It Could Happen To You (1994) Свали субтитрите
Имаше едно време в Ню Йорк ченге на име Чарли.
Той беше съвсем порядъчен. Партньорът му, Бо, също.
Той умееше да слуша.
Обичаше децата.
Беше търпелив и разумен.
А също и изобретателен.
Той беше просто едно добро ченге.
Чарли си живееше щастливо в Куинс, където беше роден и израснал.
- Ей, Чарли!
- Ейсу!
- Днес уби ли някого?
- Дори никого не съм ранил.
- Няма ли да видиш жена си?
- Не обича да ходя в службата й.
Чарли беше женен за Мюриъл. Тя мразеше Куинс.
Ако беше детектив поне щеше да има свестни дрехи.
- Но не, той трябва да носи униформа.
- Съчувствам ти. Ти си амбициозна.
Знам. Трябваше повече да го подбутвам.
Поне да вземаше подкупи, тогава щях да кажа, "Инициативен е!"
Сестра ми 10 г. беше женена за полицай. Безнадеждна работа.
Или са честни и без пари, или са мошеници и не се прибират.
И какво направи тя?
Напусна го и се омъжи за електротехник. Те имат много пари.
Търпението ми се изчерпва. Имам нужда от пари.
Там живееше и сервитьорката Ивон, която сега ще научи нещо ужасно.
Г-це Биаси според данните, сте изтеглила $12,000.
Разходите са направени от бившия ми съпруг след като го изгоних.
Банката не знае за развода ви.
Защото още не сме разведени. Но му казах: "Скъсай кредитните карти".
Щом не сте разведени, всички натрупани дългове падат върху вас.
Но аз се чувствам разведена. Това е по-важно.
Юридически това няма значение.
Знаете ли колко струва един развод? Развеждал ли сте се?
Сигурно не. Сигурно сте бил късметлия цял живот.
С мен пък е обратно.
Щом кредитната карта е на ваше име, отговорността е ваша.
Чуйте ме. Дойдох в Ню Йорк преди 5 години за да стана актриса.
Играх в "Нашия град". Играх Емили. Публиката се разчувства.
- Не се и съмнявам.
- Искате ли още нещо?
Така дойдох в Ню Йорк и срещнах Еди.
Лош късмет! Влюбих се до уши.
Той ми купуваше цветя, возеше ме с такси, водеше ме в хубави ресторанти.
Нали знаете, с ленени покривки, вино и приятно осветление?
Всичко беше идеално, само че се оказа, че е патологичен лъжец.
А аз вярвах на всяка негова дума, защото имах вяра в хората
И така...
Какви са вариантите?
Чарли, Мюриъл и Ивон живееха в град,
в който хората всеки ден се молеха да стане чудо.
Като например да спечелят $64 милиона от лотарията.
Казвам се Ейнджъл. Историята, която ще видите сега е съвсем истинска.
Снощи сънувах нещо.
Играех на един автомат и получих три черешки.
- Но всъщност беше лицето на покойния ми баща. Това е поличба.
- Но ти мразеше баща си.
- Няма значение. Това си е поличба.
- Мислиш, че съм откачила, но ще спечеля.
- Не съм казвал, че си откачила.
Казах само, че шансовете ни да спечелим не са кой знае какви, но няма значение.
Живот в едностаен апартамент в Куинс, не е представата ми за добър живот.
Едната спалня ни е достатъчна. Ако имахме деца, тогава е друг въпрос.
- Нямаме пари за деца.
- Разбира се, че имаме.
Полицаите имат деца. Пожарникарите също.
- Ако само богатите имаха деца нямаше да има държавни училища. - Просто купи билет от лотарията.
Тя трябва да слезе на земята. Кажи й: "Аз съм мъжът. Работя всеки ден.
Плащат ми. Нося ти заплатата си" Тя трябва да те чуе.
- Стига бе, не е истина!
- Само за 2 минути.
Умирам от глад!
Граждани това е полицейска операция. Ще отнеме само 2 минути.
Ще мине цяла вечност... и за бургер ще останат 5 минути.
- Защо не пресечеш улицата. Никога не си влизал там. - Там ли? О, не.
- Къде беше?
- Казах ви, по личен въпрос.
- Закъсня с 2 часа. Ще ти го удържа.
- Знаете ли на колко болнични имам право?
Щом искаш болнични - разболей се. Като си здрава - ще работиш.
Донеси ми кафе.
На главата ти.
- Тоя добре го дава.
- Да, като генерал.
Заповядайте.
- Искате ли кафе?
- Да, моля.
- Избрахте ли? - Чийзбургер и докато чакам - кифла с боровинки.
А за вас?
Ордьовърът от раци хубав ли е?
Много смешно. Ще умра от смях.
- Направо ми разведрихте деня. - Лош ден ли имате?
- Повикайте ме, като сте готов.
- Сандвич с кюфте. Наистина го искам.
С кюфте?
Много сте смел.
- Тя те хареса. Наистина те хареса.
- Просто се опитвах да я развеселя.
- Взлом на Спринг стрийт...
- Нахранихме се!
Ще умра от глад.
Ти си наред да плащаш.
- Г-це трябва да тръгваме. Какво ви дължим.
- След целия този цирк?
- Щом ни викат...
- Къде са?
Значи 2 кафета, плюс надценката. Точно два долара.
Господи! Не ми стигат.
- Няма нищо оставете.
- Не, мога да платя, но нямам за бакшиш.
- Ще го преживея!
- Трябва да ви оставя бакшиш.
- Ами оставете!
Лотариен билет?
С моя късмет? Вървете. Сигурно някоя котка се е заклещила на някое дърво.
Не, за тях викат пожарникарите.
- Хайде Чарли, да вървим!
- Секунда.
Имам идея. Как се казвате?
Ивон? Аз съм Чарли Ленг. Ще направим така:
Ако билетът печели ще ви дам половината, ако не, ще ви дам бакшишът. Как мислите?
- Мисля, че няма да се върнете.
- Още утре.
- Е, аз съм тук.
- Разбрахме се.
- Добре, още 5 минути.
- Поръчах китайска храна. Качвай се!
- Минутка.
- Да не си под чехъл?
Не, като възрастен си имам задължения. Следващият!
Това е! Тръгвам.
- Идвам, мамо.
- Ти да не си под чехъл?
- Тя ми е майка. Това е различно.
Да не си правила пластична операция снощи?
Това ли имаш впредвид? Това е сутиен с подплънки...
Чарли, моля те, не го прави тук. Отвратително е.
- Просто си кисна краката.
- Моля те!
- Откога си толкова чувствителна?
- От днес.
Разля навсякъде.
Може би трябва да извикам отряд за борба с бедствията?
Ще им кажа, че тук е бедствена зона.
Чарли... Дали да не си оперирам бюста?
- Да го оперираш? Да го уголемя, за да стане такъв.
Да не си откачила? Такава глупост.
- Забрави.
- Просто мисля, че нямаш нужда.
Проблемът е, че трябваше да обявя банкрут.
Отнеха ми кредитната карта. Кога мога да си я получа?
Какви са шансовете ми?
- Под 15,000 годишно.
- Да говоря ли аз?
Разбирам.
Е, благодаря. И аз така си помислих.
- Какво казаха?
- Шансовете ми са незначителни.
Джакпотът от лотарията е над $64 милиона.
След малко ще изтеглим печелившите числа.
- Ти си сбъркал числото!
- Сбъркал?
- Нашата годишнина е на 27-ми.
- Винаги празнуваме на 26-ти.
Подписахме на 26-ти, но се оженихме на 27-ми.
- Тогава защо празнуваме на 26-ти?
- Не знам. Сигурно по навик.
Но аз изрично ти казах нашата годишнина.
Всеки, който има малко ум в главата си ще помисли, че това е деня.
- 6, 12, 16, 26...
- Съжалявам, скъпа.
26 ли каза?
Още веднъж числата: 6, 12, 16, 26, 64, 84.
Спечелихме! Спечелихме джакпота!
- Невероятно!
- Богати сме!
- Джакпотът?
- Богати сме, богати, богати!
- Какво има за ядене?
- Бекон и салата.
- Имаш ли подправки?
- Разбира се, нищо че съм фалирала.
Някои неща трябва да са постоянни. Стабилни. Вечни.
- Вкусни.
- Точно така.
- Благодаря.
- Нещо друго?
Дали нещата някога ще се променят?
Не ми се вярва.
Господи, мразя това положение. Чувствам се фалирала.
Какво?
Отбор по боулинг има същите числа!
- Ще получат 9 милиона!
- Защо не се учудвам?
- Колко души има в един отбор?
- Обикновено са 12.
Всеки отделно ли печели или се считат за едно цяло?
Мюриъл, вените на врата ти са изпъкнали.
Приличаш на психопат.
Господи! Отборът се брои за едно цяло.
Но още 16 души има същите числа.
Това ни оставя...
4 милиона долара.
Можем ли да преживяваме от тях?
Можем и с по-малко.
Моли се никой да не се обади, за да не делим и с него.
Какво?
Какво? Изнервяш ме.
Скъпа...
Трябва да ти кажа нещо.
- На една непозната? Чарли!
- Дължах й бакшиш.
Бакшиш? $2 милиона? Хайде, де!
Не мислих, че ще спечелим.
- Но спечелихме. Както ти казах.
- Но не с твоето число.
Недей така! Знаеш,
че насън видях баща ми в игралния автомат.
В очите му имаше доларови знаци, а на мястото на зеницата имаше 4-ка. Да не искаш да се подиграеш с паметта му?
Глупости. Баща ти беше един луд шаман.
Той иска да вземем 4-те милиона.
Ако искаше да вземем половината в очите му щеше да има "2".
Това не е честно.
Честно? Какво е това?
Цял живот постъпваш честно. Спрямо кой ли не.
Поне веднъж помисли и за нас.
Дадох думата си.
- Скъпи... Обичаш ли ме?
- Разбира се, че те обичам.
Тогава забрави за нея. Бъди реалист. Заради мен.
- Ти какво би направил?
-Щях да си купя бейзболен отбор.
- Имам в предвид момичето.
- Щях да я заведа да ме гледа как играя.
Ще започна на предна позиция.
Ти мислиш като Мюриъл, нали? Смяташ, че съм луд?
Ако не мога да си купя отбор, ще искам места в ложите,
където ще седя с Джак Никълсън и Спайк Лий и да ме обслужват сервитьори.
- Обещанието си е обещание. - Или стереоуредба, която да се чува из цялата къща.
Така няма да ти трябва нищо друго.
Мога да й кажа, че съм спечелил $5,000.
Билети, стереоуредба, Мазда GL6...
- Не мога просто да я излъжа.
- Пътешествие с кораб. Никога не съм се качвал.
- Ти слушаш ли ме?
- Ти ще направиш каквото трябва.
- Което е?
- Не знам. Ти си по тази част.
Имаме сандвич с риба, бъркани яйца и препечени филийки. Чай с лимон. Захарта е на масата.
- Всичко наред ли е?
- Да, благодаря.
- Ти се върна
- Нали обещах.
- Кафе?
- Не, благодаря. Просто исках...
Извинявам се, че бях груба вчера. Но беше най-лошия ден от живота ми.
Ивон, размърдай се!
- Тук всички спят.
- Стига приказки!
Не си тръгвай Искам да ти се извиня както трябва.
Омлетът, Уолтър. А за Тимоти овесена каша, като на майка му.
Майка ми никога през живота си не е правила овесена каша. Не готвеше.
Правеше само "Блъди Мери" и "Уайт Рашънс".
- Но тя беше чудесен човек.
- Така ли?!
- Но е създала добър син.
- Много си мила.
Яж!
- Болен ли е?
- Да от няколко години. Идват 2 пъти седмично.
Състоянието му се влошава. Често влиза в болницата.
Такъв е живота! Трябва да се радваме на всеки миг. Да забравим за злобата и дребнавостта.
- Знам какво имаш в предвид.
- Ивон!
Точно споменахме злобата.
Тук имам сметка за $9.53. Обаче няма $9.53!
- Той отиде да си вземе портфейла...
- Никога не ги пускай да излязат!
- Тук не е благотворително заведение?
- Съжалявам. Сгреших.
Точно така ! Затова ще ти ги удържа. Сега ми донеси кафе.
Дай на мен.
Наслаждавайте се!
- Това се казва кафе.
- Така, какво ще желаеш?
- Тук са.
- Невероятно, но факт.
- Канталупът свърши, а грейпфрутите изсъхнаха.
- Не съм гладен.
Това е... Имам нещо за теб.
- За мен?
- Просто нещо малко.
Може ли?
Това е верижка за очилата, за да висят около врата.
Така винаги ще знаеш къде са.
Това е... най хубавото нещо, което съм получавала.
- Едва ли.
- Едно от най-хубавите.
Сигурен ли си, че не искаш нищо? Кафе?
Само че без кофеин. Вече пих достатъчно.
Добре!
Значи си имала лош късмет?
- Невероятно лош!
Когато бях на 11 г. кучето ми умря от някаква болест,
за която и досега нищо не знам.
Омъжих се за когото не трябва. Направих възможно най-лошия избор.
Сега нямам пари да се разведа. Свикнала съм с този си късмет.
Но вчера фалирах точно преди да дойда на работа.
Затова бях толкова груба.
Фалирала си?
- Виж! От полицая е.
- Много мило, скъпа.
Чакай... Имахме уговорка.
Двоен бакшиш или половината от това, което спечелих от лотарията?
- Тази уговорка...
- Избери ти.
Двоен бакшиш или половината от печалбата.
Моят избор? Добре.
Все едно. Ще взема половината печалба.
- Сигурна ли си?
- Напълно.
- Надявах се да го кажеш. - Сигурна съм. Желая ти повече късмет следващия път.
Всъщност късметът ни беше доста добър.
- Спечели ли нещо?
- Да. Спечелихме нещо.
Спечелихме нещо? Какво спечелихме?
Четири милиона долара.
Защо го правиш? Шегата ти е лоша.
- Това не е шега.
-Не е ли? Да не ми казваш, че...
Мислиш, че си измислям? Не. Спечелихме.
Лотарията? В щата Ню Йорк? $4 милиона?
Да, снощи. Щяха да са повече,
но един отбор по боулинг е взел около 9 милиона.
И ми казваш, че ще делиш с мен?
Обещанието си е обещание.
О, господи...
- Добре ли си?
- Господи!
Сега знам защо имах такъв лош късмет напоследък.
Това, което ми се случи сега е нещо изключително.
И заради лошия ми късмет досега никой няма да ми завижда. Кой иска сладолед?
Кой иска пай?
Чакай малко! Не мога да приема.
Не мога да приема. Ужасно го искам,
- но част от мен ми казва...
- Приеми!
- Как бих?.
- Искам да вземеш парите.
- Искам го от все сърце.
- Ивон, вземи ги.
Мюриъл, 2 милиона също не са малко пари.
Трябва да те затворят в лудница за цял живот.
Трябва да те сложат в усмирителна риза и да те заведат в лудница!
Скъпа, ти не беше там...
Тя има клиенти, болни от СПИН и се отнася с тях като ангел.
- Има отвратителен шеф...
- Ами да беше й дал всичките пари?
- Разкарай се от крака ми!
- Постъпваме правилно.
Целият град ще ти се възхищава. Ще си известна.
Може да ме включат в някоя реклама.
Разбира се. "Мюриъл Ленг, жената със златно сърце".
Можеш да рекламираш шампоани, лак за нокти, балсами, лакочистители.
"Мюриъл Ленг, жената със златно сърце".
Трябва да използваме шанса си максимално.
- Боулинг за долари!
- Искам чека си, Хари.
Тук в Манхатън са събрани най-големите късметлии на Ню Йорк.
Дошли са да получат своите дялове от 64-те милиона от лотарията.
- Обещали сте на г-ца Биаси да делите с нея?
- Да, вместо бакшиш.
Бакшиш? Полицай дава на сервитьорка бакшиш от $2 милиона.
Ще си открием собствена зала за боулинг.
- Ти го обиди.
- Следващият път ти ще говориш.
Малка вила в провинцията.
- Извинете ме!
- Г-жо Ленг, как се чувствате?
- Аз съм г-жа Ленг!
- Г-жо Ленг? Това е за вас.
- Вие сте невероятна.
- Нямате идея!
Дразни ли ви това, че съпругът ви дели печалбата с непозната?
Не изобщо. В козметичния салон, където работя, ме знаят като:
"Мюриъл Ленг, жената със златно сърце".
Дали ме чуват някои рекламодатели, Денорекс например?
Използвам го, защото въздухът в апартамента е много сух.
Нека победителите се съберат за снимка.
- Г-це Биаси, какво ще правите с парите?
- Кола? По-голям апартамент?
- Не знам. Още не съм мислила.
- Обещанието си е обещание.
"Мюриъл Ленг, жената със златно сърце".
Бях актриса... За малко, но не се получи.
"Денорекс. Премахва пърхута."
- Ще останете ли в полицията?
- Ще я купя!
- Ивон?
- Вече на малко име ли си говорим?
- Това ли е най-големият бакшиш, който си получавала? - Определено.
- Преди печелил ли сте?
- Никога!
Всички да се усмихнат!
Стига де. Тя няма вкус. Сякаш беше от 60-те.
На мен ми изглеждаше добре.
Тя не е екстравагантна. Тя е просто сервитьорка.
Красотата е моя професия. Можеш да вярваш на преценките ми.
Господи това е Бенделс. Какво е чувството да си тук с пари.
- Бог да ви благослови.
- Стига си раздавал на безделници!
Бог да ви благослови.
- Сега вече съм щастлива.
- Радвам се, скъпа.
- Сега съм доволна от себе си.
- Радвам се, скъпа.
Да спрем за малко в бижутерията. Ще се почувствам като преродена.
Кожата е за животните, а не за хората!
Извинете.
Обажда се Елинор Смит от Кредитни карти.
- Г-це Биаси, готови сме да ви отпуснем кредит от $20, 000.
Моля обадете ми се на 1-800-555-2000.
- Май съм в рая.
- Ивон, честита печалба.
Казвам се Пол. Искам да ми напляскаш дупето с телена четка.
Това е отвратително.
- Ще трябва да си сменя номера.
- Аз съм Ивон, моля оставете съобщ. след сигнала.
Ало? Скъпа? Аз съм!
Сигурен съм, че си там.
Сърдиш ми се, че ти изпразних банковата сметка.
- Но мога да ти обясня.
- Стой далеч от мен, Еди.
Значи си там. Здравей, бейби.
Обаждаш ми се, защото искаш част от печалбата ми от лотарията.
Какво? Спечелила си нещо?
- Да пукнеш!
- Не сериозно.
Не бях в града. Лотарията ли? Страхотно.
Много ли спечели?
Достатъчно.
Чудесно. Ти най-много заслужаваш.
Наистина. Съвсем искрено, от сърцето ми.
- Ало?
- Не ми се обаждай повече.
- Кога напускаш?
- Няма да напускам.
Какво чувство за хумор, а?
Ти какво би направил? Някой ти се обажда в 3 сутринта и ти казва, че е насочил пистолет към главата си.
Животът му бил рухнал и ако не му дадеш $1,000 ще се самоубие.
Ако ми се обади в 3 сутринта, ще му кажа да стреля.
- Наистина ли се случи?
- Снощи. Тази лотария!
- Сякаш станах друг човек.
- Съчувствам ти, бейби.
Не се оплаквам, просто още не мога да свикна.
Сан, как вървят нещата в мистериозния Изток?
- Много добре. Много натоварено.
- Без незаконно вдигане на цените?
- Не, не.
Добре. Две кафета. Едното със сметана.
- Как е жена ти?
- Има грип.
За сметка на заведението.
Благодаря. Много мило.
Надолу и после надясно.
Нашият любим кореец в момента го ограбват.
- Сериозно?
- Каза, че жена му е болна от грип.
- Тя би работила дори и да е мъртва.
- И не искаше да плащам кафето.
- По дяволите. Как ще действаме?
Стой тук. Аз ще вляза в мазето. Не се прави на герой. Извикай подкрепление.
По-бързо!
Никой да не мърда! Хайде! И един картон Вирджиния Слимс.
Онова ченге не мърда оттам.
Не се тревожи.
Какво беше това?
Елате тук. Наблюдавай го!
Хайде, мърдай!
- Какво има отзад?
- Нищо.
- Ами тази врата?
- Празно. Мазето. Само плъхове.
- Плъхове?
- Големи.
Мразя плъхове. Не поддържаш ли чисто?
Никой да не мърда!
Какво му става на това ченге?
Няма ли какво друго да прави освен да пише глоби?
При всичката тази престъпност!
- Какво ще правим?
- Ще чакаме. Докато се махне.
- Ами ако не се махне?
-Ще се махне.
- Какво има?
- Получи удар.
- Млък!
- Извикай лекар.
Аз съм лекарят тук, скъпа!
Чарли, стани! Добре ли си?
Влезте вътре! Вътре има още един.
Чарли, ставай! Добре ли си?
- Защо не го застреля?
- Твърде много клиенти имаше.
- Добре ли си?
- Да, чудесно.
Ранили са те!
Със своя героизъм той спаси няколко човешки живота
и не позволи някой да бъде ранен... освен той самият. Той не се уплаши от бандитите.
Давам на полицай Чарлз Ленг награда за храброст.
Желая му бързо възстановяване.
Много благодаря
С този куршум съдбата ме предупреди известно време да я карам по-полека. Поне жена ми така каза.
Харесва ми да съм полицай. Със или без печалба от лотарията.
Това е най-важната работа на света.
Дарявам $10,000 на фонда за полицейски вдовици.
Много благодаря!
Много си млад за да се мотаеш наоколо като пенсионер.
Ранен съм. Не четеш ли вестници? "Полицаят герой".
- Като си герой ела да играеш бейзбол с една ръка. - Ако можех щях да го направя.
- Доскоро.
- Доскоро.
Добър ден, сър.
- Прилича на Бейрут!
- Не е ли страхотно?
Следващата година апартаментите тук ще бъдат продадени. Тогава ще можем да го продадем.
- Г-н Петъл ми каза. -Кой.
- Аз съм вашият счетоводител.
- Всичко най-хубаво.
- Благодаря.
- Казва че от него можем да вземем $100,000.
- Минимум!
И ще избегне градските и щатските данъци ако се преместим в Джърси.
- Но аз искам да остана тук.
- И какво ще правиш тук? Ще играеш бейзбол.
Архитектът. Извинете.
- Къде ми е стола?
- Дадох го на вехтошарите.
Обичах този стол! Можеше да ме попиташ.
Защо? Ти обичаш да раздаваш.
Жени. Кой може да живее с тях? И без тях?
Какво?
Пак са ограбили антикваря на Грей.
- Пак ли?
Двама братя изнесли гардероб Бидермайер.
А Грей ме попита: "Черните откъде знаят колко струва?"
Така ли каза? Какво му каза?
"Сигурно са се абонирали за Афро-америк. вестник за антики."
Бях бесен.
- Липсваш ми.
- А аз ще откача.
Целият ми апартамент е разбит. Нямам какво да правя.
Така е като се пенсионираш.
- Е, "Кафенето на Ивон".
- Купи го преди няколко седмици.
- Нещо друго?
- Чай, моля.
Чай на осма.
- Как е супата?
- Подправките са малко.
Шегуваш се... Ще видя какво мога да направя.
- Влез де.
- Забрави, заета е.
Знам, че умираш да влезеш.
Не, трябва да се прибирам. А, имам нещо за теб.
Билети за баскетболния сезон.
- Не са за ложите...
- Билети? За мен?
- Не можах да взема за ложите.
- Не се тревожи.
- Билети!
- Радвам се, че тя е добре.
Защо си взела това палто? Нощта е топла.
Може после да ми стане хладно. Просто го дръж.
- Доста хора има тук.
- Не е ли страхотно?
Чувствам се сякаш съм на "Оскар"-ите.
Ще пообиколя.
Червилото ви.
Спечелих $55 милиона, и увеличих чистата печалба с 40%
като се включих в няколко добре подбрани корпорации.
- 40%?
- И то без риск.
Включих се в банка, в тръстове за биотехнологии. Загубих от операциите със злато.
- Пазете се от тях.
- Ами акции на нац. трезор?
Те са за стариците. А вие определено не сте такава.
Не съм ли, тигре?
Как така не можете да развалите $20? Карате цял ден.
- Да отидем да ги развалим.
- Не, вие трябва да ги развалите.
Здравей!
Здравей. Можеш ли да развалиш $20?
Повтори след мен: "Задръжте рестото".
- Задръжте рестото.
- Благодаря.
- Господи, корабът!
- О, не. Чакайте!
Сигурно жена ти...
Тя се развихри - брокери, счетоводители. Добре ще се позабавлява.
- Ами ти?
- Мразя корабите. Всъщност се радвам.
- Това е есетра.
- Определено не е.
- Като кадифе е.
- Шотландска сьомга. Най-хубавата.
Още шампанско?
- Не е лошо, макар че е от Калифорния.
- Сериозно. Нямаше да разбера.
- Това се казва живот.
- И е само началото.
- Кажи го пак.
- И е само началото.
Благодаря.
Удоволствие за нас, че сте тук. Коктейл или шампанско?
Шампанско? Шампанско.
- Значи реши да не ставаш актриса?
- Да, реших да стана сервитьорка.
Няма голяма разлика.
И бях добра сервитьорка.
Видях, че си купила кафенето.
- Видя ли?
- Минах оттам онзи ден.
- И не влезе?
Ами, мислех, че си заета.
Трябва дойдеш и да видиш какво съм направила.
Сложих маса с твоето име за хора, които нямат пари за ядене.
- Наистина?
Разбира се. След всичко, което направи.
Какво направих? Просто дадох обещание и го спазих.
- Повечето хора биха постъпили така.
- Никой не би постъпил така.
Шегуваш се. Това беше като в приказките.
И всички заживяха щастливо за вечни времена?
- Хубаво е да видиш такова нещо.
- Мислиш ли?
Винаги се чудя, какво ги очаква.
Ще бъдат ли щастливи?
Ако тя напълнее с 25 кг., той ще продължи ли да я обича?
- Ти колко време беше омъжена?
- 3 години.
За актьор на име Еди.
Който предложи да кръстим детето си Ал Пачино.
- Ал Пачино Биаси.
- Стига бе! - И аз така казах.
С Мюриъл се запознахме в гимназията.
В курса по готварство. Момчетата бяха с бели престилки и шапки. Мислехме, че могат да дадат тренировъчна пожарна тревога.
- И трябва да излезете по престилки?
- Точно така. Още ме втриса при тази мисъл.
Както и да е, започнахме да излизаме...
Мюриъл ми беше първата.
Наистина?
- Колко хубаво.
- Може би.
Отидохме в гражданското. Там имаше една еврейска двойка.
Родителите бяха решили вместо тях.
- Така ли?
Не им беше позволено да се видят. Бяха заобиколени от родителите си и не можеха да се видят.
И си помислих: "Те не знаят дали ще се харесат,
дали ще имат общи теми".
Сега, след 10 години се обзалагам, че са щастливи и имат 6 деца.
А ние с Мюриъл нямаме какво да си кажем. Не знам какво стана.
Включили сме два различни канала. Аз съм на Си Ен Ен , тя е на "Хоум Шопинг".
Искаш ли да потанцуваме?
Нямам нищо против.
Когато бях новобранец имах и нощни смени. Чувствах се като изследовател.
През нощта градът е съвсем различен.
- Май не спирам да приказвам?
- Да.
Но на мен ми харесва. И аз обичам да говоря.
Хубаво е да срещнеш някой, с който можеш да си говориш, да се мотаеш.
Виж, аз винаги съм свободен.
Така че ако искаш да отидеш някъде или си самотна...
Наистина ли? Какво ще кажеш за утре?
-Утре?
- Твърде скоро ли е?
- Не, не изобщо.
Добре. Чудесно. Керъл ще ме замести,
а ти можеш да ме вземеш по обяд.
Ще дойда.
Лека нощ.
Не можеш да си представиш какво се случи. Помислих, че съм изтървал портфейла си отвън.
Не можеш да си представиш какво се случи. Излязох, защото ми беше лошо.
Не можеш да си представиш...
- Имам някои чудесни идеи за теб
- Не можеш да си представиш какво се случи.
- Имам няколко чудесни идеи за теб.
- Не можеш да си представиш какво...
Не беше ли говеждото фантастично?
Фантастично. Аз очаквах пилешко.
Щях да дойда да седна при теб, но мистър Грос...
Джак Грос. Радвам се да се запознаем, полицай.
Той ще ни помогне да си разработим икономическа стратегия.
- Чудесно.
- Жена ви е страхотна. Умна.
Красива... И знае какво иска.
- Виждаш ли?
- Съгласен съм.
Благодаря за интересната вечер, г-н Грос.
- Удоволствието беше мое. Ако се нуждаете от съвет...
- Ще ти се обадя.
- Готов ли си?
- Разбира се.
- Трябва да си взема палтото.
- Чао-чао.
- Чудесно се справяш!
- Никога не съм можел да пазя равновесие.
Опитах ски. Изхвърлиха ме от пистата.
- Проблемът ти е, че не свиваш коленете.
- Това един от проблемите ми.
Тук е малко стръмно. Внимавай.
- По-бавно!
- Не мога.
- Разбира се, че можеш!
- Разбира се, че не мога!
Чарли, завий!
- Добре ли си?
- Добре съм.
Хванах проказа от мръсната вода, но иначе съм добре.
Предполагам, че повече няма да се качиш на кънки.
Май трябва да кажа "да".
Добре. Твой ред е. Какво искаш да правим сега?
Дами и господа, аз съм Чарли Ленг. Спечелих от лотарията.
Тази вечер аз и г-ца Биаси ще платим билетите ви.
- Какво става?
- Тази вечер те плащат на всички.
- Не мога да си представя нещо по-хубаво.
- Аз ще измисля нещо.
Добре дошли на Чарли Ленг, Ивон Биаси...
полицай Бо Уилямс...
и на всички деца от Куинс.
Знам. Знам. Опивам се.
Беше страхотен ден и за мен.
- Какво по дяволите прави?
- Поздравления, г-н Жетон.
- О, господи!
- Скъпа, върнах се.
- Не трябва да си тръгнеш.
- Стига си ми ял от фъстъците!
- Дай целувка.
- Не, говоря сериозно. Не можеш да останеш!
- Защо? Очакваш ли някого? - Не.
Може би полицай Кръпки, полицаят светец?
Между нас няма нищо. И не е светец.
Просто е порядъчен човек, какъвто ти не можеш...
Ако изядеш още един фъстък...
- Имаш ли връзка с нея?
- Не, просто се мотаем заедно.
Трябваше да чуеш онази руска кучка от долния етаж: "Мъжът ти и онази сервитьорка...
За какво всъщност говорим? За това, което става между нас или за това какво мисли съседката.
Сякаш с теб водим студена война. И когато се опитам да говоря, ти...
- Просто се опитвам да те направя щастлив.
- Не, не правиш това.
Преди, когато се връщах ти ме прегръщаше.
Целуваше ме и питаше: "Как мина денят?". Кога го направи за последно? Може би преди 5 години?
- Това не е важно.
- Напротив.
- История е.
- Ти ходиш с това момиче!
- Не сме любовници.
Това между теб и ченгето не е моя работа,
но има едно важно нещо и то е следното:
Не се страхувай.
"Театърът на Еди Биаси"
Дошъл си за пари. Разбира се.
Дай ми 50 бона за да започна. Представи си...
Разбира се, е не. Не и ти. Ти си прекалено добър, за да имаш връзка.
Повдига ми се от това! Твоята доброта и порядъчност!
Ти си едно нищо! Ти си един прост работник!
Няма да се променя, Мюриъл.
Знам.
- И за това искам развод.
- Искаш развод?
Възможно най-скоро.
Аз си имам амбиции, Чарли. Искам да се издигна.
Скъпа?
Най-важното е... оставам при теб, имам право на това. Докато не дадеш парите.
Остани тук, но аз си тръгвам.
Къде отиваш? В "Плаза"?
Да, в "Плаза".
И ако си още тук като се върна, ще извикам полиция.
И повярвай, заради мен ще дойдат.
- Къде отиваш?
- На хотел.
- Искаш да кажеш, че вие...
- Всичко свърши.
- Не мога да кажа, че съм изненадан.
- Не? Забавното е, че аз съм.
Въпреки всичко, човек никога не очаква това.
- В кой хотел отиваш, ако искам да ти се обадя?
- В мотела на Девета улица.
В мотела? Чарли, ти спечели от лотарията.
Поне за една нощ отиди в "Плаза".
Може би ще го направя. Знаеш ли, ти си истински приятел.
До скоро.
Добър вечер.
Искам стая.
Не съм онази сервитьорка, ако това си мислите.
Не съм си го помислила.
- Единична или за двама?
- Единична.
- За пушачи или за непушачи?
- Непушачи.
Сър, мога ли да ви помогна?
- Той се върна.
- Тя ме изгони.
811 е насам, г-жо.
Сър? Последвайте ме.
- Това беше ченгето.
- Това беше сервитьорката.
Видя ли банята? Има халат.
- Сериозно?
- Честна дума.
- Е... лека нощ
- Влез.
Невероятно! Твоята стая е точно като моята. Само че е в различен цвят.
Искаш ли някакъв плод?
И ти имаш в стаята си. Сигурно във всяка стая има.
- Наистина ли вътре има халат?
- От кадифе.
Прекрасно... Наистина прекрасно.
И се продава. Можеш да си го купиш за $100. Мисля, че беше $100.
Ще си го купя.
Ще го делим с теб. Ще се редуваме всеки месец.
- Или през ден, или за уикендите.
- Или пък ще вземем два.
- Защо съм толкова нервен?
- Не знам.
- Толкова време сме прекарали заедно.
- Може би затова.
Ето ги!
- Невероятно!
- Заповядайте.
- Виждал съм кабинети, но...
- Уолтър, моля те.
Сигурно добре те ошушкват.
- Защо не седнеш? - Ами столовете!
- Искаш ли вода?
- Естествена кожа.
- Къде е Мюриъл?
- Г-жа Ленг излезе за малко.
Ето я.
- Ти си ги оперирала.
- Какво е направила?
- Може ли да продължим?
- Какво е направила? Какви са тези мистерии?
- Ще ти кажа по-късно.
- Да говорим по същество.
Нашият иск е парите от лотарията да не се делят. Билетът е бил на г-жа Ленг.
- Изобщо не съм съгласен.
- Добре.
Нека вземе моята половина.
- Какво?!
Ела тук.
Да не си луд? Защо се предаваш без бой?
Нека вземе моята половина и край. Не искам да го обсъждам повече.
- Става дума за милион долара!
- Уолтър, моля те!
Шегуваш се!
- Съгласни сме с искането.
- Разумно решение. Това ще ускори нещата.
А сега за имуществото преди лотарията.
Има банкова сметка от $3611. Настоявам да се раздели на половина.
Джобни пари.
Това са всички финанси. Има мебели и няколко чифта хубави чаршафи.
Не е точно така, г-н Закуто.
Включваме и парите, дадени от г-н Ленг на г-ца Биаси.
Това вече е прекалено.
Г-н Ленг е дал парите без съгласието на жена си.
Това е ужасно, Мюриъл! Помисли какво правиш, моля те.
Имаме основание да вярваме, че той и г-ца Биаси имат връзка отдавна
и нарочно са измамили съпругата му.
Написахме писмо до г-ца Биаси,
в което я съветваме веднага да върне парите иначе ще прибегнем до глоби и наказания.
- Не мога да повярвам!
- Не мога да слушам как вика!
- Целия ни брак беше такъв.
- Не е вярно!
Искаш да си отмъстиш на Ивон. Тя нищо не е направила.
Писна ми да ме малтретираш. Видяхте ли това?
Ако ви трябва такси, секретарката ми ще ви го повика.
Как ще кажа на Ивон?
Може да не ти харесва, но ще трябва да престанеш да я виждаш за известно време.
Аз съм Ивон Биаси. Оставете съобщение след сигнала.
Ивон, исках да ти кажа, че мисля за теб.
Ние ще спечелим, защото така е справедливо. Не мисли, че ти си виновна. Не си.
Ако ти трябвам, аз съм у Бо. 555-3840. Ще се видим в съда.
Дано не ти пречи, че спиш на пода.
- Благодаря, Гейл.
- В хладилника има бира. Там е телевизорът.
- Благодаря, че ми даде юрганчето си, Трейси.
Лека нощ, Гейл. Извинявай.
- Не се притеснявай.
"Делото, което се следи с интерес от целия град ще започне утре сутринта."
- Невероятно!
- Аз залагам на Ивон. Надявам се да си прав.
- Г-це Ленг, какви са числата от рождения ви ден? - 1 2, 1 6, 64.
1 2 ... 1 6... 64.
А числата от годишнината ви?
6, 26, 84.
6, 26...
26 ли казахте?
Всъщност не сте ли се омъжила на 27-ми?
- Да.
- Значи съпругът ви сам е избрал 26?
- Възразявам. Какво се цели с този въпрос?
- Съветници, доказвам,
Ваша светлост, доказвам,
че заслугата от печалбата от лотарията е на г-н Ленг.
Отхвърля се.
И така г-жо Ленг, мъжът ви сам е избрал 26, нали?
- Не.
- Не?
Г-жо Ленг, там сте били вие и съпругът ви
Кой друг е бил там онази сутрин?
Покойният ми баща.
- Моля?
- Покойният ми баща. Мир на праха му.
Той се яви в съня ми. "Скъпа", каза той, като се носеше из въздуха.
Имаше големи ангелски крила. Имаха цвят на бяла кожа.
Той ми каза, "Скъпа време е да отидеш в църквата. Побързай, ще закъснееш."
За моя изненада видях, че бях със сватбената си рокля.
Тичах през булевард Куинс, през Флетбуш... Макар, че бул. Куинс не е във Флетбуш.
Стигнах до църквата - Св. Катерина на светата лотария.
Тогава разбрах, че не съм закъсняла. Бях дошла един ден по-рано.
Боже, искаше ми се да умра!
Тогава се появи баща ми. Стоеше точно до мен.
И ми каза, "Малкото ми момиченце, не плачи."
"Защото за мен твоята годишнина винаги ще е на 26-ти."
ПОЧИНАЛ БАЩА ОПРЕДЕЛЯ ПЕЧЕЛИВШИТЕ ЧИСЛА
Г-н Ленг,
купувал ли сте някога лакочистител за жена си?
Тишина!
Лакочистител?
- Да, няколко пъти.
- И вие платихте?
- Да.
Считахте ли го за свой?
Не, струва ми се.
Не принудихте ли жена си да разделите печалбата с г-ца Биаси?
Само казах, че трябва да постъпим честно.
- С пистолета си ли бяхте?
- Не. Разбира се, че не.
- Ударихте жена си, нали?
- Никога...
Под клетва сте, г-н Ленг!
- Добре, веднъж я хванах за ръката, но...
- Нямам повече въпроси.
Свидетелят е ваш.
Г-це Биаси, ще ни опишете ли финансовото си състояние
преди г-н Ленг да ви предложи половината от печалбата.
Едва свързвах двата края.
Не е ли вярно, че сте дължали $12,000 по кредитната си карта?
- Това е защото бившият ми съпруг...
- Отговорете с да или не.
Технически, да. Но не защото аз съм харчила.
А вярно ли е, че в деня, в който г-н Ленг ви е предложил печалбата, вие сте обявила фалит?
Да. Но това беше случайност.
- Случайност...
- Да. Наистина.
Какви бяха взаимоотношенията ви с г-н Ленг, когато той ви предложи?
- Не го бях виждала преди това.
- Наистина ли?
Да. Наистина.
Опишете взаимоотношенията ви с г-н Ленг сега.
Обичам го повече от всичко на света.
И затова отидохте в х-л Плаза, още в деня, в който той се раздели с жена си?
- Възразявам! Какво общо има?
- Мотивацията.
- Каква мотивация?
Г-жа Ленг е изгонила г-н Ленг от дома им. Бракът е бил разбит. - Отхвърля се.
Те твърдят, че съм сметкаджийка. И той, и пресата...
Г-це Биаси, моля, овладейте се.
Цял живот работя. Най-после ми се случи нещо прекрасно.
Срещнах мъж, който е интелигентен, мил и състрадателен.
Той промени живота ми. Не парите!
Той ме накара отново да повярвам, че хората са почтени!
Няма да позволя на някакъв адвокат да представи това като нещо мръсно!
Вие разведена ли сте?
- Не.
Омъжена сте за един мъж, а сте влюбена в друг.
- Нямах пари за развод.
- Много удобно!
В драматичен разпит адвокатът на Мюриъл Ленг, Върнън Хейл,
описа Ивон Биаси като златотърсачка и нимфоманка. Присъдата се очаква до края на деня.
- Журито стигна ли до съгласие?
- Да, Ваше благородие.
Вашето решение?
По всички точки присъждаме в полза на ищцата, г-жа Мюриъл Ленг.
Съдът благодари на журито.
Съдът се разпуска.
- За вашата връзка с нея...
- Не говори за нея!
Тя е долу.
Ивон!
- Г-жо Ленг, вашата реакция на присъдата?
- Справедливостта победи.
Доброто сторено от съпруга ви...
- Това не е пресконференция.
- Присъдата бе обявена.
- Много сме щастливи.
Дори не знам къде е тя.
Виж, пак ще станеш полицай, нали ти харесва?
Ще се оправя.
Ще се оправя.
Има ли някой?
Махай се.
- Ти не трябва да си с мен.
- Какво говориш?
- Обичам те.
- Не разбираш ли?
- Аз ти съсипах живота.
- Да не си луда. През последните дни се чувствах като половин човек.
Ти спечели $4 милиона от лотарията! Знаеш ли колко рядък шанс е?
И заради мен нямаш нищо.
Заради теб, имам теб. Не разбираш ли?
Ако не ме искаш е друг въпрос. Ще си тръгна и никога няма да ме видиш.
Но стига си говорила за парите! Те не знача нищо за мен.
Искаш ли да си тръгна?
Не.
Никога.
Никога, никога.
Трябва да ме извиняваш понякога...
Никой досега не ме е обичал.
- Предполагам, че иска храна.
- Ще го поканим ли?
Защо не?
Да се махнем от Ню Йорк.
Имам в предвид, че тук сме като ненормални.
Един братовчед живее до Бъфало.
Все ме кани да го посетя.
Можем да останем там за известно време.
Мога да работя в тяхната полиция.
А аз мога да стана сервитьорка там.
Тази вечер аз, Ейнджъл Дюпри, фотограф на "Ню Йорк Поуст", от 10 г.
имах възможност да видя благородство и щедрост в хора, изпаднали в крайна бедност.
НАЙ-МРАЧНИЯТ ИМ ЧАС "В най-мрачния си час, смелият полицай и добрата сервитьорка...
ме нахраниха със супа.
Когато си тръгвах, този самарянин ми даде пари от собствения си джоб
като съжали, че няма как да ми даде повече.
изпращайте ги до "Кафето на Ивон"
- Добра идея. - Страхотна.
Искам да се отбием за малко.
- Скъпа. . .
- Добре съм.
- Знаех, че не добра идея.
- Искам да го видя още веднъж.
Защо вратата е отворена?
Не знам. Е, Керъл има ключ.
Вратата заяжда.
- Какво е това?
- Трябва да е някаква грешка.
- "Фонд на добрите самаряни".
- "Лотарийната двойка".
"Кафето на Ивон"
- $5.
- Хайде де!
"Трябва да има повече хора като вас. Етел от Стейтън Айлънд"
Тук има чек за $10.
Всичко това е за нас! Чарли!
"Вие сте пример за всички нас. Бети и Фил. Бронкс."
"Надяваме се да имате светло бъдеще. сем. Гарсия. Лонг Айлънд Сити."
На Чарли и Ивон им отне 3 дена за да отворят всички писма.
Когато свършиха, бяха получили $600,000 бакшиш.
Чарли се върна в полицията.
Ивон си запази кафенето.
Еди намери работа единствено като таксиметров шофьор.
И Мюриъл... Тя се омъжи за Джак Грос,
който й взе парите и избяга от страната.
Сега Мюриъл живее в Бронкс с майка си и работи като маникюристка.
Чарли, Мюриъл и Ивон живееха в град, в който хората всеки ден
се молеха да се случи чудо. И понякога то се случваше.
Превод и субтитри:
{C:$3733F0}m
{C:$3733F0}my
{C:$3733F0}myl
{C:$3733F0}myle
{C:$3733F0}myleo
{C:$3733F0}myleon
{C:$3733F0}myleo
{C:$3733F0}myle
{C:$3733F0}myl
{C:$3733F0}my
{C:$3733F0}m