BBC The Planets - Part 2 - Terra Firma (1999) Свали субтитрите
роботизиран космически кораб прелетя близо до планетата Юпитер.
Там той откри неизследвано тяло с размери като нашата луна.
На този малък свят...
той откри нещо невероятно.
П
ПЛ
ПЛА
ПЛАН
ПЛАНЕ
ПЛАНЕТ
ПЛАНЕТИ
ПЛАНЕТИТ
ПЛАНЕТИТЕ
ТВЪРДА ЗЕМЯ
Ние живеем на активна планета.
Самият камък е жив.
Земята изригва лава,
за да създаде нова почва.
Това е гледка, към която можем да изпитваме само страхопочитание.
За мен би било поразително да погледна във вътрешността на кратера на някой вулкан
и да видя лавата, бушуваща вътре. Това е като да видиш кръвта на планетата.
За геолог като Джим Хед...
Земята е вдъхновение да продължи напред.
Какво има на другите планети?
Дали има лава? Вулкани?
Дали щяхме да намерим корита на океани?
Нямахме никаква представа.
Историята на нашата планета е описана върху камъните й.
Повече от милион години, планински области са се издигали.
Цели континенти са изчезвали.
Така ли щеше да бъде и на другите светове?
Небесният партньор на Земята е Луната.
Едва ли може да е много по-различна.
Нищо не се е случвало на този прашен свят милиони години.
Неговата обвивка показва само множество метеоритни удари.
Историята на другите планети сигурно също се крие в тяхната повърхност.
Но те са толкова далеч, че изглеждат като малки светли точици.
Астрономите продължително наблюдавали планетите,
но само една могли да различат. От разстояние тя изглеждала като Земята.
Това бил червеният диск на Марс.
Преди около столетие италианският астроном, Джовани Шиапали
започнал да прави диаграма на тъмните и светли области на Марс.
Неговите карти били най-доброто, което сме имали до полета на сондите.
През 1964 г., Наса изстреля Mаринър 4.
Мисията му е да прелети около Марс
и да изпрати обратно снимки на планетата.
Мисията е истински успех,
но неясните кадри не показват нищо интересно.
Само кратери като тези на Луната.
Астрономите са убедени, че сондата е наблюдавала погрешното място.
Брад Смит с години е наблюдавал Червената планета.
Той си мислел, че знае къде теренът е най-особен.
За следващата мисия, от НАСА го помолили да ги напътства.
Аз наблюдавах Марс доста време през телескопи
и забелязах, че някои региони бяха непостоянни.
Те се променяха през сезоните и имаха цветове.
Ние мислехме, че те са особено интересни.
Настроих целта така, че Маринър 6 и 7
да могат да наблюдават тези области по време на полета.
Докато Mаринър 6 и 7 се надпреварваха към Марс,
те показаха обекти, които изглеждаха като планини,
тъмни равнини, дълбоки каньони.
Но когато близките кадри бяха готови,
Брад и НАСА отново са разочаровани.
За съжаление повърхността е пълна с кратери.
Има тъмни и светли области,
но все още прилича много на Луната.
Убедени, че трябва да има нещо повече от кратери,
НАСА опитаха отново.
Само че този път действаха на сигурно.
Mаринър 9 не беше просто сонда-еднодневка
Проектиран е да влезе в орбита около Марс
и да заснеме цялата повърхност.
Но докато сондата се приближава,
започва да се раздвижва голяма пустинна буря.
Аз наблюдавах планетата, надявайки се, че бурята няма да е голяма.
но само след няколко дни,
блестящият облак от прах се разви.
Знаехме, че ще е голяма буря.
Тя се разстла по планетата,
покривайки всичко.
Mаринър изчаква бурята.
Тогава вижда нещо да се показва през прахта.
Ние видяхме тези 4 черни точки.
Не бяхме сигурни какво точно са те.
Един от нашите колеги посочи няколко,
които изглеждаха като върхове на вулкани.
Той предположи, че всъщност тези вулкани са толкова високи,
че се показват над праха.
Докато праха се отдръпваше, четирите точки се показаха по-ясно.
Те бяха вулкани.
И бяха огромни.
Най-големият от тях е кръстен "Olympus Mons".
Той е висок 23 км...
три пъти колкото Еверест.
Марс не е просто още една луна.
Това е истински свят.
Геолозите са изпълнени с желание да направят сравнение със Земята.
Джим Хед тръгва право към най-големите вулкани,
които знае от Хаваите.
Спомням си, когато Olympus Mons се показа от облаците.
Този вулкан беше грандиозна гледка.
Не можех да дочакам да отида на Хаваите,
за да почувствам и видя в преспектива нещо, което вече знаех.
Ние сме на ръба на един от най-големите земни вулкани.
Той е нищожен в сравнение с Olympus Mons.
За да пропътуваш от кратера на Olympus Mons
до единия му ръб трябва да вървиш поне 480 км.
А между ръбовете има дупка с размера на Франция,
покрита с бушуваща лава.
Но тези вулкани не са всичко.
Докато праха се сляга, камерите на Маринър 9 заснемат хиляди други картини.
Започва да се оформя един нов свят.
НАСА повика друг тип учени...
планетни геолози.
Докато това нещо започваше да се оформя, ние видяхме много от характерните особености.
Това беше първият път,
Бил Хартман Planetary Science Institute, Аризона Това беше първият път,
Бил Хартман Planetary Science Institute, Аризона когато Марс се оформи пред очите ни.
Бил Хартман Planetary Science Institute, Аризона Ние видяхме характерните черти на неговия релеф.
Ние видяхме характерните черти на неговия релеф.
Нищо такова не беше виждано до днес.
Беше исторически момент.
Започваш като с портокал,
Юри Ван Дер Воуд NASA jet Propulsion Laboratory Започваш като с портокал,
Юри Ван Дер Воуд NASA jet Propulsion Laboratory
Юри Ван Дер Воуд NASA jet Propulsion Laboratory белейки кора след кора
белейки кора след кора
и откриваш каква всъщност е планетата.
Kогато камерите на Маринър се насочват към вътрешността,
откриват огромна цепнатина.
Всеки ден получавахме нова мрежа от изображения.
Майк Малин Malin Space Science System, Калифорния Докато се подреждаха се питахме: "Погледни, докъде ли стига това?"
Докато се подреждаха се питахме: "Погледни, докъде ли стига това?"
Пукнатината раздираше...
около 1/8 от планетата.
Открито е най-голямото геологично образувание, виждано досега.
Долините Маринерис се простират на 8 400 км дължина,
в най-широката си част са около 160 км
и са дълбоки - поне до 9,6 км.
По мащабите на САЩ.
Там може да се побере...
Сан Франциско, а също и Ню Йорк.
Цепнатината би могла да обходи САЩ от край до край.
Този малък каньон тук
е с размера на Гранд каньон.
Най-вероятно долините Маринерис са се образували,
когато четирите огромни вулкана от север
са избухнали, набраздявайки цялата кожа на планетата.
Марсианската геология е изписана по скалите и прави Земята да изглежда твърде млада.
Образувания като долините Маринерис и Olympus Mons...
са завършили оформянето си преди милиарди години.
Това предполага, че повърхността на планетата не се е премествала,
за разлика от движещите се континенти на Земята.
Маринър 9 замина в търсене на следи от геологическа активност...
и ги намери.
Планетата е била много активна, имала е бурно...
протичащ геологически живот
дори в по-съвременните...
геологични години.
Но това ли е всичко?
Дали Марс е само гробище на геологични образувания
или вулканите му още са активни?
За да разбере това, сондата трябва да кацне на повърхността.
Гари Фосен е учен, работил за мисията.
Целта на Викинг бе за първи път
да се направят проучвания директно на повърхността.
Маринърс бяха в орбита или прелитаха покрай планетата,
а идеята беше сонда да кацне там долу...
По важност тази мисия бе като Колумбовата.
Бях ужасен от мисълта, че кацането може да е неуспешно,
защото бях отдал твърде много от живота си...
в името на този исторически момент.
4 721 метра в секунда...
915 метра...
На 20 юли 1976 г.,
Викинг прониква през горните слоеве на атмосферата...
и започва да се спуска.
Когато кацането се осъществи, това беше...
за около 2 минути.
Можех да видя очакванията, изписани по всяко лице.
18 минути отнема на сигналите от Викинг да пропътуват обратно до центъра за контрол.
Нищо друго не оставаше.
Когато се осъществи съприкосновението щях да експлоадирам.
Имахме съприкосновение.
Изглежда добре.
Мисълта, че сме вече в историята
с осъществяването на първото кацане на Марс беше вълнуваща.
Сега започва голямото чакане.
Как ли изглежда повърхността?
Дали прилича на познато от Щатите място:
пустинно, прашно, пясъчно?
Знаехме само, че трябва да е червена.
Час след кацането на Викинг,
започват да пристигат първите черно-бели фотографии.
Линия след линия се разкрива повърхността на Марс.
После идват цветните изображения.
Повърхността е покрита с разхвърляни скални блокове, някои от които тъмни и порести, очевидно вулканични.
Трябва да са захвърлени чак дотук от вулкани.
Знаехме, че тук има вулкани, но да видим парчета от тях беше много вълнуващо.
Но откога парчетата са захвърлени тук?
Викинг е натоварен със задачата да открие дали Марс е все още активен.
сеизмометър ще измери има ли трусове на повърхността.
Викинг слуша и чака,
но не усеща нищо.
За всички тези зрелищни вулкани и цепнатини,
изглежда, геологическата активност е останала в миналото.
Предаваме съобщение на ТАСС... (Телеграфната Агенция на Съветския Съюз)
В Съветския Съюз...
беше изстреляна космическа ракета...
с междупланетна космическа станция...
в посока към планетата Венера!!!
Докато американците хвърлят всичките си усилия към Марс,
руснаците се целят във Венера.
Този свят е голям почти колкото Земята
и геолозите винаги са мислели за нея като за свят-близнак.
Но Венера не е лесна цел.
Повърхността е скрита зад тънка завеса от облаци,
но зад тази наглед спокойна външност,
условията са като в Ада.
Атмосферното налягане вече е смазало три съветски сонди.
Но с тази висока цена руснаците научават, че температурата на повърхността е около 500°C.
През 1975 г., те опитват отново.
Екипират сондата си с камера.
Надяват се да се задържи достатъчно дълго, за да изпрати поне една снимка от повърхността.
Ръководителите на мисията не искат никой да научи, ако нещо се провали.
Изхождайки от съображението,
да не ни обвинят в нещо, което има връзка с изображенията
аз нарекох тези камери...
телефотометри или контрастомери.
Секунди след кацането сигналите показват, че всички системи на Венера 9 работят.
На повърхността температурата е по-висока отколкото в пещ.
Дали сондата ще може да изпрати изображения?
Знаете ли, тази стая, където стоеше мониторът...
и където излизаше тази хартия,
Михаил Маров и Арнолд Селиванов Venera Mission Engineers и където излизаше тази хартия,
Михаил Маров и Арнолд Селиванов Venera Mission Engineers
Михаил Маров и Арнолд Селиванов Venera Mission Engineers то това беше...
то това беше...
мястото, към което се стремяха много хора
но ние рязко ограничихме достъпа...
и имаше само няколко човека
защото ние самите все още се бояхме да повярваме, че наистина всичко това се е случило.
Камерата е запечатала размити изображения на някои скали.
Това са най-първите снимки от Венера.
Но това е само един измъчен бегъл поглед.
Със следващата сонда, руснаците се надяват на нещо по-добро.
При кацането всички системи докладват изправност,
но не показват повърхността.
Саша Василиевски е в екипа, който полага усилия да разбере какво не е наред.
Имахме технически срещи и дискусии,
на които шефа на конструкторите каза:
Mисля, че сме кацнали...
в нещо полутечно и лепкаво.
А млад, непристоен глас добави:
"Да сър, в лайната."
Но сондата не е потопена.
Огромната горещина на повърхността е разтопила обектива на камерата.
Три години по-късно, друга двойка сонди се насочва към Венера.
Този път те заснимат красиви гледки на потоци от разтопена лава.
Но когато сондата опитва да вземе проба от скала,
капачката на обектива се обръща в опита да го заобиколи.
На Венера 13 и 14...
има специални устройства за измерване на електрическите
и механични свойства на повърхността.
Тази ръка поставя устройството на повърхността, за да измерва.
Венера 13 го направи по перфектен начин,
но то попадна върху изпадналата капачка.
И така, ние измерихме електрическите и механични свойства
на нещо, което си носехме от Земята.
На повърхността на Венера сондата оцелява само за час, най-много два.
Трябва да се намери друг начин да надникнем през облаците на Венера.
През 1989 г., НАСА изстреля Магелан.
Той не направи фотографии,
но успя да сканира планетата с радар и да установи контурите на повърхността,
прорязвайки облаците, все едно ги няма.
Имахме възможност да обиколим кълбото много пъти на ден
и да изградим картина на най-общата геология на Венера.
Магелан започва да изпраща тонове от данни.
Цяло поколение геолози са нужни за обработката им.
Когато дойде първото изображение бях в офиса, в 4 ч сутринта.
Гледах първата диря от повърхността.
Елън Стофан NASA Jet Propulsion Laboratory Гледах първата диря от повърхността.
Виждайки тези удивителни подробности, си казах:
"Аз съм първият, който ги вижда".
и се почувствах като откривател.
Първото изображение показва, че Венера има много общи черти със Земята.
Taм има дълги планински вериги, някои от които, почти еднакви с Хималаите.
Има дълги разседи, които
изглеждат почти като земните.
Има множество огромни вулкани, някои от които
доста по-големи от земните, други с подобен размер.
Но се откроява и съвсем различен на вид пейзаж.
Като например огромни кръгли образувания.
Смятам, че са с големина около 150-200 км.
Заобиколени са от хълмове,
които са доста високи, приличат на планини.
Те подсказват, че по цялата повърхност има вулкани.
Какъв процес би трябвало да ги формира?
Досега не бях виждала нищо подобно на това.
3-D изображенията разкриват гигантски мехури,
които процеждат лава през всяка пукнатина.
По този начин повърхността на Венера изглежда като прорязана от канали.
Те изглеждат като дълги течащи реки...
поради високите температури на повърхността,
тук няма вода, която да ги образува.
Най-вероятно са образувани от лава.
Други вулканични формирования изглеждат като палачинки.
Имат гладка повърхност.
Сякаш някой е подхвърлял палачинки, а те са изпаднали върху повърхността.
Други пък приличат на смачкани дървеници.
Навсякъде се виждат вулканични образувания,
но течащите, необикновени канали са преобладаващите вулканични форми.
Като цяло не бяхме подготвени за всичко това.
Интригуващо беше да разглеждаме повърхността,
която, както се каза, би трябвало да е подобна на земната.
Но не беше. Как се бяха развили събитията там? Това е загадка.
Това прави Венера толкова интригуваща.
Кога вулканите са формирали повърхността?
Геолозите се опитват да открият действащи все още кратери.
Когато получихме цялостната картина,
гледахме за райони с висока или ниска концентрация на кратери,
бележещи стари и нови епохи.
Съдейки по Луната, Марс или Меркурий,
колкото повече кратери има в даден район, толкова по-стар е той.
По-малкото кратери индикират по-млад район.
Изумително, но тук кратерите са разхвърляни почти произволно.
Не може образуванията от цялата планета да са от една епоха - размерът й е като на Земята.
Как може цялата повърхност да е образувана по едно и също време?
Това е неразбираемо.
Какво трябва да се е случило
с планетата, за да оформи цялата повърхност за едно и също време?
Мистерия, в чието разгадаване никой не е сигурен.
Джим Хед Brown University, Rhode Island Не бе виждано нищо подобно.
Джим Хед Brown University, Rhode Island Може би Венера е била прекроена в резултат на катастрофа
Може би Венера е била прекроена в резултат на катастрофа
преди стотици милиони години.
Теорията, че Венера е изкипяла цялата, превръщайки се в планетен поток от лава
все още горещо се дебатира.
Но ако се е случило така и тя все още изтива,
дали ще изригне повторно?
Би било вълнуващо да намерим действащ вулкан на Венера,
за да кажем: "Това е доказателство. Венера е още активна."
Тя е точно като Земята...
а не мъртва планета, все още жива, все още активна.
Бих дал много,
за да открия това.
Магелан сканира планетата от четири години,
но не намира пресни потоци от лава.
Венера може и да е активна,
но все още не ни е дала знак за това.
Ако обикаляте около Земята една година,
може и да не забележите вулканична активност.
Трудно е да се каже...
като опитваш да намериш пушещ кратер на вулкан.
Независимо, че бе разгадана донякъде от Магелан,
Венера остава планета забулена в тайнственост.
Земята ли е единственото място, където геолозите откриват активни вулкани?
Започва да изглежда точно така.
Другата скална планета е Меркурий,
но това е малък свят,
незабележимо по-голям от нашата Луна.
Повърхността му е покрита с кратери и изглежда мъртва.
Никакъв вид геологична активност не е открита и на Марс - лицето му е чисто.
Отвън е горещо като в пещ,
а вътрешността е дяволски студена.
Не може да има геология на Юпитер и останалите планети-гиганти...
те нямат твърда повърхност.
Около тях има и твърди скали.
По пътя си оттатък Юпитер, Вояджър прелита покрай неговите луни.
Никой не очаква интересна геология на тези светове.
Очаквахме да са малки колкото нашата Луна,
Лари Содерблом US Geological Survey, Аризона Очаквахме да са малки колкото нашата Луна,
Лари Содерблом US Geological Survey, Аризона да бъдат лишени от геологическа активност.
Лари Содерблом US Geological Survey, Аризона Очаквахме да...
Очаквахме да...
съдържат запазени следи от много ранната Слънчева система
процеси на въздействие и сблъсъци.
Въпросите, които пораждат...
са интересни за геолозите по Слънчевата система.
Нищо, което би предизвикало по-широк интерес.
Първо прелетяхме покрай Калисто.
Тя беше това, което очаквахме.
Калисто е тъмна и ледена.
Както на Меркурий, осеяната с кратери повърхност не беше променяна от милиарди години.
Следващата луна - Ганимед е най-голямата в Слънчевата система,
но и тя съдържа твърде малко изненади.
Най-близо до гигантската планета кръжи Йо.
свят с размера на нашата Луна.
Ако я наблюдаваме от голямо разстояние,
виждаме множество тъмни петна по повърхността,
за които мислехме, че са кратери, резултат от сблъсъци.
Вояджър изпрати няколко изображения, отминавайки Йо
и учените се съсредоточиха само върху Юпитер.
Междувременно един от инженерите които се занимават
с рутинната поддръжка на сондата.
Около 9 ч сутринта пристигнах в залата за управление.
Линда Хайдер Voyager Navigation Engineer Записът с изображения, които сондата бе изпратила предишния ден бе на бюрото ми.
Записът с изображения, които сондата бе изпратила предишния ден бе на бюрото ми.
Заредих ги в компютъра и започнах да ги разглеждам.
Видях, че Йо беше като полумесец,
каквато често е нашата Луна в нощното небе.
Увеличих яркостта.
Изведъж в близост до Йо се появи голям обект,
когото не можах да разпозная
и никога не съм очаквала да видя там.
Това напълно завладя вниманието ми.
Исках да разбера какво е.
Запитах се: "Господи, какво е това?"'
Отговорът, който първо ми дойде наум,
беше, че това изглежда като друга луна, криеща се зад Йо.
Но там нямаше друга луна,
нито пък камерата грешеше.
Линда Хайдер заключава, че този обект трябва да е част от Йо.
В действителност беше трудно да го приема,
защото съотнесен към Йо, размерът му беше огромен.
Когато го проучих, открих, че този голям, странен обект
е точно съвпадащ и попада над образувание с формата на сърце върху Йо.
Бях открила огромна струя пара
от вулканично изригване, издигаща се на 270 км
над повърхността и падаща обратно надолу.
Бях открила първото досега
вулканично изригване на свят различен от Земята.
Не очаквахме да открием...
вулканично изригване,
бълващо материя от кратера
на височина от около 200 мили или
300 километра.
Струята има бързината на изстрел от много мощно оръдие.
И се връща, разбира се, със същата скорост.
И така, не е здравословно място за стоене на повърхността на Йо.
Цялата повърхност на Йо е покрита с вулкани.
Луната е залята от много цветни потоци от лава.
Защо Йо е активен свят?
Тя има размера на нашата Луна.
Би трябвало да е студена отвътре.
Начело на снимачния екип на Вояджър е Брад Смит.
До този момент той се е концентрирал върху атмосферата на Юпитер.
Сега Йо привлича вниманието му.
Йо е малка.
Там няма достатъчно радиоактивни материали
да нагреят скалите както на Земята.
Така че не очаквахме вулканична дейност на Йо.
Обяснението е намерено на нашата Луна.
Учен от НАСА в Калифорния го предсказа.
Силата на гравитацията на Луната
задвижва океаните на Земята.
Представете си каква
сила на Юпитер, който е 300 пъти по-голям от Земята,
може да причини това на Йо.
Обикаляйки около Юпитер,
Йо го доближава повече с единия, отколкото с другия си край.
Това променя силата на привличане от Юпитер
и резултатът прилича на изстискване на лимон.
Физикът Рей Рейнолдс осъзнава,
че триенето от постоянното изкривяване, причинено от Юпитер,
загрява вътрешността на Йо до невероятни температури.
Прилагаме числените стойности спрямо нашия екватор
и получаваме хиляди градуси
за повърхността на нашия спътник.
В съзнанието ни се появяват изригващи вулкани.
Но никой не е подготвен за яростта
на изхвърлящите сяра вулкани, които Вояджър откри.
Йо е извънредно активна във вулканично отношение.
По-активна отколкото Земята
и другите тела в Слънчевата система.
Няма нищо подобно на нея.
Повърхността й е изцяло покрита
с вулканични късове.
Най-накрая геолозите откриват активен свят,
променящ се пред очите им.
Ако днес начертаем карта на Йо,
утре тя ще бъде безнадеждно остаряла.
Йо не е единствената изненада, която Вояджър открива сред луните на Юпитер.
Следващ е яркият диск на Европа.
Европа се оказва изненадващо гладка.
Има малка или съвсем никаква топография.
Ако я смалим, ще прилича на билярдна топка.
Защо това е така, можем само да гадаем.
Погледната отблизо повърхността е смайваща.
Откриваме поразителна липса на кратери.
Също така откриваме големи линейни образувания,
които изглеждат като пукнатини по повърхността.
Рейнолд смята, че тези пукнатини може да са резултат от гравитацията на Юпитер,
точно както и при Йо.
Но има и друга любопитна подробност.
Повърхността на Европа е от лед,
който може да бъде стопен по-лесно от скалите на Йо.
Изчисленията показват, че има голяма вероятност
да има океан под тънката покривка от лед.
Изображенията от Вояджър
са твърде груби, за да докажат или опровергаят теорията за скрит океан.
20 години по-късно друга сонда - Галилео
е там, за по-близък поглед.
Отблизо повърхността на Европа изглежда като полудяла настилка от лед.
Има гигантски айсберги...
и мрежа от пукнатини на местата, където вероятно гореща вода избликва отдолу
и веднага замръзва на повърхността,
също като лавата от пукнатините на Земята.
Вместо горещи каменни късове на повърхността излиза вода.
Принципът е същия.
Отдолу под кората има течност.
От време на време тя изригва и се стича по повърхността
по начина, по който лавата тече на Земята.
Все още не е забелязано действително ледено изригване,
но Европа откри възможността за съществуване на напълно нов вид геологична активност.
С отиването на сондите все по-далеч...
ще бъдат открити и други ледени светове.
Сред луните на Сатурн и Уран, има белези за странни геологични събития.
Но изглежда са се случили преди цели геологични епохи.
Десетилетие след срещата си с Юпитер,
Вояджър среща Тритон. Луна на Нептун.
Доближавайки Тритон,
става очевидно, че той е много малък обект.
Покрит е с блестяща материя.
Това го прави много студен.
Най-студеното нещо, с което сме се сблъсквали
в Слънчевата система.
Тритон е толкова студен,
че дори неговата тънка азотна атмосфера
замръзва и заприличва на ледена шапка, всяка зима.
Да очакваме...
геологична активност на такава повърхност
би било... откачено.
Но когато Вояджър се доближава,
вижда тъмни шарки по ледената шапка.
Белезите трябва да са разположени по повърхността на скорошния лед.
Те трябва да са лежали долу в недалечно минало.
Това означава, че са причинени от нещо
като активен процес.
Лари Содерблом прекарва два месеца
в проучване на снимки от Тритон преди да ги забележи.
Той наглася изображения, взети под различен ъгъл,
така че да получи 3-D изображение на повърхността.
Изведнъж вижда нещо, което сякаш се изправя изпод леда.
Един следобед бяхме смаяни...
от откриването...
на гейзер изригващ над...
ледената шапка на Тритон.
Гейзери - фонтани от материя,
достигащи 5 - 10 км
над повърхността.
Дори в този тъмен ъгъл на Слънчевата система...
немощната топлина от Слънцето достига до ледената шапка на Тритон.
Затопля течния азот покрил отдолу повърхността
до точка, в която избухва...
и изригва в космоса
преди обръщането на височинните ветрове на Тритон под определен ъгъл.
Ако последната дума...
в посланието на Вояджър е Тритон,
тогава няма значение къде ще отидем из вселената,
очаквайки неочакваното.
Промениха се всичките ни представи за това какво е вулканизма.
Класическата теория преди Вояджър беше,
че вулканизъм - това са горещи камъни, изригващи от вътрешността на планетата.
Вояджър ни показа, че със същия успех е възможен вулканизъм от други материали.
На Йо видяхме разтопена сяра - серен двуокис.
На Европа водата е важен елемент.
На Тритон течният азот е елементът,
участващ при вулканичната дейност.
След толкова много удивителни открития от другата страна на Слънчевата система,
сега геолозите се обръщат към съседните на Земята планети.
През 1997 г., НАСА се връща на Марс
посредством нов орбитален спътник,
който фотографира повърхността невероятно подробно
Mars Global Surveyor може да отличи отделни каменни блокове
и да види местата, откъдето са се търкулили надолу.
Това вятър ли беше или малък трус?
Ако има активност на Марс,
Global Surveyor би я открил.
Това, което сега виждаме от Марс е като да гледаме
от хеликоптер сравнено с гледката от космически кораб.
Цялото схващане за Марс
Бил хартман Planetary Science Institute, Аризона Цялото схващане за Марс
Бил хартман Planetary Science Institute, Аризона става по-различно, когато се заемаме с подробностите, видяни сега.
става по-различно, когато се заемаме с подробностите, видяни сега.
Току-що се бяхме заели с това и вече имахме усещането, че знаем какво става на Марс.
Скоро ще имаме карта на Марс
толкова подробна, колкото и на Земята.
С пристигането си на Хавай се промени цялото ми бъдеще.
Разхождах се по острова и
виждах, че е от калибъра на Марс.
Това е вълнуващо и ни сближава.
Все едно се разхождах по марсианската повърхност.
Това е начинът да работиш с планетите.
Те са извънземни обекти и ти знаеш малко за тях.
В геологично отношение обаче, виждаш все стари приятели:
вулкани, потоци от лава, пясъчни дюни.
И тогава, малко по малко се пренасяш там.
Мечтая да стъпя на Марс.
Би било удивително.
Скоро някой ден сондите ще се завърнат и към Венера.
Може би ще оцелеят достатъчно дълго във враждебната атмосфера,
за да ни покажат изригване на вулкан.
Сега знаем, че Земята е само една от цяло семейство активни светове.
Но геолозите няма да разберат никога истинската природа на останалите планети.
Докато не докоснат материал, идващ от дълбините им.
Великият финал все още предстои.
Ако всичко върви по план,
сондата Галилео ще завърши мисията си и хилядолетието
с един спиращ дъха сензационен номер, неизпълняван досега.
С изчерпано гориво и подложена на критична радиация
умиращата сонда ще се гмурне стремително във врящата паст
на изригващ вулкан на Йо,
подавайки на геолозите с последното си издихание техния Свети Граал,
вътрешността на един различен свят.
Превод от английски: Pissana_Svetlana Руските части: Valeri_ab
Редакция и тайм-код: Nikra Studio ® © 2004г.