The Odd Couple (1968) Свали субтитрите

The Odd Couple (1968)
ДЖАК ЛЕМЪН
УОЛТЪР МАТАУ
във филма: СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Багаж?
- За колко време ще я искате?
- Няма да е за дълго.
Пет долара.
Пет долара.
№ 307.
Нямате ли нещо по-високо?
По-високо?
№ 914?
Лека нощ.
Сбогом.
О, не. О, не!
- Влизам.
- И аз.
Не сте ли вие онзи, когото наричат Синсинати Кид?
Ако ти е бавно, купи си машина!
- Тук смърди!
- Кое време стана?
- Пак ли питаш?
- Само питам!Часовникът ми изостава.
Напред си с 95$.Ето кое време е! За къде си се разбързал?
- За никъде! Просто питам колко е часът.
- 10:30 е.
Трябва да тръгна преди 12:00. Казах ви още като сядах.
Мъри, нали предупредих, че трябва да тръгна преди 12:00?
Не го разсейвай, че сега раздава.
Не искаш ли да си починеш? Иди си полегни, сладурче.
Ти какво предпочиташ? Бързина или качество?
Ще ми направиш ли една услуга? Пуши в посока Ню Джърси.
Наистина се тревожа за Феликс. Никога не е закъснявал толкова.
Дали да не му се обади някой. Оскар, ще се звъннеш ли на Филикс?
Защо не осребрим пода и не купим втори прозорец? Тук не се диша.
Абе, ти колко карти имаш? Четири?
Да, Мъри, всички имаме по четири. Раздай по още една и всички ще сме с пет.
А ако дадеш по две ще сме с по шест. Сега схващаш ли как става?
Оскар играе ли или не?
- Ей, Оскар!
- Да?
- Оскар, влизаш ли или не?
- Не влизам, котенце.
Казах на жена ми, че ще съм вкъщи най-късно до 1:00 .
В осем хващаме самолета за Флорида. Казах ви още като сядах
Кой ходи във Флорида през юли?
Извън сезона е, не е претъпкано.
И получаваш най-добрите стаи на 1/10 от цената. Аз съм серви.
Страшна почивка! Шест души в празен хотел.
Раздаващия търси 4 карти. Да не би Филикс да е болен?
Никога не е закъснявал толкова.
Това тук е същия боклук от миналата седмица. Започвам да разпознавам разни неща.
Отказвам се.
- Чифт попове.
- Кента.
Може да си е в офиса и пак да се е заключил в кенефа.
Знаеш ли, че Филикс прекара веднъж цяла нощ заключен там?
Беше написал завещанието си на половин руло хартия. Пълна откачалка!
Не си играй с чиповете. Моля те най-учтиво! Не го прави!
Не си играя. Броя ги. Остави ме на мира!
Ще те оставя като престанеш! Не понасям, който бие да се бъзика с чиповете.
Това е моята къща. Ако ти се играе с чиповете - играй на воля.
Влизам с 25 цента.
Няма ли поне да си видиш картите?
Така или иначе ще блъфирам. Кой иска Пепсито?
Моят приятел, Мъри - полицая, получава топло Пепси.
Не си поправил хладилника, нали? От две седмици! Нищо чудно, че смърди.
По-кротко. Ако исках някой да, ми дудне, щях да се върна при жена си.
- Отказвам се. Кой иска храна?
- Какво предлагаш?
Имам кафяви сандвичи и зелени сандвичи.
- Ти кой предпочиташ?
- Какво е зеленото?
Или е твърде прясно сирене, или много старо месо.
Ще взема кафявия.
- Луд ли си? Нали няма да ядеш това?
- Гладен съм.
Хладилникът му не работи от две седмици! Едно мляко си стоеше там, без дори да е в бутилка!
Да не си стънал някакъв маняк на тема здраве? Яж си, Мъри.
- Имам шест карти.
- Нищо чудно! Тъкмо дойде тройка аса.
- Лошо раздаване.
- Фъстъчки?
Знаете ли кой прави хубави сандвичи? Филикс е майстор на сандвичите.
Пробвали ли сте онези със сирене-крема и червен пипер на пълнозърнест хляб?
Избери, най-после! Покер или рецепти.
- Господи!
-Целите ми очила са в бира!
И чиповете поля.
- Стига бе!
- Сега и мене поля!
Какво е това?
Абе, не го слагай по средата. Сложи ги в края!
Как да играем така?
Хайде да поиграем покер.
Кой раздава?
Вини, кажи на Оскар по кое време ще ставаш.
В дванайсе.
Имаме десет минути до следващото обявяване. Играем с пета открита карта.
Отворената петица!
Една рижа дама, двойка, четворка, едно голямо асо за ченгето.
Стой, гърненцето е празно. Кой не е влязъл?
- Ти.
- Много ти знае устата. Дай 20$ на заем, по тоя повод.
Току що ти дадох двайсетачка. Питай някой друг.
Така само си печеля собствените пари!
Вече дължиш на всички. Ако нямаш пари, недей да играеш.
О.К. Щом не искате с добро! Дължите ми по 6$ на човек за бюфета.
Какъв бюфет, бе?
Топла бира и два сандвича, останали от времето когато беше в гимназията.
А ти какво искаш? Домат "Шмеркезе"?
Дай 20$ или ще се обадя на жена ти, че си в Сентрал парк облечен в рокля.
Сигурно е Филикс.
- Чифт шестици.
- Три двойки.
Ти защо ли не замина за Флорида още снощи?
Ало? Тук Окар Покерджията.
Ей, ако е жена ми, кажи й, че тръгвам в 12:00.
Още веднъж си погледни часовника, и ще полуиш фъстък по мутрата. Раздавай!
Говорете по-високо. Кого? Пате? Няма такова тук!
О! Тате! По дяволите, това е синът ми.
Бруси, как си, миличък?
Не, не можах да те позная. Пълно е с хора. Играем покер.
Момчета, приятели. По-тихо, а?
Пет-годишния ми сън звъни от Калифорния. Сигурно му струва цяло състояние.
Как я караш, миличък? Да, получих писмото.
Да, цели три седмици пътува.
Следващия път, помоли Мама да ти даде и марка.
Да, миличък, знам... но не можеш да я нарисуваш на плика.
- Ей, чухте ли това?
- Чухме. Всички сме развълнувани.
А? Мама иска да говори с мен? Добре, слънчице.
Обичам те, войнико. Дочуване.
Миза 1 долар.
- Един долар за да играеш, Оскар! Ще имаш ли толкова?
- Не и след като говоря с тази дама.
Здравей, Бланш, как си?
Да, сещам се защо се обаждаш! Закъснял съм 1 седмица с чека, нали?
Четири седмици? Не е възможно.
Защото не е! Виж, пазя копие от всеки чек в документите си...
...и знам, че закъснявам само с три седмици.
Виж, Бланш, не ме плаши със затвор, защото за мен това не е заплаха.
Моите разходи и моята издръжка, ме оставят с по-малко от затворническа заплата.
Хубав език държиш пред децата.
Не ми стигат 800$ за издръжката! Дайте да вдигнем мизата!
- Може да го направи, нали знаеш?
- Кое?
- Да те прати в пандиза!
Няма! Ако не звъни веднъж седмично, за да ме обижда няма да е щастлива.
Не се ли притесняваш за децата?
Мъри, децата са при дядо си, в къща с басейн в Калифорния. Може ли да играем сега?
Казах ти, че ще загазиш. Не можеш да се управляваш нищо.
- Знам го, нали съм ти счетоводител.
- Ако си ми счетоводител, защо ми трябват пари?
- Като ти трябват, защо играеш покер?
- Защото ми трябват пари.
- Ама ти винаги губиш.
- Точно за това ми трябват пари.
- Еми не играй тогава!
- Тогава не идвай тук да ми ядеш от чипса, умнико.
Браво, бе! Хубава работа!
За какво се карате сега? покерът е мирна игра.
Какв игра? седим тук и говорим още от 7:00 часа!
От 7:00! Ето за това казах, че ще си тръгна в 12:00.
А искаш ли баят банан право в мутрата?
Ей, спокойно! Успокойте топката!
Ченге съм все пак и мога да арестувам всички скапани играчи.
Моят приятел, Мъри - ченгето, е прав.
Да играем карти и моля ви дръжте ги по-високо. Не виждам къде съм ги маркирал.
Дължи пари на жена си, правителството и на приятелите си и пак не го взима на сериозно.
Животът продължава и за нас радзведените, разорените и немарливите.
Ало? Тук "Разведени, Разорени и Немарливи"!
Здравей, миличка. Да, скъпа.
Виж, скъпа. Нали те помолих да не звъниш когато играя. Не мога да говоря сега.
И аз тебе, скъпа. Нали? Само една секунда.
Мъри, жена ти е.
Ще ми се наистина да се занасяше с теб! Тогава нямаше все мен да тормози!
Здравей, Мими. Какво има?
Кога ще си дойдеш? Към 12:00, 12:30.
Не знам! Около 12:00, 12:30. Защо? Какво има?
Телешки сандвич и ягодов сладкиш?
- Пак ли е бременна?
- Не, просто е дебела.
Как пък го чу това? Бях затиснал слушалката.
Кой? Филикс? Не, днес не дойде.
Какво е станало? Шегуваш се! От къде мога да знам?
Добре, Мими. Аз ще се погрижа. Дочуване.
- Филикс е изчезнал.
- Какво искаш да кажеш?
Не дойде тук, не е бил и на работа. Никой не знае къде е!
- Мими е говорила с жена му.
- Чакай, никой не е изчезнал след само 1 ден!
Може да му се е случило нещо. Ако лежи в канавката кой ще го познае?
Има 92 кредитни карти в портфейла!
Ако нещо стане с него, Америка ще пламне! Ще звънна на жена му.
Изглеждаше ми нервен през последните две седмици! А на теб?
Не. Всъщност, ти ми изглеждаше нервен!
Френсис, как си? Оскар е. Да, току що чух.
Кажи й да не се тревожи. Сигурно е изтерясала.
Чуй ме, Франсис, най-важното е да не се тревожиш.
О! Не е разтревожена.
Имаш ли някаква представа къде може да е отишъл?
Какво е направил? Шегуваш се!
Не, не знаех. Никога не ми е казвал. Да, добре.
Виж, Франсис, ти стой спокойно.
Ако чуя нещо веднага ще ти кажа. Да, дочуване.
Ще изплюеш ли камъчето, или да наемем частен детектив?
- Разделили са се.
- Кои?
Как кой? Филикс и Франсис! Ето кой!. Разделили са се.
- С брака им е свършено.
- Майтапиш се!
След 12 години?
Но те бяха толкова щастливи.
Това ще го убие. Познавам Филикс. Ще направи някоя глупост!
Той говореше само за жената и децата.
Ще се самоубие! Не ме ли чувате!? Ще се самоубие!
Ще млъкнеш ли, Мъри? Свали униформата за две минути!
- Къде е отишъл, Оскар?
- Отишъл е да се самоубие.
- Какво ви казвам!
- Сериозно ли говориш?
Това ми каза тя. Не искал да го направи вкъщи, защото децата били заспали.
- Защо!?
- Защото Филикс е откачен! Ето защо!
Ама, точно това ли е казал? "Отивам да се самоубия"?
От къде да знам точните думи!? Тя не ми ги прочете.
- Оставил е последна бележка?
- Не, изпратил е телеграма.
- Кой изпраща последна телеграма!?
- Филикс - откачалката!
Представяш ли си го? Тя дори трябва да даде бакшиш на пощаджийчето!
Ох!
Може би просто блъфира. Всеки ден имаме такива случаи.
Само търсят малко съчувствие.
Има един тип, дето ни звъни всяка събота от моста "Джордж Вашингтон"
Никога не знаеш какво може да направи някой като изтеряса.
Ами! В девет от десет случая не скачат.
- А на десетия път?
- Скачат! Той е прав! Има такава възможност.
Стига! познавам Филикс. Прекалено нервен е за самоубиец!
Гледа филми в авто-киното с предпазен колан.
Естествено! Ако ще се самоубиваш, кое е най-безопасното място за това?
При приятелите ти! Вини, отвори вратата!
Хей, сигурно е в истерия! Ако сме спокойни и той ще бъде!
Така правят хората на ръба! Говорят мило и тихо!
- Какво да му кажем?
- Нищо! Все едно не сме чули!
Свърши ли вече? Защото човекът може и да се е обесил на парапета вече!
- Вини, отвори вратата!
- И помнете! Все едно нищо не знаем!
- О, здравей, Филикс.
- Здрасти.
Здравейте, приятели.
- Здрасти, Фил.
- Здравий, Филикс!
- Как върви играта?
- Добре.
- Супер е.
- Добре.
Съжалявам, че закъснях.
Да е останала... джинджифилова бира?
Джинджифилова бира? Не мисля, Фил. Но, май имам малко светло!
Не, пиеше ми се джинджифилова.
Някак си не ми се ще светло...
...тази вечер.
Каква е мизата?
25 цента. Ред е на Мъри. Мъри, какво ще кажеш?
- Мъри...Мъри?
- Бутни го!
- Какво, бе?
- Ти си на ред.
- Защо все аз да съм на ред?
- Какво искаш са кажеш? Твой ред е!
- Как играеш?
- Добре, де! Влизам!
Някой да ви е звънял за мен?
Да звъни за теб? Не, не си спомням такова нещо.
Ти чакаш ли обаждане? Някой да е търсил Филикс?
Не.
- Очакваше ли обаждане?
- Не, просто питам.
Качвам един долар.
От мен се чака долар и 25, нали?
Просто мислех, че все някой щеше да се обади.
Но ако никой не ме е търсил, така да бъде.
- Какво трябваше да дам, пак?
- Долар и четвърт! Внимавай в играта, за Бога!
- Добре, де! По-кротко.
- Успокойте се!
Съжалявам, ама не мога! Този тук ме изнервя.
- Не аз теб, а ти мен изнервяш!
- Ами, съжалявам, ще взема да се самоубия!
- Мъри!
- Съжалявам!
Гледката от тук е хубава. Колко са? 12 етажа?
Не! Единадесет са и само толкова!
Виж, само 11 са! Пише 12-ти етаж, ама са само 11.
Боже, хладничко е тук!
- Не е ли хладно?
- Така си е! Направо е студено.
- Искаш ли да се включиш, Филикс? Още е рано.
- Ние не бързаме за никъде.
Ще сме тук до 3-4 сутринта.
Не знам. Като че ли не ми се играе много точно сега.
А какво ти се прави?
Не знам. Все ще измисля нещо.
- Къде си тръгнал?
- До тоалетната.
- Сам?
- Винаги ходя сам. Защо?
Само питам. Ще се бавиш ли?
Колкото трябва.
Ти луд ли си!? Да го оставиш да отиде сам?
- Ами ако опита да се самоубие?
- С какво ще го направи в кенефа?
С бръснарско ножче, отрова, с каквото намери там!
Това е детската баня! Най-много да си изтърка зъбите до смърт.
Може да скочи!
- А така! Нямаше ли прозорец там?
- Широк е само 6 инча!
Може да счупи стъклото, и да си пререже вените.
И да се пусне с водата през тоалетната до Ист Ривър!
- Казвам ви, нищо няма да направи.
- Тихо! Чуйте!
Той плаче.
Не чуваш ли? Плаче!
Не е ли ужасно? За Бога, Оскар, направи нещо! Кажи нещо!
Но, какво? Какво да кажеш на някой, който плаче в банята ти?
Тихо! Излиза!
Ами, мисля да бягам вече...
Филикс, почакай малко!
Не! Не мога да говоря с вас сега. С никого не мога да говоря!
Филикс! Ние сме ти приятели! Недей да бягаш от нас!
Няма за какво да говорим! Няма нищо за казване! Свършено е, Оскар!
- Пуснете ме. Моля ви, оставете ме на мира.
- Пусни го.
Спрете го!
-Давайте! Разбийте вратата.
- Блъскай навътре!
Филикс! Скочил е! Казах ви, че ще скочи!
Ох, гърбът ми!
Ох, гърбът ми! Гърбът ми!
Гърбът ми! Гърбът ми!
Ще ме оставите ли на мира? Ох, коремът ми!
Какво ти има на стомаха?
Нищо му няма! Не съм взел нищо! Разкарайте се!
- Какво значи не си взимал? Какво си пил?
- Нищо!
Не казвайте на Френсис какво съм направил!
- Взел е хапчета!
- Какви хапчета?
Не знам какви! Малки и зелени от аптечката! Не й се обаждайте!
Филикс, кога изпи тези хапчета?
Не знам, бе! Преди час-два! Недей да й звъниш!
- Калко хапчета взе?
- Не помня! Един флакон и...
Цял флакон!? Господи! Извикайте линейка!
- Чакай! Дори не знаем какви са!
- Какво значение има това?
- Взел е цяло шишенце!
- Може да са били витамини!
Сега може да е най-здравият човек в стаята!
Разхождайте го наоколо. Не го оставяйте да заспи!
Отворете прозореца! Дайте му да диша!
Разтрий му китките! Поддържа кръвообращението.
Доктори! Един по един! Всички стажант-медици да млъкват!
Не си звъннал на Франсис, нали?
- Към банята! Трябв му студен душ.
- Вини, пусни душа!
Ей! Внимавай с ръката ми!
Моля ви! Спрете това нещо!
Трябва да извадим хапчетата!
Хапчетата са извадени! Вече повръщах!
12 години...
Знаеше ли, че съм женен от цели 12 години, Рой?
Да, Филикс. Знаех.
И да свърши просто така. Това е безумно.
Може би е само скандал! Карали ли сте се преди, Филикс?
Не, свършено е. Утре тя ще си наема адвокат - братовчедка ми е.
- А аз кого да си наема, тогава?
- Всичко е наред, Филикс.
Добре! Дайте да не стойм в кръг и да се взираме в него. Пръснете се!
Да, не ме зяпайте така. Срам ме е и без това.
Добре. Хайде да вървим.
- Всичко е наред, Филикс. Разбираме те.
- Не казвай на никога, Вини. Обещай!
- Заминавам за Флорида утре.
- Това е хубаво. Приятно прекарване.
И ние щяхме да ходим до там следващата зима без децата.
А сега те ще ходят без мен!
OK, хайде, момчета.
Лека нощ.
- Един от нас трябва да остане.
- Всичко е наред.
Ами ако пак опита нещо?
- Няма да опита.
- От къде знаеш?
Нищо няма да опитвам пак. Много съм уморен.
Чухте ли? Уморен е, изкарал е, тежка нощ. Лека нощ, приятели.
Лека нощ.
Ако има нещо, Оскар, само ми звънни.
На три преки съм от тук! Тук съм за пет минути.
Ако ти трябвам, ще съм в в "Меридиан Мотел" в Майами Бийч.
- На теб първо ще звъня, Вини.
- Добре.
- Оскар.
- Да?
- Сигурен ли си?
- Сигурен съм!
Лека нощ, Филикс. Да се наспиш добре!
Гарантирам ти, че на сутринта всичко ще ти се вижда по-розово.
Прибери му колана и връзките от обувките.
Ех, Филикс, Филикс...
- Филикс, Филикс.
- Знам, знам!
Знам, бе!
Оскар, какво ще правя сега?
За това ще говорим по-късно. Вземи хапни нещо първо.
Искаш ли да ти стопля малко "Овалтин"?
Проблемът е, че още я обичам. Винаги съм я обичал.
А искаш ли ванилови вафли, или шоколадови пръчици, или "Маломарс"?
Една кутия шоколадови "Маломарс"? Имам от всичко.
Заедно имахме толкова много. Две прекрасни деца, чудесна къща.
Кой има по-прекрасни деца, и по-красива къща?
- Никой!
А сега 12 години брак отиват право в канала.
Каналите са поправими. За това са водопроводчиците. Дай ми една тенджера от под мивката.
Не е честно! Не е справедливо, по дяволите...
- Какво ти стана!?
- Вратът ми! Схвана ми се врата.
Само спокойно. Кажи ми къде боли.
- Не мога да го завъртя! Не ме пипай!
- Само искам да видя къде те боли.
- Не, от напрежението е. Сигурно съм напрегнат.
- Не бих се учудил!
- Отпусни се, по дяволите, отпусни се.
- Не ми викай!
- Така боли ли?
- Не, хубаво е.
Издаваш един и сащи звук и при болка и при удоволствие.
Знам... Мисля че полудявам.
Ако това те кара да се чувстваш, по-добре, то и аз така мисля.
Не ми трябва много. При първия знак, че нещата тръгват на зле, и аз се разпадам.
Не спирай! Масажът беше добър.
Ако не се отпуснеш, ще си счупя пръстите.
Виж се само - ти си единствения човек на света със завинтена коса!
Наведи се. А така. OK, сега не мърдай!
Ако те заболи, Филикс, кажи ми, защото нямам представа какво правя.
- Какъв е тоя звук?
- Не мога да дишам тук.
Може би е от прахоляка. Отвори прозореца.
А, не! Няма да отваряме никакви прозорци на 11-тия етаж!
Ако ти трябва чист въздух, ще слезем да се разходим.
Ще ми се да бях силен като теб, Оскар. Аз обаче съм слаб. И си го признавам.
Ти ще надживееш цялото сегашно поколение! Искаш ли да си близнеш?
Ти не разбираш! Аз съм едно нищо без жена си и децата!
Не си нищо! Нещо си! Ти си личност!
Ти си плът и кръв, кокали, коса, нокти и уши.
Не си риба, нито бизон! Ти си си Ти.
Ти ходиш и говориш, плачеш и се оплакваш
ядеш малки зелени хапчета, и пращаш самоубийствени телеграми.
Никой друг не ги върши тези неща.
Казвом ти, ти си уникален на тая Земя!
Оплеска ме!
Шоколадовият сладолед оставя петна. Това е леке.
Сладъледът не лекедисва!
Ванилиевия и моката не оставят петна, обаче шоколадовият - да! Това е леке!
Филикс, ще престанеш ли с това? Или ще си лепнеш леке от водата.
Не иска да излезе. Ще остане постоянно леке.
Готови ли сте с поръчката? О, здрасти!
О, това е малкото ми котенце. Ела тук, миличка.
Вместо бакшиш, ще ти оставя ключа от апартамента.
Срещата неформална ли е, или мога да доведа и съпруга си?
Няма значение, не мога да чакам толкова! Какво ще кажеш за 5 минути зад касата?
Ако хапеш, не мога да записвам! Какво ще поръчате?
Чаша чай за мен, моля.
горещ чай за Даймънд Джим Бейди.
Ще хапнеш ли нещо?
Току що хапнах един сладолед.
Дай един сандвич с бекон на ръжено хлебче. По-тлъстичък!
И един калоричен газиран сметанов шейк.
Не е ли сладка?
Ако не пробваш, как ще разбереш?
Именно! На нас ни е лесно. Ние сме свободни мъже.
Можем да се срещаме с нови хора. Ами Франсис?
Какво за Франсис?
За жената е по-трудно. Тя е сама с децата. Не може да излиза като мен.
Как ще срещне някого на тази възраст, с две деца, а и къде?
Не знам. Някой може сам да почука на вратата й.
- Филикс, може ли да не говорим за Френсис.
- Искаш просто да забравя за нея?
Как да изтрия 12 години брак просто ей така?
Приеми фактите. Не може цял живот да плачеш. Това дразни хората в киносалоните.
- Какво ти става?
- Студено ми е! От климатика.
- Защо ги издуват така? Сега ще настина!
- Искаш ли да ги питам за одеало?
С климатиците трябва да се внимава!
Имаме един в спалнята! Никога не давам на Франсис да го пуска през лятото.
Тя сигурно страшно си пада по идеята.
- Къде тръгна?
- Да се преместим на друга маса.
Знаех си аз.
Сега пък какво има?
Имам проблем...ушите ми заглъхват. От синусите е.
От промяната в температурата. Винаги става като има климатик.
Може би ще ти мине.
Няма. Свързано е с алергиите ми. Получавам ги през лятото.
- Само през лятото?
- И през зимата. Целогодишно!
Алергичен съм към храни, възглавници, завеси и парфюми.
Можеш ли да си представиш? Това направо подлудяваше Френсис.
За известно време не можеше да слага нищо освен моя автършейв!
С мен не можеше да се живее.
Спри това, моля те. Какво правиш?
Опитвам се да си продухам ушите.
Създаваш налягане в главата си. А то отваря Евстахиевата тръба.
- Отвори ли се?
- Мисля, че си разтегнах гърлото.
Филикс, ще се оставиш ли на мира? Престани да се взираш!
Знам, но съм си такъв. Подлудявам всички наоколо.
Един брачен консултант веднъж ме изхвърли
и написа на картона ми "Откачалник".
За скапан брак са нужни двама души.
Нямаш представа какъв бях вкъщи.
Вманиачен съм в чистенето. Все чистех след Френсис.
А после й преработвах манджите защото съм много по-добър готвач.
Преработих се така, че изпаднах от брака. Скапан идиот.
Ей, Филикс, не прави така! Ще те заболи глава.
Не издържам повече. Твърде е...
- Мразя се. Как само се мразя!
- Не се мразиш! Ти се обичаш!
- Мислиш, че само ти имаш проблеми.
- Мислех, че си ми приятел.
Такъв съм. Мога да ти говоря така защото те обичам почти колкото ти се обичаш.
- Тогава защо не ми помагаш?
- Да помагам? Аз на себе си не мога да помогна!
Мислиш, че само ти си непоносим?
Бланш все ме питаше, 'Кога да вечеряме?" А аз й казвах, "Не съм гладен.'
После, в три през нощта, я събуждах с думите, 'Сега!'
Аз съм сред най-скъпо платените спортни журналисти вече 14 години.
Спестихме 8.50$ на стотинки.
Все ме няма. Играя комар. Изгарям мебелите с пури! Пия като смок.
Лъжа я при всеки удобен случай.
А за 10-тата ни годишнина я заведох на хокеен мач между Ню Йорк и Детроит.
И там я шибнаха с шайбата.
И още не разбирам защо ме заряза. Толкова невъзможен съм аз.
Хайде да се махаме. Че след малко идват апашите.
Не мисля, че мога да понеса да живея сам, Оскар.
Ще полудея само за 2 седмици. А как ще работя? Как ще изкарвам пари?
Ще цивриш по кьошетата. Ще ти хвърлят стотинки. Ще се справиш.
Тази вечер ще спиш тук.
Утре ще си вземеш багажа и електрическата четка за зъби и идваш при мен.
Ау не. Апартаментът си е твой. Само ще ти се пречкам.
Има осем стаи! Може да обикаляме цяла година без да се засечем.
Не разбираш ли? Искам да се преместиш при мен.
- Но, защо? Аз съм вредител!
- Не е нужно да го обясняваш на мен.
Защо ме искаш в дома си, тогава?
Защото не понасям да живея сам. Ето защо!
За бога, правя ти предложение! Какво искаш още? Пръстен?
Ако наистина го искаш, мога да съм много полезен тук.
Аз съм голям къщовник. Мога да поправям разни неща.
- Поправиш сешоара на жена си веднъж.
- Аз си нямам. Бланш го отнесе.
Дай ми да свърша нещо. Имам нужда от това.
Можеш да изчоплиш инициалите на жена ми от кърпите. Каквото искаш!
Можеш да спиш в стаята на Брус.
Мога да готвя, знаеш това. Аз съм страхотен готвач.
Няма нужда да готвиш. Имам чипс за цяла година.
Храна два пъти на ден? Вкъщи? Ще спестим цяло състояние!
- Трябва да плащаме издръжки!
- Добре, можеш и да готвиш.
Обичаш ли агнешки джолан? Ще ти сготвя този уикенд.
О, ще трябва да звънна на Френсис. Голямата ми тенджера е в нея.
Ще забравиш ли тази Френсис? Ще си купим тенджери.
Не ме подлудявай още преди да си се нанесъл!
Слушай, Оскар...
Ако направя нещо, което те дразни, кажи ми го направо.
Апартаментът си е твой. Не искам да те дразня.
- Здравей, Френсис.
- Мен ме няма!
Не си ме чувал. Не си ме виждал. Няма ме!
Да, тук е.
Звучи ли разтревожена? Какво казва? Плаче ли?
Иска ли да говори с... Не искам да говоря с нея.
Не, той ще остане при мен.
И ожеш да й кажеш, че няма да се прибера при нея. Писна ми!
Понесох колкото и тя понесе. И аз съм човек!
Тя не е единствената, която страдаше в този брак. Кажи й го!
- Да, добре е!
- Не й казвай, че съм добре!
Преди малко щях да се самоубия! Защо й каза, че съм добре?
- Да, Френсис. Разбирам.
- Питай я дали иска да ме чуе.
Искаш ли да го чуеш? О, не искаш значи....
- Не иска да говори с мен?
- Разбирам. Лека нощ, Френсис.
Не искаше да говори с мен? Защо звъня, тогава?
Искаше да знае кога ще си прибереш дрехите.
Иска да пребоядиса стаята...
Виж, Филикс, вече е почти 1 часа. Да си лягаме вече.
- Тя не искаше да говори с мен.
- Ще ти донеса една пижама.
Какво предпочиташ? Райета, точки или животни?
Аз щях да се самоубивам, а тя избира цветове.
Ами пантофи? Имам едни домашни чехли за теб.
Това ме радва! Най-сетне ме накара да разбера, че всичко свърши.
Не го сващах до преди минута.
Филикс, искам да си лягаш.
С бракът ми наистина е свършено. Сега не изглежда толкова зле.
- Мисля, че ще мога да живея с тази мисъл.
- Живей с нея утре!
- А тази вечер си лягай.
- След малко.
Трябва да помисля и да си преподредя живота.
Филикс, това е моята къща. Аз определям времето за лягане.
Ти не разбираш! Искам да остана сам. Ти си лягай, а аз ще разчистя тук.
- Не е нужно да чистиш.
- Не мога да оставя стаята така.
Ще се видим утре сутринта. Ще ти направя закуска.
Нали няма да се увличаш? Да навиваш килими, такива неща.
Само десет минутки и свършвам, само десет
Измивам чиниите и си лягам.
Щял да мие чинии!
- Ей, Оскар.
- Да?
Ще се оправя! Може да отнеме няколко дни.
- Но ще се оправя.
- Хубаво. Лека нощ, Филикс.
Лека нощ, Френсис .
- Добрутро, Хари.
- Добро утро.
Това е моят автобус! До довечера, Оскар.
Хей, Оскар! Какво да сготвя довечера?
Батър е номер 9, Бил Мазероски, втора база.
Страйк!
Свърши и тая игра.
Още не е свършила.
Базите са пълни, Мазероски посреща, деветия ининг -
Да не мислиш, че "Метс" ще удържат едната точка?
Какво ти става? Не си ли чувал за тройна игра?
Ало?
Медисън! На телефона.
Ще му звънна по-късно.
Каза, че е спешно.
Да?
Само се обаждам да ти кажа да не ядеш наденички на мача.
За вечеря ще готвя боб с наденички.
Тройна игра! "Метс" успяха!
това беше най-великата игра, която съм виждал, а ти я изпусна!
Ти луд ли си, бе? Да не си се побъркал?
Вземи си наденичките и си ги...
Оскар! Ало, Оскар?...
- Съжалявам, че се забавих.
- Изтрий си краката.
Ако си знаеш интереса, ще си изтриеш краката.
Как върви играта?
Какво е станало с апартамента?
Спечели наградата "Добра домакиня"! Раздавай!
- Здрасти, Мъри.
- Здравей...
Чаша студена бира за Рой. Къде ти е подложката?
- Кое?
- Подложката ти,
малкото кръгло нещо, което се слага под чашата.
Май съм го заложил.
Ето я. Знаех си, че печеля твърде бързо.
Използвайте подложките. Скоч с малко вода.
- Да, уиски. И си имам подложка.
- Знаеш какво правят мокрите чаши.
- Оставят малки кръгчета по масата.
- Кръгчета по масата.
А ние не искаме кръгчета по масата.
И имаме хубав, топъл сандвич за Вини.
Боже, мирише хубаво! Какво има в него?
Бекон, майонеза и домат на препечена филия.
- Направил си го сега?
- Раз, два три!
Сготвил си бекон специално за мен!?
Ако не го искаш, ще ти извърти шницел за пет минути.
Яж над чинията! Току що метох пода.
- Вкусно е.
- Оскар, ти какво искаш?
Две яйца варени 3 менути и половина и петифури.
Двоен джин-тоник, нали? Ей сега идвам.
- Кой изключи де-овлажнителя?
- Де-какво!?
Де-овлажнителя! Казах ви да не си играете! Опитвам се да пречистя въздуха!
Мъри, давам 200 $ за пищова ти...
Не издържам вече. Дойде ми до гуша!
За три часа сме играли 4 минути покер. В петък вечер не ми се гледа готвене и чистене.
Не мога да дишам. Тая скапана машина изсмуква всичко от въздуха.
- Това е мното вкусно! Кой иска да опита?
- Аз не съм вечерял. Топъл ли е?
- Перфектен! И не е с много майонеза!
- Отрежи ми малко.
Дай си салфетката. Не искам да поръся трохи.
Марта и Гертруде в предаването "Кухненски робот"!
Това нещо може да ни убие! Ще ни намерят с изплезени езици.
Направи нещо, Оскар. Накарай го да играе!
Не ме занимавай с жалките си проблеми. За вас е само веднъж седмично.
А аз съм затворен с Мери Попинс 24 часа на денонощие!
- Филикс, ще дойдеш ли най-после?
- Ида!
Преди беше по-хубаво. С боклука и димилката.
Забелязахте ли какво е направил с филийките?
Изрязал е кората! Затова съндвичът е толкова лек!
И е използвал само меката част на марулята. Превъзходен е!
- Ще полудея!
- Филикс! Идвай тук!
Отивам си у дома.
В деня, когато бракът ме се разпадна, дойде и краят на нашия покер.
Не можеш да си тръгнеш точно сега! Аз съм най-вътре!
Можеш да виниш само себе си за това!
Ти сам му попречи да не се самоубие!
Прав е! Човекът е напълно прав!
- Ще ядеш ли краставичката?
- Защо? Искаш ли я?
- Освен ако не си я искаш.
- Не, вземи я. Обикновено не ям краставички.
- Раздавай картите.
- Защо го направи?
Ако ти се играе покер, раздавай. Ако си гладен, бягай до деликатесния.
А ти си пази сандвичите и краставичките за себе си.
Вътре съм с 53$ и всички наоколо затлъстяват.
- Филикс!
- Какво?
Затваряй смрадливия ресторант. Тук се играе покер!
Мой ред ли е? Кой хвърли краставичката на пода?
Това изобщо не е смешно.
Каква е тази миризма? Дезифенктант?
От картите е. Измил е картите.
Махам се от тук. Не издържам повече.
Чакай, Рой! Къде тръгна?
Вече три часа седя и дишам веро и амоняк.
Природата не си е представяла покера така.
OK, готав съм за игра.
- Добре! Останахме като за хандбал.
- Къде отидоха всички?
И имаш нерви да питаш? Току що бях обрязан откъм 53$.
Съжалявам. Моя ли е вината, приятели?
Не. Предполагам на никой не му се играе тази вечер.
По-добре и аз да тръгвам. Трябва да ставам рано.
С Биби ще ходим с колата до Осбъри парк за уикенда.
Толкова е хубаво! Винаги вършите всичко заедно.
Налага се. Аз не мога да шофирам. Идваш ли, Мъри?
Ами, да. Защо не?
Трябва да мина да взема за Мими "Геройски сандвич" и замразен еклер.
Брак! Тези двама плейбои са си най-добре.
Да! Добре си живеят!
Това е смешно, нали Оскар? Те си мислят, че сме щастливи.
Те си мислят, че се забавляваме.
Те просто не знаят какво е да си сам.
Ще ти бъда безкрайно благодарен ако не чистиш точно сега.
Само някой нещица. Плейбои! Ние!
Наистина е забавно. Мисля, че ни завиждат.
- Но какво ли знаят те?
- Филикс, спри веднага да чистиш.
Още не съм приключил с цапането за тази вечер.
- Не усещаш ли иронията на съдбата?
- Да, виждам я.
- Не мисля, че я виждаш.
- Казвам ти, Филикс, виждам иронията!
Добре тогава, кажи ми! Каква е иронията?
Ако не се разберем за някои неща, ще те убия. Ето това е иронията!
- Какво има, Оскар?
- Има нещо сбъркано в това!
Не мисля, че двама ерегни живеещи в голям апартамент
трябва да имат къща, по-чиста от тази на майка ми!
За какво говориш? Не е нужно ти да чистиш.
Това, което ти правиш е по-лошо! Винаги закачаш кърпите ми.
А като запаля цигара, ти ме следваш по петите с пепелник.
Снощи те намерих в кухнята с парцала за под, мърморейки: "...стъпки...стъпки...'
- Не съм казал, че са твоите стъпки.
- Ама бяха! Имам крака - правя стъпки!
Какво искаш да направя? Да се катеря по шкафовете!?
- Просто искам да ходиш по пода!
- Оценявам това! Наистина!
Просто се опитвам да поддържам това място годно за живеене.
- Не знаех, че това те дразни толкова.
- Остави снимките ми на мира!
- Само исках да ги подравня.
- Искам ги криви. Мои са си.
Подравнявай си твоите снимки.
Чудех се колко време ще трябва.
- Колко време за какво?
- Преди да ти изнервя.
Не съм казал, че си ме изнервил. Не прави това!
Същото е. Каза че те дразня.
Ти сам каза, че ме дразниш. Не го казах аз.
- А ти какво каза?
- Не помня вече! Какво значение има?
Просто повтарях това, което си мислех, че каза.
Не повтаряй, каквото си мислиш, а каквото наистина съм казал. Господи! Това адски ме дразни.
- Ето, каза го!
- Не мога да повярвам, че водим този разговор.
Съжалявам, Оскар.
- Не знам какво ми става.
- И стига си се цупил.
Ще се караме, но без цупене! Караниците печеля аз, цупенето - ти!
Прав си. Всичко, което казваш за мен е абсолютно вярно.
Не се предавай. Не съм винаги прав. Понякога и ти си прав.
Прав си. Винаги знам, когато греша.
- Само този път грешиш.
- Остави ме на мира.
- И не се муси. То е като да се цупиш.
- Знам.
Да ме вземат мътните! Защо не мога едно нещо да направя като хората?
- Защо не я хвърли?
- Почти го направих.
- Понякога побеснявам.
- Защо не хвърли чашата, тогава?
- Опитвам се да се контролирам.
- Ама защо?
Какво значи, "защо"?
Беше ядосан. Защо не я хвърли, тогава?
Защото щях още да съм ядосан, а чашата щеше да е счупена.
Как можеш да си сигурен? Можеше да се почувстваш чудесно!
Защо контролираш всяка мисъл, която се роди в главата ти?
Направи нещо, което ти се прави, а не това, което трябва да правиш!
Спри да се контролираш! Отпусни се.
Натряскай се. Ядосай се. Счупи глупавата чаша!
Ох! Изкълчих си рамото!
Ти си безнадежден психиатричен случай.
Не трябва да хвърлям с тази ръка. Имам бурсит.
Защо не живееш във витринка?
Ще ти оставям храна пред вратата и ще ти промушвам вестници.
- Лесно се наранявам, Оскар и това е.
- Нали няма да се разплачеш?
Този бурсит си го пипнал заради сълзите, дето са капали по рамото.
Нека ти кажа нещо.
Може и да не съм най-лесния съквартирант,
но ти можеше да се справиш още по зле!
- Как?
- Аз поддържам тази къща в ред.
За пръв път от месеци, ти пестиш пари, спиш на чисти чаршафи и се храниш нормално.
- И заслугата за това е моя!
- Да, това е вярно.
И след като свършим с калкана на скара със сос "Тартар"
аз прекарвам вечерта да те гледам как увиваш остатъците във фолио.
Кога ще излезем да се позабавляваме и да се поотпуснем?
За какво говориш? Ние се веселим! Яж над чинията.
Веселба? Да хванеш по-добре Канал 2 не съвпада с идеята ми за купон.
Но ние не гледаме само телевизия. Понякога четем и разговаряме.
Не! Аз чета, а ти говориш. Опитвам се да работя, а ти пак говориш.
Лягам си и пак говориш.
Твоят живот си е съвсем подреден. А аз искам малко забавления.
Искаш да кажеш, че говоря прекалено много?
Не че се оплаквам. Ти имаш много за споделяне.
Това, което ме тревожи е, че започвам да те слушам.
- Няма да чуеш и звук вече от мен!
- Ще ме подстригваш ли с това?
Ще нарежа малко зеле и ще направя колсло за утре!
Аз не искам колсло за утре! Просто искам да се позабавлявам тази вечер.
- Мислех, че ти харесва колслото.
- Обожавам твоето колсло!
Ще си го взема на работа! Но не тази вечер. Хайде да излезем.
Добре! Да вървим! Правя го само за теб! Аз не обичам колсло!
Ако искаше да излезем, защо не го каза от самото начало?
Мислиш ли, че ми харесва да робувам в кухнята цял ден?
Хей! Какво ще кажеш? Оскар, прав си.
Човек, трябва да излиза навън от време на време.
Да... Боулингът е чудесно упражнение.
Но аз нямах предвид точно такава тренировка...
- Тази вечер бе за други неща.
- Какви по-точно?
Ей такива. Ако не пипна нещо меко през следващите 2 седмици ще загазя.
О! Имаш предвид жени?
Щом искаш да си има име, добре - "Жени".
Смешно е. Не съм мислил за жени от седмици.
Нещо не схващам хумора.
Всичко което искам да попитам е защо да не прекараме вечерта
в разговор с някого с по-тънък глас от нашите?
- Искаш да кажеш...
- Точно това искам да кажа.
- Не мога.
- И защо?
Просто още не съм готов за това. Не искам да го обсъждаме. Да играем.
И аз искам да излизаме. И на мен ми се приисква като на всеки мъж.
Но аз съм сам от едва две седмици. Дай ми малко време.
Нямаме никакво време. Прегледах програмата за телевизията.
Няма нищо интересно тази седмица - 12 в ъгловия джоб.
Какво толкова искам, за Бога?
Само една вечеря и малко майтапи с две момичета. Само това!
Не можеш ли да отидеш сам? За какво съм ти аз?
Защото може да се върна в апартамента
и ако те заварим да миеш прозорци, това ще убие всякакво желание.
Ще взема хапче и ще си легна да спя.
Защо ще взимаш хапче, като можеш да си вземеш момиче?
Защото ще имам угризения. Ако няма смисъл за теб, съжалявам, но така се чувствам.
Хайде удряй.
А и така или иначе не познавам момичета, които са сами.
Остави това на мен. Има две сестрички от Англия в нашата сграда.
Едната е вдовица, а другата е разведена. Те са цял варел, пълен с веселба.
- От къде знаеш?
- Веднъж заседнах в асансьора с тях.
- Моля те, филикс, кажи "Да"!
- Щом това значи за теб толкова много...
Браво! Това е онзи Филикс, когото чаках!
- Чакай! Как изглеждат?
- Твоята е доста хубава. Не се треввожи!
Всичко е уредено! Утре в 7:30!
- Коя е за мен?
- Разведената.
- Защо точно разведената?
- Ти вдовицата ли искаш? Все ми е едно!
Не искам вдовица. Не искам никоя от тях! Правя го заради теб.
Ами вземи, която ти хареса. Просто посочи сестричката, която искаш.
Аз само искам да се позабавлявам.
На колко са? Дърти? Знаеш как е...
- На 30, 35? По-стари?
- Те са малки момиченца.
Къде каза, че си ги срещнал? А те искаха ли да излязат с мен?
Да не вземеш да наречеш някоя Френсис!? Казват се Гвендолин и Сесили.
Без Френсис! Гвендолин и Сесили.
"Rule Britannia, Britannia rule the waves..."
Ами ако ме видят децата?
Ходя по нощни клубове с чужденки,
а имам да издържам две американчета...
- Къде ще вечеряме?
- Какво?
Където кажеш! Китайски, италиански...
Искаш да кажеш на ресторант? Четирима! Ще струва цяло състояние!
Ще перем по-малко и ще спестим. В четвъртък няма да носим чорапи.
Не можем да си позволим ресторанти. Аз ще сготвя и ще спестим 30-40$.
Що за двойна среща ще е това? Ти ще си в кухнята цяла вечер.
Няма! Ще сготвя след обяд.
Щом сложа картофите и ще имам цялото време на света.
Къде отиде новият Филикс? На кого се обаждаш?
На Френсис. Искам нейната рецепта за шницели.
Момичетата ще полудеят по тях.
- Искам прясно месо.
- Това е прясно.
Не, не е свежо. Пакетирано е. Искам прясно!
- Колко?
- Точно четири паунда.
А този дали е зрял?
Не е за тази вечер. Ще става след два дни.
Хей! Чудесно е! Красота!
Скъпа, прибрах се!
В тази кухня май стават чудесни неща.
Без съмнение, аз съм най-големия късметлия на земята.
Филикс? Филикс, чуй ме, взел съм виното.
"Бьтьр Монтраше"! За шест и 25!
Нямаш нищо против, нали котенце? Може да ходим пеш до работа тази седмица.
Шегувам се. Справил си се чудесно.
Имам едно предложение. Да намалим малко светлината
и да увеличим музиката съвсем нежно.
Хей, мислиш ли, че Моцарт върви добре със шницели?
Какво има, Филикс? Нещо е станало. Усещам по гласа ти.
- Хайде, Филикс, какво има?
- Какво има?
- Да започнем с това? колко мислиш, че е часът?
- Колко е часът? Не знам. 7:30?
- Пробвай с 8:00.
- Ами добреt. Значи е 8:00. И какво?
Обеща да се прибереш в 7:00.
- Така ли съм казал?
- Ами да... "Ще се прибра в 7:00."
Значи съм казал, че ще съм тук в 7:00, а сега е 8:00. Какъв е проблемът?
Ако знаеше, че ще закъсняваш, защо не ми се обади?
- Не можех. Бях зает
- Прекалено зает за 1 телефон? Къде беше?
- В офиса, работих.
- Работил си в офиса?
Звънях там в 7:00. И ти си беше тръгнал.
Ами забавих се на връщане! Не можах да хвана такси!
От кога има стоянка в "Ханиганс Бар"?
Чакай малко. Това искам да го запиша. Никой няма да ми повярва!
Вече трябва да те предупреждавам ако закъснявам за вечеря?
Не за всяка вечеря.
Само за онези, за които се трепя от 5:00 следобяд
само за да ти помогна да спестиш за издръжката на жена си.
Филикс, сега не му е времето за домашни скандали!
Две момичета ще бъдат тук всеки момент!
Казал си им да са тук в 8:00?
Не помня какво им казах - 7:30, 8:00. Какво значение има?
Сега ще ти кажа! Ти ми каза, че ще са тук в 7:30.
Ти трябваше да се прибереш в 7:00, да ми помогнеш с ордьоврите
и в 7:30 като пристигнат, да пием коктейли.
После в 8:00 да седнем да вечеряме. Сега е вече 8:00 и шницелите са готови.
Ако не ядем в следващите 15, месото ще изсъхне.
Боже, помози.
Не ми пука за теб. Кажи му да ми спаси шницелите!
- Не можеш ли да го поддържаш топло?
- Да не съм готвача-магьосник?
Имах късмет, че изобщо бяха готови в 8:00.
- И какво да правя сега?
- Де да знам! Полей го със соса.
- Няма ли сос?
- От къде да го взема в 8:00?
Мислех си че си изтича докато се готви месото.
Нямаш представа за какво говориш. И идея си нямаш.
Сосът се приготвя! Не се появява от въздуха!
- Ами ти ме помоли за съвет...
- Съвет от теб?
Ти дори не знаеше къде се намира кухнята, докато не ти показах!
Слушай, приятелче, ако ще ми говориш, пусни лъжицата? Остави лъжицата.
Лъжица!? Аналфабет, такъв! Това е черпак!
- Дори не знаеше какво е черпак.
- Овладей се.
Мислиш си, че е толкова лесно? Давай тогава! Кухнята е твоя!
Ти направи шницел за четирима, които закъсняват с половин час!
Ама аз споря с този за някъкав сос.
Гостите вече са тук! Ще потърся трион за месото!
И искам да знаеш нещо, Оскар!
Няма да поема вината за тази вечеря!
- Кой те обвинява!? На кой му пука за вечерята?
- На мен ми пука.
Аз се гордея с това, което правя, а ти ще им обясниш какво е станало!
Добре, добре! Можеш за ме снимаш как се връщам чак в 8:00!
А сега свали тъпата престилка. Аз ще отворя вратата.
И искам да знаеш, че това е последният път, в който готвя за теб.
Хората като теб не могат да оценят дори една хубава вечеря.
- За това вечерят пред телевизора.
- Свърши ли вече?
- Да! Свърших!
- Усмихни се тогава!
- Здравейте.
- Здрасти.
- Надяваме се да сме закъснели.
- Ами! Съвсем навреме сте! Влизайте.
- О, не е ли прекрасно?
- Благодаря много.
Филикс, да те запозная с две мои познати от асансьора.
- Гвендолин и Сесили.
- Не, Сесили и Гвендолин.
О, ужасно съжалявам. Сесили и Гвендолин.
- не ми казвайте... Косови?
- Не.
- Чинкови?
- Пак грешно. Пиджън (Гълъбови).
Сесили и Гвендолин Пиджън. Сестричките Пиджън.
Или както ни наричат приятелите в Челси, Куквичките Пиджън.
- Това ми харесва.
- Благодаря.
Момичет, запознайте се с моя съвартирант и наш готвач, г-н Филикс Унгар.
- Приятно ми е.
- Приятно ми е.
Е, дотук се справихме отлично.
Дали да не се настаним по-удобно?
О, да. Това е толкова хубаво!
Парфюм.
Тук ли да седна?
Разбира се, където ти е удобно.
Само не сядай на ордьоврите!
Това е толкова приятно, нали Гвен?
Толкова по-чисто е от нашия апартамент. Да нямате помощница?
Да, един тип идва всяка вечер.
О, май вие сте късметлиите?
Това е много приятно.
Вчера разправях на Филикс как се запознахме.
- Кой е Филикс?
- Той.
О, да, разбира се. Извини ме.
Знаете ли, тази сутрин пак ни се случи?
- Пак заседнахме в асансьора.
- Без майтап? Само двете?
Заедно с г-н Кеслер от третия етаж. Седяхме почти половин час.
Наистина ли? И какво стана?
Нищо особено, за съжаление.
О, моля ти се! Гвен!
Това е много хубаво.
И е толкова по-прохладно от нашия апартамент.
От нашата страна сградата е като Екваториална Африка.
Снощи беше толкова зле, че с Гвен стояхме както майка ни е родила
и се охлаждахме пред хладилника.
- Можете ли да си представите?
- Ами, опитвам се.
Честна дума!
Не можеш да заспиш. Със Сес не знаем какво да правим.
А защо не спите на климатик?
- Ние си нямаме.
- Знам, обаче ние си имаме.
Нали ти казах за този?
Казват, че в петък може да завали.
Ами, това може да охлади малко нещата.
Да, не бих се учудил.
Въпреки, че след дъжд понякога се сгорещява.
- Да, нали?
- Да, понякога става по-горещо.
- Вечерята е сервирана.
- Не, още не е!
Сигурен съм, че момичетата ще искат по един коктейл първо, нали така?
- Аз не бих се противила.
- Какво ще искате?
Ами, не знам. Какво предлагате?
- Шницели.
- О.
Тя има предвид за пиене. Имаме от всичко.
А ако нямаме нещо, ще го забъркам с нещо от аптечката.
- Какво ще бъде?
- О, голяма водка.
Скъпа, моля те. Не преди вечеря.
Истинска сестра ви казвам. Грижи се за мен като квачка!
Нека да е малка двойна водка.
Малка двойна водка. А за красивата кокошчица?
Мисля, че ще пнийна нещо освежаващо.
Сетих се. Искам двойно "Драмбуи" със счукан лед.
Освен, разбира се, ако не ви се намира счукан лед.
Цяла нощ съм будувал край парния чук. Връщам се ей сега.
- Къде отиваш? Оскар?
- Да донеса аперитивите.
- Вътре? А аз какво да правя?
- Можеш да довършиш сводката за времето.
Не забравяй да погледнеш шницелите!
- Оскар ми каза, че сте сестри.
- Да, така е.
- И сте от Англия?
- Да...
Разбирам. Ние с него не сме братя.
Да. Знаем, че не сте.
Въпреки, че аз съм брат. Ами да. Имам брат.
Той е лекар в Бъфало. Това е на север в щата Ню Йорк.
- Да, знаем.
- Познавате брат ми?
Не. Знаем че Бъфало е в северен Ню Йорк.
Да, благодаря ви.
Ходили сме там. А вие?
- Не. Хубаво ли е?
- Чудесно е.
Не е ли интересно?
Колко съм глупава. Благодаря.
И от колко време сте в Съединените Америкаски Щати?
- Четири? Да, ще станат през Юни.
- Вече почти четири години.
- Просто на почивка?
- Не. Живеем тук.
- И работите ли тук?
- О, да.
Да, секретарки сме в един оздравителен център.
Хората ни оставят телата си и ние правим чудесни неща с тях.
Всъщност, ако се интересувате, можем да ви свалим 10 процента!
От цената! Не от тялото ви!
Оскар, къде са питиетата?
А в кое поле на изява се подвизавате вие?
- Пиша новини за телевизията.
- О, колко очарователно!
И от къде черпите идеи за това?
Ами, от...
...от новините.
О, да, разбира се! Колко съм глупава.
Можете да споменете Гвен и мен в някой от репортажите си.
Ами ако направите нещо зрелищно, може и да го направя!
О, ние сме правили куп зрелищни неща,
но не мисля, че са за показване по телевизията!
Оскар!!!
Този апартамент е толкова голям, че понякога трябва да крещиш.
Аха.
И вие сами ли ергенувате тук?
Ергенуваме? О, искаш да кажеш, че сме ергени.
Ние не сме ергени. Разведени сме.
Всъщност, Оскар е разведен а аз съм в процес...
О, колко е малкъ светът. Ние също сме отвързали лодката, така да се каже.
Е, по добре подбрана четворка не може да има, нали?
Не, предполагам, че не може.
Въпреки, че технически погледнато, аз съм вдовица.
Тъкмо се развеждах със съпруга си,
но той умря преди да издадат документите.
Много съжалявам. Разводът е ужасно нещо, нали?
Може и да стане, ако адвокатът ти не струва.
Вярно е. Понякога може да се влачи с месеци.
Аз извадих късмет. Клъц! Кръц! И бях свободна!
Но всичко това, отдавна вече изтече в морето на забравата, нали?
Ужасно съжалявам, но мисля, че забравих името ти.
- Филикс.
- Разбира се - Филикс!
- Като котарака!
- Котарака, да.
О, ами ние Гълъбови, трябва да се пазим от котараци, нали?
Ето това е най-лошото в една раздяла.
Били сте влюбени от деца?
Не, това са децата ми. Той е на седем, а тя на пет.
Оу колко мило.
Живеят с майка си.
Сигурно ужасно ти липсват.
Не издържам да съм далеч от тях. Но така става в разводите.
- А кога ги виждате
- Всяка вечер. Минавам оттам на път за вкъщи.
И ги взимам за уикендите и ваканциите, през юли и август.
- А кога ти остава време да ти липсват?
- Винаги, когато не съм там.
Ако не трябваше да са на училище толкова рано,
щях да им правя закуска. Те обожават препечените ми филийки.
Ти си наистина отдаден баща.
- Франсис е чудесната.
- Тя е малкото момиченце?
- Не, тя е майка им. Съпругата ми.
- Тази с която се развеждаш?
Тя се справи много добре с отглеждането им.
Те са винаги толкова мили и учтиви.
И говорят правилно. Никога не казват "Аха", а винаги "Да".
Те са толкова добри деца. И заслугата е изцяло нейна.
Тя е чудесна жена. От онези жени, които...
Ама за какво говоря? Вас това не ви засяга изобщо.
О, глупости! Можеш да се гордееш.
Имаш две прекрасни деца и чудесна бивша съпруга.
Това тук е Френсис!
О, красива е. Нали е хубава, Сеси?
- О, да! Хубаво момиче.
- Да, красавица е.
Тази нали е хубава?
- На тази снимка няма никого.
- Знам, това е дневната ни.
- Имахме чудесен апартамент.
- Много е хубав.
- И тези лампи са чудесни.
- Благодаря.
Купихме ги в Мексико... през медения ни месец.
Толкова обичах да се прибирам вечер вкъщи.
Това е целият ми живот. Жената, децата и апартамента.
Тя и лампите ли взе?
Да. Всичко й оставих. И децата и лампите.
Съжалявам. Не исках да се разчувствам така.
Искате ли малко чипс?
О, моля те. Не трябва да се срамуваш.
За един мъж способността да плаче е рядко качество.
И аз така мисля. Мисля, че е мило. Ужасно, ужасно сладко.
Моля ви. Само влошавате нещата така.
Хубаво да чуеш един мъж да говори хубави неща за жената, с която се развежда.
О, Боже. Сега ме накара да се замисля за бедния Сидни.
О, Гвен! Моля те, недей!
В началото беше хубав брак, нали?
Всички казваха така, нали? Не като вас с Джордж.
Да, така е. Джордж и аз никога не бяхме щастливи.
Дори и за един-единствен, самотен ден.
- Това е нелепо.
- Не знам, какво предизвика това.
Чувствах се толкова добре преди няколко минутки.
Не съм плакала откакто бях на 14.
Щастливи ли са всички?
- Какво, по дяволите, стана?
- Нищо.
Как така нищо? Няма ме три минути и се връщам в някакъв погребален дом.
- Какво им каза?
- Нищо не съм казал.
Не мога да те оставя сам за 5 секунди!
Ако толкова ти се плаче, иди до кухнята да си видиш шницелите.
Защо не ме повика?
Момичет, ужасно съжалявам. Забравих да ви предупредя за Филикс.
Той е ходеща "сапунка".
Аз мисля, че той е най-милия човек, когото съм срещала.
Толкова е чувствителен, и раним.
Иска ми се да го повия, да го гушна и да се грижа за него.
Мисля, че като се върне от кухнята, може и да ти се наложи.
Мисля да донеса сандвичи с бекон.
Не, почакай, Филикс. Може и да можем да го спасим.
- Да, нека да видим.
- Какво да видим? Пепел за 4.80$?
ще го хвърля в клематориума, но надали ще гори втори път.
Имам чудесна идея. Защо не хапнем у нас?
- Това е чудесна идея!
- Ще хапнем каквото има.
- Луд съм по такива манджи!
- Ужасно е горещо там. Ще трябва да свалите саката!
Можем да отворим хладилника!
Дайте ни пет минути, за да сложим дрехите за готвене.
Пет минути? Не може ли четири? Умирам от глад.
- Не забравяй виното.
- Как бих могъл?
- И тирбушона.
- И Филикс.
Не, него няма да забравя. Чао-чао!
- Чао-чао!
- Чао-чао!
Можете да се обзаложите, сладки малки мацки. Чао-чао!.
Филикс, съкровище, обичам те.
Току що ни сготви една страхотна нощ!
Хайде! Вземи кофата за лед! Виното е в мен.
Аз няма да ходя.
Казах, че няма да ходя там.
Ти побърка ли се? Знаеш ли какво ни чака там горе?
Току що бе поканен да прекараш вечерта в сауна с две спални
с Кукувичките Пиджън! Какво значи това: "Няма да ходя"!?
Нямам какво да им кажа. Вече им разказах за брат си.
Използвах всичките си теми за разговор.
Филикс, те са луди по теб. Направо са омагьосани! Те ми го казаха.
Едната иска да те повива!
Ти се справяш по-добре и от мен. Хайде, грабвай кофата за лед.
Ти не разбираш ли? Разплаках се пред две жени.
И на тях им хареса! Обмислям, дали да не изпадна в истерия. Хайде!
Не виждаш ли, че още съм емоционално обвързан с Френсис и децата?
Повече не искам да говоря за това.
Ще изтържа тенджерите и ще си измия косата.
Тенджерите и косата ти могат да почакат. Ти идваш с мен.
Никъде не отивам.
А аз какво да правя горе с две момичета?
Филикс, ако пропусна този шанс, никога няма да ти простя?
И няма да положиш никакво усилие за да се промениш?
И това ще е човекът, който ще бъдеш до края на дните ти?
Ние сме такива, каквито сме.
Етажите са 12, а не 11!
Ах!
"Здравейте, драги приятели на спорта.
Слуховете набират сила сред феновете на "Янките"
за евентуална размяна на великия Ханк Мунджийн
срещу трима неизвестни младоци и неопределена сума в брой."
"Мунджийн записа десет победи срещу едва три загуби през този сезон,
което, между другото, е висок показател и за двете лиги."
"Изглежда, че централата на "Янките" ще бъде бомбардирана с протести"...
Колко време още ще продължава това?
На мен ли говориш? Какво искаш да знаеш?
Искам да знам, дали ще ми говориш през остатъка от живота си, или да си взема радио.
Имаше възможност да говориш снощи. Умолявах те да дойдеш с мен.
Ето ти ключ от задната врата.
Придържай се към коридора и стаята и ще се отървеш без наранявания!
Това какво означава?
Ако искаш до живееш тук, не искам да те виждам, чувам, или подушвам как готвиш.
Сега, ако бъдеш така добър, махни спагетите от масата ми за покер.
- Какво смешно има?
- Това не са спагети а лингуини!
А сега са купчина боклук!
Ти си луд. Може да съм невротична откачалка, но ти си луд.
Аз съм луд? Това звучи доста смешно от устата на такъв психар.
- Това няма да го почистя!
- Обещаваш ли?
Не чу ли какво казах? Няма да чистя! Това си е твое мазало.
Виж! Погледни го само! Виси от стената!
Харесва ми.
И ще си го оставиш да си виси там, нали?
Докато стане твърдо и кафяво, и... отвратително!
- Отивам да почистя.
- Остави го така!
Докоснеш ли и едно парченце, ще те прасна право в синусите!
Оскар, стига вече! Престани!
Слушай... Защо не глътнеш едно успокоително?
Отивай си в стаята. Не ме ли чу?
Нека се успокоим, а.
Предупреждавам те, Филикс. Ако искаш да преживееш нощта,
по-добре дръж тази врата заключена. А и прозорците!
Добре, Оскар. Искам да знам какво става.
Нещо те накара да излезеш от релси. Какво беше то?
- Нещо, което направих или казах? Какво?
- Нищо не си казал. Не започвай пак, Филикс.
Оскар, какво има? От готвенето ли е? Или от чистенето? Или плаченето
Сега ще ти кажа! От готвенето, чистенето и плаченето...
От това, че говориш на сън.
От този любовен зов на лос, докато си чистиш ушите в два през нощта.
Не мога повече, Филикс. Не издържам вече.
Всичко, което правиш ме дразни.
А когато те няма, ме дразнят нещата които знам, че ще направиш.
Оставяш ми малки бележчици на възглавницата.
Казах ти 158 пъти вече - не понасям бележчици на възглавницата.
"Свърши ни корнфлейкса, F.U."
Отне ми три часа да се сетя, че F.U. значи Филикс Унгар.
Вината не е твоя, Филикс. Просто комбинацията е скапана.
Да, схванах картинката.
Дори още не съм обрисувал цялата картина.
В офиса имам написан на машина списък
на десетте най-дразнещи неща, които ме подлудяват.
Но това снощи беше номер едно!
О, братко, това беше номер едно! Най-голямата идиотщина!
Всичко бях уредил с момите-англичанки а свърших пиейки чай,
- разказвайки им историята на живота ти.
- Предупредих те да не уреждаш срещата.
Не насочвай пръст към мен, освен ако нямаш намерение да го използваш.
- Остави ме на мира, Оскар!
- Това какво е? Проява на характер?
Не съм те виждал истински ядосан откакто изпуснах пурата си в сместа за палачинки.
Оскар, караш ме да кажа нещо, което не искам, но може би трябва да го чуеш.
Ако нещо ти тежи на душата, освен ченето ти, давай!
Хубаво, тогава! Сам си го изпроси!
Ти си чудесен човек, Оскар! Ти направи всичко за мен!
Ако не беше ти, не знам какво щеше да стане с мен.
Да де ми място за живеене и нещо, за което да живея.
Никога няма да забравя това. Ти си най-добрият!
Някой затапи ли ме? Защото май съм го пропуснал.
И това ще стане, ей сега.
Ти, също така, си един от най-големите мърлячи на света.
- Не може да ти се има доверие никога.
- И това ли беше всичко?
- Ненадежден.
- Свърши ли? Давай! Сега си под пара!
Не, няма да продължавам. Вече те затапих. Харесва ли ти?
Добре! Защото сега, аз ще те затапя.
Цели 6 месеца живях в този апартамент с осем големи стаи.
Бях обезсърчен, отчаян и отвратен. А после се нанесе ти.
Най-скъпият ми и близък приятел.
И след едва три седмици близък личен контакт,
аз съм на ръба на нервна криза.
Направи ми една услуга. Премести се в кухнята.
Живей си с тенджерите, тиганите, черпаците, и термометрите за месо.
А като искаш да излезеш, звънни с хлопка, за да изтичам до спалнята.
Моля те учтиво, Филикс. Като приятел. Махни се от пътя ми.
Ходи по вестниците, моля те. Мил съм пода там.
Не се приближавай, Оскар!
Оскар, не се приближавай до мен!
Това е денят, в който ще те убия!
Оскар. Не, Оскар!
Удариш ли ме, ще си докараш чудесен съдебен процес!
Тея кучета трябва да са на каишка!
- Може ли да поговорим спокойно?
- Първо ще ти пусна кръв, а после ще говорим.
Спипах те, Филикс! Няма накъде да ходиш, освен надолу!
Полудя ли? Ако искаш да се бием, да отидем в дневната.
Не те искам в дневната си! Нито в спалнята, банята, кухнята,
или в цялата сграда. Изобщо не те искам.
- За какво говориш?
- Свърши се с брака ни, Филикс. Анулираме го!
Нима не разбираш? Вече не искам да живея с теб.
Събирай си нещата, опаковай ги в домакинско фолио и се махай!
- Наистина искаш да се изнеса?
- Истински, физически, незабавно!
- В тази минута?
- Да, сега веднага.
А ако можеш и по-скоро, ще съм ти благодарен!
Знаеш ли. Наистина мисля да си тръгна.
Този защо не ме чува? Знам че говоря. Познавам си гласа.
Защото ако наистина искаш да си тръгна, ще го направя.
Тогава тръгвай! Искам го, така че тръгвай! Кога тръгваш?
Леле, разбързал си се повече и от Франсис.
Можеш да се бавиш, колкото и тя ти позволи. Следвай обичайната си процедура.
С други думи, изхвърляш ме на улицата?
Не с други думи. Тези думи са съвсем точни.
Просто исках да съм сигурен. Нека тежи на твоята съвест.
Кое да ми тежи на съвеста?
Аз искам да остана и разчистя, различията между тях, но ти отказваш.
Дошло ми е до гуша от разчистването ти. Точно за това искам да си вървиш.
Но помни, че ти си отговорен, за това което ще стане с мен. Нека е на твоите рамене!
Какво да ми е на раменете? Задръж малко.
Защо не можеш да бъдеш изхвърлен като нормално човешко същество?
Кое да ми е на раменете?
Сега си тръгвам, по твое желание и повеля.
Ще се върна да си събера дрехите, или някой друг ще го направи.
Никъде няма да ходиш,
- докато не се отречеш.
- От какво да се отрека?
"Да е на твоите рамене." Какво, по дяволите, значи това?
- "Проклятието на хората-котки?"
- Не мога да изляза, докато си ми на пътя.
Така ли напусна и Френсис? Нищо чудно, че искаше да пребоядисва!
Ще намацам твоята стая с бронзово!
Ще се махнеш ли от пътя ми, моля те?
И къде ще отидеш?
О, престани, Оскар.
Това не те интересува наистина, нали?
Добре, Филикс, ти печелиш. Ще се опитаме да изгладим това. Върни се.
Филикс!
Филикс, върни се! Не ме оставяй така.
Казвам ти, тревожа се. Знам, че Филикс ще направи някоя глупост.
Ти просто си го изхвърлил?
Изхвърлих го. Признавам. Нека тежи на раменете ми.
- Кое да тежи на раменете ти?
- Филикс така каза! Питай него.
Той е някъде наоколо.
Той ни подлудяваше със салфетките и пепелниците си,
и със сандвичите с бекон, маруля и домат. Всички вие го казахте.
Не сме казали да го изриташ!
За кого мислите, че го направих? Направих го за всички нас.
Знаете ли какво замисляше за Петък за разнообразие?
Хавайско парти! Свинско печено, пържен ориз и ребърца.
Никой не играе покер така в Хонолулу!
- Той е самотен там някъде.
- Сега съм наистина разтревожен.
Защо тогава не спрем да се тревожим и не го потърсим?
И как ще го открием? Това е голям град.
Ще търсим циврещ мъж с куфарче. Хайде!
В участъка това няма да им хареса.
Не можеш да търсиш безледно изчезнал с открадната кола!
Можеш да ми го удържиш от данъците. Първо да проверим апартамента му.
Френсис не се е чувала с него откакто й поискал рецептата за шницели.
- Сега накъде?
- Карай по крайбрежната.
Това е глупаво, Оскар. Защо не се обадим на ченгетата?
Пали колата!
Какво правиш, Мъри?
Арестувам ги в извънработно време. Хванах ги да играят хазарт.
Вече претърсихме Уест Сайд.
Защо да не се върнем и да изчакаме нещо да се чуе?
Страхувам се точно да не чуем нещо.
- Беничкият.
- Ще престанеш ли да го повтаряш?
Ами аз? На раменете ми тегне това гадно проклятие.
Нека се връщаме, Оскар. Той ще се появи.
Познавам го. Ще се самоубие само за да ми направи напук.
После призракът му ще се върне за да броди след мен и да чисти.
Хайде, Оскар! Изиграй една-две ръце. Ще те разсее от Филикс.
Тогава престани да споменаваш името му.
Знам какво си мислите, но не сте прави.
Вината си е негова, не е моя.
Изобщо не трябваше да се нанася тук.
Трябваше да остане при Бланш.
- Защо при нея?
- Защото му е жена.
Бланш е твоята жена. Неговата се казва Френсис.
Ти на умник ли се правиш? Играта свърши. Дайте си ми картите.
- Повече не искам да играя.
- Дори не сме започнали.
Няма да се тревожа за него! Него не го е грижа за мен.
Сега ходи по улиците, цупи се и се забавлява чудесно.
- Мирише ми на спагети.
- Не са спагети, а лингуини.
- Не ти ли пука какво става с Филикс?
- Мислех си че не се тревожиш.
Не се тревожа, по дяволите! Даже никак.
- Обзалагам се че е той!
- Казах ви, че ще се върне.
Вини, отвори вратата! Играйте все едно нищо не се е случило. Раздавай!
OK, отваряй.
- О, здравейте.
- Здравейте?
Здравей, Сесили.
Гвендолин. Моля, не ставайте. Мога ли да поговоря с вас, г-н Медисън?
Разбира се, Гвендолин. Какво се е случило?
Мисля, че знаете. Дошла съм за нещата на Филикс.
- Моят Филикс?
- Да, Филикс Унгар.
Този мил, измъчен човечец, който в момента излива душата си прд сестра ми.
Гвен, Филикс не иска да остане. Моля те, вразуми го.
Моля ви, срамувам се. Мога да отида в хотел.
- Има достатъчно място на дивана.
- Само ще ви се пречкам.
Как изобщо можеш да пречиш на някого?
- Искате ли един списък написан на машина?
- Не казахте ли вече достатъчно.
- Моля те, само за няколко дни.
- Докато не се уредиш.
- Моля те, ще сме толкова щастливи.
- Може би само за няколко дни.
- Това е великолепно!
- Върви си събери нещата.
- Ние ще почистим къщата.
- И ще сготвим вечеря.
Ще е толкова хубаво отново да имаме мъж в къщата.
Приятна вечер, господа. Извинете ни, че прекъснахме партията бридж.
- Чао-чао.
- Чао-чао.
Какво ви казах? Тихите води са най-опасни.
Какви мили момичета.
Филикс, наистина ли ще се нанесеш при тях?
Само за ден-два, а после ще си взема моя бърлога.
- Няма ли да ми благодариш поне?
- За какво?
За двете най-хубави неща, които направих. Че те приех и после те изхвърлих.
Прав си! За всеки мъж е достатъчно да го изхвърлят два пъти.
В знак на благодарност, вдигам проклятието.
Бъди благословена и ти благодаря, Зла вещице от Севера.
Вероятно са момичетата. Мразят когато закъснявам за аперитива.
Жена ти е.
Направи ми услуга. Кажи й, че не мога да говоря с нея сега.
Кажи й, че ще й се обадя след ден-два защото имаме да обсъждаме куп неща.
И че ако звуча различно,
то е защото вече не съм онзи, когото изхвърли преди три седмици.
Ще й го кажа, като се видим. Жената на Оскар е на телефона.
Здравей, Бланш.
Да, знам прекрасно защо се обажгдаш.
Получи чековете ми, нали? Значи сега сме квит.
Не, не съм ги спечелил на надбягвания.
Просто се храних повече у дома напоследък. Не е нужно да ми благодариш.
Просто правя каквото е правилно. И от твоя страна много мило.
Лека нощ, г-н Мадисън.
Ако имате нужда от основно почистване, взимам долар и половина на час.
Да, OK.
Ще говорим пак утре вечер. Целуни децата от мен. Лека нощ, Бланш.
Филикс, ами следващия петък? Няма да развалиш играта, нали?
Аз? Никога! Браковете може и да се разпадат, но играта трябва да продължи.
Сбогом, Френсис.
Сбогом, Бланш.
Какво ще правим сега? Ще си висим или ще поиграем покер?
Да поиграем!
И, момчета, внимавайте с угарките. Това е моят дом, а не някаква кочина.
Миза четвърт долар, приятели.
Превод и субтитри: Wishbone