BBC Chased By Sea Monsters - Part 2 (2003) Свали субтитрите
ПРЕДИ 360 МИЛИОНА ГОДИНИ Това е дънклеостеус. Точно за него дойдохме тук!
Това е Найджъл Марвин.
Той е зоолог и експерт в подмамването на опасни животни.
Но неговото последно приключение се превръща в изпитание за нервите му.
Напуснал е сигурността на 21-ви век и е пропътувал чак до праисторическите времена.
неговата мисия е да посети седемте най-смъртоносни морета на всички времена
и да се изправи лице в лице с най-ужасяващите създания, живели някога.
Той вече преживя три от смъртоносните морета
и от тук нататък ще става все по-лошо.
На път е да се запознае с притежателя на тези страховити челюсти
и по-лошото, да срещне най-смъртоносната акула, известна на света някога.
Но само, ако успее да се измъкне от моретата в периода на девона
и бронираната риба, наречена дънклеостеус.
Втурва се отново и то бързо!
::: М О Р С К И Ч У Д О В И Щ А ::: ВТОРА ЧАСТ
Отново удари клетката.
Положението става сериозно. Наистина здравата я удари.
Огъна решетките ето там. Наистина иска тази примамка.
А аз искам да спечеля облога, който сключих с екипажа.
Сигурен съм, че това морско чудовище ще прегризе бронираната ризница.
Приближава се.
О, боже! Почти ми извади ръката от рамото.
Сега дъвче примамката.
Сдъвка ризницата и всичко.
А аз спечелих облога.
Там се вижда малък дънклеостеус. Точно под мен.
Търси парченца от примамката.
Тези бронирани риби са процъфтявали близо 50 милиона години
преди да изчезнат напълно.
Чуйте това!
Тръпки да те побият.
Големият хищник схруска малкото
и то през бронираните плочи.
Дънклеостеусът ни показа истинския си облик.
Той е не само хищник, но и канибал.
А колкото до обноските му...
Вярвате или не, това е нормално поведение.
На дънклеостеуса не му се е догадило.
Риба като него, хранеща се с бронирано месо,
трябва да се освободи от несмилаемите хапки.
Така че, сега повърна парчета от бронята на рибата и в случая - ризницата,
което е напълно нормално.
Нормално за времето преди 360 милиона години, може би.
Но няма време за лежане на стари лаври.
Те все още трябва да достигнат до половината от целта
в пътуването си през най-опасните праисторически морета.
Очакват ги четири още по-смъртоносни срещи.
Сега нашият екип, пътуващ през времето, се е отправил към ера, по-близка до наши дни.
Всъщност, тя датира от преди почти 36 милиона години,
което е точно по средата на времето от изчезването на динозаврите до днес.
Това е времето на най-жестокият морски бозайник, известен някога.
4-то най-опасно море за всички времена ПЕРИОД: еоцен ВРЕМЕ: Преди 36 милиона години ОПАСНИ СЪЗДАНИЯ: базилозавър
Това трябва да е най-калния от всички ареали изобщо - мангровите блата.
Те са тучни, кални и водата е навсякъде.
Точно обратната представа на пустините.
Но и да не ви се вярва, това място един ден ще се превърне в сегашната Сахара.
Аз съм нa мястото, където ще се издигне Кайро доста по-късно.
Ако стоя тук 36 милиона години,
египтяните биха дошли и построили пирамидите си точно на главата ми.
Еоценът е началото на времето за господство на бозайниците.
Те управлявали земята, морето,
и както тепърва ще науча, също и всичко между тях.
Тези ми изглеждат обещаващи, погледнете.
Стъпалото е разплеснато досущ като камилско
за да издържа тежестта и да я разпределя за да не потъват в пясъка.
Но това са наистина интересни следи, доста са раздалечени.
Повечето животни ходят крак след крак.
Тук се вижда, че това животно е премествало тежестта си от страна на страна.
Наистина е странно.
Сигурно е било голямо, много голямо животно с патешка походка.
Да видим дали ще мога...
Мечтата на всеки следотърсач, вижте.
Купчинка пресен тор.
Толкова прясна, че още можете да почувствате отделящата се топлина.
За инуитите се носят слухове, че сдъвквали част от тора
за да научат повече за онова, което преследвали.
Това смятам да го пропусна, но...
Ако подушите това, ще ви се стори приятно, не чак толкова гадно.
Приятна миризма и мисля, че животното, което търся сега е плодоядно.
Ето го и него, хайде.
Пазете тишина.
Това е единственото животно, което би могло да се поклаща така.
Това е нереално създание със смешно име. Нарича се арсиноитериум.
Тези същества имат необикновени рогове.
Това е мъжкар - те са по-ниски. Женските са доста по-високи.
И ето това е, което използват за защита и при борба.
Има си и недостатъци също така.
Гледа точно към мен, но не може да ме види, тъй като роговете пречат на погледа му.
Знае, че сме тук наблизо,
но нито ни доближава, нито бяга от нас.
Доста е раздразнителен, но аз наистина искам да го огледам по-отблизо.
Хайде.
Ще опитам нещо.
Да видим дали ще му хареса храна от 21-ви век.
Прилича на носорог,
но този бозайник е по-близък родственик на слоновете.
Още по-учудващо е, че навиците му са като на хипопотам.
Арсиноитериумът е морско чудовище, все пак.
Е, поне амфибийно.
Има достатъчно много храна в мангровите горички тук за един голям вегетарианец,
но животът все пак е труден. Плажът сутринта се превръща в лагуна на обяд.
Арсиноитериумът обаче, се е адаптирал към променливите приливи и отливи.
Същество, което се чувства добре както на сушата, така и във водата.
Всъщност, даже и по-добре.
Еоценът е много важен период за бозайниците.
Освен амфибийните видове,
други нови видове са еволюирали и адаптирали напълно към живота в океана.
Ето някои от тях.
Дорудон.
Древен вид кит.
А китовете бях причината да дойда тук, макар и не точно тези дребосъци.
Аз търсех значително по-голям и зъл кит, похапващ дорудоните за закуска.
Време бе да открия тиранина, владеещ тези води.
Плаваме точно в средата на Тепийско море, между Европа и Африка.
Това е една непозната карта, тъй като нещата не изглеждат както в 21-ви век.
Това море е пресъхнало и изчезнало
и всъщност ние плаваме върху това, което впоследствие ще бъде пустинята Сахара.
А това... е чудовището, което търсим.
Базилозавър. Името му означава "крал на гущерите".
При откриването на тези вкаменелости през 1832 г., са ги сметнали за гигантски гущери.
Но това е праисторически кит.
Това е импресия на художник от 1960 г.
Както виждате, мислели са, че базилозаврите са били влечуги, също като
морските дракони или дори чудовището Лох Нес.
А от този череп ме побиват тръпки.
Няма китове с подобни черепи в наши дни.
Огромни зъби като гвоздеи в предната част на челюстта за задържане на плячката.
След като веднъж е плячката попадне в устната кухина, тя бива сдъвкана от тези
горни задни зъби.
Те са предназначени за разкъсване на месото.
Това е бил най-големия хищник през еоцена.
Спуснете котвата.
Но как, за бога, да открием един такъв?
Конфигурацията на костите в вкаменелостите от черепи на базилозаври
са отлично доказателство, че те са чували много добре.
Съвременните китове са толкова шумни и ние се надяваме, че базилозавърът също.
Имаме подводна записваща апаратура и ако можем да ги подслушаме,
ще успеем да открием местонахождението на китовете.
Ще стискаме палци този път.
Нищо, само скариди и риби. Няма китове.
Нищо няма там.
Да продължим нататък.
Найджъл.
Мисля, че прихванахме нещо.
Страшничко звучи. Определено е кит. Може би се натъкнахме на базилозавър.
Китът е някъде наблизо, но къде точно?
Звукът се разпространява много по-далеч и по-бързо във вода, отколкото във въздух,
така че, той може да е на голямо разстояние от тук.
Трябва да се опитаме да го привлечем към нас.
Този зловещ звук, който чувате, записахме по-рано.
Пускаме собствения му зов в океана чрез внушителен говорител.
Надяваме се да помисли, че това е друг кит, навлязъл в територията му и ще дойде тук.
Учените са изпробвали този метод със съвременните китове при променлив успех.
Но нашата надежда бе, че ще успеем да примамим базилозавъра.
Става по-силно.
Не знаем от колко време тези животни са тук наоколо.
Трябва да сме бързи този път.
Нямам представа на какво ще се натъкна.
Вълнуващо е. Може да изникне отвсякъде. Изпод мен, зад мен.
Затова ще използвам лодката като щит.
Тази голяма форма трябва да му заприлича на наистина огромен суперхищник,
така че да не се приближава прекалено.
Мозъкът им не е толкова голям, колкото на китовете в наши дни,
така че могат да сметнат човека за заплаха.
И ето го и него. Дълга, аеродинамична форма, това трябваше да бъде базилозавър.
Нямаше нищо общо с морските дракони от старите рисунки.
Това беше кит, но такъв, какъвто не бях виждал досега.
Без мастна тъкан. В тези топли води не му е необходима.
Изглеждаше като добре познатия ни кит, но на диета.
Погледнете го само.
На фона на лодката можете да придобиете ясна представа за размера му.
Дълъг е над половината от дължината на тази 25 метрова лодка. Около 15 метра.
И това наистина е страховит хищник.
Радвам се, че съм близо до лодката. Не бих искал да се озова в открити води с това нещо.
Иска ми се звукооператорът да беше спрял това нещо.
Започва да обърква кита. Приближава се.
Той отхапа говорителя.
Разтърсва го също както териер разтърсва уловен плъх.
И така, загубихме говорителя си, но това няма значение.
Насладих се на прекрасната гледка на базилозавъра.
Все пак това е един свят, намиращ се на прага пред големи промени.
Африка се придвижва на север към Азия и Европа,
причинявайки изчезването на този древен морски път.
Базилозаврите ще изчезнат заедно с него.
Следващата спирка е плиоцена.
Времето, в което нашите предшественици тъкмо започвали да ходят изправени.
Изумителни същества са живели в нашите морета само преди 4 милиона години.
3-то най-опасно море за всички времена ПЕРИОД: плиоцен ВРЕМЕ: Преди 4 милиона години ОПАСНИ СЪЗДАНИЯ: Мегалодон
Ние сме в Перу, точно на брега на Тихия океан.
А някъде там обитава едно ужасяващо създание.
Ако имате страх от акули,
ще ви настръхнат косите като видите какво смятам да направя след малко.
Вижте. Това са най-известните челюсти в историята, на голямата бяла акула.
Плувал съм с такива в открити води,
но те са направо джуджета в сравнение с праисторическата акула, с която ще се срещна.
Мегалодон. Най-голямата месоядна риба, която е съществувала някога.
Името "мегалодон" означава "голям зъб".
Мисля, че не е нужно да обяснявам защо.
Преследвайки мегалодона, ние нахлуваме в още по-опасни води
и тревога започва да обхваща екипажа.
Имаше несъгласие относно плана ни за действие.
Мисля, че трябва да се отправим към дълбочините за възрастни екземпляри.
Не, по-добре да започнем с по-малки.
- Нямаме време за това.
Трябва да се захванем с по-малките.
Не можехме да предвидим поведението на мегалодона.
Някои казваха, че е по-удачно да изучим навиците на по-малките екземпляри
преди да рискуваме с големите.
В края на краищата с неохота се съгласих.
Ще се гмурна веднъж с малките,
и след това мисля, че трябва да се отправим в търсене на възрастните.
При акулите всичко се свежда до правилния избор на мястото за гмуркане.
Досущ като при голямата бяла акула,
невръстните мегалодони предпочитат плитките води, далеч от възрастните.
Отчасти заради безопасността си, но и поради различната плячка, която те преследват.
При това гмуркане не би трябвало да се срещнат възрастни.
Ще се сгуша във водораслите. Не искам да ме спипат на открито.
Големите хищници не обичат да се ровят в такива гъсти храсталаци.
Надявам се да открия създания, с каквито са се хранили малките мегалодони.
Оказва се, че това са много причудливи твари.
Ето! Одобеноцетопс лептодон.
Името е смесица от гръцки и латински.
Означава "китът, ходещ на зъбите си".
И ако се обърне към нас, ще разберете защо.
Едната му бивна е с дължина около 30 см.,
но другата, от дясната му страна, е към 90 см.
Мъжките вероятно ги използват при схватките за ухажване,
точно както нарвалите.
Те са страхотни!
Мили боже, погледнете!
Не мога да откъсна очи от това.
Най-голямата виждана бяла акула е била на дължина около 6 метра.
Това нещо трябва да е едва на 3 години, а вече е достигнало този размер.
Само си представете срещата под вода с напълно възрастен мегалодон.
20 пъти по-тежък от този.
В какво се оставих да ме забъркат?
Видяхме млад мегалодон, но все още не сме научили нищо за тях.
Искаше ми се да наблюдавам как ловуват.
Не можехме да чакаме спонтанна атака.
Трябваше да я провокираме.
Този одобеноцетопс не би заблудил вас или мен,
но като примамка ще подмами един невръстен мегалодон.
Ако са като големите бели акули, щом зърнат този силует,
ще дойдат да го проучат и така ще ни дадат възможност да научим повече за тях.
Нашата примамка не плува като нормален одобеноцетопс,
но на младите акули това не прави особено впечатление.
Само 15 минути по-късно нашата камера засне последното си ужасяващо събитие.
Вижте какво се е случило с примамката. Отдолу ли е атакувал?
Точно под нея.
- Вижте пораженията.
Мегалодоните имат същите ловни техники като белите акули.
Не могат да си позволят плячката им да ги нарани.
Прокрадват се отдолу и нападат.
Погледнете силата на тази голяма риба, вижте какво е сторила на примамката.
Това е по-слаб екземпляр от нормалните, енергични и мускулести животни,
затова и я е разкъсал на две.
Но ако беше голямо животно, щеше да кърви до смърт.
Акулата щеше да нападне в момента на най-голяма слабост и да нанесе фаталния удар.
Мегалодоните вероятно са родственици на големите бели акули
и сега вече знаем, че подрастващите им нападат по същият начин.
Но какво е положението при възрастните?
Как ловуват те?
И какво точно ловува една 15 метрова акула?
Оставяйки малките назад, ние се отправяме далеч от брега.
Време бе да се срещнем с чудовището.
Спуснете котвата.
Всеки, който се е опитвал да търси акули познава тази просълзяваща воня.
Миризмата на чума. Това е смес от рибя кръв, рибено масло и вътрешности.
Изхвърляме всичко това зад борда.
Разнася се благоуханна смрад на километри от тук.
Мегалодонът ще я подуши и ще се втурне към лодката.
А ние сме приготвили специален деликатес от рибешки парчета.
Би трябвало да го съблазни.
А ако дойдат, сме им приготвили и една акулска камера.
Камерата се намира в това. Искаме да надникнем по-отблизо в света им.
Трябва да се приближа достатъчно за да я закача в основата на огромната гръбна перка.
Това ще се разтвори след няколко дни.
Камерата ще се издигне на повърхността.
Ние ще я открием и ще разберем повече за поведението на дивия мегалодон.
Има нещо там в ляво.
Сигурен ли си?
- Да, абсолютно.
Вижте това! Не може да е нищо друго освен възрастен мегалодон.
Прилича повече на платно, отколкото на плавник. Спускаме клетката във водата.
Виждате кръвта и рибеното масло, изтичащи от вързопа.
Трябва да съм готов с камерата. Може да имаме само един шанс.
Кой знае колко дълго мегалодонът ще се задържи тук?
Това е страшно. Уплашен съм.
Идва точно срещу клетката.
О, вижте това.
Нищо не може да те подготви за това.
Иска ми се да се стрелна извън клетката право на повърхността.
Но трябва да се стегна.
Трябва да призная, че наистина съм много, много уплашен от това нещо.
Изглежда, че ще премине доста близо до мен.
Да видим дали ще успея да закача камерата.
Пропуснах този път.
Трябва да я закрепя за перката.
Безнадеждно е. По-трудно е, отколкото си мислех.
Плавникът е прекалено високо.
А той се е насочил право към клетката.
Не мога да закача камерата от клетката, ще опитаме това от платформата.
Вързопът с примамката, не го оставяйте. Наблюдавайте акулата.
Спуснете го тук, а аз ще се приготвя.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Превод и субтитри: Fozzy / You Know Who I am! /