BBC The Blue Planet - Part 5 - Seasonal Seas (2001) Свали субтитрите
Има морета, където броят на рибите се измерва с милиони
и планктонът цъфти в огромни количества.
Количеството на животa тук е ненадминато в другите океани.
Това са най-изобилните на живот морета на Земята.
Това са сезонните морета.
Сезонните морета граничат с умерените пояси на планетата,
където условията се променят през годината.
Сезоните оказват влияние на подводния живот.
Силата на Слънцето постоянно се променя.
Далеч на север през лятото има най-много слънчеви часове,
но през зимата те намаляват и често седмици наред е тъмно.
Лятото тук е горещо, а зимата е изпълнена със силни бури.
В условия като тези трябва да се води борба за оцеляване.
Сега е месец януари на островите Сейбълдо брега на Нова Скотия в Северна Америка.
Сивите тюлени са успели да стигнат до брега въпреки разбиващите се в него вълни.
Силните ветрове тук продължават с дни.
На тези острови се намира една от най-големите колонии от сиви тюлени в света.
Около 100000 идват тук да се размножават всяка година, точно когато времето е най-лошо.
И за капак на всичко малките тюленчета бозаят
само 18 дни и след това биват изоставени.
Майките им трябва да се върнат в морето, за да намерят храна за себе си.
Не можейки все още да плуват малките са изоставени
и използват за енергия само мазнините си.
Ще изминат пет седмици преди те да станат достатъчно силни, за да плуват,
но тогава вече ще е ранна пролет и океанът ще е пълен с храна.
През май пролетта е достигнала и до бреговете на Шотландия.
Под водата тя е дошла доста по-рано.
През март, морето се е затоплило достатъчно, за да започне магическата промяна.
Това е фитопланктон
- микроскопично растение
по-малко от главата на карфица.
Фитопланктонът се размножава с огромна скорост в такива количества, които надминават
количеството на всички растения на Земята - 6 милиарда тона.
Бързият цъфтеж се разпростира из океана
и само за няколко месеца образува огромни зелени области.
Това се отразява и на живота в цъфтящия океан.
Въпреки, че тези полипи изглеждат като малки анемони,
те ще се превърнат в нещо съвсем друго.
След като се обособят разбираме, че те са малки медузи.
Диаметърът им е под три милиметра.
Само за няколко месеца те ще се съберат на огромни пасажи.
Тези новородени ракообразни са важен елемент от ежедневната им храна.
Те се появяват всяка пролет в големи количества и се хранят с фитопланктон.
Техните силни крака създават течение, което отстранява микроскопичното растение
към подобните им на филтър усти.
В тази изглед през микроскоп водата е толкова гъста,
че фитопланктонът не може да плува срещу течението.
Докато се храни сензорите на ракообразното го предупреждават за опасността.
Чрез осветление с лазер се вижда, че ракообразните оставят дири след себе си,
подобни на тези, които оставят реактивните самолети в небето.
Някои по-големи хищници
могат да използват тези следи, за да открият плячката си.
Това беше близко - но някои хищници са толкова големи, че е трудно да бъдат избегнати.
Медузи!
Те може да изглеждат нежни и красиви, но в същото време са убийствени ловци.
С всеки тласък на мантията им, богатата на планктон вода
влиза в нежните им гърла и излиза навън,
оставяйки ракообразните залепени по мембраните.
Една единствена медуза голяма само няколко сантиметра
може да улови хиляди ракообразни за един ден.
Така че е трудно да се определи, броят на жертвите на тези хищници.
Всяка от тези медузи тежи до 30 кг.
и има пипала с дължина над 8 метра.
Но пред ракообразните има далеч по-големи опасности.
През късната пролет малките медузи вече са напълно порастнали.
Те се събират с милиони, образуващи огромни няколко стотин метра пасажи,
които филтрират всичкия планктон по пътя си.
Въпреки това, броят на ракообразните е астрономически
и те ще образуват собствени пасажи.
Акула!
Тази огромна 8-тонна риба се храни само с планктон и нищо друго.
Всеки час тя филтрира хиляди тонoве вода през хрилете си.
Голям брой акули се появяват тук, когато цъфтежът е най-голям
и плуват във водите, наситени с най-много планктон.
Даже и тогава количеството на планктона е толкова изобилно,
че и друга група животни може да се наслади на пиршеството
- това са животните, които живеят по морското дъно.
Всеки сантиметър скала е покрит с безгръбначни от някакъв вид
- анемони, горгони и др.,
и всички те се хранят с планктон.
Но не всяко животно в сезонните морета е зависимо от планктона.
В Британска Колумбия е ранна пролет.
Водораслите са започнали бавно да растат в студената вода.
С увеличаване на слънчевите часове и затоплянето на водата,
тези малки растения се превръщат в големи кафяви морски водорасли.
Огромните 30 метрови стъбла имат малки балончета въздух
които ги поддържат на нивото на водата, докъдето достига слънчевата светлина.
Малко по на юг слънчевата светлина е по-силна,
така че тук по бреговете на Калифорния растат най-големите кафеви водорасли.
В средата на лятото този гигантски екземпляр
пораства всеки изминал ден с около един метър.
Главното стъбло е захванато 35 метра по-надолу
от малък, но изключително силен корен.
Напълно израстнали тези огромни растения достигат дължина стотици метри
и оформят огромни морски гори.
Огромни рибни пасажи намират убежище тук.
Това са риби-ковачи.
Те се хранят с планктон и когато преценят, че е безопасно
се отправят в открити води, където планктонът е в най-големи количества.
Но при първата появила се опасност
те бързо се връщат обратно към безопасността, която им предоставя морската гора.
Рибите не са единствените създания, които търсят подслон тук.
Калифорнийските морски видри идват в гората от водорасли, за да починат и подремнат на спокойствие.
Но за да не бъдат отнесени от течението в открити води,
където обикалят големите хищници,
те се 'закотвят' като увиват водорасли около тялото си.
Рано или късно, ще им се наложи да потърсят храна
а тя е на морското дъно, доста под тях.
Морските видри могат да останат под водата
за около 10 минути, а това е достатъчно време, за да намерят ракообразните от които се нуждаят.
Много от по-малките морски създания живеещи в тези гори, като морският таралеж например,
се хранят с водорасли и могат сериозно да ги увредят.
Морските видри се хранят с някои от тези животни
и предотвратяват това броят им да нарастне.
По-този начин, морските видри се оказват един вид пазители на гората.
Рибата-Гарибалди всъщност, не оказва вреда на водораслите.
Точно обратното - тя им помага улавяйки
малките животинки, които се натрупват по листата.
Те се хранят с бриозони
- малки животни,
които изграждат колониите си като бяла покривка върху листата.
С падането на нощта броят на хищниците намалява
и бриозоните изплуват от техните бели завивки.
Сега също като кораловите полипи те започват да филтрират
планктона под прикритието на тъмнината.
Те не са единствените животни, които рискуват по това време.
Това е вид ракообразно, с дължина около два сантиметра, което се храни с водорасли.
От друга страна, то е чудесна храна за много хищници.
За да се предпази от тях, то произвежда паяжина, точно като паяците
и я използва да съедини двете страни на водораслото и да си образува убежище.
Този индивид има огромна нужда от сигурен дом, защото тя е майка.
Тя има около 50 малки в коремната й област,
така че нейния дом вече й се струва тесен.
Скоро те ще бъдат достатъчно големи, за да напуснат и сега единственото което може да направи
е да ги изпрати да опитат вкуса на външния свят.
Съмва се.
Големи области от морска трева растат в плитчините между гората от водорасли и брега.
Един тюлен е намерил убежище тук,
и спи спокойно след цяла вечер прекарана в търсене на храна.
Но не за дълго.
Един мъжки тюлен издава силен вик.
Още тюлени са привлечени от всички посоки.
Юни е времето, когато младите тюлени
започват техните странни перчения.
Единият слуша внимателно грухтящите звуци издавани от другия.
Тези викове почти със сигурност са начин за определяне
кой от двамата ще доминира.
Но ако животните са близки по размер и житейски опит,
виковете няма да разрешат въпроса и съперниците ще трябва да решат спора със сила.
А тюлените могат да бъдат учудващо жестоки.
След около месец ще започне размножителният сезон
и битките ще станат сериозни.
Но сега в средата на лятото те не са чак толкова опасни.
Те само си играят.
Много от създанията, които се крият във водораслите
ще трябва да рискуват навън, за да намерят храна.
Този скат например.
Въпреки, че не изглежда такoва, песъчливото морско дъно
е богато на храна за този скат.
В пясъка има скрита храна
и скатът има специална техника за откриването й.
Той използва струи вода, за да издухва пясъка настрани и да открива малки ракообразни.
Този костур стои настрана надявайки се на някакви остатъци.
Други хищници също се включват в дебненето.
Като този морски език например.
Това са вид скариди живеещи в тунели.
Но гладът е принудил и тях да рискуват в открити води.
Както при хазарта и тук изходите са два.
Или ще ядат...
...или ще бъдат изядени.
Това е морски охлюв наречен Джанюлъс.
Цветът му подсказва, че е отровен и той наистина е такъв
за всички, освен към един друг вид морски охлюв
- хищникът Наванакс.
Наванакс се влачи след следата от слуз, която оставя Джанюлъс.
Веднъж хванат, Джанюлъс се свива на топка...
Всичко което Наванакс успява да откъсне са няколко жълти пипала.
И Джанюлъс бива отнесен от течението към по-безопасно място.
Средата ня лятото е и Слънцето грее с пълна сила.
Топлината е знак за атлантическия омар
да започне дълго пътуване.
Тя е прекарала зимата на 250 метра дълбочина, далеч от бурите на повърхността.
Но тук долу е доста студено и вече й се налага да се потърси по-топли води.
Затова тя се отправя към плитчините.
Те обаче са на около 150 км разстояние от тук.
След месец пътуване най-накрая тя пристига на любимия си пясъчен бряг.
Но тя не е първата тук.
Дузини други омари вече са си направили домове в пясъка
и не мислят да ги отстъпват на новодошлите.
Размерът има значение за всичко в тези битки.
Новодошлата има спешна нужда от убежище и тъй като тежи около 7 кг,
има добър шанс за успех.
Тя побеждава.
Тези битки продължават през следващите два месеца и те са съдбоносни,
за женските, които трябва да намерят подслон
и топла вода, за да отгледат малките си.
През последните седем месеца всяка от тези женски е носила
около 20000 оплодени яйца.
Но задачата им е почти към своя край.
Затоплянето на плитчините ускорява развитието на яйцата.
Още два месеца и те ще за готови за излюпване.
В началото, малките не са много добри в плуването.
Но за няколко минути бебетата вече са по-целеустремени.
По това време на годината морето е пълно с ларвоподобни животни.
Това е омар на възраст един ден.
А това - рак на три седмици, готов да започне живота си на морското дъно.
Краката му докосват дъното за пръв път.
На този етап от развитието си той е вегетарианец с предпочитание към морската маруля.
Докато расте, той няколко пъти ще смени обвивката си с по-голяма и по-плътна кожа.
Има голям шанс да бъде изяден, но ако оцелее за период от 5 години
той ще се превърне в разкошен брониран гигант.
Сега той се храни с месо и специални приспособления му помагат да ловува и в тъмното.
Съчленените му крайници са покрити със сензори,
които долавят и най-малката химическа промяна наоколо.
И докато броди в тъмнината краката му могат буквално да усещат вкуса на пясъка.
След като намери подходяща храна,
той я подава на мощните си щипки,
които светкавично се справят с мекото месо.
Тези щипки също така са много подходящи и за защита.
Дълъг метър и половина октопод се носи наоколо.
Реактивно задвижваният гигант е едновременно силен и много умен.
С октопод наоколо, даже за този рак е рисковано да бъде в океана.
Дори в тъмнината очите на октопода са чувствителни и на най-малките движения.
Срещу ловец като този, щипките на рака са безполезни.
В Югоизточна Аляска сега е късно лято.
Водата е все още топла и скаридите се тълпят на повърхността.
Това е последното пиршество за тихоокеанската сьомга,
която се завръща към брега от открития океан.
Те се отправят към брега, за да се размножават и идват тук в огромни количества.
Tрябва да плуват нагоре в реките, за да хвърлят хайвера си,
но нивото на тази река е все още прекалено малко
и ще им се наложи да почакат, докато дъждът го повиши.
Така че, засега те са хванати в капан в морето
близо до брега - най-лошото място на което могат да бъдат.
Това е дълга 3 метра акула
- близък родственик на бялата акула.
Тази акула е уловила кратки електрически сигнали от сьомгата наблизо.
Акулите могат да поддържат телесната си температура по-висока
отколкото тази на обкръжаващата ги вода.
A това означава, че имат достатъчно енергия, за да бъдат бързи.
По-бързи даже от сьомгата.
Ранна есен е на островите Ванкувър в Канада - 600 мили на юг.
Температурата на океана бавно пада.
На 40 метра под повърхността,
тазгодишните малки херинги се хранят с последния останал от лятото планктон.
Техните движения привличат вниманието на животните в небето.
Чайките не могат да се гмуркат и засега рибите са все още в безопасност.
Но има и птици, които могат да се гмуркат.
Тези птици се гмуркат без усилие до рибния пасаж.
Обхванатата от паника херинга бързо се отправя към повърхността.
Те се събират в огромна защитна топка от бързо движещи се риби.
Вълнението привлича жълтоопашатите скални риби.
Те също са ловци.
Мародерстващите риби разгонват херингата.
Повтарящите се атаки разделят топката на множество по-малки групи.
Сега е по-лесно за гмуркачите да задържат
обърканите риби на повърхността
и дори чайките вече могат да ги достигнат.
Атакувани от всички страни малките риби буквално нямат никакъв шанс.
Още гмуркачи са привлечени от разигралата се сцена.
Те веднага опустошават намаляващия брой херинга до край.
Далеч по-големи хищници обикалят наоколо.
Това е вид тихоокеански делфин.
Делфините ловуват предимно през нощта,
а през деня се съсредоточават в общуването помежду си.
То се характеризира с изпускането на струи балончета и постоянните игри.
Игри като тази да плуват около морската трева например.
Точно преди осем месеца през зимата, близо до западния бряг на Шотландия
е било снесено яйце, добре закрепено за стъблото на водорасло.
Във вътрешността е започнал да се развива малък ембрион.
Защитен от твърдата черупка, той е преживял и най-силните зимни бури.
През лятото то e наполовина порастнало.
Най-накрая през късната есен е почти готово да се излюпи.
Излпува една напълно оформена миниатюрна акула.
Тазгодишния планктон скоро ще изчезне напълно, но малката акула
е толкова малко развита, че все още не може да ловува по-голяма плячка.
Дните стават все по-къси.
В Британска Колумбия водата започва да замръзва.
Това странно изглеждащо създание търси храна сред водораслите.
Това е Мелибе - качулат морски охлюв.
Той улавя планктона с подобната си на мрежа глава.
С приближаването на зимата планктонът става оскъден,
но Мелибе е усърден търсач.
Той може да плува.
Той маха с перки в търсене на по-добро място за хранене.
Но търсенето се превръща в нещо изключително трудно.
През следващите две седмици повечето от планктона ще е изчезнал.
С отслабването на слънчевата светлина
водораслите започват да умират и постепенно се разлагат.
Скоро ще бъде зима.
Но 9000 мили на юг Слънцето изгрява в нов пролетен ден.
Южното полукълбо също има умерен климатичен пояс
и сега около Тазмания планктонът започва да цъфти.
Както и на север, южните сезонни морета
също имат области богати на зелена вода...
...със техни собствени гори от водорасли
...и собствени пасажи планктон.
Някои от обитателите на тези морета живеят само в южното полукълбо.
Това е един от тях - риба с ръце, която се разхожда наоколо чрез изменените си перки.
Но когато има нужда може да прибегне до силата на опашката си.
Всяко лято в плитчините около Тазмания идват много посетители.
Това са Австралийски сепии с дължина около половин метър.
Те са тук, за да се размножават.
По-едрите мъжкари се съревновават за вниманието на една женска,
показвайки пред нея нещо наподобяващо балет,
и през цялото време постоянно променят цвета си.
В края на краищата те оформят една двойка.
Мъжкият изпуска струя от семе срещу женската.
След като яйцата са оплодени те биват поставяни в тесни,
жилави яйчни обвивки, които са отровни за другите животни.
След три седмици малките са готови да се излюпят.
Те вече могат да сменят цвета си,
но не са все още добри в плуването.
Съществува друго животно, което е доста по-предан родител.
Това е мъжки листат морски дракон,
изящно украсен роднина на морското конче.
Той носи яйцата вместо партньорката си.
Те биха били доста хранително ястие за който и да е хищник.
Но това не е лесно, защото яйцата са прикрепени
към перфектно замаскираното тяло на бащата.
Те едва ли могат да бъдат на по-безопасно място.
През ноември, 10000 мили на север зимата вече е започнала.
В Норвегия денят продължава едва 5 часа.
Температурите падат рязко.
Но въпреки студа, морето не е пусто.
Всяка зима 500 млн. тона
херинга търси убежище в тези дълбоки води.
Те ще останат тук около 4 месеца, преживявайки единствено от подкожните си мазнини,
които са натрупали през летните пиршества с планктон.
Но те не са единствените тук.
Косатки! Този малък пасаж е част от популация
наброяваща около 500 екземпляра,
които са се специализирали в лова на херинга в Северно-Атлантическия океан.
Използвайки ехографите си те са открили рибен пасаж
от херинга на дълбочина 50 метра.
С достатъчно въздух за 10 минутно гмуркане
те плуват дълбоко под херингата и я карат да се издигне нагоре.
Балончета с въздух се отделят и издигат нагоре от плавателните им мехури.
Дори и за косатката е трудно да улови здрава херинга.
Но те имат друго смайващо оръжие.
Те използват опашката си, за да притискат рибите чрез налягането на водата.
Тогава е значително по-лесно да съберат зашеметените жертви.
Херингите нямат шанс и косатките и чайките ще ядат колкото могат
всеки ден през следващите 4 месеца.
Рибата, която зимува тук е толкова много - над 5 милиарда индивида,
така че тези загуби са почти незабележителни.
Времето през зимата е доста сурово,
но това е необходимо за обновяването на богатствата на сезонните морета.
В открития океан бурните води раздвижват хранителните съставки от дълбините.
В края на зимата сезонните морета ще бъдат отново пълни с минерали,
готови за завръщането на Слънцето и за следващия цъфтеж на планктона.
Превод: Spark spark@burgas.org