Tangled (2001) Свали субтитрите
Не се движете.
Какво е станало с мен?
Били сте блъснат.
Не се движете.
- Къде е Джени?
- Вие сте ранен.
Трябва да открия Джени.
- Трябва да лежите...
- Пуснете ме!
Господин Клайн?
Инспектор Андес.
А това е инспектор Нагел.
Трябва да ни помогнете.
Кажете ни какво се случи.
Питай го за това.
Коя е Джени, господин Клайн?
Моята приятелка.
Какво се случи?
Скарахте ли се?
Съжалявам, главата ми...
Опитвам си да си спомня, но нищо не се получава.
Хайде да започнем с нещо по-лесно.
Да поговорим за вчера.
Помните ли как се събудихте?
Да вчера...
Джен! Къде отиваш?
Къде са ми цигарите?
Бонджорно!
Шалом...
Това ме вбесява.
Добре! Добавих нова подправка.
Имах цигари. Трябва да са някъде тук.
Не трябва да пушиш толкова много.
- Не ти се отразява добре.
- Господи, не започвай от сутринта!
А какво да правя сутрин?
Престани да се вживяваш в тази роля, Давид!
Каква роля? Карам те да закусиш. Това дразни ли те?
Въобще. Къде са ми цигарите?
Това ли търсеше?
Давид, извинявай.
Ще се поразходя.
Тъпа котка!
Бакалина пак е пуснал кучето си.
Джени...
Алан?
Този който ви нападна, познавахте ли го?
Да.
Казва се Алан Хаманд.
Appelle Westport.
Имало е отвличане. Може да имаме заложник,
даже убийство.
Къде срещнахте господин Хаманд?
Във факултета с Джени.
Какви бяха вашите отношения?
Това е сложно.
Срещнах Джени по време на семинара
на съвременната американска поезия.
В началото тя беше просто вечната закъсняваща.
Веднъж намерих смелост да я вкарам
в разсъжденията си върху T.С. Елиът.
Това и обсъждахме до края на изследването.
Чувството произлиза от намеренията според него.
- Считам, че е само в действието.
- Защо?
Защото действието изразява мислите.
Намеренията се явяват само пламъчето.
Много добре, но...
хората са готови да ти помагат,
ходят за покупки за да ти направят услуга.
Но намеренията им всъщност са да спят със сестра ти.
Знам, че съм права.
Хората или искат да ти помогнат, или искат...
това, което искат.
Погледни ме.
Какво?
В очите.
действието е, че те гледам. Нали?
действието е, че те оглеждам.
Но важно се състои в това да знаеш защо.
- Защо те оглеждам?
- Не знам.
Какво искам?
Какво...
аз...
ще...
направя...
сега?
Не му вярвам, ти ми отхапа носа!
Така беше и когато хванах онзи тип.
Имам мач в петък.
Трябва да се обадя.
- Благодаря, че ме спаси.
- Толкова ли зле беше?
Пълна трагедия.
Каква идея само да те заведе на този кеч!
Надявах се да е мил или нахален.
Което и да е от двете.
Имаш ли планове за вечерта?
Вана, книга и хубав сън. А ти?
Подготвям доклад.
Ще отида да го довърша в кафето.
Какво гледаш?
Нищо.
За какво ти е доклада?
Какво?
Доклада ти, за какво се говори в него?
Каква е темата?
Нямам идея.
- Ще се видим утре.
- Почакай!
Мислиш ли, че всеки си има...
предопределена съдба?
Абсолютно.
Вярвам в съдбата.
Разбираме го от пръв поглед,
мигновено.
Светва огромна зелена улица и...
той е там!
Това е избраният
Да, но ако...
Ако не разберем веднага,
ако това е приятел и се осъзнаем по-късно.
Приятел и любовник, това е различно.
- Какво е това?
- Чети.
" Клайн Орама "?
Готви се да срещнеш най-ненормално семейство на света.
- Не ми се вярва.
- Не!
- Всичките са странни.
- Това царевица ли е?
Това са печени картофи.
Чичо ми събира целия свят веднъж в годината.
Братовчедите ми, техните Джени...
Все пак не забравяй, че аз не съм от тази страна на семейството.
Давид, ти дойде!
Чичо Фенч, как върви? Дойдоха ли всички?
Голям успех, през тази година. Целия свят е тук.
Даже приятелят ти.
Извинете ме.
Как си приятел?
- Ти си тук!
- Шегуваш ли се?
Имам официална покана.
- Твоята прабаба...
- Здравей, Давид.
Малко потапяне?
Смяна!
Много си добър. Всъщност аз не умея да танцувам.
Запомни този трик.
Присвий поглед все едно ще се сражаваш със сърцето на другия.
Направи от това правило.
Усмихни се леко.
Алан Хаманд.
Джени Келай.
Приятно ми е.
Значи сте делили една стая?
- Една година.
- Задължиха ни.
Всъщност аз спечелих, че си ми съквартирант.
Без него щях да изтърва
първия семестър.
Вместо това се отпусна втория.
Давид ме спаси.
За малко не си тръгна. Едвам го накарах да остана.
Беше ми писнало от всичко.
- Дори бягах чисто гол.
- Алан обожава това.
Нека аз да разкажа.
Предложих да бягаме в центъра на града,
облечени само в шпиц обувки.
Беше една петък вечер. Беше топло.
Пред будката за сандвичи, Давид се спъна,
падна, блокира движението и си охлузи лактите.
Коленете!
Един любезен полицай, който си купуваше хамбургер
му подаде белезниците си.
Той придърпа покривката и си загъна мъжкото достойнство.
А ти къде беше?
Добър въпрос!
Точно в това е историята: той офейка.
Връщам се във факултета.
- Кога?
- Сега.
Сега? Чаках те цели три седмици!
И какво?
Връщаш ли се?
Връщам се.
О, Боже мой.
Как е там?
- Чудесно!
- Хубаво е наистина...
Наистина яко. Сега спри.
Вземи волана.
Хайде!
На 3, ти поемаш волана и аз излизам през прозореца.
- Не, Алан. Не ме карай това!
- Едно...
2...
Не мърдай от там!
- 2 и половина...
- Спри!
3!
Престани!
Напълно ли си обезумял?
Можеше да се убиеш.
С кола? Това не е моята съдба.
Вярвам само в две неща. В съдбата.
И в красотата на спонтанното действие.
Демонстрация на лудостта.
Сега мога ли да спра?
Точно така, смей се!
Мислим само за приятното, докато се случи нещастието.
Вече цял час се въртя в кръг.
На моменти си мисля, че той се бъзика с нас.
Другите двама сигурно се целуват в колата.
Да прекратя ли издирването?
- Не.
- Добре!
- Почакай...
- Какво?
Какво става?
- Кола...
- Каква кола?
Открих кола.
Разкажи ми за този Шевролет Импала?
Импала...
Той е на Алан.
- Правилно.
- Намерихте ли Джени?
Това е много гориста зона.
Какво още си спомняте?
Нищо. Опитвам се...
но нищо.
- Приятелката ви е в опасност.
- Знам това!
Правилно нека да продължим.
Къде беше през тези 2 години?
Тук, там...
Това е мое.
Сигурен ли с, че пушиш трева?
Точно така.
Притеснявам ли ви?
Истината е, че не моя, но трябва да остане в мен за малко.
Какво пък толкова.
Защо не?
Той не може да лъже!
Ти му задаваш въпрос,
а той започва да си бута ушите.
Слушай.
Пазя я за един приятел, който е в чужбина.
Ще я оставя там.
Бъди внимателен.
Кой вариант предпочиташ...
"Заплетени бурени", "Заговора на бурените"
или "Богатството на бурените"?
Във всеки случай не третия.
Написах това...
- това нещо.
- За курса?
Не, това е нещо като...
поема.
Давай!
Бъди откровена
Винаги съм такава.
Не се стеснявай. Бъди рязка.
Искаш да го оценя?
Способна съм на това.
Нозете отлитат, напускат Земята
заговора на бурените
ме смазва.
Очи, благословени очи
преследват различни луни, които аз не виждам.
Откриват чудеса, истински чудеса.
Само ТЯ и Бог могат
моята лудост да възпрат.
Предполагаш, че заговор е доста силно?
И когато тези нозе напуснат Земята става смешно, нали?
Тези безплътни нозе,
които се издигат,
Все едно се изкачват на върха.
Оценена е.
Добра стрелба!
75.
72!
Как са нещата с Джени?
Сама ли е?
Ходи ли с някого?
82.
- Нещо сериозно?
- Не знам.
Няма приятел. Излиза с много.
- Търси.
- Свободна ли е?
- Ти не попадаш в списъка.
- Защо?
Твърде е умна.
Да не ревнуваш?
Какво? Не.
Искам да те предпазя от това да бъдеш разкаран.
Ако искаш ще те оставя спокойно да действаш.
Достатъчно си възрастен да правиш каквото пожелаеш.
- Ей.
- Какво?
Тази закуска вече е доста отвратителна.
Къде е приятелят ти?
Отиде да пише, предполагам.
Ела тук!
Спеше ли?
Ела да видиш нещо.
Угаси лампите.
Това е моята галактика.
Много е красиво.
Имам намерение да излизам с приятеля ти.
Ще ходим на кино.
Кой филм се гласите да гледате?
Какво можех да направя?
Внимавай с Алан.
Защо да внимавам с Алан?
- Той е опасен.
- Опасен!
За един кратък миг...
ще бъдеш центъра на вселената.
Но съм виждал как Жените излизат от това съсипани.
Внимавай.
Добре,
обещавам.
Много се забавлявах.
Аз също.
Трябва да се обадя.
Това е телефония секретар на Давид. Оставете съобщение.
Давид, Аз съм Джен. Вдигни!
Хайде, вдигни! Аз съм.
Знам, че си там лампата ти свети.
Както искаш. Обади ми се.
- Защо правим това?
- Аз правя портрети.
Какво има?
Не знам.
Понякога ми се иска...
да нямам задръжки и тогава няма да бъда така непохватен.
Около теб дишам трудно.
Все едно се страхувам всичко да не се срине.
Това хубаво ли е или лошо?
Хубаво е.
Отново мислих за това което каза.
За красотата на импулсивното действие.
Именно това търся и аз.
Всички велики фотографи
са имали тази мечта...
тази идея, този товар на плещите си.
Не мога да намеря мои думи.
Знам точно,
какво искам да кажа, но не се получава.
При теб получава ли се?
За какво мислиш?
Без ръце!
Това е телефония секретар на Давид. Оставете съобщение.
Давид, аз съм Джени.
Аз съм у дома. Обади ми се.
Лампата ти свети. Издаде се сам.
Не разбирам...
Трябва да те преследвам ли?
Извини ме.
Какво искаш да направя?
Опитвам се да се съобразявам с твоите чувства, а също и с моите.
- Трябва да поговорим за това.
- Разбира се,
защото обеща да бъдеш внимателна.
Аз ти дадох съвет, а ти го пренебрегна.
На всичко отгоре се и забавляваш!
Искаш да повярвам, че се сърдиш
защото не съм следвала съветите ти?
Мислиш само за това, за което искаш.
Какво разбираш ти?
Можеш ли да говориш за любов на друго място освен на хартия?
Тогава това е той? Избрания!
Радвам се за теб.
Minus!
Съседът ти ми каза,
че си заминал с хартиения змей.
Тъй като загубих моя си купих нов.
И го украсих сам.
Да, това е моя задник.
Това отразява мнението ти за мен. Затова го взех за себе си.
В присъствието на много хора!
В Copiplus, не го харесаха. Ядосах се.
Ajax Vitres направи останалото.
Трябваше да се научиш да контролираш задника си.
Урок по летене.
Профаните сигурно смятат,
че връвта задържа хартиения змей,
че иначе той
ще отлети в небето.
Но фактически...
връвта е котва.
Именно тя му позволява да излети.
Без нея...
това е хаос.
Ти си връвта,
а тя хартиения змей.
А аз какво съм?
- Тя иска да поговорите.
- Нямам какво да й кажа.
Ти го направи на въпрос.
Какво мислиш да продължаваш да правиш?
- За какво говориш?
- Познавам те.
Знам на какво си способен.
Не и тя.
Мислиш за Сюзан.
Сюзан и Рене, Джаки...
- Да изневерих.
- Никой не изневерява така.
Това беше преди три години!
Мислех, че ще я убедя но не успях.
Ако те помоля да оставиш Джени?
А ако ти кажа, че не мога?
Какво?
Какво правиш?
Малка среща.
Какво мислиш за това?
Пусни ме!
Качвай се.
Какво?
Не ме принуждавай да използвам това.
- Къде отиваме?
- На почивка.
Радвайте се на пейзажа.
Пристигнахме.
Къде?
По дяволите!
Нищо не разбирам!
Алертън бил построен през 1923 от Върнан Браун,
милионер.
Той имал двама сина. Жена му починала.
Малкият бил много талантлив,
истински Айнщайн.
На 15 години вече пишел симфонии.
Брат му попадал от провал в провал.
Веднъж лошия син убива две Джени.
Когато полицията се опитва да го залови той избягва
и изчезва.
Върнан тръгва да го издири.
Той иска да измие своята чест.
Издирвал го две години.
При завръщането му къщата била празна. Добрия син бил заминал.
Стария човек бил съсипан.
Събрал всичко в тази къща.
Похарчил и последния си долар
опитвайки се да прави добро, но твърде късно.
Сядай!
Моля?
Сядайте и двамата.
Броя до три.
Имаме разногласия, но занапред,
искам всичко да приключи.
Извинявате се едни на друг,
прегръщате се и затваряме страницата.
Прегърнете се!
Смешно!
Казах: "Прегърнете се! "
Искам...
да се прегърнете.
Престани!
Спри веднага!
Не можеш да направиш това.
Не можеш да ни заставиш.
Това не е защото ти решаваш,
че всичко ще се устрои. В Америка.
" в Америка. "
Това номер ли е?
Вижте.
Знам песен.
И не вярвам...
тоест знам,
че не искам да бъда третото колело.
Аз не съм велосипед Давид.
Аз те обичам.
И винаги ще е така.
Знаеш го, нали?
Какво ще кажеш?
Споделената болка вече не е болка.
Правилно!
Откри ли го?
Привет!
Това е моя нов приятел.
Да!
Моя приятел!
Къде ми е приятеля?
Трябваше да спрем това.
Сега когато всичко беше наред, трябваше да се държим за ръка
и да спрем времето.
Какво станало с него?
С Върнан? Бил убит от удар с брадва.
Най-лошото е, че намерили в ръката му пистолет.
Той е видял убийците си, но не се е съпротивлявал.
- Лошият син върнал ли се е?
- Така мисля аз.
Усмивка!
Чудесно!
Още!
Продължавай, Давид!
Дръж!
Браво!
15 минути!
Какво?
Сега се връщаме!
Сега се връщаме.
Обичам те.
Някой е бушувал тук.
Има ли следи?
Да.
Откри ли някого?
Не, съжалявам.
Връщай се обратно.
По дяволите!
- Ще я заговориш ли.
- Какво?
Уреди си среща.
Ще сравняваш политиката и романтизма у Прост.
Пруст! Който не е бил нито политик,
нито особено романтичен.
- Ами краката й?
- За това се сражава с тях.
Забрави това е смешно.
Той е невероятен.
Срещна две момичета първата година,
Рене и Джаки.
В бара.
Загради ги и двете
и това продължи цялата първа година.
Докато всяка не разбра за другата.
Имаше ли голям скандал?
Не. Спяха тримата.
Един ден...
се прибирам в стаята
и намирам тези запотени тела в куп от презервативи.
Защо ми разказваш това?
Извинявай.
Всичко е уредено.
Какво има?
Нищо.
Какво й каза?
Че са му сложили пенис от Бабуан
и че иска да го пробва.
Какво?
Казва се Елиз.
Позвъни й.
- Кой е на телефона?
- Ами аз...
Говорете след шегата.
Здравей.
Знаеш ли... Може би е странно.
Съжалявам! Чакам отвън вече 10 минути.
Знаеш ли...
очаквах да видя приятеля ти.
Само аз съм.
Елиз Стивънс.
Да започнем от нулата?
Значи ти си писател?
Аз вече съм срещала един...
Идва в нашия колеж. Написал е нещо от сорта.
Баща убит от брат си, синът търси истината....
И накрая всички умират.
От това са направили филм.
- Хамлет?
- Да.
Видях го. Нищо особено
Почакай секунда.
Срещна ли автора, Уилям Шекспир?
Да, дуелирахме се.
Той е мъртъв...
Шекспир.
Исках да кажа наистина мъртъв.
Шегувам се.
Това беше актьор маскиран като Шекспир.
Изигра ни сценка. Говореше ужасни неща.
Повечето не ги разбрах!
Попита за доброволец. Приятелите ми ме избутаха.
11 секунди слава преди да бъда разоръжена и обсебена.
Мисля, че искаше да ме обладае.
Как е приятеля ти.
Всъщност той свободен ли е?
Има си приятелка.
Искаш ли да се качиш?
- От колко? 40 - 60?
- Не, давам ти 80.
А за мен нула.
На един крак със затворени очи.
- Хайде разказвай.
- Какво?
- Ти знаеш...
- Не знам.
Започна бавно и накрая...
беше нормално.
Нормално? Какво означава това?
Спа ли с нея?
Ти гадняр такъв какво увърташ нещата!
Разкажи ми подробности.
Не е мой тип.
Той е направил удар!
Той ми се обади!
Баща ми! Обади ми се.
Иска да обядваме заедно. Каза...
че съм му липсвала.
Всичко се нарежда чудесно. Ти ще излизаш с Елиз.
Ще излизаме четиримата.
За няколко години ще сте много влюбени,
ще се съберете и ще идвате при нас
заедно с децата си
и ще ги храним в китайски ресторант.
Можеш ли да ме смениш?
- Казах ли нещо?
- Не.
- Ще отида за бира.
- Добра идея.
Убивам бронтозавъра, купувам бирата и се връщам.
Трябваше да го направя.
Помолих го да вечеряме
с баща ми утре вечер.
- Видях паниката в очите му.
- Ще поговоря с него.
Къде изчезна?
Тя ми разказа за баща си.
Искаш ли аз да отида вместо теб?
Ако е твърде сложно за теб.
Ще го направиш ли?
Разбира се.
Имам среща с Елиз, но ще я отменя.
Не искам да насилвам нещата.
Действително.
Тогава недей да ходиш.
Готова ли си?
Не исках да заминаваш без...
Казва се Фофу.
Беше ми талисман.
Успех!
Давай, Давид!
Може ли да тръгваме?
Ще си проверя секретаря.
Току що го направи.
- Благодаря ти, че дойде.
- За нищо.
Съжалявам.
Знам.
Извинявай!
- Извинявай, аз мислех...
- какво ти става?
Извинявай!
- Мислех си...
- Така ли стана?
Да бъда мил и тя ще ме целуне!
Няма такова нещо!
Какво искаш?
Почакай, Джени!
Почакай за секунда, моля те.
Нека да ти обясня.
Махай се, Давид!
Давид, спри я!
Джени, съжалявам!
Аз съм побъркан!
Аз съм глупачка! Ставай!
Остави този стол!
Искам да строша всичко!
Всичко което е докосвал.
Всичко което е гледал. Всичко!
Не искам нищо...
Никого!
Джени, отвори ми.
Искам да говоря с теб.
Мина една седмица. Знам, че си там.
Не можеш да ме отбягваш вечно.
Искам да обясня ситуацията! Ела отвори вратата!
Нужно ми е да поговорим.
Махни се от тук!
- 5 минути.
- За кого се мислиш?
Не искам да ме тормозиш.
Не искам да те виждам.
- Махай се от тук.
- Успокой се.
Тя не иска да говори с теб.
Полудявам, Давид!
Извинявай.
Сгреших.
Познавам го.
Исках да обясня.
Защо прави това?
Какво?
Току що го получих през прозореца.
- Мислиш ли, че нещата са зле?
- Не знам.
- Мога ли да остана?
- Влез.
Това трябва да престане.
Какво става?
Алан го арестуваха.
Полицаите...
го отведоха.
Намерили са наркотика.
Какво?
Помислих си...
Него го няма вече.
И тогава...
Мисля, че изкара 18 месеца.
При излизането си според слуховете,
бил интерниран спокойно.
Вземал наркотици. Кой знае?
След университета заминахме в града. Не показвахме телефоните си номера.
Искахме да обърнем страницата.
Но той ни откри.
Открих ги!
Спешна помощ!
Не знам дали са живи. Спешна помощ!
Станете.
Станете!
Изправете се!
Причинявате ми болка!
Забравихте ли за вчера?
Мръсник!
Имам оръжие, белезници
и вашите следи навсякъде.
Как стигнахте до Алертън?
Защо там има две тела?
Искате ли да ми разкажете какво се случи?
Започнете от самото начало
Вината не беше моя.
Вие ме предадохте.
Чудно ми е кой ме е целувал?
Давид или Джени?
Джени или Давид?
Броях дните.
Нямаме право да се гаврим с живота. Никой няма право!
Кажи ми какво още не знам.
Внимавай!
Малък завой...
Тъпа врата!
- Не се отваря отвътре.
- Много хубаво?
Какво иска?
- Какво иска?
- От къде мога да знам.
В крайна сметка може да е за добро.
Искам да кажа,
може да изтрием лентата.
Луд ли си? Опитай се да излезеш от тук преди вечерта.
Видях снимката.
Погледни ме.
Никак не ти беше приятно
да чуеш гласа ми тази сутрин?
Каква е тази лудост?
Търпение!
- Това е глупаво.
- Така ли мислиш?
Ще запалиш сайванта?
Ще се освободя от нея.
Тя не се брои.
Но не бих го спестил.
Ако изпратиш някого в затвора,
ти му проваляш живота.
Затвор за единствена грешка!
Но тя не смята така.
Направих грешка.
Но точно тя ме принуди да се дрогирам.
Тя те открива, кара те да пиеш,
и тя ме дрогираше.
Няма съмнение!
Това беше инцидент, просто инцидент.
И това е всичко.
Как е Джени?
Тя спеше с мен.
Ти се опита да се наместиш в това.
- Така ли беше?
- Не беше нарочно.
Не беше нарочно, не беше нарочно.
Не нарочно?
Погледни ме!
Прекарах 480 дена в затвора стискайки тръбата!
Не нарочно?
В крайна сметка постигна целта си да я целунеш.
Ела, миличък.
Намали!
Пристигнахме.
Не прави това!
Не, Давид!
Пусни брадвата.
Пусни я.
Кажи ми, че греша.
- Престани!
- Не се меси в това.
Аз те обичах.
И още те обичам.
Кажи ми, че греша за теб.
Кажи ми, че греша.
Разбира се, че не грешиш.
Защо ме предаде?
Каква загуба!
Не трябваше да се връщаш.
Не трябваше да я блъскаш.
Това ли искаше?
Предупреждавам те остави брадвата.
Алан, моля те!
Стреляхте ли?
Стрелях.
Не знам къде.
Всичко, което исках беше да защитя Джени.
- Пристигнаха.
- Какво?
Успокойте се.
Отведете я. Искам да я разпитам.
Успокойте се.
Не разбирам.
Видях я, че беше...
- Мъртва.
- В безсъзнание.
А Алан?
Той е в кома.
Не знам. Бяхме в гората.
После в къщата.
После той държеше пистолета.
И аз паднах.
Вече ви казах.
Нищо друго ли не видяхте?
Това което помня,
е че Алан...
беше полудял.
Беше се побъркал.
Стреляхте ли?
За самозащита.
Самозащита.
Да се надяваме, че прокурора ще ви повярва.
Ще им позволим да си тръгнат?
За какво да ги задържа?
Имаме две свързани свидетелски показания
и бивш затворник в кома.
Какво трябва да направя?
Минете утре да подпишете показанията.
Не знам.
Не съм сигурна.
Кажи ми, че греша за теб.
Алан, обичам те.
Разбира се, че не грешиш.
Обясни ми защо.
Аз съм добрия син.
Аз я обичах, защитавах я, грижех се за нея.
Правех всичко за нея.
Единствено аз.
Но въпреки всичко тя предпочете негодника.
Благодаря.
Ти ме спаси.
Той ме заплаши с брадва.
Не знаех какво да правя.
Щеше да ме убие.
Помислих, че ако те изпратя в затвора,
ако те отделя от нея,
тя ще те забрави.
Ти си ме предал.
Направих това, което трябваше да направя.
Ти си отвратителен!
Вярваме, че познаваме хората.
Общуваме с тях. Имаш чувство, че продължава...
цял живот.
И в себе си,
вярваш, че ги разбираш.
Вярваш, че знаеш какво крият в сърцето си.
Но истината е, че нищо не знаем за това.
Сгреших за него.
Сгреших и за себе си.
Мога ли да дойда с теб?
Къде?
У дома.
Искам да се прибера у дома.
Елиз?
Здравей, Давид е.
Плановете се променят. Ще ме намериш утре у Алан.
В тази къща.
В кутия от сладко е: марихуана, екстази, PCP...
Превод и субтитри: Андрей Давидов andreivt@abv.bg