BBC Chased By Sea Monsters - Part 1 (2003) Свали субтитрите
Зоолог, пътуващ във времето
и човек, имал доста близък досег с динозаврите.
Но Земята е била свидетел и на по-ужасяващи чудовища от тези.
Това, което Найджъл ще научи за праисторическите времена е,
че независимо колко лоши изглеждат нещата на сушата,
абсолютно никога не трябва да скачаш във водата.
::: М О Р С К И Ч У Д О В И Щ А ::: ПЪРВА ЧАСТ
В това приключение Найджъл ще пътува напред и назад в праисторията
за да посети седем различни времеви зони и да се гмурне във седемте най-смъртоносни морета, съществували някога.
Всяко следващо море е все по-опасно от предишното.
Населено с по-големи и по-зли хищници.
Същества, за които е трудно да се повярва, че са съществували някога на планетата.
И разбира се, той ще запази най-лошото...
... за най накрая.
Първата спирка на Найджъл в това рисковано пътуване във времето
е периода, наречен ордовик.
За да стигнете там от 21-ви век
трябва да се върнете невъобразимо много назад във времето.
Преди ледената епоха.
Преди първите човешки същества.
Дори преди динозаврите.
Времето на периода ордовик отстои на смайващите 450 милиона години,
толкова отдавна, че дори растенията не са успели да еволюират още.
Това е свят на страховити пълзящи твари, твърде далечен за човешките представи.
7-мо най-опасно море за всички времена ПЕРИОД: ордовик ВРЕМЕ: Преди 450 милиона години ОПАСНИ СЪЗДАНИЯ: Гигантски ортокони, морски скорпиони
Атмосферата през това време е била силно отровна.
Много по-малко кислород и много повече въглероден двуокис, отколкото съм свикнал.
Без този специален микстрат от въздух бих се почувствал много зле и с ужасни главоболия.
Само се огледайте наоколо и ще разберете защо атмосферата е толкова различна.
Няма никакъв живот по цялата суша.
Няма насекоми във въздуха, дори червеи в почвата.
И най-критичната липса е на растителен свят.
Не се вижда дори едно петънце от зеленина.
Въглеродният двуокис в атмосферата не се абсорбира от тях
и те не я зареждат с кислород.
Но в морските дълбини нещата стоят по различен начин.
Тук живот е кипял от стотици милиони години вече.
И можете да ми вярвате, еволюцията е сътворила някои ужасяващи чудовища.
Време бе да открием някое от тях.
Най-напред, примамка. В ордовика това е лесна работа.
При липсата на сухоземни животни, които да опустошават крайбрежната ивица,
всичко, което морето изхвърли остава тук необезпокоявано да гние.
Бронирана риба.
Сега, в плитководните участъци,
ще подмамя едно малко неприятно създание, с което ще се срещам доста често.
Морски скорпион. Един от най-причудливите хищници.
Вижте това, погледнете как извива опашката си.
Това е причината за наименованието му.
Но в нея няма отрова, както при техните сухоземни наследници.
Трябва да се внимава с тези страховити щипци в предната му част.
Скорпионът ми демонстрира нагледно
колко точно страшни са неговите щипки.
Той буквално раздроби примамката в краката ми преди да потърси по-голяма плячка.
Добре ли си, Найджъл?
Клъцна крака ми.
Още един белег в колекцията ми.
Както и сам се убедих, морските скорпиони са доста страховити.
Но съществуват и значително по-големи чудовища - морските скорпиони не са най-кръвожадните хищници.
Но за да видим наистина големите, ще ми е необходимо нещо повече от риба на пръчка.
Ще опитам с това. Прилича на гигантска мокрица,...
... но разбира се, е трилобит.
Няма родственици на това създание в 21-ви век,
но са съществували около 15 000 вида.
Размерът им е бил от около милиметър на дължина до този екземпляр.
Това е максималната им големина и на мен ще ми е нужен един такъв
за да го използвам както рибарите мухата
за да привлека значително по-голям улов.
Всичко, което трябва да направя, е да закрепя тази камера в скелета.
Ако сте гнусливи, отвърнете поглед сега,
защото за да го постигна, ще трябва да извадя едното око на трилобита.
Ето, така.
Толкова много изненади дебнат тук.
Слънцето залязва, навечерието настъпва и денят се изниза толкова бързо.
Това е, защото забравих да ви кажа, че през ордовика Земята се е въртяла много по-бързо
и това означава, че денят е бил с продължителност от 21 часа, а не 24.
Така че, часовникът е безполезен тук.
Вижте, съвсем скоро ще се стъмни и повече не можем да сторим нищо днес.
Каквото и да правиш, опитай се...
Надявам се да се гмурна при морските чудовища. Пълна е със специална смес.
Ако вдишвах въздух под налягане от тази атмосфера, щях да изпадна в безсъзнание,
което е жизненоважно за мен.
Също така ми трябва и това. Малко е изпреварило времето си.
Това е костюм против ухапване от акули, а те не са се появили още,
но аз се надявам, че ще ме защити от тези злобни морски скорпиони.
Големите хищници се срещат в дълбоките води,
затова ще дръзна да навляза по-далеч навътре в залива.
Не изглежда много апетитно,
но за хищниците наоколо би трябвало да е вкусна хапка.
Искрено се надявам камерата да заснеме момента,
в който някой чудовищен хищник се опита да отхапе това.
Има нещо - нещо наближава.
Това е морски скорпион. Очевидно им харесват трилобитите.
Пусни!
Беше вече късен следобед, когато усетих силно кълване.
Има нещо интересно тук и е много по-голямо от морски скорпион.
Отнесе камерата. Това е краят на трилобитската камера.
Трябва да разбера какво е било.
Не знам какво се е случило тук,
но ако последвам кабела, ще успея да открия хищника.
Камерата липсва в края, което значи, че хищникът не се е отдалечил много.
Това е заинтригуващо.
Не разбирам какво става. Защо се сбират така.
Отначало беше само един морски скорпион. После още един, още един и още един.
Сега те са навсякъде около мен, като килим, движещ се по морското дъно.
Профучават покрай главата ми в точно определена посока.
И ето го. Това е ортокон.
Това е най-големия хищник, който е познат през този период.
Усетил ме е тук.
Чул е пулса на сърцето ми.
Не бих искал да се озова между тези пипала,
но тези просто устроени очи не могат да устоят на светлината.
Затова започвам да святкам с фенерчето си
и така може би ще го обезкуража.
Ето, че си отиде. Не мога... да видя къде е.
Морските скорпиони още са тук.
Ето го и ортокона, който си е набелязал един от скорпионите.
Те биват засмуквани към устата, където се намира и заострения клюн.
Дори мога да го чуя под водата,
да чуя хрущенето, когато морските скорпиони биват схрусквани от човката.
Ортоконите вероятно са пребивавали повечето време в дълбоки води.
Светлината не прониква там долу,
очите не функционират добре и затова те се осланят на други сетива.
Всъщност те надушват плячката си и след това я раздробяват на парчета.
Ортоконът наистина е най-големият хищник през периода на ордовика.
Не е много бърз плувец.
Бих могъл да го настигна.
О, да!
Oт глава до върха на опашката си, това е прекрасно създание.
Ще хвана ортокона като истински стопаджия.
Започна да става значително по-мрачно, осъзнах, че ортоконът ме завлича в дълбините.
Време е да слизам.
Благодаря на ортокона за возенето.
Значи това са правели.
Видях ги в плитчините да се движат към брега.
Те са тук за масов разплод.
Сега е времето на пълнолунието и приливът е най-висок.
Снасят яйцата си в пясъка, където са защитени
и следващият месец, когато отново настъпи прилива
малките ларви ще се излюпят и ще бъдат отнесени в морето.
Някои от морските скорпиони ще останат тук до излюпването на яйцата.
Открити са вкаменелости, които показват малки скорпиончета, погълнати от по-големите.
Големите ще чакат тук за да се нахранят с потомството си следващия прилив.
Оказва се, че ордовикът не е най-подходящото място за пикник.
Въздухът причинява главоболие и не можете да плувате без бронирана ризница.
Вероятно няма да придобие популярност като луксозен курорт.
Но в праисторическите времена е имало и по-лоши неща.
Следващото смъртоносно море е било по времето на триаса.
За да стигне там, Найджъл ще трябва да пропътува половината време до 21 век.
230 милиона години преди новата ера.
Това е времето, когато влечугите са превземали океаните,
а първите динозаври едва са се забелязвали.
6-то най-опасно море за всички времена ПЕРИОД: триас ВРЕМЕ: Преди 230 милиона години ОПАСНИ СЪЗДАНИЯ: нотозаври, симбоспондили
Триасът е критичен период за морската фауна и флора.
Случило се нещо необичайно.
Рибите и бозайниците не са били най-стръвните животни тогава.
В морето е доминирала група, която обикновено е обитавала сушата - влечугите.
Влечугите са завзели всичко сега.
Крилатите влечуги, птерозаврите, владеели небесата.
А бъдещите господари на сушата, динозаврите, току-що еволюирали.
Но не били много-много за гледане.
Разбира се, тук съм за да изследвам живота в морето,
домът на най-големите влечуги от периода на триаса.
За щастие, морските влечуги са лесно забележими,
тъй като те трябва да излизат на повърхността за да си поемат въздух.
Моят взор попада първо на нотозавър.
Нотозавърът може да е доста пъргав,
но там долу има и по-големи от него, които биха убили човек.
Това е моята застраховка, електрически прът. Ако се приближат прекалено, ще ги сръчкам.
Това не е самотен нотозавър, двойка са.
Много са любознателни и затова се приближават, да задоволят любопитството си.
Аз съм първото човешко същество, на което се натъкват.
Не зная как биха реагирали.
Радвам се, че взех електрическия прът, в случай, че любопитството им прекали.
Но засега те просто обикалят около мен.
Устите им са пълни със зъби остри като бръсначи.
Сключени изглеждат като идеалния капан за рибите,
а и със сигурност са достатъчно бързи за да хванат плячката си наоколо.
Ето, един се приближава. Ще опитам нещо.
Досущ като при алигаторите, има само един начин да хванеш нотозавър.
И той е точно зад челюстите.
Праисторическа езда на нотозавър.
Могат за затворят челюстите си с изумителна сила,
но мускулите, чрез които ги разтварят са наистина слаби.
Нотозаврите, както и всички морски влечуги, трябва да си поемат въздух на повърхността.
Не мога да го задържа задълго.
Ще трябва да го пусна.
Върви, момче, ето.
Скрито там, това същество е безопасно,
но със сигурност е най-нелепото влечуго, съществувало някога.
Танистрофеус.
Чудесен дълъг врат, дълга опашка и трудно забележимо тяло.
Този дълъг врат е чудесно подходящ за хищник, дебнещ от засада.
Вероятно го стрелва бързо във водата
през някой рибен пасаж.
Откъсна опашката си.
Също когато като хлапе хващах гущери.
Това им е обичайно действие, като предпазна мярка.
Ако са атакувани,
хищникът бива разсеян чрез опашката и създанието успява да избяга.
Ще му порасне нова опашка и то безболезнено.
Плува си прекрасно.
Боже, тази опашка как се гърчи само.
Едвам я удържам.
Това пък откъде дойде?
Мисля, че е симбоспондилус.
Едно от голямата група на морските влечуги, ихтиозаврите.
Той е най-примитивния член на групата.
Те ще еволюират под най-разнообразни форми.
И ще са тук още около 100-на милиона години.
Но се приближи твърде близо.
А това мудно движение е само за заблуда.
Само с едно плясване на опашката си получава невероятно ускорение.
Сърцето ми тупти. Това близко промушване беше предупреждение.
Това наистина повиши риска на гмуркането ми.
Нуждая се от електрическия прът незабавно.
Ето го, идва отново.
Приближава се отново и аз ще използвам пръта.
Какво впечатляващо влечуго!
Прекосихме две морета, остават още пет.
Следващата ни среща ще отведе Найджъл доста назад в миналото,
където той ще се сблъска с бронираните риби от девонския период.
Хищници, които буквално казано са твърди като стомана.
Използвам времевата карта за да се ориентирам къде съм бил.
Периодите от време са наистина необятни.
При първото ми приключение се озовах назад във времето с 450 милиона години
за да плувам редом с ортокона и да се боря с морските скорпиони.
Следващото ми гмуркане бе преди 230 милиона години от днешни дни.
То беше при тези смайващи морски влечуги.
Сега сме тук, 360 милиона години назад.
Добре дошли в епохата на гигантските бронирани риби.
5-то най-опасно море за всички времена ПЕРИОД: девон ВРЕМЕ: Преди 360 милиона години ОПАСНИ СЪЗДАНИЯ: дънклеостеус
Невероятно!
Как беше гмуркането, Майк?
- О, изключително.
Мина толкова наблизо!
Ще сложа това в апарата.
Майк извърши едно разузнавателно гмуркане, само да разбере какво има наоколо.
От неговите думи стана ясно, че сме попаднали направо на златна мина.
Точно на това, което търсехме.
А, виж това. Това е то. Не може да е друго. Дънклеостеус.
Браво на теб, Майк!
Как изглеждаше? Истински Левиатан.
- Сърцето ми се качи в устата.
Спря ми дъха.
- Беше по-дълго от 9 метра.
Четири или пет тона, почти колкото 2 или 3 слона.
Да го паузираме и да го огледаме.
Каква страховита глава! Това е класически облик на дънклеостеуса.
Бронирани плочи в предната част на тялото с дебелина до 5 сантиметра.
Това не са зъби. Това са продължения на челюстните кости.
Използва ги за разкъсване на плячката си. И да прониква под бронята на други риби.
Тези челюсти са задвижвани от мощна мускулатура във задната част на врата.
Това е доста вълнуващо, мой ред е следващия път.
Ще разберем колко мощни са тези челюсти в действителност.
Смятаме да нахраним от ръка дънклеостеуса и аз трябваше да се погрижа за примамката.
Междувременно екипажът подготвяше клетка за моята безопасност.
Но защо е с кръгла форма?
По същата причина, поради която и кучето не може да захапе плажна топка.
Надявахме се, че челюстите на дънклеостеуса ще се плъзнат по решетките.
Това трябва да е голямо. Здраво дръпна.
За щастие морето в девонския период бе богато на животински свят.
На сушата обаче не се намират създания по големи от центипедата.
Това е пласидерм.
На гръцки това значи "бронирана плоча". Сами можете да видите защо.
Това е от същото семейство като дънклеостеуса
и за един природоизследовател е истинска находка.
Тези риби са просъществували само около 50 милиона години.
Няма такова подобно същество в нашия 21-ви век.
Обзаложих се с екипажа, че дънклеостеусът ще пререже на две нашата примамка,
дори и да е увита в бронираната ризница.
Ето така човек се чувства най-уязвим.
Плувайки в клетка с апетитна хапка от примката.
Вътре съм вече.
Ще отнеме близо пет минути дирята от миризмата да привлече хищниците.
И стискайки палци, може би ще успеем да зърнем дънклеостеус.
Вижте какво пристигна.
Това ще да е най-абсурдната акула изобщо.
Погледнете плавника на гърба й.
Учените я наричат акула "Дъска за гладене" и виждате защо.
Трябва да е мъжки екземпляр, само те имат толкова внушителен гръбен плавник.
Вероятно им помага при чифтосването, да привлекат женските,
а може би се използва и при битките за ухажване с други мъжки.
Това са първообразите на еволюиралите в днешни дни акули.
И е чудесно за мен, аз съм такъв любител на акулите.
Но това е нереално.
Подплаши се от нещо.
Ето го и дънклеостеуса.
Сигурно е надушил примамката. Затова е дошъл.
И се е отправил точно към нас.
Виждате ли тази солидна предпазна броня на главата му, дебела е повече от 5 см.
Цялата предна третина от тялото му е покрита с подобна.
Тези риби са снабдени с масивни челюсти и големи, остри, стърчащи израстъци.
Затварят ги едновременно точно като ножици.
Това действие ги подостря
и така те могат да срежат практически всичко.
Да видим дали ще спечеля облога.
Хайде!
Това не е рибарска лъжа.
Това е истинско чудовище.
Става малко страшничко сега.
Сериозно положение. Наистина нападна клетката.
Втурва се отново и то бързо!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Превод и субтитри: Fozzy / You Know Who I am! /