The Taming Of The Shrew (1967) Свали субтитрите

The Taming Of The Shrew (1967)
Транио!
Транио!
Господарю!
Господарю Пученцио.
Най-сетне, изгарян от желание да видя Падуа, разсадник на изкуства,
в Ломбардия пристигнах, тази китна градина на Италия,
окрилян от бащин благослов и с теб, слуга доверен и изпитан.
да угодя на баща си, синьор Винченцио,
Що ме проводи тук от дома в Пиза на този пръв ден от учебната година,
да уча в университет и окича богатството му с добродетелни деяния.
Тук ще спрем, за да отдъхна и поема после пътя на високите науки.
По тез причини, Транио, решил съм да се вглъбя във точно тоз отрасъл
на знанието, който поучава как щастие с добро се получава.
Е, Транио,
какво ще кажеш? Защото аз заради Падуа оставих Пиза,
тъй както плувецът навлиза от плитчините в морска глъбина,
за да утоли голямата си жажда.
Господарю мой, споделям чувствата ви и се радвам,
че толкоз постоянствате в решението си да пиете нектара на философията.
Транио!
Но... едно ще ви се моля, в науки да не задълбаем, така че да прокудим...
вълшебството на любовта.
Без радост няма полза. А?
Господарю?
Господарю?
Лученцио!
С ПРИЗНАТЕЛНОСТ НА УИЛИАМ ШЕКСПИР,
БЕЗ КОЙТО ТЕ НЕ БИХА МОГЛИ ДА НАМЕРЯТ ДУМИ
Лученцио? Лученцио!
Лученцио!
Лученцио!
Лученцио.
Господарю.
Открий лицето си! Открий лицето си!
Оставете ме!
Открий лицето си! Открий лицето си!
Бианка!
О, Транио, ще пламна и погина, искам да стана мъж на таз девица скромна.
Как...
Нима възможно е любов така светкавично да завладява!
Бианка!
Бързай! Сестра ти е загубила ума си.
Махни се от пътя ми, глупако!
Бианка! Бианка!
- Бианка... Бианка! Биан...
- Синьор Баптиста...
Господа, недейте ми досажда, решил съм твърдо, казах ви го:
няма за малката си дъщеря Бианка да мисля, преди голямата да съм вредил.
Какво?
Преди голямата да съм вредил!
Понеже ви познавам и ценя,
ако харесва някой Катерина благословията ми има за годеж.
Ама и чест. За мене тя е твърде груба.
О, татко мой, така ли ще търпите на присмех да ме взимат тези двама?
Някой да ви вземе вас?
Дори на смях не ще ви вземе никой, такава проклетия.
И вий се не бойте: кой ли пък ви иска! И ако някога ви стана близка,
аз мутрата ви с петопръста четка ще боядисам в клоунска разцветка.
А после ще ви среша яко прическата със столчето трикрако.
За пръв път срещам вещица такава! Добра забава тук се очертава.
Но пък в това сестра й как мълчи, свенливо равновесие личи.
Недей се сърди, мила Бианка, туй не означава, че не те обичам чедо,
моя най-покорна и обична дъщеря.
Ах, татковото галениче!
На мъката ми радвайте се, сестро.
Пред волята ви, татко, се прекланям.
От днес в моминската си стая над лютнята и книгата самичка,
ще обучавам своя ум и слух.
О, Транио, богиня сякаш проговори.
Върви, Бианка, влез си в къщи.
О, не! Не ставайте суров, синьор Баптиста, нима ще я заключите,
защото сестра й е такава хлевоуста?
- Не, господа! Безцелно е да спорим.
- Но...
Но понеже тя към музика и книги има склонност,
учители за нея в къщи ще поканя, достойни да й преподават.
Вий, Хортензио, Гремио, във случай че чуете за някой, пратете ми го:
Към учителя ще бъда щедър. И тъй, на добър час.
- Дяволско изчадие!
- Учители...
Щом влюбен сте, ума си напрегнете как да спечелите девойката.
Така стоят нещата: сестра й е толкова свадлива, опака и вироглава,
че докато баща й не успее да я омъжи, любимата да чака неомъжена ще има.
Ах, Транио, какъв жесток баща!
Но... чакай, аз го чух че обеща
учители за нея да наеме, да й преподават?
И нещо тук ми хрумва.
Господарю, чувствам как двата ни кроежа се сливат във едно.
Шт!
Ставате учител и давате на малката уроци.
Тук ние с теб сме още неизвестни,
а никой по лице не ще познае слуга от господар.
И затова:
ти, Транио, ще бъдеш господаря, наследник на Винченцио в тоз град.
От днеска аз наричам се Лученцио, защото го обичам тоз Лученцио.
Със дом, слуги и сан ще разполагаш ти на мое място:
и ще ме представиш като учител, достоен за младата щерка на Баптиста.
Добре, готов съм! Тъй да бъде.
Шт.
Ах, ти...!
Синьор Гремио!
Примирие вместо вражда, сега е по-добре приятели да бъдем.
Таз работа засяга и двама ни еднакво.
За да може всеки от нас да има достъп до прекрасната Бианка
и да се бори за нейната любов,
трябва двамата да сме с един стремеж.
- А именно?
- Да намерим мъж за сестра й.
Мъж ли? Дявол за нея.
- Не, именно мъж.
- А аз казвам: дявол.
Я си помисли, Хортензио, ако и баща й да е приказно богат,
кой мъж ще е луд да се обрече на ад?
Не!
Ха, Гремио. На нас мож е да ни липсва търпение да понасяме крясъци,
но светът е широк и все ще се намери някой, стига да го потърсим,
да я вземе с всичките й недостатъци, зарад паричките на татко й.
И за товар злато няма да го сторя.
Ако Катерина намери съп... руг и Бианка ще стане съпруга.
Ваша или моя?
По-бързия в краката печели халката. Какво ще кажете, синьор Гремио?
- Съгласен. Трябва да има такъв мъж.
- Аха.
Ще дам най-добрия кон в цяла Падуа
на този, който се хване с нея, ожени се и легне с нея, та да ни олекне от нея.
Трябва да има такъв мъж.
Трябва да има такъв мъж.
Трябва да има такъв мъж. Трябва да има такъв мъж.
Махни се от пътя ми!
Махни се от пътя ми!
- Хей, Грумио!
- А?
Какво се бавиш, Грумио, удряй!
Да удрям? Кого да удрям?
Аха!
Не виждам кой провокира ваша милост.
Врата не виждаш ли, повтарям: удряй!
Да ударям по врата ви, господарю?
По вратата на Хортензио, моя приятел. И удряй яко, да ти не хвърля аз пердах.
А! Господарят ми ядосан е.
И иска аз да го ударя пръв, та след това да си изпати моята глава.
Ти няма ли да удряш?!
- На помощ! Полудял е! Хора! Ай!
- Щом казвам ''удряй'', удряй, негодяй.
Хора!
Хортензио. А! Добра среща, драги ми Хортензио.
Петручио!
Какво става тук?
Стани, Грумио, стани.
И туй ако не е законна причина да престана да му служа! Съдете сам:
Той рече ми да удрям...
Тъпак и безобразник. Хортензио, аз казах му да удря по твоята врата,
- А представи си, той не иска.
- Да удрям по вратата? О, боже!
Не викахте ли: ''Удряй по врата ми! Блъскай здраво...?''
Млъкни или пръждосвай се ти казвам.
Петручио, кой вятър тъй щастливо те довея във Падуа от древната Верона?
Теб и твоя стар, добър слуга Грумио.
Синьор Хортензио, казано накратко:
Антонио, баща ми, се помина,
И аз... се впуснах да пътувам,
с цел ако съумея да се... оженя и забогатея.
Да се...?
Оженя и забогатея.
Оженя... казваш?
Баща й казва се Баптиста Минола, човек възпитан и със чест позната.
А тя е... Катерина Минола.
Ето!
Та значи, Петручио, да те представя на една девойка,
която е опърничава и страшно дива, но зестрата й вярвай, си я бива,
и още как.
Но ти си ми приятел и затова не ти я препоръчвам.
Честа дума, ако тя го познава като мен, ще знае, крясъци пред него не минават.
Синьор Хортензио, другари като нас разбират се с две думи:
ако знаеш девойка за Петручио добра (а той би искал златото да пее
на сватбата му!), даже и да бъде
като жената на Флоренций грозна,
като пророчица Сивила - дърта, като Ксантипа на Сократа - злобна,
насам я давай! Нека да беснее по-зле от буря във Адриатика,
не ще успее тя да предизвика обрат във чувствата ми. Аз дошъл съм
да сключа брак щастлив във Падуа, а брак щастлив, туй значи брак богат.
Той, синьоре, ви казва, ясно намеренията си.
Бройте му повечко злато, па го оженете за булка кат шушулка:
или за дърта вещица без зъб в устата,
но пък със болести колкото петдесет и две стари кранти.
За него, щом звъни пара, работата е добра.
Домът ми е богат и джобът - пълен,
пътувам и се радвам на света.
И търся аз богатство и...
жена.
Не ще заспя, Хортензио, додето не я видя.
Гледай сега, Петручио,
ако аз...
успея да те уредя със Катерина, от теб една услуга ще поискам,
за да спечеля аз сестра й, Бианка.
Дадено, освен ако не искаш злато.
Тук ти, Петручио ще ми услужиш -
във скромна роба и със изглед строг, ще ме представиш ти за педагог.
За педагог.
Като педагог по музика пред стария Баптиста ще мога под форма на уроци
до Бианка да добия траен достъп и завоювам нейното сърце,
без Гремио, дъртака, да ме разпознае!
Това е Гремио, мой съперник в любовта.
Добър ви ден, синьор Гремио.
Добра среща и на вас, синьор Хортензио.
Познайте де отивам? У Баптиста.
Бях обещал учител да подиря за хубавата Бианка и попаднах
за щастие...
Камбио!
на този момък.
Да вървим.
Чудесен момък само за любов.
Туй добре. Аз пък срещнах този господин, синьор Петручио от Верона,
който готов е да ухажва Катерина и да я вземе за жена, ако е добра зестрата.
О, живот с жена такава не ще е песен.
Но можете на мен да разчитате за всичко! Готов ли сте за лов
на тази дива котка.
И още как!
Синьор Петручио.
- Сега ще те разкрася като за тях.
- Недейте... Не. Не!
- Не!
- На ти на тебе! На ти!
Нима си мислите, че глъчка ще сплаши моя слух? Не съм ли чувал рев на лъв?
Не съм ли чувал бурята в морето, като глиган разпенен да бушува?
Не съм ли чувал грохот оръдеен и тътнене на облачни гърла?
Не съм ли чувал пред голяма битка
звън, цвилене, тръби и барабани...
Сега ще те разкрася!
..че да се стресна от езиче женско,
което дваж по-слабо е по звук от кестен пукащ във огнище?
Фу! Плашете децата с него!
И ще ругая колкото си искам.
О, не! Недейте, сестро!
Вий себе си обиждате, сестрице, и мене
с това, че ме превръщате в робиня.
Нищожество!
Кажи си: кой от твойте кадидати ти най-харесва? Само без да лъжеш.
Повярвайте, сестрице, ни един
от тез, които зная, в мойте чувства сред другите до днес не е изпъкнал.
Нищожество, ти лъжеш.
Катерина! Катерина! Бианка! Щерки! Щерки!
Какво? Дори пред мене!
О, Бианка, влез си.
С какво те е обидила, горката, та смееш да посягаш върху нея?
Пряка дума казала ли ти е нявга?
Така ли! Виждам - тя всичко е за вас, а аз ще трябва,
на сватбата й да танцувам боса.
За бога, дъще Катерино!
Млъкни, ще ида да ридая в свойта стая, и тайно за отплата да мечтая.
Катерина! Катерина!
Синьор Баптиста.
Добро утро, добри ми съседе.
Съседе, бях обещал учител да подиря за хубавата Бианка подходящ,
добре начетен с поезия и други книги. И за щастие попаднах на този момък.
Драги съседе, учител като тоз е дар. Защото той е учен,
който дълги години се е образовал
във Реймс и други университети, където се е трудил да стане
вещ в латинския...
и гръцкия... и останалите езици.
- Камбио се казва. На вашите услуги.
- Господарю!
Хиляди благодарности, синьоре.
Добре дошъл.
Ще си позволя дързостта да запитам за целта на вашето посещение?
А! Синьоре, дързостта е само моя, понеже, чужденец във този град,
решавам се да искам дъщеря ви, красивата и непорочна Бианка.
- Синьор...
- Лученцио е мойто име.
А той пък Личио се казва, от Мантуа.
Лученцио е мойто име, И тези гръцки и латински книги...
- Я престанете!
- Лученцио!
Нали сте вий бащата на нежната и мила Катерина?
Да имам дъщеря със име Катерина.
Кажете, ако тя ме иска за съпруг, какво ще й дадете вие в зестра?
Не тъй направо! По-изотдалече.
Но кажете, отгде сте вий?
И как да ви наричам?
Синьор Баптиста, сделките ми пречат надълго да ухажвам дъщеря ви.
Благородник от Верона съм, синьоре. Дочул за хубостта на дъщеря ви,
за нейната приветлива свенливост, обноски ласкави и кротък говор,
пристигам тука, в дома ви гост нетърпелив,
за да се уверя със тез очи в онуй, което толкоз често чувам.
Наричам се Петручио. Син на знатния Антонио, когото всеки в Италия знае.
Та, синьоре, ако щерка ви ме иска, какво ще й дадете в зестра?
След смъртта ми...
едната половина от земите си,
А в брой веднага...
двайсет хиляди дуката.
Петручио, ще прощавате, но нека и ние другите да кажем нещо!
Срещу това пък аз ще й оставя, при случая че тя ме надживее,
имота си в земи или аренди.
На синьор Антонио сина!
- Личио...
- Вземете, ти лютнята, ти книгите.
За среща с ученичките е време.
Влизайте!
При дъщерите ми ги заведи
и представи им ги. Кажи им любезно да се отнесат към тях.
- Та значи...
- Имота си в земи или аренди.
И за да спазим всичко туй, предлагам, да сключим договора отсега.
А, всичко по реда си,
със нея първо се договорете:
най-важното е тя да ви обикне.
Това да е. Защото, да ви кажа татко,
тя горда е, но аз съм упорит:
а два бучащи огъня изяждат,
набързо това, което ги подхранва.
При туй, с ветреца пламъчето расне, но духне ли го вихър, мигом гасне.
И тя ще се превие изведнъж , защото аз ухажвам като мъж.
Тъп инструмент! Дебелопръст дрънкач!
Некадърник!
Добра сполука ала...
за остри думи се гответе.
Синьор Баптиста! Господарю! Господарю!
Защо си блед, какво ти има, драги?
Ако съм блед навярно е от страх.
Не става ли от нея музикант?
Изглежда, по я бива за войник.
За лютни твърде люта е.
Ха! Виж го ти женчето му с женче. Просто жаждам да си побъбря с нея.
Върви след мен и не се отчайвай.
С по-малката урока продължи.
Ако крещи, с възторг ще я похваля,
че има глас като на горски славей.
Ако се цупи,
ще й обяснявам, че цъфнала е като майска роза.
Ако мълчи,
ще кажа, че обичам такива като нея сладкодумни.
Ако ме пъди, ще изкажа радост от туй, че настоява да остана.
Ако отблъсне ме...
ако отблъсне ме,
Ще я запитам кога би искала да...
се венчаем.
Доброутро, Кет.
Чух тъй да те наричат.
Макар не глух, вий май понедочувате:
наричат ме, синьоре, Катерина.
Пък аз съм чувал да ти викат Кет, ''Добрата Кет'' или пък ''Златна Кет'':
вълшебна Кет, Кет полски мой букет, Кет скъпо вино за голям банкет,
Кет, сладичка, Кет мъничък пакет със лакомства, невероятна Кет,
когато чух как вред ти пеят слава,
възнасят чара ти и хвалят нрава,
макар далеч не както заслужава,
от сила движен за ръката ти дойдох.
Движен?
Нима!
Който ви е движил, добре ще е от тук да ви отдвижи.
Щом ви видях веднага разбрах, че сте подвижен.
Какво ще рече подвижен?
- Стол. Като този!
- Тогава сядай върху мен.
Магаретата без товар не могат.
Но и жените също се товарят.
Е, да! Но не със чудо като вас.
Недей се плаши, аз ще те щадя!
Каквато си ми крехкичка и лека -
Вий леките дирете си ги вън.
Татко! Този мъж...
Винченцио, баща ми, има три тежки галеона,
търговски две гемии и една дузина лодки.
Дузина?
- Hic ibat Simois Hic est Sigeia tellus
- Ей, стига с тоз урок.
Свирачо, потърпете още малко.
Или ви мина славната цицина, която посади ви Катерина?
Не е, зубрачо! Ала тази дама царица е на звуците небесни.
Магаре! На философията път стори и щом дадем си отдих, посвири.
- Върви, настрой си инструмента.
- Моят инструмент е настроен.
Плюй в дупката и пак настройвай.
Помисли и не си забравяй мястото.
Но ще свършите ли, щом съм готов?
В никакъв случай.
Hic ibat Simois
Доброутро, Кет. Добричка Кет. Аз съм благородник...
Сега ще проверим това.
Не, както почнахме, не е добре. Ти, Кет, ме срещаш зла като оса.
Тогаз пазете се от мойто жило.
То за ръка на мъже затъжило.
Такъв глупак ще знае де е то.
Че кой не знае? То винаги е до онуй место.
- Мръсник! Езика ви е все в него.
- Кой? Моят там? Какво говориш, Кет!
Селяшки смешки не обичам. Сбогом!
Защо селяшки? Аз съм рицар...
О!
- Ей, ще те опухам здравата, кълна се.
- А... чудесен рицар, който бие дами.
Кет, аз съм мъж като за тебе точно...
- Грубиян!
- Кълна се в слънцето, което прави
за мене видна чудната ти красота...
- Злодей ужасен, вървете си!
- Решил съм го и ще ти стана мъж.
Решил съм го и ще ти стана мъж.
Ще те укротя така умело, Кет,
че да станеш от свирепа дива котка на Кет, като домашна котка кротка.
На Кет, като домашна котка кротка.
Нивга!
Не бръчиш вежди и не хапеш устни, не пускаш с този чуден поглед свитки,
тъй, както правят някои сърдитки,
не си във разговора своенравна,
а просто галиш своя събеседник,
със думи меки като кадифе.
И за тебе аз... ще... се... оженя.
По-скоро ще умра!
- Катерина!
- Двайсте ми хилядарки!
Катерина!
Синьор Баптиста! Синьор Баптиста! Катерина!
Катерина! Дъще!
И ''дъще'' ме наричате?
Навярно воден от бащинска любов към мен изпращате ми този феномен
от лудост, безочливост и нахалство, простак, безсрамник, който с ругатни
изглежда, мисли, че ще ме плени.
Синьор Петручио,
как върви ухажването? Успяхте ли?
Разбира се? Как няма да успея? Какво ще прави, щом съм аз пред нея.
Да се измъкнете така не може.
Пуснете ме, ще побеснея, ако не успея.
Описваха те мрачна, дръпната и заядлива:
каква измислица, каква лъжа.
Съвсем напротив, аз намирам те приятна:
немногословна, да, но деликатна и мила като цветенце през май.
Отде сте взели тези завъртулки?
Импровизирам ги, сами ми идат.
Пъдете ги тогава.
А защо?
Защото са им хладнички словата.
Че хайде да ги сгреем във кревата.
Решил съм го и ще ти стана мъж.
И кой ми каза, че била Кет куца?
Клеветници! Като лескова пръчка е стройна Кет,
тъмна като лешник, но сладка като неговата ядка.
- Синьор Баптиста...
- Спокойствие!
Намислих, господа,
с наддаване да разреша въпроса:
тоз от вас който впише на нейно име повече имот
ще вземе дъщеря ми Бианка.
Шт.
Ето го баща ти. Не се отричай: решен съм да стана мъж на Катерина.
Наистина светкавичен годеж!
Ред е на по-малката сестра, Баптиста.
Аз...
В наддаването вие победихте.
Макар да трябва баща му да подпише.
Ако изобщо има баща, да стори това.
Баща ви само нека се подпише, и аз ви давам Бианка за жена.
Синьор Петручио.
Драги татко.
Създалото се мнение за нея оказа се от край до край невярно.
Не е свадлива, а смирена като гълъбица.
и безметежна като ранна утрин.
Накратко: ние с нея сме готови
да се венчаем още таз неделя.
Но първо в събота да те обесят.
Със нея насаме се спогодихме пред чужди да си бъде вироглава.
От всички живинки мъжете са най-долни.
Но вий дори си нямате представа как тя ме люби.
О, първо в събота да те обесят.
Във мен се пристрасти като в хазарт,
със ласки почна тъй да ме дублира, и да ме бие с козове-целувки,
че ме спечели целия за миг.
Новаци сте. Не сте разбрали вие, че всеки мъж могъл би да надвие
и най-голямата змеица, ако останат насаме двоица.
От всички живинки мъжете са най-долни.
Петручио!
Татко и другари... Татко и другари, сбогом.
Отивам във Венеция да взема за сватба дрехи, було, диадема.
От мене дрехи, пръстени, дрънкулки,
и... една целувка, Кет.
Ще бъде сватбата ни във неделя.
Синьор Баптиста!
Катерина?
Дъще?
Дете мое!
Катерина!
Катерина!
Моля те!
Дете мое!
Дъще!
Петручио иде.
Какво ще кажат хората?
Това е отвратителна измама -
свещеник, булка, гости всички чакат и само младоженецът отсъства!
Лученцио, какъв позор за нас!
Позорът е за мен.
Сега цял свят ще казва зад гърба ми...
''Това е Катерина, дето чака Петручио да дойде да я вземе''.
Петручио иде! Петручио иде!
Петручио иде! Петручио иде!
Със стара шапка и вехти дрехи,
най-малко три пъти обръщани:
седлото му проядено е от молци и стремената нямат нищо общо.
Как сте, татенце?
Добрутро, господа.
Като че ли се мръщите.
Защо стоите, сякаш сте видели знак свръхестествен, чудо непонятно,
комета, прекосила небосвода?
Сменете ваште дрехи с нещо, което не петни ни вас, ни сватбения час!
Нима ще се ожените за дъщеря ми тъй?
Нали на думата си удържах, ще ми простите пропуските дребни:
Тя взема мен за мъж , не мойте дрехи.
Но що за луд съм, време тук да губя,
вместо да съм при булката, що чака целувката, която заслужава.
Ха, наздраве!
Петручио.
Петручио!
Петручио,
ще вземете ли Катерина за своя законна съпруга?
А...
Петручио,
ще вземете ли Катерина за своя законна съпруга?
Пръстена.
Пръстена.
Пръстена...
Пръстена.
Петручио, ще вземете ли Катерина за своя законна съпруга?
Дявол взел го, да!
Катерина...
Катерина,
ще вземете ли Петручио за свой законен съпруг?
А, н...
Не!
Татко...
Е, хайде, добри хора. Яжтж е и пийте, наздраве.
Заповядайте.
Синьори, приятели, благодаря за всичко:
венчален пир приготвили сте, зная,
и редно би било да бъда с вас,
Уви, не мога! Другаде зает съм и трябва двама да ви кажем сбогом.
Как, смятате да тръгнете таз вечер?
Дори преди това, по светло още.
Но ако знаете защо тъй бързам, ще викате ''Върви!'' наместо ''Стой!''.
Благодаря на всички тук, почели
обреда, с който себе си отдадох на таз душа добра и търпелива.
Хапнете си със моя тъст и пийте за здравето на неговия зет.
- Не, останете, много ви се моля.
- Не мога, казах.
- Аз ви моля също.
- Не мога, не.
Тогаз и аз ви моля.
Виж туй ме радва.
Ще останем значи?
Не, радва ме, че молиш ми се мила, но за оставане не става дума.
- Грумио, конете.
- Готови са.
Добре тогаз! Вървете, но аз не тръгвам нито днес, ни утре,
а само щом самичка пожелая.
Вратата ей я, никой ви не спира. На добър час! А колкото до мене,
кога ще тръгна, ще решавам аз.
- Поуспокой се, щерко, не се сърди.
- Мълчете вий! Не се плашете, татко,
щом аз го казвам, ще остане тук.
Синьори, заповядайте на обед..
Ж ената се превръща във играчка, щом дава на мъжа си да я мачка.
Да, те ще заповядат, щом такава е твойта заповед. Синьори, моля,
пирувайте, танцувайте на воля, за булката кърчазите сушете,
и ако не желаете - вървете се бесете.
Но мойта Кет ще тръгне с мене.
Не се сърди, дърпа, мръщи, цупи: Което си е мое, си е мое.
А Кет е мой имот, мой дом, мой двор, мой плевник, моя изба, мой обор,
вол, кон, магаре! Всичко туй е тя.
Ей я. Да й посегне, който смее!
Ще защитя правата си добре от всеки, който в Падуа ме спре.
Хей, Грумио, вади веднага шпага, крадци нападат твойта господарка,
спасявай я, ако се чувстваш мъж.
Не ще ти сторят зло, не бой се, Кет.
Аз пазя те, дори да са безчет.
Татко! Татко!
- Петручио...
- Татко!
О, я върви се обеси!
Омразна, отвратителна свиня!
Чумата да те тръшне.
Хайде. Дий! Дий! Дий!
Да не бяха тръгнали веднага, щях сигурно да си умра от смях.
Ама каква са двойка!
- Как гледате, мадам, на този брак?
- Гърнето си намери похлупак.
Ама и той съвсем катериняса.
Хайде, Кет. Хайде, Кет. Напред, Кет, напред.
- Глупак!
- Следвай ме, ако ти стигат силите.
ПИЯНИЦА
Идвай, Кет.
..омъжена за полуидиот, ненормален грубиян...
Хей, господарю!
- Дий.
- Чумата да те тръшне!
Господарю!
Къде сте негодяи, никой стремето ми не държ и, не откарва коня ми в яхъра?
Грегори? Филип?
Натаниел? Къртис?
Злато.
Още. Още.
Седни тук, Кет, добре дошла.
Простаци, некадърници, дръвници!
Ни почит, ни старание, ни дълг.
А теб, свиня, говедо, кучи сине,
не те ли пратих да избързаш,
за да приготвиш всичко както му е ред за новата си господарка?
Натаниел е още без ливрея,
обувките на Грегори са без токове:
а на Филип ножа стърчи от ножницата.
Но всички тук сме сбрани, да ви срещнем и ви служим вярно.
Вървете, негодяи, вървете, вечеря искам.
Вървете, негодяи, вървете!
Вървете!
Храна!
Храна!
Дай насам пилето!
Храна!
Храна!
Храна, храна, храна!
Храна!
Къде са тези негодяи?
Всичко е готово.
Хей, сладка Кет, развесели се.
Развесели се, Кет.
Вода ми донесете. Хей! Вода.
Вода!
Няма ли най-после вода да донесете?
- Вода.
- Вода.
Той без да иска. Я, недейте.
Пън, чук, дърво, животно клепоухо!
Да седнем, Кет, аз зная, че си гладна.
Ще кажеш ли молитвата, добра ми Кет, или да почна аз?
- Амин.
- Амин.
Амин.
Амин.
- Амин.
- Амин!
Това какво е тука? Пиле?
Аха.
- Кой го внесе?
- Аз.
Аз? Аз?
Съвсем е изгоряло! И това!
Къде е некадърникът готвач?
Как смеете, обесници, да ми поднасяте
и да очаквате да ям подметка?
Обирайте чинии, гозби, всичко.
Съпруже, моля ви,
не се гневете.
Месото можеше да се яде,
ако... бяхте... пожелали.
Повтарям ти, че беше прегоряло, а пък на мене са ми забранени
такива ястия, понеже силно
раздразват жлъчката и раждат гняв: така че по-добре за нас ще бъде
да минем днес без ядене, понеже и двамата сме май от жлъчен тип.
Ела да видиш брачната ни стая.
Грумио!
Не!
Глупци! На туй легло готово ли му викате?
Възглавниците хвърлени направо, Завивката накриво сложена.
Нима така възможно е за младоженец да се покаже нежен към обична булка?
Грегори! Къртис! Филип! Натаниел! Грумио!
Ще ви науча аз да се отнасяте със почит.
Таквоз внимание ще я убие.
По-надолу.
По-надолу.
По-надолу.
Доброутро, Кет.
Изглеждаш тъжна, мила?
Как е днеска мойта Кет?
Зле.
Поне си пряма.
Не, не.
Господарю. Господарю!
Господарю, капнах да се взирам, но най-подир по пътя се зададе
един с вид на търговец или учител, но всячески създаден за родител.
Старик с благообразен вид.
И Транио го следва и го заприказва.
- Помози бог, синьор.
- Вам също и добре дошъл.
- А мога ли да зная откъде сте?
- От Мантуа, синьор.
Мантуа?
От Мантуа? О, боже! И влизате тук, в Падуа, без страх?
Как ''без страх''? Защо? Не ви разбирам.
Над всеки мантуанец в този град виси готова смъртната присъда.
Не сте ли чули, старче, новината?
Венеция е спряла флота ваш и дожъж т, за лични сметки с княза ваш,
издал е тази страшна заповед.
О, синьор, какво да сторя?
Синьор Винченцио от Пиза е мой баща. А вие, честна дума,
донякъде приличате на него. И зарад тази прилика случайна
ще ви спася. Вий имате късмет, че изведнъжми спомнихте за татко.
На мен се нрави таз ваша деловита прямота.
Разбрах, Лученцио обича Бианка, а пък и тя отвръща му с любов.
Щом заявите тук, че към сина си
ще се отнесете по бащински и жена му достатъчно ще обезпечите,
брачната спогодба ще подпишем -
в покоите на вашия син. Стените тук са със уши.
С моята благословия вземете Бианка.
Синьор Баптиста.
Е, уговорихме се, сватбата ще стане идната неделя: и ще устроя пир,
на който всички падуанци и Петручио и Катерина ще присъстват.
Мадам... как сте?
Студена като камък съм за тебе.
Я ме погледни с усмивка.
Вест имаме за сватбата на Бианка, за път
ще трябва да се стегнем, издокараме.
Шапкар, шивач очакват със коприни най-кротката от всички Катерини.
Шивачо, дай да видим твоя труд.
Какво е новото при вас... господине?
- Ето...
- Шапката, поръчана от ваша милост.
- Какво? Такава супена паничка!
- О, на мен ми тя харесва.
Черпалка кадифена! Пфу! Вулгарно е това.
- Вулгарно?
- Вулгарно?
И е срамота.
Кокосова черупка, дом на охлюв, играчка, хлопка, бебешка качулка.
Я махай, махай, дай й по-голяма!
Не искам по-голяма, искам тази. Такива днеска носят всички дами.
И ти ще носиш, като станеш мила, и не преди това.
Надявам се, че мога, господине,
и аз да взема думата за малко. И ще я взема. И аз не съм дете!
Човеци по-добри от вас, и те
са ме изслушвали. Ако не щете
ушите си със пръсти запушете.
Но по-добре злъчта си да излея, отколкото да изгърмя от нея.
Чудесно е, че двама не я щем.
Чудесно-нечудесно, не желая да имам друга шапка! Само тая.
А сега да видим и роклята.
О, господи, помилуй! Що е туй?
Това ръкав ли е? Това е топ. И цяла в цепки, клъцки, дупки
като кадилница... Ей, шивачо на туй ти как му казваш, дявол взел те?
Вий сам ми казахте да я ушия, по модния навред в Европа стил.
Чудовищно нахалство! Ах, ти копче, ти, метър,
сантиметър, милиметър.
Щурец, муха, бълха, нищожна гнида! Търкаляй се, маскара със макара,
остатъче, отрязък недомерен,
Пътувай, че с аршина по гърба ще ти отмеря тъй, че да ме помниш.
Какво пък, Кет! Ще идеш при баща си
и в тези скромни, ала честни дрехи.
Не дрехите, кесиите са важни, духът богат по-важен е.
Тъй както слънцето блести през облак,
и в дрипи благородството личи.
Нима ценим ний свраката красива над сивата невзрачна чучулига?
Или змията пъстра е за нас по-мила от безцветната змиорка?
Не, драга Кет! И същото е с тебе. Но ако чувстваш срам от таз премяна,
хвърли вината върху мен.
Грумио!
Погрижи се на шивача да бъде платено.
А сега... се забавлявай.
А сега, сладка моя,
е време да тръгнем за към вас и да се веселим наравно с другите,
нагиздени с коприна, шапки, панделки безброй, дантели,
пръстени от злато, гривни и мъниста, със всичките им шалове и ветрила.
- Кога ще тръгнем?
- Ами сега, веднага.
- Че колко е часът?
- Ден е вече.
- Но не, навън е нощ.
- Ама часът е седем.
Най-много два!
Или е седем, или никъде не тръгвам.
Я, виж ти! Каквото кажа или сторя, все прави ми напук.
Не...
Тук ще стоим, додето не настъпи оня час, за който колко е, ще казвам аз.
Наистина е седем.
На път! Напред! Отново към баща ти.
Я, виж как чисто свети пълната луна!
Луна е, казах.
Точно тъй, луна е.
Не, лъжеш. Туй е божието слънце.
Да, божието слънце е, о, боже,
но ако го искате луна, луна ще бъде и то изменчива като самия вас.
Каквото го поискате, ще става и точно тъй ще го нарича Катерина.
Напред, напред.
Но кой ли иде тук?
Къде така, госпожице прекрасна?
Признай си, Кет, че досега не си съзирала подобна хубавица?
О, таз война на румено и бяло по нейните ланити!
Кои звезди небето озаряват
тъй както тез очи... лика й чуден?
Красива... прелестна девойко,
добро ви утро, казвам аз.
За хубостта й целуни я, Кет!
О, росна, свежа,
ласкава девойко,
къде отиваш и отгде си ти?
Блазя на тез, които са създали теб,
и дваж блазя на оня, за когото родена си да му сладиш леглото.
Какво говориш, Кет, та ти си луда!
Това е сух гърбатко, сбръчкан старец, а не девойка, както казваш ти!
Ах, извинете, беловласи старче!
Очите ми са заслепени от... слънцето
та всичко виждам младо и зелено.
Сега прозрях почтената ви възраст
и моля грешката ми да простите.
Прости й, достопочтени старче, и ни кажете де сте се отправил:
ако една е нашата посока, с охота ще ви имаме за спътник.
Синьоре млад, игрива хубавице,
макар и смаян от странната ни среща, ще ви кажа:
Винченцио е мойто име,
и родом съм от Пиза.
Пиза, известна с достойните си граждани.
А тръгнал съм за Падуа да видя син си, който там живее
и учи във университета - той казва се Лученцио!
- Господарю.
- Биондело...
Шт.
Бързо и тихо, синьоре,
Хортензио и неговата вдовичка свещеникът в момента благославя.
Но щом остане църквата безлюдна, ще ви венчае тайно той завчас.
Политаме, Биондело.
Кажете ми, синьоре, не е ли тук на Лученцио домът?
Аха, обаче заети са със зестри и трудно ще ви чуят.
Чукайте по-силно.
Кой блъска, сякаш иска да изкърти вратата?
Тук ли е синьор Лученцио, господине?
Тук е, но не може с никого да разговаря.
Кажете му моля, че баща му е пристигнал и го чака пред вратата.
Лъжеш.
Баща му те гледа от този прозорец.
- Ти? Негов баща?
- Да, господине, според майка му,
ако може човек да й вярва.
Какво значи това, старче!
Няма по-грозно мошеничество, от присвояването на чуждо име.
Дръжтж е негодника!
Той се представя за мен. Иска да измами някого.
Биондело. Биондело!
Помощ!
Проклетнико, ела насам!
На господаря бащата, синьор Винченцио!
Ела насам, обеснико!
Какво, да не си ме забравил?
Забравил? Не, синьоре, не.
Как мога да ви забравя... като в живота си не съм ви виждал.
Как, пладнешки разбойнико, не си виждал бащата на господаря си?
Помощ! Синко!
Кой сте вие, да биете слугата ми?
Кой съм аз ли? А кой сте вие?
О, богове безсмъртни! О, негодник!
С копринена камизола, кадифени гащи, алена мантия и шапка до небето!
О,... О, разориха ме. О,...
О, разориха ме.
Разорен съм! Синът ми и слугата ми пръскат парите ми в университета.
Какво има, този луд ли е?
Какво ви засяга дори да нося бисери и... и... и злато?
Мога да си го позволя с баща като моя.
Баща като твоя?
Баща му кърпи корабни платна в Бергамо.
Грешите, синьор, нещо бъркате. Простете, но как мислите се казва той?
Как се казва ли? Като че не знам!
От тригодишен съм го отгледал в кухнята си и името му е Транио.
Транио?
Махай се, изкуфяло магаре!
Той е Лученцио, мой единствен син, и наследник на всичките ми имоти.
Лучен...
Разбойник! О, разбойник!
Разбойник! Разбойник!
Слугата ми е убил моя син!
Дръжтж е го, обвинявам те в името на дожа!
О, моят син!
Кажи, убиецо, къде е син ми Лученцио?
Викнете стражата.
Отказвайте, отричайте се от него, синьор, или работата ни е спукана.
Как смеете да ме докосвате!
Ще видите, на дожа аз ще се оплача. Той ще накаже тази банда мошеници.
Простете, скъпи татко!
Синко! Ж ив!
Простете, скъпи татко!
Съпруже, ще влезем ли накрая?
Добре, но най-напред една целувка.
Как, тука, на открито, сред града?
Защо, нима от мене те е срам?
За бога, не:
но... ме е срам да ви целуна.
- Тогаз обратно в къщи.
- Една! Съгласна!
Само останете.
Грумио, вино.
Седи и яж , седи и яж. Е, стига!
Обича Падуа да се раздава, синко Петручио.
Да, Падуа на мен добър подарък даде.
Дано окаже се добър и моя.
Хортензио от нея май се плаши.
- Мене той да сплаши? Как пък не.
- Не, от вас е той уплашен, казах.
Мъжъж т ви, от вас изхождайки, за мене брътви.
Разбирате какъв е смисълът.
- Съвсем безсмислен.
- Като за вас.
- Дръж , Кет!
- Дръж , вдовичке!
- Сто дуката, че Кет ще я свали завчас.
- Приемам тоз облог.
С ваше разрешение, синьори, дамите ще се оттеглят.
Бианка!
Петручио, уверен съм, че твоята жена безспорно е най-опака от трите.
Не съм съгласен и се обзалагам: да викне всеки своята съпруга
и нека тоз, чиято половинка е най-покорна и яви се първа,
да обере на другите парите.
Добре.
- На колко?
- Двеста дуката.
Двеста дуката?
Това залог е за сокол, за куче. За жена ми - двайсет пъти повече.
Четири хиляди тогава.
Обзалагаш ли се?
Обзалагам се.
- Кой почва?
- Нека аз. Биондело?
Бягай и кажи на госпожата да дойде.
Да си поделим залога, че ще дойде.
А, не, печалбата си искам цяла.
Е?
Тя каза, господарю, че била заета и не можела да дойде.
Какво? ''Не можела''? Нима това е отговор?
О, да! И мил все пак.
- Ще видим после вашия капак!
- Ще видим.
Хей!
Хей!
Биондело, замоли жена ми тук да се яви... за малко.
А, ''замоли''! Така и баба знае да я извика.
Твоята, боя се, и с молене не ще се появи.
- Защо си сам?
- Тя нямало да дойде.
И каза вий да идете при нея.
Това е дваж по-зле! Какъв нетърпим, непоносим позор!
Я, Грумио, кажа и на госпожата, че заповядвам й да дойде тук!
- Знам как ще отговори.
- Как?
''Не искам.''
Я, гледай ти, тя идва.
- О, насам върви.
- Не, не, не искам.
Виж ги ти!
Я стига гъна лъковете вежди,
и стига мята погледи-стрели,
към своя крал, управител, владетел.
Гневът петни те, както скреж листата.
Мъжът е твой глава, живот, закрилник
вседържец неоспорван.
Той те храни със труд опасен по море и суша,
не мигва в бурни нощи, в ледни дни,
докато ти почиваш си на топло, спокойно защитена:
и очаква от тебе само хубост и любов,
и кротост:
отплата дребна... за огромен дълг.
Каквото поданик дължи на трона,
това дължи жената на мъжа си.
И щом отхвърля, сопната, свадлива,
съпружеската воля справедлива,
не е ли нейното измяна, бунт,
предателство към любещия крал?
Срамувам се, че някои глупачки опитват се война да обявяват,
наместо да склонят глава за мир.
Защо са им надмощие и власт
наместо дълг, покорство, нежна страст?
Снагата на жената крехък съд е.
Защо е тъй? Не е ли, за да бъде
и вътре съдържанието цяло в съгласие със нежното й тяло?
Елате, заядливи, ниски твари!
О!
И аз до вчера само бях такава,
високомерна, горда, вироглава и да отвръщам беше в моя нрав.
Разбрах обаче, копията ни са сламки.
Съветвам ви и двете:
в тържествен знак прострете ръка под мъж овия крак.
Самата аз съм на това готова,
щом иска той свидетелство такова.
Е, това е жена!
Чудесно! Дай да те целуна, Кет.
Спечелих войната, която предстои ви. И победител, желая ви приятна нощ!
ПРИЯТНА НОЩ НА ВСИЧКИ!
Субтитри Visiоntехt