Trapped In Paradise (1994) Свали субтитрите
Весела Коледа!
Весела Коледа!
Весела Коледа!
Весела Коледа!
Благодаря, г-жо Весела Коледа!
Благодаря. Благодаря.
Благодаря. Благодаря.
Благодаря. Благодаря.
Благодаря. Благодаря.
Благодаря, сър.
И Весела Коледа.
Благодаря. Благодаря.
О, момче.
По дяволите. Има деца.
Куче, котка. Глупости.
Това не е хубаво. Не е хубаво.
Благослови ме отче, съгреших.
От две седмици не съм се изповядвал.
Бил Фирпо ли е?
Да, отче.
5 години минаха от последната ти изповед. Така ли ще започнеш?
- Съжалявам, отче.
- Добре.
Отче... намерих портфейл на улицата.
Направи ли редното?
Ами... да, отче, Направих в края на краищата...
с големи усилия.
Пуснах го в поща.
Имаше над $800, които многократно преброявах в метрото.
Чувствам се сякаш съм погубил кармата си...
и това лошо нещо се случи в резултат на това прегрешение.
С колко букви?
Прегрешението? Ами... Не знам.
Ами... 13. Защо, отче?
Няма значение.
- Изпрати ли обратно портфейла?
- Да.
Осъзнавам... Не съм толкова разичен от братята си.
Лесно мога да се отклоня от правия път.
- Говорейки за това, видя ли снощния вестник?
- Не. Защо?
Според статията ще бъдат освободени за празниците.
Не е възможно. Не и преди Март месец.
Според статията, поради пренаселването...
всеки по-приемлив с присъда до юни...
ще бъда разгледано пускането му по-рано
В голяма беда съм.
Птеродактилът. Бил е гущер в праисторическите времена...
който развил пръстите на предните си крайници, които станали прекрасно удължени...
за да поддържат мембраната на крилата.
Използвал е тази мембрана за да лети над хищните врагове...
които е са съществували, ако си спомняте през Кредата.
Колко отдавна е било, майчице.
- Г-н Фирпо.
- Да?
За какво е всичко това?
А... Ами...
прескачам, прескачам, прескачам...
Вярвам, че изляза ли веднъж от този затвор...
Подобно на влечугото...
ще летя над проблемите си...
без да се връщам!
Това е.
Това беше много разчупващо, г-н Фирпо.
Но психиатрията тук казва, че сте неспособен да казвате истината.
Ами това е лъжа.
Алвин Фирпо. Вие сте определен като клептоман.
Алвин!
Добре ли сте, г-н Фирпо?
Добре. Как е, момчета?
Казвам се Алвин Фирпо.
Тук в затвора научих, че обирането и краденето са глупости.
Не е редно това. Разбирате ме, нали?
Много момчета тук не са съгласни с мен и затова лежат тук.
Давам думата си за това. Свързах нещата.
- Довиждане, момчета.
- Довиждане!
- Да!
- Чист въздух!
- Да, сър.
- Довиждане, Джери.
- Чао, момчета.
Довиждане, Джери. Спокойно.
- Смайли ще ми липсваш.
- Да, правилно.
- Направи ми услуга. Вземи си нещо.
- Благодаря.
- Наслаждавай им се Смайли.
- Стойте далеч от неприятности.
- Хей, Бил, как си?
- Добре, нека започнем направо...
Каквото и да е - отговорът е "НЕ".
''Не''? ''Не'' какво? За какво говориш?
Каквото и да искате да направя - отговорът е "не".
- Това отнася ли се и за мен, Бил?
- Не. Нямам нищо против теб.
- Сигурен ли си?
- Да.
- Защото не искам да си ми ядосан.
- Не. Ти си добре.
- Наистина? Няма проблем помежду ни?
- Започва да се появява.
- И аз се радвам да те видя.
- Добре, да вървим да видим мама.
Хей, Алвин, чувал съм, че икономията е майка на мизерията.
- Нямам идея. Виж скапаната кола.
- Това е моята кола. - Какво по... Съжалявам.
Е... Хубава е.
Шегуваш се!
- Обзалагам се, че ракета по-малко шуми.
- Хей, Алвин. Никога до сега не бях виждал сталактити в кола..
Сталактити!
Виждам, че нищо не се е променило.
Да, нищо не се е променило, а Дейв?
- Алвин, свободни сме.
- Така е, свободни като птици.
Хей, Бил, мислиш ли че тази щайга ще стигне до Пенсилвания?
Имах приятел в затвора. Всъщност той е на смъртно легло.
Помоли ме да направя това. Даде ми писмо обясняващо всичко.
Ето. Трябва да го прочетеш.
Ще те разплаче.
Забелязвам съпротива.
Знаех си, че ще реагираш така. И затова имам друго копие за нов прочит.
Двамата сте в изпитателен срок. Не може да напускате щата. Под мое попечителство сте.
Не може да отидете. Така, че стой мирно долу и ми викай татко.
Хей, татко.
Може ли да спрем за да вземем звънчета и мляко?
- Звънчета и мляко?
- Звънчета и мляко?
Да. Ще вземем и малко балони и ще идем на куклено шоу.
- Какво си? Двегодишно дете?
- О извинете ме.
Нямаме такава фантазия като вас ресторантьорите, Бил.
Добре. Тогава ще вземем звънчета и мляко за детето отзад.
Сладко, сладко.
По дяволите!
Идиот!
Ела тук!
- Хей!
- Какъв е проблемът?
Хайде! Какво?
- Не, не! Всичко е наред! Върни парите обратно!
Добре, добре Добре, добре!
Полиция! Полиция!
Покажи си ръката!
Кучи син! Не съм с вас за 5 минути и вече ме преследват ченгета!
Ела тук! До стената!
Ела тук! Хайде! Хайде!
До стената! До стената!
- Хайде!
- Стой или ще стрелям, по дяволите!
Сержант Дикман, на служба, Куинс Как ти е името, новобранец?
- Бърди.
- Писна ми и на задника от боклуци като теб!
- Така че докарай колата и прибери тази измет!
- Добре.
- Мърдай!
- Да, сър!
Знаеш ли Бил, има 8,000,000 в големия град.
- Не се въртят всички около теб.
- Хайде, не го дърпай, мамо.
Това е зърнена каша. Погледни това. Още малко. Хайде. Вкусно е.
Не можеш да я биеш. Благодаря. Стопли ме. Прекрасно е да си в къщи.
- Липсваше ми това малко райско кътче.
- Да, липсваше ми мамо.
Момчета и вие ми липсвахте.
Знаете ли какво още ми липсваше?
Липсваше ми комфортът, когато вие сте тук.
Видеото, големият телевизор.
- Спомняте ли си?
- Да.
С труд може да се нанесете тук.
С труд?! Голям телевизор?!
Чудя се на кой му липсваха повече, на теб, или на истинските им притежатели.
Да не искаш да кажеш, че тези боклуци наистина са били откраднати?
Не, мамо. Дейв и Алвин никога не биха откраднали нещо.
Те са светци. Автомивката се е обрала сама.
Бяхме в парка цял ден.
Те нямат капчица доказателство, освен нашите отпечатъци.
Какво е това?
О, не би искала да го четеш, мамо. Наистина е сърцераздирателно.
- Да, мамо. Отвратително болезнено е.
''Скъпи Дейв и Алвин минаха 5 години откакто видях дъщеря си.
Както ви казах, тя отказа да ме посети тук.
Остарявам и няма да мога да издържа...
до другата Коледа...
без да я видя.
Казва се Сара...
и е единственото нещо на света, което значи нещо...
за мен.
Знам, че искам много...
но ще се радвам, ако я наглеждате в града, в който ви казах...
Парадайз, Пенсилвания...
и помолете я да дойде да ме види.
Знам, че не можете да напускате щата,
но, копелета след всичко, което съм направил за вас...
и ако не го направите, обещавам ще избягам някак от тук...
и ще ви диря като куче...
и ще ви откъсна главите.
С всичката ми любов в това празнично време...
Вик Мазучи.''
Браво! О, хайде де.
Трябва да изчезвам от тази смахната бърлога.
Как може да пренебрегваш човек като този?
Мамо, сигурен съм, че е най-приятният убиец в блок "C", но трябва да ходя на работа.
Някой виждал ли е портфейла ми?
Ако главата ти беше в ред...
Добре. Тръгвам.
- Добър вечер. Мога ли да ви помогна в избора ви?
- Да, келнер.
Всъщност аз съм управителят.
- Каква точно е чорбата от риба?
- Ще ви се обадя пак.
Ами, всъщност е многообразие от неща.
Блестящо съчетание от риба, стриди, чесън, паприка...
Хей! Брат ми не върши ли страхотна работа?
Много се гордеем с него.
Моля, ще... Бихте ли ме извинили за момент?
- Какво правиш тук?
- Тук съм за да спася живота ти!
- Трябва да се махнеш от тук. Тук работя...
- Да, но...
Тук работя. Не идвай тук за да оплескваш работите?
Каквото и да е ще говорим в къщи.
Не разбираш. Не можеш да се прибереш в къщи.
По дяволите! Те вече са тук.
Е трябва да направим нещо, ченгетата са експедитивни.
- За какво говориш?
- Портфейла ти!
- Изпусна го при сценката в Бронкс.
- Ченгетата бяха в къщи. Задаваха въпроси на мама. - Ченгета? Мама...
- Точно така. Тук съм за да те спася. По-тихо.
- Аз и Алвин заехме кола, да вървим.
- Добре.
Хей, хайде да вървим!
- Хайде! Бягайте!
- Побързайте!
Да се махаме оттук!
Не мога да ти кажа как съжалявам.
Какво стана в къщи?
Какво? Шегуваш се!
О, не. Мислиш, че трябва да останем за по-дълго в Ню Йорк?
Мамо, Бъдни вечер е...
Да, добре. В Ню Джърси сме сега. Не е ли достатъчно далече?
Да, но мамо искаме да си дойдем. Бъдн... Да, но ние...
Добре. Добре. Ще му кажа.
Да. И аз те обичам. Добре.
Ето, Бил взех ти това.
Нещо за четене.
Не мисли за това.
Може ли?
Слушай, имам още лоши новини. Мама каза, че ченгетата още са в къщи.
Просто я подлудяват.
Може би ще може да отидем до Пенсилвания и аз и Алвин да направим услуга на приятеля ни...
- и дъщеря му.
- Каквото искам да направя е...
да се върна в къщи.
Знаеш ли, Бил, ако го правехме за някой друг...
той щеше да има възможност да се върне за нас.
- Разчувства ме.
- Какво?
Това... Това един от твоите сложни планове ли е?
- О, хайде. Бих ли ти причинил това?
- Дейв...
Знам как работи умът ти.
Знаеш какво точно правиш...
през цялото време... стоиш там...
с това ''Кой, аз?''...
изражение... на лицето!
Правиш го точно сега.
Добре. Качвай се. Просто се качвай в колата.
Алвин, аз ли съм?
Мърдай!
Вижте момчета... Аз съм честен човек.
Знаете и така... направете ми услуга.
- Нека останем незабележими, ако може.
- О, разбира се.
Тими!
Мерлин, добре ли си?
- Спокойно, Мерлин. Спокойно.
- Много добре. Много добре друго ченге.
Добре, нека погледна. Тими, какво стана?
- Паднах, тате.
- Нарани ли се?
Добре съм, тате. Ами Мерлин?
Мерлин е добре. Мерлин е добре.
Хей, наистина съжалявам. Той просто излезе пред нас.
Не знаех какво да направя.
- Бавно развиващ се ли е?
- Да.
Елате тук за секунда.
Вижте, момчето ми е малко бавно.
- Сигурен съм, че не сте виновни вие.
- Някой ранен ли е?
- Не, всичко е наред отче Горензел.
- Добре.
- Нямаше начин да започне така Бъдни вечер.
- Добре.
Добре. Всички обратно. Просто си вършете работата. Тук няма нищо за гледане.
Благодаря. Много благодаря. Благодаря. Съжалявам за неудобството, момчета.
- Мога ли да направя нещо за вас?
- Не. Не мисля.
За какво сте тук, за Зимния фест?
Да за това и търсим Сара Мазучи.
Мазучи? Не мисля, че има някой в града на име Сара Мазучи.
Всъщност има само една Сара. Знам Сара Колинс.
- Тя работи точно там.
- Къде?
- Точно там!
Градската банка.
- Представи си.
- Да, представи си.
Ако преместите колата си няма да пречи на движението. До скоро. Благодаря.
- Е, да отидем да видим.
- Току-що каза, че името й е Колинс.
Може би се е омъжила.
Къде може да е? Къде може да е?
Изчакайте минута. Стой. Извинете.
Тези са за деца.
- И надписът гласи ''Вземи писалка'', не ''Вземи всички писалки''.
- Мога ли да ги върна?
- Писалката... Пише, ''Вземи''...
- Хайде.
- На надписа пише...
- Всичките. Всичките.
- Дай ми ги.
- Пише... Пише...
Добре ли си?
Добре. Добре.
Сара, скъпа, писалките са се свършили.
- Да, знам. Тук са г-н Андерсън.
- Нов клиент?
Сара?
- Сара Колинс?
- Да?
- Омъжена ли си?
- Защо? Предложение ли ми правите?
Да.
Познаваме ли се?
Не, аз съм Бил. Съжалявам за брат ми. Той е...
умствено изостанал.
Знаете ли, той е диабетик и се страхуваме да не изпадне в инсулинов шок.
Казах му, ''Защо не влезеш и не си намериш...
нещо... сладко?''
- Беше ми приятно.
- И на мен...
- Беше ми приятно. Много приятно, Сара.
- Сара.
Грешна Сара?
Е, предполагам зависи от това как изглеждаш, нали?
Да.
Хей, Бил не обичаш ли тази стара, класическа архитектура?
Забрави.
- Да забравя кое?
- Имам очи, познавам те, забрави.
Първо няма да го направя, независимо колко добре изглежда.
И второ тук няма пари.
- Какво имаме тук?
- $275,000.
- Бихте ли подписал тук, г-н Андерсън?
Добре ли си?
До скоро момчета.
Алвин, хайде.
- Весела Коледа.
- Лека нощ, сър.
За къде толкова бързаш?
Няма значение. Да се махнем просто.
- Какво има?
- Какво има?
Да.
Казвам ви, ако имах оръжие точно сега...
щях да ида в тази банка да я завзема.
Кажи Бил.
Ще се объркаш ли, ако ти кажа...
че може би има оръжие...
- в багажника?
- Алвин, спри колата.
- Какво?
- Спри!
Добре, добре. Спокойно!
Добре. Излезте от колата.
Хайде.
- Излезте.
- Добре. Добре.
Какъв ти е проблемът?
Има оръжие в багажника и аз имам проблем?
- Заех колата от Бързия Еди.
- Кой по дяволите е Бързият Еди?
-Той има оръжеен магазин на Морис Парк Авеню.
- Ужасно.
Шансовете са да има цял арсенал отзад.
- Навярно няколко пушки и 45-калиброви.
Но вие всъщност не сте виждали тези оръжия, нали Дейв?
- Не, не. Просто предполагам.
- Не, не сме ги виждали...
О, господи!
Голяма изненада, а?
- Кой е пътя на мишката според теб?
Идиот! Ще обираме банка, а ще ни хванат за крадене на шапки.
Съжалявам.
- Какво?
- Бях... Аз бях...
- Бях...
- Шегуваш се. Какво правиш?
Какво?
Не мога дори...
И колко струват тези?
Какво се въртиш около мен като лоши новини?
- Какво искаш да направя?
- Опаковай тези неща.
- Всичките?
- Не.
Само тези, с които не си емоционално свързан.
Господи, разкарай се.
Момчета, за Зимния фест ли сте тук?
Не, просто минаваме оттук.
- Просто минавате?
- Просто минаваме!
- Минаваме.
- Не я гаси.
- Какво?
Нямаме време да я палим.
Бил, ти правиш каквото трябва, и аз правя каквото трябва.
Това повишава усещането ми за сигурност.
Добре.
Добре. Да го направим.
Добре! Това е шибан обир!
- Не мърдайте!
- Вдигнете ръце!
- Не мърдайте!
- Вдигнете ги! Разкарай се от телефона! Вдигнете ги!
Кой говори? Кой говори?
А... Момчета, наистина ли... Наистина ли искате да направите това?
- Кое?
- А... ами...
А... Знаете... да ограбите банка.
Абсолютно! Мислихме над това и трябва да го направим!
- Дръж ги горе!
- Но... но... Бъдни вечер е.
Не изглежда правилно, не мислите ли? Ще провалите Зимния фест.
Зимния фест?
Имам пушка... а вие говорите за Зимния фест?
Е, коя сте вие?
- Омъжена съм за г-н Андерсън...
- Късметлия.
Директорът на банката.
Трезорът на банката е затворен точно сега. Заключен е.
Заключен? Добре! Който има ключ да вдигне ръка!
Вди...
Добре, долу ръцете. Който има ключ да вдигне ръка!
Ти? Не? Добре. Вдигнете ръце.
- Ключ! Ключ!
- Добре, кралице на модата кой има ключ?
- Единствено съпругът ми.
- Ключ!
Единствено съпругът ми има ключ и се боя, че точно сега излезе да обядва.
Е, кога ще се върне?
Ами след около... 45 минути.
Добре. Никой да не мърда! Горе ръцете! Стойте далеч от телефоните!
45 минути не е зле.
- Имаш нужда от мозъчна операция.
- Не ставай зъл.
- Беше просто съвет.
- Ще ги взема. Идвам.
Г-жо Андерсън.
- Спипах ви!
- Идвам. Идвам.
Идвам, идвам.
- Дръжте ги горе!
- Къде отиваш?
- Идвам с теб да взема ключа.
- Не! Ти стой тук!
Да не се влюбихте.
Чухте го! Оставам тук!
Ти правиш каквото трябва и аз правя каквото трябва.
Там - в малкия ресторант.
Какво? Какво?
Хей, какво става? Свършихме ли? Защото огладнях.
Хранилището е заключено. Трябва да вземем ключа. Директорът обядва. Да вървим!
О, обяд. Добре.
Нищо няма да се случи. Дръжте горе ръцете си и се отпуснете.
Какво гледаш?
Нека пеем песен. Ясно? Коледа е.
- Къде е той?
- Този в гръб.
- Хайде!
Точно така. Чувствате ли се по-добре?
Съжалявам.
Г-н Андерсън?
Никой да не мърда по дяволите! Това е обир!
Това е обир! Това е обир! Това е обир!
Къде отиваш?
Това е обир!
Отивам да ти донеса парите от касата.
Обирам банката!
Е, банката... е от другата страна.
Знам, че е от другата страна.
Трябва ми г-н Андерсън, за да отключи хранилището.
Би ли подържал това за секунда?
Може ли? Много благодаря. Добре. Изглежда апетитно. Малко повече сол.
- Вкусно-вкусно.
- Какво правиш?
- Ям наденица.
- Не докосвай нищо от това! Махаме се!
- Има лук.
- Горе ръцете!
Някой е взел коледното възнаграждение по-рано. Какво мислите, че е направил? Изпил го е?
Няма да оставиш всички тези хора, нали?
Имам в предвид, че всеки един би извикал ченгетата на секундата щом излезем.
Вдишайте... Издишайте.
Добре. Това е основата на йогата. Научих го в затвора.
Добре е за такива ситуации като обир или като отивате в затвора.
Обградени сте от 10-има. Помага да се отпуснете.
Просто ще вземем парите. Никой няма да бъде наранен.
- Искаме само парите в брой.
- Движете се напред. Влизайте.
Всички да влизат. Вдигнете ръцете си.
Всеки, който мръдне ще бъде застрелян, както и човекът до него.
Двама за едно нещо.
- Точно ги успокоявах, а ти ги хвърли в паника.
- Ти стой тук!
- Добре. Влизай. Просто дръжте ръцете горе.
- Отвори вратата.
Значи това е голяма наденица със сирене и лук.
Много благодаря.
Добре. Хайде да вървим. Дръжте ръцете горе. Мърдайте.
Доведе целия град ли?
Движете се напред.
- Вървете напред. Има място.
- Добре е.
- Мърдай!
- Дви...
- На кой му е пръв обир? Вдигнете ръце.
- Дръпни се! Хайде.
- Да, ти? Първи?
Хайде. Дръпни се. Добре. Назад!
Това е просто обир. Никой няма да бъде наранен.
За тези, които се присъединиха вдигнете ръце, правихме йога малко по-рано.
Виждам някои хора още треперят. Вдишайте.
- Добре сме. Просто стой далеч от тях.
Издишайте.
Ако някой трябва да иде до тоалетна да вдигне ръка.
Ще сме свършили след малко.
Това е нещо, което ще отнесете в къщи след обира.
Малко упражнение, което някой от вас може да използва, ясно?
Така че вдишайте.
Вдишайте. Добре. Задръжте. Издишайте.
Добре. И още едно по-дълбоко вдишване.
Всички. И издишайте. Добре.
Какво по дяволите правиш?
По дяволите! Добре. Назад!
Всички, дръжте ръцете си горе!
- Аз съм Алвин Фирпо, офицер. Бях точно тук...
чакайки да видя брояча.
Къде отива?
Хайде. Кучи синове.
- Това ли искате. Хайде.
- Хайде.
- Целунете ми задника.
Проклятие!
Ще го убия този кучи син!
- Мерзавец!
- Какво? - Върви!
- Хей!
- Алвин!
Ще го направи ли пак? Ще го направи ли пак?
- Не кривнахте от пътя, нали?
- Ти си тук?
Какво е това?
По дяволите. У мен са ключовете от хранилището.
Догодина по същото време.
Хей, Мазучи, разкажи ни за онази банка...
- Уморих се да разказвам тази история.
- О, Виктор, хайде де.
- Добре. Добре.
- Разкажи я бавно и хубаво.
Добре. Тази банка е като красива градина.
Само, че вместо плодове узряват пари.
- Просто чакат да бъдат прибрани.
- Обичам начина, по който я разправя.
Без камера, и пазачът е по-стар от водата.
- Това не може да е вярно!
- Вик, какво правим тук?
Не се ли притесняваш да говориш тук?
- Ами ако някой я удари?
- Ти луд ли си?
Кой ще го измами? Погребал е повече хора от Форест Лон!
Вик, онази банка, за която винаги говорите?
- Да. Какво за нея?
- Беше в Пенсилвания?
- Да. Защо?
- Парадайз? Точно е била обрана. Ела на телевизора.
Хей, Вик не работеше ли там дъщеря ти Сара?
Мислиш ли, че братята Фирпо са замесени? Тези предателски копелета.
Вик?
Добре дошли в Парадайз, господа.
Агент Пайсър, сър.
- Оттук.
- Искам агенти на всяка отбивка.
- Не вярвам на тези местни ченгета.
- Ясно.
Не ме интересува каква е историята им. Всеки навсякъде е заподозрян.
- Разбрано?
- Разбрано.
- Аз съм шериф Бърнел.
- Специален агент Пайсър.
- Да. Това е синът ми. Зам.-шериф Тими Бърнел.
- Добре.
- Здравейте.
- Здравейте.
Назад, моля.
Движете се! Движете се!
Първото нещо, което искам да знам е...
Местни или външни мислите, че са обирджиите?
Наистина не мога да кажа, но преди не сме имали такъв проблем.
Не мога да повярвам, че това може да бъде някой от града.
- Някой подозрителен наоколо преди това?
- Ами...
- Господи, Бърни. Какво по дяволите става тук?
- Здравей Ед, как е?
Ще ти кажа. Този град е пълен с терористи. Заради Зимния фест.
Навярно предполагаш добре като мен. Но е имало 3-ма тук тази сутрин.
Да. Почти минаха през детето ми.
- Никога не съм ги виждал преди.
- Оттук. Внимавай къде стъпваш.
Право оттук.
Каква кола беше?
- А "Инфинити".
- Весела Коледа, господа.
- Весела Коледа.
- Шоуто започна прекалено бързо.
Надяваме се, че още са в района. Пусни колата за издирване.
- Вече направих това.
- Добре. С малко късмет трябва да ги хванем...
особено ако са тръгнали на север.
Алвин.
Какво?
На къде сме се запътили?
На север.
- От къде знаеш?
- Кълна се минахме тази ферма преди.
Правилно. О, не. Всички тези ферми си приличат.
Алвин, ако се въртим в кръг ще ти счупя врата.
Карам точно по картата. Направих 4 леви завоя.
4-те завоя са кръг, идиот.
Сигурен ли си?
- Щатски шериф! По дяволите.
- Добре, отпусни се.
- Не гледай в очите му.
- Обръща.
- Ние сме просто 3 момчета, каращи във виелицата.
- Добре.
Няма да се нервираме затова, ясно?
Идва след нас.
- О, не, не. Настига ни.
- Просто се успокой.
- Да. - Какво?
- Видях го.
- Настигаше ни.
- На кой му пука? Алвин настъпи я!
- Няма никакви вериги за сняг.
- Ченгето е след нас. Идва след нас!
Побърка ли се? Давай!
- По-бързо!
- Само спокойно.
Боли.
- Добре ли сте?
Няма никакви вериги за сняг.
- Ти също си безмозъчен.
- Хей, момчета, добре ли сте?
- Кой по дяволите е този?
- Просто млъкни и ме остави да говоря.
- Как... Какво се случи?
- Колата ни излетя от пътя.
- О, господи, добре ли сте?
- Е, не сме мъртви, ако това имаш впредвид.
- Нямаше вериги са сняг!
- Момчета ще замръзнете там.
- По добре се качвайте в колата ми!
- Можете ли да ни закарате до магистралата?
Не, пътищата към магистралата са затворени.
- Можете ли да ни заведете някъде?
- Скоро ще пеете заедно с леля и чичо.
- Дик!
- Чичо Клиф.
- Добре ли сте?
Съжалявам. Спънах се.
- О, драги.
- Съжалявам, че ми отне толкова за да дойда.
Това са Бил, Дейв и Алвин Фирпо.
Гледай Ед. Това не са ли момчетата, които бяха в магазина?
За бога Кловис, много си наблюдателен.
Ще бъде добре да ни направят заместник-шерифи, Кловис.
Претърпяха злополука. Реших да ги доведа с мен.
- О, драги! Е, влизайте.
- Надявам се да нямаш против.
Не, изобщо. Елате вътре на топло.
- Благодаря. Много мило.
- Дик е тук. Довел е гости.
Весела Коледа.
Мислиш ли, че ще ни познае?
- Мога ли да взема чантата?
- Не!
Това е г-жа Андерсън.
Претърпяха инцидент на пътя. Реших да ги доведа с мен.
Помня ви от банката тази сутрин.
- Какво искате да кажете?
- О, съжалявам.
Не ви разпитвам...
но банката беше обрана следобед...
- от трима души.
- На Бъдни Вечер?
Е... Накъде върви светът?
Е, разбира се, видях ви да говорите със Сара Горе...
така че знам, че сте наред.
Горе?
О, наричаме я Сара Горе. Нае стая горе.
Тя е тук от няколко години.
Това е... чудесно.
Бедните господа. Първо са излетели от пътя...
а ние ги набеждаваме за банкови обирджии.
- Мисля, че са имали достатъчно вълнения през деня.
- Нали?
- Права сте г-жо.
О, г-жо. Харесва ми това.
О, лельо Хети нядявам се, че няма да имаш нищо против...
казах на господата, че могат да се преоблекат.
- Не, не, не. - Един за теб.
- Благодаря.
Вижте, не бива да правите това. Това очевидно е от жена ви.
Точно така. Сега го давам на вас. Весела Коледа.
- Весела Коледа.
- Весела Коледа.
За бога, синко, устната ти кърви.
О, господи, трябва ми малко крем или нещо подобно.
- Добре е. - Имате ли някакъв... Как го наричате?
- крем или нещо подобно?
- Той е добре.
- О, не сега ще се погрижим за него.
- Той е добре.
- Не се бавете.
- Трябва ми крем!
- Какво е?
- О, ще трябва да го отвориш за да разбереш.
Дрехи? Надявам се да са по мярка.
- Сара Горе.
- Сара Горе.
- Предполагам трябва да кажа Сара Долу.
- Защото сега съм долу.
- Когато сте горе...
- И...
Е какво правите тук?
Ами дълга и жалка история е, която не бих искал да разказвам точно сега.
- Онова трикрако куче се е втренчило в мен.
- О, това е Трипод.
Кръстихме го Трипод.
Беше се изгубил и го блъснал камион...
Бедното кученце.
- Изглеждате мокър. Трябва да сте замръзнал.
- Зано не се преоблечете или...
- Три от всяка страна? Добре.
Знаете, вземете душ. Сгрейте се.
Магистрала 95 е единственият голям път останал отворен.
Бурята натрупа 14 инча в Чикаго, преди да дойде на изток.
Има 7 смъртни случая, дължащи се на времето.
Какво гледаш, Марла?
- Малко телевизия.
- Дръзко бягство от щатския затвор Лонг Айлънд в Ню Йорк.
Двама са взели преднина в най-лошата буря от 17 години насам...
преодолели са 3-ма от охраната и са ограбили камион.
И всичките акценти в инф. бюлетин...
Това е духът, който ни е нужен!
- Какво ти става?
- Просто се чувствам добре.
Чувствам се добре, ще се обадя на мама. Г-жо Андерсън, може ли да се обадя на майка ни?
О, разбира се. В преддверието.
Добре, Бил ела с мен. Умирам да я чуя.
Какво по дяволите ти има?
Пееш с цяло гърло, подскачаш наоколо като Фред Астер!
Грижа се за Коледния дух.
Съжалявам, че не съм капнал като теб, Бил.
Наистина ставаш параноик.
- Здравей, мамо?
- Дейв?
- Хей!
Ако не ми дадеш тези пари ще хвърля майка ти през прозореца!
- Не мисля, че може да лети, а?
- О, не, не, не.
Летенето ще е проблем, особено в това време.
- Какъв е проблемът?
- Тя иска да лети до тук.
- Обра ли банката?
- Какво въображение!
- Дай ми да говоря с нея.
- Не, знаеш как е като си науми нещо.
- Ядосана ти е.
- Ядосана ми е?
- Да. Остави да се погрижа аз.
- Къде сте по дяволите?
Майка ви казва, че сте в Пенсилвания. Затрупани сте, а копелета?
- Не ми ли каза... Сега ме слушай мен...
- Добре.
Чакай малко. Мамо слушай ме...
Направи услуга и на двама ни. Не прави нещо, за което ще съжаляваме.
Когато пътят се разчисти ще дойдем.
Няма да я нараним, докато правите всичко както трябва.
Добре. Добре. И аз те обичам.
- О, искаше ли да говориш с нея?
- Да, исках да говоря с нея!
Взимам малко боровинков сос. Коледа е. Какво каза този идиот?
Че ме обича.
Точно така и аз също.
Тя е забавна. Какво правите момчета?
Знаете ли какво? Има някакво събиране.
- Чакай докато видите пилешкото месо.
- Не, Алвин.
Ще ядем месо в Атика, ако не се махнем оттук.
Момчета, вечерята ще бъде готова до 10 минути.
- Добре ще е да вземете по един душ
- Права сте, г-жо А.
Г-жо А!
О, г-жо А, нещо ухае чудесно.
- Няма по-хубава миризма в целия свят.
- Ухае добре.
- Да, ухае добре.
- Ние сме виновни за ситуацията.
Просто ограбих тези хора. Нямам намерение да има казвам.
Клов...
Надушвам заговор тук.
- Нека пуснем радиото.
Кловис...
знаеш ли какво си?
Какво?
- Паникьор.
- Аз?
Да, ти. И това не е хубаво.
- Не е?
- Не, не е...
особено, когато всички пари са отмъкнати.
Бил, ще ми подадеш ли пилешкото месо?
Благодаря. Тук има малко лук.
Знаете ли, г-н и г-жо Андерсън...
Искам да изкажа благодарността си за вашето гостоприемство.
Защото обичам това месо. Погледнете го.
И лука също. Но както и да е...
Надявам се, не ви се натрапваме.
Не, изобщо.
Не. Приятно е с вас.
В противен случай щяхме да си стоим и да говорим за обира.
Г-н Андерсън, ако нямате нищо против да попитам
колко точно отмъкнаха?
- Не. Дейв те току-що казаха, че не искат да говорят за това.
Ами, $275,000.
Виждате ли, чувал съм, че банките винаги казват повече...
отколкото е открадното...
т.е. всъщност могат да кажат двойно...
- в застаховката.
- Само един мошеник може да направи това.
Тогава няма да се различавам от хората, които ме ограбиха.
Да, но кое кара хората да работят?
Знаете, защото трябва да имат всичко и цялата сигурност.
Всъщност съм чувал, че банковите обири стимулират икономиката.
Икономически сте неинформиран, г-н Фирпо.
Истината е, че този обир ще погуби тази малка банка.
Какво е това?
От години насам големите банки от града...
искаха да ни завземат.
И след този обир Еф. Ди. Ай. Си. ще дойдат...
и ще открият, че съм давал заеми без лихва.
Това не е никак допустимо.
И това господа ще бъде краят на всичко.
Е... извинете ме, г-н Андерсън, но...
Нямам претенции да знам много за тези неща...
Както и да е, ако това, което казахте е истина, което не се съмнявам, че е...
то как може банката да има толкова много пари в брой?
Е, това е най-лошата част от всичко.
Всяка година има договор.
През годините обеждавах всеки в града да открие малък Коледен влог.
Знаете, не са много, но в края на годината всеки има малко долари.
Това помага. Дава сигурност и гордост на всеки.
Това поддържа главната улица жива.
Не и тази година.
Не, не и тази година.
Току-що се обадих в автогарата. Има отворен път на юг към Филаделфия.
- Отлично.
- Филаделфия? Това е малко далеч, от пътя ни, а?
Алвин има влак от Филаделфия за Ню Йорк. Трае няколко часа.
- Може да вземем късния.
- Ако искате да го хванете, трябва да тръгнем сега.
- Така мисля.
- Ще ви направя малко сандвичи.
Не, не добре сме. Благодаря за гостоприемството.
Нуждаете ли се от пари?
- Не. - Не, не се нуждаем.
- Не, не.
- Не, вече взехме достатъчно от споделеното.
- Не, не. Вземете тези.
- Вземете тези и бъдете здрави.
- Г-жо А, моля ви.
- Не забравяйте тези дрехи. Весела Коледа.
- Благодаря. Весела Коледа.
- Весела Коледа.
- Весела Коледа.
- Елате пак някога.
- Благодаря за дрехите.
Благодаря. Благодаря за празничния пуловер.
Изглежда, че отиват някъде.
Представяш ли си?
Забелязваш ли начина, по който носят тази торба?
Как?
По същия начин, по който и аз бих - близо до сърцето.
Отиваме за парите. Няма да чакаме никого.
- Правилно.
- Какво искате да кажете?
Че момчетата ми няма да дойдат да ме спасят?
Имат няколко хилядарки срещу майчината любов?
Не бих дал тези пари за вас.
Мога ли да ти задам личен въпрос?
Какво сте правили 5 години? Тъпотии?
Хей, Една как обичаш да се возиш повече - в колата или в багажника?
Една?! Една?! Спали ли сме заедно? Не мисля.
Викай ми г-жо Фирпо, по дяволите.
- Не дразни старата вещица.
- Бих искал да е вещица.
Щях да набутам дръжката на метлата право в задниците ви.
Говоря това, което искам. Обичате ли музика?
- О, господи.
Много благодаря.
Не виждам вериги за сняг.
Много мило от ваша страна. Моля кажете на сем. Андерсън.
- Какво беше това?
- Нямам идея.
Добре. Ще взема билетите. Разделете се.
- Разделете се?
- Правете се, че не се познавате.
- Познавам ли те?
- Не.
- Изглеждаш ми познат.
- А, не.
- Ела тук.
- Разкарай се от мен, глупак.
Не може да ги оставим да се качат на автобуса.
Трябва да вземем тези пари.
Сигурен ли си, че това е правилното Ед?
Кажи, ''Моля, дайте ми.''
Моля, дайте ми.
- Искаш да го казваш до края на живота си?
- Не, не искам.
- Тогава ми помогни да взема парите.
- Добре.
Няма да повярвате, но нямам пари.
Чакайте.
Здравей, сладурано.
- Някакъв късмет?
- Не.
Какво...
Какво ще правя?
Това е автобусът ми.
- Прибираш се при семейството си?
- Не, само при майка ми.
Моля... Моля, мога...
Имам впредвид, не мога да ги приема.
Аз мога... Не, не мога.
Късметлия сте, че сте в Парадайз. Весела Коледа, сър.
- Защо не чакате вътре? Извинете.
У него са парите ни, Кловис.
- Може ли да проверя чантите ви?
- Да видим какво има.
- Какво?
- ФБР! Чантата!
- Чантата?
- Чантата, сър.
- Хей!
- Хвани го! Свали го долу!
Замръзни! Замръзни!
- Не мърдай.
- По дяволите!
О, господи, пистолет!
- О, господи той има пистолет!
Сбъркали сте човека! Онзи с увисналите уши!
Да вървим.
Какво стана?
Не! Не! Не!
- Какво става тук?
- Може би имаме 2-ма от заподозрените.
Добре. Добре. Добре.
- О, по дяволите.
- Какво? Познавате ли го?
Да, за нещастие. Това са Ед Даусън и Кловис Майнър.
- И двамата са ми заместници.
- Какво правите момчета?
Това, господи беше близко.
Замина пътуването ни. По дяволите.
- Какво по дяволите стана отзад?
- Нямам идея!
Не ми харесвам това.
Прецакани сме.
Хайде. Трябва да мислиш как да ни измъкнеш.
Добре, стига си ме притискал.
Вижте, има само един начин, който мисля, че може да ни измъкне...
изстрелване.
Нека изясним.
- Нямате идея какво стана на гарата.
- Не, сър.
Случи се пистолетът ви да излиза 3 пъти сам.
Не. Мисля, че видях заподозрените.
И може би аз и партньорът ми Кловис
малко сме попрекалили.
Агент Пайсър, извинете, ще го свалите ли?
Спрете топката за малко. Благодаря.
Тези деца ми казаха, че са видяли 3-ма да бутат кола в реката този следобед.
- Казаха ми, че могат да ми покажат мястото.
- Алелуя, а?
- Идвате ли с нас?
- Не, не, не вие двамата.
Просто стойте далеч от погледа ми.
Ще се успокоите ли?
Знаеш ли съжалявам, че трябва да разваля този момент.
Бихте ли ми помогнали да завлека тази лодка до реката?
Това е. Бяхме мили с вас.
Излизай заедно с болката в задника.
Достатъчно. Достатъчно. Хайде. Вън.
- Казвате, че това било мило?
- Това ще е мило.
Опиране на пистолет в главата и влачене през 3 щата.
- Запуши й устата.
- Правите ми услуга!
Мислите, че това е мъчение?
По-добре е отколкото да ви гледам и да слушам глупостите ви, горили.
- Просто влизай в багажника.
- Момчета, няма по-тъпи от вас.
- Запуши й устата!
- О, спри... Не можеш...
Лека нощ, Една.
Хей успяхме!
Хайде. Колкото е по-трудно, толкова е по-бързо.
Чакайте. Какво?
- Бил, ти си гений.
- Да, но във сем. Фирпо...
човек с малко мозък е крал.
Хайде, греби, греби! Като викинг, Алвин.
- Греби, греби!
- Като викинг!
Алвин!
- Алвин!
- Алвин, върни се!
Помощ! Помощ!
Помощ! Помощ! Помощ!
Помощ!
От тази страна.
Помощ! Помощ!
- Виж.
- Оттук.
До скалата.
Има човек във водата.
- Ето.
- Дръж се. Ще те измъкнем от там.
Дръж се Алвин!
- Държа те.
- Дръж се, синко
- Подай ми ръка.
Дръж се! Хвани ръката ми!
Алвин, хвани ръката му!
Хайде. Просто я хвани.
- Подай му ръката си.
- Хванах го
Право в тази стая.
Легни срещу огъня.
О, господи. Изглежда е посинял.
- Какво значи това?
- Има вода в дробовете.
Само стойте назад. Дайте ми малко място тук.
Хайде синко, изплюй това.
Хайде. Ето.
Значи ще се оправи.
- Кой сте вие?
- Аз съм Фред.
- Флинстоун?
- Да.
Ето. Ще се оправи.
Какво ще кажете за малко супа и коняк?
- Да ги смесим ли?
- Не, конякът е за мен.
Мисля, че извади късмет с тези деца.
- Момче, колата добре се е накиснала.
- Да.
Да я завъртим. Ще видим в багажника.
- Някой има ли лост?
- Да.
- Вземи го.
- Ще вземем лоста, ясно?
Малко светлина.
Може да намерим нещо. Виждаш ли нещо?
Не. Чакай малко. Чакай малко. Чакай малко.
- Какви са тези неща по дяволите?
- Ски маски.
Весела Коледа!
- Благодаря ви. Много мило от ваша страна.
- Много ви благодаря.
Това е сестра ми. Знаете ли?
Не мисля, че ще можете да пушите в църквата.
Искам да благодаря, че ми спасихте живота.
Знаете, почти се бях удавил.
О, сега не трябва да излизате.
Не трябва да се запъхтявате.
О, това е прекрасно.
- Виж, Тими.
- Весела Коледа, Тими.
- Весела Коледа.
- Весела Коледа и на вас.
Момчета, мислех, че сте на път за Филаделфия.
Ами автобусът тръгна без нас.
- Ами, Весела Коледа.
- Весела Коледа.
- Може ли да поговорим за малко?
- Весела Коледа, отче.
Отивам да се изповядам.
Те не се изповядват. Те са протестанти.
- Шегуваш ли се?
- Не.
Не ме интересува, отивам.
Добре. Аз ще бъда тук с до-ре-ми.
Защо си още тук?
Защо съм още тук? Какво?
Звучиш сякаш си загрижена да се отървеш от нас. Какво има?
- Просто искам да си вървите.
- Защо?
Мисля, че направихте нещо глупаво днес.
Нещо, за което може да съжалявате.
Твоята фамилия не е Колинс, нали?
Не, не е.
Излъгах много хора, за които ме е грижа, тъй че моля вървете си докато можете.
Сара.
Не мога.
Не можеш какво?
- Не мога знаейки това.
- Какво говориш?
Казвам... казвам, че и аз ги обичам тези хора.
И аз ги харесвам. И бих искал да измисля нещо да стане всичко по-добре.
Може би не мислиш достатъчно.
Виж, мога ли да ти задам въпрос?
Мислиш ли, че хората се променят?
Мислиш ли, че човек може да бъде на един път цял живот...
и тогава да се обърне и да поеме друг?
- Мисля, че всичко това зависи.
- Зависи... от пътя.
Зависи от човека.
Зависи от човека.
Зависи от човека.
Тук пише Андерсън.
Има ли някаква връзка?
Прадядото на Клифорд.
1835-1892
Гоподи, целият ви живот минава тук, а?
Да.
Какво правиш?
Не знам.
Не ме познаваш.
Съжалявам.
- Спокойно. Спокойно, Мерлин.
- Бил, качвай се!
Бил, 20 години минимум. Качвай се.
- Кажи му да се качва.
- Не знам, да му вземем детска шейна.
- Нещо не е наред тук.
- Качвам се.
След всички тези неща и подаръци.
- О, не ченгета!
- Хей!
- Хайде Бил, качвай се.
- Хей това е шейната на Тими!
Как го казват? Яхуу...
Хайде, Мерлин! Хайде! Хайде!
Как го наричате? Галоп! Това е! Това е! Хайде! Хайде!
Хайде! Хайде!
Гледай! Гледай! Махайте се от пътя!
Хайде, Кловис. Знам пряк път.
Какво става тук?
Не знам, но тези типове откраднаха коня и шейната на момчето ми.
Мерлин! Тате! Тате! Тате!
- Мерлин! Тате! Те отмъкнаха Мер...
- Да. Да. Знам.
- Стой тук! Знам това!
- Но, тате, те отмъкнаха Мерлин!
- Добър изстрел.
- До скоро, момчета.
Това не беше честно!
Мразя този град. Мразя го.
Мразя го. Бъдни вечер и жена ми...
и това нещо изниква. Бях... Мразя го.
Шейна? Хванете шейната!
По-бързо! По-бързо!
Хайде! Хайде! Давай!
Тичай, Мерлин, тичай.
- Завий, завий надясно. Добре.
Внимавай. Исусе.
Подкрепление. Ще ги изгубим.
- О, господи!
- Давай, Алвин, давай!
- Давай!
- Алвин, знаеш ли какво правиш?
Ти правиш каквото правиш и аз правя каквото правя!
Тогава побързай!
Давай! Давай! Давай!
- Здравей, полицай. Чао, полицай.
- Давай. Да.
Да. Да.
О, господи.
Невероятно! Невероятно!
Хайде. Продължавай.
- След тях. След тях.
- Давай! Давай!
Хванахме ги. Давай.
Отдясно.
Отдясно.
Хей, Мерлин.
Много сме ти задължени.
Наистина го оценяваме.
Никога няма да го забравя.
Добре. Ти си добър кон. Остани силен.
Бил. Хей, Бил. Чакай малко.
Не можем да го оставим тук.
Имам впредвид, не мога да го оставя, особено него.
Ти се побъркваш. И двамата се побърквате.
Хайде.
Ти стой тук, Мерлин. Стой тук.
Бил, направихме го. Алвин, направихме го.
Добре. Нека всички покажем палци и да изглеждаме мили.
- Трябва да е лесно.
- Лесно. Мили. Палци.
- Хей, спри.
- Ето. Тук сме.
- Не мога да ти кажа колко съм щастлив.
- Здравейте. Как сте?
Името ми е Дейв.
О, човече.
- Бяхме тук на ски и се връщаме...
- О, човече.
Не, не, не.
Добре. Добре!
О, не!
- Кой се нуждае от теб? Забрави.
- Дръж се, Мерлин!
Идваме, Мерлин!
- Трябва да го измъкнем.
- Няма да умреш.
Няма да умреш!
- Срежи го!
- Хайде!
Дръж го! Идва! Елате отзад! Бутай, бутай!
- Хайде, хайде, хайде!
- Извадете го от водата!
- Бутай!
- Давай! Давай!
- Давай!
- Излиза!
Момчета...
Момчета, още нося ключовете от трезора.
Ще се върна обратно и ще върна парите.
Знам, че не те чух добре.
Вие можете да дойдете или не, но аз ще направя това.
Бил, мисля, че това натапяне в езерото е изпило мозъка ти.
- Не мислиш трезво.
- Напротив, мисля трезво.
Чу ли това? Тиха нощ, свята нощ.
Адесте Фиделе. ''God Rest Ye Merry Gentlemen''
Това ще е най-добрият коледен подарък, който някога бих ти подарил.
Оценявам отношението, но остави аз да реша какво да взема.
Знаеш, тези пари принадлежат и на мен и Алвин.
Никога не са ни принадлежали. Принадлежали са на града.
Какво говориш?
Ти ще си първият човек в историята, който се измъчва...
и връща парите в трезора?
Ако се измъчвам, измъчвам се. Това е пътят, който съм избрал.
Няма да стоя тук за да споря с теб.
- Той ни казва, какво да правим с нашия дял.
- Върни ми моя дял.
Какво ви става момчета?
Срещнахте се с няколко фермера...
и сега искате да се върнете и да работите за минимална надница?
- Помисли си, защото аз тръгвам.
- Не, не тръгваш.
Не тръгваш Ти все още си търсен в Ню Йорк!
- Не, не е.
- Напротив!
Не, не е. Ясно? Свърши.
Всичко беше...
беше... нагласено...
за да те доведе тук.
И още нещо.
Изглежда ли ти познат?
Малко е мокър...
но е...
твой.
Никога... Никога не си го изпускал.
Какво зяпаш? Какво?
Но в ресторанта имаше 10 милиона ченгета.
Аз го направих.
Аз ги извиках.
Казах им.
Казах им, че има снайперист на покрива.
Добре ли си?
Да. добре съм. С изключение...
Съжалявам. Сложете го на сметката им.
Смел е, нали?
Схвана много добре.
Видя ли къде отиде моят "Пез"?
Не. Млъкни. Сметката!
- Хей, хей! Извинете, сър. Имам спешен случай.
- В Парадайз ли отивате?
- Не в Ню Йорк.
Къде бяхте 5 часа по-рано?
- На юг ли отивате?
- Не.
Хей, Една да ти взема ли нещо?
Хайде, не наливай цяла нощ.
Извинете. Бихте ли ми казали за къде сте?
- Разкарай се.
- Спешно е. Трябва да стигна до Парадайз.
Не обичаме да пътуваме с непознати.
- Хайде де, Коледа е.
- Какво пък?
Малко компания би било добре. Хайде, скачай.
- Казах ти да не казваш нищо.
- Мога да пазя тайна.
Казах ти да мълчиш... Предполагаше се, че ще си на моя страна.
- По дяволите.
- Какво?
О, по дяволите. О, по дяволите. О, по дяволите.
Хубаво палто. Кой го застреля?
- Не, по дяволите! Кучи синове!
- Всичко е наред.
Не мога да ви кажа колко съм ви благодарен.
Тежка нощ?
Нямате представа каква нощ имах.
Истински късметлия съм, че сме в една посока.
- Какво е това удряне?
- Не чух нищо.
Аз също.
Чакайте. Ето го отново.
Много особен, силен шум.
Нещо като бум, бум, бум. Не го ли чувате?
О, да цяла нощ го слушаме.
Мога ли да споделя нещо с вас?
Да.
Знам, че току-що ви срещнах и е някак сълзливо...
но тази нощ наистина са ми отворени очите.
- Как така?
- Просто...
Тази нощ осъзнах, че обичам хората?
Имам впредвид, животът е чудесен? Не е ли прекрасен?
- Звучиш като влюбен.
- Ами, всъщност...
Просто срещнах тази удивителна жена.
Как се казва?
- Наистина мога да използвам това в живота...
- Как се казва?
- Сара.
- Сара?
- Имаш ли снимка?
- Нямате представа от колко отдавна...
нямам снимка в портфейла?
- С изключение на майка ми, разбира се.
- Имаш снимка на майка си в портфейла?
- Да.
- И аз имам.
Ами тогава да ги сравним.
Красиво нещо е.
Надявам се всички да открием при приятелките си.
Ето я.
Какво правиш?
- Ще го убия този кучи син!
- Какво правиш?
Спри! Луд ли си? Спри!
- Остави пистолета!
- Разкарай се!
- Ченгетата са по-надолу.
- У него са парите ни!
- Просто влез в колата.
- Ще го убия.
- Хей!
Стой! Стой!
Какво каза?
- Хей, виж кой е!
- Качвай се, Бил.
- Имаме важен разговор! А сега да се махаме оттук.
Сериозен разговор. Хайде, хайде Мерлин.
Е, предполагам вече сме на чисто?
Добро момче, Мерлин.
Върви у дома.Стой на магистралата.
Ето, върви.
Тихо.
Тихо!
Значи качвам се в колата с тези непознати...
това е много забавно...
Показвам им снимка на мама и те започват да стрелят по мен.
Странно.
- Странно.
- Имаш ли идея защо?
Може би е била лоша снимката.
Кои са те?
Хей, Бил сами ли бяха?
Казах че бяха двама.
- Нямаше никой с тях?
- Току-що казах, че бяха двама.
Бяха сами.
Току-що казах, че бяха двама!
- О, добре.
- Какво значи ''О, добре''?
Имам впредвид... Какво имам впредвид, Дейв?
Той... Той...
Той има впредвид...
че ако са били повече от 2-ма е можело да пострадаш.
Трима е по-лошо. Точно така.
Имам чувството...
че не ми казваш нещо!
Е, това чувство се превръща в параноя!
- Не мисля!
- Е, помисли отново!
Хайде. Да вървим.
Почти съм сигурен, че е този.
Хей, Бил, един в затвора ми каза, че ако използваш грешния ключ...
може да задействаш алармата.
Защо не ме оставите...
и да се разкарате?
Остави го, Бил. Затворът е самотно място.
- Ти каза...
- Чух неща през нощта...
По дяволите!
По дяволите, казах ти.
- Спри с лудостта!
- Добре. Добре. Добре.
Каза ''Нисан.'' Нисан.
- Нисан е за кола.
- Но беше като...
- Добре, добре.
- с извивка като ''S''.
- Побързай, Бил!
- Добре! Добре!
Шегуваш се.
- Агент Пайсър?
- Какво?
- Агент Пайсър?
- Какво?
- Няма да повярвате.
- О, хайде пробвай.
Имаме нов сигнал от банката.
Да! Да!
Не! По дяволите!
Знам какво да направя.
Това са най-многото пари, които съм държал в живота си.
Прав си, Бил.
Никога не са били наши.
Казах ви, никога не съм се чувствал по-добре.
Къде ходи за тази гума? Палм Бийч?
Съжалявам, Ед.
Долу Кловис.
Влизайте в джипа или ще ви пръсна главите.
Всеки път, когато има проблем тези идиоти се показват.
Казвам ви те знаят нещо.
Слушайте момчета, къде ни водите? Какво е това?
До къщата на директора на банката.
Банка, Директор на банка?! За какво говорите?
Какво мислите, че сме глупаци?
Не мисля, че сте глупаци, но знаете как да поддържате напрежението.
- Как?
- Басирам се, че знам как да го поддържам.
- Как?
- За бога, Кловис, баламосват те!
- Знаем къде са парите.
- Пари? Какви пари?
- Да, ние нямаме никакви пари.
- О ще млъкнете ли?
Мислите, че не знаем какво направихте?
Навярно вие и Андерсън измислихте всичко.
Изглежда сякаш имат компания в джипа.
До всички екипи, агент Пайсър е.
Преследваме черен Патфайндър от '94г.
- Номер: Д-У-Х-
- Това е за местните.
Местна регистрация.
Д-У-Х-1-7-1.
Местонахождение: източно от главната улица, по продължението на реката.
Какъв номер имате само...
ДУХ
Хайде! Мърдайте!
Хайде!
Да вървим! Хайде!
Виж ги тези палячовци.
Защо просто не ги хванем?
Не, ще изчакаме да видим.
Пусни чистачките.
Добре ли съм? Познавам този номер.
От къде познавам този номер?
Това, което се прибавя тази нощ е бягството на 2-ма...
от затвора в Ню Йорк.
Точно така. Ще ги заобиколим. Всички да са снишени.
Ще трябва да ме убиете, защото няма да ги вкарам в къщата.
Така че защо не дръпнеш спусъка?
Няма пари, ясно? Така че си го избийте от главите.
Тук са.
Да. Тук са.
Да ги пипнем.
Хайде, празноглавецо! Мърдай!
Кловис, наглеждай тези клоуни, докато проверя къщата.
Добре, Ед.
Поздрави. Дядо Коледа е в града.
Влизай и млъквай.
Е, е, е. Не е ли това лице... Разкарай се от очите ми.
- Млъквай и влизай.
- Мамо! Какво...
Какво... Какво правиш тук?
Взета съм за заложник на Бъдни вечер, на теб на какво ти прилича?
Върви там.
- Моля те не ми казвай, че си знаел за това.
- А, не. Не...
Съжалявам. Знам, че е лошо.
- Съжалявам, мамо.
Извинявам се на всички.
- Кълна се, че ще ви измъкна от това.
- О, не, хайде.
Вината е моя. Вината е моя, мамо. Аз... аз излъгах Бил,
че е търсен в Ню Йорк за да дойде тук.
Без избор. Но той се опъваше на всяка стъпка.
- Сара, той не знаеше за баща ти.
- Да, ясно.
Не, той наистина мислеше, че той умира и дойде да ти помогне.
- За какво говориш?
- Просто ни дайте парите и се махаме.
Трябва да се събудите, защото няма никакви пари, ясно?
- Не, не!
- Вик, чуй ме.
Няма никакви пари. Той не лъже. Кълна се в гроба на майка си.
Не говори така, когато този лунатик е опрял пистолет в главата ми.
Казваш ми, че не сте ограбили банката?
Вярно ли?
Да, г-н Андерсън, направихме го и съжаляваме.
Но кълна се не сме същите хора като сутринта.
- О, къде ми е цигулката?
- Вик, трябва да ни повярваш.
Тези хора, те са добри.
Приеха ни и се държаха с нас, сякаш сме роднини.
- И можехме в замяна да им върнем отнетото.
Вик, тези хора нямат нищо общо с нас. Пусни ги!
Нека решим това помежду си.
Ще ги пусна, когато взема парите си.
Вик, ние върнахме парите.
Върнахте ги? Обратно в банката?
Не.
Оставихме парите в църквата.
Очаквате да повярвам на тези глупости? Кой иска да умре първи?
Тате, ще престанеш ли?
Кой ще е първи? Тирантите.
Може би ти.
Долу, долу, момчета.
- Да, сър.
- Какво става тук?
Имам лоши новини. Има заложници.
И синът ти е там.
Движение!
ФБР. Обградени сте!
Оставете долу оръжията. Излезте с ръце на главите.
Сядайте! Сядайте или ще гръмна някого!
Няма да се върна пак в затвора. Научих урока си вече.
Виж какво направи, горило.
Какво направих? Не знам за какво говориш.
Ако синовете ти не бяха идиоти щяхме да сме си безгрижно в затвора.
Ако не бяхте писали големи глупости...
за дъщеря ви, която не изка да ви види...
Никога нямаше да изпратя момчетата си тук.
Не съм писал нищо.
Мамо...
Кой за кого го написа?
Спорен въпрос в този критичен момент. Не мислиш ли?
Особено труден впредвид на положението...
отвън.
Никога няма да се промениш.
Не.
На клада
Мошеник, измамник, с нос дълъг като телефонен проводник.
- Хайде Цезаре, трябва да се махаме оттук.
- Не ме карай да те застрелям.
- Млъкни.
- Лъжец, лъжец.
Играчка - плачка.
- Лъжец!
- Цезаре, казах да се махаме.
Кучи син!
Давай! Давай! Давай! Давай! Давай!
- Стой долу!
- Защо не насочите още малко пушки?
Тими!
- Аз го повалих. Аз съм този, който го повали.
- Всичко е под контрол!
- Всичко е под конрол!
- Това е голяма грешка. Мога да обясня всичко.
Кловис, какво по дяволите си направил пак?
- Оттук!
- Мърдай! Мърдай!
Хайде! Хайде!
Хайде! Всички вън!
Не направихме ние всичко това, нали?
Хайде, да вървим.
Изведи го.
Нареди ги зад мен.
Хайде, движи се.
Хайде момчета, да вървим.
Хайде, приятел.
Изпрати тези затворници в Ню Йорк преди да са ми развалили Коледата.
Всички оттук. Да вървим.
По-леко с ризата. Подарък е.
За бога аз съм заместник шериф! Искам да знам какво става тук.
- Донесете малко столове.
- Не съм взимал, Мерлин.
Донесете малко столове. Вижте колко може да вземете.
Донесете малко столове. Ще бъде добре.
Добре. Добре.
Млъкнете!
Тишина, моля.
Благодаря.
Отче Горензел, може ли да поговорим?
Разбира се Сара, винаги съм на разположение да поговорим.
Влизай.
Няма да повярваш какво се случи.
Точно се връщам от църквата. Беше разбита вратата и това...
лежеше отвън.
Тази бележка беше при тях.
''Моля вземете тези пари, те принадлежат на хората от Парадайз.
Трима разумни мъже.''
Какво каза?
Каза, че е време за опрощение.
Клиф, съжалявам, че не ти казах всичко за себе си.
Няма значение.
Г-жо Андерсън...
навярно сте били най-близо до извършителите на обира по времето му.
- Да така е.
- Добре.
Можете ли да разпознаете тези мъже като извършители на обира?
Не, не мисля.
Как сте тъй сигурна?
Ами, да започнем с това, че бяха с маски.
- Заместник-шериф Тими?
- Сър.
Бяхте в къщата по това време.
Защо не разкажете на хората какво се случи?
Те ни спасиха от нараняване.
Какви глупости само.
Какво знаеш ти? Проспа всичко.
Искам да знам как точно се забъркахте в това.
Ние сме заместници, нали Бърни?
Опитвахме се да направим арест.
3-мата бяха в магазина ми половин час преди обира и купиха 3 маски за ски.
Чакай малко, укривали сте тази информация?
О, Исусе...
Дайте ми... Дайте ми...
- За какво по дяволите говори?
- Дайте ми...
Дайте ми... Дайте ми... Дайте ми...
- И после си избраха сандали...
- Седни долу...
- И аз не... Какво?
- Седни долу...
Това, досега не съм го казвал...
но ако тези не са мошеници...
- Сядай долу
- то къде по дяволите...
са трите маски за ски, които купиха от магазина?
Искате да видите 3 маски?
- Да.
- Ето.
Ще ви покажа 3 маски. Точно тук.
Познайте? Ето една, ето втора.
Може да ги направим три? Три ски...
- Сядай долу, клоун.
- Добре.
Всичко, което имах срещу вас...
Не ме гледай с това ''Кой, аз?'' изражение.
Не мога да почярвам, че всичко, което имам срещу вас е нарушение на изпитатлен срок.
Не сте обрали банката? Искам да знам какво точно сте правили по време на обира.
Пазаруваха с мен.
- Какво?
- Така е, агент Пайсър.
Видях ги задно.
Сега си спомних. И аз ги видях.
Добре. Добре. Млъкнете!
Ед глътни това.
Коледно пазаруване.
Нещо ми подсказва, че съм притиснат.
Нека позная.
- Парите от обира.
- Пари.
Някой... Някой... ги оставил... пред вратата.
И нямате представа кой може да е?
Не знам. Молих се.
А, добре вие сте свещеник.
- Да.
Ще си поговорим по-късно.
Какво става в този град, а?
Какво-Какво-Какво- Какво-Какво-Какво-
Приближете се.
Приближете се.
Не знам какво стана в този град...
и явно никой няма да ми каже.
Но подозирам, че ще си вземете доживотна почивка.
Да не се издъните! Разбирате ли?
Защото няма да дойда пак наоколо.
Няма, сър.
Махайте се.
Мамо.
Дай ми това. Ще го изгубиш.
Е, знам, че звучи глупаво, но...
наистина се гордея с вас.
Благодаря, мамо.
И вие минахте през всичките глупости, нали?
- Абсолютно.
- Да.
Спипа ни, мамо.
Какво?
- Платих за това.
- Мое е.
- Платих за това.
- Не видях.
- Кажи й. Платих.
- Не.
- Видя ме да го купувам.
- Не видях нищо.
- Кажи й, Дейв!
- Сляп съм.
- Аз... аз... Не си...
- Кой лъже сега?
- Предполагам, че искам да се сбогуваме.
- Радвам се.
Нещата потръгнаха ли между теб и баща ти?
Е, предполагам няма какво да крия сега...
Не знам. Може би има надежда за него.
Добре.
- Автобусът ми! Преполагам, че е добре да тръгвам?
- Да.
Слушай, как би се почувствала ако се установя на място като това?
На място като това? Или на това място?
Мога да въртя малък ресторант тук.
Храна и безплатно кафе след ядене.
Ще те виждам всяка сутрин в банката, когато правя депозитите си.
- Стой далеч от банката, ясно?
- Дай ми шанс.
- Бил...
- Може би ще се разберем.
Виж.
СЪСТОЯНИЕ НА ПЪТИЩАТА: ВСИЧИ ПЪТИЩА СА ОТВОРЕНИ
Виж Бил, наистина ще го направи.
- Хей, вземете си стая.
- За какво?
- Какво?
Хей, мамо за какво се радваш толкова?
Ами, брат ти си намери приятелка.
- Ще идва ли с нас?
- Не.
- Да го доведем ли?
- Не, стой там.
- Остава тук.
Говорейки за това, кога ще се ожените вие двамата?
- ''Ожените''?
- Ние дори не се привличаме един друг.
Хей.
Чао, мамо!
Чао, Дейв! Чао, Алвин!
Чао, скъпи!
Превод и субтитри:
{C:$3A35F4}m
{C:$3A35F4}my
{C:$3A35F4}myl
{C:$3A35F4}myle
{C:$3A35F4}myleo
{C:$3A35F4}myleon
{C:$3A35F4}myleo
{C:$3A35F4}myle
{C:$3A35F4}myl
{C:$3A35F4}my
{C:$3A35F4}m