Gladiator (2000) (Gladiator cd1.srt) Свали субтитрите
простирайки се от африканските пустини до границите на северна Англия.
Повече от четвърт от населението в целия свят живееше и умираше...
под владичеството на цезарите.
През зимата на 180-та г. сл. н. е...
12- годишната кампания на имп. Марк Аврелий...
срещу варварските племена в Германия наближаваше края си.
Едно-единствено последно препятст- вие стоеше пред победата на Рим...
и надеждата за мир из цялата империя."
"Г е р м а н и я"
- Г-не.
- Генерале.
Г- не.
Мършави и гладни.
- Все още нищо?
- Нищичко.
- Колко време вече го няма?
- Близо два часа.
- Ще се бият ли те, г-не?
- Скоро ще узнаем.
Редник, наредих ти да преместиш тези катапулти напред.
- Извън обсега са.
- Обсега е наред.
- Опасността за кавалерията...
- Е приемлива. Да?
Те казват не.
Спокойно! Спокойно!
Хората би трябвало да разберат, когато ги покоряват.
Ти би ли разбрал, Квинте?
А аз?
- Сила и чест.
- Сила и чест.
Като дам знак, смажете ги.
Зареди катапултите.
Пехотата, строй се за настъпление.
- Стрелците, готови.
- Стрелци!
- Стрела на тетивата!
- Стрела на тетивата!
Fratres!
Максиме!
След три седмици ще си прибирам реколтата.
Представи си къде ще бъдеш и то ще се сбъдне.
Не разваляйте строя. Стойте при мен.
Ако се окажете сами...
яздейки из зелени поля, с лице обляно от слънчева светлина...
не се безпокойте.
Защото това значи, че сте в Ели- сейските полета и сте вече мъртви.
Братя...
това, което правим приживе...
отеква във вечността.
Дърпай!
Дърпай! Дърпай!
Катапултите са в бойна готовност, г-не!
Стрелци, пали!
- Пали!
- Пали!
Стрелци, обтегни!
Пускай!
Пускай!
Сега, мъже, готови!
Не разваляй строя!
Обтегни! Пускай!
Пускай! Пускай!
Зареди!
Не разваляй строя!
Обтегни! Пускай!
Не се отделяй от мен!
Не се отделяй от мен!
Roma victor!
Roma victor!
Мислиш ли, че той действително умира?
Той умира от десет години.
Ако наистина не умираше не би ни повикал.
А може просто да му липсваме.
Ами сенаторите? Тях не би ги повикал, ако...
Мир, Комоде!.
От две седмици пътуваме и ме боли главата от непрестанните ти интриги.
Той вече е взел решение.
И ще го обяви.
Мен ще ме избере.
Първата ми работа...
когато-
е да го почета с игри достойни за Негово Величество.
За сега моята първа работа е да взема една гореща баня.
Ваше височество?
Изглежда, че почти пристигнахме, г-не.
- Господарю.
- Къде е императорът?
На фронта е, господарю. Вече деветнайсет дни.
Ранените все още пристигат.
Коня ми.
Господарю.
Целувка?
Отново доказа храбростта си, Максиме.
Да се надяваме, че ще е за последен път.
Няма вече с кого да се бием.
Винаги ще се намери някой, с когото да се бием.
Как да възнаградя най-добрия Римски генерал?
Пусни ме да си ида у дома.
А. У дома.
Отдават ти чест, Цезаре.
За теб е, Максиме. На теб ти отдават чест.
Пропуснах ли я? Пропуснах ли битката?
Пропусна войната.
Татко, поздравления.
Ще принеса в жертва сто бика, в чест на победата ти.
Задръж си биковете.
Почети Максим. Той спечели битката.
- Генерале.
- Ваше височество.
Рим те приветства, а аз те прегръщам като роден брат.
Прекалено много време измина, стари приятелю.
- Ваше Височество.
- Заповядай, Татко.
Хвани се за ръката ми.
Мисля, че е време да се оттегля..
Дотук беше славата на Рим.
Великолепна битка.
- Генерале.
- Още ли си жив?
- Още съм жив.
- Очевидно бог има чувство за хумор.
- Боговете очевидно те обичат..
- Валерий.
Обратно в казармата, Генерале? Или към Рим?
Към дома. Жена ми, сина, реколтата.
Максим, земеделеца. Все ми е трудно да си го представя.
Знаеш ли, кал се чисти по-лесно от кръв.
- Ето го и него.
- Ваше Височество.
Сенатор Гай, Сенатор Фалкон.
Внимавай с Гай. Като ти ги заговори едни такива медени...
че ще се събудиш един ден и само "Република" има да повтаряш.
А защо не? Рим бе основан като република.
Да, а в една република сената притежава властта.
Но естествено Сенатор Гай изобщо не е и помислял за това.
Ти на какво мнение си, Генерале? Император или сенат?
Предимството на военната служба е, че човек може...
да гледа врага право в очите, Сенаторе.
Е, с една армия зад теб, ти можеш далеч да стигнеш в политиката.
Предупредих ви. А сега ще ви спася. Сенатори.
Максим.
Ще ми трябват добри мъже като теб..
Как мога да Ви бъда полезен, Ваше Височество?
Ти си човек, който умее да командва.
Човек издава заповеди, подчиняват им се и битката е спечелена.
Тези сенатори обаче само сплетничат, карат се, ласкаят и заблуждават.
Максиме, приятелю, ние трябва да спасим Рим от политиците.
Мога ли да разчитам на теб, когато настъпи подходящия момент?
Ваше Височество, когато баща Ви ме освободи, смятам да се завърна у дома.
У дома? Е, никой не е заслужил това повече от теб.
Но не свиквай с удобствата. Не след дълго мога и да те извикам.
Люсила е тук. Знаеше ли?
Тя не те е забравила.
А сега ти си великият мъж.
Ако само се беше родила мъж.
Какъв цезар само щеше да станеш!
Татко.
Щеше да бъдеш силна.
Чудя се обаче дали щеше да бъдеш справедлива?
Щях да бъда такава каквато ти ме възпиташе.
Как беше пътуването?
Дълго. Некомфортно. Защо съм тук?
Имам нужда от твоята помощ. По отношение на брат ти.
Разбира се.
Той те обича. Винаги те е обичал.
И...
сега той ще има нужда от теб повече от всякога.
Стига с тази политика.
Да си представим, че уж ти си любяща дъщеря...
а аз добър баща.
Приятна илюзия, нали?
Добро утро.
Имам нужда от три коня.
Две! Три!
Четири!
Едно! Две!
Викал си ме, Цезаре?
- Цезаре?
- Кажи ми отново, Максиме.
Защо сме тук?
За славата на империята, господарю.
А, да.
Да, спомних си.
Видя ли тази карта, Максиме?
Това е света, който аз създадох.
От 25 години...
покорявам, проливам кръв, разширявам империята.
Откакто станах Цезар, съм преживял само четири години без война.
Четири мирни години от 20.
И за какво?
Аз донесох меча. Нищо повече.
Цезаре, твоя живот-
Моля те. Моля те, не се обръщай към мен така.
Ела. Моля те.
Ела, седни.
Хайде да си поговорим двамата с теб сега-
простичко, по мъжки.
Максиме, говори.
Пет хиляди от войниците ми са навън, в замръзващата кал.
Три хиляди от тях са разкървавени и ранени.
Две хиляди никога не ще си тръгнат оттук.
Аз не вярвам, че те се биха и умряха за нищо.
А в какво вярваш?
Те се бориха за теб и за Рим.
А какво е Рим?
Аз съм видял доста от останалия свят.
Той е брутален, жесток и тъмен. Рим е светлината.
И въпреки това, ти никога не си бил там.
Не си видял в какво се е превърнал той.
Аз умирам, Максиме.
Когато човек види края си...
той иска да се знае, че животът му е имал смисъл.
Как светът ще произнася името ми през бъдните години?
Аз ще бъда известен като философ?
Като войн?
Като тиранин?
Или аз ще бъда императорът, който възвърна на Рим истинската му същност.
Ведъж имаше една мечта, наречена Рим.
Човек можеше само да я прошепне.
Нещо повече от това, и тя щеше да изчезне...
толкова беше крехка.
И се боя, че тя няма да преживее зимата.
Максиме...
нека сега да прошепнем...
заедно, ти и аз.
Ти имаш син.
Разкажи ми за домът си.
Домът ми се намира в хълмовете над Трухило. Много е скромен.
Розови камъни, нагрети от слънцето.
Градина, която ухае на билки през деня...
и на жасмин вечер.
Зад портата расте една огромна топола.
Смокини, ябълки, круши.
А почвата, Марк- черна. Черна като косата на жена ми.
Лозя по южните склонове, маслини по северните.
Диви кончета играят близо до дома ми. Закачат сина ми. Той иска да е кон.
- Помниш ли кога последно си беше у вас?
- Две години, 264 дни и тази сутрин.
Завиждам ти, Максиме.
Хубав дом. Заслужава си човек да се бие за него.
Има още едно задължение...
което искам да изпълниш преди да си отидеш у дома.
Какво ще заповядаш да направя, Цезаре?
Искам да станеш закрилник на Рим след смъртта ми.
Ще ти дам властта с една- единствена цел-
Да върнеш властта обратно на Римския народ...
и да сложиш край на корупцията, която го осакати.
Ще приемеш ли великата чест, която ти предлагам?
От цялото си сърце, не.
Максиме...
точно за това ти трябва да си този.
Но сигурен съм, че един префект, един сенатор...
някой, който познава града, разбира неговата политика.
Но ти не си корумпиран от политиката му.
- Ами Комод?
- Комод не е морален човек.
Ти знаеш това още от младини.
Комод не може да управлява.
Той не трябва да управлява.
Ти си синът, който трябваше да ми се роди.
Комод ще приеме решението ми.
Той знае, че ти се ползваш на доверието на армията.
Имам нужда от малко време, господарю.
Да.
До залез слънце, надявам се да си се съгласил.
А сега прегърни ме като роден син.
И донеси на стареца още едно одеяло.
- Ти си любимеца на баща ми сега.
- Господарке.
- Не винаги беше така.
- Много неща се променят.
Много неща. Но не всичко.
Максиме, стой.
Нека да видя лицето ти.
- Изглеждаш разстроен.
- Загубих много хора.
Какво искаше баща ми от теб?
Да ми пожелае всичко хубаво преди да си тръгна за в къщи.
Лъжеш.
Винаги познавам, когато лъжеш, защото никога не си умеел да лъжеш.
- Аз не успях да свикна с това като теб.
- Така е.
Но пък и никога не ти се е налагало.
Животът на войника е по-прост.
Или ти мислиш, че аз съм безсърдечна.
Мисля, че имаш талант за оцеляване.
Максиме, стой.
Нима е толкова ужасно, че отново се срещаме?
Не. Уморен съм от битката.
Боли те да видиш баща ми толкова слаб.
Комод очаква, че баща ми ще обяви наследника си в скоро време.
Ще служиш ли на брат ми, така както служи на баща ми?
Аз винаги ще служа на Рим.
Знаеш ли...
аз все още не забравям да те спомена в молитвите си.
О, да. Аз се моля.
С тъга научих за смъртта на съпруга ти. Скърбих за него.
- Благодаря.
- И разбрах, че имаш син.
Да. Луций.
Вече е почти на осем години.
И моят син е почти на осем години.
Благодаря ти за молитвите.
Деди мои, моля Ви за съвет.
Света Майко, извести ме за волята божия за бъдещето ми.
Свети Отчи, бди над жена ми и сина ми с изваден меч.
Кажи им, че аз живея само за да ги прегърна отново.
Дeди мoи, aз ви пoчитaм...
и ще се старая да живея с достойнство, както Вие ме учихте.
Цицероне.
Г- не?
Нима понякога не ти е трудно да изпълняваш задълженията си?
Понякога правя каквото си искам.
През останалото време правя каквото се налага.
Може и да не успеем да се завърнем у дома.
Готов ли си да изпълниш дълга си в името на Рим?
Да, татко.
Ти няма да бъдеш император.
Кой по-мъдър и стар човек ще заеме мястото ми?
Поверявам властта си на Максим...
да я съхранява...
докато сената още веднъж е готов да управлява.
Рим отново ще бъде република.
- Максим.
- Да.
Разочарован си от решението ми.
Веднъж ти ми писа...
и изброи четирите основни добродетели.
Мъдрост, справедливост...
храброст...
и въздържание.
Още докато ги четях, аз разбрах, че не притежавам нито една от тях.
Но аз имам други добродетели, татко.
Амбиция.
И тя може да бъде добродетел, когато ни кара да преуспяваме.
Находчивост. Смелост.
Може би не на бойното поле, обаче...
съществуват много други видове смелост.
Преданост към рода ми...
и към теб.
Но ти не спомена никоя от добродетелите, които аз притежавам.
Дори и тогава, ти сякаш не искаше да ти бъда син.
Преувеличаваш.
Взирах се в лицата на боговете...
дано ми подскажат как да ти угодя, как да се гордееш с мен.
Една добра дума...
една яка прегръдка...
да ме притиснеш до сърцето си, силно...
щяха да топлят сърцето ми като слънце, за хиляда години.
Какво толкова ненавиждаш у мен?
Единственото, което винаги съм искал...
е твоето уважение, Цезаре.
- Татко.
- Комоде.
Недостатъците ти като син...
означават, че аз съм лош баща.
Ела.
Татко.
Щях да избия целия свят...
само за твоята обич!
Максиме, императорът има нужда от теб. Спешно е.
Скърби с мен, братко. Великият ни баща е мъртъв.
Как почина?
Хирурзите казват, че не изпитал болка.
Спрял да диша в съня си.
Татко.
Твоят император те моли за предаността ти.
Вземи ръката ми.
Давам ти я само веднъж.
Квинте.
Аве, Цезар.
Трябва да говоря със сенаторите. Необходим ми е техният съвет.
Събудете Гай и Фалкон.
- Меч.
- Меч.
Максиме, моля те внимавай. Това не беше благоразумно.
Благоразумно? Императорът беше убит.
Императорът почина от естествена смърт.
- Защо си въоръжен, Квинте?
- Стража!
Моля те, не се съпротивлявай, Максиме.
Съжалявам. Такава е волята на Цезаря.
Яздете до зазоряване...
и тогава го екзекутирайте.
Квинте, погледни ме. Погледни ме!
Обещай ми, че ще се грижиш за семейството ми.
Семейството ти ще те посрещне в отвъдното.
На колене.
Свeти oтчe, Зaкриляй жeнa ми и cинa ми.
Кaжи им, чe aз живeя caмo зa дa ги прeгърнa oтнoвo.
Поне ми дай достойна смърт.
Както подобава на войник.
От скрежа понякога острието лепне.
Преторианецо!
- Пoмниш ли кoгa пocлeднo cи бeшe у вac?
- Двe гoдини, 264 дни и тaзи cутрин.
Свeти oтчe, зaкриляй жeнa ми и cинa ми c извaдeн мeч.
Кaжи им, чe aз живeя зa дa ги прeгърнa oтнoвo, вcичкo другo e прaх и въздух.
Кaжи им, чe aз живeя caмo зa дa ги прeгърнa oтнoвo...
вcичкo ocтaнaлo e прaх и въздух.
Тате! Тате!
Нe умирaй.
Отнoвo щe ги видиш.
Нe oщe.
Не. Те ще я почистят. Ще видиш.
Не умирай.
Ще те хвърлят на лъвовете.
Те струват повече от нас.
По-добре ли си сега?
Чиста е. Видя ли?
"Римска провинция Зукхабар"
Проксимоне!
Стари приятелю.
Всеки ден, когато ти си тук е прекрасен...
но днес е твоят най-щастлив ден.
Тези жирафи дето ми ги продаде...
не щат да се чифтосват.
Само се разхождат и ядат...
и не се чифтосват.
Продаде ми...
обратни жирафи.
- Искам си парите обратно.
- В никакъв случай.
Ще ти предложа специална отстъпка.
За какво?
Видя ли ми новата стока? Ела да ги видиш.
Някои от тях бият ли се? Скоро имам игри.
Някои ги бива да се бият, други - да умират.
Струва ми се, че на теб ти трябват и от двата вида.
Стани.
Какъв ти е занаята?
Бях ловец.
Купих го от една солна мина в Картаген.
Седни.
Знака на легиона.
- Дезертьор.
- Може би. Кой го е грижа?
- Той е испанец.
- Ще взема шест.
- За хиляда.
- Хиляда?
Само нумидиеца струва 2000.
Тези роби са направо изгнили.
Тъкмо, по- пикантно ще е.
Чакай, чакай. Чакай.
Ще се спазарим.
Ще ти дам 2000...
и четири за зверовете.
Общо 5000, като за стар приятел.
По-живо! Колко време трябва за да стигна до собствения си дом?
Аз съм Проксимон.
Аз ще ви бъда по-близък през следващите няколко дни...
които ще бъдат последните от жалкия ви живот...
от тая кучка, майка ви, дето ви е пръкнала с рев на тоя свят.
Не съм платил сума пари за вас за да ми правите компания.
Платих ги за да направя печалба от смъртта ви.
И както майките ви бяха с вас в началото...
така аз ще бъда с вас в края на живота ви.
А когато умрете, а това ще стане, може да не се съмнявате...
вашия преход ще бъде под звуците на-
Гладиатори...
Приветствам ви.
- Червено.
- Червено.
Жълто.
Жълто.
Добре.
- Червено.
- Червено.
Испанецо.
Достатъчно за сега.
И на него ще му дойде времето.
Следващия.
Испанецо.
Защо не се биеш?
Всечки трябва да се бием.
Това знака на твоите богове ли е?
Това няма ли да предизвика гнева им?
Боговете те обичат.
Червеното е цвета на боговете.
Днес ще ти трябва тяхната помощ.