Samurai 2 - Duel At Ichijoji Temple (1955) Свали субтитрите
ДУЕЛ В ХРАМА ИЧИОДЖИ
По романа "Мусаши" на ЕИДЖИ ЙОШИКАВА, адаптиран от ХИДЕДЖИ ХОДЖО
Сценарий: ТОКУХЕЙ ВАКАО и ХИРОШИ ИНАГАКИ
Оператор ДЖУН ЯСУМОТО
Музика ИКУМА ДАН
В ролите: Миямото Мусаши - ТОШИРО МИФУНЕ Коджиро Сасаки - КОДЖИ ТСУРАТА
Отсу - КАОРУ ЯЧИГУСА Акеми - МАРИКО ОКАДА Лейди Йошино - Мичио Когуре
Око - МИТСУКО МИТО Сейджуро - АКИХИКО ХИРАТА Тоджи - ДАЙСУКЕ КАТО Такуан - Куроемон Оное
Матахачи Хониден - САЧИО САКАЙ Кьотсу - КО МИНАШИ Никан - КУНИМОРИ КОДО
Режисьор ХИРОШИ ИНАГАКИ
Такедзо от село Миямото, един амбициозен младеж,
напуска дома си с приятеля си Матахачи,
за да отиде на война и да стане велик самурай.
Такедзо приема името Мусаши и става майстор на меча.
Убеден от наставника си, отец Такуан,
той пътешества в търсене на знания,
за да завърши обучението си, да стане уважаван самурай
и да усъвършенства уменията си.
Тук ще се състои дуел.
Върви си незабавно. Опасно е.
Вие сте Миямото Мусаши, нали?
Откъде знаеш?
- Ще се дуелирате със стария Байкен.
Искам да гледам.
- Веднага се махай!
Аз живея тук. Вие се махайте!
Добре тогава. Остани където си седнал.
Ето го, идва!
Мусаши?
- Байкен.
Готов ли си?
- Ще загубиш!
Значи съм лош фехтовчик?
- Определено.
Не си прав.
- Но нали спечелих дуела!
Да, спечели битката.
Но загуби като самурай.
- Не, спечелих и там.
Нямам дори драскотина.
Ще ви покажа.
Явно имаш голяма вяра в уменията си.
Тогава ще те питам нещо.
Защо се стресна, когато видя дяволската маска?
Какво ще отговориш?
Силен си физически, но не си умствено спокоен.
Можеш да победиш в двубой, но...
Още не си истински самурай.
Винаги ще си останеш просто един силен мъж.
Кой сте вие, Ваша милост?
Станете мой учител.
Мога да ти кажа само едно:
Прекалено си силен.
Разбра ли ме, Мусаши?
Да си майстор на меча означава да си благороден.
Запомни: човек не може да остане вечно физически силен.
Прекалено си силен. Да, прекалено.
Не можеш да станеш мой ученик.
- Защо?
Защото самият аз още се уча.
Тогава ще се обучавам заедно с теб.
Може да трае дълго. Може би цял живот.
Хей, хлапе...
- Наричай ме Джотаро.
Къде са родителите ти?
- Загинаха във Великата битка.
Киото - Главна столица на средновековна Япония
Изминало е много време...
Отсу все още чака търпеливо.
Тя вярва непоколебимо, че отново ще види Такедзо.
Ветрила! Купете си ветрило!
Продавам ветрила!
Искаш ли нещо?
- Извинете ме.
Виждам, че търсите някого.
Наблюдавах ви.
Възхищавам ви се.
Да чакате някого, докато си изкарвате прехраната.
Мъж ли чакате? Вашият любим?
Простете любопитството ми.
Съпричастна съм към чувствата ви.
И аз искам да видя един мъж. Бих дала живота си, за да го видя!
Не е ли смешно?
Разбира се, че не.
- Вашият любим ще дойде ли?
Казаха ми, че е възможно.
- Значи не е сигурно?
Единствената ми надежда в живота е да го чакам.
Искрено се надявам да го дочакате.
Благодарение на вас и аз възвърнах надеждата си.
Бях я изгубила много отдавна.
Може да го видя някой ден.
Ще се моля за вас.
- Благодаря. И аз за вас.
Ето къде си била, Акеми.
Професорът ни чака.
Младите момичета са като тръстики, огъвани от вятъра.
От мъжете зависи да ги спечелят.
Къде ходиш?
Младият господар те чака.
- После!
Къде беше, Акеми?
Хайде, налей ми питие.
Прекалено е наивен и зелен!
Богат младеж, това е той.
Не е тъй земен като теб и мен.
А парите?
- Да, знам.
Изчакай да се обвържат. Това е добра възможност.
Пак ли се е довлякъл?
Защо не го изхвърлиш?
Или може би още го обичаш?
Не ме ли харесваш? Кажи ми честно!
Не ме харесваш. Но аз...
Моля ви, не се шегувайте.
Не се шегувам. Говоря сериозно.
Школа Йошиока
Двама са "убити".
- Сериозно?
Не трябваше да му се подиграваме.
Открихте ли младия господар?
- Още го търсим.
Не го оставяйте да си тръгне жив! Ще ни опозори!
Един момент!
Безсмислено е да продължаваме така.
Настоявам за двубой с професор Сейджуро Ишиока.
Спрете!
Младият господар се прибра!
Какво означава това?
Победени от неизвестен провинциален фехтовач?!
Ти си виновен! Изведе господаря да се забавлява!
По времето на Кенпо това никога не се е случвало!
Млък! Мери си приказките!
Що за грубост!
- Млъкнете!
Къде е той?
- Очаква завръщането ви.
В онази стая.
Доведете го.
Чакайте малко!
Той не е достоен за младия господар.
Моля ви!
- Не, това би било страхливост!
Не бива да си тръгне жив!
- Мислиш, че ще загубя ли?
Той е твърде незначителен за вас!
Миямото, може ли за малко?
Изчезнал е!
"Твърде ми е неприятно, че майстор Ишиока отсъства днес.
Готов съм да му демонстрирам майсторството си
навсякъде и по всяко време.
Ще очаквам незабавен отговор от вас.
Моля, закачете го утре до 6 вечерта на моста Санджуро.
Ако не го сторите, ще разглася на всеослушание,
че съм победил школата Йошиока. Искрено ваш..."
Какво ти става?
Да пийнем, господарю.
Още ли не ви дава мира? Това са глупости.
Забравете ги.
Вижте - кимоното, което купихте, много отива на Акеми.
Ние ще се погрижим за него.
Защо да не приема предизвикателството?
Толкова ли съм слаб?
- Глупости!
Той не е достатъчно добър, за да се дуелирате лично с него.
Изпратете някой друг. Брат ви Деншичиро, например.
Акеми, повесели ни. Изсвири нещо.
И моля ви, забравете за Мусаши, господарю.
"Такедзо Миямото"!
- Какво? Такедзо ли?
Не, не! Името му е Мусаши.
От Мимасаку ли е?
- Да, тамошен самурай.
Такедзо не беше ли оттам?
- Да, беше.
Миямото Мусаши. Сигурно е Такедзо!
Познаваш ли го?
- Да, именно него исках да видя!
Трябва да кажа на Матахачи!
Върни я, Око!
В любовта и войната всичко е позволено.
Да побързаме, иначе Мусаши ще ви изпревари.
Какво? Такедзо е жив?
- Сега е фехтовачът Мусаши.
Какво ти става? Върни се при господаря!
Жертваш Акеми, така ли?
- Ти мълчи!
Стига с тези глупости!
Слабак! Виж се само!
Такедзо стана прочут самурай! А ти какво си?
"Полираме душите на самураите"
"Продукт на школата Хидзен"
Великолепен меч, господине.
Назъбен е. От верига и сърп ли?
Познахте. При дуел в провинция Ига.
Там майстор на тези оръжия е Байкен.
Значи вие сте го победили?
- Жал ми е за него.
Той ме предизвика.
Как искате да го излъскаме?
Как ли? Така, че да може да реже.
Отказвам. Прочетете онзи надпис.
Аз полирам душите на самураите.
Не точа оръжия за убийства.
Наричате меча ми убийствено оръжие?
- Точно така!
Не се занимавам с убийци, маскирани като фехтовачи.
Мога ли да ви помоля още веднъж?
Ще полирате ли грубата ми душа?
Браво на вас! Имате възхитителен дух, господине!
Срамувам се от думите си, но не мога.
- Защо?
Не съм достоен за този меч.
Само един майстор може да го излъска.
Той ще го направи перфектно.
- Кой е той?
Моят учител. Майстор Кьотсу Хонами.
Каза ли ви, че е най-странният сред учениците ми?
Познавам името ви от години.
- Измамна репутация.
Току що приключих с лъскането на този дълъг меч. Ще го направя.
Какъв прекрасен меч! - Наричат го "Прът за дрехи".
Много хубав меч.
- Сигурно е на отличен фехтовчик.
Може би. Повече прилича на актьор, отколкото на фехтовчик.
Но някой ден ще стане прочут.
Искам да го видя. Кой е той?
Казва се Коджиро Сасаки. Чували ли сте за него?
Трябва да дойде днес. Искате ли да ви запозная?
Иска ми се, но...
- Имате друг ангажимент?
Трябва да се срещна с един човек на моста в 6 часа.
Така ли? Тогава нямате много време.
Не е този!
- Сбъркахме!
Каква ужасна грешка!
Раната ви е смъртоносна. Имате ли последно желание?
Благодаря ви. Предайте това... Предайте го на...
Искате да го занеса на някого?
Да, на човек на име Коджиро Сасаки.
Коджиро Сасаки?
Признай си! Кой е той?!
- Мамо!
Аз ще ти кажа кой е.
Миямото Мусаши.
Прав ли съм? Той е мой враг!
Щом толкова го обичаш, знам какво да сторя.
Помощ! Помогнете!
Май въпросът най-сетне се реши.
Горкичката.
- Толкова я убеждаваше, а сега...
Не можеш да разбереш една майка.
- Майка, казваш?
6 часа е. Трябва да тръгвам.
Акеми!
- Мамо, ти...
Спри я!
- Чакай!
Просто е уплашена. И ти си била навремето.
Трябва да се разправя с Мусаши.
Побързай.
Отсу!
Толкова съжалявам... Прости ми.
Чаках те три години край моста Ханеда!
Цяла година обикалям да те търся.
Повече никога няма да се разделим. Никога!
Отсу...
И аз искам да бъдем заедно.
Докато се скитах през тези месеци, ти ми липсваше ужасно много.
Сънувах те всяка нощ, докато спях край пътя.
Искам да се заселим някъде в планината.
Предишният Такедзо би го направил.
- Не! Повече няма да се разделяме!
Никога!
И аз самата си мечтаех непрекъснато да те срещна.
Бъди нежен с мен както някога.
Моля те!
Но защо? Защо?
Станах по-мъдър. И по-алчен.
Разкъсвах се между любовта си към теб и към меча си.
Много път изминах.
Да ти кажа откровено, вече предпочитам меча пред теб.
Знам го.
Сърцето ми се къса, защото го знам.
Не разбираш ли?
Мъжът има свой път, жената също.
Без него тя загива!
Миямото Мусаши?
- Аз съм.
А вие сте ученици на Йошиока?
Какво каза учителят ви?
- Приема предизвикателството.
Къде и кога?
- Първо ние ще ти вземем живота!
Това ли е отговорът? Страхливци!
Не бягай, Мусаши!
Искам да се бия с учителя ви. В честен дуел!
Не го изпускайте! Ето го, там!
Почакайте, моля ви.
Той е твърде ловък за вас.
Прекратете гонитбата и измислете нов план.
Глупав младок!
Вярно е, че съм млад.
Но имам голям опит.
Ако Мусаши не бе предизвикал Йошиока, аз щях да го направя.
Изпуснах си шанса.
- Какво нахалство!
Ела насам! Ще те накажа, самохвалецо!
Самохвалец? Ще ви докажа, че не съм.
Макар и да е детинско.
- Какво?
Не обичам скромността.
- Добре, докажи ми.
Ще ви накажа като ви отсека главата!
Не можеш!
- Мога, и още как.
"Лястовиче обръщане!"
Такедзо!
Такедзо ли казахте?
Да, срещнах го.
- Срещнали сте Такедзо?
Но си отиде.
Не го ли наричат и Миямото Мусаши?
Тогава вие сигурно сте Отсу.
Откъде знаете толкова много? Знаете дори името ми.
Кажете ми, коя сте вие?
Моля ви, кажете ми.
- Няма значение коя съм.
Искате ли да знаете? Да ви кажа ли?
Аз съм момичето, на което Такедзо обеща женитба.
Това не е вярно. Не може да е вярно!
Твърдите, че е ваш ли?
Такедзо е мой! Няма да ви го отстъпя!
Как смеете да тичате след него, след като сте сгодена за Матахачи?
Няма да го имате. Върнете се у дома, там ви е мястото!
Ах, вие...
Аз исках да се самоубия.
Добре, че не го направих.
Не мога да умра, щом вие сте тук.
Отсу...
Но Такедзо е всичко за мен. Няма да се откажа от него!
Такедзо не е такъв човек.
И тъй, тя потърси утеха при отец Такуан.
"Уви. Горко на жените", е казал Буда.
Отсу, вие сте прекарали детството си в храм.
Трябва да знаете каква е човешката съдба.
Ние вечно блуждаем в мрака - тъжни, зли и разгневени.
Изгубих всякаква надежда. Отчаяна съм.
Хората идват при нас само когато са отчаяни.
Говоря сериозно, отче Такуан.
Искам да стана монахиня и да обрека живота си на Буда.
Защо плачете? Не сте родена, за да не се ожените за Мусаши.
Не плачете. Не е нужно да ставате монахиня.
Колко сте студен!
Останете тук известно време и дайте почивка на уморената си душа.
За щастие тук ще намерите приятел.
Хей, ела тук!
Ще си допаднете. И той е заблуден като вас.
Толкова заблудени овце има в днешно време.
Спите ли, господарю?
Открихте ли Акеми?
- Да, открих я.
Така ли?
- Само че...
Какво има? Къде е?
Как се чувствате?
Стенехте насън.
Бълнувахте за Сейджуро и за Мусаши.
Искам да си вървя.
- Както желаете.
Не съм ви молил да идвате тук.
Само че навън е студено.
Елате насам.
Тук е топло.
Красива сте.
Защо се дърпате?
- И вие сте като всички останали!
Преструвате се на мил, но...
Пошегувах се. Прииска ми се да го направя,
защото бълнувахте толкова много за Мусаши.
Всички мъже са лъжци!
И Мусаши ли?
- Не, той не.
Искате ли да ви кажа къде е?
Къде е?
По-добре...
Какво има?
Да, да! Кажете ми къде е.
Загубих. Не искам да му бъда заместник.
Аз съм омърсена жена. Все ми е едно.
Но трябва да го видя поне още веднъж.
А ако друга му е на сърцето?
Все ми е едно.
- Той няма да се омъжи за вас.
Но аз трябва да му кажа, че го обичам.
Къде е?
- Започвате да ми харесвате.
Мусаши е голям късметлия.
Може да умре щастлив.
- Да умре ли?
Хората на Йошиока го гонят.
Няма да го хванат.
- Може би.
Надявам се да не го хванат.
Трябва първо да се прочуе.
Аз се целя високо.
Здравейте. Вашият възел отрязах снощи, нали?
Трябва да поговорим.
- Искате си възела?
Не, искам жената, която е при вас.
- Брей, каква учтивост.
Нахълтвате тук с неоснователни искания.
Но този дълъг прът може да ви откаже.
Искате да се бием ли?
Едва вчера си взех меча от майстор Хонами.
Добре е наточен.
Ти ли ще бъдеш пръв? Или ти?
Можете да ме нападате по един или всички заедно, както искате.
Готови ли сте?
Познавам го.
Почакайте! Сасаки, спрете!
Откъде знаете името ми?
Познавам стила ви.
Вие сигурно сте Коджиро Сасаки.
Кьотсу Хонами, големият виртуоз на японските изящни изкуства
заведе Мусаши в "Огия" - най-посещаваният клуб в Киото
и го представи на главната куртизанка - Йошино.
Повече обичам да пия.
Хареса ли ви танцът й? Направете й комплимент.
Бяхте безупречна. Няма слабо място, което да атакувам.
Пак мислите като фехтовчик!
Нещо за пиене?
- Да, моля.
Аз съм много слаб.
- Във фехтовката ли?
Вероятно.
- Пиенето пречи ли на тренировките?
"Алкохолът пречи на тренировките. Той отслабва ума
и спира напредъка ти в живота."
Подобни поговорки са глупави.
Може ли да ви помогна?
Мога ли да узная името му?
Името му? "Слабакът" става ли?
Аз исках да се дуелирам, но вие извършихте тази глупост.
Опетнихте името на школата ни!
Това не ми харесва.
- Ще открием Мусаши!
Брат ви се върна.
Деншичиро, добре дошъл.
- Остави приветствията!
Какво ще ми кажеш за опетненото ни име?
Аз съм майсторът на школата. Не можеш да ми заповядваш.
Майсторът на школата! Слабак!
- Деншичиро! Мери си думите!
Стой, Деншичиро!
Не е достоен да наследи тази школа!
Сам ще се разправя с Мусаши!
Казах ви, нямаме гост на име Мусаши.
Можете да претърсите къщата.
Странно.
Идват непрекъснато. Дотегнаха ми.
Съчувствам ви. А къде е той?
Синът ми Кьотсу го заведе в "Огия".
В квартала на гейшите?
- Ако се скрие за няколко дни,
случаят ще утихне. Затова убедих сина си,
за да избегнем ненужни неприятности.
- Много мило.
Благодаря ви от името на Мусаши.
Майстор Кьотсу трябва да е тук.
- Майстор Кьотсу?
Да, с един широкоплещест млад самурай.
"Слабакът"?
- Не, той е много силен.
Да, но не носи на пиене.
- Сериозно?
Тогава предайте това на силния "Слабак".
Искам да му го предадете лично.
"В двора на храма Ренгейн, довечера в 9. Денширо Йошиока"
Благодаря.
- И непременно ни посетете отново.
Ще го направя.
Ако не дойдете, лейди Йошино ще ме нахока.
Ще дойда, но го пазете в тайна.
Без секунданти, за да не се разчуе. Ще стоите надалеч.
Той дойде!
Мусаши!
Деншичиро?
Бях заминал на странстване.
Като заместник на брат ми, аз ще ви накажа!
С дървени или стоманени мечове?
Снегът вали неспирно
Колибата на монаха Хорен се губи от поглед
Защо ли е заспал?
Цяла нощ чете сутри
и яде сняг, за да запази силата си.
О, вие се върнахте.
- Дойдох току-що.
А вие тук ли стояхте? Сигурно ви е било студено.
Майстор Кьотсу още ли е вътре?
Ако не е, ще си ходя.
- Не бива да си тръгвате
преди да сте посетили лейди Йошино. Ще бъде неучтиво.
Какво да сторя?
- Тя ви очаква с нетърпение.
Наслаждавате се на снега ли?
Ръката ви е замръзнала.
Петно от кръв!
Това е цвят от божур, скъпа.
Какво се е случило?
Вие дори не трепнахте. Какво самообладание!
Как го постигате? Моля ви, кажете ми.
Мусаши... Боите ли се от мен?
Едва ли можете да се наречете могъщ самурай,
ако не можете да покорите една куртизанка.
Хайде, вземете ме в обятията си.
Копнеете за самообладание,
защото ви липсва чувство за обич.
Човешка обич.
Обидих ли ви?
- Не, вие сте жена.
Не се обиждате, защото съм жена?
Нима не зачитате жените?
Или ни съжалявате, защото сме слаби същества?
Мусаши-сан?
Или не ви е грижа за мнението ми,
защото съм само една куртизанка?
Мога да прочета мислите ви съвсем лесно.
За мен те са ясни като огледално отражение.
Ако не беше толкова безразсъден, сега щеше да е жив.
Ще се дуелирате ли с Мусаши?
- Длъжен съм да го направя.
Ако желаете, ще ви стана секундант.
- Не, благодаря ви.
Ако позволите, искам да ви кажа, че се възхищавам на духа ви.
Но не се дуелирайте с него. Давам ви съвет като приятел.
Жалко, че вашият род бе белязан от неговата ръка.
Мечът му не знае милост.
Ще трябва да бъдете тактичен.
Акеми...
Съжалявам, че ви затворих тук.
Проклинате ли ме?
Аз не съм чак толкова лош.
Вие сте ми много скъпа.
Акеми, дарете ме само с една благосклонна дума!
Така ще се бия с него с приповдигнат дух.
Ще се дуелирате с Мусаши?
- Да, и трябва да победя.
Мисля, че ще мога. Но ми трябва вашата благословия.
Не! Няма да ви я дам!
Вие ме прелъстихте!
- Ще изкупя вината си.
Ще се моля Мусаши да победи.
Искам да се строполите в локва кръв пред него!
Проклета да сте!
Взе ли парите?
- Двеста жълтици.
Можем да си живеем няколко години с тях.
Ами Акеми?
- Спокойно, момичетата се оправят.
Глупак!
- Как си позволявате?!
Какво има, младежо?
- Стегни се!
Но ти си Матахачи! Моят син!
Мамо!
Такедзо е виновен, че си стигнал дотук.
Трябва да му отмъстим на всяка цена.
Не се безпокой. Все някога ще се прочуя.
Мамо, погледни.
- Какво е това?
Дипломата от школа Чуджо.
- За фехтовка ли?
Обучавах се при Ито.
Бях много радостен, щях да пратя да те повикат...
веднага щом откриех собствена школа.
А защо пише "На Коджиро Сасаки"?
- Смених си името.
Не можех да кажа, че съм обеднял член на рода Хойден.
Прав си. Ако си станал такъв майстор, ще отмъстим на Мусаши.
Хвала на Буда.
Стой!
Не е той.
Дали е избягал?
- Още се крие у Йошино.
Страхливец! Ще стоим тук докато дойде.
Какво? Наричат ме страхливец?
- Да, но не сте.
Къде е Йошино?
- Ангажираха я за пиршество.
"Въпреки желанието ми да споделя с вас един любовен миг,
вие си тръгнахте тъй бързо, натъжен и самотен..."
Трябва ли да си тръгвате?
- Надявах се да я видя преди това.
Моля ви, предайте й почитанията ми.
Кога ще дойдете пак?
- Ами...
Идете да се сбогувате с него.
Ако отида, ще поискам да го върна.
Но искам да стане истински самурай.
Колко страдам!
Той е единствената ми истинска любов.
Един момент!
Не ставайте глупаци.
Не тук. Това не е пиянска свада.
Ако ще се биете, направете го като самураи. Не тук!
Ще гарантирате ли за Мусаши?
- Бих могъл.
Бихте могли?!
- А ако избяга?
Ако можеше, би избягал, като всеки.
- И вие бихте му позволили?
Не. Всичко зависи от собствения му избор.
Позволете да ви се представя.
Коджиро Сасаки, от провинция Ивакуни.
Сигурно сте я чували. Какви са вашите условия?
Никакви. Нямам намерение да се крия.
Ще приема техните условия.
Мъжка постъпка.
Така става ли?
- Много добре.
Чуйте. Сейджуро Йошиока ще дойде,
придружен от неколцина свои секунданти,
утре сутрин в 5 часа, край храма Ичиоджи.
Добре.
- Ако не удържите на обещанието си,
той ще стане за посмешище.
- Ще разгласим дуела с афиши.
Става ли?
- Добре. Ще бъда там в уречения час.
"Приемам предизвикателството и обещавам да се дуелирам с вас
край самотния бор до храма Ичиоджи
в 5 сутринта, на 19-ти февруари.
Ако не се появите, ще станете за посмешище.
Ако аз не се появя, боговете ще ме накажат.
Сейзабуро Йошиока, за Миямото Мусаши."
Отсу! Отсу!
Отец Такуан ли ви фризира?
- Тя стана послушничка на Буда.
Какво значи това?
Ще стана монахиня.
- И ще си обръснете главата като него?
Недейте. Така ми харесвате повече.
Сигурна ли сте, че сте готова?
Напълно ли?
- Вие не сте сигурен.
Права сте. Косата ви е тъй красива и гъста.
Щом си обръсна косата, с нея ще си отидат и грижите ми.
Побързайте, моля ви.
- Добре, ще го направя.
Отсу-сама, елате бързо в храма Ичиоджи.
Господарят ще се дуелира с Йошиока!
Мусаши ли?
- Да. Хайде, елате!
Истина ли е?
- Да.
Обявили са го с афиши.
Моля ви, отче Такуан...
Отложете церемонията за утре.
Трябва да го видя, поне за миг.
А после ще стана монахиня.
Боя се, че вашата съдба е да вървите по Пътя на мрака.
Защо ме спирате? Каква дързост!
- Чакайте, Сейджуро!
Какво искате от мен?
Дал съм дума! Трябва да отида!
Иначе ще изляза страхливец!
Ето го, идва!
Стой! Не мърдай!
Чакай! Успокой се!
Аз съм Сасаки. Аз съм свидетелят.
Защо насочвате копия срещу мен?
- Защо сте толкова уплашени?
Защо сте дошли тук?
- Да насърчавам Сейджуро.
Гледайте си работата!
- Къде сте, Сейджуро?
Аз съм, Коджиро Сасаки!
Искам да напуснете това място.
Да напусна? Но аз съм свидетел.
Кой ви е молил за това? Мусаши?
Значи не сте. Никоя от страните не ви е канила.
Месите се в чужди работи!
Аз ли се меся в чужди работи?
Ясно. Сега разбрах какво сте намислили.
Скрили сте Сейджуро...
и сте устроили засада!
Прочутата школа Йошиока ще се посрами.
Горкият Мусаши. Ще умре при коварно нападение.
Заблудена от сина си, Осуги смята, че Отсу е пристанала на Мусаши.
Помни, сине: Първо трябва да убиеш Отсу, а след това Мусаши.
Дай да ти помогна, Отсу.
Матахачи, пусни ме!
Майка ми иска да те убия, но аз не го желая.
Чакай, Отсу!
Хайде да избягаме заедно.
Матахачи, аз вече не съм твоя годеница!
Ти се ожени за Око!
Дали Матахачи свърши каквото трябваше?
Между сърцата ни зее дълбока пропаст и не можем да я преминем.
Искаш да кажеш, че обичаш Такедзо?
Така е. Обичам го.
Блудница! Трябва да те убия!
Чакай!
Кой сте вие?
- А вие? Някой бандит?
Ако не, как ви е името?
- Защо се колебаеш?
Покажи му майсторството с меча, научено в школата Чуджо!
Какво? Школата Чуджо ли?
Да. Имам диплома по фехтовка, подписана от майстор Ито.
Вървете си!
- Момент. Мога ли да узная името ви?
Коджиро Сасаки. Аз съм Коджиро Сасаки. Изненадан ли сте?
Да, това е най-голямата изненада в живота ми.
Тогава нека ви попитам, Коджиро Сасаки. Кой съм аз?
Откъде да знам? Кой сте?
- Позволете да ви се представя.
Аз съм истинският Коджиро Сасаки.
Не мърдай!
"Почитам божествата, но не разчитам на тях."
Такедзо! Такедзо-сан!
Толкова се радвам! Най-сетне се срещнахме!
Здравей. Добре ли е майка ти?
Това не е важно.
Не отивай на дуела. Да избягаме заедно!
Не ставай глупава.
Трябва да се бия като самурай. Желая ти всичко най-добро.
Не отивай! Сейджуро няма да дойде.
Замислили са коварен план. Ще дойдат 80 души!
Не трябва да отиваш. Да избягаме заедно!
Ще те убият, ако отидеш. Моля те, недей!
Благодаря ти, че ме предупреди.
Но ако избягам, ще ме нарекат страхливец.
Пътят към храма Ичиоджи
Ето го, идва! Мусаши идва!
Мусаши идва!
Дойдох, както обещах.
Защо не се покаже? Нека излезе!
Елате да се бием! Страхливци!
Към бора! По-бързо!
Спасете го!
- Вече е твърде късно.
Той е сам. Прояви безразсъдство.
Единственият начин да оцелее е да избяга.
Недейте. Може да го объркате.
В оризищата, а?
Добре. Все още може да се спаси.
Обградете го! Не бива да се измъкне!
Избягал е. Започва да поумнява.
Да си вървим. Бръсначът ни чака.
Отче Такуан...
Отказах се да ставам монахиня.
Ще вървя след него до сетния си дъх.
Аз съм Сейджуро.
Хората ми ме възпряха. Извинете, че се забавих.
Вярно ли е това?
- В рода Йошиока няма страхливци.
Радвам се да го чуя. Отдавна копнея за двубой с вас.
Ще ви победя!
Прекалено си силен.
Това е брутална сила.
Да си майстор на меча означава да си благороден.
Липсва ви човешка любов.
Ето го господарят!
Отсу-сама!
Всичко е като в сън.
Така е.
Не съм изпитвал такъв покой от години.
Да идем някой ден при Матахачи.
При Матахачи ли?
- Да.
Ще се видим с него и майка му и ще обсъдим всичко.
Спокойният разговор често оправя нещата. Нека поговорим.
Но преди това искам да те питам нещо.
- Какво?
Наистина ли вече не го обичаш?
Не го обичам.
Но защо? Моля те, не!
Защо не?
- Недей.
Не бива да го правиш.
Такедзо-сан!
"Отказах се от любовта на жените."
На добър час, Мусаши.
Щом ти го правиш, ще го направя и аз.
Превод и субтитри tosem - bechora@abv.bg
КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ