I Am Sam (2001) (I_Am_Sam_CD2.sub) Свали субтитрите
"ЛУСИ. ЛУСИ."
- Доктор Блейк,..
какво ви даде сили да следвате 12 години.
Кофеин, понички и...
увереността, че майка ми вярва в мен.
И аз бих искала да имам такава майка. Трябва да е много мъдра жена.
Има страхотен инстинкт.
Знаете ли колко е нейният коефициент на интелигентност?
В долните граници, около 70.
- 70.
Тогава, майка ви,..
тази жена, чиито умствени възможности отговарят на 9-годишно дете,
е била толкова прозорлива, за да разбере, че ще станете чудесен лекар.
Да. Аз не...
Не мога да кажа, че винаги е било лесно...
Но...
От нея възприех неща, които не могат да се научат другаде.
Да бъда търпелива и да съчувствам.
Неща, които в тази професия са незаменими.
Господин Доусън!
Вие сте станали прекрасно момиче.
И ние се гордеем с вас.
Луси също ще бъде горда.
- Да!
Ще бъде прекрасна.
- Да!
Той е много емоционален. Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси.
Ела, ела.
- Как завършихте медицинското си образование. Къде живеехте?
Живеехме с родителите на майка ми.
С баба ви и дядо ви.
- Да.
Може ли да се твърди, че баба ви и дядо ви са имали нормален коефициент на интелигентност?
Да.
Можем ли тогава да твърдим, че баба ви и дядо ви са с нормален коефициент на интелигентност
и на практика са били отговорни?
- Възразявам!
Разбрах, че майката на г-н Търнър още живее с него.
Тя трябва да потвърди, защото това означава, че вие не може...
Това има ли някаква връзка със съзряването?
Майка ми беше тази, която...
- Предупреждавам ви, г-жо Харисън.
Придържайте се към съществените въпроси, свързани с този случай.
Ваша милост, същественото е това, че всеки родител има право на защита.
Ние не говорим за правата на родителите, а за правата на децата.
Моля, да бъдат отворени документите...
- Извинявайте, Ваша светлост, става дума за интересите на 8-годишно дете,..
което ще бъде предадено в ръцете на човек, в чиито документи е отбелязано...
На когото е поставена диагноза аутизъм, умствена недостатъчност.
И не е способен...
- Възразявам! Тoва можем да го прочетем в документите.
Очевидно е, че интелектуалните способности нямат нищо общо с възможността за даване на любов.
Ваша милост, моля да инструктирате обвинителя да спазва принципите на Чувствителността.
Аз съм чувствителен, много съм чувствителен, особено кагато виждам някой като вас,
който просто така влиза тук и се опитва да направи живота си значим,
като унищожи живота на другиго.
Това вече е прекалено.
- Госпожо Харисън, приближете се.
Майка ми ме е възпитала...
- Разделянето на семейството влияе зле, господин Търнър.
Tова вече е прекалено.
- Toва за вас е нещо като реклама, нещо благотворително, но аз съм тук всеки ден.
Ще напуснете това място.
А знаете ли, какво ще видя, когато се върна? Детето.
Само че, вече ще бъде късно.
Така че, чувствителен ли съм? Да.
Даже прекалено чувствителен. Дори не желаете да проумеете за какво става дума.
Ваша милост. Моля, да покажете документите. Моята майка ме е създала.
"Джон Джакъб звъни със звънчетата..."
"Звучат весели звуци..."
"Когато излизаме да си играем, позволи ми да бъда него"
"Джон, Джон, Джейкъб, Джейкъб..."
Добре. Извнявайте, времето привърши.
Моля ви, още малко.
Не. Следващият случай е в 14:30.
Трябва да отида до тоалетната.
Татко!
Татко! Тя каза, че можем да отидем в парка. Хайде! Тя идва...
Какво стана? Защо промени решението си?
Започна да плаче в тоалетната и каза, че имаме нужда от повече време. Хайде!
Ето там е паркът.
- Хайде да не слизаме.
Да продължим по-нататък.
Луси, това е лошо.
Майката на Тамара е загубила делото и не я е виждала от 6 години.
Имала е 5 различни майки, a една от тях даже я е била.
Няма да допусна да ти се случи нещо такова.
Така е казала и нейната истинска майка, a сега даже не й позволяват да разговаря с нея.
Татко...
Toва е единствената възможност да сме заедно.
Ще започнем нов живот, ще сменим имената си, ще живеем в нова къща.
И никога няма да ни намерят.
Toва е Рита. Здравей!
3:00 през нощта е!
Здравей!
- Какво си мислеше, че ще постигнеш! Какво си мислеше, че ще постигнеш!
Исках да бъда с Луси.
- Това е нелепо!
Уили, стой тук!
Какво ти стана, да отвлечеш детето по време на определените от съда часове?!
Луси каза, че утре...
- Не искам да слушам това! Можеш ли, да ми го обясниш?!
Утре е моят...
- Кой тук е родител?! Кой е по дяволите тук родителят?!
Аз.
- Уили, стой в чакалнята!
Аз.
- Много съм притеснена от всичко това.
Луси, не съм очаквала това от теб.
Госпожо Калгров, аз...
Мога да си представя, какво си мислите.
Но, искам да ви попитам нещо?
Ако нормален родител, вижда как детето му страда,
и иска да е със него, няма ли да пожелае още няколко минути да бъде с него.
Не, не, изслушайте ме! Tази госпожица трябва нещо да разбере!
Има нещо много важно, относно бащата...
- Да, права сте...
Аз ако бях на ваше място...
Щях да се замисля сериозно... преди да използвам това в съда.
Това заплаха ли е?
- Не! Toва е...
Молба.
Моля ви, дайте му шанс.
Просто, моля ви за още една последна възможност.
Луси! Кажи "Довиждане". Вече е време.
Уили! Време е да се връщаме вкъщи!
Уили!
O, не! Уили! По дяволите! Уили!
Моля ви, не ни изоставайте. Toва беше моя идея.
Моля ви. Моля.
Вдигни дясната си ръка.
Заклеваш ли се да говориш истината, цялата истина и само истината.
И Бог да ти помага?
- И Бог да ми помага.
Разбрах, че си навършила 7 години тази година.
Toва е много вълнуващо.
- Всеки остарява, няма нищо особено.
Какво получи за рождения си ден?
Още не съм разопаковала подаръците си.
Така ли? Защо?
Всъщност, ги отворих.
Получих албума "Help", специално издание.
Извинявайте...Много съм объркан.
Мислех, че не си разопаковала подаръците си, защото си избягала от празника,
тъй като твоя приятел е издал на всички, че си му признала, че си осиновена.
Никога не съм казвала такова нещо. Защо ще казвам това?
Защо, тогава твоят приятел ще приказва така, ако не си го казвала?
Децата лъжат през цялото време.
Луси, помни, че говориш под клетва.
- Знам.
Точно така.
Да, и ти знаеш какво значи това, нали?
- Знам.
Тогава, като казваме истината, кажи, къде беше миналата нощ?
В леглото си, в къщата на Вастерс.
Ако ти не кажеш истината, аз ще го направя.
Татко ти те е отвлякъл миналата нощ.
Възразявам! Отвлякъл?
- Приема се.
Хей, млада госпожице! Трябва да казваш истината!
Лъжеш, защото се страхуваш?
- Възразявам! Поставя думите в устата и.
Приема се.
Придържайте се към въпросите, господин Търнър.
Разбирам, че се страхуваш да кажеш истината, за да не нараниш чувствата на татко си.
Татко е тук. Можеш да кажеш истината.
Не е ли това самата истина, укрита много дълбоко в теб.
Ти знаеш, че се нуждаеш повече от това, което той може да ти даде?
Всичко, което искам е да бъда обичана.
Къде отиде тя?!
Моля те, Боже...
Моля те, Боже...
Моля те, Боже...Моля те, Боже...
Неговите задължения се състоят да ходи между масите, да допълва захарниците.
Да.
- Да мете цялото заведение?
- Да.
Това ли са всички задължения на господин Доусън?
Защото, той няма необходимите умствени способности, за да обслужва касата или даже да направи чаша кафе?
Ако говорим за това, разговарях със Сам за аванс,
който ще получава от следващата седмица.
- Ура, за мен!
Благодаря, Джордж!
- Благодаря, Джордж, това е много мило.
Сега, след 8 години работа, най-накрая ще може да прави кафе.
Което, със сигурност ще помогне на Луси.
- Възразявам!
Когато ви задам въпроса?
- Ще отговоря с едно изречение.
Кратко и трогателно.
- Да, да. С едно изречение, кратко и трогателно.
Тим Кери е бил сладък травестит в анимационно филмче за Роки.
Да повторим. Съвсем кратко.
Появил се е в 70-те години...
- Ани!
Тук си! Ти дойде!
Той е един от моите любими актьори...
Освен, че сте кръстница на Луси, вие сте и нейна учителка по пиано?
Да.
И...
- Ани наистина прекрасно свири на пиано.
Наистина, Ани.
Сам. Сега е ред на Ани.
Вие имате Майсторска степен от музикалното училище Джулиард?
Сума Гум Лауд.
Извинявайте.
Госпожо, Касъл. През цялото това време от когато го познавате,..
съмнявали ли сте се в способностите му на баща?
- Не. Никога.
Никога?
- Никога.
Погледнете Луси. Тя има силен характер.
В същото време проявява истинско разбиране към хората.
Към всякакви хора.
Знам, че си мислите, това че е умна, няма нищо общо с него.
Но това е благодарение на него.
Значи вие не се притеснявате за бъдещето на Луси?
Не, притеснявам се.
Аз...
Аз...
Притеснявам се през цялото време.
Аз...се притеснявам,..
че ако я разделят с баща и,..
ще отнемат много важна част от самата нея.
И се притеснявам, че ще се старае през целия си живот,..
да запълни тази празнота.
Благодаря, госпожо Касъл.
Нямам повече въпроси.
Благодаря, че дойде днес, Ани.
Няма за какво, Сам.
Сам умее ли да събира?
- Да.
A да умножава?
- Още се учи.
Какво...Какво значи това? Не може даже да умножи 2х2?
Не знам за вас, господин Търнър,..
но моите спомени за родителите ми,..
нямат нищо общо с таблицата за умножение, или големите букви.
По телевизията показаха как един камион се блъсна в сградата на Общината и се подпали.
Сам.
- Гледах това на 5-и канал. Репортаж за перуките.
И господин Търнър е изгубил своята перука.
- Благодаря, господин Уайли.
Сигурен съм,..
че той постоянно ви търси и ви задава въпроси.
Да. През цялото време.
Последният път дойде да ме пита, дали да използва Биз или Клоракс,
за да изчисти тревата от футболния екип на Луси.
Биз.
- Биз.
Биз.
- Добре.
А, когато Луси навлезе във възрастта на пубертета.
Какво ще стане тогава?
Как ще и обясни деликатните теми, който се отнасят до развитието на младите момичета?
Мога да си представя, колко чувствителност,..
вие можете да вложите в тази деликатна тематика, господин Търнър.
Или който и да е баща по тази тематика.
Вие много пъти сте имали възможност да наблюдавате бащи, така ли?
Възразявам!
- Като се има предвид, че госпожа Касъл не напуска стаята си,..
извинявам се, но не знам от колко време е така...
Това сигурно е оставило трайни следи в преценката й за действителността.
Отхвърлям възражението. Отговорете на въпроса.
Живях в нормалния свят 28 години,..
и съм имала възможност да наблюдавам много различни бащи.
Какво ще кажете за вашият баща?
Госпожо Касъл,..
понеже ми се струва, че сте експерт в отношенията между бащи и дъщери...
Простете, госпожо Касъл, трябва да чуя отговора ви.
Какво ще кажете за баща си?
Какво ще кажете за баща си?
Добре. Възразявам!
- Извинявайте, господин Доусън.
Възразявам! Добре!
- Добре. Отхвърлям!
Край...
- Отхвърлям!
Отхвърлям!
- Господин Доусън! Седнете!
Отхвърлям!
- Господин Доусън!
Господин Доусън! Седнете!
Бащата на Ани тук няма никакво отношение!
Добре, добре. Тогава...
За Сам утре ще е много важен ден. Ще седне на мястото за свидетели.
Трябва малко да поработим над това, за да бъде така полезен, както бяхте вие.
Да. Защото аз искам да съм така полезен, както беше ти, Ани.
В Поршето дръжката за отваряне е малко скрита зад това там.
Така че, ако не можете да я намерите...
- Не!
Добре.
- Мисля, че Ани още не е готова да излезе.
Добре. Ще я почакаме малко.
Дом.
- Избирам "Офис".
Дом.
- Избирам "Офис".
Дом! По дяволите!
- Избирам "Доктор Слоун".
Вече съм готова.
Добре. Прекрасно. Сам?
Ани е готова.
Сам...? Сам?
Уха!
Тук има една много уютна стаичка. Долу.
"Какво бъдеще ще имат нашите деца..."
Здравей, Уили, къде е татко ти?
- Познай.
Не искам да познавам. Къде е?
- A къде беше миналата вечер?
Работи до късно.
- Позна.
Каза ли кой ще се грижи за теб?
Ти, обаче ти каза, че също ще работиш до късно.
Работя до късно.
Как ти мина деня?
- Трябва да работиш, така че отивай да работиш.
Ало?
Къде си? Чакам те от един час.
"Даже нямаме светлина. "
Здравей.
- Здравей.
Не, няма! Какво значи това, по дяволите?!
Ти беше на втора линия.
Не чувам да си на магистралата.
"A някои светлини са като морзовата азбука".
"И какво казват те? "
- Опасност.
Робинсън е в опасност.
Тук ли си.
Ще дойдеш ли да гледаме филм. Сега ще бъде най-хубавия момент.
Стана късно. По-добре да се залавяме за работа.
Уили.
Време е да се приготвяш за лягане.
Уили! Време е да спиш!
Добре. Нашата стратегия се състои в това, агресивно убеждаваме съдебните заседатели.
Ще те попитам, как се приготвяш, за да помагаш на Луси с уроците.
Луси брилянтче, Луси диамантче...
Сам. Трябва да...Казах ти, че трябва да престанеш да казваш това.
Това те кара да изглеждаш глупав.
Добре, добре, добре. Опитай още веднъж.
Ще кажеш, че ще и намериш учител, а тогава аз ще те попитам, как ще му платиш?
Може ли по-бавно?
Защо така бързаш?
- Вече сме повтаряли това милион пъти.
Да.
Намерил си й безплатно място в "Християнската Организация на Младите Жени" - ХОМЖ.
Но аз не съм направил това, а ти.
Можеш ли...
Можеш ли да схванеш концепцията...
Правна манипулация? Това не е лъжа!
Малко почнали ли да схващаш, тук или там?
Не.
Ти си щастливка, че можеш да си играеш с Уили, когато си поискаш.
Той не иска да играе с мен.
Иска.
Иска, иска, иска.
Може да си мисли, че ти не искаш да играеш с него.
Това е смешно! Разбира се, че искам!
Почна ли да схващаш?
Вчера след работа обикалях до 9:30 да търся това...
странно...
Тротинетка.
- Викаш.
Какво те накара, да малтретираш това момче у вас?
Не съм малтретирал това момче и ти го знаеш, Рита.
Сам, аз сега играя г-н Търнър, нали помниш?
Когато те погледна, пак ще избухна в смях.
Добре.
- Добре, господин Търнър.
Добре, аз съм господин Търнър.
Става ли.
- Добре.
Но се опитваш да излъжеш някой, нали? Сега Луси по-умна ли е от теб?
Да.
- Сега сам се провали. Трябва да направиш нещо повече.
Мисля, че е, как да кажа, също толкова умна.
Какво значи това?
Познавам линиите на автобусите по-добре от нея.
Това прави ли те също толкова умен?
Нали всеки родител иска неговото дете да бъде умно?
Това е истина, но тук става въпрос, че на 7 години Луси вече е по-умна от теб.
Но в някои моменти, понякога, аз съм по-умен от нея, така мисля.
Сам! Ти трябва да си уверен в това!
За някои неща тя...
За някои неща аз съм по-умен от нея.
За някои неща аз съм по-умен от вас, господин Търнър.
За някои неща аз съм по-умен от вас, съдия Макниили.
Успокой се! Намали темпото.
Добре. Добре.
Искаш ли бонбонки?
Това е на мъжа ми.
Никога не съм мислила, че си висок колкото него.
Премери го.
Ще се обърнеш ли на другата страна?
- Преоблечи се там.
Не бях сигурен как точно да завържа това?
Зле ли изглеждам?
Не.
Изглеждаш много елегантен.
Добре.
Първо кръстосваш...
след това...
се връзва цялото...
и на горе...
до шията...
а след това...
се дърпа нагоре...
до края...
А, да. Да.
Днес е твоят голям ден, старче. Ще правиш кафе.
Готов ли си?
- Благодаря, Джордж.
Няма за какво.
- В колко часа трябва да бъдеш в съда?
Трябва да са две.
Две с карамел. Това е чудесен избор.
Два пъти капучино. Вече пристигат.
Две портокалови, мока капучино.
Две с карамел....
Извинявайте, ще повторите ли още веднъж.
Всички днес са много жадни.
O, Боже!
Старая се колкото мога, най-бързо!
Но, аз не мога да чакам цял ден?
Днес ще бъде добър ден.
- Това ще ми отнеме само няколко минути, a не цял ден.
Знаеш ли, добре. Остави! Благодаря.
Сам! Трябват ми още чаши.
Добре, с ванилия. Извинявайте.
Извинявайте.
Добре. Аз наистина много бързам.
Така добре ли е? O, Боже!
Ще желаете ли нещо друго?
Сам, трябват ми още подправки.
Бързо, много бързо!
Старая се колкото мога!
O, Боже!
Това трябва да се изключи!
Защитата не се...
- Ваша милост, сигурна съм, че ще дойде всеки момент.
Това е много важен ден за господин Доусън.
Тук съм! Тук съм!
Извинявайте!
- Ваша милост, мога ли да поговоря с моя клиент?
Побързайте, госпожо Харисън.
Какво е станало, по дяволите?
- Закъснях ли?
Каква е тази миризма?
- Да.
Мента?
- Стана...
Миксера избухна!
- Сам, погледни ме. Погледни ме!
Успокой се, защото Луси се нуждае от помощта ти.
- Да. Луси се нуждае от помощта ми!
A ние се нуждаем от вас, г-жо Харисън.
Ще отида сега там, защото е мой ред.
- Отивай и седни!
Как ще платите за частните уроци?
Да. Има една програма, която се нарича ХОМЖ.
И Луси може да участва в тази програма.
Замисляли ли сте се някога, дали няма да е по-добре за Луси,..
ако живее с някое друго семейство, а вие да можете да я посещавате, когато пожелаете?
Не. Не мисля, че това е добра идея.
Защото...Защото другите родители не познават Луси.
A аз я познавам, Луси, защото съм и баща.
Разбирате ли?
Така че мисля, че ако те искат да се видят с нея, могат да дойдат в нашият дом,..
да я посетят. И съм абсолютно сигурен в това.
Абсолютно съм сигурен, да тази идея.
Защото Луси е моя.
Защо?
Добре. Помните ли, когато Пол Макартни написа песента "Мишел".
A след това написа само първа част. Aни ми каза това.
A след това даде тази първа част на Джон Ленън и той е написал другата част в която се казваше:
"Обичам те, обичам те, обичам те."
И Ани ми каза, че нямаше да бъде такава песента без тези думи.
И точно затова, целият свят плака, когато Бийтълс се разпаднаха на 10 април 1970 година.
Нямам повече въпроси.
Значи, родителите ви са ви изпратили в приют?
След като майка ми... Майка ми се разболя, нали ме разбирате.
Тогава аз трябваше да отида в приют, когато майка ми се разболя.
A какво е станало с баща ви? Къде е бил той?
Да, него го нямаше, когато съм се родил.
Избягал е когато съм се родил.
Да.
Значи, може да се каже, че хората в приюта са били твоите родители.
Отнасяха ли се добре с теб?
- Някои да,..
някои, не. Някои, да.
Биеха ли те?
- Да. Понякога ме биеха. Понякога, да.
Така, както сте ударили приятеля на Луси на рождения ден?
- Възразявам!
Това противоречи на фактите и доказателствата. Никой никого не е удрял.
Да го наречем силно блъсване.
Тогава...
Вие...На кого се възхищавате?
На кого искате да приличате като баща, възпитаващ Луси?
Да приличате на шефа на приюта, на възпитателите или на директора?
Не. Не и на г-н Уайтхед, не. Не на него.
На кого тогава?
На кого?
На самия себе си.
Аз се възхищавам на себе си като баща.
Господин Доусън, вие...
Вие имате способностите на... седемгодишно дете.
Защо сте така сигурен, че имате качества, да бъдете добър баща.
Вашето потекло, коефициента на интелигентност, вашите приятели,
който, даже не могат да свидетелстват във ваша полза!
Възразявам! Много сложно изречение!
- Да, моите приятели.
Възразявам!
- Отхвърлям.
Те обичат Луси, разбирате ли.
Независимо от това, че Рита каза, че те не са достатъчно умни, за да свидетелствуват.
Те обичат Луси!
- Да, аз обичам Луси.
Да.
- Обичаме я.
Независимо от това, че Рита каза, че можете да ги направите на пух и прах.
Г-н Доусън, сега вашият адвокат прави възражение,..
да не отговаряте на този въпрос.
Вие даже не можете да спазвате простите правила, на които бяхте свидетел тук, идвайки ден след ден.
Възразявам!
- Защо смятате...
Ваша светлост, възра...
- Отхвърлям.
Защо смятате, че можете да възпитавате седемгодишно дете,
десетгодишно, тринадесетгодишно?!
Това значи...Знаете ли какво означава това?!
Г-н Доусън, трябва да бъдете 6 години по-зрял от това, което сте сега!
Защо си мислите, че можете да правите това?
Защо си мислите, че можете да правите това?
Защо си мислите, че можете да правите това?
Да...
Да...
Аз...
Прекарах много време, разбирате ли ме...
Мислейки за това, как се прави това. Какво е да бъдеш добър родител.
И става дума за постоянство.
И става дума за...
търпение...
И става дума за изслушване...
И става дума за това, и става дума за преструване, че се изслушва, когато вече не можеш да слушаш.
И става дума за любов, както тя каза, разбирате ли.
Защото Били живее с мен в...
И аз правех всичко, което беше по силите ми...
И той не е идеален...
И аз не съм идеален родител...
И понякога не съм достатъчно търпелив, забравям, че той е само дете...
Но...
Ние се научихме да живеем заедно.
И се обичаме...
И ако вие развалите това...
Toва ще бъде...
Това ще бъде нео...
Какво исках да кажа?
Необратимо.
- Да!
Да. Да.
- Да!
Джоан, не правете това, моля ви...
Не правете това за втори път, не на него...
Да.
A след това Мерил Стриип не можеше даже да погледне Дъстин Хофман.
"Престъпление против престъплението".
- "Престъпление против престъплението".
Да!
- Да. Да благодарим на господин Уайли за този коментар.
Ваша милост, моят, клиент е много изнервен. Моля за почивка.
Не смятам, че ми трябва някаква почивка.
- Предложението се отхвърля.
Продължете с вашия свидетел, господин Търнър.
Господин Доусън...
Много е трудно, знам че е много трудно...
- O, да!
Да разберете за какво говори в повечето случаи Луси.
Да? Вярно ли е това?
- Не.
Не? Значи ли това, не?
- Да.
Какво, не?
- Господине...
Аз...
Не знам точно със сигурност.
Извинявайте, г- Доусън, не знаете ли?
Аз не...Да!
Да.
- Добре, да!
Да, да. Не знаете ли?
Да? Не знаете, нали?
Как да възпитавате дъщеря си, нали?
Възразявам! Това не са въпроси! Това са атаки!
Отхвърлям.
Аз съм бащата на Луси.
- Не, вие сте...
Разбирате ли, аз съм и баща.
- Наистина ли?!
Аз не говоря за това, че сте направили дете на някоя бездомница!
Възразявам! Ваша светлост...
- Моля, преминете към въпроса, г-н Търнър.
Да
- Въпроса е такъв...
Ако...
Ако толкова обичате дъщеря си...
Толкова много, колкото ни казвате...
И знам, че е така...
Не смятате ли, че тя заслужава много повече?
Не си ли задавате всеки ден, дълбоко в душата си този въпрос?
Възразявам! Много сложно изречение!
- Добре! Да!
Беше ли това...извинявайте... Беше ли това "Да"?
Да. Мисля, че Луси заслужава всичко, разбирате ли. Да, дълбоко в душата си!
Мисля, че заслужава всичко.
- Това е истина.
Да. Добре.
- Това е истина!
Да, това е истина!
- И...
Ще се съгласите с всички тук,..
че не можете да и го дадете.
- Да, добре, да!
Не можете да и го дадете!
- Да, може всички да сте прави!
Да. Може всички да сте прави, за това, разбирате ли. Добре.
Тогава, стига за днес, става ли? Стига за днес, става ли?
Стига, стига, стига за днес, става ли?
Искам да спра още сега! Става ли?
Искам да спра още сега!
Това е краят за мен!
Твоят учител ми каза, че си страхотна артистка.
Може би тогава...
- Днес ще идва татко.
Да.
- Отивам да си отворя подаръците.
Сигурно си много развълнувана!
Защо просто не отидете някъде и не направите нещо?
Добре.
Сам, аз съм!
Отвори!
Нямам време!
Трябваше да се явиш на първата среща за оценяване и аз излязох по-рано от работа, за да бъда там.
A къде беше ти, по дяволите! Отвори вратата!
Сам, отвори тази проклета врата!
Ако не искаш да я отвориш, аз се махам оттук!
Отложих си упражненията, аз...
Зарязах приятелите си...
Изпратих детето си с баща му да лови риба, за да поработя с теб.
A ти, даже не искаш да ми отвориш тази проклета врата!
Прекрасно! Край! Вече ме няма!
Сам, мога ли да вляза?
Сам?
Тук няма място. Тук няма, няма място тук.
Така ли, добре. Аз живея в източната част.
Нямам нужда от много място.
Правя така, че всичко става трудно, за всички.
Затруднявам всичко за всички.
Сам...
Мога да си отида.
Но трябва да ми обещаеш, че следващата нощ е наша.
Трябва да ме пуснеш.
Моля те.
Сам?
Ето те.
Сега виждам тези добри очи.
Джордж ми каза, че ти...
Имаш нужда от почивка.
Всъщност аз вече не искам да работя там. Защото там има много хора.
Добре, тогава...
Може да ти намерим някоя по-спокойна работа, защото...
Нали помниш, че това беше едно от условията на съдията, да печелиш повече пари.
Трябва да имаш постоянни и големи доходи, за да можеш да си купиш нов апартамент.
Луси трябва да има своя стая, когато си я върнеш.
Но Луси не може да живее вече тук, защото Луси вече няма нужда от мен.
Тя вече има ново семейство.
И вече няма нужда от мен.
- Така ли ти е казала?
Защото знам, че е така. Защото аз просто го знам.
Ами...
Това е първото най-глупаво нещо, което съм чула някога да казваш.
Сам...Можеш да си върнеш Луси.
Съдът може да преразгледа делото.
Но, Сам...
Ти трябва да се бориш за нея!
- Но аз се старая, старая се толкова много!
Постарай се повече!
- Но ти на знаеш, не знаеш!
Не знам какво?!
- Не знаеш как е!
Когато се пробва и пробва, пробва и пробва,..
и не се постига нищо!
Защото...защото ти си се родила идеална, a аз съм се родил такъв.
И ти си идеална!
- Така ли мислиш?
Хората като теб не знаят.
- Хората като мен?
Хората като теб не знаят, какво значи да си наранен.
Защото ти...нямаш чувства. Хората като теб нищо не чувстват!
Мислиш, че си единственият човек на света,..който страда?
Ще ти кажа нещо за хората като мен.
Хората като мен се чувстват толкова объркани и нищожни.
И отвратителни...
И непотребни...
Хората като мен имат мъже, които им изневеряват с...
много по-идеални от мен.
Хората като мен имат синове, които ги ненавиждат!
И крещят, крещят такива лоши неща...
на седемгодишно дете, защото не иска да се съблича и да си ляга да спи!
И тогава той ме гледа...
С такава злоба и...
Тогава го ненавиждам.
Знам, че те подведох. Знам, че те разочаровах.
Знам, че заслужаваш нещо по-добро. Затова отивай в този шибан съд!
Всяка сутрин, когато ставам съм объркана.
И нищо не се получава!
Оглеждам се около мен, всички като че ли успяват.
Но аз...не мога.
Независимо колко много се старая.
Някак си...
Никога няма да бъда достатъчно добра.
Ти си достатъчно добра, ти си...
много повече от добра.
Всички бихме искали да бъдем такива като теб...
Не ходи в тревата.
Добре, тръгвайте. Тръгвайте.
Внимавай кученце.
Добре, банда. Внимавайте, тук има рисунки!
Внимавайте за хубавите рисунки!
- Сам, дошъл си по-рано.
Да, през цялото време имах зелени светлини.
Когато идвах насам, всички светофари бяха зелени.
Знаеш, че има причини съдът да направи график за посещенията.
Престани да идваш тук.
Луси започна целия си живот наново.
- Искам да си я върна.
Знам, че мога да си я върна.
- Ами, това не зависи от мен.
Но ще ти кажа само едно. Ще направя всичко, което зависи от мен,..
за да предпазя това момиченце да не бъде повторно наранено.
На кой са тези кучета?
- Това ми носи допълнителни доходи.
Това ми носи допълнителни доходи, защото мия, извеждам и храня тези кучета.
Казаха ми: "Доусън направи всичко, за да удовлетвориш техните кучешки нужди".
Ще доведа дъщеря ти.
Дръжте се като джентълмени, защото Луси сега ще дойде.
A първото впечатление е много важно.
Здравей.
- Дори веднъж не дойде!
Не се обаждаш!
Забрави ли за мен? Как можа да ме забравиш?!
Не, не съм те забравил. Никога няма да те забравя.
Ненавиждам те! Ненавиждам!
Можеш ли поне за малко да престанеш да ми се сърдиш,..
защото бих искал да ти кажа нещо, става ли?
Става ли? Защото, миналата нощ ти писах писмо.
И си мислех за толкова думи, и писмото стана много дълго.
Но тогава кученцето настина. A след това...
Казах: "Луси, извинявай. Може да съм наранил чувствата ти."
"И мислех..."
"Мислех за теб през цялото време. И аз..."
"O Луси на люлката, Луси в училище, Луси в небето,"
"Целуваща и прегръщаща татко си. И накрая - Обичам те - като в песента."
"Накрая - Обичам те - като в песента."
Разбираш ли?
Разбираш.
Здравей Са...Господин Доусън.
Здравейте, госпожо адвокат.
Ще тръгваме ли?
В най-скоро време господин Доусън, ще разшири своите възможности.
Ще участва в окръжни организации, ще наеме частни учители и...
Мисля, че е важно да се знае,
че семейството ще предприеме процедури по осиновяване.
Отделът "Децата и Семейството", както и аз напълно подкрепяме тяхното искане.
Това е краят.
Сам, даже...Има една възможност,..
за която никога не сме разговаряли.
Аз...
Знам, какво преживя в последно време, когато беше свидетел.
Въобще не ми хареса това.
- Ами...
Можем да дадем на семейството попечителство...
A след това...след това... Можем да се опитаме...
да се борим за...
колкото се може по-дълго време за посещения, и това ще изглежда като...
Права над детето и за двете страни.
Сега казваш...
Казваш, че нямам шанс, това искаш да кажеш!
Не, не. Не казвам, че нямаш шанс.
Да, но знаеш че е така. Така казваше и миналия път, а виж до какво доведе това.
Не, но Рита каза, че тя не мисли, че аз нямам шанс.
Тогава ми кажи, че имам шанс!
O, Боже! Сам, момчета.
Днес е видео вечерта у нас, a мен даже ме няма там!
Млъкни...
- Сам, идваш ли с нас?
Защото...Добре.
Трудно ми е да ви го съобщя. За мен това е много трудно.
Но, смятам да остана тук и да изям десерта си с Рита.
И няма...И нямам намерение да идвам на видео вечерта днес.
Какво?
Това можеше да се очаква. Знаех си, че това ще стане.
Сам, можеш да отидеш със своите...
- Казах не, Рита.
Знам, но ако искаш...
- Искаш ли да отида, Рита?
Не, не. Не искам...Не искам да ходиш, но можеш да отидеш, ако желаеш.
Чудесно.
- Чудесно.
Чудесно!
Довиждане, Рита. Ако искаш да дойдеш на видео вечерта, ще ни бъде много приятно.
O, благодаря, Джо.
- Чао, Джо.
Защото ти ядеш...
Ядеш бавно, това е добре.
Защото е добре да се дъвче.
Даже, ако това са палачинки.
Добре...Добре...
Това е място за срещи, място за срещи.
Място за срещи.
- Добре.
Защото...
Защото ти...
Трябва да напуснеш мъжа си.
Сам...
- Да, a аз трябва да си върна Луси. Добре?
Да.
Трябва...
- Когато се общува...
В отношението към клиента, винаги бъди учтив.
И не бъди фамилиарен.
Защото, аз мога да бъда твой приятел...
Благодаря.
- Моля.
Но ти трябва да напуснеш мъжа си.
Бракът ми не е толкова лош.
Да.
Само че...
Само че...
Аз никога не съм могла да задържа нещо за по-дълго.
Татко?!
Здравей! Какво правиш тук?
Живея тук.
- Какво имаш предвид?
Точно така, живея тук, да.
- Живееш тук?
Толкова близко до мен?
- Да. Исках...Защото исках да бъда...да бъда близко.
Защото исках да съм близко до теб.
Така че живея, така че живея тук. Искам да знаеш, че съм в 9 апартамент.
И номер 9 е същото като 9-ти октомври, когато се е родил Джон Ленън и също се е родил неговият син...
Също на 9-ти октомври.
- Джон се е запознал с Йоко, ноември.
Да. И майка му е живяла в номер 9...
Номер 9 в Ню Касъл в Ливърпул.
- В Ню Касъл има 9 букви и в Ливърпул също.
Да. Добре...
Мога ли да поговоря с татко ти?
- Добре.
Сам...
- Сега си момиче-скаут!
Това добре ли е?
- Да! Това е много добре!
Погледни ми значката.
- Да! Много добре ти стои.
Благодаря.
- Ти ще бъдеш чудесно момиче-скаут.
Сам. Трябва да поговорим.
Какво правиш? Искаш да се сближиш с нея, като се преместиш да живееш по-близо?
Трябва да и дадем някакъв избор.
- Да.
Остана седмица до делото.
Да...
Защото...
Искам да минавам покрай нея и да я виждам от автобуса...
Винаги съм я гледал от автобуса.
- Наистина разбирам...
Но трябва да помислим за нея. Затова, кое е най-добро за нея.
Да, кое е най-добро за нея е най-важното нещо.
- Точно така.
Да.
Това кученце още ли има хрема?
- Да, но кученцето се чувства вече по-добре.
Това е добре.
Мога ли да си купя малко бисквитки от теб?
- Добре. Струват 3, 25.
Трябва да отложим това за по-късно, защото трябва да тръгваме...
Заповядай.
- Благодаря.
Мога ли да я прегърна за довиждане?
- Разбира се, че можеш да я прегърнеш.
Чао, Чао.
Добре. Това наистина беше чудесно да те видя.
Татко! Татко!
Знаеш ли, че Уорън Г. Хардинг е бил 29-ия президент на САЩ?
Запомни го, 29-и президент. В случай, че съдията те попита.
Какво правиш тук?
- Мъчно ми беше за теб.
Можеше нещо да ти се случи.
- Нищо не ми се случи.
Много е студено a ти не си облечена в подходящи дрехи, за да те топлят.
Здравейте.
- Какво...
Не е могла да заспи, затова сигурно е дошла в моята къща.
Дай ми детето.
- Дай ни Луси.
Ела тук.
- Аз ще я занеса.
Понякога, когато я почешеш по коремчето, a след това и разкажеш приказка,
и й дадеш половин парче сладкиш от ИХОП, тогава заспива.
Когато не може да заспи.
- Ще се справим, Сам.
Да.
- Добре. Лека нощ.
Лека нощ.
Можеш да си вървиш вкъщи.
- Да.
Пеперони, това е чудесен избор.
Здравей!
Татко!
Татко!
Хей, Луси?
Луси, ела тук.
Скъпа...
Искаш ли да си хапнеш нещо?
Да изядеш половин парче сладкиш от ИХОП?
Разбирам, че искаш да се срещнеш с татко си.
И аз наистина не искам да ти забранявам това.
Нали? Наистина, не искам да го правя. Искам да знаеш това.
Така че, когато искаш да се видиш с него, просто ми кажи.
Когато и да пожелаеш да го видиш, без значение по кое време е.
Но трябва първо да го обсъдим.
Искаш ли да си хапнеш?
Благодаря.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Лека нощ.
Дръжте се прилично.
Здравей! Много се радвам да те видя, Уили. Здравей!
Здравей!
- Здравей, Сам.
Радвам се да те видя.
- Здравай.
Здравей. Трябва да затворим вратата, защото кучетата могат да избягат.
Уха.
Мъжът ми остави това, когато се изнесе.
Благодаря, Рита.
Добре. Сега да видим. Да проверим.
Първа утре ще свидетелства Ранди.
A след това ти.
Те са много приятна двойка.
Тя е симпатична и имат хубава къща, и е умна.
Сам, притеснена съм. Понякога се притеснявам.
Притесняваш се, защото си направила нещо лошо?
Не...
Притеснявам се, че се възползвах от нашата връзка повече, отколкото ти.
Не...
Не, не, не.
Имам адвокат, който никога не губи.
Това съм аз
- Да.
И мениджъра в Пица Хът ще свидетелства.
И ще го направи добре.
- Точно така.
И...
Aни каза, че...
Джордж, казаха, че... Джордж Харисън не е могъл, не е могъл...
Той не е могъл да пише песни...
Но после е написал "Here Comes The Sun".
И тя каза, че това е била една от най-хубавите в албума "Abbey Road".
Джордж винаги е бил моя любим бийтълс
- Да..
Да.
Здравей. Всичко е наред, тя е добре. Нищо не се е случило.
- Да, знам, че всичко е наред...
Заспа в колата.
И аз...Исках...
Да и кажа да се върне...
И да поговоря с нея в...
В нейната стя...
Знаеш, че аз...
В стаята, която приготвихме за нея...
Защото, наистина исках да й направя уютна стая...
- Да.
Но се страхувах, че ще се събуди в нашият дом...
Аз ще си тръгвам вече...
Всичко е наред...
Трябва да ти се извиня...
Сам, защото аз...
Имах намерението да кажа на съдията,..
че мога да дам на Луси такава любов, каквато никога не е имала.
Но не мога да кажа това...
Защото бих излъгала.
Надявам се, че ти казваш това, което си мисля, че казваш.
Защото аз се надявам, че ти казваш това, което си мисля, че казваш.
Така е.
- Да. Добре. Да.
Довиждане.
Ще де видим утре в съда.
Запази ми място, Сам...
От твоята страна, става ли?
- Да, ще ти запазя място от моята страна. Да.
Довиждане.
- Довиждане.
Ранди.
- Да.
Ако ти кажа една тайна, че няма да се справя сам, ще кажеш ли на съдията?
Не, Сам.
Обещаваш ли?
- Обещавам.
Защото винаги съм искал Луси да има майка.
Винаги съм искал да има майка.
И се надявам, че ще намеря някой, който ще ми помага.
Някой, който има нужда от това. Някой, от когото тя има нужда.
И ти я учиш да рисува,..
защото аз мисля, че ти я учиш да рисува.
Благодаря, Сам.
Топката е на игрището!
Хайде, ритни я, Луси.
Много добре, Луси!
Да, да, да! Давай, Луси!
Давай, Луси!
Луси вкара гол!
Луси вкара гол, Рита!
Татко!
Ти си моята дъщеричка!