Gladiator (2000) (Gladiator cd2.srt) Свали субтитрите
а други, че не могат да се бият.
Всички така казват...
докато не излязат на арената.
Слушайте.
Убивай! Убивай! Убивай!
Забий това в плътта на другиго.
Това ще ти донесе техните апладисменти и любов.
А и ти...
и ти може да ги обикнеш...
заради това.
Накрая...
всички ще умрем.
За съжаление не можем да избираме кога...
но пък можем да изберем как да посрещнем края си...
за да ни запомнят...
като мъже.
Тези от дясно, извади щитовете!
Тези отляво, извади мечовете!
Убивай! Убивай! Убивай!
Окови ги по двойки- червено със жълто.
Следващият.
По-живо.
- Махай се!
- Никога не ще ни управляваш, Комоде!
Влиза в Рим като завоевател. Но какво е завоювал?
Дай му време, Гракх. Млад е още.
Мисля, че много добре би се справил.
Заради Рим, или заради теб самия?
Иди при майка си, Луций. На нея това ще и хареса.
Луций!
Майко!
Аве, Цезар.
Сенатори.
Рим приветства новия си император.
Верните ти поданици те посрещат с добре дошъл, Ваше Височество.
Благодаря ти, Фалконе.
А що се отнася до верните поданици, надявам се, че не струваха скъпо.
- Цезаре.
- Гракх.
Цял Рим се радва на завръщането ти, Цезаре.
Много проблеми изискват вниманието ти.
Тишина, моля! Тишина!
За да се ориентираш, цезаре, сенатът изготви поредица протоколи...
за да започнем да се занимаваме с множеството проблеми в града...
като начало - хигиената в Гръцкия квартал...
за да се борим с чумата, която надига глава там.
Така че, ако Цезаря-
Нима не виждаш, Гракх?
Точно тове е проблемът, нали така?
Баща ми прекарваше всичкото си време в изучаване на...
научни и философски книги.
Вечерите си прекарваше в четене на свитъци от сената.
А през цялото това време, народа беше забравен.
Но сената е народа, господарю...
избран е от народа за да говори от негово име.
Съмнявам се, че голяма част от народа яде богато като теб, Гракх...
или има такива прекрасни любовници, като теб, Гай.
Аз мисля, че разбирам собствения си народ.
Ами тогава може би Цезар ще има добрината да ни поучи...
изхождайки от огромния си опит.
Аз го наричам любов.
Аз съм техния баща.
Народът е мое дете.
Аз ще го прегърна и притисна до сърцето си.
Господарю, прегръщал ли си някога умиращ от чума?
Не, но ако отново ме прекъснеш...
уверявам те, че ти ще го направиш.
Сенаторе, брат ми е много уморен.
Дай ми списъка си.
Цезарят ще направи това, което Рим изисква.
Господарке, както винаги...
подчинявам се и на най-малкия ти жест.
Кой би се осмелил да ме поучава?
Има известна полза от сената, Комоде.
Каква полза? Те само приказват.
Трябва да бъдем само...
ти и аз...
и Рим.
И дума да не става.
Винаги е имало сенат.
Рим се е променил.
Необходим е император, който да управлява една империя.
Разбира се, но остави на хората техните-
Илюзии?
Традиции.
Войната на баща ми срещу варварите...
и той самият го каза - тя нищо не постигна. Но народът го обичаше.
Народът винаги е обичал победите.
Защо?
Той не вижда битките.
Какво го интересува него Германия?
Него го интересува величието на Рим.
Величието на Рим.
А какво представлява то?
То е идея-
величието.
Величието е виждане.
Точно така. Виждане.
Нима не разбираш, Люсила?
Аз ще дам на народа виждането за Рим, и заради това той ще ме обикне.
И скоро ще забрави скучните поучения на няколко сухи старци.
Аз ще дам на народа най-великото виждане в живота му.
Бяло и червено вино за вас.
Игри.
Игри в продължение на сто и петдесет дни.
По-умен е отколкото си мислех.
Умен.
Цял Рим би му се присмивал...
ако не го беше толкова страх от преторианската му гвардия.
Страх и удивление- силна комбинация.
Ти наистина ли мислиш, че хората ще се подлъжат от това?
Аз мисля, че той знае какво представлява Рим.
Рим е тълпата.
Покажи им фокуси и ще им отвлечеш вниманието.
Огнеми им свободата и те пак ще те аплодират.
Туптящото сърце на Рим...
не е мрамора в сената.
То е пясъка на Колизея.
Той ще им даде смърт...
и те ще го обикнат заради това.
Испанецо.
Нима не ви е забавно?
Нима не ви е забавно?
Нима не сте тук за това?
Испанеца! Испанеца!
Какво искаш?
Момиче?
Момче?
Викал си ме.
Да, извиках те.
Бива те испанецо, но не чак толкова.
Можеш да бъдеш великолепен.
От мен се иска да убивам, и аз убивам.
Това е достатъчно.
Това е достатъчно в провинциите, но не и в Рим.
Младият император...
е уредил поредица от зрелища...
за да почете смъртта на баща си...
Марк Аврелий.
Това ми си струва смешно...
тъй като именно Марк Аврелий-
мъдрият, всезнаещият Марк Аврелий-
ни закри.
И накрая, след като пет години едва свързвахме двата края...
в села гъмжащи от бълхи...
най-накрая се завръщаме там, където ни е мястото...
в Колизея.
О, трябва да видиш Колизея, испанецо.
Петдесет хиляди римляни...
които следят всяко движение на меча ти...
с копнеж очакващи да нанесеш смъртоносния удар.
Тишината преди да нанесеш удара...
И шумът след това.
Той се усилва.
Той се усилва като-
като буря...
сякаш ти самият си бога на гръмотевиците.
Ти беше гладиатор?
Да, бях.
Спечели свободата си?
Много отдавна императорът...
ме дари с един rudis.
Това е само един дървен меч.
Символът на свободата ти.
Той ме докосна по рамото, и аз бях свободен.
Ти познаваше Марк Аврелий?
Не казах, че го познавам. Казах, че веднъж ме докосна по рамото.
Попита ме какво искам.
И аз също искам да стоя пред императора...
като теб.
Тогава слушай мен.
Учи се ог мен.
Аз не бях най-добрият защото най-бързо убивах.
Аз бях най-добрият защото тълпата ме обичаше.
Спечели тълпата...
и ще спечелиш свободата си.
Ще спечеля тълпата.
Аз ще им дам нещо невиждано до сега.
Така че, испанецо, заедно ще вървим в Рим...
към кървави приключения...
и тоя блуден град ще ни кърми...
до като сме сити и дебели не можем повече да цицаме.
И тогава...
когато достатъчно мъже загинат...
може би ти ще се сдобиеш със свободата си.
Дръж. Вземи това.
Там някъде е тя-
моята страна...
моят дом.
Жена ми готви.
Дъщерите ми носят вода от реката.
Дали отново ще ги видя?
Мисля, че не.
Вярваш ли, че отново ще ги видиш след като умреш?
Да, мисля, че да.
Обаче...
аз скоро ще умра.
А те няма да умрат още дълги години.
Ще трябва да чакам.
Но ти би чакал?
Разбира се.
Виж...
моята жена...
и моя син...
вече ме чакат.
Ти отново ще ги видиш.
Но не още.
Не още, освен ако-
Не още.
Не още.
Ето. Ето го.
Излизай.
Мърдай! Мърдай! Излизай!
Радвам се да те видя отново, стари приятелю.
Донеси ми късмет.
Изобщо някога виждал ли си нещо такова?
Аз не знаех, че човек може да строи такива неща.
Спечели тълпата.
Влизай вътре! Мърдай!
Вътре!
Той спи толкова дълбоко защото е обичан.
Ела, братко. Късно е.
Аз ще превърна Рим в чудото на вековете.
Това е което Гракх и приятелите му не разбират.
Главата ми се пръска от всичките ми желания.
Изпий този тоник.
Мисля, че подходящият момент почти вече настъпи.
Бих могъл да обявя разпускането на сената...
по време на празненството в чест на баща ни.
Мислиш ли, че трябва да го направя?
Хората готови ли са?
Мисля,че сега трябва да почиваш.
Ще останеш ли при мен?
Още ли се боиш от тъмното, братко?
Още.
Винаги.
- Остани с мен тази вечер.
- Знаеш, че няма да го сторя.
Целуни ме тогава.
Спи, братко.
По-живо!
Вземи ме.
Хайде, стига толкова.
Императорът иска битки, а аз не искам да жертвам най-добрите си бойци.
Тълпата иска битки и императорът им дава битки.
- А на теб - Картагенската битка.
- Картагенското клане.
Защо не отидете в затвора и не изкарате всички просяци и крадци.
Направихме го.
Ако вие искате да погубите най-добрите гладиатори в империята...
тогава аз искам да ми се плати двойно.
Ще получиш толкова, колкото се пазарихме иначе ще развалим пазарлъка.
Не ти се харесва?
Тогава можеш да се върнеш обратно в кенефа откъдето се домъкна.
Касий, моля те! Касий!
Гладиаторе, ти ли си този, когото наричат испанеца?
Да.
Казаха ми, че си великан.
Казват, че с една ръка можеш да строшиш мъжки череп.
Мъжки череп? Не.
На момче - мога.
- Има ли хубави коне в Испания?
- Едни от най-хубавите.
Това е Аргенто...
а това е Скарто.
Конете ми.
Отнеха ми ги.
Харесваш ми, Испанецо. Ще викам за теб.
- На теб ти разрешават да гледаш игрите?
- Вуйчо казва, че това ме прави силен.
- Ами баща ти какво казва?
- Баща ми е умрял.
Господарю Луций, време е.
Трябва да си тръгвам.
Името ти е Луций?
Луций Вер, като баща ми.
Спускай!
Клавдий!
- Да?
- Още щитове!
Когато императорът влезе...
вдигнете оръжията, отдайте му чест...
и говорете в хор.
Обърнете се с лице към императора...
и не се обръщайте с гръб към него.
Идете и загинете с чест.
Аве, могъщи Цезарю!
Цезар! Цезар! Цезар! Цезар!
Ние, умиращите те приветстваме!
На този ден...
ние обръщаме поглед към героичното древност...
за да ви представим...
второто падане на могъщия Картаген!
В безплодната равнина Зама...
бяха непобедимите армии...
на варварина Ханибал.
Жестоки наемници и войни...
от всички диви народности...
отдадени на безмилостно
разрушение...
и покоряване.
Вашият император...
с удоволствие ви представя...
варварската орда!
Някой от вас служил ли е в армията?
Да. Аз служих с теб при Виндобона.
Ти ще можеш да ми помогнеш.
Каквото и да излезе от изхода...
шансът ни да оживеем е по-добър, ако действаме заедно.
Разбирате ли?
Ако действаме заедно, ще оживеем.
Императорът с удоволствие ви представя легионерите
на Сципион Африкански!
До смърт!
Убивай! Убивай! Убивай!
Близо един до друг!
Сгъсти се!
В шахматен ред! В шахматен ред!
- Скоро всичките ти мъже ще загинат.
- Нямате никакъв шанс.
Допри щитовете плътно! Стой нагъсто!
Задръж!
Задръж!
Всички заедно!
Браво!
Задръж!
Ниско долу! Ниско долу!
Да!
Хаген!
Тази колона при колесницата! Тази колона да остане с мен!
Бързо!
- Излез от там!
- Живо!
Максиме!
В колона по един! В колона по един!
Победихме!
Позабравил съм историята, Касий...
но нима не трябваше варварите да загубят Картагенската битка?
Да, господарю.
Прости ми, господарю.
Не, аз обичам изненадите.
Кой е той?
Наричат го Испанеца, господарю.
- Мисля, че ще се запозная с него.
- Да, господарю.
Ура за варварите!
Напред! На оръжие!
Хвърли оръжието!
Гладиаторе, императорът те вика.
Аз съм на услугите на императора.
Стани. Стани.
Заслужаваш славата си, Испанецо.
Не мисля, че досега е имало гладиатор, който би могъл да ти излезе на среща.
А този млад човек, за него ти си самият Хектор, или май беше Херкулес?
Защо героят не се открие и ни каже името си?
Нали имаш име?
Името ми е Гладиатор.
Как се осмеляваш да ми обръщаш гръб?
Роб!
Свали си шлема и ми кажи името си!
Името ми е Максим Децим Меридий...
командир на северните армии...
генерал на Феликсовите легиони...
верен слуга на истинския император, Марк Аврелий...
баща на убит син...
мъж на убита жена...
и аз ще си отмъстя, ако не в този живот, то в отвъдния.
На оръжие!
Да живее! Да живее! Да живее!
Стража, свободно!
Максим! Максим! Максим! Максим!
Защо той е още жив?
Не зная.
Той не би трябвало да е жив.
Това ме дразни.
Ужасно съм раздразнен.
Аз направих каквото се налагаше.
Ако Татко бе постигнал своето, империята щеше да се разпадне.
Ти нали осъзнаваш това?
Какво изпита, когато го видя?
Нищо не изпитах.
Нима той не те нарани жестоко?
Не повече, отколкото аз него.
Излъгаха ме в Германия.
Казаха ми, че е мъртъв.
След като ме лъжат, значи не ме уважават.
А след като не ме уважават, как изобщо могат да ме обикнат?
Тогава трябва да дадеш на легионите да разберат...
че тяхното предателство...
не ще остане безнаказано.
Горката ми сестра.
Не бих искал да съм на мястото на враговете ти.
Какво ще направиш?
От тук.
Богатите матрони плащат скъпо за да ги задоволяват най-храбрите шампиони.
Знаех си аз, че брат ти ще изпрати убийци.
Но не мислех, че ще изпрати най- добрия си убиец.
Максиме, той не знае.
Семейството ми беше живо изгорено и разпънато на кръст.
- Аз изобщо не знаех-
- Не ме лъжи!
Аз плаках за тях.
Така както плака за баща си? Така както плака за баща си?
От този ден насам живея в затвор от страх.
Да не можеш да оплачеш баща си, защото те е страх от брат ти.
Да живееш в ужас всеки миг от всеки ден...
защото синът ти е наследник на трона.
О, аз плаках.
Моят син...
беше невинен.
И моят син е невинен.
И моят син ли трябва да загине преди да заслужа доверието ти?
Какво значение има дали ти имам доверие или не?
Боговете те пощадиха. Нима не го осъзнаваш?
Днес видях как един роб става по-могъщ от Римския император.
Боговете ме били пощадили?
Аз съм в ръцете им, единственото, което мога да правя е да забавлявам тълпата.
Но именно това е властта.
Тълпата е Рим, и докато Комод има власт над нея, има власт над всичко.
Чуй ме.
Брат ми има врагове, най-вече в сената.
Но докато народът е зад него...
никой не се бе осмелявал да му се противопостави, докато не се появи ти.
Против него са, и въпреки това нищо не правят.
Има и политици, които са посветили живота си на Рим.
И най-вече един човек.
Ако успея да го уредя, ще се срещнеш ли с него?
Нима не разбираш?
Аз може да умра в тази килия през нощта или утре на арената.
Аз съм роб!
Какво мога аз да направя?
Този човек иска това, което и ти искаш.
Тогава него го накарай го да убие Комод!
Навремето познавах един човек...
благородник, с принципи...
който обичаше баща ми...
и баща ми го обичаше.
Този човек добре служи на Рим.
Няма го вече този човек.
Брат ти добре си свърши работата.
Позволи ми да ти помогна.
Да...
ти можеш да ми помогнеш.
Забрави, че някога си ме познавала...
и никога повече не идвай тук.
Стража! Дамата приключи с мен.
Максиме.
Ти си командвал легиони? Имал си много победи?
В Германия?
В много страни.
Генерале!
Името ти е прославено.
Той трябва да убие името ти преди да убие теб.
Да, в далечния край.
- Сенатор Гай.
- Добър ден.
Сенатор Гракх.
Не те виждаме често да се наслаждаваш на удоволствията на вулгарната тълпа.
Аз не се правя на човек от народа, Сенаторе...