Message In A Bottle (1999) Свали субтитрите
Къде са?
Може би закъсняват, но ще дойдат.
Виждам ги!
Татко!
- Как си, миличък?
- Радвам се да те видя.
- Здравейте.
- Здравей, как си?
Много е сладък.
- Трябва да тръгваме.
- Да ти оставя ли телефон?
Няма да се връщам в Чикаго. Ще остана малко в Кейп Код.
Пак ли ще си на същото място? Знам телефона.
- Кажи довиждане на мама.
- Довиждане, мамо.
Обичам те.
Обаждай ми се. Обичам те.
Довиждане, мамо.
Съжалявам за закъснението.
Финансов съветник. Наскоро се разведе.
Видя ли как яде палачинките си? Наслаждава се на всяка хапка.
Осъзнай се!
Знаеш ли какво казват за високите слаби мъже?
Че имат огромни крака.
Знам, че днес следобед ще ходи на театър.
Аз ще се разходя до пристанището.
''Скъпа Катрин, знам, че не съм ти писал отдавна.
Чувствам се изгубен, без ориентир, без компас.
Знам, че е налудничаво, но се разбивам и в най-малката скала.
Никога не съм се чувствал така. Ти беше моят истински север.
Винаги намирах пътя към дома, когато ти беше там.
Прости ми, че се разгневих, когато ме напусна.
Вярвам, че това беше грешка и чакам Господ да я поправи.
Вече съм по-добре. Работата ми помага.
Но най-много ми помагаш ти.
Снощи видях усмивката ти в съня си.
Тя ме прегърна с топла любов, притисна ме като малко дете.
Единственото, което помня, е усещането за покой.
Събудих се с това усещане и го запазих, докато можех.
Искам да знаеш, че съм поел по пътя към този покой.
Съжалявам за толкова много неща.
Исках да се грижа по-добре за теб.
Да те предпазя от всяка болест, от студа и от страха.''
''Съжалявам, че не намерих думи да ти опиша чувствата си.
Съжалявам, че чак сега поправих пътната врата.
Съжалявам за скандалите.
Съжалявам, че бях прекалено горд, за да ти кажа ''Извинявай''.
Съжалявам, че не ти правех комплименти...
...за дрехите ти, за косата ти.
Трябваше да те притисна така,
че и Господ да не може да ни раздели.''
Подпис: ''С любов, Г.''
- Толкова е тъжно.
- Не е тъжно. По-скоро е...
- Откровено.
- Сигурно е от преди 100 години.
Написано е на пишеща машина.
- Добро е.
- Ядосваш се, че не си го писал ти.
Аз щях да пусна електронна поща. Знам какво би искала.
Отгоре да пише ''Скъпа Тереза''.
Стига, Чарли! Кое момиче не иска да бъде обичано така?!
Да бъдеш ''истинският север''! Шегуваш ли се?
- Особено самотните жени.
- Аз такава ли съм?
Запозна ли се с някого по пътя? Разкажи ми нещо забавно.
- Прекарах добре.
- Затова се прибра един ден по-рано.
Обичам си работата.
Би трябвало да пишеш.
Радвай се, че правя проучвания. Ще закъсаш без мен, Чарли.
Не си ли забелязала, че хората ме наричат господин Тоски?
Познавам те, още откакто зъбите ти бяха естествени.
И аз помня как стъпваше леко и сърцето ти се рееше в небето.
Ал Гидънс, ''Зима край езерото'', издателство ''Харкорт-Брейс'', 1948г.
Мислех, че е моя мисъл.
Как си, Джейс... Здравей, Лина.
Съжалявам, очаквах той да ми се обади.
Не се тревожа, а ми липсва.
Знам.
Какво?
Да, получих го. Защо?
Какво?
''Да откриеш писмо в бутилка.''
Господи! Той го е направил! Не мога да повярвам!
- Защо си толкова ядосана?
- Това е нещо лично!
- Съкровените мисли на един човек.
- Писмото не е твое!
Знам, че не е мое. Аз го намерих.
Защо тогава си ядосана?
Не съм ядосана, просто...
... съм малко ядосана.
Пропусна шанса си на коледния купон.
Виж само колко писма има за онази история с бутилката!
- Какво?
- Има още 2 кашона.
Дойдоха тази сутрин. Готин задник!
- Чарли иска да се заемем с тях.
- Да отговорим на всички?
Ще видим кой е ''за'' и кой ''против''. Ще махнем откачените писма.
После ще публикуваме откъси. Тази история е истински хит.
По-голяма е от скандала с кифлите, от историята с кмета и учителката.
''Рубриката ви е пълен боклук.'' Тоя явно е ''против''.
''Ако повече мъже имаха смелостта,
да говорят за това, което чувстват,
а не да се крият зад телевизорите.''
''...Племенницата ми го намери. Мисля, че е от същия автор
и затова ви го изпращам.''
Какво?
- Какво?
- ''Скъпа Катрин''.
- Наистина ли?
- Прочети го на глас!
''Скъпа Катрин, всеки час от живота ми е изпълнен с теб.
Поправям яхтите, после отплавам,
а през цялото време спомените ме заливат като прилив.
Спомням си как, когато бяхме млади,
ти отиде да търсиш по-добър живот.
Бях ужасно изплашен, но не смеех да го призная.
Борех се със страха си, като си повтарях, че някога ще се върнеш.
Повтарях го и мислех какво да ти кажа, когато се върнеш.
Сигурно съм обмислил стотици варианти.
И когато моментът дойде, не казах почти нищо.
Успях само да те целуна.
И когато ти каза: ''Ще остана'', вече всичко беше казано.
Сега отново го правя.
Мисля какво да ти кажа, ако по някакъв начин се върнеш.''
Боб, обажда се Тереза от ''Трибюн''.
Знам, че не сме се чували отдавна. Имам една задача за теб.
Искам да провериш една бланка с лого на нея.
Искам също да проверя и една пишеща машина.
Пишещата машина е ''Олимпик Херцфоген 9-80''.
Стара немска машина.
Продавала ли се е в САЩ през последните 30 години?
Шрифтът й е подменен.
Тези, които не обичат електрически машини, си купуват такива.
Това писмо най-вероятно е писано през последните 5 години.
Той е някъде там. И може би е млад.
Това ще ти хареса. Донесоха ми резултатите от анализа на тапата.
- Била е във водата около 2 години.
- Само 2 години? Благодаря.
Не се надявай!
Синьо стъкло с номер 89. Има и нещо като ''А''.
Ще ти изпратя снимки.
ПИСМО 1
ПИСМО 2
Чудесно.
Значи харесваш бебето? Винаги бързаш да затвориш.
Не можем да си поговорим.
- Затвори!
- Почакай, Джейс.
Помниш ли писмото, което открихме в един ресторант във Вирджиния?
Хартията, логото и шрифтът съвпадат.
Жената те чака на другата линия.
Да го изпрати по факса.
Това е ресторант във Вирджиния. Не знам дали имат факс.
- Кажи й да го изпрати!
- Добре.
Разкажи ми за Бънкър Хил.
''До всички кораби и пристанища.
До моето семейство, приятели и непознати.''
- Няма ли ''Скъпа Катрин''?
- Не.
Но хартията и машината съвпадат.
Може би това е първото или последното.
''Това писмо е молитва.
Моите търсения ме доведоха до една голяма истина.
Имах това, което всички търсят и почти никой не намира.
Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно.
Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика.''
Откритият бряг е в Северна Каролина.
Там има десетина градчета,
но само в четири от тях има фирми за строеж и ремонт на яхти.
Там имаме много връзки. Издаваме един от местните вестници.
Ще го открием още тази седмица.
Някой ще се обзаложи ли?
- Какво?
- Искам да отида.
- Тя иска да го направи, Чарли.
- И като го откриеш какво?
Не знам, но искам да отида.
Трябваш ми тук.
Ти ме изпрати в Индия, когато писа за екопроблемите.
- Изпрати я при морските пехотинци.
- Тогава беше различно.
- Защо трябва да го правиш лично?
- Защото съм заинтригувана.
''Заинтригувана''? Ами ако този тип е татуиран целия
и има 4 криминални присъди? Кажи й, моля те!
Страхувам се, че имаш прекалено големи очаквания.
Не очаквам нищо.
Очакваш да видиш Хитклиф или Хамлет.
- А този сигурно е капитан Ахаб.
- Значи не ме пускаш?
Поемам риск, Чарли.
От две години ми повтаряш, че трябва да поемам рискове.
'' Обадих се във всички книжарници в района на Открития бряг.''
- Написала съм ти още един списък.
- Открих го.
- Какво си открила?
- От книжарницата в Мурхед казаха,
че помнят бланката с малката лодка на нея.
Казаха, че клиентите сами са си нарисували логото.
- Това са те.
- Не казвай на Чарли!
Ще те накара да провериш всичко по телефона. Ти го откри!
Отиди и почукай на вратата му.
Катрин и Гарет Блейк, ул. ''Фостър лейн 18''
Г. Блейк
Госпожо?
- Мога ли да ви помогна?
- Не, аз само...
- Обожавам старите къщи.
- С имоти ли търгувате?
Не.
Бих искала да снимам къщата за една статия.
Да не сте от Свидетелите на Йехова?
Не съм мислил по въпроса.
- Не мога да ви кажа нищо.
- Защо?
Къщата е на сина ми.
Аз живея там долу.
Ще трябва да попитате него.
Той е на пристанището. Казва се Гарет Блейк.
Никога не носи шапка.
Благодаря ви.
От ''Плейбой'' ли сте?
Много харесвам кориците ви, но не съм го купувал никога.
Не е късно да започна.
- Чудесен ден, нали?
- Идеално е за плаване.
Сигурна съм.
- Поправяте яхтата?
- Правя каквото мога.
- С това ли си изкарвате хляба?
- Не, хоби ми е.
- Да нямате яхта за ремонт?
- Всъщност...
Имам един познат, който има работилница.
Поправя една шхуна ето там. Една 13-метрова красавица.
- Няма по-хубави от старите яхти.
- Благодаря ви.
Приятен ден.
Обожавам старите яхти.
Това е 13-метрова шхуна, нали?
Шхуна тип ''Алдън''. Произведена е през 1922 г. в Мейн.
- Ваша ли е?
- Не. Просто я вкарвам във форма.
Красавица е.
Искате ли да се качите?
Внимавайте, мокро е.
Наистина е красива. Зле ли беше?
Занемарена и неоценена.
- Познавам това състояние.
- Съмнявам се.
- Туристка ли сте?
- Опознавам града и хората.
Аз съм Тереза Осбърн.
Гарет Блейк. Имате акцент на севернячка.
Така ли? От Чикаго съм.
- Правя проучване тук.
- Какво проучвате?
Всичко. Работя в един вестник.
Искам да поплавам, докато съм тук. Знаете ли към кого да се обърна?
- Там дават лодки под наем.
- Нямам опит в плаването.
Никакъв. Бих искала да придобия, но...
Аз съм от Прерийния щат.
Безпомощна съм във водата.
Извинете, че прекъснах работата ви.
Утре ще я изкарам в океана.
Ще направя едно пробно кръгче.
Не повече от час.
Ако искате, елате.
- С удоволствие.
- Някъде към 7 ч.
Чудесно.
Ако дойдете по-рано, ще бъда в онова кафене.
По-рано от 7 ч.?
Ще се видим утре тук.
Или в кафенето.
- Как си, Чет?
- Добре съм.
Господи, Чет! Всеки ден тук идват едни и същи хора.
- Туристите ходят да ядат палачинки.
- Нека ходят.
А при теб все същите рибари.
Бъдещи дърводелци и късогледи механици.
И един крадец, който иска да поправя яхти.
Не започвай отново, Джони.
Човек, който задържа чужда собственост, се нарича крадец.
- Не съм ли прав?
- Важно е какво казва съдът.
- Самодоволен тъпанар!
- Какво каза?
Как разбра, че говоря на теб?
Сега ще се обадя на Пит. Ако пак разбиете заведението ми,
ще подам оплакване и ще ви арестуват!
Мястото на крадците е в затвора.
Не съм взел нищо от теб, или от когото и да било.
- Аз не мисля така.
- Ти си лъжец, Джони.
- Не ме наричай лъжец!
- Хванете го!
Няма ли да ги хванете? Разделете ги!
Остави го на мира поне този път.
Тръгвай, Гарет. Не си заслужава.
- Мислех, че няма да дойдеш.
- Точно това идвам да ти кажа.
Мразя хората, които просто изчезват.
- Съжалявам, че видя това.
- Често ли го правите тук?
Да не ви е вместо боулинг?
- Ще се видим някой ден.
- Аз все пак ще я изкарам.
Едно кратко плаване.
Не знам... Ами ако ми се ядосаш?
- Яхтата е малка.
- Не обичам да се бия.
Не обичам и боулинга.
Би ли ми подала въжето, преди да си тръгнеш?
Ще ми помогнеш.
Благодаря ти.
- Къде няма да ти преча?
- Ще те заобикалям.
Да си тръгвам ли?
Съжалявам, аз...
Преди бях по-контактен.
Значи си бил чаровен?
Съжалявам, че съм пропуснала този момент.
Кой беше онзи човек в кафенето?
- Стара история.
- Не искам да ти досаждам.
Колко стара?
Значи така правиш проучвания?
Не, това се нарича разговор.
Бих могла да ти помогна. Завършила съм университет.
Да не си му отнел гаджето в 8-ми клас?
Не. Ожених се за сестра му.
Сега ти си на ред.
- Още ли сте женени?
- Не.
А ти?
Аз имам син.
Чудесен син.
- Срещаш ли се с много жени?
- Не.
А ти?
- Май започваш да разговаряш.
- Пази си главата.
Чувал ли си майка си?
Получих писмо от нея. Все още не те понася.
Нищо ново.
Това ще ти е малко.
- Кое?
- Якето.
Какво яке?
Нейно е. На жената, с която бях днес.
Забрави го на яхтата.
- Обади ли се да й кажеш?
- Не.
Мислех, че ще отидеш да й го оставиш в хотела.
Няма да го занеса. Ти ще й го занесеш.
- Не искаш ли да я видиш?
- Може би.
И какво?
Не е толкова просто, татко.
Ти ще си тя, аз ще съм ти.
Ето ти якето.
Човек не среща такива якета всяка седмица.
Момент.
- Забрави си това.
- Благодаря.
Дори не съм забелязала.
Благодаря ти.
Искаш ли да влезеш?
Хубава стая.
Викториански стил, 191 1 г.
Къщата е преустроена в хотел през 1944 г.
Но ти сигурно знаеш всичко това?
Никога не съм влизал тук.
Защо да влизаш? Ти си местен.
Роден си тук.
Днес ми беше много приятно.
И яхтата се справи отлично. Дори не изгребвахме вода.
- Благодаря за якето.
- Няма защо.
Знам, че ти благодарих вече 8 пъти,
но не знам какво друго да кажа.
А виждам, че и ти не знаеш, и не разбирам защо си тук.
И аз се чудя.
Ядеш ли месо?
- Червено месо?
- Понякога.
Правя чудесен стейк.
Това правя най-добре.
- Фукаш се.
- Знам.
Но е истина.
Много интересна информация. Благодаря, че я сподели.
Бих искал да ти направя един стейк. Утре вечер.
Ще ми направиш ли? Наистина?
Днес на яхтата...
И на мен ми беше приятно.
- В колко часа?
- В шест.
- Живея на ''Фостър лейн'' 18.
- Знам...
Знаеш ли?
Знам, че трябва да е някъде на брега.
Всичко е на брега.
Лека нощ.
Значи го намери.
- Влез.
- Не знаех, че е толкова близо.
- Дошла си пеша.
- Обичаш ли червено вино?
Вече отворих една бутилка.
- Искаш ли помощ?
- Не.
Разположи се удобно.
- Да ти налея ли една чаша?
- Да.
Прекрасна къща. Светлината тук е...
Картината с яхтата е прекрасна.
Невероятно е. Човек може да чуе вятъра.
От местен художник ли е?
Нарисува я е жена ми, Катрин.
Тя почина преди 2 години.
Съжалявам.
И ти ли рисуваш?
Баща ми почина, когато бях в колежа.
Майка ми държеше една негова риза на гърба на един стол в спалнята.
Тя вися там, докато...
Може би още е там.
Виж, бях притеснена...
Изпих твърде много вино.
Но има нещо, което трябва да ти кажа.
Аз също бях притеснен.
Просто...
Какво?
Не исках...
- Аз не правя така.
- Слава богу!
Аз също не правя така. Хич не ме бива.
За хора, които не правят така, се справихме доста добре.
Измръзна ли вече достатъчно?
Мислех, че още се обичаме.
Може би не съм се замисляла,
защото имах сина си, работата си, мъжа си.
Бях на път да стана писател.
С Дейвид дори обсъждахме дали да нямаме още едно дете.
Представяш ли си?
Един ден, както си карах...
... и ги видях.
Дейвид и онази жена.
Разхождаха се в парка.
Видях ги само за секунда.
Разбрах всичко.
Седях в колата, без да изгася двигателя.
Седях час и половина.
Когато се сблъскаш с невъзможното, трябва ти време, за да го разбереш.
Имали са връзка цяла година.
Не мога да повярвам, че ти разказах всичко това.
Такива неща се случват всеки ден, нали?
Но се е случило с теб, Тереза.
Съжалявам.
Такива неща случват ли се в Сейнт Клер?
В Сейнт Клер се случва всичко...
Понякога.
Разкажи ми за Катрин.
Ами...
Ние израснахме заедно.
Тя беше...
Усмивката й омагьосваше хората.
Ентусиазмът й...
Тя можеше да освети цяла стая.
Цял един град.
Наричах я Света Катрин.
Как умря?
Беше болна.
Крехка.
Съжалявам.
Всичко е наред.
- Цял живот ли си живял тук?
- Още не.
Господи! Това място беше...
Имаше само черни пътища и блатна трева.
Майка ми го мразеше. Отидохме да живеем във Вирджиния.
Върнах се, когато станах на 16, и никога повече не си тръгнах.
Липсваше ми миризмата, работата във водата...
Липсваше ми баща ми.
Тишината.
- Вятърът.
- На това вятър ли му викаш?
Вятърът в Чикаго през зимата реже лицето ти.
Трябва да ходиш с гръб кам него, иначе ти спира дъха.
А при нас е най-старият дъб в двата щата Каролина.
Какво ще кажеш, а?
Исках да съм близо до теб.
Пази се от праха.
Тя погледна чертежите ми и не каза нито дума.
Седмица по-късно я беше нарисувала.
Това щеше да е първата яхта.
Мислех да строя яхти.
Такива бяха плановете ни.
Тази яхта щеше да е знакът ми. Не мислехме да я продаваме.
Кога ще я завършиш?
Не съм я докосвал от 2 години.
- Някой ден...
- Точно така.
Някой ден.
Ще ме изведеш ли с нея?
Ще ме заведеш там, където вятърът ще ме изплаши до смърт.
Довечера няма да има вятър.
Откъде знаеш?
- Аз съм син на рибар.
- Гледаш прогнозите за времето.
Ще дойдеш ли с мен довечера?
След няколко дни си отивам.
Не мога да го отложа, защото синът ми се прибира.
Не знам дали има смисъл.
Правиш голяма грешка.
- Не й давай от твоето кафе.
- Снощи й хареса.
Била е учтива. Кафето ти е отвратително.
Да слушаш.
- Господи!
- Сега пък какво?
Само спокойно.
- Стойте там, където сте!
- Не ни се пречкай!
- Нямаш работа тук, Джони.
- Махнете се от пътя ни!
- Явно пак сте загубили в съда.
- Това не е твоя работа, Додж.
- Искаме само картините.
- Те бяха част от живота ни, Марта.
Сега ги гледаш само ти. Трябва всички да ги видят.
- Моля те, Гарет!
- Ти ни остави само това.
За първи път ми казваш в очите, че съм я убил, Ханк.
- Никой не я е убивал.
- Той я остави сама и болна.
- Тя искаше да се върне при нас!
- Тук беше нейният дом!
Сега убива и майка й. Разбива сърцето й всеки ден.
- Дадох ви всичко нейно.
- Сега имаш нова жена.
- Какво ти пука?
- Ти не се меси!
Прибери се!
Тя ги нарисува тук. Закачи ги в този дом.
Тя ги докосна последна и това ще остане така!
За това се карате, нали? Сега ще ви я нарежа!
- Ще получите по едно парченце!
- Остави я, татко.
Махни се!
Господи! Това ли представлява тя за вас?
Нещо, за което да се карате? Погледнете се!
Очите ви са кървясали и на тримата. Това в името на Катрин ли е?
Или просто искате да се биете в гърдите, като големи маймуни?
- Ти нямаш нищо общо!
- Аз също я обичах.
И аз искам нещо за спомен. Ще си отрежа едно парче.
Тя би ни намразила, Ханк.
Додж е прав! Тя би умряла от срам.
Луди хора.
Те са само едната страна.
Ти ги видя, чу какво казаха.
Ти също се справи много добре.
Добре ли си?
Докато не те срещнах...
Не мислех, че ще мога да се сближа с друга жена.
Просто понякога...
Още я усещам. Тя още е тук.
Не искам да те лъжа, Тереза.
И това ли ще изядеш? Защо са ти два плика?
За замерване!
Времето е чудесно. Реших да сложа масата отвън.
Ти каза да те чакам тук.
Знам.
Можем да ядем и в кухнята.
Направих торта с белтъци. Дано баща ти да я хареса.
Щях да го сложа на мястото му.
Наистина не знаех къде минава границата.
Аз също не знаех.
Чакай да махна това. Наистина съжалявам...
Ще го оправя. Остави ме да го почистя.
- Ще донеса кърпа.
- Аз ще го оправя!
Изчакай ме отвън.
- Значи якето беше твое.
- Да.
Ти беше тук преди 2 дни. Намери ли това, което търсеше?
Не знам.
Казвам се Тереза.
Аз съм Додж. Също като колите.
Той каза, че си хубава, а ти си направо красива.
Защо ли не е наследил твоя чар?
Карали сте се. Това е добър знак.
Направих грешка.
Преместих едно нещо.
Не му обръщай внимание. Още не се е оправил.
Истината е, че все едно го блъсна камион.
Мидите тук са страхотни. Да влезем вътре.
Там е много претъпкано.
Искаш ли да се разходим?
Той няма да ти разкаже нищо. Мълчалив е като риба.
Бракът им беше труден, още от самото начало.
Семейството й вярваше, че тя ще завладее света.
Не харесваха Гарет, защото беше като тях.
Мислеха, че той ще бъде...
Ще бъде котвата, която ще я прикове към малкия живот.
Как умря тя?
Бременността направо я изцеди.
Припадна при родителите си и те я оставиха там.
Гарет отиде в къщата им и разби вратата.
Взе я и я заведе у тях. Тя предпочиташе така.
Той се грижеше за нея възможно най-добре.
Така мина един месец, а после...
После тя просто се предаде.
Сега знаеш защо Гарет е толкова мълчалив.
Защото баща му никога не млъква. Ще ядем ли?
Трябва да събориш някоя стена. Вътре е много претъпкано.
- Нямам пари.
- Ще го направим сами.
- Накрая ще заприлича на яхта.
- Ще й сложиш палуба.
- И още две стаи.
- Да не мислиш да се нанесеш?
Никога! Иска ти се, нали?
Искаш да ме наглеждаш. Навремето имах лоши навици.
- Някой иска ли торта?
- Пиех повече от риба.
Разбих си здравето. Няма никаква тайна.
- Но нямам и с какво да се гордея.
- Сега пия по 2 бири на ден.
Да сменим темата.
Точно в промяната е проблемът.
Всички хора се променят, дори ти.
Вечерята беше добра.
Ти беше най-хубавото в нея.
Ако бях със 150 години по-млад, щеше да имаш големи проблеми.
Къде отиваш?
Ще си ям десерта на плажа. Благодаря.
Той ме харесва.
Той е добър човек.
Каза, че си голям досадник.
Шегувам се, аз го казах.
Прав е за едно.
Ти беше най-хубавото нещо тази вечер.
И този ден.
И тази година.
Бих искал да е по-просто.
Бих искал да е по-лесно.
Съжалявам.
Не очаквам да ми пращаш цветя, но ще се чуваме ли по телефона?
Не знам...
Надявах се да ми пращаш цветя.
Бих могла да живея тук.
Не исках да те изплаша. Изплаших те, нали?
- Ще дойдеш ли да ме видиш?
- На сушата ли?
- Не ходя на сушата.
- Имаме си езеро.
Голямо езеро.
Аз ще се върна при работата си и при сина си,
а ти просто ще ме забравиш, нали?
Да, всеки ден.
Имам номера ти, моряко. И ти имаш моя, така че...
Пътешественичката се завърна. Как си, разкри ли загадката?
Нямаше загадка. Жена му, Катрин, е починала.
Била е художничка. Той не я е забравил.
Значи край на историята?
Няма никаква история.
Не казах ли и аз същото?
Хайде, довиждане, това беше достатъчно.
- Съжаляваш ли?
- Никак.
Това е добре.
Каква е била тя?
Била е красива и нежна...
...и голяма художничка. Тя е навсякъде.
В къщата му, в работилницата му...
- Целият град я е познавал.
- Той още ли я обича?
За него тя е още жива.
Тереза на телефона.
''Аз съм.''
-
- Гарет.
- Знам.
''Съжалявам, бях... Довършвах яхтата.''
Моята яхта.
''Исках да ти го кажа. Как си?''
Няколко седмици беше тихо.
Нямах представа какво да ти кажа.
- Все още не знам.
- ''Искаш ли помощ?''
Разчитам на това.
'' Имам един въпрос.''
'' Това между нас случайно ли беше, или нещо повече? Начало?''
''Отговори ми, без да се притесняваш.''
''Или ти си местният сваляч?''
През целия си живот съм обичал само 2 жени.
Катрин и...?
''Една жена от града, която говори много и е болезнено пряма.''
Благодаря ти.
И се обади, само за да ми кажеш за яхтата?
''Липсваш ми.''
''Всичко ми липсва.''
Защо не дойдеш да ме видиш, Гарет?
''Просто ела, без никакви ангажименти.''
Ще бъде ли достатъчно?
''Не мисли, че искам да те хвана. Аз също съм изплашена.''
''Ти също ми липсваш.''
Добре, кога?
Кога искаш да дойда?
''Вчера.''
Няма да дойдеш с яхта, нали?
''С водни ски? С уиндсърф?''
- И се дръж прилично.
- Взе ли си билета?
Разбира се. Избродирах си името на всичките дрехи.
Имам и монети за телефон.
Купи ли подарък на детето й? Купи му нещо от летището.
И не се бий с никого.
Ето го. Точно навреме, като татко ти.
Пази си кръста и си взимай хапчетата.
Когато се върна, в хладилника трябва да има още 2 бири.
Жалко е да броиш бирите на хората.
Ако накараш някой да ти купи бира, ще разбера.
Имам агенти в цялата околност.
Здраво си хлътнал по тази жена.
Защо си толкова зъл? Ще се видим след една седмица.
Как ли не!
Трудно ще заминеш, защото билетът ти е на седалката!
Браво!
Мисля, че дойде, мамо.
Нервна си.
Така ли? Но изглеждам страхотно, нали?
- Добре си.
- Исках да кажа ''добре''.
Най-накрая! Влизай.
Разочарован е, защото нямаш капитанска фуражка на главата.
Очакваше я с нетърпение. Влизай.
- Не знам дали вече не си голям...
- Страхотна е.
- Благодаря ти.
- Много мило.
Той е в разрушителна фаза. Чисто мъжка психология.
- Благодаря ти, Гарет.
- Тя мрази бонбоните.
- Направо ги ненавижда.
- Така ли е?
- Да, но ти си много мил.
- Извинявайте.
Благодаря ти, точно това исках.
Сигурно си много изморен?
- Дано тук ти е удобно.
- Добре е.
Направо чудесно.
Утре вечер Джейсън ще спи при един приятел.
И какво?
Млъквай!
Знам, че не е много романтично, но това е моят живот.
Всичко това е... прекрасно.
- Прекрасно е.
- Искам да ме опознаеш.
Да видиш ежедневната ми страна.
Ти познаваш ли ме?
Какво?
Той няма да дойде.
А аз дойдох.
Дори не знам какво правим.
- Радвам се, че си тук.
- Аз също.
Почти стигнахме.
Това той ли е? Той е.
Не казвай нищо.
Здрасти, приятел. Какво правиш тук?
В метрото е готино. Може ли да си поиграя с компютъра?
Джейсън искаше да те изненада. Дано не сме те обезпокоили.
След 2-3 минути си тръгваме.
- Него го е страх от метрото.
- Не ме е страх.
Гарет, това е Ани.
Ето тук работя.
МНОГО Е ГОТИН!
Беше ми приятно.
Сега вече знам как изглеждаш, когато си на работа.
- Значи това е капитан Ахаб?
- Той не е капитан Ахаб.
Усмихни му се.
Колегите ти са дружелюбни.
- Колко мило й се усмихва.
- Дръж се прилично!
Защо си такъв, Чарли? Не искаш ли да е щастлива?
С него цял живот ще мирише на риба.
Не знам какво очаквах.
Нямах представа, че всички сте така близки.
Голяма изненада!
За куче номер 1 в САЩ е обявен пуделът.
Приятно ми е.
Джейсън и Гарет отиват да карат лодка.
- Няма ли да поостанете?
- Ако той не се изгуби по пътя.
- Знам, че езерото е наблизо.
- Усеща го.
Значи е чувствителен. Ако имате проблеми, обадете ми...
Обадете се тук.
- Искаш ли да управляваш?
- Да.
Сега ти си капитанът. Карай право напред.
Право напред!
- Как сте?
- Добре.
Здравейте, банда!
Кажи ''довиждане'' на майка си.
Не съм свикнала да си тук.
Всичко е наред, Гарет.
Приятно ми е да съм сред твоите неща.
Това ли очакваше?
Тук е уютно.
Притесняваш ме.
- Какво гледаш?
- Тереза у дома й.
Тереза и нейната ежеднева страна.
Чакай.
Наистина исках да го направим както трябва.
Исках да оправя спалнята и да запаля свещ.
Трябва да взема един душ.
Едно, две, три...
Четири, пет, шест...
- Силна беше.
- Умирам от срах!
Голяма беше.
Смятам най-накрая да взема един душ.
Почакай...
''Да откриеш писмо в бутилка''
''Скъпа Катрин...''
Няма да повярваш...
Господи, Гарет!
Откъде го взе?
- Намерих го.
- Как така си го намерила?
Намерих го на плажа.
Почакай, Гарет! То само дойде при мен.
- Трябва да ми повярваш.
- Да ти повярвам?
Трябваше да се запозная с автора. Да се запозная с теб!
- Щях да ти кажа...
- Как ме откри?
Проучих всички писма, имаше много следи...
Всички писма?
Хората, които са ги открили, писаха до вестника.
Щях да ти кажа, кълна се. Почакай!
Трябва да се махна оттук.
- Гарет, почакай!
- Защо го направи?
Защо?
От любопитство ли?
- Направи проучване, а?
- Аз се влюбих в теб!
Първо в писмата ти и после в теб. Но се страхувах.
Страхувах се, че ако ти кажа, ще те отблъсна. Както и стана.
Почакай! Каквото и да си мислиш за мен, и каквото и да стане,
искам да знаеш, че те обичам.
И не би трябвало да е важно какво точно ни е събрало.
Изпратих писмата на нея, а не на теб! Не на колегите ти!
Те знаеха кой съм, нали? Знаеха за Катрин.
Твоите три писма промениха живота ми.
- Не исках да бъдат публикувани.
- Пуснах само две писма.
Какво? Но аз имам три писма.
Къде е третото писмо?
И то ли е в чекмеджето?
Катрин?
''До всички кораби и пристанища.
До моето семейство, приятели и непознати.
Това писмо е молитва.
Моите търсения ме доведоха до една голяма истина.
Имах това, което всички търсят и почти никой не намира.
Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно.
Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика.
Човек с истински достойнства, постигнал всичко в живота сам.
Той е моето пристанище.
Нито бурята, нито проблемите,
нито дори смъртта не могат да ми го отнемат.
Моля се за това, всеки човек да има шанса да познае такава любов
и да бъде благословен от нея.