Atame (1990) Свали субтитрите
Като свършиш, обади се на шефката.
Със сигурност.
Влез.
Здрасти.
- Искала си да ме видиш?
- Да, сядай!.
Според комисията няма причина да останеш тук.
Вече можеш да се върнеш в обществото.
Супер!
Вече няма да се налага да бягаш.
Свободен си Рики.
Свободен означава и самотен.
Вече няма да мога да те пазя.
Вече ще си отговорен за всичко което правиш, както всеки нармален човек.
Не се притеснявай, ще се справя.
- Какво ще правиш?
- Ще започна работа и ще създам семейство.
- Както правят нормалните хора.
- Ти не си такъв.
Комисията каза че съм.
Кой знае?
Ето ти 50,000 песети.
Те са за рисунките и прекрасните моменти прекарани с теб.
Мерси, обещавам да не ги харча.
Не бъди глупак.
Ще ти трябват пари в начало.
Направих ти списък с места за работа.
Сега се махай и не се връщай никога.
Казах ти да се махаш.
Нека ти благодаря първо.
- Пак ли ще бягаш?
- Този път комисията ме пуска.
- Разрешено ми де се върна в обществото.
- Общество!
Някога бях част от него.
Беше чревоугодно общество.
Но един ден ме отровиха.
На твое място не бих му се доверявал.
Ела. Вземи това.
Бзплатно е.
Какво е това?
Членска карта за обществото.
Имаш ли кредтна карта?
Не. Чист съм.
Очаквам доставка.
Супер. Ще се видим после.
- Халвата колко стурва?
- 600 пъласа, дете.
- Ъъ, какво е пълас?
- Песети, скъпи.
- Здрасти.
- Здрасти. Ще бъда с теб.
Рестото.
Чао.
- Какво ще обичате?
- Сърцето на прозореца.
- Колко струва?
- 500.
- Автобусът ми!
"Бараджас студио."
"Лечебно заснемане. Марина Озорио."
Марина!
Ще си сваля гащите, че роклята прозира.
Кое е по-лошо, да прозира или да съм без?
Което ми напомня, че трябва да направим номер на партито довечера.
- Обещавам.
- Като какво например?
Нещо секси от старата ни програма.
- Дали спомня нещо?
- Естествено, че помниш.
Покажи малко гола плът и всикчи ще изпопадат.
Максимо ще настръхне. Режисьора също.
ОК, каквото кажеш шефе.
Марина, не искам да го казвам предварително, но се гордея с теб.
- Не ставай глупава.
- Горе главата.
- Много грим слагаш.
- Все нещо трябва да слагам.
Трябва да го запазя, така че...
Ей, това може да го изпеем.
Тук имам нещо и за теб.
Супер!
След удара, половината ми тяло е парализирано.
Трябва да направя друг филм,
по-скоро,преди целия да се парализирам.
Абсолютно.
Ето ме, работещ над последния ми филм.
Не говори така. Изглеждаш толкова жив на твоя електрически стол.
- Това ми хареса - елктрически стол.
- Исках да кажа, че...
Не, права си. От както съм прикован към този стол
се чувствам по-скован от всякога.
Жена ми казва, че съм станал като децата.
Може би е права.
След удар, започваш всичко от начало.
да говориш,
да четеш и пишеш, да танцуваш.
Преди всичко се научавш, че живота продължава.
Което за мен означва, да продължа да правя филми.
Беше прекрасно.
Ножовете. Този е фалшив.
- Дори не е затъпяла.
- Бях!
Не беше.
Оправи го. Изглежда фалшив.
- За кушетката...
- По-късно.
- По-късно, кога?
- По-късно!
- Виждал ли си Марина?
- Не.
Как ще определиш твоят филм Среднощен призрак?
Второкласен ужас.
Не се ли притесняваш да се завърнеш с второкласен филм?
Винаги съм искал да направя такъв.
Марина!
Притеснявам се, че стана прекалено личен.
Личен второкласен филм?
Когато сложиш сърцето и генеталите си на едно място, то става лично.
- Известен си като режисьор на актриси.
- Да не намекваш нещо?
Не. Чудя как, при толкова много актриси,
си избрал порно актриса, която е пълен боклук?
Ако искаш да я оставиш жива,
не споменавай думите "порно" и "боклук" отново.
- Здрасти, Максимо
- Здрасти.
- От къде ще започваме?
- Първо да видим дали са свършили стаята ти.
- Какво стана със зъбобола ти?
- Боли леко.
Още ли не са ти дали аспирин?
Карлос!
Внимавай! Пази декора. Махни се от там.
Скачай. Внимавай, там е опасно.
- Благодаря.
- Няма защо.
Обещавам да не споменавам "порно" и "боклук" отново.
Така е по-добре.
- Коя е тази?
- Журналистка.
- Коя е следващата сцена?
- Моята смърт.
- И как ще я изиграеш?
- Добър въпрос.
Максимо, как би трябвало да играя, смъртта си?
Освалдо.
Погледния я. Точно като нея.
- Освалдо.
- Без да казваш Освалдо!
- Освалдо.
- Не казвай Освалдо.
Така ли?
Тя е пияница.
Максимо, каква сцена снимаме?
Телефонната.
По-зле е от цирк.
Как се съсредоточоваш?
Когато бях дете, работех в цирк.
Тренирах коне.
Хвърлях ласо и хващах диви коне.
Връзвах ги и ги опитомявах...
- Слушаш ли ме?
- Слушам.
Какво казах?
Връзвала, опитомявала и после яздила.
После ги строявах в редица и яздейки,
скачах от един на дург, заемайки разни пози и ...
Разкажи ми за това драга.
Яздех с къса впита поличка,
а опашката не коня, ме докосваше по задника.
Само да бях там.
Освалдо. Не ме ли помниш?
- Аз съм Монсе.
- Монсе? Променила си се!
От както скъсахме, качих някое кило.
- А ти си заякнал.
- Така ли?
Нещо против да те интервюирам?
- Значи си станала журналистка?
- А ти - актьор?
Трябва да говоря с теб.
- Добре, какво следва?
- Минутка само.
Максимо, трябва да говоря с теб.
Извини ме.
Гледай прислужника ми!
Жената на режисьора хареса дивана и го иска след снимките.
Накрая ще го изцапаме с кръв.
Ще има капки кръв. Не можеш да наръгаш някой без кръв.
Казах му го. Говори ти с него.
- Той не иска ли кръв?
- Иска и то много, но не върху канапето.
- Ще го променя.
- Недей.
- И без това не ми харесва края.
- Обожавам края!
- Ще го променя.
- Ще пременяш сценария?
Точно така.
Просто искам да направя филм.
Не може заради една жената, да правиш компромиси.
Няма комопромиси. Измислил съм много по-добър край.
Марина, няма да умираш. Аз ще те спася.
- Няма ли да ме намушкат?
- Няма.
Кофти, точно свикнах с идята. И сега какво?
Ще издържиш ли със зъбобола още малко?
Не, защо?
Защото така изглеждаш перфектно за сцената.
- Добре, щом е така...
- Благодаря ти, захарче.
Този мъж ще ме довърши.
- Той е най-взискателният ми режсьор.
- Ама иска да бъще още по-взискателен.
Хем го знаеш, хем още си сваляш гащите.
- И какво?
Ти го омайваш.
Той те спаси и промени всичко в мен.
Да?
Оо, това си ти.
Не, чувствам се много по-добре.
Да, благодари на ченгетата от мен.
Не днес! Ще ги видя утре.
По-добре да поспя довечера.
Скъпи, цялото бъдеще е пред нас.
Разбира се, че те обожавам.
Ще ми разкажеш ли утре за кървавите подробности?
Да! Обожавам те.
Чао скъпи.
Не се крий. Знех, че ще дойдеш.
Знам че ще ме чакаш, дори и да ти кажат че съм мъртъв.
Няма да умреш, без да ми кажеш чао.
Не съм тук за да ти кажа чао.
Тук съм за да те взема с мен.
Къде?
На тихо място,
където ще бъдем щастливи.
Не.
Първо си свали маската
и ми покажи лицето си.
Аз нямам лице.
Все нещо имаш.
Ако ще ме отвеждаш с теб, трябва да свикна с това.
Наистина ли искаш да го видиш?
Да.
Не, не мога.
Погледни тялото ми. Изпълнено е с живот.
Но лицето ми...
е лице на труп.
Можеш да ми предложиш само смърт, а тя ще ми донесе щастие.
Баси работата!
- Помогни и.
- Стойте. Никой да не си тръгва.
Някой ми е откраднал уолкмена. На Освалдо му липсват 10 000 песети.
- И белезниците.
- Някакви реквизити липсват.
- Аз също съм с 10 000 песети по-малко
- Аз взех твоите. Ще ти ги върна.
Върни ги веднага и няма да раздухвам случката.
Аз съм отоговорена за всичко това.
Аз също искам да взема разни неща, но не съм.
Ти беше прекрасна Марина.
- Кой беше?
- Спокойно Лола.
Не искаш да си загубиш работата. Филмът е готов.
- Прав си.
- Нека да го отпразнуваме.
- Кой беше?
- Да пием шампанско.
Да! Алкохола ще помогне.
- Не ме зяпай така.
- Не те зяпам.
- Възхищавм ти се.
- Е добре, не ми се възхищавай.
- Защо бързаш?
- Напих се.
- Какво искаш?
- Нищо.
- Няма да ти хареса.
- Тогава не ми казвай.
- Ще се видим ли на партито?
- Със сигурност.
Здрасти.
Какво?
- Ще ми отделиш ли секунда?
- Съжалявам, не сега. Някой друг път.
Марина!
Виж Марина!
Виж!
Няма да те изям.
- Лола, да имам ключове в теб?
- Да. Пак ли се заключи?
- Не знам. Не мога да ги намеря.
- Ха-ха, събери си мислите.
- До скоро.
- Чао
Ела на партито довечера.
Не мога и не искам. Давай по проблема.
- Какво?
- Ролята ми.
- Къде е колата?
- Ей там.
Ще я докарам.
- Как се казва?
- Пакита.
Точно като племенницата ми.
Дай си коптото ти.
Горката, имаш мазол.
- Какво е това?
- Контузия на пета й.
- Махни и подковите.
- Кой ще докара колата?
Ако няма гангрена ще се справи.
Направи и компрес от трици и оцет.
След 1 ден го махни.
Почисти с йод и ще мине.
Пакита, кажи им да се погрижат за теб.
- Точно така. Тя може да умре.
- Благодаря мадам.
Чао Пакита.
Девойчето е право.
Лешников шоколад.
От Максимо е.
Пепе. Твоят съсед.
- Здрасти. Къде отиваш?
- На почивка.
Само да можех да забравя този кошмарен филм.
Кажи на Лола да ми препраща писмата.
Марина, не знам как успя, но беше чудесна.
- Наистина ли?
- Обзалагам се!
Просто направих това, което Максимо ми каза да правя, дори и без да разбирам.
Когато се върна, ще ми ракриеш тайната ти.
- Кога се връщаш?
- След 2-3 седмици.
Да се забавляваш.
И да забиеш нещо.
- Ако го направя, няма да се върна.
- Все едно й също ти е в главата!
Какво пак Пепе?
- Кой е?
- Успокой се.
Какво става?
Стига викала.
Казах ти да не викаш!
Предупредих я.
Здравей.
- Кой си ти?
- Твоят нападател.
Боли ли?
Ужасно.
Разкарай се или ще извикам ченгетата.
Трябваше да те ударя, че да млъкнеш, но не исках да те наранявам.
Казах ти да се разкараш.
Боже, като в аптека е.
Копеле. Счупи ми зъба.
Казах ти, че съжалявам.
Сигурно.
Ще ме чукаш ли?
Тогава давай.
Спокойно.
Ще се чукаме, като му дойде времето.
Тогава какво искаш?
Ще ти кажа.
Нека да идем до леглото. Там е по-удобно.
Внимавай стъклата!
Опитах се да говоря с теб, но ти не ми даде.
Та трябваше да те отвлека. Само да ме познаваше,
сигурен съм, че ще се влюбиш в мен,
точно както аз се влюбих в теб.
На 23 съм и имам 50 000 песети.
Аз съм сам самотен.
Ще ти бъда добър съпруг
и добър баща на твоите деца.
- Ти си крадец.
- Опитах се да говоря с теб, но ти ме разкара.
- Ти направи стойката на ръце.
- Понякога правя.
Ето от къде те познавам.
Срещали сме се и преди.
Миналата година в бара на Лулу.
Не помниш ли?
Точно бях избягал от болница.
Срещнахме се в Лулу.
Отидохме у вас и се чукахме. Помниш ли ме?
Обещах, че ще се върна и ще те защитавам.
Много мъже са ми го обещавали.
Но аз съм тук да го направя. Престани да хвърляш неща.
Хареса ли ти сърцето?
Добро попадение, а?
Сладурана.
Не го взимай, пила си 4 хапчета.
Обикновени болкоуспокояващи. Не се безпокой за мен.
Зощо не?
Когато използваш хероин, болкоуспокояващите недействат.
Боже, не знаех.
Само нещо като морфин, може да помогне.
Морфин? Къде мога да намеря?
Докторката, трябва да ми е предписала нещо.
Може да отидем при него!
И какво да и кажа, че съм приятелчето дето те отвлече?
- Не.
- Е какво каза?
Нищо, кълна се.
Тя живее на три преки от тук.
Вече не издържам.
Освен това вината е твоя.
Добре, отиваме.
Но ако се опиташ да ме измамиш,
кълна се, ще убия и двама ни!
Хайде, обличай се.
Имаш великолепно тяло.
Не се оглеждай за бръснач или ножица. Погрижил съм се.
Гримирай си синките.
Колко е хубаво в банята с теб.
Като семейни, подготвящи се да излизат, сме.
Марина, Лола е. Вдигни телефона.
Как можа,
така да ме изоставиш.
- Ще се държим за ръце за да скрием белезниците.
- Всичко което искаше...
- Кой е?
- Сестра ми.
- Какво иска?
- Знам ли?
Чакай.
Ако си направила нещо глупаво, не се притеснявай.
Ще се оправи.
Ще се видим утре, скъпа.
- Дай ми нещо за пиене.
- Какво искаш?
Бира.
Май не ти харесвам лицето, ама имаш страхотен задник.
Макс, моля те!
- Дай ми пиене.
- Стига ти толкова.
Прости му Лола.
Аз също пих много, но не си промених походката.
Твоят задник и моята походка са част от твоята култура.
- Ти си велика, Лола.
- Благодаря.
Ще ми се да чуя Марина. Защо я няма още?
Точно говорих с нея. Дъждът в последната сцена влошил зъбобола й.
Разбрах, че последната сцена била върхът.
Супер. Представи си да се като мъж, наречен кон за 4 часа под дъжда.
Лола, прости ми - алкохола прави чудеса.
- Прощавам ти.
- Въпреки че имаш грозно лице,
имаш прекрасни гърди.
Така си е.
- Не трябваше да идваме.
- Не го казвай сега.
- Може да не е сама.
- Тя живее сама.
Може да има гости!
Ела, сега ще я попитам.
- Кой е?
- Берта, Марина е.
Влез.
- Сама ли си?
- Съвсем сама. Качвай се.
Добре.
Как смееш?
Марина, внимавай какво правиш.
Какво има? Изплаши ме.
- Имам ужасен зъбобол.
- Я да видя. Подула си се.
Можеше и по-зле.
- Здрасти аз съм Берта. Приятно ми е.
- Рики.
Влез.
Вече взех 4 фиоринала. Но не действа.
Вече ти казах, че през първити месеци...
Леко! Масата също я боли.
През първите месеци, след всичко което си пила, болкоуспокояващите не действат.
- Дай нещо по-силно.
- Ще ти предпиша...
Сосегон.
Няма нищо по-лошо от зъбобол.
- болки в уши
- колики.
- Никога не съм имал колики.
- Аз съм.
Марина, взимай от тези максимум 2-3 дена.
Като те знам, сигурно ще злоупотребиш.
Нали?
- Тя ли те удари?
- Не. Аз се блъснах в нещо.
Вие сте като двойка.
- Искаш ли джоинт?
- Не, мерси.
Не, мерси.
Марина, изглеждаш стегната.
Успокой се. Защо си толкова развълнувана?
Не издържам. Дай ми нещо веднага.
- Куршум?
- Да.
Ще ти дам долантин.
Момиче, ти си жив дявол.
Близнаците се събудиха. Ще ги приспя.
- Недей.
- Защо?
Не досаждай.
Аз отивам.
Да не те дразни Рики?
Настина ми харесва твоя приятел.
Какво си взимала? Държиш се много странно.
Зениците ти са огромни.
Той ме отвлече. Обади се на ченгетата.
Ченгета? Защо?
Близнаците ми.
Защо си ги взел?
Нямаше да ги издържа.
Виж ги само!
Мамините!
Не се безпокой. Болката ще изчезне скоро.
Виж, Марина.
Хайде да тръгваме, Рики.
Какво търсиш? Аз съм тук.
Не се ебавай сега.
- Пусни ми ръката.
- Ще ни видят белезниците.
Улицата е празна. Как така?
Отпускарско време.
Вече не те боли, нали? Виждам го по лицето ти.
- Дали да не взема хапче?
- Да.
Дай си ръката и млъквай!
- Някой звъни.
- Остави го.
Чувам пъшкане.
Може да е спешно.
Вероятно не бъзик. Копелета.
Внимавай.
"Кажи не на ревматизма."
Госпожо.
- Какво е това?
- Имаме нужда от сосегон.
Нямам.
- Лекар ни го предписа.
- За всеки случай.
Имаме истинска рецепта. Обади се на доктора да провериш.
- Свърши. Нещо друго?
- Да, едно тиксо.
- За какво?
- Спокойно.
Можеш да вземеж сосегон на кръстовището.
- Аптека ли са отвори ли там?
- Аптека?!
На черния пазар, ще намериш всичко което ти трябва.
- Чакай, не бързаме.
- Не си бягай от късмета.
- Какво става?
- Не искам да се прибирам.
- А какво искаш?
- Да ме пуснеш.
Това е невъзможно.
Марина, бъди разумна.
Искаш да ти счупя още един зъб ли?
Прибираме се в къщи. Хайде.
Хайде.
Сега какво?
Свалям белезниците, че така не ми е удобно.
- Защо?
- Да ти дам лекарството.
Легни и ме чакай.
Обърни се. Не искам да ме виждаш гола.
Да, да. Съжалявам.
Да имаш някакво въже или нещо като простор?
За какво?
Това ще свърши работа.
Много е късо.
Въже или нещо такова.
Какво си намислил?
Искаш ли нещо?
Ще пишеш или ще говориш?
Дали да не поиграем?
Добре. Обади ми се ако искаш.
Добре.
Преди години, когато бикоборец, стигнал върха на славата си,
феновето му се събрали пред къщата му.
Тогава той излязал на блкона да посрещне последните оваци.
Знам ли защо ти разказвам това.
Предполагам, защото съм близо до балкона
и искам да те видя да идваш по улицата
и да ме заговориш.
Марина, Максимо е.
Марина!
Не мога да разбера зъб ли те боли или?!
Не ти ли се говори? Хубаво.
Но ако ме отбягваш, искам да знам защо.
Марина!
Добре, обади ми се утре.
Ще съм на работа или в къщи.
Толкова дълго.
Ще ми паднат мустаците.
- Имаш ли сосегон?
- Не, минах на хашиш.
Момичето на колелото има хапчета.
Благодаря.
Ей! Ти, на колелото!
Да имаш сосегон?
Не викай бе задник.
Спокойно. Аз само питах дали имаш.
- Колко?
- Знам ли... не много.
Приятелката ми я боли зъб.
Имаш ли пари?
- Ето. Имам още.
- Чакай тук. Веднага се връщам.
- Казах ти да ме чакаш.
- Веднага се връщам...
- Колко?
- Колкото имаш.
Какво има?
Кучи син.
- Какво става тук?
- Ти как мислиш?
Ако те видя отново, ще те убия.
Аз съм.
Виж какво съм ти донесъл.
Ще го харесаш.
Тя е сърдита на целия свят.
Хубаво. Ще те отвържа
така няма да си мислиш, че се кефя когато страдаш.
Ще се събуди.
Ще се събиди. Не, няма.
Внимавай, не и пипай катеричката.
Не се събуждай.
лепенката
По-добре я остави. Много приказва.
Добре, малко почивка.
Това е нощта.
Нощта за която съм мечтал, да лежа до теб.
Боже, колко е твърд.
Ще свърша.
Неудобно положение с нея тук струва ми се.
По-добре да заспивам.
Да.
Как е?
Болката се върна.
Мислиш че ключовете ще ти помогнат, така ли??
Взех лека, който ми донесе.
Така ли ми благодариш?
Кучка. Не разбираш ли, че те пробвам.
За идиот ли ме мислиш?
Кога ли ще се влюбиш в мен?
Кога ще разбереш, че никой не те е обичал колко аз?
Горкият.
Това е по-скоро любовна история от колкото ужас.
- Понякога е трудно да ги разграничиш.
- Закъсахме, Маскимо.
- Какво не е наред Лола?
- Нищо.
Само махмурлук.
- Има ли Бълди Мери.
- Сигурно.
Искам.
- Добре.
- Още едно и за мен.
Добре. Нещо друго, че си тръгвам.
- Донеси ми това списание.
- Кажи на Марина да ми се обади.
- Защо?
- Трябва да говоря с нея.
Отивам у тях сега.
- Да дойда ли с теб?
- По-добре не.
Трябва да ми се обади. Липсва ми.
Ще и предам. Чао.
Кранчето превърта.
Добре.
Ето закуската. Какво правиш?
Секунда. Съжалявам.
Трябва да отида в банята.
Когато искаш, само ми кажи.
Ако не можеш да говориш, дай сигнал.
Харесваш ли рисунката ми?
Спри чешмата.
Мислех, че ще помогне.
- Слушай ме.
- Какво?
Никога не съм се влюбвала!
Нигока!
Не го ли каза вече.
Никога няма да те обичам. Отвращаваш ме.
Кой те е молил да се грижиш за мен?
Кой те е молил да ме защитаваш?
Или пък да ми ставаш мъж?
Кой?
Кой ти е искал 50 000 песети?
Дръж си ги. Похаричи ги по някой друг.
- Боли ли?
- Да.
Мисля да ти купя някакъв антибиотик и кранче.
- Кранче?
- Да, за кухнята.
Май трябва да те вържа.
Легни, моля те.
Моля.
Хаде.
Седни, моля те.
- Не искам да го правя.
- Тогава недей.
Млъкни.
- Да ти донеса ли нещо?
- Друга лента.
Тая ми писна.
Много ме разстрои.
Знам че имаш проблеми,
но ми влез в положението.
Представи си как се чувствам след това което каза в банята.
След всичко което направих за теб.
Бил съм погрешно разбиран, но не чак толкова.
Няма значение.
Само да можеше...
да мислиш по-малко за себе си,
и да мислиш малко за другите.
До сега никой не ми е казвал, че го отвращавам. Никой!
"Аз никога няма да се влюбя в теб! Никога!"
Ще видим.
Оо, супер.
После ще се разправям с теб.
Марина! Там ли си?
Лола е.
Марина, моля те!
Хартиена лепенка - неалрегизираща.
Копринена лепенка, че да е в тон с дрехите.
- Какво ти трябва?
- Нещо кото се сваля лесно.
Тази с дупчиците е много търсена.
Нека да пробвам.
- За драскотината ти ли е?
- Не, за жена е.
Много е мека.
Тази е идеална. Ще я взема.
- Нещо друго?
- Да. Антибиотик за зъбобол.
Инфекция ли?
"Марина, как можа да изчезнеш тихомълком?"
"Изплаши ме до смърт."
"Ако не се появиш, ще извикам ченгетата,
ама не ми се ще."
"Каквото и да си направила, винаги има изход."
"Ти си най-важното."
"Обади ми се, моля те."
"Не се опитвай да се справяш сама."
"Ако има проблем, аз съм насреща."
"Кажи нещо, скъпа. Лола"
Имам изненада за теб.
Ще ти махна лепенката по-късно.
Първо - изненадата.
Не се притеснявай. Изненадата е хубава.
- Добре? Харесва ли ти мястото?
- Идвал съм тук и преди.
Леко, леко... готово.
Не се ли притесняваш, че ще ни намери някой?
За това се преместихме. Кой ще ни търси тук?
Аз не съм самотна като теб.
Аз имам семейство, работа.. Ще липсвам на някого.
Рано или късно, те ще ме потърсят.
Тогава по-добре да тръгваме по-скоро.
Сестра ти беше тук преди малко.
Не исках да ти казвам, но се разминахме на стълбите.
Знам.
Обади се на сестра ти и и кажи, че излизаш от града с приятели.
Така няма да ни досажда и ще се успокои.
- Ще ми дадеш ли да и се обадя?
- Да.
Но само за да я успокоиш.
една погрешна дума...
И ще ти прережа врата, а после и моя.
Марина, аз нямам нищо.
Нямам какво да губя.
Не пипай. Остави пипера на страна.
Не прави глупости с него.
Дай ми го. Внимателно с...
Мамо. Марина е.
- Марина, как си?
- Добре, а ти?
Както обикновено.
- Не, остави ме сама!
- Какво става?
Племенницата ти иска да знае с кого говоря.
Мамо, аз няма да съм в Мадрид. Кажи на Лола.
Ще и предам.
Отивам в провинцията да си почина с приятели.
Добра идея.
- Какво има за обед?
- Спри го! Каква досада.
Не мога да чакам докато майка и я прибере.
- Обед? Рататуиел.
- Оо, рататуиел.
- Вкусно е.
- Ще ми липсва.
Не се безпокой.
Ще сложа малко във фризера за теб.
Нямам телефон, но ще ти се обадя.
Звъни по всяко време. Радвам се да те чувам.
- Не ме забравяй.
- Няма да те забравя, мамо.
- Мамо?
- Какво?
- Много те обичам.
- Аз също. Пази се.
- Да, ще се пазя.
- Голяма прегръдка.
Чао, мамо.
Защо пенсионираните германци си прекарват лятото в Бенидорм,
когато бедните испански пенсионери
просят пред метрото?
Защото немските пенсионери си подреждат бъдещето от 18 годишни.
а испанците...
Испанците...
Испанците се сещат за старините си, когато е твърде късно.
Освен това,
пенсионният план на Геробанк,
помага да танцуваш и на старини.
Какви са ти плановете за бъдещето?
Ще се оженим и ще имаме 2 или 3 деца.
- 2 или 3 деца?
- Може и повече.
- И как ще ни издържаш?
- Ще работя.
Ще отида в Австралия.
Там търсят хора.
Първо искам да ти покажа родния ми град.
Не съм се прибирал от години.
- Боли ли още?
- Да, боли.
Мога ли да ти помогна?
Знам ли. Хашиш.
- Ще помогне ли?
- Само това ми остана.
- Давай тогава.
- Мерси.
Можеш ли да ми погомнеш?
- Имаш ли нещо против да те видя гола?
- Не.
Мога да си представя.
- Ще ти направя удобен възел.
- Направи го леко хлабав около ръцете ми.
Тази лента няма да те нарани.
Няма. Вече пробвах.
До скоро.
Да махна ли сенника?
Ще можеш да гледаш луната и звездите докато чакаш.
Струва ми се, че наистина е разтревожен.
Човеко, аз също се притеснявам. Имам много проблеми.
Но ако той подкара нещата,
тогава ще бъдем добре.
- Вярваш ли на всичко това?
- А ти?
По дяволите. Бачкам като роб,
а ако той спечели...
- Имаш ли още хашиш?
- Не. Колко искаш?
Знам ли?! Малко.
- За 5 000 песети?
- Идеално.
Чакай тук. Аз ще донеса.
Ще изчакам ей там.
Искаш ли да ме чукаш за 5 000 песети?
Какво? Да ти дам 5 000 песети? Как ли пък не.
А за 4 000?
Не е проблемът в парите. Ако трябваше да плащам всеки път...
Приятелката ми е в къщи и я боли зъб.
Калко си загрижен.
Това е мъжът, който ме нападна онази нощ.
- Този с мустаците ли?
- Били са залепени. Ще проверя.
- Ти си луда.
- Може би не съм.
- Значи се срещаме отново?
- Не те познавам.
Не ме ли помниш? Ти ме нападна онази нощ.
Хването го.
Казах, че ще те убия.
- Какво откри?
- Билети за метро.
- 5 000 песети.
- и клечки за зъби.
- Вземи парите.
- Ще си ги разделим.
- Не, той ме нападна.
- Зарежи го.
Можеш да задържиш якето му.
- Предпочитам обувките.
- Прододено. Вземи 5 000.
- Ами аз?
- Не ти ли стига че го би?
Вярно.
Рики, какво стана?
Нападнаха ме и ме ограбиха.
И обувките ли?
- Защо?
- Съжалявам. Нищо не ти нося.
Остави. Аз ще се оправя сама.
Нека ти помогна.
Копелета.
Това ми напомня за моите родители.
Какво?
Майка ми бръснеше баща ми с електрическа бръсначка на верандата.
Това е всичко което помня за тях.
- Боли ли?
- Съвсем не.
Боже, потръгна.
Къде да си дяна ръцете?
Чакай...
- Слушай...
- Какво?
- Мислиш ли че трябва?
- Да, да.
- Не можем да чакаме.
- Няма начин.
Единственото което ми е оставиха здраво е пишката ми.
Чакай. Ще го пъхна вътре.
Не го вади.
- Сетих се.
- Какво?
Помня те.
Какво имаш предвид?
Когато ме отвлече, каза че сме пили преди.
Казах, че не си спомням.
Да, разбира се че помня.
Радвам се.
- Да се раздвижим.
- Къде?
От горе.
Не мърдай. Не го вади.
- Боли ли?
- Не знам.
Чакай.
Не мърдай.
Не свършвай!
Не се смей.
Не го вади.
- Не исках да те будя.
- Какво правиш?
Чертая линията на живота ми.
Покажи ми.
Виж.
Представи си че живота ми е една линия.
Първа спирка: сирак на 3 години.
На 8 - избягал сирак.
Поправително училище, още бягства.
- Психиатрия на 16.
- Каква съдба!
В болницата се научих на занаяти.
Шлосер ми е либимият.
От време на врема бягах, но винаги се връщах.
- Защо?
- Нямаше къде да отида.
А и шефката ме харесваше.
- А, за това ли се чукаш толкова добре.
- С тях беше друго.
- Шефките?
- Не. Имаше само една шефка.
Другите бяха сестри.
Сега разбирам.
Продължавай.
Миналата година, избягах и те срещнах.
Това промени живота ми.
От тогава мисля само за теб.
Престанх да се правя на луд и станах нормален.
Назначиха комисия да ме провери.
Тя казаха, че съм добре.
И ме пуснаха. Край на линията.
"Марина."
- Ти.
- Аз.
Не мога да я оставя да се обеси.
Трябват ми още 1 или 2 сцени.
Моля те намери Марина.
Ако опира до пари, аз плащам.
С какво?
Не са само парите. Има ограничения във всичко.
Съвършенството е единственото ми ограничени.
Максимо, трябва ли да ти напомням, за задълженията ти като режисьор?
Мое задължение е да те предупредя, че филмът няма край.
Просто добави "Край".
Край на обсъждането.
Прекаляваш.
- Трябва да поговорим. Ела на бара.
- Добре.
Можеш ли ги вземеш? Благодаря.
Какво прави сестра ти? Защо не се обажда?
Кой знае? Ще видя какво иска Антонио.
Разбира се, побързай. Нали ще работиш по следващите му снимки.
Ако ти ще режисираш, аз ще стана трамвай!
Достатъчно Максимо.
Лола, Лола!
- Какво има против мен?
- Не е против теб.
Не иска да завършва филма, защото знае че му е последен.
- Той е непоносим...
- Ще кажа.
- Така ли се бори със смъртта.
- Но...
Кажи на Марина най-накрай да му се обади.
- Марина е изчезнала.
- Какво?
Не съм я виждала от последните снимки.
- Каза че си говорил с нея на партито.
- Излъгах.
- Каза ли на ченгетата?
- Не. Виж, ченгетата и ние... Не, не съм.
Направи нещо. Сложи масата.
Ок.
Виж.
Това е родният ми град Гранадила.
- Ще открадна кола и ще те заведа.
- С това лице?
Е? Аз съм спец. Не искаш ли да отидем?
Не и с крадена кола.
Тогава ще идем с влак или автобус, но ще отидем.
Болката изчезна нали?
- Цялото тяло ме боли.
- Ще отидем утре.
Това твоя звънец ли е?
Шът.
Знаела си! За това не искаше да тръгнем.
- Честно, не знаех!
- Винаги намираш какво да кажеш.
Не ме удряй. Не знаех. В нея са ключевете на Пепе.
Трябваше да се сетя. Пепе ти каза да даваш писмата му на Лола.
- Не наранявай Лола.
- Тихо!
Слизам.
Чакам вече час.
Чувам те!
Отиде си.
Няма нужда да свиркаш. Само преди 10 минути я оставих.
Така ли?
Тук съм цяла вечност. Размърдай се.
- Внимавай какво говориш.
- Ела!
Да не си пипнал колата ми!
- Ще я изгоря.
- Аз бих измислила нещо по-добро.
Прасе!
- И какво е то?
- Няма да ти кажа.
- Тръгваме веднага.
- Както кажеш.
- Ще се опитам да открадна кола
- Аз имам малко пари.
Ще са ни нужни. Кола - също.
Ок.
Чакай ме тук.
Ако не те вържа, ще избягаш ли?
Не знам. По-добре ме завържи.
Завържи ме.
Връзвам те за последен път.
По дяволите! Пак забравих проклетото радио.
Рики.
Ето го.
Напиках се.
Странно.
Пепе, там ли си?
Лола, ела.
- Какво се е случило?
- Отвлякоха ме. Развържи ме.
- Отвлечена? Къде? Тук?
- Тук, в къщи.
- Кой го направи?
- После. Ще се върне след минута.
Похитителят ли? Да тръгваме.
- Изглеждаш ужасно. Взимала ли си дрога?
- Не.
Ще си взема чантата.
И всичката тази кръв? Аз не бих. Аз съм отговорна за всичко това.
- Уолкменът ми.
- Остави го.
Ще ти купя друг.
Марина, какво става?
- Обичам го.
- Какво?
Обичам го.
Тоя дето те отвлече ли? Ти си луда, хайде.
Как можеш да се влюбиш в похитителя ти?
Нормално ли е?
Сигурно си под шок. Не може да си толкова луда.
Качваме се на покрива и от там на другата сграда.
Насам!
Побързай.
Бързо, влизай вътре.
"Линията от Гранадила до Марина."
- Как се чувстваш?
- Добре.
Донесох ти приспивателни.
Благодаря ти Лола.
Добре. Сега ми разкажи.
Нямаш доверие на сестра си ли?
Не е лесно да се обясни.
Тогава ми разкажи как те отвлече?
Беше през нощта на партито.
Бях на вратата и казах чао на Пепе.
Звънеца звънна отново и аз отворих. Мислех че е Пепе.
- Не е трябвало да отваряш.
- Но аз отворих.
- Изкрещях и Рики ме удари.
- Ужас.
Той не искаше да ме нарани, само да млъкна.
И още как?
Когато се съвзех ми каза, че съм отвлечена
така, че неяма от къде да го познавам.
Каза - "Аз съм на 23 и имам 50 000 песети."
"Аз съм сам самотен."
"Ще ти бъда добър съпруг,
и добър баща на твоите деца."
Каква каша!
"11"
Рики!
Не те чува. Далеч е.
Рики.
Марина.
Ти дойде.
Заедно със сестра ми. Тя иска да живем с родата.
- С твоята рода ли?
- И твоята от сега на татък, ако си съгласен.
Хайде.
- Лола, това е Рики.
- Здрасти.
- Това е твое.
- Благодаря. Нещо друго?
Така ли?
- Това е всичко?
- Не, чакай малко.
- Съжалявам за това което се случи.
- Аз също. И да не се повтаря.
Нещо против да седнеш отзад?
- Ами твоята кола?
- Крадена е.
Така си и знаех. Ще я оставим тук. Някой ще я вземе.
Между впрочем, никога не сме имали крадец в семейството.
Ами татко, бог да го прости.
Правилно, един беше достатъчен.
Марина каза, че си добър шлосер.
Да и водопроводчик, дърводелец...
Електротехник и зидар.
Супер. До седмица ще ти намеря работа.
Нали нямаш против да работиш Рики?
- Аз искам да работя.
- Хубаво.
Още едно нещо. Когато се приберем,
нито дума за отвличането на майка.
Спокойно.
Разпита свърши ли Лола?
Да.
Сега ме целуни. Не съм толкова лош.
Само дето двамата нещо ме притеснявате.
Да послушаме музика.
Какво, ме гледаш така?
Всичко е 6.
Хайде скъпа.
превод: dimo /не ми се сърдето, но това ми е първият превод/