Ballad Of A Soldier (1959) Свали субтитрите
Това е пътят за града.
Тези, които напускат селото...
и тези които се завръщат в родното място...
минават по него.
Тя не чака никого.
Този, когото някога чакаше...
синът й Альоша...
не се върна от фронта.
Погребан е далеч от родното си място...
до град със странно име.
Непознати хора оставят венци на гроба му.
Наричат го руски войник...
герой, освободител.
Но за нея той беше просто син...
малко момче, което тя познаваше от раждането му...
до деня в който то замина за фронта...
по същия този път.
Той беше наш другар.
Ще разкажем историята му, история, която не всеки знае...
история, която дори собствената му майка...
не знае.
ОДА ЗА ВОЙНИКА
- Това е! Хайде!
- Ами рапорта?
Да не искаш да докладващ от оня свят?
Да се махаме!
Виждам танкове!
Приемате ли?
Тук "сипка"!
Тук "сипка"!
Тук "сипка"! Обадете се!
Да, тук е "сипка"
Виждам танкове! Четири!
Движат се към мен.
Няма пехота, мога да се оттегля.
Не ви харесва май, а?
Скворцов, при генерала!
Ето го, другарю генерал.
Редник Скворцов на Вашите заповеди.
А, героя. Ела тук.
Разкажи ни всичко.
- Беше ли на наблюдателния пункт?
- Да.
Е, какво стана?
Другарю генерал, честно казано... Беше ме страх!
Бяха толкова близо... Уплаших се.
Толкова уплашен, че чак унищожи 2 танка?
От страх?
Чувате ли? Ще ми се всички така да се плашехте.
Я чакай. Да не би някой друг да ги е унищожил?
- Не, аз бях.
- Чудесно.
Ще получиш медал.
-Сложи го в списъка.
- Тъй вярно, другарю генерал.
Вижте тези документи.
Другарю генерал, може ли вместо медал...
да ми дадете отпуска да се видя с мама.
На колко години си?
На 19.
Нямах време да се сбогувам с мама...
когато заминавах.
А получих писмо от нея, таванът протекъл.
Моля Ви, пуснете ме, другарю генерал.
На всички ни се иска да си отидем вкъщи, Скворцов...
но не можем да напуснем фронта.
Война е, а ние сме войници.
Нямаше да Ви моля...
ако не беше спокойно в момента.
Трябва ми само един ден, Поправям покрива и веднага се връщам.
Какво пък. Да го пуснем?
Нека оправи покрива.
Само гледай да се върнеш навреме.
Другарю генерал...аз...аз ще направя всичко възможно!
Сядай, сядай.
Късметлия си ти, Скворцов.
Откъде си?
Георгиевск, село Сасновка.
До утре ще съм стигнал.
Не, приятелю. Както се развиват нещата...
един ден няма да ти е достатъчен.
Давам ти два дни за отиване...
и връщане.
И два за покрива. Доволен?
Другарю генерал...
- Може ли да тръгвам
- Върви, върви.
- Само гледай да се върнеш на време
- Слушам, другарю генерал.
Момчета, помогнете!
- Внимавайте!
- Благодарим!
- Приятно пътуване!
- Благодаря!
Хей, приятел, почакай! В отпуск ли си?
- Към Георгиевск?
- Да.
Аз съм родом от Узловая. С теб сме земляци!
Иди на този адрес.
Няма да имам време. Не мога.
Така и така ще сменяш влак в Узловая.
Ул. "Чехов", не е далеч от гарата.
- Отбий се там, друже.
- Добре, какво да кажа?
Кажи, че си ме видял!
Кажи на Лиза, че нейният Сергей е добре...
че сте се видели.
Кажи й, че мисли постоянно за нея.
Сергей, трябва да й пратиш някакъв подарък.
Че какъв подарък, всичко по него е бойно снаряжение.
Стига приказки!
Старшина, дай на Сергей парче сапун!
Подарък за жена му!
- Полага му се само едно миене.
- Дай му цял сапун.
Имам само два за целия взвод.
Ами дай му единия.
Това е против разпоредбите.
Хайде де, другарю старшина!
Не се свиди!
За жена му е.
Отваряй!
Има да му се радвааа.
- Сапунът е такава деликатност.
- "Дефицит", тъпчо!
Всякак ще му се зарадва.
Я му дай и другия!
Прав е, старши!
Хайде де!
- Другарю старшина...
- Хайде, взимай!
Затваряй де.
- Ул. "Чехов" 7
- Ще го намеря.
Дай да ти помогна.
- Закъде си
- Горисов
Аз също. Там ще се прекачвам.
Прибираш се вкъщи?
Да. Навоювах се.
И аз си отивам.
Дадоха ми отпуска. Имах късмет.
Ще пътуваме заедно.
Благодаря, друже.
И в Горисов ще ти помогна.
Там има кой да ме посрещне.
- Жена ти?
- Жена ми.
Пази ми куфара.
Отивам да изпратя телеграма.
Какво става? Влакът пристигна!
Какво има?
Как какво! Трябва да вървим, Нося и куфара.
Ами тръгвай.
- Какво става?
- Какво искаш? Махай се!
Да се махам? За това ли пазих куфара?
- Добре, тръгвам си.
- Чакай. Не се сърди, приятелю.
Не ми е лесно.
Писах на жената, че няма да се върна.
- Но защо не?
- Така трябва.
Нещата между нас не вървяха още преди войната.
Ревнувах я. А сега...
Замълчи! Сам не искам, ясно?
Тя е млада и хубава.
Ще си намери щастието. Нали така?
Не знам.
Ще, ще.
- Ами Вие?
- Какво аз?
Къде ще отидете?
Русия е голяма.
Това е подло!
Подло е да правите така!
Тя ви чака. А Вие?
Как лъжете! Това е низко!
Да свия ли цигара?
Може ли малко хартия?
- Ето
- Може ли и на мен?
Я подай и насам.
Колко е тънка само.
"Убийте врага". Прочиташ и даваш на приятел.
А как е с махорката на фронта?
На фронта? Ами намира се.
Намира се значи? Герой!
Сещам се за една история дето войник иска
чаша вода от колхозничка и казва...
"лельо, дай ми вода, че съм толкова гладен,
че няма къде да преспя"
Точно така действаш и ти.
Ех, не мога да я забравя.
Че защо да я забравяш? Като свърши войната се оженете.
Глупак! Тя вече е женена.
Сипаничава като тебе?
Не, гладка.
А как така би заменила някой гладък...
за такъв грапав като теб?
Откъде да знам. Може пък да е дефектен другаде!
- Придружител ли си му?
- Не, пътувам сам.
- В командировка?
- Не.
- Местят те в друга част?
- Пак не.
- За къде тогава?
- Вкъщи. Дадоха ми отпуска.
Кого заблуждаваш? Кажи си!
Истината говоря. Унищожих два танка!
Въпреки, че съм само свързочник...
Свързочник значи. То верно, че те с това се занимават.
А с какво ги унищожи?
С телефонна слушалка. Раздвоена!
Такива са си свързочниците. Ходят по фронтовата линия...
виждат танк, прас единия, прас другия и хоп - в джоба.
Сериозно говоря! Когато генералът ме повика в бункера...
Точно с генерала си говорил!
Я дай! Сега ще ви докажа.
Какво ти става?
- Ето!
- На него прилича.
Директно попадение!
- Как можа да го накъсаш?
- Имам още много.
Не се коси, сине.
Всичко ще се оправи.
Но аз няма.
Дъщеря ми се ожени наскоро, а вече е вдовица.
- Трябва да вървиш. Благодаря ти
- Да, само минутка.
Хайде.
Вася! Върна се.
Жив си.
Ето ме.
Най-после сме заедно.
Толкова бързах. Автобусите не вървят.
Само одраскване. Работя в завод.
Стоманата е много твърда.
Е гражданко, ще се качвате ли?
Да, идваме.
Вася, това е шофьорът. Къде са ти нещата?
- А, ето ги там
- Аз ще го взема.
- Къде остана момчето?
- Какво момче?
Войничето. Беше с мен. Истински герой. Унищожил два танка.
Трябва да побързаме. Закъснявам.
Колко жалко, тръгнал си е.
- Здравей, приятелю.
- Здрасти.
- За Георгиевск?
- Точно така.
- Слушай сега
- Няма да разреши.
Кой няма да разреши?
- Лейтенантът
- Абе на теб ясно ли ти е за какво става дума?
Много даже ми е ясно. Но не може. Това е стратегически товар.
- Какво му е стратегическото на сеното?
- Зависи за кого е.
- Освен за коне, за друг няма да е
- Зависи какви точно коне.
Добре де, сеното ти е стратегическо!
Но трябва да ме разбереш. Идвам от фронта.
Дадоха ми отпуск и имам само два дни, а вече изхабих половин.
Много добре разбирам, лейтенантът няма да разбере.
- Какъв е този лейтенант?
- Той ли? Звяр. Ясно?
Дай да го оставим лейтенанта.
Просто се качвам във вагона и той нищо няма да разбере.
Да, ама не ми трябва военен съд заради теб.
Защо военен съд?
Ще вземеш да подпалиш вагона и после аз на съд.
- Защо да го подпалвам?
- Откъде да знам?
Какво носиш в торбата. Може да е нещо лесно запалимо.
- Това е просто консервирано говеждо
- Говеждо?
Предлагаш ми подкуп, а?
- Какво. Дай ми го!
- Чакай, чакай.
Само се шегувах. Не разбираш ли от шега?
Добре, убеди ме. Качвай се.
И нито гък. Ясно?
Ясно.
- Къде хукна?
- Пусни ме! Майчице!
Пусни ме, мерзавец! Пусни ме!
Какво правиш? Полудя ли!
Глупачка!
Остави ме. Какво съм ти сторила?
- Не се доближавай!
- Полудя ли?
- Ако ме доближиш, ще разбереш
- Притрябвало ми е.
Махни се от вратата.
- Махни се оттам, казах
- Няма!
Какво ти става?
- На теб какво ти става?
- Какво си се разпищяла, да не те коля!
- Не ме доближавай.
- Тогава се махни от вратата.
Няма.
Ти си луда.
Върви по дяволите.
Хайде, скачай. Троши си главата. Давай де!
Че защо? Скоро ще спрем.
Отвори. Ще сляза тук.
Не се доближавайте до военния транспорт.
Всеки заловен ще бъде изправен пред военен съд.
Гражданко, на теб говоря! Да не се налага да те разстрелвам!
Вината е твоя.
Заради теб си изхвърлих нещата.
Щеше да се убиеш.
Не е твоя работа. Стига си ми налитал.
Аз ти налитам?
Сама скочи вътре, а аз съм ти налитал?
Защо тогава се криеше в сеното?
- Мислиш, че съм се крил заради теб?
- Че от кого друг?
От лейтенанта!
Какъв лейтенант?
Който отговаря за влака.
Истински звяр. И аз се промъкнах тайно във вагона.
Ако ме хванат, ще ме свалят.
И тогава ще трябва да чакам пътнически влак. Или даже самолет.
Изплаших се повече и от теб.
Даже помислих, че ти си лейтенантът.
Така се стреснах, получих и плесница...
и на всичкото отгоре аз съм ти виновен.
Всичките ми неща бяха във вързопа - малко хляб, една пола...
Всичките.
Няма нищо.
Като се върнеш, ще си ги прибереш.
- Дали ще са там?
- Разбира се. Къде иначе?
Сигурно са някъде на моста.
А влакът не спира.
Намаляваме. Като спрем, слез бързо...
...за да не те види някой.
Какво ли ще правя, ако не си намеря вързопа?
Знаете ли какво! Не слизайте!
Имам храна...
пък и вагонът е удобен.
Не, не, по-добре да сляза.
Останете все пак?
Не.
Вън има някой.
Така е.
Искате ли да хапнете?
Да хапна? Не, благодаря. Сита съм.
Ако все пак ви се прииска, заповядайте.
Не се стеснявайте. Вижте само каква хубава сланина.
- Сланина?
- Да, кусайте си.
Може...съвсем мъничко, колкото да опитам.
Вкусно ли е? Сухоежбина.
Аз и вафли обичам.
Помните ли ги? Отпреди войната.
- Ами аз живеех на село преди войната
- А аз в града.
- Сърдите ли ме се?
- Защо?
- Задето Ви ударих.
- Случва се. Даже помага за сприятеляване.
- Степанов, при Вас ли е брезентът?
- Не, при Гаврилкин.
Извикайте го.
Гаврилкин, при теб ли е брезентът?
Моля да ме извините за глупостта.
Мен също. Изплаших Ви.
Знаете ли какво, нека се запознаем.
Хайде.
- Казвам се Алексей.
- Аз съм Шура.
- Приятно ми е.
- Приятно ми е.
Закъде пътувате?
Към къщи. А Вие?
По-бързо, Гаврилкин!
Ей сега, другарю лейтенант. Нещо заяжда.
Бързо, да се скрием!
Тихо.
Тук е, другарю лейтенант.
- Какво толкова се мотаете?
- Идвам, другарю лейтенант.
Не ни забеляза.
- Изплаши ли се, Шура?
- Не.
- Изглеждаш уплашена.
- Не.
Шура, а ти за къде пътуваш?
Отивам в Купинск.
При годеника ми.
Той е пилот. В болницата е.
Тежко ранен. Честна дума.
превод: Boygenius takeiteasy69@yahoo.com
- Аз ще слизам.
- Защо?
Да не се засегна?
- Защо тогава?
- Ей така.
Мислиш, че няма да зачета годеника ти?
Нищо не мисля.
Отивам за вода.
- Някакви новини?
- Тези мерзавци!
Битката при Новоросийск става все по-ожесточена.
Като те дам на военен съд, ще ти стане ясно,
как се прониква във военен конвой. Тръгвай!
- Тръгвай, казах.
- Няма.
Хей, спри.
Ааа, ето го влюбеното гълъбче. Каква стана тя.
С теб имахме уговорка, а ти вмъкваш цивилни.
Каква е разликата между един и двама?
Голяма. Идвай, гражданко!
Няма да ходи никъде, ясно?
Хайде, махай се!
Какво?
Кой си ти, че да се разпореждаш? Някакво момиче да ти завърти главата.
Млъквай!
Да не мислиш, че не забелязах? Всичко видях.
- Какво си видял?
- Вас двамата...как се въргаляхте в сеното.
Добреее.
Нападение върху постови по време на караул.
Знаеш ли какво означава това?
- Ах ти, мерзавец!
- Всичко зависи от гледната точка.
За теб мерзавец, за мен съм си красавец.
А сега се разкарайте от влака.
Ако ли не, ще стрелям. Имам пълното право!
Ами стреляй, не ни е страх.
Не сте видели лейтенанта.
Затова сте ми такива храбри. Ей сега ще ви оправя аз вас.
Стига. Достатъчно се разгорещихме.
- Да поговорим приятелски
- Няма за какво да говорим.
Сега се махай и си вземи...
Ще дам два предупредителни изстрела и после...
Разположили сте се тук все едно сте си вкъщи.
А не може ли да ти дам още една консерва?
Ами две?
Обида към личността не може да се оправи с месо.
Ако искаш ще ти се извиня.
Добре, давай месото.
превод: Boygenius takeiteasy69@yahoo.com
Какво става тук?
Другарю лейтенант, самоволно проникване във вагона.
Взимам необходимите мерки.
Кои сте вие?
Редник Скворцов. В срочен отпуск.
За къде пътувате?
Към Георгиевск, другарю лейтенант. Ето документите ми.
Имам само два дни. И вече закъснявам.
Герой значи. А момичето? С Вас ли е?
Загубила е нещата си...парите, храната...и аз трябваше да...
-Добре, добре.
- Ама не, ние наистина...
Само внимавайте с огъня.
Какво е това?
Ами, другарю лейтенант, нещо като говеждо.
Откъде го взехте? От тях ли? Веднага го върнете!
Ама те ми го дадоха доброволно.
Доброволно значи? 2 дни арест!
- Ама за какво?
- 5 дни!
- Ама аз...
- Повторете заповедта!
- 5...дни
- Безобразие!
Ето, нали ти казах - звяр.
Сега вече ни е позволено да сме тук. Няма никакъв звяр.
Альоша, толкова е хубаво когато някой, когото си мислел за зъл,...
се окаже добър.
Да, лейтенантът всъщност е добър човек.
Много.
Вярвате ли в приятелството?
Разбира се. На фронта, без приятели човек е загубен.
Това ми е ясно. Но аз имах предвид между момче и момиче
Това също. Някои момичета са даже по-добри от момчетата.
И аз така мисля.
Но за някои това е любов.
Невъзможно.
Бяхме приятели с едно момиче.
Не го смятахме за любов.
Може би сте били влюбени...
- ...без да го забележите.
- Аз и тя? Не.
Може тя да е била влюбена в теб.
Зойка? Та тя беше малко момиченце.
Съседчето Зойка.
превод: Boygenius takeiteasy69@yahoo.com
Не, любовта е нещо съвсем друго.
Альоша, а искало ли ви се е да срещнете друго момиче?
Спътник за цял живот?
Аз също! Защо иначе ще пътувам сега?
Постъпваш правилно като отиваш при него.
- Но това не е единствената причина
- Ти си добро момиче.
Не някаква си там уличница.
Не, Альоша, вие нищо не разбирате.
- Знаете ли какво, Альоша?
- Какво?
Толкова съм жадна. А Вие?
- Кратък престой, нали?
- Кратък престой.
Вечерни новини, 27 Юли.
Днес нашите войски са водили битки в района на Воронеж
и в Цимлянска област.
След продължителни боеве е последвало отстъпление
от градовете Новочеркаск и Ростов.
Няма значителни раздвижвания по останалите части на фронтовата линия.
През отминалата седмица...
при въздушни боеве...
превод: Boygenius takeiteasy69@yahoo.com
Спри! Спри!
Може ли да ме закарате до Узловая?
Изпуснах влака.
- Чу ли новините?
- Да.
Да го вземе дявола! Вече втори ден не съм спала.
Какво да се прави!
Дръж, пали.
На една възраст сме с камиона.
Синът ми е на фронта.
Полева поща 139. Чул ли си нещо за тях?
Не.
Не унивай, приятелче. Ще стигнем на време.
- Назад, войниче!
- Но това е влакът ми!
Объркал си се.
- Закъде пътуваш?
- Георгиевск.
Този влак замина преди час и половина.
- Шура, ти си тук!
- Да.
- Забравихте го.
- Шура, ти си толкова умна!
Заради мен изтървахте влака.
Глупаче! Мислех, че никога няма да те видя отново.
А аз чаках.
- Толкова съм жадна.
- Така и не си пила вода?
Досега?
Страхувах се да не те изпусна.
Милата ми Шура.
Ела.
- Скоро ще си вкъщи.
- Ти също.
Не се тревожи, Шура.
Той ще се оправи.
Альоша, никога досега не съм срещала някой като теб.
Альоша...а за кого е бродираната кърпа?
Подарък за мама.
- Наистина? И сапунът ли?
- Какъв сапун?
В торбата ти.
- Трябва да тръгваме.
- Къде?
- Трябва да го предам.
- Сапуна?
Да. Обещал съм.
Добре че ми напомни.
Не е далеч. Улица "Чехов".
Този Павлов приятел ли ти е?
Не, не го познавам. Срещнах го случайно
Отиваше да воюва.
- Улица "Чехов".
- Наистина е близко.
Къде е номер 7?
Точно тук.
А вие кого търсите?
Семейство Павлови.
Живи са
- Кой ви трябва? Петровна или стареца?
- Елизавета Петровна.
Тя сега живее на улица "Семьоновска". А дядото е в санаториума.
- Кое е по-близко?
- "Семьоновска". Митя ще ви заведе.
- Бабо, бабо, виж какво намерих.
- Браво. Митя, покажи на другарите къде живее Петровна.
Хайде де, другарят идва от фронта.
Да тръгваме, ще си изпусне влака.
Да тръгваме.
- Не ми пукай балоните!
- Хлапе, тук ли живеят Павлови?
-Елизавета Петровна
- Ето там.
Трябва да чукате, звънецът не работи.
Търсим Елизавета Петровна.
Заповядайте. Това съм аз.
А вие сигурно сте...
Идвам от фронта. Нося Ви нещо.
- Сигурно нещо от Павлов?
- Да.
Моля, заповядайте. Сега се връщам.
Някакви от фронта, носят пакет от Павлов.
- Какво да правя?
- Кажи истината.
Не мога.
- Защо не. Така и така ще разбере някога.
- Стига моля ти се!
Съпругът Ви ме изпрати. Помоли ме да Ви предам това.
- Какво е?
- Сапун.
Ах, сапун.
Благодаря Ви.
- Искате ли да се подкрепите?
- Не, ще тръгваме.
- Но защо не?
- Нямаме време.
- Кажете ми...как е той?
- Павлов ли?
Добре е, здрав. Притеснява се за Вас.
Благодаря.
Не му казвайте какво сте видели тук.
Всъщност...по-добре му кажете истината.
Не ме гледайте така.
Вие сте още млад и не разбирате.
- При кого идвате?
- Търсим Павлов.
Василий Егорович!
Аз съм. От Серьожа?
- Как е той?
- Не се тревожете, всичко е наред.
Синът Ви ме праща. Праща Ви нещо.
- Сапун!
- Значи е жив.
Разбира се, че е жив.
Жив.
Наистина е жив. Благодаря.
А това тогава е подарък от него.
Деденце, легнете. Не трябва да...
Да не е ранен?
Ни най-малко. Много си е добре.
Ама какво ми става? Седнете, сядайте, моля Ви.
Дайте табуретка или нещо там.
Седнете. Разкажете нещо.
Как е той там?
Ами...добър войник е.
Даже може да се каже отличен.
Другарите му го уважават за куража му.
Много е смел.
Командирът винаги казва да взимаме пример от него.
Корав войник и истински приятел
Всички в частта го обичат.
Така е, още като малко момче всички го обичаха.
Е, ние ще тръгваме.
Не искате ли чай?
Много благодаря, но няма време.
Трябва да тръгваме.
Наистина съжаляваме, но той наистина трябва да побърза.
Разбирам, военни дела. Предайте на Серьожа, че се гордея с него.
Кажете му, че сме добре.
Но не му казвайте за болестта ми. Нека не се тревожи. Само временно е.
Кажете му, че Лиза, жена му...
...ходи на работа.
Изпраща му поздрави и го чака.
Ще му предам.
Вие къде?
Това е военен вагон.
- Тя е с мен!
- Жена ли сте му?
- Да
- Не.
Първо се разберете и после я води със себе си.
Гражданко не може, Това е военен вагон.
Толкова ли ти е трудно да кажеш да?
Альоша, мили, тръгвай без мен.
Вече изгуби половин ден заради мен.
Аз ще се оправя и сама. Вече не е далеч.
Тръгвай, Альоша, бързай.
- Обличай.
- Защо?
Обличай го ти казвам.
Дръж така.
Мърдай! Давай, стига се мота!
По-живо!
Какво става?
Някой е настъпил шинела.
Стигнахме, Альоша.
Да, не ме забравяйте, Шура.
Альоша само не ми се сърдете. Аз ви заблудих.
Как?
Нямам годеник.
Нямам си никого. Отивам при леля си.
- Колко съм глупава.
- Защо ти беше да го правиш?
Беше ме страх от теб.
А сега?
Влака! Бързо, Альоша, побързай!
Шура, почакай! Адресът ми!
Шура, пиши ми! Село Сасновка.
Село Сасновка! Шура!
Не те чувам!
Когато Ви казах, че си нямам никого...
си признах и че Ви обичам.
Защо нищо не казахте?
Не ме обичате.
Шура почакай.
Трябва да ти призная нещо.
Пуснете ме да мина.
Искам да сляза от влака.
Далеч ли отивате, другарю?
До Сасновка. След моста още десетина километра.
Ние сме от Украйна.
Като прелетни птици през есента сме, летим без да знаем накъде.
Празни приказки.
Отиваме към Урал. Там е нашият завод. Синовете ни са там.
Това гръмотевица ли беше?
- Значи към къщи?
- Да.
За дълго?
Имах повече време, но сега...
остана само една нощ. Отпуската ми свършва на зазоряване.
Колко жалко.
И една нощ у дома е цяло щастие.
- Имате ли си любима?
- Да.
Но тя не е в Сасновка. Изгубихме се.
Децата, помогнете на децата!
Дръпнете се, войнико.
- Пазете се.
- Безделник.
Другари, вече ви обясних. Първо извозваме...
ранените жени и деца. Останалите трябва да останат тук...
да чакат. Влакът ще се върне след два часа.
Да, бабо, след два часа.
Два часа!
Да не си се побъркал. Животът ли ти омръзна?
Приятелю, закарай ме до Сасновка!
- Не мога
- Само 10 километра са.
Казах ти, не мога!
Идвам от фронта да видя мама.
Само да я прегърна и се връщам отново.
А мен да ме тикнат в карцера заради теб? Слизай!
Върви по дяволите тогава!
Момичета, това е Альошка, момчето на Катерина.
- Катерина е на нивата
- Иди да я извикаш, бързо!
Върнахте се, Алексей Николаевич.
Зойка!
Не можах да те позная.
- Знаеш ли къде е мама?
- На полето.
Седнете да си починете. Пийнете чай. Леля Катя сега ще дойде.
Не мога, трябва да тръгвам. Колата ме чака.
- Как ще да тръгвате?
- Ами как, още тази минута.
Ами леля Катя?
- Няма я. Отиваме в полето.
- Да ме вкарат в затвора ли?
- На път ни е.
- Не е далеч.
Така или иначе ще си имам неприятности. Да тръгваме.
Върна се, сине. Зарадва майка си.
Аз те чаках, какво ли не си мислих...
- Вие как сте, мамо?
- Както всички
Живот по време на война. Има много работа.
Няма мъже...само жени сме.
Върна се милият.
Альоша, виждал ли си Иван?
- Кога ще свърши войната?
- Оставете го на мира.
Току-що се е върнал.
Ела да си хапнеш, Альоша. Да си починеш.
- Почакайте, мамо. Не мога. Бързам
- Закъде бързаш?
Трябва да тръгвам. Забавих се по пътя. Имам само минута.
Какво говориш, сине.
- Не те разбирам.
- Трябва да тръгвам. Веднага.
Да си поговорим малко тук.
Исках да поправя покрива.
Пораснал си, отслабнал.
Заради пътуването е.
А вие здрава ли сте, мамо?
Няма време за боледуване.
Бръснеш ли се вече?
Пушиш?
Време е.
Не те пускам!
- Простете ми, мамо.
- Защо, Альоша!
Какво ти е?
Аз ще се оправя. Ще преживея някак. Ще те чакам да се прибереш.
Не дочаках баща ти, но теб ще дочакам.
Альоша, виждал ли си Иван?
Кога ще свърши войната?
Ще се върна, мамо!
Това искахме да разкажем за нашия другар Альоша Скворцов.
Можеше да стане чудесен гражданин.
Да бъде строител или земеделец.
Но той беше войник и в нашите сърца завинаги ще остане войник.
РУСКИ войник.
превод: Boygenius takeiteasy69@yahoo.com