BBC The Planets (1999) (Planets3_Bg.sub) Свали субтитрите
През август 1977 г. 2 космически кораба наречени "Вояджър"
започват невероятно пътешествие.
Ако оцелеят от опасностите, дебнещи в милиардите кило- метри из Космоса,
те ще достигнат далечни и странни светове,
предизвикващи въображението -
газовите гиганти.
ПЛАНЕТИТЕ
ГИГАНТИ
"Вояджър" държи курс към четири планети, които
надишават Земята хиляди пъти.
Юпитер - с неговите странни облачни ивици
и огромно червено петно,
свят, който пращи от радиация, която можем да чуем и оттук.
Отвъд Юпитер е Сатурн.
Как е сполучил да се сдобие с тази редица от пръстени?
Друг странник е Уран.
От орбитите на луните му
за него се знае, че е почти полегнал на хълбок.
Защо е могло да се случи това?
Нептун е едва забележим дори през най-мощните телескопи.
Що за светове са това?
Какво биха могли да разкрият за Слънчевата система,
от която Земята е само малка частица?
Нулева гравитация, чувствам се отлично.
Капсулата се обръща.
О, тази гледка е потресаваща.
В началото на 60-те години
изпращането на капсула към гигантите би било немислимо.
Човекът е можел да прелети само километри
в орбита около Земята.
По-нататък се осмелили на безпилотни мисии
до най-близките планети - Венера и Марс.
"Нивото на сигнала спада,
докладвам за непрекъснато спадане на нивото на сигнала."
Това дало тласък на науката.
През 1964 г.първи космическият кораб Маринър 4 прелетял покрай Марс.
"Космическият кораб просто го направи.
Да, той е там."
Отиването към Юпитер,
който е отдалечен на около милиард километра от нас,
Сатурн - 1.6 млрд. км, Уран - 3.2 млрд. км
и Нептун на около 4.8 млрд. км -
пътуване, което ще отнеме 12 г. -
не е нещо, което можем лесно да си представим.
Решението идва от невероятен източник.
Студент от Jet Propulsion Laboratory към НАСА
бил помолен да изчисли траекториите до Юпитер.
"Бях студент и през лятото работех по моето дипломиране.
Бях помолен да се концентрирам върху външните планети.
Беше нещо като работен проект.
Бях непрекъснато зает с това
докато се извършваше важната работа по достигането на Марс."
Фландро открива нещо,
което ще направи възможни полетите до далечните гиганти.
Първото нещо бе да се определи кога те ще са
в най-достижимите за нас позиции.
Начертах карти с разположението им,
а в една най-важна карта
начертах позициите им срещу съответните дати.
Веднага забелязах, че
линиите на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун се пресичат
в периода 1975 - 1976 г.
Тогава тези планети бяха от една и съща страна спрямо Слънцето,
едновременно, в еднакви позиции.
Това ме наведе на идеята за един полет до всичките.
Откритието на Фландро показвало не само подходящ планетен строй.
Мощността на ракетата-носител можела да изтласка сондата само до Юпитер.
Ако сондата достигнела дадена планета под определен ъгъл,
би могло да бъде захваната от планетната движеща сила,
и запратена в нова посока с увеличена скорост.
Номерът е да бъде даден на ракетата импулс,
достатъчен да достигне Юпитер -
разстояние 5 пъти по-голямо от това до Слънцето.
Да достигне Юпитер по подходящ път, за да се
използва от гравитационния момент като прашка.
Това ще тласне сондата до Сатурн.
Ако Сатурн е на точното място, в точния момент,
той ще я тласне до Уран и от Уран - към Нептун.
Това може да се случи на 175 години.
Това се случва в определените срокове при дата на изстрелване - 1977 г..
Някогашният ръководител на НАСА Том Плейн казва,
че за последно това се е случило, когато
президент е Джеферсън.
За НАСА това е твърде добра за пропускане възможност.
Те обявяват мисията до гигантите, наречена "Вояджър".
Настъпва нова ера за астрономите,
които полагат всички усилия да разберат неясни изображения,
видени през базираните на Земята телескопи.
Човекът ръководил отбора за разчитане на изображения бил Брад Смит.
"Започнах да наблюдавам Юпитер в края на 50-те г.
и беше много трудно да се
наблюдава повърхността.
Когато се появи възможността за "Вояджър",
разбрах, че бих могъл да видя Юпитер отблизо.
Да видя детайли, които не бихме получили от Земята.
Надеждите на астрономите са в ръцете на инженерите,
които трябва да разрешат неразрешимата наглед задача.
Многократно бях чувал за хората, с които щях да работя.
"Тази мисия е невъзможна. Прекалено е сложно всичко."
'Трябваше да построим машина, която да издържи над 10 години,
което разбиваше границите,
които до този момент бяхме достигнали заедно с електронните инженери.
Трябваше да преминем през астероидния пояс.
Как можехме да преведем космическия кораб през
този опасен район отвъд Марс без фатални сблъсъци?
Това изглеждаше много предизвикателна задача.
Една от трвогите ни беше трансферът на данни.
Дори да успеем да осъществим полета, как ще получим полезни данни?
И така тревогите бяха много.
Инженерите имаха десетилетие, за да направят възможна мисията.
Навсякъде по света бяха построени гигантски антени -
Глобалната Космическа Мрежа -
за да се осъществява връзка със сондите, отдалечени на милиарди километри.
Не беше известно как би могъл да оцелее корабът в астероидния пояс -
област с безразборно носещи се скали между Марс и Юпитер.
"Вояджър" щеше да има само една възможност.
Две не толкова прецизни сонди бяха изпратени да пробват пътя.
"Пионер" 10 и 11 бяха изстреляни към Юпитер и Сатурн..
"Пионер" 10 и 11 бяха много важни
за изследването на далечния край на Слънчевата система.
Беше жизнено важно те да прокарат пътя,
разказвайки ни за средата и правейки важни разкрития,
които да ни осигурят след това безопасност с "Вояджър".
Джеймс ван Алън е ветеран от мисиите до Марс и Венера.
Сега той ръководи научния екип на "Пионер".
"Пионер" 10 беше пъравата ни авантюра отвъд Марс.
За първи път щяхме да преодоляваме такива чудовищни разстояния.
За първи път щяхме да пресечем
астероидния пояс между Марс и Юпитер.
Това беше хазартна, високо рискова мисия.
Бяхме силно амбицирани от историческата възможност
да прокараме ярка диря към външните планети.
Пионер 10 успешно преминава през астероидния пояс.
Вече знаехме, че е възможно безопасното достигане до външните планети.
Друг ключов въпрос за Пионер 10
беше колко интензивна е радиацията около Юпитер?
През 50-те г. бяха уловени радио-емисии от Юпитер,
дължащи се на силната радиация около планетата.
Човекът, който щеше да проучва този въпрос беше Ван Алън,
който откри радиационните пояси около Земята
с първия американски сателит.
По-късно те бяха наречени пояси на Ван Алън.
Сблъскахме се с много високо ниво на радиация,
1 000 пъти по-интензивно, отколкото е характерно
за космическите лъчения според обичайните схващания.
Ван Алън предсказва наличието на още по-грандиозен раационен пояс около Юпитер.
Но дори то не успява да предвиди откритото от "Пионер".
Колкото повече навлизахме, толкова по-висока ставаше радиацията.
Имаше големи опасения за оцеляването на
електронното оборудване.
"Ние оцеляхме при достигането на максимума,
а когато започна да спада въздъхнахме с облекчение.
Радиационните пояси на Юпитер бяха
10 000 пъти по-интензивни от земните.
"Пионер" се натъкна и на обширно магнитно поле,
простиращо се приблизително на 11,2 млн. км около планетата.
"Пионер 10" откри, че магнитното поле на Юпитер
е най-голямата структура в Слънчевата система.
То излежда толкова голямо колкото Слънцето и е 5 пъти
по-далече от него.
То е невидимо и може да повреди сериозно електрониката.
Сондите "Вояджър" трябваше да бъдат реконструирани,
така че да оцелеят в магнитното поле и радиационния пояс.
"Пионер" ни спаси живота.
Ако бяхме тръгнали да летим през това незапознати с него
с прецизната електроника и механизми на "Вояджър",
щеше незабавно да е свършено.
Бяхме напреднали с конструирането на космическия кораб,
когато пристигнаха резултатите от "Пионер". Наложи се много от нещата да бъдат реконструирани.
Правят се последните приготовления на "Вояджър".
За евентуалните любопитни извънземни,
сондата носи диск с изображения от Земята.
Това беше моментът, за който бях мечтал от години.
Там стоеше нашият космически кораб,
отправил се към Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Удивително чувство.
Това беше светът, към който "Вояджър" се беше запътил.
Четири века след като Галилео обърна телескопа си към Юпитер,
и откри четири точки светлина, движещи се около него.
Това са четирите луни. Първото доказателство, че не всичко
във Вселената се върти около Земята.
За учените, ръководещи "Вояджър"
мисията обещава нова ера на космически открития.
Работехме в духа на Галилео,
който пръв видя луните на Юпитер,
и първи използва инструмент,
за да увеличи възможностите за наблюдение на Космоса.
"Вояджър" е последният създаден от човечеството инструмент
толкова мощен, че ни позволява да видим неща. които
никой преди нас не си е представял, че могат да бъдат видени.
Сондата се намира на 80 млн. км от Юпитер,
когато изпраща дългоочакваните изображения.
Доближихме Юпитер с големи очаквания
и грандиозни теории за това, какво ще видим.
Но Юпитер се подигра на всички ни.
Наблюдаваме чудновато поведение.
Малки облаци се придвижват,
червеното петно ги засмуква
и отново ги изплюва навън.
Други облаци минават,
съединяват се помежду си, а после се разделят.
Тези видове подробности все още не са разбрани.
Първият сблъсък с Юпитер беше удивителен.
Особено моментите при доближаването, показващи въртящата се планета.
Наблюдението на червеното петно, идващо все по-близо,
до момента, в който различихме, че всъщност то е горния край на огромна буря.
Като дете се чудех дали това е буря,
или остров, плуващ в океана.
Най-накрая получих отговора.
"Вояджър" разбулва атмосфера, състояща се от водород и хелий,
чиито облаци са много по-динамични, отколкото сме си представяли.
Ветровете на Юпитер духат със скорост стотици километри в час.
Само площта на червеното петно е 3 пъти колкото тази на Земята.
Най-грандиозната буря бушуваща в пределите на Слънчевата система.
"Вояджър" ни подсказа защо.
Юпитер отделя 2 пъти повече енергия, отколкото получава
загатвайки коло горещо е неговото ядро.
Учените вярват, че в сърцето му
газовете се компресират докато не се превърнат в течен метал.
Това горещо ядро е може би двигателят, който задвижва ветровете
и подобно на динамо създава мощно магнитно поле.
"Вояджър" обръща камерите си към луните на Юпитер.
Когато се осъществява тази среща, Брус Мъри ръководи JPL.
Преди мисията да започне
интересът беше насочен към планетите и поясите.
Неща, които могат да се видят с телескоп.
Към спътниците интересът беше малък, защото
повечето бяха като малки петънца.
Аз поведох кръстоносен поход,
за да бъдат включени те като цели на мисията.
Учените очакват, че луните на Юпитер ще са студени,
мъртви, покрити с кратери като нашата Луна.
Но те намират поредица от светове толкова различни, колкото са и планетите.
Йо - най-близката от големите луни на Юпитер,
е геологически по-активна от Земята.
Гравитация на Юпитер разтяга и мачка Йо,
прегрявайки я, така че тя остава с разтопена вътрешност.
Йо има 8 активни вулкана,
тя е вулканично най-активното тяло в Слънчевата система.
Tова е толкова неочаквано.
Това променя нашите схващания
за външността на Слънчевата система,
където е много студено, и, както си мислехме всичко е мъртво.
Това илюстрира смисъла на видяните неща, за които
не сме се замисляли.
Това е много отличително за останалата част от мисията.
Когато орбитата на Йо минава най-близо до Юпитер,
тя непрекъснато "забърсва" магнитното поле.
Йо изгражда огромни електрически заряди
с големина около 3 милиона ампера, които изстрелва към Юпитер,
причинявайки бури на повърхността на планетата.
'The rest is reddish.'
Луната Европа е различна, но не по-малко изненадваща.
Повърхността и е от лед - твърд като камък.
Учените смятат, че под тази ледена кора
се намира океан от топла вода.
Луната Ганимед е по-голяма от планетата Меркурий.
Повърхността и от скали и лед
напомня на геолога на мисията Лорънс Содерблум за Земята.
Ганимед се оказа наистина много вълнуващ.
Открихме пресечена повърхност, сложна структура.
Нещо като кръстоска между Арктическите айсберги
и континенталния шлейф на Земята.
Тази ледена кора е усукана, посечена, начупена -
нещо, което не сме очаквали.
Последната голяма луна Калисто е също различна.
Подобно на нашата Луна тя е покрита с кратери.
Ледената и повърхност ни представя бурна история,
когато там са се разбивали множество метеорити.
Това, което "Вояджър" откри за луните преобрази мисията.
Първото, което забелязахме, бе, че всичко се различава.
Многообразието е изумително.
"Вояджър" е откривател - космическият капитан Кук.
Така е, наистина. Откриваме нови неща за Слънчевата система.
..тук има близнак, двойка тук, друга там...
Какво да кажем за натрошения релеф?
Има достатъчно нагорещяване...
Всички учени, освен мен,
бяха астрономи и атмосферолози.
Така бе, докато не стана известно
екзотичното разнообразие
на спътниците.
Тогава към отбора на учените се включиха и геолозите.
Спътниците се превърнаха в звездите
на мисията.
Луните на Юпитер представляват миниатюрна Слънчева система.
Когато Юпитер се е формирал неговата необятна гравитация
трябва да е притеглила облак от прах и газ,
от който се родили луните му.
Също като планети около слънце.
Близо до Юпитер са плътните и активни светове
Йо и Европа -
огледални на вътрешните планети Меркурий, Венера, Земя и Марс.
По-отдалечените - Ганимед и Калисто са по-големи, ледени светове -
гигантите в системата на Юпитер.
Следващата цел на "Вояджър" е Сатурн.
Дълго време се е смятало, че Сатурн е последната планета в Слънчевата система.
Първият, наблюдавал пръстените е Джовани Касини.
Той видял плосък диск само с един процеп.
Учените се надяват "Вояджър" да разбули
същността на пръстените.
След успеха с Юпитер,
пресата и обществеността се надяват
да видят първите изображения на любимата на всички планета.
Мислехме, че ги познаваме всичките.
Но отново се оказваме в много по-сложна ситуация.
Пръстените са накъсани на мини-пръстени, с процепи помежду им.
Все още не можем да обясним този динамичен феномен.
И така много бързешком препрограмирахме "Вояджър 2",
за да погледне отблизо пръстените.
Когато започнах работата си през 1964 г.,
предложих една отделна мисия, осъществяваща полет
между планетата и пръстените.
За щастие не го направихме,
защото областта, където трябваше да влезе сондата
се оказа пълна с много повече пръстени.
Минавайки през пролуките, сондата не би оцеляла.
Екипът по изображенията трябваше просто да се справи
с всички подробности, които дава "Вояджър 2".
Те виждат фини преплетени пръстени,
задържани на мястото им от малки луни, наречени овчари.
Там има и странни образувания, наречени спици -
парчета от прашни частици, леко предшестващи пръстените.
Това направи впечатление на един дипломиращ се студент.
Започнах да изучавам тези спици,
тези призрачни образувания,
които се виждаха как идват и си отиват.
Хрумна ми да класифицирам картините.
Една купчина от тези изображения беше пълна с множество спици,
на други от изображенията липсваха каквито и да било,
а имаше и средна категория.
Всяко изображение маркирах по време.
С помощта на компютър анализирах всичко това
и открих, че появата на спиците не е слуаен процес.
Те се появяваха през точно определен период.
Каролайн Порко открива, че спиците следват
магнитното поле на Сатурн, въртейки се с него.
Направих първото си научно откритие.
Да знам, че съм открила нещо, за което никой друг
не подозира, беше много ободряващо преживяване.
Но откъде са се появили пръстените?
Вероятният отговор идва след срещата с луните на Сатурн -
ледени светове, набраздени от кратери, причинени
от метеорити преди много-много години.
Системата на Сатурн беше такава, каквато очаквахме -
малки, студени, ледени луни, набраздени от дълбоки кратери.
Но и тук ни чакаха изненади.
Най-вътрешният голям спътник е Мимас.
По него намираме следи от големи сблъсъци.
Този кратер, наречен Хершел, е с размер една четвърт
от цялото тяло и е причинен от голям метеорит,
който едва не го взривил на парчета.
Подобен кратер има на Tethys, следващата луна, с размер
една трета от нейния собствен.
В далечни времена те са били обстрелвани от тела,
които можели да ги разкъсат на части.
Щом Мимас едва се е отървал от разбиване на парчета,
то е много вероятно други спътници да са нямали същия късмет.
Възможно е пръстените на Сатурн
да са образувани от парчетата, получени от разбиването
на спътник, намирал се
много близо до планетата.
Когато "Вояджър" се срещна с планетата, стана ясно,
че Сатурн е съставен от същите газове като Юпитер.
Тези двама газови гиганти карат останалите планети
да изглеждат като джуджета.
Сатурн все още крие много тайни.
Той е по-малък и по-студен от Юпитер.
Във вътрешността му се генерира по-малко топлина
и по-малко е енергията, която получава от Слънцето.
Но "Вояджър" регистрира по-бързи ветрове на Сатурн
отколкото на Юпитер - хиляди километри в час.
Защо това е така, все още не знаем.
Когато "Вояджър" напуска Сатурн, се появява една последна загадка.
Най-голямата луна на Сатурн - Титан, е единствената луна
в Слънчевата система, която има тънка атмосфера.
Камерите на "Вояджър" не успяват да проникнат през оранжевата мъгла.
Оказах се сам, наблюдавайки предаваната
от "Вояджър" област, около 10 ч. вечерта.
Само аз и телевизионния екран.
На този монитор наблюдавахме всички потресаващи гледки.
Сега показваше картини от Сатурн, предавани
от отдалечаващия се "Вояджър 1".
Бях като хипнотизиран,
мислейки как никой не е виждал Сатурн от тази перспектива,
защото никога не сме били от другата му страна.
Бях развълнуван, защото бях насаме със Сатурн в стаята
и съвсем се бях отнесъл.
Следващата цел на"Вояджър" е Уран -
свят, открит само преди 200 г. от Уилям Хершел в Хановер
и все още едва познат.
Възможно ли е тази планета, наклонена на 98 градуса спрямо оста си
да е подобна на съседите си Юпитер и Сатурн?
Дори пътувайки със скорост от 80 000 км в час,
на "Вояджър" са неонходими 5 години, за да достигне Уран.
Инженерите се нуждаели от всяка минута, за да
се подготвят за най-голямото предизвикателство.
"Вояджър", функционирал цели 1.6 милиарда км до Сатурн
трябвало да действа още 3.2 млрд. км до Уран,
където Слънцето едва мъждука.
Направихме няколко неща, едно от които по-дълго експониране на камерата.
Ако е много дълго, а вие се движите бързо, всичко ще изглежда замазано.
Трябваше да насочим сондата на точната позиция,
така че се наложи да компенсираме това движение.
Когато "Вояджър достигна Уран имаше твърде малко за снимане.
Бяхме толкова разглезени от блясъка, цветовете и сложността
на атмосферите на Юпитер и Сатурн, че Уран накърни
престижа си със своята прекалена умереност.
Той има по-плътна атмосфера, така че е много трудно да се
проникне през облаците и да се различи нещо.
Макар да достигна най-близо,
"Вояджър" разкри малко подробности от атмосферата на Уран.
Той се различава от Юпитер и Сатурн по това, че
няма вътрешно горещо ядро.
Те разпръскват повече енергия, отколкото получават от Слънцето,
защото са горещи отвътре.
Горещото ядро на Уран отдавна е престанало да работи,
така че атмосферата му е много по-безлична.
"Вояджър" откри различен по вид гигант.
Свят по-малък и по-студен от Юпитер и Сатурн.
Забулен от различни газове - метан и амоняк, под които
учените вярват, се простира океан от замръзнала вода.
Какво по-точно е това? Какво има тук?
Уран щеше да се превърне в разочарование, ако екипът
по изображенията не бе открил загадките, скрити на луните му.
Най-поразителна от всички е малката луна Миранда.
Миранда прилича на пъзел,
с области, прилични на следи от гигантски сблъсък, сякаш
е била раздробена на парчета, а след това отново слепена.
По нея има парчета, които изглежда са принадлежали на друга планета.
Една теория гласи, че
грубите парчета, от които е съставена са съществували самостоятелно
след което мистериозно са се слепили, образувайки този невероятен миш-маш.
Може би е имало грандиозен сблъсък,
който е повалил Уран по гръб
в най-ранните дни на Слънчевата система.
От Уран - напред към Нептун,
4.8 милиарда км от Земята.
Трябва да се зададе прецизна траектория на сондата
отвъд северния полюс на планетата,
за да даде възможно най-добър изглед на Нептун и спътника му Тритон.
Предизвикателството на Нептун беше най-трудното.
За по-малко от секунда се налагаше да узнаем
кога трябва да прелетим през северния полюс.
Огромно навигационно предизвикателство.
Не бяхме достигали такава прецизност досега.
Нямахме възможност за втори опит.
След 12 години полет "Вояджър" достигна Нептун.
Отборът на Брад Смит се страхува, че след безличния Уран,
те ще видят твърде малко.
Не е трябвало да се тревожат.
..Това камениста повърхност ли е?
Имах възможност да съм свидетел на последната среща, тук, в JPL
заедно с най-малкия си син.
Очаровани гледахме как се разгръщат картини от Нептун.
Внезапно се появиха неща, които не очаквахме да намерим тук.
Една животрептяща планета,
която има своето Голямо Тъмно Петно - бушуваща буря с размер колкото Земята,
бели облаци от замръзнал метан, реещи се в атмосферата.
Пред очите ни се разгръщаше
великата, чудесна изненада - Нептун.
Имаше нещо странно около Нептун.
Последната планета - часовой
патрулиращ по външния ръб на Слънчевата система.
Прилича на Земята със своя дълбок син цвят
и с белите облаци в атмосферата.
Отново имахме вълнуваща планета.
Виждаха се бързодвижещи се в различни посоки облаци,
някои с почти звукова скорост.
Сложността на атмосферата
надмина нашите очаквания.
Оказа се, че на Нептун са най-силните ветрове.
На най-отдалеченото място,
където Слънцето едва се промъква,
последният гигант не се поддава на никакви очаквания.
Очаквахме, че с толкова малко енергия от Слънцето
ветровете ще са бавни.
В действителност тяхната скорост е хиляди км в час.
Вместо бавни, открихме бързи ветрове -
над 1 600 км в час.
Сега разбираме защо.
Достатъчното енергия създава много турболенция,
а това намалява ветровете.
Нептун не получава достатъчно енергия, и веднъж създадени
ветровете си духат, не спирани от нищо.
Атмосферата на Нептун е по-динамична от тази на Уран,
макар и образувана от същите газове и ледове.
Тези два гиганта са много по-различни от масивните си съседи.
Уран и Нептун са не газови, а ледени гиганти.
От Земята е невъзможно да се види цялата мрежа от пръстените на Нептун.
Някои учени са убедени, че виждат част от пръстени,
които наричат дъги.
Когато достигнахме Нептун,
аз ръководех група от екипа за наблюдения,
отговорна за пръстените и дъгите.
Някои се съмняваха в съществуването им,
мислеха, че сме луди и прахосваме ресурсите на сондата.
Получихме удовлетворение, когато видяхме изображение,
запечатило най-накрая образа на Нептуновите дъги.
Беше потресаващо постижение.
Нептун действително бе заобиколен от пръстеновидни дъги.
Как са попаднали там тези пръстени
и защо са прекъснати не е ясно.
Невъзможната мисия почти завърши.
Последната среща беше с луната на Нептун - Тритон.
Тритон е голяма луна - с размер колкото Плутон.
Ako обикаляше около Слънцето щеше да бъде планета,
но орбитата му е около Нептун.
За разлика от останалите спътници,
чиито орбити съвпадат с посоката на въртене на планетите им,
Tритон се движи обратно на Нептун.
Това означава, че най-вероятно той не е създаден около Нептун,
а е бил прихванат от него.
Тритон е луна, която може би е била планета.
Отклонила се е твърде близо към Нептун и е била хваната от силната му гравитация.
Тритон е един от най-странните светове.
Това е твърде много. Не е за вярване.
О, Боже! Погледнете, следи от гуми!?
Следи от гуми! Ама че си.
Тритон не прилича на никой от видените светове.
Най-студената повърхност в Слънчевата система,
40 градуса под абсолютната нула?.
Толкова е студено, че азотът, влизащ в състава и на земната атмосфера
е замръзнал, плътен лед.
Полярните шапки на Тритон са замръзнал азот, а не вода.
Въпреки това открити са гейзери на повърхността.
Азотни гейзери с километри на височина.
Макар и в най-отдалечената част на Слънчевата система,
тук навсякъде има геологична активност.
Слънчевата система е жива и продължава да се развива
Ето защо е толкова вълнуващо и има още много да учим.
"Вояджър" оцеля, достигайки най-отдалечените краища на Слънчевата система.
Той ни разкри не само гигантите,
а и цели системи от пръстени и луни, неподвластни на ничие въображение.
Планети, движещи се извън строя
и Уран, и Нептун реещи се, непостижими отново за нас.
Невъзможно е, те да бъдат посетени отново докато ние сме живи.
Но "Вояджър" не е последната мисия до газовите гиганти.
През 1994 г., сондата "Галилео" тръгна към Юпитер и луните му.
Тя откри, че повърхността на Йо е покрита със свежа серниста лава.
Европа изглеждаше толкова гладка, а всъщност
е покрита с огромни планински вериги и пропасти.
Нови подробности бяха разкрити за несвойствения пейзаж на Ганимед.
Разрушенията на Калисто са повече, отколкото се смяташе.
През октомври 1997 г., мисия "Казини" тръгна към Сатурн.
Четири години след това, тя ще изпраща високо- качествени изображения
на планетата, пръстените и луните и.
Екипът за изображенията се оглавява от Каролайн Порко.
Заинтересовани сме, за научни цели да се сдобием
с изображения на Титан и спътниците.
Колко ще ви трябват?
Обикновено четири.
Четири?За 30 минути?
OK.
Проектирахме специална камера,
която между другото да снима повърхността на Титан,
което не успяхме да направим с "Вояджър".
Ще можем да видим неща с големината на административна сграда.
Събираме данни от Касини вече четири години,
така че ще имаме шанса да наблюдаваме промените.
Това ще бъде нова ера.
Но чувството никога няма да е същото като при...
..мисията с историческа важност - "Вояджър".
Това преживяване не може да се дублира.
Последвалата награда е
the Exceptional Scientific Achievement Medal.
Първо връчен на Гари Фландро, за творчески принос
в инженерното проектиране на мисията,
давайки възможност за епичните проучвания.
Изображенията, получени от тези планети, надминаха очакванията,
но имах призрачното чувство, че вече съм бил там,
извършвайки тази мисия мислено през 1960-те г.
- Всичко заочна в този офис.
- Наистина?
Сграда 180 ли е тази, където работехте?
Гледахме през този прозорец, през дърветата
и си казвахме "Можем да го направим. Четири планети в един полет."
След планетите "Вояджър" се отправя
към края на Слънчевата система,
където свършва влиянието на Слънцето
и започва междузвездното пространство.
Мисията на "Вояджър" не е приключила.
Надяваме се да чуем нещо от него през следващите 20 г.
преди да се изчерпи напълно мощността му.
През 2015 г., "Вояджър 1" ще бъде на 20 милиарда километра от Земята
и може би ще е достигнал междузвездното пространство.
Ослушваме се за "Вояджър 1 и 2" всеки ден,
търсейки сигнали, които ще ни доближат до
междузвездното пространство.
Най-великият пътешественик в историята все още пътува...
Превод от английски: Pissana_Svetlana Руските части: Valeri_ab