Hellboy (2004) (Hellboy.DVDRiP.XViD-DvP.CD2.SUB) Свали субтитрите
обади се...
Къде си, нямам сигнал?
Къде, по дяволите, си?
Тук е като в швейцарско сирене.
Стой спокойно, по следите му съм.
Самаел...
хрътката на възкресението.
Теб не те ли убих вече?
О, мамка му!
За теб е.
Малък... скапан...
Пропусна!
Ей! Грознико!
Само толкова ли можеш? Голямо чудовище като теб...
Котенцата ми! Моля ви!
Моля ви, вземете котенцата ми.
Без езици на втората ни среща.
Котенцата ми... не! Пуснете ги!
Благодаря.
Това ми е работата.
Клей,... отървах се от това нещо... връщам се.
Приятелче, да не си направил нито крачка!
Клей!
Има ранен, нуждая се от линейка незабавно... чувате ли ме?
Дръж се, приятелю!
Ранен човек,... чувате ли ме?
Тори, Мос, чувате ли ме?
Тори, Мос, чувате ли ме, има ранен?
Ще се оправи.
Не всички извадиха такъв късмет.
Изгубихме двама агенти там.
Клей може би няма да изкара нощта.
Не сега, човече. Моля те...
Ти си безразсъден..
тези хора ти се довериха... да бъдеш водач на екипа.
Аз се вслушвах в тези мъже по-добре отколкото ти.
О, и това те успокоява?
Не, не ме успокоява.
Но спрях онова нещо, нали?
Да, спря го.
Това ти е работата.
Затова имаме нужда от теб.
Ти имаш усета, познаваш чудовищата...
Какво искаш да кажеш?
Всичко това е един фарс.
Защото най-накрая... след като убиеш или заловиш последния
изрод там навън, все пак остава още един.
Ти.
Е, бих искал да съм малко по-изтънчен, но...
Добре дошла отново.
Само за уикенда съм тук, професор Брум.
Искам...
Искам това... това нещо зад решетките... Веднага.
Веднага, чувате ли ме?
Всичко си е същото.
Дом, мил роден дом.
Лиз?
Лиз!
Ти успя, приятелче. Успя!
Майърс?
Татко?
Скъпа Лиз,...
Ще сложа тези тук.
Минутка само.
Ей, Майърс, ти си сладкодумец,...
кажи ми хубав, силен израз
за "имам нужда".
Ами това си е хубав израз.
Прекалено е изискан.
Добре, имаш и още "начос".
Начос!
О, боже, каква навалица! Има и малки котенца...
А, Лиз,...
трябва да ти кажа нещо...
Много ли ще ти отнеме, защото ще излизам сега?
Излизаш?
Навън?
Да.
На чашка кафе, но...
Съвсем за кратко.
Сама ли ще излизаш?
Не, Майърс ще ме изведе.
Ето, чилито ти изстива.
Не съм гладен.
Нали имаше нещо да ми кажеш?
Просто един лист, не е завършен още.
Е, добре, тогава по-късно.
От още нещо да имаш нужда?
Не и от теб.
Е, лека нощ тогава.
Довиждане.
Обект: Карл Рупрехт Кронен.
Роден в Мюнхен през 1897 г.
Страдал е от мазохистични импулси, известни още като хирургическа пристрастеност.
Клепачите са отстранени по хирургичен път.
Заедно с горната и долната устна.
Кръвта от вените е източена още преди десетилетия.
Само пясък е останал...
Що за ужасяваща сила
би поддържала такова създание живо.
Ето тези сладкиши...
Имате ли и понички?
- Не, съжалявам.
Не, не определението е "неудържим"...
Някои биха го нарекли "наперен".
Просто е силен.
Да, такъв си е.
Това е твоето.
Моят чичо обичаше да казва...
харесваме хората заради качествата им, но ги обичаме заради техните недостатъците.
Той те обича, знаеш го.
Ами ти?
Не знам.
Израснахме заедно...
но сега всеки път като го видя се чувствам объркана.
Няма и ден да не мисля за него.
Дори сега...
чувствам сякаш е до мен.
Почакай.
Не, без захар, благодаря.
Без сметана и захар, идиот такъв. Тя го обича черно.
Казах ти.
Тя го снима...
Проклятие!
Тя го снима...
Тя го снима...
Снима го...
О, мамка му!
Студено е, нали?
Кафето ме стопли.
Е, какво да правим сега?
Здрасти.
Ти си Хелбой!
Изпълнявам мисия.
През по-голямата част от живота си живях с чичо си.
После отидох в Куантико...
Не казвай на никой, а?
Севастиан Расква. Парцел 16, Москва.
Какво ли търси в Москва?
Мама ги направи.
Тя се смее.
Седи на пейката
и се смее.
Това е. Свършен съм.
Не ми изглеждат като шпиони.
Майтапиш ли се?
Виж го тоя.
Пълен с лъжи лицемер.
Тези ще ги ядеш ли?
Не.
Ей, той се протяга...
Отегчен е.
Да бе, стария трик с протягането.
Гледай му ръката.
Иска да ми вземе работата... да ми отнеме момичето...
Всички ние имаме страна, която се опитваме да скрием.
Мамка му...
Ей, кой го хвърли?
Добре ли си?
Да.
Добър изстрел.
Севастиан Расква... Парцел 16...
Това е мавзолея на Распутин!
Виждам куклата,...
но къде е кукловода?
Много добре, професор Брум.
Ти си бил... тези късчета хартия...
Това неочаквано завръщане.
Това го поведе по следата.
Като в легендите, едновременно го отвлякоха и насочиха там, където искам да бъде.
Москва.
Към съдбата му.
И последната улика ще бъде тялото на професор Брум.
Ти отгледа детето ми.
Грижи се за него.
В отплата ще ти покажа бъдещето.
Той ще отвори портала... и ще доведе края на света.
Ако не го бе унищожил преди 60 години, нямаше да се случва това сега.
Но как би могъл да знаеш,...
твоят бог остана мълчалив.
Моето завоевание...
нямаше да бъде тук.
Всеки път, когато умирах...
се приближавах до него все повече.
Но сега господарят дойде с мен...
Аз зная неговото истинско име...
Искаш ли да го узнаеш?
Аз го наричам само с едно име.
Наричам го...
Синко.
Готов съм.
Ще стане бързо.
Просто иди там и й кажи как се чувстваш.
Майка ми казва...
Не е толкова лесно, ясно?
Освен това ти си на 9...
Не си достатъчно голям да ми даваш съвети.
Кои са тези типове?
Нещо не е наред.
Не е проговорил на никого от три дни.
Нито дума.
Не яде, не спи.
Никога не съм го виждала такъв.
Да остана ли... с него?
Слушай, аз не съм добър в разрешаването на проблеми.
За 30 години успях да наредя само две стени.
Но знам поне,...
че ако има проблем, всичко, което ни остава на нас, особняците, е че се имаме един друг.
Аз съм затворен тук, така че... ти се погрижи за големия маймун.
Нали?
Волкоколамско поле... на 50 мили от Москва.
Там отиваме. Севастиан Расква, парцел 16.
Това е единствената улика, която имаме. Унищожихме хиляди яйца, но...
няма и следа от този Самаел... или Распутин.
Тръгваме веднага, щом получим разрешение и съберем екипировката.
Хелбой идва с нас. Това не ми харесва, но аз ще командвам.
Здравей.
Здравей.
Ще дойда в Москва, ако и ти отиваш там, все още.
Да, отивам.
Но имам да ти кажа нещо.
Разбирам те, че не ме харесваш.
Наистина разбирам.
Това, което съм... те кара да се чувстваш не на място.
Всичко е наред.
Аз не...
Чуй ме...
Аз не съм като Майърс, който те кара да се чувстваш като част от този свят.
Което е хубаво, наистина.
Бих искал да мога да направя нещо относно това.
Но не мога.
Мога да ти обещая две неща.
1. Аз винаги ще изглеждам така добре.
и 2. Никога няма да ти обърна гръб.
Никога.
Харесва ми.
Руското въздушно пространство.
Един ще падне, двама ще се въздигнат... Самаел...
Трябва да ги заковем всички наведнъж.
И яйцата.
Е, щом отиваме на купон... двойни заряди...
Гранати с часовников механизъм...
Нагласяш ги и си заминаваш. Кабелът издърпва предпазителя.
Бум. Лесно за поддръжка, лесно за употреба.
Волоколамско поле, Москва
Спарки до големия Червен.
Чуваш ли ме?
Спарки (Искра)? Майърс ли го измисли?
Излизаме от шосето, така че, дръж се.
Хубаво ще е това да е мястото или ще се издрайфам.
По-добре излез и виж.
Гробище Севастиан, номер 16...
Никога няма да намерим гроба на Распутин тук.
Сега ще се разделим...
Ще се разделим...
По групи... Може би и снимка от сателит...
Ще питам за посоката.
Какво каза той?
Хайде!
Намери ми бъбривец.
Здрасти.
Хайде...
Хайде...
Какво искаш?
Това е абсурд.
Аз водя парада. Не той.
Той създава само проблеми.
Някой да има шоколадче?
Ето го!
Още 60 крачки по-нататък. И в третата редица.
Какво, по дяволите, е това на гърба му?
Това тук е Иван Климентович.
Поздрави ги, Иван.
Върви натам, червена маймуно!
Точно така.
Иван казва, че там долу имало цяла мрежа от тунели.
Километри наред.
Стойте близо един до друг.
По-добре да си прав за това.
В безопасност ще сме, ако не се разделяме.
Ей, Спарки,...
кажи на всички да включат локаторите си и ако някой види нещо...
Позивната ще е "Марко...
... Поло".
Сигурен ли си за това?
По моята десетобална класация, това е едва 2.
Не се тревожи, бойскаутче.
Тя ще се погрижи за теб.
Тя е печена.
Хайде.
Питай приятелчето си докъде стига това.
Как се справяш, Иван?
Ако имах крака, щях да те сритам по задника.
Би ли го подържал малко, голям е песимист.
Какво, по дяволите, е това?
Нещо голямо.
Брад, ела с мен.
Слушам.
Не, не, не. Стой мирно!
Спри!
Слушай ме сега,...
Слушай ме!
Аз командвам.
Ще се върнем.
Ще разбиеш вратата.
Каквото и да е това, то идва за нас. Трябва да продължим напред.
Брад, хайде.
Стой на място!
А ти,... Не ме е страх от теб!
Аз командвам. Връщаме се назад!
Бях си по-добре мъртъв!
О, мамка му...
Музика?
Наистина е надълбоко.
Ей, какво ти има, бе?
Ти уби баща ми.
Задникът ти вече е мой!
Какво се хилиш, нацистки кучи...
Дори не си го и помисляй.
Цялото е за теб, тенекиена главо.
Какво правиш?
Какво правиш?
Не се пали пура така.
Използвай кибрит,...
Запазва аромата, виждаш ли?
Благодаря.
Аз също.
Значи той си мисли, че аз и ти...
Затова ми е толкова ядосан.
Но това не е вярно, нали?
Кое?
Ами, нали се сещаш? Какво чувстваш към мен.
Точно сега ли искаш да узнаеш?
Ами... да.
Червени или бели... всички сте еднакви.
Ей, почакай.
Откри ли ги вече?
Точно под мен са.
Само след секунда...
Това е добре.
Би ли побързал малко,...
защото е малко страшничко тук.
Лиз, почакай.
Мили боже!
Да се връщаме. Много бавно.
Майърс, използвай гранатите си.
Марко!
Марко... Марко...
Довлечи си големия червен задник тук.
Не можеш ли да почакаш, хлапе?
Лиз, не!
Те ще го убият!
Направи нещо!
Какво? Какво искаш да направя?
Удари ме!
Какво?
Удари ме!
Сега!
Би трябвало да тичаш...
Всички са тук.
Всички.
Точно както го предвидих.
Този е буден.
Благодаря ти за това.
И видях...
... ангел.
И в дясната му ръка...
бе ключа към мрака.
Това бяха думите, които чух като малко момче още.
А сега вратата,...
изпратена от Огдру Джаад.
През която безсмъртните
ще влязат в нашия свят.
Ти си ключа.
Дясната ръка на съдбата.
Каменната ти ръка... За какво мислиш, че е била направена?
Отвори ключалките.
Не го прави! Недей...
Тишина.
Представи си го...
Един рай за теб и нея.
Не.
Не?
В замяна на душата й тогава.
Отвори вратата.
Не.
Както желаеш.
Не...
Не...
Не...
Не...
Не...
Душата й те чака от другата страна.
Върни я обратно.
Отвори вратата и я призови обратно.
Твоето истинско име...
Изрязано е на оковите, които те държат.
Не можеш да ги счупиш, колкото и да си силен.
Затъмнението започна.
Истинското ти име...
Кажи го!
Стани ключа.
За нея.
Аног... Унрама...
Повтори го.
Аног Унрама.
Отвори последната ключалка.
Спомни си кой си!
Повярвай ми!
Живял съм достатъчно за да зная...
Една сълза няма да бъде пролята на този свят.
Ти имаш избор!
Твоят баща ти даде това...
Не, нямаш!
Отвори я!
Направи го!
Не!
Какво направи!
Аз избрах!
Никога няма да изпълниш съдбата си.
Никога няма да разбереш силата, която се таи у теб.
Е, ще трябва да го преживея някак.
Дете,...
виж какво направи...
Уби мен.
Един нищожен човек,...
но призова един бог.
Майърс, да вървим.
Адът не ще скрие своите тайни от нас.
Взех колана с гранатите.
Но механизмът е счупен.
Грижи се за нея.
Каквото и да се случи, не я оставяй.
Няма.
Добър си, Майърс. Стой наблизо.
Червен!
Просто издърпай кабела.
Аз пък нищичко не съм ти донесъл.
Ще се справиш ли?
Сам?
Че колко зле може да стане?
Проклятие!
Това ще боли.
Знам си аз, че на сутринта ще съжалявам.
Няма пулс.
Не диша.
Лиз?
Чуй ме.
Елизабет,...
В мрака...
чух гласа ти.
Какво ми каза?
Казах,... Ей, ти, от другата страна,..
пусни я...
за да не идвам аз.
А тогава ще съжаляваш.
Кое е това, което прави човека човек?
Приятел мой се чудеше.
Дали е произходът му? Как започва началото на живота му?
Не мисля.
Това е изборът, който той прави.
Не как започва делата си, а как той решава да ги завърши.
Превод и субтитри: Fozzy / You Know Who I am! /