The Gods Must Be Crazy (1980) Свали субтитрите
Калахари След краткия дъждовен сезон...
...има много локви, дори реки.
Но след няколко седмици водата попива в дълбоките пясъци на Калахари
Локвите изсъхват, реките изчезват.
Тревата изсъхва и добива красив сламено рус цвят...
...и става чудесна за пасбища.
Следващите девет месеца, няма да има вода за пиене.
Затова повечето животни мигрират и изоставят пасищата.
Хората бягат от Калахари като от чума заради безводието.
Затова тогава рядко се мяркат хора по тези места.
С изключение на дребните жители на Калахари
Приятни, малки и изящни - Бушмените.
Там, където всеки би умрял от жажда за няколко дни...
...те преживяват без особени затруднения.
Те знаят къде да копаят ядливи корени, буболечки и грудки...
...и кои плодове и растения стават за ядене.
Разбира се, те знаят как да се справят с безводието.
Рано сутрин, събират росата...
...от листа, оставени предвидливо предишната вечер.
Или пият водата от снопче растения.
Ако познаваш пустинята, снопче трева може да ти подскаже къде да копаеш...
...за да извадиш огромна грудка.
Остъргваш кората на грудката със заострена пръчка.
Взимаш обелките и ги изцеждаш в устата си.
Те са може би най-доволните хора в света.
Нямат престъпления, наказания, насилие, закони...
...нямат полиция, съдии, управници и господари.
Вярват, че боговете са оставили само добри и полезни неща на земята за тях.
В техния свят няма лоши и зли неща.
Дори отровната змия не е лоша.
Само трябва да се пазиш от зъбите и.
Всъщност, змията е добра. Дори, вкусна.
От кожата и можеш да направиш хубава кесия.
Те живеят в необятната Калахари на малки семейни групи.
Едно семейство бушмени може да срещне друго веднъж на няколко години.
Но през повечето време те живеят в пълна изолация...
...без да знаят за другите хора по света.
В сърцето на Калахари има Бушмени, които не са чували за цивилизования човек.
Понякога чуват гръм в небето, без да има облаци.
Смятат, че боговете са преяли и коремите им къркорят.
Понякога дори виждат резултата от това преяждане.
Езикът им не прилича на никой друг.
Изглежда се състои главно от цъкащи звуци.
Бушмените са много внимателни хора.
Никога не наказват децата си, дори не говорят грубо с тях.
Така децата са изключително добре възпитани. Игрите им са умни и изобретателни.
Когато семейството се нуждае от месо...
...ловецът потапя стрелата си в течност с приспивателно действие.
Когато уцели антилопа, тя чувства леко убождане, после стрелата пада.
Антилопата побягва, но скоро се замайва...
...и спира.
Не след дълго заспива.
Ловецът се извинява. Обяснява и, че неговото семейство има нужда от месото и.
Чертата, която ги отличава от другите раси е...
...че те не познават понятието за личната собственост.
Там ,където живеят, няма нищо, което да притежаваш.
Само трева, дървета и животни.
Тези Бушмени никога не са виждали камък или скала през живота си.
Най-твърдите неща, които познават са дървото и костите.
Живеят в спокоен свят, където няма нищо твърдо, подобно на скала, желязо или бетон.
Само 600 мили на юг, има голям град.
Там живее цивилизования човек.
Цивилизованият човек отказва да се адаптира към природата.
Вместо това той адаптира природата към себе си.
Затова той строи градове, пътища, коли, машини.
И прекарва далекопроводи за да захранва своите творения.
Но той не знае кога да спре.
Колкото повече подобрява нещата около себе си...
...толкова по-сложно става всичко.
Сега децата му са заточени на 10 до 15 години училище за да научат...
...как да оцеляват в този сложен и опасен свят.
И цивилизованият човек, който отказва да се адаптира към обкръжението си...
...разбира, че трябва да се адаптира отново и отново...
...всеки час, всеки ден към сътворения от него свят.
Например, в Понеделник...
...в 7:30 трябва да се откъснеш от- домашната обстановка...
...и да се адаптираш към съвсем различна среда.
8:00 - всички трябва да изглеждат заети.
Имам добра история за отвлечени деца.
Отвлечени деца? Не! Не ми пробутвай материал, който...
Извинявай. Ще пиша само за сапунени опери, та дори и скучни.
10:30 - всички спират да изглеждат заети за 15 минути.
След това, заети отново.
- Здрасти, Кейт.
- Здрасти, Пит.
Ще вземеш ли материала за недостига на учители в Ботсуана?
- Добра ли е историята?
- Да.
Биха взели всеки, само да може да чете и пише.
Не знам. Писна ми от писане на истории за дебили.
Колоната ми трябва да бъде лека и неангажираща.
Денят ти е разделен на интервали. Всеки интервал...
- ...се адаптираш към нови обстоятелства.
- Мога ли да седна при вас?
Нищо чудно, че понякога хората излизат извън релси.
Шумът в главата ми притеснява ли ви?
Не.
Още ли имаш онази история за учителите в Ботсуана?
- Да. Ще я вземеш ли?
- Не. По-скоро аз ще отида нататък.
В Калахари е винаги Вторник, или Четвъртък, ако ви харесва. Или Неделя.
Няма часовници или календари, които да отмерват времето.
Напоследък в небето се появяват странни нови неща.
Шумни птици, които летят без да махат с криле.
Един ден нещо падна от небето.
Ки никога не беше виждал подобно нещо през живота си.
Приличаше на вода, но беше по-твърдо от всичко познато на света.
Той се учуди защо боговете пращат това нещо на земята.
Беше най-странното и най- красивото нещо, което бяха виждали.
Чудеха се защо боговете са им го дали.
Пабо си заклещи пръста и децата намериха това за смешно.
Ки го използва за правене на ремъци. То имаше правилната форма и тегло.
Беше също ужасно гладко и затова идеално за щавене на змийски кожи.
Пабо откри, че може да прави музика с него.
Така всеки ден те откриваха нови приложения за нещото.
Беше по-твърдо, по-тежко и по-гладко от всичко наоколо.
Беше най-полезното нещо, което бяха получавали от боговете.
Истинско оръдие на труда.
Но боговете бяха недосетливи. Бяха изпратили само едно.
Сега за пръв път се бе появило нещо, което не можеше да се подели...
...защото имаше само едно.
Изведнъж всички се нуждаеха от него
Това, което не им беше липсвало преди, стана необходимост.
Започнаха да се появяват непознати емоции.
Желанието да искаш да го имаш, без да искаш да го дадеш.
Появиха се и други. Гняв, ревност, омраза и насилие.
Ки се ядоса на боговете.
Той извика:, "Вземете си обратно нещото! Не го искаме!
Вижте какви беди донесе. "
Боговете не си го взеха.
Ки извика: "Вие трябва да сте луди за да ни давате нещото! Вземете си го!"
След това извика, "Внимавай! Внимавай!"
Но беше твърде късно, нещото удари дъщеря му Дани.
Ки отнесе нещото извън селото и го зарови.
Същата вечер около семейния огън нямаше смях и приказки.
Странно чувство на срам налегна семейството...
...и те притихнаха.
Ки каза: "Зарових нещото. Повече няма да ни прави нещастни. "
Същата нощ хиена надуши кръвта по нещото и го изрови.
Ядосан глиган прогони хиената и тя изпусна нещото.
На следващия ден Дани го откри.
Брат и Тома я чу да свири и каза: "Дай и аз да опитам."
Същата вечер семейството беше много нещастно.
Започнаха да обсъждат нещото. Още не бяха му дали име.
Наричаха го "злото нещо."
Габу каза: "Може би боговете са били твърде разсеяни...
...когато са изпуснали злото нещо на земята.
Винаги ни изпращат само добри неща, като дъжд, дървета, корени и плодове за ядене.
Ние сме техни деца и те ни обичат. Но сега ни дадоха това лошо нещо. "
Ки каза: "Нещото не е от този свят.
Утре ще го занеса до края на света и ще го хвърля. "
Гобо каза: "Мисля, че края на света е много далече.
Миля, че ще трябва да вървиш 20 дни, може би 40. "
Ки каза, "Утре тръгвам."
Две хиляди мили на север в държавата Бирани...
...назряваше беда.
Трябват ни 35 милиона за борба с ерозията в долината.
- И 6 милиона за подобряването на ...
- Чакайте, министър. Не можем да очакваме...
Излизай. Трябва ни кола.
Това е бандата на Сам Бога. Каза, че са в Кабинда.
- Така си мислих.
- Колко минаха?
Бяха с два джипа. Четирима се измъкнаха.
- Сам Бога беше ли там?
- Не.
Този път той трябва да умре. Намери го и го убий.
Доведи го тук.
Къде е Сам Бога?
Къде е скривалището ви?
Доведи тоя от коридора.
Доведи го.
Къде е Сам Бога? Къде се криете?
Качи ги...
...на хеликоптера.
Отидоха на юг.
- Ще ви насочвам от хеликоптера.
- Да, сър.
Ламя.
Четири от осемте убийци са се измъкнали с два джипа.
Другите четирима са били застреляни в кабинета от охраната.
- Копелета.
- Убийците са носели кафяви фланелки...
...запазената марка на терористичната група...
...водена от печално известния Сам Бога.
Свидетели твърдят, че Сам Бога не е участвал в терористичния акт.
Смята се, че е ръководил атаката скрит на разстояние от столицата.
Според източника убийците са застреляли...
...министрите на образованието, публичните дела и земеделието.
Президентът, който се размина под дъжда от куршуми само с лека рана...
...ще се обърне към нацията след малко.
Направихме го! Направихме го! Убихме президента и петима от неговите министри!
Всъщност не сте. Това е той.
Оцелях по волята на Всемогъщия.
Жалим за смъртта на тримата членове...
...на кабинета ми. Нашите симпатии към...
Той лъже. Убихме шестима. Видях ги.
Убили сте трима и сте ранили петима.
При това сте загубили четири души.
Защо трябва да работя с аматьори? Проследи ли ви някой?
Не, свършихме работата за две минути Никога няма да ни намерят.
Внимание.
- Какво има?
- Свърши ни бензина.
- Преди колко време?
- Преди около 15 минути, сър.
ОК, да тръгваме!
Сега ще ми кажеш.
Къде е Сам Бога?
Къде се криете?
Следващия път ще бъде от по-високо.
Ще ви кажа! Ще ви кажа! Банановата горичка при Думгазе.
Ще ви кажа!, Ще ви кажа! Ще ви покажа!. Банановата гора при Думгазе.
Ще ви покажа. Ще ви покажа къде е.
- Чуваш ли ме?
- Да, генерале.
- Бананова гора край Думгазе. Следвайте ме.
- Слушам, генерале.
Този, който искахме, бе президента. Не проклетия министър на образованието.
Разбрахте ли? Идвам с вас. Ще го пипнем в леглото.
Прикрий се! Прикрий се!
Хайде. Монтирай базуката. Давай, движи се!
Побързай, побързай, по-живо!
Прикрий се. Ти, отиди там.
Не там, тъпако. Слез оттам.
- Да?
- Там са. Там са.
Не ги виждате, но са там.
ОК.
Виждате ли, там са.
ОК. Не, задръж.
ОК. Мамка му.
Стига бе, дебил!
ОК.
- Роден си за шампион.
- Даде им да се разбере.
- Прекрасно, човече.
- Хей.
Тихо.
Бъдете нащрек.
Да тръгваме.
Най-любопитното същество в Африка е павиана.
Ки каза, "Нещото, което си взел, е много лошо.
По-добре ми го върни, за да го хвърля на края на земята.
Донесе само лоши неща на семейството ми. Ако не ми го върнеш...
...ще донесе беди и на твоето семейство. "
Той говори дълго и убедително, докато павиана взе да слуша внимателно.
Явно Ки го беше убедил, защото павиана пусна нещото.
Ки каза, "Постъпката ти беше много мъдра."
- Искаш да идеш в Ботсуана?
- Искам да се махна оттук.
Но в Калахари?
Мамо, не в Калахари Ботсуана не прилича на пустиня.
Идвай. Защо слагат гайките там, където не можеш да ги стигнеш?
Право в лицето ми.
Всяка година трябва да лежа отдолу.
Задръж, Мпуди. Опитвам се да настроя скенера.
ОК, Мпуди. Продължавай.
Всяка година идваш тук с все по-голяма и по-добра палатка и оборудване.
И всяка година пристигаш с тая барака, а аз се скъсвам от бачкане.
Интересно. В аките на тоя слон почти липсва Бор.
Здравейте, Преподобни. Защо сте на този кон?
Ударих си картера на един камък. Спукан е и тече.
Проблема е, че трябва да посрещна новата учителка в Мабула.
Вземи тази трошка, малко е зле наистина.
Помотахме се малко в Хамадула.
Обещах на Мпуди да поработя малко тук, така, че той има една седмица да я оправи.
Вземете, Преподобни.
- Благодаря.
- Влизай тук ти скапан...
'Брутро, Мпуди.
'Брутро, Мпуди.
- Здрасти.
- Това ще ме закара ли до Мабула и обратно?
Малко ще се поозори докато запалим тая гадина. Извинявайте, Преподобни.
- Сменях сегментите, би трябвало да е по-добре сега.
- Дали ще издържи?
Нали каза, че имам цяла седмица.
Спешно е. Искаме да разберем ще издържи ли до Мабула и обратно.
Не съм проверил спирачките и волана.
- Мпуди.
- Добре де, ще издържи.
Трябва да монтирам кормилната рейка, но проблема е дали ще запали.
Ей сега, Преподобни. След това е ваша.
Може би няма да се справя. Чувал съм, че Мпуди я нарича Антихрист.
Е, тя е само машина все пак.
Надявах се...Надявах...
- Надявах се, че ще се съгласиш да отидеш вместо мен.
- Много съм непохватен с жените.
- Е, нали всички сме така?
- Не, аз съм по-зле.
Когато има жена наоколо, мозъкът ми изключва, нещо от сорта.
- Ставам пълен идиот.
- Трябва да се виждаш по-често с жени.
- Само става по-лошо.
- Нали ще го направиш за мен?
Хайде, Принц. Давай. Дърпай, момчето ми.
Давай, момче. Давай, давай. Добре.
Добре.
Кучи... Пусни газта. Пускай, пускай.
Опита се да ме убиеш, Кучи...
Не спирай мотора и внимавай да не го задавиш. Сам няма да го пуснеш отново.
Не паркирай на наклон. Нямаш ръчна спирачка.
Сега ли се сети за това.
- Чао.
- Довиждане, Андрю.
- Внимавай. Довиждане.
- Чао, Мпуди.
Един ден едно много шумно животно мина покрай Ки, докато той спеше.
То остави много странни следи, все едно все едно две големи змии са пълзели заедно.
Всички да легнат на земята.
Всички да лягат!
Хайде, лягайте, ти и ти!
Всички на земята!
Ей, ти! Не ме ли чу? Лягай долу!
Не може да ви чуе, сър.
- Глух е.
- Млъквай!
Хей, събуди се! Хайде, дайте ни малко гориво.
Минаха ли два джипа оттук?
Да, сър. Взеха ми половината стока.
Взеха голям варел бензин, и ме накараха да легна.
Ако ги намерите, помолете ги. Трябва да ми платят за бензина.
Доста неща взеха.
Добро утро.
- Мис Томпсън?
- Да.
- Името ми е...
- Приятно ми...?
Казвам...Казвам се...
Казвам...
Казвам се Андрю Стейн.
Приятно ми е.
Преподобния си спука картера и ме помоли...
Благодаря.
Колко трябва да пътуваме?
Колко трябва да пътуваме?
Колко...?
О, извинявай.
Здрасти, Андрю.
Здрасти, Финиъс.
- Добро утро, мадам.
- Добро утро.
- Съжалявам, мадам. Съжалявам.
- Всичко е наред.
Ето. Наистина съжалявам, мадам. Извинявайте.
Всичко е наред.
Какво правиш?
Какво...? Какво...? Какво пра...? Спирачките ти не струват.
- Да.
- Какво правиш?
Отварям бариерата.
Как да изляза оттук?
Не, всичко е наред. Аз...
Сега само да...
- О, това е твърде странно. Излизам навън.
- Недей, няма проблеми. Само трябва да...
- Сега пък какво правиш?
- Затварям бариерата. Не се притеснявай.
Луд ли си? Няма спирачки! Искаш да ме убиеш ли?
- Луд ли си?
- Добре де, тя ще се върне.
- Какво?
- Ленд Роувера, ще се върне обратно.
- Какво имаш предвид, ще се върне обратно?
- Всичко е наред.
- Струва ми се, мислиш, че е смешно.
- Съжалявам. Спирачките не работят.
Забелязах.
Ки забеляза странно облечен човек, и го поздрави.
Но човекът не го чу.
Ки каза, "Каква смешна пръчка. От дървото ли я счупи?"
Той не можа да разбере защо човека избяга.
Ки предположи, че човекът е видял злото нещо.
Затова е избягал.
- Изгасна.
- Забелязах.
Може ли да запали отново?
Не. Сменихме сегментите, компресията е много голяма.
- Колко далеч сме от мисията?
- Около 30 мили.
- Ще стигнем ли дотам преди да се стъмни?
- Не знам.
- Тази барака изгасна.
- Забелязах.
Сигурен ли си, че няма да запали?
Да. Тази сутрин ни трябваха кон и трима души за тази работа.
- И сега какво?
- Мога да запаля огън.
Имам малко храна и спален чувал.
Да прекараме нощта тук?
Опасявам се, че трябва.
Сигурен ли си, че тази трошка изгасна?
Да. Не забеляза ли?
Мога да те пренеса до брега. Така ти не трябва да...
Добре.
Внимавай! Внимателно!
Благодаря.
Съжалявам. Съжалявам.
- Съжалявам.
- Погледни роклята ми! Загубих си обувките!
- Какво загуби?
- Обувките си.
Съжалявам.
Внимавай какво правиш.
Съжалявам.
- Съжалявам. Ще донеса багажа ти.
- Не! Ще изтървеш и тях!
Ще си ги донеса сама.
Добре съм. Всичко е наред.
Тази я остави. Не ми трябва.
Идиот.
Какво правиш? Остави ме на мира! Да не си посмял!
- Изчезвай!
- Всичко е наред. Отиде си!
Стой далече от мен! Стой далече!
Не, това не беше...Имаше глиган.
- Какъв глиган?
- Отиде си, но...
Стой надалеч.
- Не беше...
- Изчезвай!
Не беше...
Не исках...
Половин миля по-нататък, Ки дебнеше вечерята си когато беше грубо прекъснат.
Половин миля по-нататък, Ки дебнеше вечерята си когато беше грубо прекъснат.
Носорога е самопровъзгласения пожарникар на джунглата.
Когато види огън, тръгва да го гаси.
- В Ботсуана ли работиш?
- Да, Аз...Да. Да.
С какво се занимаваш?
Аз...Аз събирам тор. Аз...
Махни се от...Махни се от...
Остави ме на мира!
Мис Томпсън?
Мис Томпсън?
Мис Томпсън!
Мис Томпсън! Всичко е наред. Отиде си.
- Кой си отиде?
- Носорога.
Какъв носорог?
Не го ли видя? Стъпка огъня.
Ти стъпка огъня. Видях те.
Не, той го направи преди това. Не исках да се върне обратно, затова...
- Добре де, не го ли видя?
- Стой надалеч.
Мис Томпсън, ако разпалиш огън, и носорога го види...
...идва и го загася.
Носорозите имат тоя навик. Много интересен феномен.
Излизаш ми с номера за глигани и носорози.
Добре, ще ти покажа. Ще запаля друг огън.
Мислиш, че лъжа. Ще ти покажа.
Виж, паля друг огън.
Ще видиш, че ще се върне. Мислиш си, че те лъжа.
Може би се е отдалечил.
Или бяга по вятъра.
Г-н Стейн.
Питай ги. Ще ти кажат, че носорозите винаги гасят огъня.
Не разбирам езика им.
Добре, аз ще ги питам.
- Видя ли?
- Да.
Те са Тсуана. Винаги клатят глави когато казват да.
Какво правиш?
Варя кафе.
Минаха едни хора и не ми показаха паспортите си.
Счупиха бариерата. Носиха пушки. Говори Франк.
- В два джипа ли бяха?
- Да, сър.
Следваха ли ги бронирани коли. Видя ли ги?
Извинете, сър.
- Да, сър. Виждам една.
- Спрете ги!
Да, сър.
Спри! Спри, спри!
Франк?
Франк? Франк, какъв е този шум?
Франк?
Спрях ги, сър.
Браво. Обясни им, че не могат да пресичат границата ни въоръжени.
Не можем да им позволим да нарушават териториалната ни цялост.
Искай разрешение за пресичане на границата. Преследваме Сам Бога.
Съжалявам. Не можем да ви позволим да влезете въоръжени в Ботсуана.
Трябва да хвана Сам Бога. Застреля половината министри.
Полицията ни ще го проследи и ще го хване жив или мъртъв.
Довиждане. Не могат ли да ни помогнат?
Ще се обадят надолу по-реката.
Мисля, че мога да изкарам онази барака от реката
Има електрическа лебедка отпред.
Г-н Стейн?
Г-н Стейн!
- Мис Томпсън?
- Ще ми помогнеш ли, моля?
Не гледай.
Това е дърво уатапе. Не трябваше да се приближаваш до него. Ще се закачиш.
Би ли ми подал роклята, моля? В куфара е.
Розовата с белия ръб.
Ох! Благодаря.
Извинявай.
Съжалявам.
Извинявай.
Благодаря ти.
Същата сутрин Ки видя най-грозната жена, която беше виждал някога.
Беше много бледа, все едно че е изпълзяла изпод земята.
Косата и беше отвратителна...
...дълга, на клечки и побеляла като на стара жена.
Жената беше много едра.
Би трябвало да копаеш цял ден за да и намериш храна.
Изчезвай.
Въпреки, че беше горещо, тя беше облечена с кожи...
...които изглеждаха като изтъкани от паяжина.
Жената правеше странни и вълшебни неща.
Осени го, че тя трябва да е един от боговете.
Зачуди се какво прави тя на земята.
Радваше се да я види. Ще и даде лошото нещо...
...и ще се върне в къщи при семейството си.
Ки тактично спомена, че вече не иска нещото и тя може да си го вземе.
Но тя беше много груба и си отиде.
- това е Бушмен. Как ли е дошъл дотук?
- Не знам. Той е невъзпитан.
Имаше още един бог. Имаше огън в себе си.
От устата и носа му излизаше пушек.
Ки каза възпитано, "Беше много мило, че ни изпратихте това нещо...
...но то причини беди на семейството ми. Моля ви, вземете си го. "
Съжалявам, не разбирам.
Къде е джипа?
Ще се опитам да го сваля долу.
Чу се странен звук и Ки видя да се приближава странно животно.
Краката му се въртяха в кръг вместо да се движат нагоре-надолу.
На гърба му стоеше странен бог.
Носеше синя кожа на главата си и червено по тялото.
А по лицето му растеше коса.
Какво по дяволите се случи? Къде бяхте?
Беше смешно, че те не можеха да говорят.
Издаваха звуци като маймуни.
- Здрасти.
- Какво стана? Къде е Антихриста?
Това пък за какво го направи, а?
Ще ти кажа по-късно. Хайде да го свалим.
А малкия Бушмен? Какво търси в този край?
Не знам. Мъчеше се да ми каже нещо.
- Говориш бушменски?
- Да.
Косматия можеше да говори.
Ки каза, "Благодаря за бутилката, можеш да си я вземеш обратно."
Не съм му я давал.
- Добре де, той не иска бутилката.
- Тогава нека я хвърли.
Косматия каза: "Не я искаме. Изхвърли я сам. "
Ки беше разочарован.
Беше нечестно от страна на боговете да го карат да я изхвърля от края на земята.
Всъщност, той започна да се съмнява дали хората са наистина богове.
Слизайте! Всички долу! Качвайте се на другия.
Качвайте се! Бързо! Бързо!
Да тръгваме! Да тръгваме!
Да, да, да. Пристига великия бял ловец да ни спаси.
Мис Томпсън, предполагам
Здрасти, Стейн. Искаш ли да смениш стила на пътуването.
Да, Благодаря.
Как се отваря това нещо? С отварачка за консерви?
Ексцентрично. Милейди?
- Г-н Стейн, благодаря ви за...
- Чао, Стейн.
Довиждане, мис Томпсън.
Между другото, аз съм Джак Хайнд.
Преподобния се разтревожи. Хвана ме изкъсо...
...така, че му предложих да ви потърся. Много мило от моя страна.
- Така е.
- Искаш ли да седнеш там?
Разбира се.
Благодаря ви, г-н Стейн.
Доскоро, Стейн. Чао, Мпуди.
Не искам да говоря за това.
Тя си мисли, че съм лунатик. Не че я обвинявам за това.
Попита ме с какво се занимавам, аз и казах, че събирам тор.
Не и казах, че го анализирам за докторската ми дисертация.
Басирам се, че си мисли че рина торта с лопатата.
Проблеми ли имахте?
Не ми се говори за това.
А, значи е било доста зле.
Е, спокойно, мъките им се вижда края.
Когато пристигнеш, трябва да изглеждаш добре...
...докато цялото племе пее по случай пристигането ти.
След това ще можеш да си починеш, да се изкъпеш и да закусиш.
Вярно ли е, че когато носорога види огън, го стъпква?
Къде го чу това? Стейн ли ти го каза?
Защо ти го е казал?
Не искам да говоря за това.
- Заповядай. Това ще те ободри.
- Точно от това се нуждаех.
Няма да ми повярва за глигана и носорога.
- Какъв носорог?
- Не ми се говори за това.
Е, как се озова тази бракма на дървото?
Оплете се в дърво уатапе и аз трябваше да...
Знаеш ли, че има цветчета по бикините?
Явно така бракмата се е озовала на дървото.
Да.
Не трябва ли да се поклоня, нещо такова?
Не.
Печално известния партизани Сам Бога и бандата му...
...са проникнали в Ботсуана.
- Тръгнали са към Мозамбик.
- Хм, колко остана?
Не повече от 300.
Казах им на тъпаците, не хабете повече амуниции!
Сега вече не можем да се бием.
Всички превключете оръжията си на единична стрелба.
Всеки, който даде информация и помогне за залавянето им...
Така е автоматична. Така е единична.
Предупреждаваме жителите, че Сам Бога е опасен...
...и той и бандата му са добре въоръжени. Би било неразумно...
Защо си се нагласил така?
Отивам до училището да и върна обувките.
Защо изглеждаш така?
- Как?
- Все едно отиваш на погребение.
Трябва да се усмихнеш и да и кажеш, че изглежда добре.
Да не си експерт по жените?
Имам седем жени. Ти колко имаш?
- Защо не си в къщи при тях?
- Гледал съм, като съм се женил.
- Никой друг не знае как да се оправи с тях.
- Добре де, защо се ожени за тях?
Някой ден ще трябва да ти обясня нещата от живота.
"Съгласни сме, че всяка чиния, която чупим...
...вече е била пропукана от г-н Никой.
'Този, който къса книгите ни, който..."
Влез.
Добро утро, г-н Стейн.
Добро утро, ученици.
Добро утро, г-н Стейн.
Аз...донесох...
Моля те, остави ги.
Донесох ти обувките.
Влез.
Влез.
Обувката ми.
Не искаш да говориш за това, нали?
Срамота.
Животните изглеждаха противни, но явно ставаха за ядене...
...а той беше гладен.
Изведнъж едно младо момче взе да вика срещу Ки.
Ки му каза "Улучих едно от онези животни.
Скоро ще заспи и ще можем да го изядем. "
Но момчето избяга. Може би отиде да извика семейството си и те да хапнат от обяда.
След това се чу странен звук...
...и пристигна още едно от онези странни животни с кръгли крака.
Младото момче и един възрастен мъж слязоха от него. Изглеждаха много възбудени.
Ки каза: "Елате, седнете. Има достатъчно месо за всички нас. "
Но мъжът беше груб и алчен. Той взе цялото животно.
Ки каза, "Имаш много лоши обноски.
Ако го изядеш цялото, ще трябва да застрелям още едно. "
Мъжът изкрещя, но Ки не искаше да има нищо общо...
...с толкова невъзпитан човек, така, че не му обърна внимание.
Изведнъж се чу гръмотевица.
Животните побягнаха. Ки хукна след тях Беше много гладен.
Говориш ли Английски?
Можеш да не отговаряш, докато дойде адвоката ти.
Каквото кажеш, може да бъде използвано като улика срещу тебе.
Защо се гласиш толкова?
Отивам в съда.
Какво си направил?
Ченгетата идваха. Казват, че са затворили малък Бушмен за кражба на добитък.
Всичко, което казвал, било "Кико," искат да им превеждам.
Кико.
Кико.
Заведоха Ки до едно място с няколко човека.
Поздравявайки ги, той се усмихна, но никой не отвърна на усмивката.
Преводач.
Ти, Кико, си обвинен в незаконно убийство...
...на една коза на 21 Септември, 1980, в Ониматакоуа.
За какво пледирате? Виновен или невинен?
Мпуди бе затруднен да превежда, защото в езика на Бушмените...
...нямаше дума за "виновен."
Накрая го попита, "Ти ли застреля животното?"
Ки каза, "Да, аз го направих, но мъжа го взе. Не искаше да си го поделим. "
- Добре де, за какво пледира?
- Невинен.
- Дадоха му смъртна присъда.
- За убиване на коза? Не.
Три месеца в затвора, същата работа. Със сигурност ще умре.
Никога не е виждал стена. Сега навсякъде около него има стени.
Ти обясни ли му?
- Казаха, "Пазете тишина в съда."
- Добре де, би трябвало да знаят.
Никой не познава Бушмените.
Никой не стъпва навътре в Калахари
Откъде знаеш толкова много за тях?
Когато Ботсуана беше все още Британска, набих полицай, защото обиди баща ми.
Затова избягах право в Калахари
Щях да умра. От дехидратация.
Няколко от тези човечета ме намериха и ме заровиха.
Стърчеше ми само главата.
Две седмица ми даваха в устата вода и храна.
Бях почти побелял, когато ме изровиха обратно.
Като тебе.
Живях с тях три години. Това са най-добрите дребосъци, които познавам.
Ще умре със сигурност.
Мога ли да отида до Махади утре?
Искаш да отидеш и да видиш дребосъка, как му беше името?
Искам да го изкарам оттам.
Само не прави нещо неразумно.
Трябва да го пуснат.
Може би, ако им обясним.
- Идваш ли с мен?
- Да.
Казва, че съжалява. Утре ще се опита да хапне нещо.
- Ял ли е нещо? Мина вече цяла седмица.
- Не.
Разбира се, разтревожени сме. Все пак, не можем да го храним насила.
- Трябва да го освободите.
- Останаха му още 11 седмици.
Добре, няма ли някакъв начин? Не може ли да го откупим или нещо такова?
Става, ако някой иска да го наеме на работа като затворник.
Но той няма опит, никаква квалификация.
Има квалификация.
Може да те научи различни неща за растенията и животните.
Да. Искаме да го наемем като експерт по екология.
Трябва да работи за вас поне 11 седмици.
Ако напусне, ще го намерим и ще го заключим този път за дълго.
ОК, благодаря.
Не можем да го вкараме вътре.
Прав си, не можем.
Разбирам думите, но ми убягва значението...
Говори за някакво лошо нещо, зло нещо.
И за края на света.
Добре. Обясни му, че трябва да остане с нас 11 седмици.
- Не знае какво е това "седмица".
- Ще му кажем, когато дойде време да си тръгва.
- Здравейте, Андрю, Мпуди.
- Здрасти, Джак.
Чух, че за вас работи един Бушмен.
Да, името му е Ки.
- Добри следотърсачи ли са Бушмените?
- Най-добрите в света.
Може ли да го наема?
Един от гостите ми е ранил пума. Следотърсачите ми не могат да я намерят.
Тук загубихме следите.
Ще видиш, ще я намери.
Хей! Хей!
Гадняр, махни се!
Марш!
Махни се!
- Съжалявам, не се сетих, че...
- Не ми се говори за това.
Какво искате?
По-бързо, по-бързо. Изведете ги навън.
Хайде, вземай го и излизай.
По-добре хвърлете оръжието.
Копеленце.
Не си търсете белята.
Излез навън. С вдигнати ръце.
Доведете всички деца.
Сержант. Тръгвам пеша на изток към Мотамбе...
...и вземам всички деца със себе си.
Ако видя камион, или самолет или дори един полицай...
...или войник, какъвто и да е човек...
...ще очистим тези деца.
- Имате ли предавател на къси вълни вътре?
- Да.
Обади се на командването. Кажи им, че искам коридор, широк 10 мили.
Армията и полицията да разкарат всички хора оттам.
И да сложа храна и вода на всеки 20 мили.
И след това да се разкарат. Кажи им това.
Добре, подреди ги в кръг. Искам голям кръг около мен.
Оставете поне по-малките. До Мотамбе има много мили, няма да се справят.
Добре, сега изчезвайте.
Разчистете хората нататък...
...след два часа тръгваме на път.
Предупреждавам ви, по-добре разкарайте всички.
Натисни съединителя.
Спирачка, спирачка.
Съединител. Съединител!
Уча го да шофира. Хрумна ми, че ще му хареса.
И без това няма какво да правим сега.
- Още ли мислиш за даскалицата?
- Нещо такова.
Искам да отидем до Ниоко за няколко дни. Да преброим дивеча.
- Как ще пресечем джунглата с бракмата?
- Ще я посъблечем малко.
Хайде, Ки. Давай!
Не познава вратите.
Спрете тази проклета игра.
Добре, време е. Да тръгваме. Размърдайте ги.
Хайде, ставайте всички.
Хайде, да тръгваме. Подкарайте ги.
Дръжте ги в кръг около мен.
Размърдайте ги! Никой да не изостава.
- Махни си лапите от мен!
- Млъквай.
Подредете ги в кръг. Кръг, кръг!
- Не им викай.
- Това не никакъв кръг.
- Нищо ли не правите като хората?
- Не мога да го направя този кръг.
Тогава направи квадрат.
Направи квадрат. Да вървят в квадрат.
Да се движат постоянно. Не искам никой да изостава.
Защо мислиш, че ще минат оттук?
Казал е, че иска коридор широк 10 мили.
Съжалявам. Ще трябва да се преместим докато мине оттук.
Къде мога да намеря Андрю Стейн?
По-добре предупреди и него. На пет мили оттук е в онази посока.
Завивате надясно покрай...
По дяволите, ще дойда да ви покажа.
Джони, закарай ги до Мачади.
Кажете им да пеят. Хайде всички. Пейте, пейте!
Не знаех.
Сега къде да ги търсим?
Напуснали са тази сутрин.
Хайде!
Влезли са оттук.
Със сигурност ще се натъкнат на Бога.
- Можем ли да заобиколим гъсталака?
- Адски много път е.
Добре, да тръгваме.
Мпуди.
Едно, две, три, четири, пет...
...шест възрастни антилопи.
Казва, че там долу има хора.
- Къде?
- Ей там.
Военен камион. Разтоварва нещо.
Чудя се какво ли.
Прилича на храна. Готварски съдове и други неща.
Може би ще правят пикник.
Интересно. Отиват си.
- Тръгнаха си и зарязаха багажите.
- Да, смешно наистина.
Добре де,
Едно, две, три, четири, пет, шест...
Трябва да си починат малко.
Най-малките не могат да поддържат темпото.
Ще почиват когато стигнем до храната.
- Много ги юркаш.
- Пътя до Мотамбе е дълъг.
Ти каза 20 мили. Те не могат да вървят 20 мили без да хапнат нищо.
Спри!
Виж там!
Казах ви да престанете с тази проклета игра!
Нека по-малките да се върнат.
Никой няма да се връща.
Всички ще ни заболят краката.
Следващия, който падне, ще го застрелям.
Ти, ти, помогнете и. Ако се наложи, носете я.
Ако ви хвана да играете отново, ще ви...
Марш!
Не могат да ходят 20 мили. Не са войници!
Ако искат да ядат, ще трябва да вървят 20 мили!
Страх те е, че ще си развалиш имиджа, ако си признаеш грешката, нали?
Спри!
Ти! Ела тук!
Виждаш ли хълма горе?
Качи се на върха и размахай това докато не те видят военните.
След това отиди при тях и им кажи, че Сам Бога е сгрешил.
Искам да оставят храната на всеки 10 мили.
- Разбра ли?
- Да.
Тръгвай сега. Давай!
Марш!
Един щраус и 4, 5...
...6, 7, 8...
Много деца. Храната явно е била за тях.
- Какво става по дяволите? Носят пушки.
- Децата?
Не. Долу има мъже с оръжие. Това не е пикник.
Мисля, че децата са заложници.
Какви бяха онези новини за Сам Бога?
Онзи човек каза, че трябва да се кача на върха и да си развея конгата.
Мис Кейт каза, че 20 мили са много.
- Тя долу ли е?
- Да.
Трябва да ги спрем някак.
- Могат ли да се промъкват Бушмените?
- Най-добрите в света са.
Нека да ги огледа добре.
ОК.
Обясни му, че хората с пушките са лоши и трябва да ги приспи.
Пита как са влезли тези хора в тръбата.
Не, не са...
Ти му обясни.
След час потегляме!
Ще подремна малко.
"Скъпа мис Томпсън:
Вашите похитители са инжектирани с упойващо вещество.
Като заспят, трябва да им вземете оръжието.
Кажи му, че трябва да и даде бележката едва след като уцели всички мъже.
След като стреля, трябва бързо да се прикрие...
...така, че човекът да помисли, че го е ужилила оса.
Бърз е. Ще стане.
Всеки път трябва да потапя иглата.
Не виждам малкия хитрец.
Да, видях го.
Виж го.
Да, хитър е.
Май нищо не става.
Трябва време.
Ти кой си?
Някой от тия вече заспиват. Ще и трябва помощ, като се събудят.
Хей, събуди се, човече. Трябва да се събудиш.
Хайде, не можеш сега да спиш. Хайде.
Трябва ни въже. Имаме много в Ленд Роувъра.
Той ще го донесе. Нали за това съм го учил.
Казва, че не умее да превключва скоростите.
- Кажи му, че която и да включи, все става.
- Да тръгваме.
Ти вземи онази.
А ти, другата.
Аз ще взема...
Само шест са. Трябваше да бъдат осем.
Може би и те са заспали. Не знам.
Добре.
Искам да отидете при децата.
Тихо. Кажете им, че като вземем пушките...
...трябва да хукнат бързо към цепнатината зад нас и да се прикрият.
Разбрахте ли? Добре.
Готови ли сте? Давайте!
Хайде!
Не, лягай, лягай!
Стой тук!
Връщайте се! Всички!
- Хей, внимавай!
- Съжалявам.
Ще им минем в гръб. Тръгвай. Аз ще те прикривам.
Назад! Назад!
Побързай!
- Добре ли си?
- Да.
- По кого стрелят?
- Не знам.
4, 5, 6.
Двама липсват.
Този тук, чух и стрелба оттам.
Гледай.
Обърни се.
Мпуди, дръж го.
Какво става?
Имаш ли вода?
Дръж това.
- Ставай.
- Но какво става тук?
Добре, това е дълга история.
Какво им има на тези? Мъртви ли са?
Ти ли ги уби?
Обездвижих ги временно.
Къде са Кейт и децата?
Крият се там. Вече могат да излизат.
О, господи, Мпуди.
Пази го тоя.
Кейт, всичко е наред. Вече можеш да излизаш.
Ситуацията е под контрол. Можеш да излизаш.
- Джак?
- Здрасти. Пехотинците пристигнаха.
Всичко е наред. Можете да излизате.
Добре, хайде. Хайде.
В безопасност сте.
По-добре ги приберете тези, преди да се събудят. Беше прав.
- Добре ли го овърза?
- Да, ставай.
Върви напред.
Добре си изкарвам, а?
Внимавайте!
Стига се прави на дебил, Стейн.
Съжалявам, съжалявам.
Съжалявам.
Всичко е наред, Стейн. Давай.
Милейди.
Сержант, обади се по радиото и повикай автобуси за децата.
Как така изведнъж тоя стана големия герой?
По-добре да се връщаме при оборудването си.
Казва благодаря, довиждане и дано да имаш много деца.
- Благодари му. Ще ми липсва.
- Не знае за какво служат.
- Трябва...
- Бушмените не познават парите.
- Какво мога да му дам?
- Тук няма нищо полезно за него.
- Бушмените не се нуждаят от предмети.
- Трябва да вземе парите. Така е прието.
Сбърка пътя. Калахари е в другата посока.
Казва, че иска да намери злото нещо и да се оттърве от него.
Не знам.
- Ще ми липсва малкия мошеник.
- Да, и на мен.
- Така ли ще изглеждаш завинаги?
- Как?
Все едно Джак Хайнд е по-добър от теб.
- Не, ще поговоря с нея.
- Кажи и, че ти си героя.
Не, не мога да и кажа такова нещо.
Но все пак искам да говоря с нея.
Ще и кажа...
Ще и кажа: "Виж, мис Томпсън...
...знам, че ме мислиш за идиот...
...но обикновено съм съвсем нормален.
Така е само когато съм в присъствието на жена, която...
Наистина, това е интересен психологичен феномен.
Ако мъж, който е възприемчив към вид пара-фройдистки синдром като този...
...срещне неомъжена жена, какво се случва?
Предполагам, пръква се трето нещо.
- Много ли е ерудирано?
- Да, каквото и да значи това.
Добре, ще го кажа по-просто. Ще кажа:
"Виж, мис Томпсън.
Кейт. Кейт.
Това е само интересен психологичен синдром.
Това ще го разбере. Учителка е все пак.
Ще кажа: "Когато няма дама наоколо...
...мога да хвана мравка без да я смачкам."
Ако ме познаваше по-добре, щеше да знае, че не съм идиот.
- Трябва ми само малко тренировка. Ако аз...
- Изчакай ме. Трябва ти морална подкрепа.
Ето я.
По-добре си свърши работата преди да дойдат учениците.
Да.
Добро утро.
Добро утро, мис Томпсън.
Добро утро.
- Как си?
- Добре, благодаря. А ти?
Добре, съм, благодаря. А ти?
И аз, благодаря.
Кейт...
...знам, че ме мислиш за идиот...
...но аз не съм такъв. Това е...
...само когато наоколо има же...
Около теб. Съжалявам.
Обикновено, аз съм си съвсем нормален.
Но когато съм в присъствието на дама...
...пръстите ми се връзват, мозъка ми изключва.
Внимавай!
Брашно.
Забелязах.
Всъщност...
Всъщност, това е само един интересен психологичен феномен.
Може би някакъв Фройдистки синдром.
Когато ти донесох обувките, дойдох да ти се извиня...
...за глупостите, които направих в Мабула.
За да ти обясня, че не съм толкова глупав.
Но тогава естествено се провалих, и аз...
Така, че не те обвинявам ако си мислиш...
Но това е наистина само интересен психологичен феномен...
Когато ме опознаеш по-добре, ще видиш, че не съм толкова непохватен.
Наистина това е само интересен психологичен феномен.
Да, ти си много интересен психологичен феномен.
И си мисля, че си много сладък.
Ки започна да си мисли, че никога няма да намери края на света.
И ето, един ден изведнъж той стигна до там.