Drift (2001) Свали субтитрите
Продукция на "Десентър комюникейшънс"
С подкрепата на Художествен съвет, Канада
д р е й ф
Филм на КУЕНТИН ЛИЙ
С участието на: Р. Т. ЛИЙ
ГРЕЙСЪН ДЕЙН
ДЕСИ ДЕЛ ВАЛЕ
СЕБАСТИЕН ГАЙ
Т. ДЖЕРЪМ ЙЪНГ
и ДЖОНАТОН РОУСЛЪР
Оформител ДИЯ ЛОРЪМ
Звук ДЖИМ РИДГЛИ
Редактор ШУАН ТУУН ЙЕО
Композитор СТИВЪН ПРАНОТО
Продуценти БЕЛА ЮРКОВЕТСКИ КУЕНТИН ЛИЙ
Оператор, сценарист и режисьор КУЕНТИН ЛИЙ
Български превод и субтитри Влади и приятели
davenorton@abv.bg (Още информация във финалните надписи)
Писна ли ти?
Хайде при тях, нали затова сме тук.
Да пийнем по нещо.
-- Моля те.
Райън! Това е Пол, продуцент. Той постави Слънчевия танц.
Поздравления!
-- Това е Райън.
Много талантлив и сърцат писател, пише много зряло.
Подписахме преди няколко месеца.
-- Би ли повторил името си?
Райън.
-- Пол.
Повярвай ми, ще харесаш нещата му.
Ще се радвам да прочета сценария му.
Добре... Това е приятелят ми Джоел.
-- Здравейте!
Какво ще пиеш?
-- Все едно, само да е с бърз ефект.
Може би от това.
Здравейте. Казвам се Лио.
Аз съм Райън.
-- Здравей.
Здравей.
-- А това е Джоел.
Как сте, добре ли си прекарвате?
Ами, опитваме се...
-- И аз така... А с какво се занимавате?
Аз съм писател.
-- Наистина ли? Аз също. Какво пишеш?
Ами, предимно сценарии. А ти?
Публикувал съм няколко разказа. Но сега работя върху роман.
Интересно.
-- Аха... А ти с какво се занимаваш?
О, тук съм съвсем безгласна буква...
Джо работи в гей центъра.
-- Да...
Така ли? Аз съм там на половин ден, в правно-консултантския отдел.
А аз съм уеб дизайнер.
-- Аха, може да мина да те видя.
Разбира се, заповядай.
-- Само пишеш ли? Работиш ли допълнително?
Следвам английска литература.
И аз завърших същото.
А ти работиш ли и нещо друго?
О да, напоследък правя "състояние" в едно кафене.
Звучи романтично -- правиш капучино, наблюдаваш хората...
Е, определено предпочитам да се шляя.
А за какво се разказва в романа ти?
Ами, за едно момче, тийнейджър, който избягва от дома си
и попада на сериен убиец. Помежду им се заражда връзка... Сложно...
Доста романтична идея!
-- Абсурдно романтична...
На мнозина им се вижда прекалено мрачна и стряскаща...
Когато бях на 16, вилнееше един, който изнасили и уби 5 момчета.
Отвлече ги, за да ги направи идеални любовници чрез мъчения.
А после ги уби и зарови телата им в двора си.
Да, Джак Пома.
-- Откъде знаеш за него?!
Тогава бях като обсебен от историите за серийни убийци.
Аз също! Израснах с филми на ужасите!
-- Луд съм по такива филми!
В смисъл, влияят ми силно и особено...
-- И мен ме кефят... Нещо като...
Действат ми като сандвич или сладолед...
-- Или шоколад, или китайска храна...
Понякога така ме гложди, като жажда за груб, потен секс!
Както и да е. Бях обсебен от Джак Пома и редовно му пишех лично,
докато не го убиха в затвора.
Исках да знам какво чувства и защо...
Като че исках да бъда негова жертва,
защото такава връзка ми се струваше адски силна и еротична.
-- Напълно, ако във връзката е решаващо сексуалното надмощие,
ако нямаш избор и трябва убиеш партньора си -- това е невероятно еротично.
Аха...
Къде изчезна Джо?
-- Май се измъкна още одеве.
Ще трябва да го открия.
-- Добре. Беше ми приятно.
И на мен.
Благодаря, че дойде с мен на партито.
Благодаря, че ми скапа съботната вечер с цял куп досадни сноби.
Съжалявам, че ти беше скучно, Джо...
А на тебе готино ли ти беше?
Знаеш, че трябва да изтърпя тези неща...
Знам, знам...
Ще преживеем и следващия път.
Съжалявам, Джо...
Съжаляваш?...
Съжалявам... Аз...
Джо... Уморен съм...
Добре!
Джо...
Станаха седмици вече...
Знам...
Напрегнат съм...
За какво?
За сценария... За бъдещето...
Живея незаконно в Щатите...
Нещата ще се наместят.
Ще видиш...
Лека нощ, миличко.
Лека...
Хей!
Върви ли работата?
Почти като миналия път.
След работа с Мат сме на кино, ще дойдеш ли?
На кой филм?
-- "Бледолик в Сайгон"?
Що за филм пък е това?
Нещо като психо-версия на "Ловецът".
Май ще го пропусна...
Някога бях луд по Мат.
Но нещата нямаше как да потръгнат. Запознахме се в курс по продуцентство.
Здравейте. Два за "Бледолик в Сайгон", моля.
Обичаме да гледаме филми заедно и непрекъснато ходим на кино.
А хората ходят с гаджетата си.
Защо някой изобщо плаща за тази гнус?
Мен например изобщо не ме жегна.
Трябва да си седна на задника.
Дори с една десета от този бюджет ще се справя прекрасно.
Как върви сценарият ти?
-- Побъркал съм се.
Започвам съвсем на чисто, със съвсем нова идея.
Беше прав, че съм твърде банален. Трябва да пиша както си знам.
Да не мисля за продаваемостта.
Важното е да се получи каквото аз искам.
А при теб как е?
Подписах с онзи агент.
Показал е сценария ми тук-там.
Супер!
Да, но нищо ново оттогава.
Е, поне си имаш агент.
Не знам...
Сякаш тъпча на едно място.
Глождят ме разни съмнения...
Забравих да те питам, как беше филмът?
Странен... Нещо не ми хареса.
Ти винаги избираш най-странните филми, Райън.
Другата седмица правим три години.
И...?
Щастлив ли си с мен?
Щастлив съм.
Ти щастлив ли си?
Често ми се струва, че не ме разбираш.
В смисъл?
Струва ми се... че... не разбираш
защо ме вълнуват едни неща, защо вярвам в други...
Добре... Какво би искал да разбера?
Не знам... Ще ми се да го долавяше, но...
Обичам те.
И аз те обичам... Но...
Ти... Твърде много мислиш.
А, да. Днес Лио мина през офиса ми...
Лио?
Лио. Лио! Дето си говорехте цял час на партито.
А, Лио...
Покани ни на свое четене в събота вечер.
Ходи ли ти се?
Здрасти. Аз... Джо ми каза, че бачкаш тук.
и реших че не е лошо да те видя.
Радвам се.
Искаш ли нещо?
-- Ами... Кафе?
Онзи ден се надявах да дойдеш на четенето ми.
Ето... Не, нека е от мен.
-- Благодаря ти.
Съжалявам за четенето, не се чувствах добре.
Всичко е наред... Ето...
Това е романът ми. Ще ми се да науча мнението ти.
Разбира се.
А, между другото... И аз съм от Канада...
Наистина?
-- Да, от Скарбъро.
Скоро ще си ходя.
Ти с колежанска виза ли си?
Да... А ти?
Моята изтече преди 6 месеца.
Искаш ли да се върнеш у дома?
Искам да остана тук.
И аз.
Здравейте, момчета!
Трябва да бачкам.
Сваляш ли го?
Не, просто сме приятели.
-- Сладък е! Вземи си почивка за днес
и идете да се поразходите по плажа.
-- Боб, имам си приятел!
На твоите години да съм го завлякъл отзад и да си правим веселото.
Не сме в 70-те, Боб.
Днес Лио мина през кафенето.
Да, той каза, че ще мине да те види.
Ще дойдеш ли на кино в петък вечерта?
Знаеш, че мразя филми на ужасите.
Е, какво предпочиташ?
-- Ами... Пуканки.
Искате ли вода?
-- Не.
Без вода.
Като бях малък, на около...
...десет, обичах да ходя да гледам...
...даваха... третата част...
Филмът беше толкова... Страшен!
Беше ме страх, докато се прибирах...
И епизода при езерото, където...
...Момичето... Като в историите на Вси светии?
-- Да. Да...
"Тук сме само десет призрака..."
Много готин филм.
-- Много ме кефи тоя филм!
Много е як, честно!
Ако знаеш как се чувствах,
толкова запленен...
-- Да...
Като че...
Не можеш да проговориш, толкова е невероятен.
Въпреки че аз дрънкам непрекъснато, но...
Май се разочаровах, можеше да е доста по-добър.
Мисля, че идеята му е прекрасна, само реализацията накуцва.
Все пак ми хареса.
Като сандвич, а?
Да.
Значи...
Често ли излизаш?
-- Не много.
Знаеш ли, никога не съм ходил на плажа в Ел Ей.
Ами хайде.
Къде е Джо днес?
Излезе с приятел.
От колко време сте заедно?
Почти три години.
Три години са доста време.
Ти имаш ли си приятел?
-- Не...
Тоест, ходил съм на срещи, но...
Май никой не ме иска.
-- Хайде де!
Иска ли ти се да имаш връзка?
Разбира се!
Тоест, отдавна мисля за това и съм готов да опитам наистина.
Имам чувството, че ще ми се случи скоро.
Не знам защо, но го очаквам.
Напомняш ми за мен на твоята възраст.
Звучи сякаш си някой старец.
Чел ли си нещо на Уърдсуърт?
-- Да, учим го по романтична поезия.
Книгите му промениха живота ми.
Може би защото вече бях достатъчно пораснал.
Чел ли си "Пирът" на Платон?
Мисля, че обичта е като да намериш липсващата си половина.
Винаги съм търсил някой, който ме разбира истински,
и ме прави напълно щастлив.
Но май се отказах, просто е невъзможно.
Не можеш да знаеш, без да опиташ всичко, нали?
Охо, как беше филмът?
Беше хубав, но нали и без това си падам по филми на ужасите.
Вие самите сте филми на ужасите.
Огладня ли вече?
-- Не, май не ми се яде.
Какво има?
Джо, объркан съм.
За какво?
Не мисля... че мога да... посрещна третата ни годишнина,
без да се чувствам уверен във връзката ни.
Което значи...?
Джо... Мисля че....
Трябват ми няколко дни, просто...
За да помисля над нещата сам...
Какво да правя?...
-- Говореше за временно скъсване...
Това ли казах?!
-- Да, спомена ми го няколко пъти.
Обичам Джо, но...
Той не проумява какво ме вълнува, в какво вярвам...
Да, май разбирам... И аз не намерих човек за по-сериозна връзка.
Да, мисля че... затова нямам приятел от колежа насам след Джак.
Срещам се с момчета, не е като да не правя секс.
Но толкова.
Но защо си с него вече три години?
Чувствам се сигурен с него.
Но изглежда това вече не ми стига.
Срещала ли си някой, с който май искаш да бъдеш завинаги?
Някой с който си приличате и те разбира напълно?
Не.
А ти?
Може би...
Някой нов?!
Да.
Като че внезапно ме събуди от дълъг сън.
Това обяснява нещата. Как се казва?
Лио.
-- Вълнуващо е, нали?
Объркващо е.
Можеш да останеш тук, докато откриеш новия си мъж.
С Кери се запознахме в курса по драматургия в Бъркли.
Дойдохме в Ел Ей, за да запишем филмови специалности,
но тя в последния момент избра правото.
А после прекъсна и започна работа.
Да?
-- Здрасти.
Събудих ли те?
Не, не, чаках часът на призраците...
Часът на призраците настъпи.
Всичко наред ли е?
-- Да.
Къде си?
-- Обаждам се от автомат.
Сигурен ли си, че си добре?
-- Да.
Познай какво чета?
Уърдсуърт.
-- Точно. "Тинтърн Аби".
Всъщност, мислех си за теб преди да звъннеш.
Страшно ми харесва, че го е писал по време на пътуване
и че са го вдъхновили останките на манастира.
За мен тази поема олицетворява романтизма.
Самият аз се чувствам все на път, като че никога не ще имам истински дом.
Разбирам те напълно, аз се чувствам у дома само в самолет.
Или в кола.
-- А в Ел Ей?
Иронично е, но точно тук започвам да се чувствам като у дома си.
И на мен ми харесва в Ел Ей.
-- Да, той не изисква "лоялност" към себе си.
В смисъл, Ел Ей е град, в който си винаги на път.
Извинявай.
--- Върви си у дома, настиваш.
Това е оксиморон -- невъзможно е, щом съм бездомен по сърце.
Хей! Как си?
Добре съм.
Какво ще правиш тази вечер?
Колко е часът?
-- Късно е.
Как мина денят ти?
Ден като всеки друг.
Липсваш ми...
Джо, може ли да поговорим?
Искаш да скъсаме? За това ли искаш да говорим?
За всичко. Минаха няколко дни и...
Обичам те.
Много държа на теб.
Но напоследък се чувствам толкова неуверен.
Сякаш съм в капан, когато сме заедно.
Като че не мога да говоря с теб, защото не би ме разбрал.
Не разбирам това, което правиш, а може би въобще не те разбирам...
Джо... И днес се чувствам като че се познаваме от вчера.
Така си минават вече три години.
Вече не знам какво искам.
Не искам да те повличам още повече в това.
Бил ли си изобщо щастлив с мен?!
Да, бях щастлив.
Ти ме намери.
Помниш ли?
Преди да те срещна бях толкова уплашен и объркан.
А с теб се чувствам спокоен.
Но сега имам нужда да бъда за малко сам.
Не плачи, всичко е наред...
Съжалявам...
Ето, свободен си.
Изгубен.
А къде ще живееш?
-- При Кери, докато намеря място.
Може да живееш и при мен.
-- Благодаря ти.
Ще се обадиш ли на новия?
-- Но аз скъсах едва снощи!
Да... Май ще е добре да си починеш няколко дни.
Днес щеше да е третата ни годишнина.
Виж...
Постъпваш смело. Честен си с него.
" > от Лио Малмън "
Ало?
-- Джо?
Здравей.
Как си?
Ти как мислиш?
Кой е това?
-- Не знам.
Ядосан ли си ми?
Честно казано, не знам какво чувствам.
Всичко се случи внезапно.
-- Джо, не е съвсем внезапно.
Бях все по-притеснен и неспокоен, опитвах се да ти го кажа.
И затова скъсахме, нали?
Да...
Да?
--Лио?
Да?
-- Викна ме по пейджъра.
Как вървят нещата?
Какво правиш?!
--Нищо, самозадоволявах се.
Да ти се обадя после?
-- Не, току-що свърших.
Охо...
-- Днес съм доста възбуден.
И как го правиш?
-- Нищо особено, просто с ръце.
С овлажнител ли?
-- Не, не съм обрязан. А ти?
Аз съм.
Доста странен разговор.
Ти го започна.
-- Просто си признах какво правя.
Беше ми любопитно.
-- Всичко е наред. Прочете ли романа?
Остават ми 10 страници.
Добре.
Искаш ли да поизлезем утре?
Хареса ли ти?
Интересно е. Аз... харесва ми.
Благодаря ти, че ми показваш къде мога да срещна момчета.
Често мислиш за секс, а?
-- Аха, ами ти?
Е, аз съм по-голям и по-спокоен.
А аз съм девствен.
На 20 години?!
-- Да.
А ти кога го направи за пръв път?
На 17.
Продадох се една лятна вечер, преди да замина за колежа.
Един по-възрастен с "Кадилак" спря и ми махна.
Качих се в колата, уговорихме цената
и отидохме в мотел.
Откъде знаеше къде и как да го намериш?
В един вестник пишеше за проституиращите момчета,
и реших да проуча нещата.
И някакси... И проучването... И това че ми плащаха между другото...
Всичко се съчета прекрасно със секса.
Аха... И аз съм мислил за това... Тоест, виждаше ми се романтична идея.
Точно така го възприемах и аз.
А да, романът ти много ми хареса.
-- Наистина ли?
Да! Дори могат да се засилят краските.
Аха, и аз смятам да поработя още по него.
Сякаш могат да се появят още 10-20 страници.
Може би трябва да покажеш по-добре
секса между момчето и убиеца. Просто по-ясно.
Бих искал, но не е лесно. Трябва да пиша за секс, а съм девствен.
Още от малък ми е трудно с околните и пазя мислите си в тайна.
Никой не ме разбираше.
Опитвах се да споделя, но все се чувствах като ненормален.
И при мен беше така, не е лесно.
Но... Имах късмет. Винаги съм бил странен, но...
Хората сякаш ме харесват.
Не ме разбират, но ме харесват.
И все пак се чувствам наистина самотен.
Аха... В гимназията бях смотаняк.
Там красавците са богове, а умните са смахнати.
Най-близкият ми приятел беше мъж на 52, запознахме се по Интернет.
Говорехме за всичко. Имам чувството,
че още сме свързани... Близостта ни беше така силна...
Мисля че те разбирам.
Беше толкова изпълващо... Всички тези думи и писма.
С дни стоях вкъщи и си говорехме по Мрежата.
Каза, че ще вземе билет и ще дойде да се видим.
А защо не дойде?
-- Не знам.
Беше много болен, умираше от рак. Писмата просто спряха.
Почина ли?
-- Беше ми толкова тъжно...
Но е било прекрасно.
Мислех, че никой не би разбрал...
Аз разбирам...
Не мога да повярвам, че ми се случи!
Като малък... си мечтаех да имам приятели...
Будех се в тъмното...
и ми беше така самотно...
Защо скъсахте с Джо?
Напоследък нещата не вървяха...
Обичам го... Но...
Не мисля, че съм влюбен в него.
Нещо липсва...
-- Какво е то?
По-дълбока близост.
Чувствам се виновен.
Защо?
-- За раздялата ви.
Смяташ, че е за лошо?
Знаеш ли...
-- Какво?
Готов съм за още.
Благодаря.
Карате ме да се чувствам като на 17.
Ти винаги ще си на 17, Боб.
-- Пак си влюбен, а, хлапе?
Да.
-- Браво!
Значи... Кога да мина да те взема?
Към осем.
-- Добре.
Искаш ли чай?
Да... Да, ако и ти ще пиеш.
Джо, трябва да ти кажа нещо.
За Лио ли?
-- Откъде знаеш?
Чета ти мислите.
Не, наистина, откъде знаеш?
Миналата сряда, докато бачках, ми се прииска да те видя.
Минах към кафенето, за да те поканя на обяд.
Тъкмо щях да вляза и...
Видях как го целуваш.
И си отидох.
Можеше да ми кажеш, от 2 седмици съм в пълно неведение.
Боях се да не те заболи.
Боли ме винаги като си говорим и не можеш да си искрен с мен.
И то след три години.
Знам... Знам...
Съжалявам...
Всичко е наред.
Нали приключихме.
Е, май това е всичко.
Ще се чуваме ли?
Бъди щастлив.
Бъди и ти.
Днес Джо ме покани да излезем.
Така ли?
-- Да, обядвахме и разговаряхме.
Помоли ме да се грижа за теб.
Толкова е мил...
Казах му, че се чувствам виновен, защото двамата ми харесвате,
но така и не разбрах как стана всичко...
Какво отвърна той?
-- Известно време няма да ни търси.
Липсва ли ти?
Липсва ми...
Разбира се...
Бяхме заедно три години.
Но обичам теб!
Притеснено ми е, това е първата ми връзка.
Казват, че първата любов продължава вечно.
" Среща с автора на > "
Най-добрата връзка е тази, в която живееш за мига,
без да се тревожиш за следващия момент.
Осъзнавам, че страстта е преходна, но точно тя ме поддържа жив.
Днес щеше да е третата ни годишнина.
Първото ми момиче беше 6 месеца с онзи, преди да скъса с мен!
6 месеца същински ад!
Изчака да започнат да се чукат и тогава ме напусна.
Просто ей-така.
Прибрах се, а нея вече я нямаше.
Отне ми месец да разбера какво става чрез общите ни приятели.
Обичаше ли я?
-- Бях луд по нея.
Беше първата ми любов.
Колко време бяхте заедно?
Срещнахме се в... 1-ви курс...
Скъсахме в 4-ти... Значи около три години.
А... Кога я разлюби?
Не съм спирал да я обичам.
Искам само да се върне. Бих направил всичко!
Наистина всичко! Въпреки че се отнесе гадно с мен!
И затова боли толкова силно.
Не можеш ей-така да спреш да обичаш.
Помниш ли какви купони си правихме вечер?
Леле, вижда ми се толкова отдавна!
Бъркли май ми липсва.
Тогава не съм осъзнавала колко хубаво ми е било.
Чувате ли се още с Джак?
Споменах ли ти, че го срещнах в Ню Йорк преди месеци?
Не. Как е той?
Тъкмо се захващаше с дисертацията си.
Срещнахме се няколко пъти на кафе.
Правихте ли секс?
Да.
И как беше?
Може би най-готиният секс, който сме правили.
Трудно ми е да го опиша, но...
Беше велико, като преди, но без ревността и задълженията.
С тъга по миналото... И готино...
Да знаеш как ти завиждах за него!
Бях се побъркал, беше толкова сладък!
Тогава все си падах по хетеро момчета.
Да?
-- Лио?
Да?
-- Викна ме по пейджъра?
Дали прочете романа?
-- Остават ми 10 страници.
Добре. Искаш ли да се видим утре?
В гимназията бях такъв смотаняк... Тоест... Знаеш...
Там красавците са богове, а умните са смахнати.
Най-добрият ми приятел беше мъж на 52, запознахме се по Интернет.
Говорехме за всичко, имам чувството,
че още сме свързани... Близостта ни беше така истинска.
Стоях с дни в стаята си и разговаряхме по Мрежата.
Каза, че ще вземе билет и ще дойде да се видим, но...
Защо не дойде?
-- Не знам...
Беше много болен, умираше от рак. Писмата просто спряха.
Желаеш ли ме?
Мисля че да.
-- Тогава...
...Какво чакаш?
Искаш ли да ме чукаш?
Искаш ли го?
-- Да...
Нямам презервативи.
-- Аз имам.
Имаш ли презервативи?
Просто влез в мен.
Но, Джо...
-- Вярвам ти!
Добре ли си?
-- Да.
Сега бавно...
-- Добре.
Добре ли се чувстваш?
-- Особено е...
Ще свърша...
Свърши в мен!
-- Какво?!
Искам те!
Сигурен ли си?
-- Обичам те, свърши в мен!
Сигурен ли си?
-- Просто свърши!
Хареса ли ти?
Да...
-- Оки...
Вече си част от мен и не можеш да си идеш.
Хареса ли ти?
Да... А на теб?
Вече не съм девствен.
Искаш ли да останеш тук?
Ти искаш ли?
За какво мислиш?
-- За нищо...
Изтощен съм.
Трябва да поспиш.
Мисля си...
Какво ще кажеш...
...да се преместиш тук, при мен?
Тесничко е, но... можем да се справим.
И без това почти не спиш в квартирата си, защо да я държиш?
Ще си помисля.
И изобщо не е нужно да ми плащаш.
Пък и не печелиш много напоследък...
Тъкмо ще поспестиш.
Може би.
Технически... ти вече живееш тук.
Мислиш ли, че се боя от обвързване?
Мисля, че... твърде много мислиш.
Ти решаваш.
Добре, бих могъл да плащам поне за пералня или от сорта.
Щом искаш... За мен е без значение.
Искам просто да съм с теб.
Заповядай.
Здравей.
-- Здрасти.
Притесних се за теб. Събудих се, а теб те нямаше.
Не можах да заспя. Затова дойдох тук.
Трябваше поне да ти оставя бележка, извинявай.
Няма нищо.
Сбърках ли нещо?
-- Не! Не...
Просто съм объркан.
Искаш ли да поговорим за това?
Не знам...
Ще ти направя кафе.
Седни, ще ти го донеса.
-- Добре.
Днес ще излизате ли с новия?
Не знам.
Трябва да помисля над доста неща.
Понякога ми се ще да си строша главата.
Мога да ти почета малко.
Благодаря, но трябва да ги мина всичките.
Днес докато бачках,
се сетих за Джо и се разплаках...
Джо или Лио?
За какво мислиш?
Все още обичам Джо.
Радвам се, че сме близки и можем да говорим за всичко.
Така всичко е различно.
Защото... Трудно се получава.
Сякаш стъпвам по тънък лед, страхувам се да не нараня някого.
Чувствам те близък.
А все още обичам Джо.
Но можем да си бъдем приятели?
Да...
Най-добри приятели.
И ще правим секс понякога?
Сексът с теб ми харесва.
Ти си ми първото момче.
Може ли да напиша разказ за теб?
Какво има?
Съжалявам, че не се обадих, но трябваше да те видя. Аз...
Мислих за много неща и...
Дълго е за разправяне, но накратко,
все още те обичам.
Може ли да вляза?
Не!
-- Но...
-- Виж, преди 3 седмици ме остави
и каза, че вече не ме обичаш, че не те разбирам.
А сега изведнъж решаваш, че още ме обичаш.
На какво да вярвам?
Не можем да разговаряме сега.
-- Защо?
Мамка му! Защото се виждам с някого!
Ще ти пратя бележка на пейджъра.
Ти забърка тази каша.
Понякога си страшно директен.
Просто казвам истината.
-- Знам.
Разбра ли кой е другият?
-- Не.
Самият ти се забърка с друг.
Така че сте квит.
-- Не си и помислих, че ще щъка наоколо.
Съвсем ме изненада!
-- Сигурно още много не знаеш за него.
Шокиран съм, но...
Усещането е странно.
Минали са само 3 седмици. Едва ли нещо повече от секс.
Вие, гейовете, сте си маниаци на тема секс.
Това са измислици!
-- С колко души си правил секс досега?
Може би 25. Със сигурност не повече от 30.
А аз съм бил с 6 момичета!
-- Тогава -- с колко момчета?
Нали излизам с теб!
-- Ама ти ще се окажеш гей!
Ще отговоря на това и ще вляза при теб.
Райън?
-- Здрасти.
Как си?
-- Съжалявам за настроението си тази сутрин.
Няма нищо. Трябваше да ти се обадя преди да мина...
Виждаме се с него от седмица.
-- Добре.
Не ти казах, защото...
-- Недей, нали скъсахме.
Да...
Но те обичам.
Трябва ми време да си помисля.
Нали затова прекъснахме... ти...
Трябваше ти... въздух... и... Сега май ми трябва и на мен.
Сега трябва да вървя... Излязъл съм с Мат...
Да, добре...
Доскоро...
Райън?
Искаш ли приспивателно?
Май трябва и двамата да вземем.
Искам да съм ти добър приятел, колкото си ти на мен.
Е, ти ми помогна да преживея Джак.
Защо не спиш?
-- Понякога ме обземат едни...
Може би съм самотна, но е като... Неясно чувство на отчуждение.
Сякаш не знаеш за какво живееш. И животът е някак
уморяващ, тревожен... Без драматизъм...
Понякога направо труден.
Ще прозвучи банално, но...
Защо изобщо да се живее, щом така силно боли?
Но се намират моменти, в които сякаш отново си заслужава, нали?
Да... Като сега...
И с мен е така.
" > Дейн Кей "
Здравей.
-- Здрасти.
Всичко наред ли е?
-- Да.
Май все още обичам бившия си приятел.
Божичко...
Как все ме караш да се чувствам толкова желан!
Съжалявам, извинявай...
В колко ти е самолета?
В четири.
След 10 години най-сетне се добрах до леглото ти.
Защо не го направихме по-рано?
Не знам.
Знаеш защо.
-- Защо?
Защото едва сега приемаш сексуалността си.
Я стига психоанализи! Осъзнах се още на 16!
Знаеш, че е истина!
Винаги съм ти казвал истината! Или поне каквото вярвам, че е истина!
И сигурно затова все се чувствах заплашен от теб.
Радвам се, че го направихме.
Най-сетне ми падна.
Хареса ли ти?
Ами...
Разбира се, че ми хареса!
Здрасти.
Здравей.
Е...
Бих те разбрал, ако... Ако не искаш да ме виждаш повече.
Но трябва да ти призная нещо.
Случиха ми се разни неща с Лио.
Усетих истинска...
дълбока и... ...интелектуална близост с него.
И си помислих...
...че той е човекът, който търся цял живот.
И той ли е Човекът?
Обичам теб, Джо.
Раздялата с теб ми помогна да разбера, че ми липсваш.
И че те обичам.
Някакси...
Не дооценявах това през тези три години.
Съжалявам.
Знаеш, че... и да искам, не мога да съм всичко, което ти би искал да бъда.
Знам.
Но със сигурност искам да те разбирам.
Само да не ме подценяваше.
Ще ми дадеш ли още една възможност?
Ами... И аз имах приключение...
Знам.
Искаш ли да чуеш?
Ако ти искаш да ми кажеш.
" >, Дейн Кей "
Дейн Кей?!
-- Аха.
"Драги Райън, най-добри пожелания."
"Грижи се за моето момче. Дейн Кей"
Не ми казвай, че си спал с Дейн Кей!
Бяхме най-добри приятели в гимназията!
Беше в Ел Ей за промоция на книгата и наминах да го видя.
И...?
Как беше?
Ами добре си прекарах...
Изчуках го.
Чукал си го?!
Цялата седмица.
Майко мила!
-- Какво?!
Шашкаш ме!
-- Има неща, които не знаеш за мен!
Ами, никога не си ми казвал...
Знам...
Твърде много неща пазех за себе си...
Трябва да съм по-откровен...
Искам да те чукам.
Дадено.
Ама наистина искам да те изчукам.
И Джо беше в мен за пръв път.
Най-добрият секс, който бях изживявал.
Не съм и предполагал, че скъсването така ще промени всичко.
Още от дете таях малкия си свят само в мен.
Понякога го споделях, но...
Така и никой не ме разбра. Накрая просто се отказах.
Скрих го в себе си и толкова.
-- Да, мисля че те разбирам.
В гимназията бях такъв смотаняк,
там красавците са богове, а умните са смахнати. В смисъл...
И да им разкажеш за света си, никой не те разбира.
Аз те разбирам.
-- А какво има в твоя свят?
Страшно интересно ми е да се ровя в тъмните страни на живота.
Убивал ли си човек?
-- Не...
Но това не пречи да ми харесва страстното желание да убиеш.
Може би затова обичаме филми на ужасите и затова пишем.
Точно...
Трябва да ти кажа нещо...
Тази сутрин като се събудих... си мислех за теб.
Всякакви неща за теб...
В смисъл...
Освен че те желая, аз...
Усещам те някакси... истински и интелектуално близък...
Какво искаш да кажеш?
Ами... Надявам се, че и ти чувстваш същото, че е взаимно.
Аз... наистина съм поласкан... и...
И се чувствам свързан с теб... Интелектуално...
Но... Надявам се разбираш, че...
Е, просто исках да ти кажа...
И наистина ценя искреността ти... И аз се опитвам да съм искрен.
Ценя и чувствата ти...
Как си, хлапе?
Добре съм.
Някой да се е обаждал?
-- Не.
Боб...
-- Да?
Срещал ли си човек, който ти се струва сроден по душа?
С който сякаш би могъл да бъдеш завинаги?
Я да помисля...
Не!
"Обещания, обещания, обещания"
Да?
-- Здравей.
Райън е.
-- Здравей, как си?
Събудих ли те?
-- Не, не, изобщо.
Какво ще правиш днес?
-- Пиша статия.
Какво ще кажеш за едно кино по-късно днес?
Ще дават стари филми от 70-те.
Много бих искал, но... Трябва да довърша статията.
О... Добре.
Може би друг път?
Лио, харесваш ли ме изобщо?
В какъв смисъл?
Искаш ли да се срещаме?
Не мисля, че идеята е добра.
Можем да станем приятели, и сигурно е нескромно, но...
Но бих се чувствал наистина зле ако скъсате заради мен.
Знаеш ли, Райън...
Аз...
Наистина те чувствам... близък... в известен смисъл...
И... Тоест, наслаждавам се на разговорите за работата ни
и научавам много от теб, но...
Възприемам те по-скоро като учител, разбираш ли ме?
Никак не звучи добре.
-- Как би постъпил на мое място?
Бих изчакал неговия ход. Ти прекали.
Какво повече да сториш?
-- Разбери, дори не мога да спя нощем!
Будя се в 7 сутринта и мисля за него!
Пълна лудост, не издържам вече!
Сякаш ми гори отвътре.
Мамка му...
Никога не съм усещал това към друг. А ти?
Към Джоан в гимназията. Бях луднал по нея.
Не можех да спя, стрясках се в 3 посред нощ.
И?
Все я канех, тя отказваше. Накрая опитахме,
но кашата беше пълна, така и не се разбрахме.
Джо, увлечен съм по друг...
Заради това ли беше всичко?
Почувствах такава близост...
Гадно е да ти причинявам това, но...
Трябва да потърся още възможности.
Беше ми много тежко преди да скъсаме, чувствах се адски виновен.
Виновен си.
Съжалявам.
-- Смешното е,
че точно преди това си мислех,
че нещата вървят все по-добре.
Дори ни виждах завинаги заедно.
Защо не си ми казал?!
Не ме бива в тези неща...
Каква ирония...
-- Така си е.
Чувате ли се още с Лио?
Понякога. Защо?
Често се виждаме в работата. Държи се много приятелски.
Как "приятелски"?
Май ме харесва.
-- А ти харесваш ли го?
Да бе. Още преживявам теб.
Защо си буден толкова рано?
Зле ми е.
Тресе те.
Той не ме харесва по този начин.
Май харесва Джо.
Джо знае ли, че харесваш Лио?
Знае, че съм луд по някого, но не му казах по кого.
Дали все пак знае?
Райън, честно казано, трябва да си готов за всичко.
В любовен триъгълник някой винаги остава нещастен.
Както и да е...
Не мога да контролирам никой и нищо...
Именно, не можеш да сториш нищо.
Каквото и да направиш, ще се набуташ още повече.
Затова остави нещата на самотек.
Нали?
Знам колко е трудно...
И ти си един неуправляем идеалист...
Защо не се прибереш?
Добре съм.
-- Хич не изглеждаш добре, хлапе. Иди си.
Здравей.
-- Здравей.
Тръгваш си рано?
-- Да, аз...
Просто реших да мина да те видя.
Съжалявам, че наранявам чувствата ти.
Въобразих си твърде много.
Ти си моя илюзия.
Ценя искреността ти.
Нали всичко е само в главата ми.
И значи си е най-вече мой проблем.
Ти си откровен с мен, искам и аз да съм искрен с теб.
Харесвам Джо... Много.
Искаш одобрението ми ли?
-- Просто съм искрен.
Ако още го обичах, щеше ли да стоиш настрана?
Не знам.
С него скъсахме.
Давай смело.
Можем да си останем приятели, нали?
Не знам.
-- Приятелството остава,
Любовта отминава.
Бъзикаш ли ме, или наистина си романтичен?
Ало?
-- Джо?
Да?
-- Здравей... Лио е.
Здравей, Лио?
Как вървят нещата?
-- Нормално.
Свободен ли си в петък вечер?
-- Господи, не знам.
Ходи ли ти се на кино?
-- Момент, имам втори разговор.
Ало?... Здравей!
Ще изчакаш ли така?
Здрасти пак.
-- Трябва да вървиш ли?
-- Да. Нека ти се обадя после?
Добре.
Здравей!
-- Да ти звънна после?
Не, не, всичко е наред.
Как се чувстваш?
Ти как се чувстваш?
Добре съм. Интересуваше ме ти.
Май се оправям.
Ако ти трябва нещо, ще ми се обадиш, нали?
Защо си толкова мил с мен?
Защото те обичам.
И защото си най-добрият ми приятел.
Джо, тъжно ми е, като си помисля
за чувствата ти точно преди да скъсаме.
Трябваше да ми кажеш.
Е... Май вече няма голямо значение.
Все пак се радвам, че ми го каза.
Дали си свободен в петък вечер?
Е, хареса ли ти филмът?
Райън би го харесал, малко встрани е от моя вкус.
А на мен ми хареса.
Обаче филмът ме накефи.
-- Аз май трябваше да го пропусна.
Не е толкова лош де.
Много е завързан... Силен! Особено насилието!
Почти гротескно, но и толкова еротично!
Интересен тип си, Райън!
-- Защо?
'Де да знам. Малко си луд... И доста смахнат.
Но си и добър, и искрен.
Как се чувстваш?
Тъжен.
Но поне приключи.
Сега всичко е доста по-ясно.
А къде е Райън тази вечер?
-- Не знам.
Имал нужда да се поотдалечи от мен.
Знаеш ли, мисля си...
Мисля, че си липсвате. Дали ще се съберете пак?
Хайде, хапни!
-- Не, преядох.
Хайде де, последно!
Би ли спал при мен тази вечер?
Да "спя"?
Просто да дойдеш, да си край мен.
'Де да знам.
По-добре ли ще ти е?
Не знам.
Съвсем добре не, но... Определено ще ме развличаш.
Добре.
Е не... Не, забрави какво казах.
Добре де, а ако бях гей?
Но не си.
Да, но съм готов на всичко за теб.
Нали за това е любовта.
Яко ще ме стреснеш, ако се окажеш гей.
-- Защо?
Защото светът ми съвсем ще се обърка.
От близките ми приятели май само ти не си гей.
Ами...
Благодаря, че ме докара.
-- Няма защо.
Дали... Искаш ли да се качиш?
Добре, трябва да затварям...
Имаш ли огънче?
Благодаря.
-- Няма защо.
И какво търси сладур като теб в бар като този?
Давя си мъките...
Давиш си мъките значи.
Няма що. Добре, дотук с клишетата.
Това е ключът от стаята ми.
Ще го оставя тук, до твоето... Какво е?
"Мръсно мартини".
-- "Мръсно мартини".
Може ли едно "мръсно мартини", моля?
"Мръсно мартини"?
-- Да. Благодаря.
Оставям ти ключа и отивам до тоалетната.
Като се върна, можеш да дойдеш с мен и да се чукаме цяла нощ.
А може и да оставиш ключа тук, при бармана.
до моето "Мръсно мартини".
Сега се връщам.
Аз... Трябва да вървя. Не искаш ли да останеш?
Идеята не ми харесва.
-- Защо не?
Просто... Защото...
-- Моля те. Само тази нощ.
Лио...
-- Нека е услуга. Не искам да съм девствен.
Извинявай. Наистина съжалявам. Просто не мога.
Наистина не ми е гот.
Лио... Трябва ти някой специален...
-- Ти си специален.
Благодаря ти.
Не ми иде отвътре. Съжалявам.
Тръгвам си. Доскоро.
" > Дейн Кей "
Мили боже!
Райън?
-- Ти си Дейн Кей!
Не!
Готов съм на всичко за теб!
-- Остави книгата и ела в леглото!
Не искам да спят с мен, само защото съм писател.
Разбирам, просто се изненадах приятно.
Разкажи ми останалото.
За кое?
Снощи каза, че си прекъснал 3-годишна връзка,
заради някакъв с уж "сродна душа".
Разказал съм всичко това?
-- Беше леко пийнал...
Явно съм бил привлекателен.
-- Просто бях отчаян.
Аз също.
Майтапя се де. Всъщност...
Дощя ми се да те чукам още като те видях.
Да ти кажа честно...
...Бях отчаян.
Нуждаех се от развлечение.
Е... Оценявам искреността ти.
А защо си в Ел Ей?
-- За промоцията на книгата.
Всъщност, за да се обадя на приятел, по който бях хлътнал в гимназията.
Гей ли е?
-- Аха.
Още тогава знаехме един за друг,
но той беше твърде затворен, объркан... Не знам.
След гимназията ми беше писнало и се отдръпнах от него.
Обади ли му се?
Не.
Реших да оставя миналото да си отиде.
А ти? Ощастливи ли те "сродната душа"?
Сбърках.
Въобразих си твърде много за него..
Той не ме харесва както го харесвам аз, така че...
Всичко приключи.
Цял живот спотайвам неща,
които ми се ще да споделя с някого.
Бих дал всичко за това --
за едно пълно, безусловно разбиране.
Страстна близост.
Но се оказва, че само си измислям.
Сякаш се гледам в огледало.
И уж съм съвсем близо, а се оказвам безумно далече.
Но ти си писател!
Да...
-- Това ти е дарбата!
Способността ти да... Да разказваш, да споделяш света си,
без значение колко странен, абсурден или извратен е той
в очите на... големия, луд свят!
Тогава... кое според теб отличава писателя от психопата?
Ами, да го кажем така:
Психопатът не може да се контролира.
Лудостта му го изолира напълно от света.
А писателят, дори и с най-психясало въображение,
Изпитва нужда от непрестанна връзка със света,
дори и да знае, че светът го отхвърля.
Има какво да разбереш дори и за най-налудничавата страст.
Но така оставаш винаги пълен с тревоги.
Но точно това дава смисъл на живота, изпълва го. Не смяташ ли?
Иначе бих се гръмнал.
Да... И с мен е така.
Какво ще кажеш за скок от небостъргач?
Не, не е за мен. По-скоро...
Бих си прерязал вените, и...
и бих гледал как животът изтича бавно от мен.
Не, за мен е твърде бавно и оплескано...
Но съм сигурен, че... искам да умра с някой, когото обичам.
Двойно самоубийство?
-- Именно!
Ще си срежем вените и ще се любим, докато...
Докато угасваме, потънали в общата си кръв.
Но ако си влюбен, ще искаш ли да умреш?!
Да... Да, защото тогава...
Вече няма да има значение. Защото и двамата откривате,
че да живееш е много повече от това да си просто жив.
Толкова е романтично!
След като си тръгнах от Дейн в онази сутрин,
докато вървях по улицата към колата си,
се чувствах изгубен, но не и уплашен.
Чувствах се незавършен, но не и лишен.
Чувствах се самотен, но не и необичан.
Чувствах се замислен, но не и тъжен.
Реших да попътувам. Просто да карам. Накъдето и да е.
Нали затова има Калифорния. И затова има Америка.
Май прекалено романтизирам Америка.
Именно защото не съм американец.
Взех малко дрехи, лаптопа и бележника си.
Оставих съобщение на Джоел. Поговорих с Кери.
Оставих бележка и на Мат.
След като покарах малко и напуснах Лос Анджелис,
осъзнах какъв огромен късмет имам.
И колко щастлив мога да бъда.
Дори ако трябваше да умра в този момент, бих бил щастлив.
Защото живеех, без да съжалявам за нищо.
В ролите: Райън :: Р. Т. ЛИЙ
Джоел :: ГРЕЙСЪН ДЕЙН Лио :: ДЖОНАТОН РОУСЛЪР
Кери :: ДЕСИ ДЕЛ ВАЛЕ Мат :: СЕБАСТИЕН ГАЙ
Дейн :: Т. ДЖЕРЪМ ЙЪНГ Боб :: МАЙКЪЛ ЧОУБАН
Пол :: МАРКЪС ТИО Агентът на Райън :: ДЖЕРИ ЛЕНЦ
Български превод и субтитри Влади и приятели
davenorton@abv.bg
Официален сайт на филма http://www.marginfilms.com/drift/
"Пирът" на Платон на български в Интернет http://clubcybele.tripod.com/
Влади благодари на всички, които помогнаха за този превод.