The Naked Gun 2 1/2 - The Smell Of Fear (1991) Свали субтитрите
Почитаемият Уилям и госпожа Бреслоу.
Почитаемият Нелсън и госпожа Уини Мандела.
Дами и господа, президентът на Съединените Щати и госпожа Буш.
Всички поканени са тук, Барб. Всички са тук.
Здрасти, Питър. Днес рано са те пуснали от офиса.
Джак, радвам се, че успя да дойдеш.
Здравейте. Отървете се от брадата. Не ми харесва, прекалено е либерално.
Здрасти, Франк. Труди.
Здрасти, Питър. Радвам се, че успя да дойдеш. Харесва ми костюмът ти.
Всички сте тук. Комисар.
Благодаря ви. Г-н Майнхаймер, радвам се, че успяхте да дойдете.
Очаквам да чуя вашата реч.
Сигурен съм, че е чудесна и добре премислена.
А, ето я. Скъпа.
Познавате ли д-р Майнхаймер?
Благодаря.
Първата дама падна! Повтарям, първата дама падна!
- Какво стана?
- Леко, внимавай за масата!
Чакайте.
- Как си, скъпа?
- Добре съм, нищо ми няма.
Добре. Моля, седнете.
Добре дошли. Радвам се, че всички успяхте да дойдете.
За мен е удоволствие да имаме толкова много изтъкнати гости.
Както знаете, тази седмица празнуваме
седмицата на изпълнение на закона в цялата страна.
Така че бих желал да предам протокола
на нашия комисар от полицейското управление във Вашингтон.
Капитан Анабел Бръмфорд.
Сега бих желала да ви представя един виден американец.
Тази седмица той бе почетен за хилядния си убит търговец на наркотици.
Дами и господа, моля приветствайте лейтенант Франк Дребин от полицейския отряд.
Да си призная, последните двама ги прегазих с колата си.
За щастие се оказаха наркопласьори.
- Добре.
- Отлично!
Благодаря ви, комисар Бръмфорд.
Сега бих искал да помоля завеждащия персонал, г-н Джон Сунуну,
да представи специалните гости.
Благодаря. Г-н президент, тази вечер съм изключително горд да приветствам
нашите гости от националните енергийни доставчици.
Първо, представляващ петролната промишленост,
директор на Дружеството на Ръководителите на Петролната Промишленост, познато като ДРПП (SPIL),
г-н Терънс Багет.
От въгледобивната промишленост, председател на Дружеството за Повече Енергия от Въглища,
или ДПЕВ (SMOKE = пушек), г-н Доналд Фензуик.
Благодаря ви.
От ядрената промишленост,
Президент на Ключовите Атомни Офиси за Човешки Облаги, КАОЧО (KABOOM),
Г-н Артър Дънуел.
Както знаете, през последните три години
това ръководство се опитваше да формулира национална енергийна политика.
Която би имала трайно въздействие върху начина ни на живот
през следващото десетилетие и за вбъдеще.
За да е сигурен, че вървим по верния път,
президентът назначи като свой върховен съветник в тази област
Д-р Алберт С. Майнхаймер.
Както, сигурен съм, знаете, репутацията му в тази област е несравнима
и д-р Майнахаймер ще представи своите препоръки
на годишната национална пресконференция този Вторник вечер.
Г-н Президент.
Искам всички присъстващи първи да разберете,
че реших да базирам цялата енергийна политика на моята администрация
въз основа на препоръките на д-р Майнхаймер.
Този въпрос е твърде важен, за да бъде решаван от политици или за лични облаги.
Вместо това ни трябва независим и информиран източник, на който да основем бъдещите си действия
и д-р Майнхаймер е признатият експерт в тази област.
Г-н Президент, ако позволите да кажа,
надявам се д-р Майнхаймер няма да се вли...
...влияе от тъй наречените еко-групировки.
Е, всички сме наясно с репутацията на д-р Майнхаймер.
"Той" най-добре е подготвен, за да обясни изследователските си методи.
- Д-р Майнхаймер.
- Първата Дама падна отново.
Г О Л О О Р Ъ Ж И Е 2 1/2 Мирис на Страх
Това се случва всеки шибан път, когато отида да пазарувам!
- Джейн...
- Д-р Майнхаймер.
- Върнахте се рано.
- А ти стоиш до късно.
Със сигурност красиво момиче като теб
може да прави нещо по-добро Събота вечер?
Съжалявам, не исках да бъда толкова прям.
Няма нищо, докторе. Всичко е наред.
Отново мислиш за "него", нали? Как му беше името?
- Франк?
- Да.
Не можеш ли просто да го забравиш?
- Кого?
- Франк.
А, да!
Не, не мога. Опитвам се...
Просто когато веднъж си била с такъв голям мъж...
Но, вие няма да разберете...
Джейн, не бива да си толкова взискателна към себе си.
Свърши чудесна работа, тук, в института.
Ти си най-добрият директор на рекламния отдел, който сме имали.
Благодаря ви, докторе, старая се.
Но аз те заварвам тук, всяка вечер сред десет.
Трябва да забравиш миналото. Излез навън, срещни се с нови хора, забавлявай се.
Аз се срещам с един човек, всъщност даже вчера.
Разказвах му за речта, която подготвяте...
- Доктор Майнхаймер.
- Здрасти, Норм.
О, съвсем забравих. Как мина вечерята в Белия дом?
Невероятно. Президентът обеща да приложи препоръките, които му дам.
Чудесно! Значи ще представите речта, за която ми говорехте миналата седмица?
О да, до последната дума. Щях да я представя още тогава,
но един от гостите създаде такъв хаос, че едва ли щяха да ме чуят.
Ей, Ал! Кен! Я погледнете това.
Намерих го в кофата за боклук.
Хей, това е много хубав часовник!
Чудя се защо ли са го изхвърлили.
Сигурно защото изостава с четири минути. Дай да го оправя.
Така.
Казвам се сержант Франк Дребин, лейтенант-детектив, полицейски отряд.
Тъкмо си миех колата, когато чух телефона си да звъни.
В центъра беше гръмнала бомба и отивах да съдействам на полицията на DC
като част от президентската "Операция по събиране на отрепките".
- Готови ли сте?
- Да.
Колкото до полицейската работа, понякога се случват неща,
за които просто не си подготвен.
На накякъв побъркан психопат, изпълнен със себеомраза,
а може би и с няколко неплатени месечни вноски за жилище, накрая му беше прищракало.
- Радвам се, че успя да дойдеш, Франк.
- Дойдох по най-бързия начин.
О, поздравления, разбрах, че Една отново е бременна.
- Да и само да хвана тоя дето го е направил...
- Капитане.
Претърсиха сградата. Няма следи от взлом и няма откраднати пари.
Била е страшна експлозия.
Още се опитваме да разберем какво са използвали.
- Има ли други жертви?
- Стъпил си на една от тях.
- О, да бе...
- Изнесете го от тук.
- Този е станал на пихтия.
- Хей, елате насам, Франк намери още един.
- Някакви свидетели, Ед?
- Ами, има един. Жена е.
Видяла един мъж да излиза точно преди експлозията.
- Може би е по-добре да оставим Нордбърг да се оправи с това.
- Не, по-добре да го направя докато още е свежа.
Не сега. Много й беше тежко.
Ударила си е главата. Изглежда доста зле.
- Ще се оправя.
- Господине...
- Извинете, госпожице, бих искал да ви задам няколко въпроса.
- Франк, не е чак толкова зле.
Разпитва я нашият художник на скици ей там.
Не можех да повярвам, че е тя. Беше като на сън.
Но ето, че тя стоеше там, такава каквато я помнех.
Това нежно красиво лице...
... и тяло, което би разтопило сандвич със сирене от другия ъгъл на стаята.
И гърди, които сякаш казваха: "Ей, я ги вижте!"
Тя беше от жените, които те караха да коленичиш
и да благодариш на Господ, че си мъж. Да...
Тя ми напомни за майка ми, мда. Без никакво съмнение.
Франк, я се съвземи. Зяпаш я, все едно е майка ти, за Бога.
- Франк.
- Джейн. Не знаех, че живееш тук.
Преместих се преди две години.
- Как са децата?
- Ние нямахме деца.
О, да, наистина.
- Как мина операцията на простатата ти?
- Добре. Като нова е.
Всъщност, по-добре от всякога.
Виж, Франк...
Знам, че е неловко, но нали вече не си обладан от мисли за нашата връзка?
Обладан? Кой да е обладан?
Само защото избяга от сватбата преди две години? Съвсем съм го забравил.
Стара история, като Партията на демократите.
"Той" се разрида. В църквата, плачеше като бебе.
- Франк, вземи се в ръце!
- Трябваше да върна 13 кухненски комбайна.
- Стига.
- Все пак си запазих купата за салата.
Джейн, ето те и теб. Здравей, Джейн.
Д-р Майнхаймер. Франк, това е д-р Алберт Майнхаймер.
- Не ставайте. Приятно ми е да се запознаем.
- И на мен, разбира се.
Но мисля, че вече сме се срещали, на вечерята в Белия дом.
Никога не забравя физиономии. Има фотографска памет.
Това, което се случи е ужасно. Наистина се надявам да намерите отговорните.
Съжалявам, че не мога да съм по-оптимистичен, но ни чака много работа.
Както при секса - усърдно занимание, което продължава и продължава,
и когато си мислиш, че ще стане както ти го искаш - нищо не се случва.
Джейн, този мъж, когото си видяла миналата нощ... Всичко би ни помогнало.
Да, описах го на художника на скици.
Ъъ... Ед! Достатъчно, МакТийг.
Трябва да доведем другия художник. Онзи дето не излиза никъде и живее с двама съквартиранти.
Да. Соренсън!
Бих искал да разгледам останалата част от института, ако може, д-ре.
Но разбира се. Нека започнем от изследователския отдел.
Добра идея. Насам.
Джейн, какво можеш да ми кажеш за мъжа, когото си видяла снощи?
- Ами беше бял.
- Бял?
Да. Нали се сещаш - с бяла кожа. С мустаци, около 186 см.
Бая големи мустаци. Това пък какво е?
Това е изследователската ни лаборатория.
Правим стотици експерименти, всичките температурно контролирани от машината отдолу.
Много от нашите учени прекараха години в експерименти и чак сега имат напредък.
Днес ще смесим две съставки, които никога преди не са...
Господи!
Слава Богу, че бомбата не засегна изследователския отдел.
Да, но още не мога да разбера - кой би сторил такова нещо.
Джейн, мисля, че трябва да ти кажа нещо.
- Джейн!
- Куентин!
Джейн, добре ли си? Толкова се тревожех за теб.
Наистина съм добре, но се радвам, че си тук.
О, съжалявам! Франк, това е Куентин Хапсбърг от Петролната Компания Hexagon.
- Приятно ми е, г-н...
- Дребин. Франк Дребин.
Мисля, че съм ползвал някои от вашите тоалетни.
Сигурен съм... че сте.
- Имате ли някаква връзка с института?
- Официално - не.
Но Джейн и аз се виждаме доста напоследък.
Как е малката ми котка-фурия?
Ами, това е чудесно. И аз излизам. Добро момиче е, писателка.
Написала е книгата за мъжката полова импотентност. Вероятно сте я чели.
- Какво казахте?
- Франк, моля те...
Разбира се, сигурен съм, че ще оправим положението
като едни отговорни, зрели хора.
Нали така, г-н Насрани Гащи?
- Чашата преля!
- Франк!
Куентин, по-добре да ни извиниш.
Както пожелаеш, скъпа моя.
Значи, до довечера...
Тъжно ми е
Като си мисля за теб
Ставам от леглото
Иска ми се да умра
Надявам се и ти
Затова се предадох Признах се за победена
Изпих всички хапчета,
Които законът позволява
И ето че съм тъжна
- Господине?
- Дайте ми най-здравото, което имате.
- Размислих, имате ли чернокож руснак?
- Много добре, господине.
Сигурно просто
Съм прецакана
Франк. Знаех, че ще те намеря тук.
Ед, сядай. Разкажи ми някоя история.
Тръгна си преди да мога да говоря с теб.
Дали просто е моето въображение, или целият свят е полудял?
Не, само малък процент от населението, Франк.
Надявам се да си прав. Вече просто не знам къде ми е мястото в него.
Още си мислиш за Джейн, нали?
Тя е част от моя живот, Ед. И винаги ще бъде.
Постоянно мисля за нея. Но всичко свърши.
Когато ми каза: "Махни се завинаги от моя живот" разбрах, че е свършило.
Понякога си мисля за теб и Една, и ви завиждам,
защото имаш един и същи човек до теб всеки божи ден, вече повече от 30 години.
Събуждаш се с нея, ядеш с нея, спиш с нея...
Правиш любов със същата жена.
Прекарвате всеки възможен миг, когато сте будни, заедно,
а аз излизам с някакви 20-годишни, които само искат да се забавляват и безразборен секс.
Момичета, които не казват "не", на които все не им стига.
"Още, още, още! Твой ред е да носиш белезниците."
Искам да обичам, Ед.
Сигурен съм, че ще намериш любовта, Франк.
- Вече си имам едно.
- Това е от дамата.
Отиди при нея, Франк. Отивай!
Ще се видим сутринта.
- Извинете.
- Прощавайте.
Извинете.
Не ми е лесно да го кажа.
Самотен съм, объркан съм. Искам да прегърна някой, да го обичам.
Франк!
Насам.
Е...
- Какво правиш тук?
- Обадих се в хотела ти, никой не отговори.
После пробвах на гарата. Реших, че може да си тук.
- Добър вечер, Сам.
- Г-н Дребин. Джейн.
Винаги е приятно да срещнеш приятни хора.
Сам, изсвири нашата песен. Само още веднъж.
Разбира се.
Динг донг, вещицата е мъртва. Коя вещица? Злата вещица...
Сам. Достатъчно. Изсвири другата, ако обичаш.
Не оставяш старите рани да зараснат, нали?
Тръгваш си от живота ми, без обяснение...
- Не получи ли писмата, които ти пращах?
- Всичките до едно.
Не ги отворих. Скъсах ги и ги хвърлих в огъня.
Значи не си получил чека за $75,000, който чичо ти остави в завещанието си?
Защо си тук?
Спомних си нещо за престъплението.
Като гледах през прозореца видях червен микробус, паркиран на улицата.
Червен микробус? Благодаря, много полезно.
Е, каза каквото имаше да казваш, можеш да си тръгваш, нали?
Не съм тук само заради това.
- Франк, искам да сме приятели.
- Да бе, приятели...
Обзалагам се, че ако взема отпечатъци от теб, ще бъдат на твоя любовник Куентин Хабсбърг.
Ах ти...!
Е, виждам някои котки-фурии знаят как да драскат.
Съжалявам, не трябваше да го правя.
Франк, не си подхождаме. Ти живееш само заради полицейската си работа.
А ти си вечно заета със спасяването на зоновия слой.
Озоновия слой! Франк, никога не си искал да разбереш.
Как може да говориш така,
след като похарчих и последната си стотинка, за да купя онези 1000 акра бразилска тропическа гора.
Посля я изсякох и изгорих, за да можем да си построим нашата къща на мечтите.
Франк! Как може да си толкова безчувствен?
Безчувствен? Да не мислиш, че е лесно да изселя цяло едно племе?
- Опитай сама някой път.
- По-добре да тръгвам. Това беше грешка.
Дори не знам защо дойдох. Надявах се да си щастлив, че не си сам.
Аз съм сам. Харесва ми да съм сам!
Не съм правил толкова много секс откакто бях водач на скаутите!
Искам да кажа, че едно време излизах доста.
- Казвах ви, че бомбата няма да свърши работа.
- Нямахме избор.
Погледнете това заглавие.
"Президентът ще даде на Майнхаймер непопълнен чек на пресконференцията."
Тази реч е след 2 дена.
- Да не мислиш, че не знам?
- Всички го знаем.
Господа, господа...
Знам, че сте притеснени и съм съгласен.
Има за какво да се тревожим.
Като този слънчева електроцентрала, която вече работи до Лос Анджелис.
Фотоволтови клетки.
Превръщат слъчевата светлина направо в електричество.
Флуоресцентна крушка. Издържа десет пъти повече от нормалните крушки.
Харчи само една четвърт от електричеството.
Суперпрозорци. Изолират колкото десет пласта от стъкло.
Електрическа кола, частично захранвана от слънчеви батерии.
Но истината, господа,
е че никое от тези неща не ме притесняват.
Защото никой никога няма да разбере за тях.
- Ами Майнхаймер и неговият доклад?
- Да, той ще каже на президента.
Добър въпрос. Защо просто не го попитаме?
- Това е отвличане!
- Мили боже!
- Ами неговата реч в четвъртък?
- Д-р Майнхаймер ще произнесе речта си.
Моето виждане е, че отсега трябва да разчитаме на въглищата, петрола и атомната енергия.
"Нашият" Д-р Майнхаймер.
- О, Боже!
- Това е невероятно!
Господа, запознайте се с Ърл Хакер, бивш художествен съветник на Джеси Хелмс.
И както обясних на Г-н Хапсбърг, хонорарът ми е един милион долара,
и, мога да добавя, заслужавам ги до последния цент.
Но вие, господа, нямате друг избор.
Нали?
След като добре поспах през нощта, реших да се върна в полицейското управление.
Прецених, че ако се заровя в полицейската си работа,
щях да забравя за Джейн и можех да търся,
и да хвана ужасния убиец преди да е нападнал отново.
Дотук имахме няколко улики, но нито една истинска следа.
Надявах се момчетата от лабораторията да са открили нещо.
Ей, спри го!
- Спокойно.
- Кажете си молитвите.
- Добра работа, Франк.
- Какво?
Тед, ще ни покажеш ли резултатите от изследванията от института?
Не успяхме да снемем чисти отпечатъци, капитане,
но открихме отпечатъци от стъпки около института.
Направихме пластмасови отливки. Размер 45.
В момента ги издирваме. Но по-интересното, Франк...
Намерихме още този уникален отпечатък от динозавър.
- Значително откритие от палеозойската ера.
- Нещо друго, Тед?
Да, 6 метра по-надолу открихме древни парчета дърво от, както смятаме, Ноевия ковчег.
Това е супер, Тед, но по случая...
Утре заминавам за Бостън, където ще направя голямо обръщение
към Америкаското Археологическо Общество. А следваща седмица съм ангажиран в "Хералдо".
Отиваш в "Хералдо" заради това?
Не, жена ми е транссексуална поклонничка на Сатаната.
Междувременно ще продължим с изследването на отпечатъците,
проверки за влакна, ДНК анализ и проби от косми.
След това като използваме микроскопичните частички земя от този отпечатък,
ще направим геоложко класифициране на целия град.
- Може и да не ни стигне времето, Тед.
- Тогава, може би това ще помогне.
Намерихме това портмоне до института.
Нямахме възможност да го изследваме добре. Току-що дойде от лабораторията.
"Хектор Саваж (Дивия)". От Детройт. Спомням си го тоя тип.
Бивш боксьор. Истинското му име е Джоуи Чикаго.
А да. Биеше се под името Кид Минеаполис.
Веднъж видях Кид Минеаполис да се бие - в Цинцинати.
Не, говориш за Кид Ню Йорк. Биеше се във Филаделфия.
Беше убит на ринга в Хюстън от Текс Колорадо.
- Аризонският убиец.
- Да, от Дакота.
- Не помня - Северна ли беше или Южна?
- Северна.
Южна Дакота беше брат му. От Западна Вирджиния.
Разбираш ти от бокс.
Знам само едно: никога не залагай на бял.
- Адрес ли намери?
- На картата пише: "Моник ДеКарло".
ул. "Блекман" 210.
Това е проститутският квартал. Чудя се какво ли търси там Саваж.
Секс, Франк?
Не, не сега, Ед. Имаме работа да вършим.
Адресът на Моник ДеКарло, който намерихме, беше в квартала познат като Малка Италия.
Тръгнахме натам, като се надявахме това да ни доведе до Хектор Саваж.
И евентуално да ни доведе до следа, която би разгадала случая.
Това са ченгетата. Трябва да ги разкараш.
Добре, ще се погрижа. Бързо, скрий се в мазето.
Там ще си в безопасност.
- Ед.
- Франк.
- Червен микробус.
- Да, знам.
Джейн каза, че е видяла червен микробус пред института в нощта на експлозията.
- Да го пипнем.
- Но, той не работи сам.
- Сложи бръмбар на микробуса. Виж къде отива.
- Добра идея, Франк.
- Нордбърг!
- Няма проблем.
Лейтенант Франк Дребин, полицейски отряд. Това е моят капитан - Ед Хокън.
- Това да не е обиск (или бюст)?
- Много е впечатляващ, да...
Но трябва да ви зададем няколко въпроса.
Слушайте. Търсим Хектор Саваж. Къде е той?
И защо да ви казвам?
Защото съм последният стожер между тази вулгарност тук
и благоприличните хора в този град.
Здрасти, Франк. Докараха ни онази шведска смукачна машина със сигурен захват, която поръча.
Това е за подарък.
Франк, ела тук. Бързо! Това е Саваж. Той бяга.
Какво? Хей!
Хей! Спри, спри! Аз съм полицейски служител!
Хайде, Ед. Но помни - не трябва да ни види.
Дръпни спирачката!
Бръмбърът на Нордбърг си върши работата.
Не се шегувам! Спри!
Мамка му!
Смени си посоката. Спри колата.
О, не!
- Приближава.
- Всеки момент трябва да го видим.
Отваряй си очите.
О, не!
Виж, вече е съвсем близо.
Дай газ!
Помощ! Спрете, спрете!
Франк, спри!
Спри веднага! Достатъчно! Казах - спри!
Помощ!
Франк Дребин, полицейски отряд. Какво е положението?
Ситуацията е натегната. Саваж се укрива в тази къща.
- Казва, че държи заложници.
- Може и да блъфира. Нещо друго?
Да. Този червен микробус е на името на някой си Куентин Хапсбърг.
Е, май блудният син се завръща.
Как я караш, войниче?
Ей, спрете да стреляте!
Спрете! Спрете да стреляте!
Спрете да стреляте! Спрете да стреляте!
Така, дай ми мегафона.
Тук е Франк Дребин, от полицейския отряд.
Хвърли оръжието и излез с вдигнати ръце,
или излез, и тогава хвърли оръжието, както искаш.
Само запомни двете основни точки:
Първо, оръжието да се хвърли. Второ, излез навън.
Само се опитай да ме хванеш, Дребин! Имам и още, ако поискаш, ченге!
- Май държи всички козове, Франк.
- Не всички, Ед.
Какво ще кажеш?
Франк, не можеш да караш този танк! Не си се разписал!
Не се притеснявай, Ед! Само го баламосвай.
Добре, Саваж, какво искаш?
Искам една кола отпред. Нещо интересно. Порше.
После искам самолетен билет за Ямайка. Искам и хубав хотел.
Да не е пълно с туристи.
Нещо показателно за хората и тяхната култура.
Не можем да го направим, Саваж. Според нас блъфираш.
Сега си сложи ръцете на тила и излез навън.
Заобиколили сме от отпред и... хей!
Франк, какво правиш? Къде отиваш, Франк!
Франк! Помощ!
- Палтото ви, господине?
- Да, мое е.
И имам касова бележка за доказателство.
- Търсят ви по телефона, Комисар.
- Благодаря.
Извинете.
Да?
Какво е направил?
Колко животни са избягали? О, Боже!
Добър вечер, Комисар. Изглеждате чудесно.
Осъзнаваш ли, че заради теб този град гъмжи от павиани?
Ами, не са ли виновни избирателите?
Извинете.
Искам да ви благодаря, че присъствате на това събитие в чест на д-р Майнхаймер,
който утре ще направи историческото си обръщение.
Заедно с президента, обещавам да подкрепям неговите препоръки,
каквито и да са те.
А сега, моля, наслаждавайте се на вечерта.
Ще се видим по-късно.
Може ли да се намеся?
- Франк, какво правиш тук?
- Харесват ми хубавите празненства.
- Наистина, защо си тук, Франк?
- Мога да го обобщя с три думи:
"Куентин Хапсбърг." Не го харесах от момента, в който го видях.
Мръсен е като миньорско бельо през Януари.
Какво ти става, Франк? Той е мил, любезен и загрижен човек,
който го е грижа за хората и не е толкова подозрителен, колкото някой, когото познавам.
Защо не го попиташ каква връзка има с червения микробус, който видя в нощта на експлозията.
Не знам за какво говориш.
Попитай го дали не са дружки с един гангстер на име Хектор Саваж.
Франк, престани! Просто ревнуваш, защото друг мъж ми дава
разбирането, което ти никога не можа.
Само се надявам Куентин да ни гледа, защото ще започне да ревнува.
А ревнуващият винаги прави грешка.
Разчитам на това!
Г-н Дребин, г-н Хапсбърг би желал да се присъедините към неговата маса.
- Пасиансът е игра за самотници.
- Лейтенант!
Не си спомням да съм виждал вашето име в списъка с гости.
Няма почва за притеснение. Понякога се представям с моминското си име.
Чудесно празненство. Виждам много познати лица с пластични операции.
- Залагате ли, лейтенанте?
- Всеки път като го вадя.
Какво ще става, ще става...
- Говорите френски, нали?
- За съжаление - не.
Но целувам по този начин.
Извинете! Случайно стоите на моето място.
Д-р Майнхаймер, нали помните Франк?
- Ъъъ... Г-н...
- Дребин, от полицейския отряд.
- Запознахте се в института.
- А да, разбира се! Седнете, моля.
Благодаря, но не мисля да оставам.
Да поиграем на друго. Кой е този?
- Нямам представа.
- Бил е много лош.
Взривил е сграда, която не е трябвало, и кара микробус регистриран на ваше име.
Притежаваме много микробуси. Преди три дена един от тях беше откраднат.
Вижте, лейтенант, нямам какво да крия.
Може и така да е, но ви предупреждавам, Хапсбърг.
Само да кихнете и аз ще бъда там, за да ви избърша носа.
Дами и господа, време е за първата награда на вечерта:
Екскурзия до островите Гилиган с напълно платени разноски.
Бихме искали да по помолим нашия почетен гост
Д-р Алберт С. Майнхаймер да изтегли първия печеливш.
- Нека ви помогна.
- Не е необходимо.
Не разбирам какво му стана на Франк.
Страхувам се, че просто ревнува, скъпа моя.
Ще ми съсипете всички механизми. Не трябва да бутате толкова силно.
- Той се справя отлично.
- Да, наистина.
- Франк?
- Джейн.
Само исках да ти кажа, че съжалявам за това, което се случи тази вечер.
- О, Франк.
- Трябва да говоря с теб. Може ли да вляза?
Добре, но вътре е много разхвърляно.
И тъкмо се канех да правя протеинов шейк. Искаш ли да опиташ?
Не, благодаря.
Сигурен ли си? Ще изпробвам нова рецепта.
Джейн, знаеш ли какво ще каже д-р Майнхаймер на вечерята утре?
Да, ще подкрепи ефикасното използване на енергията, както и възстановяемите източници - като слънчевата.
- Кой друг знае за това?
- Само аз. И, естествено, споменах на Куентин.
И ако президентът приеме политика да поддържа слънчевата енергия,
кой би загубил най-много?
Въгледобивната, петролната и атомната индустрия.
- Франк! Франк!
- Джейн, последен въпрос.
Беше ми казала, че д-р Майнхаймер има фотографска памет,
въпреки това тази вечер той не си спомни, че сме се срещали.
Странно, но той беше под голямо напрежение напоследък.
Има ли някакви отличителни белези? Белег, бенка, татуировка,
ципа между пръстите или трета ноздра?
Има белег по рождение във формата на "Майката на Уистлър" на десния си бут.
Разбирам... Забелязала ли си да се е променил напоследък?
Само това, че е с 30 см по-висок и май е станал левак.
Франк! Какво се опитваш да ми кажеш?
Че Куентин някакси е успял да намери двойник на д-р Майнхаймер
и утре този двойник ще даде фалшив доклад на президента?
Това е поразително. Много по-добро е от това, което аз си мислех.
Франк, престани, нова е нелепо! Няма ли край твоята ревност?
Джейн, причиняваш ли болка.
- Какво друго искаш от мен?
- Може ли да ползвам телефона ти?
- Градски разговор?
- Да.
Би ли ме извинил, трябва да си взема душ.
Телефонът е в другата стая. Можеш да се изпратиш. Сбогом.
Дайте ми капитан Ед Хокън, ако обичате.
Ед, по следите съм на нещо голямо. Ще ми трябвате с Нордбърг утре.
Той какво прави в Детройт?
Прати му самолетен билет и нов чифт панталони.
Как живяхме
Спомени
Като цветовете в моя ум
Спомени с неясен цвят
За това как живяхме
Разпиляни образи
Усмивките, които оставихме след нас
Усмивките, които си дадохме
За това как живяхме
Може ли да е било толкова просто тогава
Или времето...
Франк!
Както и подозирах.
Хайде, изправи се.
Джейн...
Ей, какво стана с водното налягане?
Джейн!
Франк!
Толкова се уплаших!
- Какво стана там?
- Нищо, за което да се тревожиш.
Но на твое място не бих излизал преди да почистят килимите.
- Кой би искал да те убие, Франк?
- До днес - само от кабелната телевизия.
Страхувам се, че сега и един от бандитите на Хапсбърг. Той носеше това.
О, Франк! Чувствам се като глупачка.
- Не трябваше да се съмнявам в теб.
- Хайде, хайде...
Нямаше как да знаеш, че човекът, с когото излизаш е зъл убиец и социопат.
О, Франк! Трябва да помогнем на д-р Майнхаймер.
- Той е в опасност.
- Да.
Вероятно ще го измъчват, а после ще го убият.
Всичко е заради мен!
Ще започнат с изтръгване на ноктите на краката, а после ще преминат към космите в носа.
О, не! Какво ще правим?
Ако интуицията не ме лъже, държат го като заложник тук.
- В Home Club?
- Какво? Не!
В този склад. Трябва да тръгвам, за да го спася.
- Ще внимаваш ли?
- Разбира се.
Аз ще...
Май е по-добре да тръгвам.
Обещах на Нордбърг да печем козунак със стафиди.
Не мога повече да се боря!
Веднъж избягах от теб. Не мога да го направя отново. Ще останеш ли с мен?
Франк, казвам ти, няма никакъв смисъл да правим това.
Имаме само някакъв пропуск за пристанището и твоята интуиция.
Хапсбърг е намислил нещо чак до хубавичката си, вносна, якичка на ризата.
Днес е много подходящ ден. Тази мъгла ще ни скрива от склада на Хапсбърг.
Това не е мъгла, Франк. Вторият двигател гори. Опитват се да го оправят.
Добре, да го преиграем още веднъж.
Точно в 3:15, Нордбърг ще пререже кабелите и ще извади от строй алармите.
Да. Добре.
- Нордбърг.
- Готов съм.
Аз ще съм в микробуса и ще чакам сигнала ти. Жиците наред ли са?
Да.
Когато чуете да казвам: "Обожавам го", действайте.
- Ясно.
- Готов ли си, Франк?
Водата е от тази страна, Франк.
Hexagon Петрол реклама номер едно.
Да се управляват съвременните петролни танкери е голяма онтоворност.
Затова в Училището за Капитани на танкери на Hexagon
бъдещите капитани преминават през интензивен курс на обучение.
След сложен процес на отстраняване
ние премахваме тези, които са недостатъчно подготвени за ежедневното управление
на 500,000 тонен еднокорпусен супер танкер.
Само най-добрите ще бъдат допуснати да командват
това, което всъщност е една плаваща, екологична бомба.
За Бога, НЕ ПЛУВАЙТЕ ТУК! "Канализация"
Реклама номер две.
Точно както го харесвам!
Някой ден, в далечното бъдеще,
слънцето може да ни снабдява с цялата енергия, която ни трябва.
Но засега то ни дава уютното усещане,
че нашият дом се захранва от атомна енергия.
Знам какво си мислите, но ние не се притесняваме.
Защото знаем, че атомната енергия е безопасна.
Всъщност, за нас тя е като приветлив съсед.
Но не забравяйте, че нашият приятел не може да съществува без големи държавни субсидии.
Затова кажете на вашия конгресмен да не спира да налива държавни пари
в атомната енергетика.
Ед, ще трябва да намеря друг начин да вляза.
Имат кучета-убийци за пазачи. Чуваш ли ме?
Чувам те ясно. Нордбърг, как вървим?
На мястото сме.
Ед, ще опитам през покрива.
И ще опитам отново.
- "Нордбърг, срежи кабелите."
- Ясно.
Помощ!
Нордбърг, обади се. Франк, по-добре задръж. Може да имаме проблем.
Я виж ти... Това е лейтенант Дребин.
Трябваше да ви убият миналата нощ.
Но сега мисля да се позабавлявам и да го направя собственоръчно.
Ще бъде бавно и мъчително.
- Каква е тази воня?
- Това е от мен.
Плувах в отходната канализация. Обожавам го.
Обожавам го!
Това е сигналът, да тръгваме.
Заклещи се. Помогни ми.
Ед, помогни ми. Ед!
Претърсете го.
Обожавам го!
Има кабели!
Завържете го!
Никога няма да успееш, Хапсбърг.
- Каквото и да правиш...
- Добре, ще ти покажа.
Нека те представя на някои хора.
Естествено, познаваш д-р Майнхаймер. И си срещал Ърл Хакер.
Ах ти кучи...
А сега бих искал да се запознаеш с Редмънови.
Гости от провинцията, за през уикенда.
Отиваме на пресконференцията. Внимавайте нищо да не се случи
на лейтенант Дребин докато се върна.
После ще изпитам удоволствието да те убия лично.
Удоволствието е изцяло мое.
Ще се видим след речта, лейтенант.
Кихането увеличава размера на бюста ви.
- Стой!
- Така. Стой!
Не мърдай!
Мили Боже! Вижте какво са направили с д-р Майнхаймер.
Добре ли сте, д-р Майнхаймер?
Няма нищо. Не се опитвайте да говорите.
Вече просто не издържам.
Боклук като теб ме кара да откача!
- Ед...
- ОК?
Сега съм просто Джон К. Публик. Само ти и аз.
- Око за око.
- Ед...
Ще те науча как да тормозиш беззащитни инвалиди!
Добре, стига му толкова!
Някой да помогне на капитана. Трябва да отидем на тази пресконференция.
Някакви предвиждания, г-н Сунуну?
Няма да има никакви изненади в обръщението на д-р Майнхаймер.
Той ще препоръча на президента да продължи политиката на зависимост от петрола,
и повече пари за субсидиране на атомната енергетика, както и аз препоръчах.
Ще се включим отново от пресконференцията, а също ще ви информираме за избягалите от зоопарка животни.
Това е най-важната вечер в моята кариера. Не можем да си позволим грешки.
И ако видиш Дребин, или някой от неговия отряд, около тази сграда,
искам да ги арестуваш незабавно.
Казах на Джейн да ни чака при задния вход на хотела.
- Къде е той, Франк?
- Отзад.
Тя ще отключи вратата точно в 7:30.
- Ами Хапсбърг?
- Надявам се да не го срещне.
Да вървим.
О, Джейн!
Какво правиш тук навън? Празненството е вътре.
Куентин! Само си поемах чист въздух.
Израстнах до езерото Ери. Нищо не може да се сравни с него.
Ами, сигурен съм...
Но какъв късмет да те намеря. Сега можеш да седнеш на моята маса.
Джейн! Сигурно нещо се е случило с Джейн.
Бернардо, у теб ли са ключовете?
Имам по-добра идея. Ела с мен!
Дами и господа, моля за вашето внимание.
Хиляди точки... светлина. Светлина, хиляди точки светлина.
Рецесия... лошо. Възстановяване... добро. Да мисля, че го запомних.
Дами и господа, президентът на САЩ.
Bйsame
Bйsame mucho...
Всеки път, когато ме целуваш чувам божествена музика
Bйsame mucho
Прегърни ме, скъпа, и кажи, че винаги ще си моя
Франк, мисля че трябва да действаме.
Да, Ед, мисля си за нещо в по-бързо темпо, нещо като "Гуантанамера".
Не, имам предвид Хакер! Приготвя се да произнесе реч.
Правилно! Аз ще пресрещна Хакер. Ти приготви доктора за неговата реч.
Браво! Бис!
Дами и господа...
- Д-р Майнхаймер.
- Да?
- Или може би трябва да кажа Хакер?
- Дребин!
Вижте какво прави с онзи мъж в инвалидната количка.
- Няма ли кой да помогне?
- Хайде, момчета. Да го хванем!
- Дръжте го да го ударя!
- Ще биеш човек в инвалидна количка, а?
- По-добре да окажем на този мъж първа помощ.
- Стойте спокойно, господине.
Благодаря.
Имам честта и удоволствието да бъда с вас в тази историческа вечер.
Тази вечер, д-р Майнхаймер гледайки в бъдещето,
без съмнение осъзнава как зависимостта от вносния петрол
пропилява нашия бюджет.
Така че трябва да режем много от него и някои хора ще бъдат здраво засегнати.
Но ние ще продължим да режем докато се стигне до сблъсък.
Това е единственият начин, по който можем да продължим.
Сега ви представям д-р Албърт С. Майнхаймер.
О, Боже! Той ходи!
Той може да ходи! Това е чудо!
Аз мога да ходя!
Разкарай се от мен, тъпако!
Хей, върни се!
Вече всичко изглежда наред, затова без повече церемонии
представям ви, още веднъж, човека, който не се нуждае от представяне -
уважаемия д-р Алберт С. Майнхаймер.
Спрете! Спрете веднага!
- Не слушайте този мъж. Той е измамник!
- Не!
- И мога да го докажа!
- Какво правиш?
Истинският д-р Майнхаймер има белег по рождение,
във формата на "Майката на Уистлър", точно на това място!
Очевидно е фалшификация. Ще видим тая работа!
Дребин!
Спрете! Франк е прав. В тази стая има измамник,
но това е този мъж!
И той току що ни даде подписани самопризнания, разкриващи този мъж!
Не, не, не...
Онзи мъж - Куентин Хапсбърг.
- Избягали са!
- Хайде!
- Остави ме на мира!
- Към покрива.
Хайде, Франк, побързай! Хайде!
Тази вечер искам да споделя с вас моя доклад
за нуждата ни от национална политика,
основана на енергийна ефективност и чисти, възстановяеми източници на енергия.
Франк, натам!
Франк!
Прикрийте се!
Нордбърг! Прикривай ме, аз тръгвам!
Така. Къде е Хапсбърг?
- Къде си ранен?
- Не е от това.
- Стъпил си на чатала ми.
- Ох, извинявай.
- Така, къде е той?
- Закъснял си.
Хапсбърг има план Б в...
...в... в...
Къде, къде? Добре.
Кой друг е почти мъртъв?
Така, сега...
- Говори!
- Закъсня, Дребин!
- Той вече го каза.
- Докъде беше стигнал?
"Хапсбърг има план Б в..."
А, да. Хапсбърг има план Б в...
...в..
- Къде?
Къде? Казвай, мизерна отрепко!
Хах, ако така се отнасяш - забрави!
Тък съм, Дребин.
Хвърли оръжието, лейтенант.
Мисля че искаш да узнаеш за план Б.
В него взривяваме малка атомна бомба.
Вашият д-р Майнхаймер може да говори колкото си иска.
Никой няма да остане жив, за да го чуе.
Процесът на взривяване - задействан.
Само аз знам кода са отмяна.
Точно след десет минути тази сграда, и всички в нея,
ще бъде превърната в купчина отломъци.
Аз ще съм на сигурно място на моя хеликоптер.
Утре по това време ще ловувам носорози в Ботсуана.
Какво ще кажеш за това, Дребин?
Ами, явно успяваш да контролираш гнева си.
Не ме интересува какво мислиш. Този път няма да се измъкнеш.
Давай! Заплашвай ме, както заплашва американския народ толкова дълго.
Но този път няма да мине. Ти си от измираща порода,
като хората, които могат да назоват всичките 50 щата. Истината боли, нали?
Е, може би не толкова, колкото да скочиш на колело без седалка,
но боли.
Дотук беше, Дребин. Някакво последно желание, лейтенанте?
Да. Може ли пистолета?
О, не. Няма да се хвана на този номер.
Не бързай толкова!
Шест минути до взрива.
- Така, сега говори! Дай ми кода за отмяна.
- Добре, ще говоря.
- Има шест числа - 2, 1, 7...
- Идвам, Франк!
Много ти благодаря.
- Сигурна ли си, че си добре?
- Добре съм. А ти добре ли си?
Да, но ако не обезвредим този механизъм сградата ще се взриви.
Трябва да предупредим всички.
- Джейн, по-добре върви.
- Не, Франк. Оставам тук с теб.
Но Джейн...
Франк, ако ще бъдеш разкъсан на части, искам да съм тук, с теб.
Джейн, обещавам ти, че ако успеем да се измъкнем живи,
никога няма да позволя полицейската ми работа да попречи на любовта ни.
Франк. Франк!
Бомбата. Хайде, Нордбърг.
Четири минути до взрива.
- Какво ще правим?
- Виж какво можеш да намериш в ръководството.
Нека да погледна... "За да прекъснете отброяването първо натиснете знака #."
По ваше желание, скоростта на отброяването беше увеличена.
Взрив след две минути.
Така че вместо да похарчим 2,5 милиарда долара
за изследвания свързани с унищожаване на ядрени отпадъци,
Федералното управление, за само 500 милиона долара,
или на цената на един бомбардировач В-1,
може да намали цената на слънчевите батерии с 90%.
Както още Албърт Айнщайн беше казал...
Събудете се, събудете се!
Събудете се, сградата ще се взриви!
Ще взема фенерите.
Да обобщим по точка 102...
Ето, прочети това. Спешно е.
"Силните му, мъжки ръце
"проучиха всеки процеп от копринената й женственост,
"техните тръпнещи тела се извиваха в сладострастен ритъм,
"когато той пъхна своя моравоглав воин
"в треперещата й могила от любовен пудинг."
Така, слушайте всички. Искам спокойно да се насочите към изходите.
Точно така. Без да тичате. Не тичайте, в редичка по едни.
Точно така. Ако останем спокойни,
никой няма да бъде наранен от огромната бомба, която ще избухне всеки момент.
Това е готварска книга, готварска книга!
Двайсет секунди до взрива.
- Какво ще правиш?
- "15 секунди."
- Захапа ми ръкава!
- О, не!
10, 9, 8...
- Не мога да го издърпам.
- Джейн, сакото ми!
5, 4, 3...
- "... 2, 1..."
- Да се махаме!
Франк, виж!
Ти успя!
Г-н президент, благодаря ви за милите думи,
но това ми е работата.
Франк, искам да обмислиш заемането на специален пост, който мисля да създам.
Това може да означава дълги часове, опасни нощи
и да си заобиколен от някои от най-долнопробните елементи на нашето общество.
Искате да стана част от кабинета ви?
Не... Не!
Искам да оглавиш ново Федерално бюро на полицейски отряд.
- Това е голяма чест.
- Ти винаги си искал това.
Поздравления.
Браво на теб!
- Ела тук.
- Благодаря ви, г-н президент.
Благодаря ви. Това е голяма чест.
Това е нещо, за което винаги съм си мечтал, но ще трябва да се откажа от вашето предложение.
Виждате ли, тази седмица научих нещо
за Земята и за любовта.
Мисля, че любовта е като озоновия слой.
Никога не ти липсва докато не изчезне.
Да гръмна бягащ заподозрян с моя Магнум .44
означаваше всичко за мен. Харесваше ми. Е, на кой не би?
Но сега искам да ме знаят като "Лейтенантът от еко-полицията".
Искам един свят, в който Франк-младши и всички Франкове-младши
могат да седнат под сенчесто дърво,
да вдишват въздуха, да плуват в оеана,
и да ходят в Била без преводач.
Искам свят, в който мога да изям морска видра без да ми стане лошо.
Искам свят, в който демократите ще издигнат достоен за гласуване кандидат.
Може и да не успеем заедно, но най-много от всичко
искам свят, в който всяка сутрин да се събуждам
до тази жена, която обичам!
Опа!
- Франк!
- Джейн!
- Джейн, ще се омъжиш ли за мен?
- Да, разбира се, че ще се омъжа за теб!
Обичаме те, Франк! Обичаме те, Франк!
Още една снимка. Обърнете се, насам!
Усмивка!
Помощ, Джордж!
Така, да видим. Ако съм разбрал правилно,
енергийна ефективност... добро.
Отстрелване на животни в Националния Арктически резерват... лошо.
Г-н президент, всичко наред ли е?
Да, добре съм, благодаря.
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: Grimwolf (http://www.grimwolf.com, http://grimwolf.data.bg)