Samurai 1 - Musashi Miyamoto (1954) Свали субтитрите
По романа "Мусаши" на ЕИДЖИ ЙОШИКАВА, адаптиран от ХИДЕДЖИ ХОДЖО
Сценарий: ТОКУХЕЙ ВАКАО и ХИРОШИ ИНАГАКИ
Оператор ДЖУН ЯСУМОТО
Музика ИКУМА ДАН
В ролите: Такедзо/Мусаши - ТОШИРО МИФУНЕ Матахачи - РЕНТАРО МИКУНИ Такуан - КУРОЕМОН ОНОЕ
Отсу - КАОРУ ЯЧИГУСА Акеми - МАРИКО ОКАДА Око - МИЦУКО МИТО Осуги - ЕЙКО МИОШИ Сейджуро Йошиока - АКИХИКО ХИРАТА
Режисьор ХИРОШИ ИНАГАКИ
Предстои голяма битка
между източните и западните сили
за господство над средновековна Япония.
1600 ГОДИНА
СЕЛО МИЯМОТО
Избра ли си невеста?
- А ти заминаваш ли?
Заминавам.
Ще се прочуя още с първата битка! Тогава старейшините ще ме почитат.
Защо не дойдеш с мен? Какво ще кажеш?
Вярно, трябва да се грижиш за майка си.
И да се ожениш за Отсу.
Аз съм сам, но ти не си.
Тогава тръгвам сам.
Такедзо!
Такедзо!
Лошо момче! Пак се катериш по дърветата!
Такедзо! Свещеникът ще те смъмри!
Кажи, може ли така!
И ти ли, Матахачи?
Чуй ме, Отсу.
Ти си сгодена за мен, нали?
Така е.
Да кажем, например...
Ако замина за една година, как ще постъпиш?
Ще ме чакаш ли?
- Къде заминаваш?
Не, никъде няма да ходя.
Само питам, ако се случи.
Ще те чакам. Ако трябва, година, ако трябва, и десет години!
Наистина ли?
Заминаваш да се биеш!
- Не, не аз.
Лъжеш ме! Такедзо те е придумал.
Моля те, не отивай! Какво ще стане с мен?
Само изпитвах любовта ти.
- Не заминавай!
Никога няма да те изоставя.
БИТКАТА ПРИ СЕКИГАРА
Вижте! Какво е това?
Бягайте, спасявайте се!
Няма полза да копаете! Бягайте по-бързо!
Такедзо!
Не е за вярване! Къде са войските ни?
Неприятелите преминаха реката! Победени сме! Разгромиха ни!
Дали това е краят на войната?
Карат ни да копаем като роби,
а войната е загубена!
Бягай!
- Ами ти?
Каузата още не е загубена. Ще се бия!
И аз ще се бия!
- Не, бягай!
Още не сме победени! Ще отсека главата на някой капитан!
Дръж се, Матахачи. Раната ти не е сериозна.
Не, ще умра.
Не говори така.
- Искам да доживея да я видя.
Бъди смел!
Виждам къща.
Не мога да разбера каква е. Пази си силите.
Отсу е сираче.
След като си отида, грижи се за нея, моля те.
Не щадете никого! Претърсете навсякъде!
Виж, Матахачи! Къщата!
Не мога повече.
- Не те лъжа, виж!
Мамо!
Дайте ни храна! И не вдигайте шум!
Сигурно сте гладни. Простете, че закъснях.
Матахачи-сан...
Благодаря ви, ще хапна по-късно.
Омръзна ми да ям овесена каша.
- Раната ви заздравява бързо.
Вече минаха два месеца.
Къде е Такедзо?
- Пак язди. Много му харесва.
Не само това. Иска да обязди коня.
Язди докато го изтощи.
Винаги е бил безмилостен.
- Харесвам такива мъже.
Кожата ви още не е зараснала.
Но вече мога да ходя.
- Не се преуморявайте.
Не можем да останем тук вечно.
- Радваме се, че сте наши гости.
Ние живеем сами. Чувстваме се доста самотни.
Останете докато се възстановите.
- Враговете може да ни открият.
Те не търсят такива маловажни... Простете!
Маловажни. Права сте.
Дайте на мен.
Когато напуснахме дома си, мислехме, че лесно ще станем самураи.
Измамни мечти!
Търпете! Какви са тези глезотии!
Такедзо-сан! Качете и мен!
Отсу, любов моя!
Прости ми.
Коя е Отсу?
- Момиче от нашето село.
Вашата любима?
- Не, годеницата на Матахачи.
На Матахачи?
- Мило, приятно момиче.
И е опитна ездачка.
А да не мислите, че мен ме е страх?
- Ако отпусна юздите, ще се изплашите.
Няма, изпробвайте бързината му.
Ще се разпищите и майка ви ще се ядоса.
Не се тревожете, няма да се разпищя. Моля ви!
Упорита сте.
- А вие сте страхливец!
Страхливец?
- И то голям!
Само не пищете!
Добре ли сте?
Ах, този проклет кон!
Той не е виновен.
- А кой, аз ли?
Не се гневете.
Защо не ме прегърнете, Такедзо-сан?
Жени!
Ей, момиче! Слушай!
Майка ти вкъщи ли е?
Предупреди я, че тук аз съм господар!
Скоро ще съберем нашата част от налозите. Не забравяйте!
Ако не се подчините, ще ви прогоня от тази земя!
Кой беше този?
Един разбойник.
Побързай, той пак ще се върне!
Я виж ти! Какъв хубав шлем!
С какво се занимавате?
За пред хората - бера билки.
А в действителност?
- В действителност ли?
Свързана сте с разбойниците?
- Донякъде.
Мамо, това е от чисто злато!
Наистина. Прекрасно!
Обирате мъртви самураи?
- Да, иначе как да преживяваме?
А не ви ли е страх?
- Е, какво толкова?
И вие ли?
- Разбира се. Те са мъртви.
Онзи разбойник наистина ли ще дойде?
Майка ви не се ли бои?
Далеч ли е още скривалището?
Моля ви, кажете нещо!
Не ми се сърдете.
Оставете ме! Нали си имате Отсу?
Няма право да ме спира. Мога да правя каквото си поискам!
Той уби съпруга ми.
Хората разправят така, но не ми се иска да вярвам.
Мъжът ми беше по-едър, по-силен и по-хубав от него.
Макар че и той бе разбойник.
Ще пийнете ли?
- Не мога.
Дайте ми този дървен меч.
Като децата сте!
Няма да остана дълго тук.
Ще отида в Киото. Там е голямата търговия.
А вие?
Още не мога да се върна.
- Очаквате друга битка?
Ще се върна у дома само след като се прочуя.
Имате ли родители?
- Не.
А роднини?
- Да.
Но съм буен и те ме мразят.
Не сте ли самотен?
- Не.
Желая ви всичко най-добро.
Вече е тук!
- Разбойникът ли?
Тъкмо ще изпробвам меча.
- Чакайте!
Сама ли си? Къде е девойката?
Изнеси съкровището без много шум, или ще съжаляваш!
Непокорна жена!
- Да претърсим къщата!
На тавана!
Кой си ти?
Убийте го!
Няма да ви пусна да си идете!
- Какво правите?
Силните мъже привличат жените. С вас се чувствам истинска жена.
Вземете ме, Такедзо-сан!
Обичам ви!
Една жена казва това само когато е влюбена.
Вземете ме.
Кой ли беше този?
Веднага ли трябва да тръгнем?
- Да!
Трябва да се махнем преди зазоряване.
Хората му ще дойдат да ни убият.
Ще се бием с тях.
Няма ли да изчакаме Такедзо-сан?
Той няма да се върне.
Защо?
Опита се да ме изнасили. Той е истински дивак!
Аз го отблъснах и той избяга.
Вие сте нежен и добър, Матахачи, а не като онзи див нерез!
Моля ви помогнете ни. Ще го сторите ли?
Такедзо-сан!
Глупак такъв! Ами майка ти и Отсу?
Матахачи, глупако!
Матахачи, глупако!
Дайте им златото.
Никога!
- Иначе ще ни убият!
Не закачайте жените! Ще се споразумеем.
Матахачи-сан! Толкова сте храбър!
"Всички пътници трябва да показват документите си."
Накъде си тръгнал?
- Към село Миямото.
Прилича на разбойник! Дръжте го!
Отче Такуан, погледнете се!
"Когато съм сам, аз съм светец..."
Едно питие, новопреродени Буда?
По-добре ми намерете простор.
Изпрах единствения си кат дрехи.
И какво ще правите, докато изсъхнат?
Ще стоя гол.
Но това е неприлично.
- Че защо?
Хората се раждат голи.
- Ех и вие, свещеници!
Майко Осуги!
Отсу, миличка!
- Какво става?
Чух, че Такедзо е проникнал през поста и е в нашия край.
Може да научим нещо и за Матахачи.
Значи вие сте роднините на Такедзо?
Доста далечни роднини сме.
Нямаме нищо общо с него.
Той беше просто неуправляем.
Изгонихме го и го нарекохме "Разбойника".
Добре, чуйте ме сега.
Тръгвам да го гоня. Щабът ми ще бъде в този храм.
Искам всички вие да ни помагате!
Такедзо Разбойника е истински ужас за нас.
Остави сина ми да умре сам и най-безсрамно се завърна.
Трябва да го накажем!
Матахачи, къде си?
Какво злодейство! Да пролее кръв във храма!
Има нахалството да идва тук!
Той е демон! Истински дявол!
Селото ви ще бъде наказано заради това! Ясно ли е?!
По двама от семейство ще участват в преследването!
Това е заповед!
Побързайте!
Арестувайте всички селяни, свързани с него!
Те ще послужат за примамка!
Хайде, мързеливци такива! Размърдайте се!
По-бързо!
Благодаря ви за труда.
Ако Матахачи е загинал, какво ще правиш?
Аз ще продължа да те смятам за моя снаха.
Нали си ми снаха?
Нали?
Да.
-Радвам се да го чуя.
Не е благоприлично да те оставям твърде дълго в храма.
Вече ще живееш тук с мен.
Или това не ти допада?
Не.
- Трябва да ти допада.
Ще те науча да шиеш и да тъчеш.
Майко Осуги!
Такедзо!
Чуй ме. Матахачи не е мъртъв.
Дойдох да ти го кажа. Жив е!
Къде е?
- Не знам.
Но е жив!
- И какво прави?
Не мога...
Не мога да ти кажа! Не ме питай!
Такедзо!
Къде отиваш?
Мразя това село. Дойдох само да ти кажа за сина ти.
Радвам се. Но не си тръгвай веднага.
Не си ли гладен?
Не съм ял от няколко дни!
Горкият Такедзо. Ще ти сготвя нещо.
Никой няма да те търси тук.
А и ще се изкъпеш.
Добре.
Прекрасно! Толкова е спокойно и приятно.
Мислех, че мама Осуги ще ми се сърди.
Аз ти се сърдя!
Ти не го върна при мен.
Защо?
Съжалявам, не можах.
Но защо не ми кажеш причината? Какво прави сега?
Не мога да ти кажа.
Майко Осуги!
- Тихо!
Капан!
Осуги! Предателка такава!
Дойдох да те утеша, а ти ме предаде!
Матахачи ме изостави!
Той е малодушен страхливец!
Днес от замъка пристигнаха подкрепления.
Пътищата и хълмовете са завардени.
Той е в капан.
Селяните да го преследват ден и нощ!
По-бързо!
Отсу-сама, имате писмо.
Какво има?
От Матахачи и някоя си Око.
Матахачи стана мой любовник след голямата схватка.
Оженихме се.
Научих, че е сгоден за вас, защото говори насън.
Не го чакайте да се върне.
Сърцето ви не бива да скърби.
И ти ли искаш да ме заловиш? Не, грешите! Пощадете ме!
Ужасно е! Елате, бързо!
Такедзо го е подредил така.
Отивам в планината.
Глупаво е да се хвърлят толкова сили за един човек.
Селяните се боят.
- Сам ли отивате?
Толкова много хора не успяха да го заловят.
Такедзо си има слабости, като всеки.
- Не.
Ще видите, че скоро ще го доведа.
Отче!
И аз ще дойда с вас.
Затова дойдохте с мен, нали?
Искате да научите нещо за Матахачи?
Той ви е изневерил, забравете го.
По-добре е за вас. Още сте млада.
Не мога да разсъждавам така!
Какво ви тревожи?
- Объркана съм.
Сърцето ми е сломено!
Простете, не исках да ви разплаквам.
Посвирете на бамбуковата флейта. Тя лекува тъгата.
Междувременно гозбата ще се стопли.
Добър вечер. Не ти ли е студено и влажно там?
Ела по-близо до огъня.
Отче, сам ли си говорите?
Не, погледни ей там, сред тръстиките.
Почакай!
Ела, няма да ти сторим зло.
Хапни с нас, стопли се на огъня.
Не сме ти врагове. Истина ти казвам.
Да поговорим край огъня.
Ела, ела насам.
Вземи си.
Вкусно ли е?
Защо си дошъл?
- За да те заловя.
Ако се предадеш на будистки свещеник,
ще бъдат снизходителни към теб.
- Никога!
Момчето ми, да не мислиш, че ще победиш?
Или искаш да победиш себе си?
Не ме е страх да умра в открит бой!
Доста глави ще хвръкнат, преди да ме убият!
А роднините ти? Заради теб са в тъмницата.
Какви роднини са ми те!
Някои от тях страдат.
- Дано ги обесят всичките!
По-добре да пукнат до един!
Дори жените ли?
- Мълчи!
А децата им?
- Не ме е грижа! Всички!
Глупак!
Безсъвестен глупак!
Ще те накажа с десницата на родителите ти!
Такедзо е заловен!
Такедзо е заловен!
Не го залових заради наградата.
Значи няма да ми го предадете?
Ако откажете да го оставите на мен, ще го освободя.
А после сам си го хванете.
- Как така?
Искате да ме убиете ли? Добре.
Занесете главата ми в замъка Химеджи на господаря Икеда.
Сигурно ще каже: "Отче Такуан, а къде е тялото ти?"
Да не сте приятел на моя господар?
Отсечете ми главата и ще разберете.
Хиляди пъти ви моля за извинение, Ваша милост!
А Такедзо? Ще ме оставите ли аз да се оправя с него?
Добре, но ако след това ми дадете главата му.
Съгласен съм, Аоки. Погребенията са моя работа.
Ще остана без работа, ако прибирате и труповете!
Такуан!
Какво има?
- Искам да ти кажа нещо.
Приближи се!
Ето ме. Какво искаш?
Защо не ме обезглавиш?
Така ме позориш! А уж си свещеник!
Не знаеш ли как да се отнасяш към един самурай, глупако?!
Не падаш духом, а?
Нахалник! Можех да те смажа!
Жалко, че не го направи.
Предадох се, защото те мислех за добродетелен човек.
Това е признак за глупост.
- Нищо не съм направил!
Не се срамувам от себе си! Аз съм самурай!
Така ли? Самурай, значи.
С този силен дух ще умираш доста дълго.
Не си свещеник, а отрепка!
Защо сте толкова жесток с него? Той е беззащитен.
Не е твоя работа.
- Напротив, моя е!
Помогнах ви да го заловите.
Не! Настоявам да действам по моите методи.
Не мога да повярвам!
Как е възможно?!
Защо не бях силна като мъж!
Такедзо-сан!
Може да е умрял.
- Не, още е жив!
Да го замерим с камъни и да проверим!
Деца! Вървете си вкъщи!
Независимо дали Матахачи е мъртъв или жив,
ти си оставаш моя снаха!
Разбра ли ме?
Предпочитам да умра!
Глупачка! Нареждам ти да напуснеш храма и да дойдеш у нас!
За мен това е равносилно на смърт.
- Защо?
Дом без любов е истинска смърт!
Мълчи! Как смееш да говориш така?
Ти си още дете!
Неблагодарно момиче!
Отче Такуан!
Отче, моля ви!
Още ли сте отвън? Влезте, студено е.
Смилете се над него! Свалете го!
Невъзможно!
Умолявам ви! Той ще умре!
Не!
- Моля ви! Имайте милост!
Ще направя каквото пожелаете, само му простете!
Заслужил си го е!
Нямате капка милост!
Вие сте истински дявол!
Демон!
Такедзо!
Такедзо!
Какво искаш, отрепко?
Виждам, че езикът ти още е хаплив.
Може и да оживееш.
- Млъкни!
Отсечи ми главата!
Опасно е.
Дори и след смъртта ти главата ти ще ме преследва.
Не е ли красива луната тази вечер?
Горкият. Най-сетне изгуби разсъдъка си.
Млъкни! Тялото ми ще те убие при падането!
Така те искам, момчето ми!
Укроти се! Само си хабиш силата.
Ако можеше да я използваш за доброто на другите...
Щеше да трогнеш и Бог, и хората. Дори вселената!
Човек трябва да има страхопочитание към Бог.
Заблуден от силата си, ти загърби мъдростта и добродетелите.
Реши, че можеш да победиш целия свят.
Погледни се!
Мъдростта и добродетелите правят човека.
Разбра ли ме?
Помисли над това до сутринта.
Тогава ще те обезглавя.
Чакай! Добри ми отче, истина ли казваш?
Аз съм човек! Не ме оставяй да умра като животно!
Пощади ми живота!
Искам да живея! Боже, помогни ми да живея мъдро!
Добре казано.
Но в живота е като в битката.
Нямаш възможност за реванш.
Приготви се да умреш, повтаряй си сутрите на Буда!
Отсу-сама!
Защо?
- Не ме питайте!
Да бягаме. Ако ни видят, ще ни убият!
Отсу-сама! Сън ли е това? Наистина ли съм жив?
Ужасно съм гладен.
Имам оризови питки във вързопа, Такедзо.
Но не мога да го отворя. Ръцете ми... Ще го отворите ли вие?
Отсу-сама! Благодаря ви.
Няма защо.
Какъв съм глупак!
Простете. Простете ми!
Докато ви гледах, вързан и увиснал на дървото,
разбрах, че и мен ме е стегнало друго, невидимо въже.
Не можех да го срежа сама.
Такедзо! Не мога да се върна в селото.
Вземете ме със себе си.
А вие мразите ли ме?
Преди - да.
Но сега...
А аз...
- Моля ви!
Какво ще правя, ако ме изоставите?
Сам-сама съм на този свят!
Аз също.
Тогава разбирате как се чувствам.
Но аз не мога да ви направя щастлива.
Такедзо, и двамата сме самотни.
Вижте! Такедзо!
Хванете ги!
Дай сигнал! Стреляй с мускета!
Оставете ме и се спасявайте сам!
Не мога!
Изчакайте ме тук!
Разбрахте ли? Стойте тук!
Такедзо!
Такедзо!
Замъкът Химеджи
Майко Осуги!
- Какво има?
Отведоха Отсу в замъка!
Такедзо е успял да избяга!
Тихо, млъкнете!
Старче, приготви се за път.
Трябва да опазим честта на рода ни!
Ще убием Отсу и Такедзо.
Слушай, ти пръв ще посечеш Такедзо.
Аз ли да го посека?
- Да, а аз ще го обезглавя.
Внимавай!
- Млъкни, глупако!
И ти гледай къде вървиш. Не си пъргав като коза.
Такедзо!
Още ли си животно?
Отсу ме спаси. Трябва да я измъкна!
Глупак! Там е на сигурно място.
Ела с мен.
Отче Такуан!
Подслонена е на безопасно място, до моста Ханада.
Мръсен лъжлив негодник!
Отвори! Отвори капака!
Такедзо, ще останеш в тази стая известно време.
Отсу ще почака.
Лъжеш ме! Тя е сам-самичка!
Ще почака! В тези книги ще намериш нещата, които са ти нужни.
Изучи ги и размишлявай над тях.
Сега те оставям, глупав дивако!
Мостът Ханада
Може да минат години!
Ще му бъдеш ли вярна? Ще го чакаш ли?
Запомни едно: както знаеш,
свещениците не са сведущи по въпросите на любовта.
Сбогом.
Киото
Толкова млада, а пее тъй хубаво!
Кога е успяла да се научи?
Сигурно се е упражнявала тайно за довечера.
Ти си влюбена.
Акеми, на колко години си?
Познайте.
- На 16? Не, на 17!
Сгреших ли?
- Вече е на 21.
Удивително! Изглежда толкова млада!
Наистина ли? Толкова се радвам!
Да можех да си остана на 16...
- Защо?
Тогава ми се случи нещо прекрасно.
- Какво?
Беше годината на Великата битка.
Тогава бях на 16.
- И какво стана тогава?
Акеми, не говори за отминали войни.
Имам лоши спомени от онези дни.
Но едно дете сигурно не ги помни.
Между другото, хайде да посетим театър Кабуки!
Да идем всички. Искаш ли, Акеми?
- Чудесно! Да се преоблечем.
И така си добре. Извинете ме за момент.
Кажи да донесат носилките!
Аз ще отида.
- Ти остани тук със Сейджуро.
Акеми, довърши разказа си.
Това е тайна.
- За мъж ли става дума?
Да.
Ще предложим на Сейджуро Акеми в замяна на богатство!
Тя няма да му хареса.
- Ревнуваш или имаш други амбиции?
Честно казано...
- Завиждам й.
Ако я вземе, двамата с теб ще си живеем в охолство!
Къде отиваш?
Колко още ще ласкаеш онзи млад глупак?
Знам си работата.
Ще продадеш собствената си дъщеря!
Странна жена си ти.
Опропасти живота ми.
А ти що за мъж си?
Защо ли отблъснах Такедзо в онази нощ? Той е истински мъж!
Аз съм твой съпруг!
- По-скоро си глупак!
Нареди да докарат четири носилки.
Отсу!
Изминаха три години...
Свещеникът, осъзнавайки, че Такедзо е мъж с изключителни заложби,
се застъпи за него. Такедзо започна обучение по етика,
подготвяйки се да служи на господаря на замъка Химеджи.
Ще му дадем име, достойно за един самурай.
Миямото Мусаши!
Мусаши. Хубаво име.
Не желаеш ли да ми служиш? Защо?
Още далеч не съм готов, господарю.
Тогава ще тръгнеш на пътешествие и ще се обучаваш.
Слушам, господарю.
Аз ще се моля за него, господарю.
Каква височайша закрила!
Светът е обширен и безграничен. Бъди непоколебим!
Какво има?
Може ли да се сбогувам с Отсу?
- Раздялата ще е тежка, приятелю.
Трябва да й кажа, че заминавам.
Аз ще й кажа вместо теб.
- Но...
Не!
- Тя е всичко за мен!
Значи искаш да я видиш?
Такедзо, това ли е единствената причина?
Ако е тъй, няма да те спирам.
Но сигурно има и друга. Каква е тя?
Такедзо! Забрави миналото!
Вече си нов човек. Може да се каже, прероден.
Прекъсни всички връзки с миналото.
Благодаря, че ни посетихте. Заповядайте отново.
Добре дошли.
Такедзо!
Чаках те. Беше ми толкова тежко...
Отсу, считай ме за мъртъв.
Не мога!
Такава е съдбата ни.
Тогава защо те чаках цели три години?
Ти ми каза, че двамата можем да започнем нов живот!
Нима това е било лъжа? Моментна прищявка?
Прости ми.
Не, не!
Отец Такуан постъпи тъй жестоко с мен!
Моля те, Такедзо!
Вземи ме със себе си, където и да отиваш!
Ще пътувам, за да се обучавам.
Но защо да не дойда с теб?
Нима не си доволен от мен?
- Не е това...
Обичам те, Отсу!
Непрекъснато мислех за теб в замъка.
- Тогава защо?
Ако ме обичаш, не тръгвай след мен.
Ще те последвам дори отвъд океана!
Вземи ме със себе си.
Няма да ти бъда в тежест.
Вземи ме. А ако ти досаждам,
ме зарежи насред пустошта, или където пожелаеш!
Ще ти бъда покорна.
Само ме вземи със себе си!
О, Боже! Изчакай ме, любов моя, ще ида да се приготвя.
Чакай ме!
"Ще се върна скоро."
"Прости ми."
Превод и субтитри tosem@yahoo.com - the better subtitles
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ