BBC The Planets (1999) (Planets7_Bg.sub) Свали субтитрите
През юли 1976 г., космическият кораб на НАСА Викинг 1
прави монументален опит.
От стотици години, откакто са били открити първите планети,
хората си задават един въпрос.
"Има ли живот на Марс?"
Този въпрос е задаван в цялата ни история.
За първи път погледнахме сериозно на възможността за съществуването
на живот, различен от земния.
Можете ли да си представите какво изпитахме аз и моят екип,
когато разбрахме, че има признак за това и скоро ще получим отговор?
ПЛАНЕТИТЕ
ЖИВОТ
Има едно нещо, което отличава нашата планета от останалите.
На Земята има живот.
Но това ли единствената люлка на живот
в една иначе безплодна Вселена?
Навярно това е най-великият въпрос на епохата.
Фундаменталният въпрос е: Сами ли сме ние?
Единствено на Земята ли има живот?
Когато погледнем към небето
и видим всички тези планети и звездите
ние се питаме, "Има ли живот там?"
Всичко, което имаме е примера на Земята.
Дори да открием и най-малкия прост микроб на някой свят,
различен от всички познати тук,
това ще е доказателство, че има живот поне на две места.
И от това ще следва, че може би Вселената е пълна с живот.
Дори и да има някъде живот, все още няма знак за това.
От десетилетия сателитните чинии сканират небето,
слушайки за съобщения от галактиката.
Засега нищо не е чуто.
Но с настъпването на космическата ера,
най-накрая ние можем да отидем и да проверим.
През 1962 г., Америка изпраща Маринър 2 на Венера.
Венера дава всички признаци да бъде небесния близнак на Земята.
Но повъхността и е скрита зад плътни облаци.
Какво лежи отдолу е една изкусителна тайна.
Някои си представят, че там има вдигащи пара блата,
мъгливи убежища, пълни с живот.
Други смятат, че облаците са причинени
от простиращи се по цялата планета прашни бури и това е един изгорял пустинен свят.
Маринър 2 е създаден, за да разкрие дали това е така.
Той носи със себе си надеждите на първия космически биолог
д-р Карл Сейгън.
Предложени са много теории за околната среда на Марс.
Обаче новите данни елиминират някои от тях.
Измерванията, направени с радиотелескоп показват,
че има области на Венера,
където температурите са по-високи от 320 градуса по Целзий.
Напълно е възможно горещите области да съществуват
на голяма височина, в йоносферата на Венера.
Температурата на повърхността би трябвало да прилича на земната
и е възможно там да съществува живот.
Но Маринър 2 открива, че повърхността на Венера
изгаря в температури от порядъка на 450 градуса по Целзий.
Животът тук е немислим.
Къде другаде да надникнем?
Меркурий е гола скална топка, напичана пряко от Слънцето.
Юпитер дава по-добри изгледи.
Някои биолози си преставят форми на живот,
носещи се из неговите облаци подобно на балони с горещ въздух.
Но когато първата сонда отива там,
открива зверски условия.
Облаците са изтъкани от свръх загрят амоняк.
Те не биха могли да поддържат живот.
Пратениците до планетите изпращат разочароващи данни.
Космосът е необитаемо място.
Но има един свят, който запазва своето очарование за нас.
Вече повече от столетие човечеството мечтае да стъпи на Марс.
Борис Черток е привлечен от него за първи път през 1924 г.,
когато гледа филма "Аелита" -
история за красивата марсианска принцеса.
Аелита - такава поразителна красавица
Ако на Марс има такива красавици то си заслужава да се занимаваме
с междупланетни пътешествия ...
Не знам защо, но ние всички бяхме уверени,
че на Марс категорично има живот и цивилизация.
Като момче Черток мечтае Марс да има живот.
До голяма степен тези мечти се дължали на един романтик- астроном.
През 1894 г. един бостънец пътува за Флагстаф, Аризона
и създава там обсерватория.
Пърсивал Лоуел научава от европейски астрономи,
че Марс е пресечен надлъж и нашир от прави линии.
Той е чул, че ги наричат канали.
Той е толкова обзет от идеята
за марсианската цивилизация, построила каналите,
че започва системно да изучава планетата,
правейки карта на тези предполагаеми водни канали.
Той прави най-добрата карта за столетието.
Първата мисия до Марс е готова да стартира през 1961 г.
Борис Черток вече е пораснал
и е вторият човек в Съветската космическа програма.
Подготовката мина с големи трудности
защото ние още нямахме никакъв опит
a и цялата апаратура не беше все още подготвена както трябва
Докато прелита покрай Марс,
космическият кораб ще провери има ли живот на неговата повърхност.
Преди изстрелването, Черток решава да се направи двойна проверка дали устройството,
което открива наличие на живот работи както трябва.
Предложих да извадим този апарат в Казахстанската степ
да го настроим да предава телеметрични данни
и да проверим ... има ли живот на Земята,
и така да разберем работоспособността на апарата.
Така и направихме.
Оказа се, че според апарата наоколо живот не съществува
и живот на Земята няма!
Е, поне стана ясно, че няма смисъл да пращаме такъв апарат на Марс
след като според него на Земята няма живот...
Истината за това има ли живот на Марс
остава неоткрита през следващите 15 години.
Тогава идва Викинг.
Това е най-амбициозната автоматизирана космическа мисия,
предприемана някога от НАСА.
Лятото на 1976 г.
Америка празнува двестагодишнината си,
космическият кораб е на път към Марс, за да провери има ли живот там.
Ние очаквахме през целия си живот този магически момент,
когато щяхме да можем най-накрая да проверим има ли живот на Марс.
Можете ли да си представите какво е да си първият учен,
който ще постави въпрос, дори да не получи отговор?
Представете си колко вълнуващо беше, когато Викинг кацна.
Всички стискаха палци,
надявайки се да се получат резултати оттам.
За седем дни,
Викинг предоставя на целия свят
зашеметяващи снимки на Червената планета.
Те показват Марс като студена пустиня,
където температурите се колебаят около 100 градуса под нулата.
Това не е място, където би могъл да процъфтява живот.
Но Викинг е конструиран да открие дори микроскопичен живот
скрит в марсианската почва.
На осмия ден,
лопатката загребва проба от червената почва
и тестовете започват.
Светлините се включиха,
сякаш казвайки ни: В момента работим, мислим над задачата...
Всеки момент ще започнем да получаваме данни.
Вътре във Викинг към почвата са добавени хранителни вещества.
За всеобщо учудване, отговорът е незабавен.
Започва да изтича газ.
Точно такъв, какъвто произвежда земна бактерия.
Всеки етап от изследването е емоциален момент.
Вижте, издига се малко! Сега още малко!
И изведнъж спря... не можехме да повярваме.
Хей, кривата спря да се движи.
Докато разглеждат резултатите,
не могат да повярват на очите си.
Пробата се държи така,
сякаш съдържа някакви организми.
Изглежда, сякаш Викинг ни казва, че там има живот.
Ние не спяхме. Не мислехме за нищо друго.
Животът ни спря. Децата ни спряха. Всичко спря.
Сметките стояха неплатени,
докато се бяхме фокусирали върху случващото се.
Преди да обявят разкритието си,
учените на мисията искат да са сигурни,
че реакцията на почвата е наистина предизвикана от микроби.
Викинг провежда друг тест,
при който сканира почвата за органични химикали -
суровите материали, от които е направен животът.
Всички бяхме толкова сигурни
в това, че на Марс има органична материя.
Когато обявиха: "Тук няма нищо."'
ние отговорихме "Опитайте другаде. Това сигурно е стерилен образец."
Местихме скали, копахме надолу, направихме всичко, което можахме.
Провеждахме тестове отново и отново. Всички резултати бяха негативни.
Само с онзи единствен резултат надеждите ни за живот на Марс бяха разбити.
Там нямаше микроби.
Онзи първи резултат
вероятно се дължеше на корозивен материал в почвата,
създаден от интензивната ултравиолетова радиация от Слънцето.
Нищо не би могло да живее в марсианската почва.
Викинг приключи мисията си...
и отнесе със себе си всички наши мечти.
Викинг беше изпратен на Марс със специална задача
да провери има ли микроби в почвата на планетата.
И се оказа, че там няма нищо.
И така, всички разбират, че Марс е безплоден
и никой не мисли
за друг вид околна среда, на друг тип планети.
Но своите изненади поднася животът на Земята.
През 1978 г., научна подводница
се спуска на дъното на Тихия океан
и открива нещо съвсем неочаквано.
Екипът използва превозни средства като дълбоководния спускаем апарат на Алвин,
за да достигне хидротермалните извори в Източния Тихи океан.
Те откриват фантастична среда с тръбовидни червеи,
миди, раци, живеещи благодарение на земната геотермална топлина.
Отнема време, докато този факт проникне в съзнанието,
а той означава, че има и други начини за поддържане на живота
освен слънчевата светлина на повърхността.
Това отваря нов, по-широк диапазон на обитаемост.
Оттогава границите на живота на Земята се разширяват
по-далеч, отколкото някой си е представял.
Ученият от НАСА Крис Маккей избира да изучава живота
в един от най-суровите региони на Земята -
Мъртвата долина в Калифорния.
Тук в солената монотонна равнина на Мъртвата долина...
Това не е място, където очаквате да има живот,
но от мисията Викинг досега, открихме живот на много неочаквани места.
Точно под солената кора, точно под повърхността,
има слой от водорасли.
Тези организми са достатъчно дълбоко в солта, за да получават влага
и достатъчно близо до повърхността, за да получават слънчева светлина, за да фотосинтезират.
Това, което открихме е живот, съществуващ в много сурови условия -
сухо, студено през нощта и горещо през деня.
Озаначава ли това, че животът може да процъфтява където и да е, стига да съществува
механизъм за улавяне на вода.
Това е ключът. Ако чуждоземна цивилизация попита:
"Какъв е вида на живота при вас?" моят отговор би бил:
"Живот, основан на водата. А вашият какъв е?"
Ако ключът към живота е водата,
то търсенето на живот в Слънчевата система ще се превърне в търсене на вода.
През 1979 г, космическият кораб Вояджър се отправя на авантюра към Юпитер.
Той ще изучава планетите гиганти и техните, с размери на планети, луни
Ганимед, Калисто, Европа и Йо.
Преди да пристигнем там ние знаехме твърде малко
за тези сателити.
Тези четири точки светлина,
които до този момент са разбрани само малко по-добре, отколкото
Галилео ги е разбрал при тяхното откриване,
целите тези четири свята трябваше да бъдат картографирани и изучени за 48 часа.
Това е изумителен опит.
Между луните на Юпитер е открито истинско бижу.
Европа е гладка,
покрита със слой от лед.
И цялата е опасана със заплетена мрежа от пукнатини.
Какво биха могли да бъдат те?
В астрономията можете да направите грешка, ако кажете:
"Мисля, че знам какво става там, защото ми изглежда познато."
Но не убягва от вниманието ни, че
тези начупвания приличат на морски лед.
Възможно ли е да има окен под ледената кожа на Европа ?
Отдолу под пукнатините на повърхността, може би съществува живот
по подобие на този в земните океани?
Ние знаем, че животът е достатъчно съобразителен,
за да използва много различни енергийни източници.
Енергийните източници, които са широко разпостранени са слънчевата светлина
на повърхността или геотермалната енергия от вътрешността.
И ние осъзнахме, че има възможност те да съществуват на Европа.
НАСА планира да се върне обратно на Европа, за да разбере има ли океан под леда.
Стивън Скуайърс се надява да конструира сонда, която да се гмурне в него.
Но първо трябва да кацнем...
И тогава бихме могли да слезем надолу през леда.
Бихме могли да направим сонда с горещ източник в нея.
Тя би могла да се стопи по пътя надолу.
Но щом влезе във водата да се трансформира от стопена
в плуваща сонда.
Тогава, когато достигне дъното
ще може да търси всякакви видове материали.
Бих искал да направя снимки, така че нужен е източник на светлина...
Ще има, ако го направим.
За една от най-предизвикателните
планетарни мисии трябва да направим всичко.
Става въпрос за един от най- важните въпроси, на които тя ще отговори.
Възможно ли е на Европа да възникне живот?
Трудно е да се отгатне,
докато не се узнае повече за това, как е започнал животът на Земята.
Колко лесно се появява животът?
Няма ли да бъде повторено някъде това чудо?
За да отговорим на това, трябва да се върнем назад във времето
към началото на земната история.
Животът трябва да е възникнал
след формирането на планетата преди около 4,5 милиарда години.
Но колко скоро и колко бързо след това?
Това е, на което се опитваме да отговорим,
изучавайки геологическите записи по най-старите скали.
Стив Моушъс е геолог, превърнал се в ловец на фосили (вкаменелости).
За да проучи най-ранните тайни на планетата
той пътува до Гренландия,
където има необичайно оголване на древна скала, оцеляла почти невредима
от времето, когато Земята е била млада.
Той се надява да открие микроскопични следи
от най-древните форми на живот, които можем да си представим.
По време на излет за събиране на материали през 1995 г.,
той събира улов от утаечни скали, минерали,
формирали се на дъното на първия световен океан.
Най-старите намерени седиментни скали
бяха подложени на всичко, което можете да направите
с една скала без да я разтопите съвсем.
Тази е много добра.
Те бяха всмуквани, мляни, нагрявани, трошени.
Когато проби отвор в скалата, той откри малки зрънца минерали.
Моушъс подозира, че са въгленови остатъци
от примитивни микроби.
Този малък минерал е запазена капсула на времето.
Моушъс слага няколко зърна в йонна проба,
която прецизно да разчете строежа и вида на материалите.
Ако зрънцата са били някога нещо живо,
те ще имат специфичен химически отпечатък.
Забелязахме, че оставят такива петна.
Същински печат...на живота... това е уникално.
Но истинската изненада беше тяхната възраст.
Йонната проба показва,
че фосилите са на 4 милиарда години.
Толкова назад, колкото може да отидем -
преди 3.9 милиарда години,
има доказателство за живот,
че животът е съществувал тук.
И е възникнал скоро след формирането на Земята.
Това ни изненада.
Смяташе се, че Земята е била непригодна за живеене
за около милиард години.
Сега смятаме, че животът е възникнал съвсем скоро след Земята.
Щом като животът се е появил тук толкова бързо
може би е космически закон,
че живот се появява като
химическо последствие от еволюцията на планетата.
Животът се заражда
не в умерената люлка на днешната Земя,
а когато планетата е била кипящ котел.
Ако животът започва толкова лесно,
може би тогава Земята не е толкова специална.
Ако животът е започнал, когато Земята е била един враждебен свят,
то какво се е случило преди милиарди години на другите планети?
Венера никога няма да разкрие своите тайни.
Нейната вряща атосфера е изпарила доказателствата.
Безплодната, покрита с кратери повърхност на Марс е
реликва на възраст 4 милиарда години.
Да дешифрират марсианската история,
се превръща в идея-фикс за някои учени.
Интересно е какви личности
се появяват в курса по марсианска история на Земята.
Пърсивал Лоуел построява един изключителен телескоп
и доминира на сцената в онези дни
Той е изключително проницателен.
Ние погрешно ги нарекохме канали,
но той разбирал важността
на водата,H2O за живите неща.
Това е важен знак в историята.
Лоуел вижда в тези канали следи от древна цивилизация,
която живее на планета, умираща от жажда.
През 1976 г., когато модулът Викинг доказва, че
повърхността на Марс е една безплодна пустиня,
планетата е фотографирана
от полюс до полюс в безпрецедентни детайли.
Те не показват канали, а нещо не по-малко вълнуващо.
Извивките през южното полукълбо
са мрежа от ерозирали канали,
разливни равнини и речни долини.
Преди милиарди години,
това може би е бил свят на реки и океани.
Марс също е бил място, където може да започне живот.
През 1969 г., с Аполо12 за втори път човек пътува до Луната
и променя идеите за живот в Слънчевата система.
Прието. Готови сме, но няма къде да отидем.
О, ще отидем някъде.
През цялото време става все по-голямо.
Прието, разбрахме ви, 12.
Предизвикателство за Аполо 12 е кацането на точно място
в кратера, в който е останал завинаги Сървайър Ill.
Сървайър Ill каца на Луната през 1967 г. -
робот-пионер, прокарал пътя на астронавтите от Аполо.
Сега те му се отплащат с посещение.
Готови сме.
Не очаквахме нищо друго.
Не бяхме тренирани за нищо друго.
По-добре повярвайте.
Едно от нещата, които се искаха от нас, ако успеем
беше да донесем парчета от Сървайър, за да могат
инженерите да видят какво означава за структурата му
да преседи 33 месеца на Луната.
През половината от това време той е поемал пълна доза радиация от Слънцето,
бил е в космическия вакуум,
при температурни промени от -250 до +250 градуса,
това практически е 500-градусова амплитуда.
Искат да разберат какъв ефект има всичко това върху частите му.
Но първо трябва да намерят кратера.
'OK, на 6000 м. Виждам хоризонта отвъд него.
Кратерите също, но не знам още къде съм.
Бяхме там вече три дни, според лунарния ден,
Слънцето бе на 15-20 градуса зад гърба ни,
когато започнахме кацането.
Образът на кратера се появи.
Спуснах се на 2 300 м от лунарната повърхност,
когато можах да го видя.
Мислех, че съм намерил кратера ...
но той просто не беше там.
Там имаше 10 000 кратера..
Но Ал ми даде номера, когато да погледна надолу,
направих го, той изскочи
и ние се насочихме точно там.
Този кратер е точно на мястото, където трябва да бъде.
Красиво е.
Хей, маневрирате точно около него.
Спускане на четири. Изглеждате добре.
15 м, спускане. Внимавайте за прах.
12 м, спускане. Внимание отляво.
Имате достатъчно гориво, достатъчно гориво. Стой на място.
Приземяване на три, той го прави.
7 метра... Контакт.
Прието. Потвърждвам контакт.
Отменям командата.
След като се приземихме, знаех, че това е точният кратер,
но не можех да видя Сървайър.
И така, слязох по стълбата,
първото, което исках да направя е да огледам кратера,
а точно там си седеше Сървайър.
Това ме направи щастлив. Знаех, че той е по нанадолнището.
Сървайър е тук. Йес, сър!
Късмет ли е това, Пит?
И така, Пит Конрад отива на разходка
и с помощта на подходящи резачки
отрязва камерата от старото космическо тяло.
Готови сме да започнем взимането на ТВ камерата,
- Усмихнете се.
- OK.
Те махат телевизионната камера от Сървайър.
Когато я отварят в лунарната лаборатория, става очевидно,
че когато е сглобявана преди три години,
техниците трябва да са имали настинка и хрема,
защото намират засъхнали спори по нея.
Но добрите микробиолози ги взимат,
слагат ги в колби на Петри
правят каквото трябва с тях,
и, о, чудо, тази бактерия се съживява.
Излетяхме сякаш нищо не се бе случило.
Аполо 12 изпробва дали бактерията ще оцелее в космическия вакуум.
Животът е по-издържлив, отколкото си представяме. Той е почти неразрушим.
Микробите предприемат пътешествия от един свят към друг...
и оживяват.
Аполо 12, Хюстън.
Предприемал ли е животът пътешествие като това и преди?
Идеята, че метеоритите пренасят живота
от една планета към друга съществува отдавна.
Но е смятана за лудост.
Но има някои необикновени метеорити наоколо.
Никой не знае откъде идват.
Тогава двама учени предлагат друга, наглед луда идея.
Преди 20 години в един бар в Хюстън,
аз и моят колега дискутирахме този проблем,
и достигнахме до поразително заключение.
То беше, че някои определени образци са камъни от Марс,
които са се отчупили оттам при страховит сблъсък
и са пристигнали на Земята.
Ние бяхме дипломирани студенти в Харвард
и не осъзнавахме, че съпроти- вата срещу тази теория ще достави радост,
и в крайна сметка ще бъде счетена за невъзможна
от научната общност.
Но колкото повече време минава,
толкова по-достоверна изглежда тя.
Идеята се разисква няколко години.
Тогава учените от НАСА разглеждат по-обстойно един от камъните.
Когато чухте тази идея мислехте ли, че това е лудост?
Не мислех, че е лудост.
Идеята за метеорити от Марс се развива от години.
Аз бях от невяращите, но бях готов да обърна мнението си,
ако се появяха доказателства.
Това е малко парче от метеорит.
Предполагам, че тези черни области са това, което анализирате?
Да, тези черни петна са подобни,
въпреки, че този когото анализирахме беше по-дълъг и по-сферичен.
Голямата изненада беше естеството на доказателството...
Когато Дон Богард анализира зрънце стъкло в камъка,
открива, че то съдържа газ.
За негово удивление,
то абсолюно съвпада с мострата взета от лунния модул на Викинг.
Този камък трябва да идва от Марс.
Мисля, че никой не очакваше доказателствата да се проявят
по този необещаващ начин. Тръгвайки от парче стъкло
да открием, че частица от марсианската атмосфера е била хваната там.
Вече знаем, че парчета от Марс валят по земната повърхност
от милиарди години.
Възможно ли е животът да е пристигнал с някое от тях?
Ако животът се е появил на Земята в края на формирането и, когато
сблъсъците са били много по-многобройни отколкото са сега.
Постоянно от планетите са се отчупвали парчета,
които те са разменяли помежду си.
Би могло те да пренасят организми от една планета на друга.
Планетите не са били биологически изолирани.
Парчета са летели напред-назад
сякаш планетите са се замеряли една друга.
През 1996 г., някои учени смятали, че ще могат да открият доказтелства за това,
че животът на Земята е дошъл от Марс.
Изглеждало, че на един метеорит се съдържали остатъци от микроби
за които мислели, че са от Марс.
Оказва се, че случаят не е такъв.
Истината за живота на Марс няма да се разкрие така лесно.
Ако на Марс наитина е съществувал живот,
той е имал само 1 милиард години, за да еволюира,
преди Марс да загуби атмосферата си и да стане изсъхнал и студен.
Ако допуснем, че на Марс е имало живот и той е загинал,
то има едно място на Земята, много подобно на обезлюдена планета -
изсъхналите долини на Антарктика.
Ето как би трябвало да изглежда Марс.
Антарктическата пустиня е изсъхнала и студена.
Марс също, с тази разлика, че е по-студен и по-сух.
Във високите планини е абсолютно пресъхнало
и повърхността е обезлюдена.
Биологът Имре Фридман
мисли, че тук има убежище за живот от типа,
за който вярва, че е бил най-напредналия организъм,
съществувал на Марс.
Мислехме, че живи микроорганизми по-скоро би могло да има вътре в скалите,
където биха намерили среда, близка до тяхната естествена,
отколкото в почвата, която е изложена в по-голяма степен
на крайностите на околната среда.
През 1976 г., Фридман намира пясъчни скали
със странно разтопена повърхност.
И когато ги счупват и поглеждат във вътрешността
намират следи от живота, когото търсят.
Под повърхността се видя прекъснат зелен слой
от фотосинтезиращи живи организми.
Отвън скалата изглеждаше мъртва, кафява на цвят.
Но на 1 мм отдолу под повърхността беше зелена.
Тези скали са не кафяви, а зелени.
Микробите са останали живи,
защото дори когато всичко замръзва отвън,
отвътре се образуват капчици вода.
Тези микроорганизми имат много труден живот,
защото през по-голямата част от времето са абсолютно вледенени.
Само за няколко часа в годината те се съживяват.
Те разполагат с вода, температура и светлина,
могат да фотосинтезират и да живеят активно
Тези микроби са най-жилавите форми на живот на планетата.
Могли са да оживеят на Марс преди 3-4 милиарда години.
Животът на тези организми е границата на съществуването.
Иначе казано те са на ръба.
Ако условията се влошат дори съвсем малко, те ще умрат
и ще изчезнат като вид.
Може би предишният живот на Марс е оставил следи
заключени в скалите на повърхността му.
Ние сме на прага на ново търсене на живот на Марс.
Този път подходът е различен от този на Викинг.
Цялостното ни отношение относно живота и планетата
сега е по-различно, отколкото беше през 1976 г.
Ние преминахме през революция в мисленето.
Ние търсим какъв е бил Марс, когато там е имало живот,
който вече не съществува.
Пълен ли е с вкаменелости Марс?
НАСА се ангажира да открие това.
И започва с Патфайндер през 1997 г.,
който предприема мисия
да преброди планетата за следи от живот.
Корабът, който ще ходи до Марс през 2003 г.
ще има сонда и микроскоп,
които ще помагат в лова на вкаменелости.
Стивън Скуайър е конструктор на мисията.
Това е нещо абсолютно различно от Викинг.
Неговата цел ще бъде да провери хипотезата
има ли днес микроби, живеещи в почвата на Марс.
Това не е каквото изглежда.
Ние изучаваме каква е била околната среда преди много време,
когато е съществувал живот,
който днес е представен само в остатъчни форми - вкаменелости.
Доказателствата са в скалите.
Ето защо мисията е строго ориентирана към изучаване на скали.
Независимо от това ще загребва и образци от почвата, с които ще експериментира.
Това, което ще правим е да намерим най-добрите скали, да вземем проби
и да ги донесем в земните лаборатории.
Има много места на Марс, където могат да бъдат намерени вкаменелости -
изсъхналите дъна на езера, речни долини, дълбоки каньони.
Това са местата, откъдето започва ловът.
Ние виждаме места като тези на Марс - изсъхнали дъна на езера,
с наноси на повърхността, които може би съдържат организми,
живяли в солената кора преди милиарди години.
Представете си, че сте живели на Марс тогава.
Трябва да се консервира огромно място,
защото можем да дойдем там и да извадим всички остатъци.
Представете си, че търсим доказателства за поява на живот.
Ако случаят е такъв, буквално половината планета
е покрита със скали на възраст 4 милиарда години.
Има голям шанс историята на този процес -
на възникване на живота от неживата материя,
все още да може да бъде прочетена от марсианските геологически записи.
И така, може би отивайки на Марс
ще разберем по-добре откъде сме дошли.
Търсенето на извънземен живот е всъщност търсене на нашия произход.
На Земята ли е възникнал животът?
Дали е дошъл тук от Марс
или дори от по-далечни светове?
Отговорът сигурно се намира отвъд Слънчевата система.
Преди 20-30 години нашето разбиране за живота бе ограничено само със Земята.
Ние смятахме, че животът се е породил на Земята,
написал е цялата си история тук.
Сега осъзнаваме, че Земята не е остров.
Тя е свързана с другите планети.
Разбираме, че Земята живее в свое обкръжение,
а това обкръжение влияе върху живота на Земята.
Превод от английски: Pissana_Svetlana Руските части: Valeri_ab