуват такива големи риби,
има и хищници достатъчно големи за да ги преследват.
Затова и аз съм тук,
да видя някои от най-едрите морски влечуги на света.
Трябва да са дълги към 23 до 25 метра.
Тези пасажи от гиганти
се поддържат от най-малките същества, живеещи в морета.
Те филтрират през балените си и най-малкия планктон и всяко друго малко същество.
Но през това време от годината се препитават от натрупаните си мазнини.
Така се извършва естествен подбор на здравите от болните риби.
Там можете да видите една риба, която не може да настига стадото.
Вече е накрая на силите си.
И е привлякла някои от по-малките морски хищници на юрския период.
Ето там, това е метриоринкус. Не бихте очаквали това.
Това е вид морски крокодил.
Напълно е пригоден за живот в морето.
С големи зъби като лопати, съвсем различен от познатите ни крокодили.
Забележете опашката. Не е покрита с броня.
Това същество е пожертвало защитата си в замяната на по-голямата скорост.
Това беше доста близо.
Махай се.
Погледнете това... под мен.
Това е една чудата акула, наречена хибод.
Вижте тези два странни рога на върха на главата й.
Пирът й ще започне сега.
Вижте как се извива. Извива се за да откъсне парче плът.
Можем само да съчувстваме на лисихтиуса.
Всъщност те ще го изядат жив.
Доста е изнервящо да си близо до пасажа.
Трябва да следиш за акули и морски крокодили.
А и все още не съм видял наистина големите влечуги, за които дойдох.
Но не би трябвало да чакам дълго.
Нямаше големи хищници при първото гмуркане, но поне има потенциална плячка.
Това е ранения лисихтиус. Проследяваме го с акустичен локатор.
изпращаме звук във водата и той се отразява от ранената риба.
Не се движи много бързо, но сега трябва да идем на щирборда.
Както видяхме, раненият лисихтиус привлича крокодили и акули.
И не след дълго нещо значително по-голямо ще се появи.
Това е то! Четири перки и този къс, стегнат врат.
Приближава се до лисихтиуса.
Това е колосална маса и аз съм сигурен, че е лиоплевродон.
Това е най-голямото месоядно влечуго изобщо и то се приближава към лисихтиуса.
Питър, може ли да вземеш камерата на пръта, приятелю?
По-бързо, моля те.
Дълбоко е. Ще гледам на монитора и ще те направлявам.
Премести наляво, друже.
По-дълбоко.
Както и мислех - лиоплевродон.
Вижте тези перки. Наистина се е засилил към лисихтиуса.
А той не помръдва. Сигурно е мъртъв. Подплашихме го.
Изчезва в тъмата, Пит.
Фантастично! Добре свършено, друже.
Тези лиоплевродони са вдъхващи страх морски чудовища
и ще бъде истинско преживяване да ги видим под водата.
Но ще ми трябва нещо за защита. Техниците ме оборудваха с този костюм.
Лиоплевродонът има много остро обоняние и ние ще използваме това за моята защита.
Ще сложим бутилка тук пълна с отровен химикал
и ако лиоплевродонът се приближи прекалено и нещата станат сериозни,
аз ще завъртя крана и химикалите ще се разпръснат във водата.
Химикалът се нарича путрицин. Есенция от гниеща плът на влечуги.
Надявам се, че ще го задържи далеч от мен.
Но защо решихме да използваме путрицин?
Направихме няколко опита с малък лиоплевродон в плитки води.
Сложихме костюма на тестова кукла и я спуснахме на дъното.
Виждате ,че дори слагат една сепия в костюма.
Това е за да се възбуди лиоплевродона, да се изостри глада му
и да видим как ще реагира на миризливия костюм.
Сега вече е въпрос на чакане.
В първият експеримент в костюма сложихме препарат, който отблъсква акулите.
Искахме да видим как ще подейства на тези влечуги.
Много са любопитни относно тази сепия.
Виждате ли как се отделя химикала? Няма абсолютно никакъв ефект.
Би могло да ти отхапят главата.
В следващият експеримент напълнихме костюма с путрицин.
Сепията още е в куклата, те знаят, че не е опасна.
Ето идва един лиоплевродон. Путрицинът се отделя.
Идва още един, отваря уста и се опитва да захапе.
Надявам се и мен да не хапне така.
Но може би, това ще ми осигури някаква защита пред възрастните.
Два,... три, четири, пет.
Лиоплевродон, може би дори двойка, са се върнали при трупа.
Нямаме светлина, но това е без значение. Те се ориентират по миризмата.
Имаме достатъчно светлина за да виждаме. Все пак ще бъде страшничко.
Разчитам на миризливия костюм. Операторът също е облечен в такъв.
Сега ще я спуснем.
О, божичко!
Огромен е.
Радвам се, че камерата е тук. Иначе никой не би повярвал.
Това е потресаваща гледка на тези зъби. Толкова са характерни,
тази решетка от остри зъби в предната част на челюстите.
Като остриета на нож са.
Впиват се в останките
и разкъсват плътта на лисихтиуса.
Този къс врат им помага за по-мощна захапка.
Затова те могат да откъснат големи парчета месо.
Не ми обръщат никакво внимание.
Храната ги е обсебила напълно.
Мисля, че мога да поема един премерен риск.
Ако се втурнат към мен, ще разчитам на костюма.
Ще се опитам да се приближа колкото ми стиска.
Само на 6 метра съм
от бясно хранещото се свирепо морско влечуго.
Но съм изумен от гледката.
Приближава се.
Благодаря на бога, че костюмът проработи.
Време е да се махам от тук.
Почакай, Найджъл, още не си приключил.
Това беше второто най-смъртоносно море,
което означава, че трябва да влезеш в "Адския аквариум", най-опасното от моретата.
То се намира само на един скок от юрския период до 76 милиона години пр.н.е.,
не толкова много преди гигантски метеорит да се блъсне в планетата
и да сложи край на динозаврите.
Този ужасен катаклизъм
ще сложи край и на повечето от морските чудовища, които предстои да срещнем сега.
1-во най-опасно море за всички времена ПЕРИОД: креда ВРЕМЕ: Преди 75 милиона години ОПАСНИ СЪЗДАНИЯ: Ксипактиниуси, акули, гигантски мозазаври
Позната гледка на брега на океана от периода креда.
Тези птици се наричат "хесперорниси".
Толкова са гласовити, че е оглушително да си сред колонията им.
Те не могат да летят също като пингвините, но никак не са милички.
Вижте тези човки като кинжали. Вътре в тях те имат истински зъби.
Но за да оцелеят, хесперорнисите трябва да са издръжливи.
Те живеят във време, в което наоколо бродят ужасяващи хищници.
На сушата това е тиранозавъра.
А във водата,... е, всеки път, когато хесперорнисите ловуват риба,
те се гмуркат в най-опасното море на всички времена.
Защо това море е по-опасно от другите?
Тук има не само един голям хищник, а цяла глутница такива.
Страховити акули, ужасяващи морски влечуги...
Дори самите риби не можете да си ги представите и в най-лошите си кошмари.
Наричам го Адския аквариум, защото е пренаселен от истински убийци.
Тук хесперорнисите прекарват по-голямата част от живота си.
Те са удивително приспособени за гмуркане
и костите им са тежки за да се задържат под водата.
Но малко хесперорниси оцеляват до старостта,
защото това е море, в което могат да те изядат по много начини.
Малко надясно.
О, боже мой.
Продължавай надясно.
Това е петно от кръв.
Подай ми перископа, ако обичаш.
С това ще мога да надникна в тази кървава баня.
Любопитен съм да видя какво става. Долу гъмжи от енергия.
Виждам акула точно в средата на тази лудост.
Не знам какви други видове има.
Какво е това?
Това е една гротескно изглеждаща риба.
Прилича по-скоро на булдог, отколкото на риба.
Ако дяволът си гледаше рибки, това щеше да е една от тях.
Ксипактиниус, хищна риба с дължина от над 6 метра.
Една голяма се приближава точно към перископа.
Държи един хесперорнис в устата си.
Хесперорнисите са с дължина от около 2 метра, а този го глътнаха на една хапка.
Тук още нещо изглежда познато,
зловещият силует на мозазавъра.
За тези само съм чел.
Те са били господстващия клас от морски влечуги през периода на кредата.
Тяхната змиевидна форма не е случайна, тъй като са били преки родственици на змиите,
но са били и много по-свирепи и значително по-големи.
Този екземпляр близо до брега е дребосък, само 3 метра дълъг.
Но обитаващите откритите води са достигали до 18 метра дължина.
А ние натам сме се отправили.
Запътили сме се към дълбоките води в търсене на гигантски мозазаври.
Плаваме точно над територията на бъдещия Канзас, което звучи странно.
Това е картата на Съединените щати, с която сме свикнали,
но в периода на кредата всичко е различно. Вижте това.
Централната част на САЩ е била заета от обширно вътрешно море.
Не мога да се гмурна в това море. Мозазаврите са прекалено опасни.
И ето, точно за да ни известява имаме акустично следящо устройство.
Закрепили сме камери на носа. Това е гледката от насочената право напред.
Тази е от насочената назад.
Ако се приближи мозазавър, ще го видим на монитора.
А това е нашата голяма гордост.
Това е дистанционно-управляемо превозно средство, снабдено с камера.
Ще бъде адски глупаво да плувам в едни води с мозазаврите,
но се надяваме да внедрим това между тях.
Скоро си имахме компания.
С този огромен размер и характерен гребен, това може да бъде само едно.
Не е птица, а летящо влечуго, наречено "птеранодон".
Те ловят риба в тези води, но това е Адския аквариум,
така че обикновено рибата хваща тях.
На следващата сутрин ни очакваше неприятна изненада.
Какво, по дяволите, беше това?
Ударихме нещо със страшна сила.
И вижте, това е тялото на гигантска костенурка, несъществуваща в 21-ви век.
Огромна е. Мисля, че е архелон.
И можете да забележите, че е прехапана на две.
Колко жалко. Исках да видя една жива такава.
Но това е доказателство, че сме в страната на гигантските мозазаври.
Нищо друго не би могло да нанесе такива поражения.
Продължаваме да плаваме през Адския аквариум и чакаме мозазаврите.
Найджъл, това е интересно.
Тези създания преминават точно под лодката. Това трябва да е.
Не е мозазавър. Но е едно от най-интересните морски влечуги.
Винаги съм искал да видя такова.
Елазмозавър. Това беше от предната камера.
Това е задната камера. Вижте.
Яздят вълната, създавана от нас. Спестяват си енергия също като делфините.
Тези вероятно мигрират.
Би ли спрял лодката?
Това бе прекрасна възможност да изпробваме нашата ДУК,
което ще рече "дистанционно-управляема камера".
Не се плашат от нея. Гмуркат се, може ли да я спуснем по-дълбоко?
Идват много близо.
Вижте, този ни изучава.
Тези малки глави на тези дълги вратове вероятно са измамни за плячката им.
Рибата се плаши от големите тела,
но елзамозавърът сигурно може да прокрадва глава в някой рибен пасаж
и тогава да нанесе удар.
Боже, жив архелон!
Една от тези гигантски костенурки.
Казах, че не бих могъл да се гмурна тук. Прекалено е опасно,
но трябва да ида до това нещо.
Много е рисковано да влизам там, но ДУК би трябвало да ме пази,
хвърляйки по едно око за приближаващи се хищници.
Не мога да устоя на изкушението да пояздя архелон.
Би трябвало да изскочи на повърхността за да си поеме въздух скоро.
Какво беше това?
Къде е той?
- Найджъл върна ли се, Пит?
Измъкнете го оттам. Нещо голямо се появи на сонара.
Добре, само да го намерим по-напред.
Трябва да открием Найджъл. Има нещо там долу.
Толкова се успокоих, че отново съм тук.
Ще им съобщя, че идваме.
"Древен мореплавател", тук е Найджъл.
Как беше гмуркането, Найджъл?
Тръпка беше да яздиш костенурката, но накрая стана малко страшничко.
Връщаме се при вас.
Добре, Найджъл, край.
Въжето е какво...
Виждаш ли го на ДУК?
ДУК засне всичко.
Вероятно обърквайки лодката с костенурка,
най-големият хищник от периода на кредата се стовари върху екипажа й.
Ако има нещо по-лошо от това да плуваш с 18 метрово месоядно влечуго,
то това е да плуваш със цялото му семейство.
Гигантският мозазавър често пътува на групи за да пази малките си.
Отдалечете се от лодката.
Те биха атакували всичко, което се движи -
акули, костенурки, гигантски сепии,
дори други мозазаври.
При три човешки същества и обърната лодка, зверовете бяха изправени пред избор.
Все пак, те избраха лодката.
От всички седем смъртоносни морета това бе най-лошото.
Благодаря. Всички добре ли са?
И най-лошото свърши...
Това направо ме разтърси. Все още има кръв във водата.
... почти.
Превод и субтитри: Fozzy /You Know Who I am! /