Gladiator (2000) (Gladiator cd3.srt) Свали субтитрите
Цезар! Цезар! Цезар! Цезар!
Народе римски!
На четвъртия ден от Антиохия...
ние ще посрещнем 64-тия ден от игрите.
И в августейшата си милост...
императорът благоволи да възнагради народа римски...
с един исторически заключителен двубой.
Завръщайки се днес в Колизея, след петгодишно отсъствие...
Цезар с удоволствие ви представя...
единствения непобеден шампион...
в историята на Рим...
легендарния Тигрис...
от Галия!
Той твърде добре умее да флиртува с тълпата.
Марк Аврелий имаше една мечта, наречена Рим.
Това не е тя. Това не е тя!
Марк Аврелий е мъртъв, Максиме.
Ние смъртните не сме нищо повече от сенки и прах.
Сенки и прах, Максиме!
От школата на Антоний Проксимон...
Цезар с гордост ви представя...
Елий Максим!
Така го аплодират сякаш е един от тях.
Тълпата е непостоянна, братко. Той ще бъде забравен за около месец.
Не, много по-скоро.
Вече е уредено.
Ние, умиращите те приветстваме.
С теб сме, Максиме!
Дърпай! Дърпай! Дърпай!
Пускай! Пускай!
- Изкорми го!
- Убий го! Убий го!
Убивай! Убивай! Убивай!
Убивай! Убивай!
Максим Милостивия!
Стража напред! Готови!
Какво да те правя теб?
Ти просто отказваш...
да умреш.
Нима сме толкова различни, ти и аз?
Ти отнемаш живот, когато се налага...
и аз също.
Само още един живот трябва да отнема. Тогава вече ще приключа.
Ами отнеми го сега.
Казаха ми, че синът ти...
пищял като момиче...
когато го приковали на кръста...
а жена ти...
стенала като блудница...
когато я насилвали...
отново и отново...
и отново.
Скоро ще отмине и времето на твоето величие.
Ваше Височество.
Генерале!
Генерале!
- Генерале!
- Цицероне!
- Къде ви е лагера?
- Остия.
- Обичаме те, Максиме!
- Слава на победителя!
Кажи на хората, че генералът им е жив. Намери ме.
- Мърдай!
- Намери ме!
Те могат ли да те чуят?
Кой?
Семейството ти, в отвъдното.
- О, да.
- Какво им казваш?
На момчето си...
казвам, че скоро ще го видя отново...
и да си държи ниско петите, като язди.
На жена си...
- не е твоя работа.
А сега те обичат Максим заради милосърдието му.
Така че не мога просто да го убия - така ще изляза още по-немилосърден.
Цялата тази работа е един голям кошмар.
Той ти се противопоставя.
Всяка негова победа е предизвикателство към теб.
Тълпата вижда това, а също и сената.
Със всеки изминат ден от живота му, те стават все по-дръзки.
- Убий го.
- Не.
Няма да го преврърна в мъченик.
Чувал съм за...
за един вид морска змия...
която привлича плячката си по много необикновен начин.
Тя ляга на морското дъно все едно, че е ранена.
И тогава враговете и се приближават...
но въпреки това тя продължава да лежи неподвижно.
След това враговете и отхапват късчета от нея...
но тя продължава да не се помръдва.
Значи...
и ние ще лежим неподвижно...
и ще позволим на враговете си да се приближат и да гризат.
Нареди да бъде проследен всеки сенатор.
Цицероне, стари приятелю. Мислех, че повече няма да те видя.
- Мислех, че си мъртъв.
- Почти.
- От колко време хората са в Остия?
- Цяла зима.
- И как са?
- Затлъстели и отегчени.
- Кой ги командва?
- Някакъв глупак от Рим.
За колко време могат да бъдат в бойна готовност?
За теб, още утре.
Искам да ми свършиш една работа.
Ела, виж. Ако не си го видял на арената можеш да видиш зрелището тук.
Великанът Максим разгромява нашия император Комод.
Какво да правим? Той не се подчинява на никого.
О, боже!
- Довърши го! Той е победен!
- Дайте път! Дайте път!
Господарке? Служих на баща ти при Виндобона.
- Назад!
- Господарке?
Служих на баща ти при Виндобона.
Назад!
И служих на Генерал Максим. И все още му служа.
Спри.
Спри.
Отдръпнете се.
Генералът ти праща вест, че ще се срещне с твоя политик.
За предаността ти, войнико.
Благодаря ти, господарке.
Оставете ни.
Сенатор Гракх.
Генерале.
Надявам, се че моето идване тук днес в достатъчна степен доказва...
че можеш да ми имаш доверие.
- Сенатът е с теб?
- Сенатът?
Да. Аз мога да говоря от тяхно име.
Можеш ли да купиш свободата ми и да ме измъкнеш от Рим?
За какво?
Изкарай ме извън градските стени.
Уреди отпочинали коне да ме откарат до Остия.
Моята армия е установена на лагер там.
До здрач на втория ден ще се завърна начело на 5000 души.
Но всички легиони имат нови командири...
предани на Комод.
Нека само моите хора да ме видят жив, и ще видиш на кого са предани те.
Това е лудост.
От сто години Римска армия не е влизала в столицата.
Аз няма да заменя една диктатура с друга!
Времето за половинчати мерки и приказки мина, Сенаторе.
А след славния ти преврат какво?
Ще вземеш 5000-те си войни и ще се оттеглиш?
Ще се оттегля.
Войниците ще останат да ви пазят...
под командването на сената.
Значи...
веднъж след като Рим е твой, ще го дадеш обратно на народа?
Кажи ми, защо?
Защото такава бе последната воля на един умиращ човек.
Аз ще убия Комод.
Съдбата на Рим оставям на вас.
Марк Аврелий ти имаше доверие.
Дъщеря му ти има доверие.
И аз ще ти имам доверие.
Но разполагаме с малко време.
Дай ми два дена...
и ще откупя свободата ти.
А ти-
гледай да оживееш...
защото иначе аз ще загина.
А сега ние трябва да си вървим.
Няма да стане.
Императорът знае твърде много.
А що се отнася до мен...
става опасно.
Ще ти се плати след като се завърна.
Давам ти думата си.
Твоята дума? Ами ако не се завърнеш?
Спомняш ли си какво значи да имаш доверие, Проксимоне?
Доверие?
На кого да имам доверие?
- Аз ще убия Комод.
- На мен пък за какво ми трябва това?
Той ме прави богат.
О, аз-
аз зная, че ти си човек думата си, Генерале.
Зная, че ти би умрял за едната чест.
Ти би умрял за Рим.
Ти би умрял за паметта на дедите си.
Аз обаче-
забавлявам хората.
Стража!
Той уби човека, който те освободи.
Преторианци, господарю.
Стой!
Къде беше?
Повиках те.
Моля те, братко.
Какво те тревожи?
Гракх има ли нова любовница?
Не зная.
Мислех, че си се виждала с него.
Той заразява всекиго като тифусна треска.
Заради здравето на цял Рим, на сената трябва да му се пусне кръв.
А и неговата кръв ще се лее.
Много скоро.
Но не тази вечер.
Спомняш ли си какво каза баща ни веднъж?
"Той е сън...
кошмарен сън-
- живота."
Мислиш ли, че това е вярно?
Не зная.
Аз мисля, че е.
Само ти ми остана и единствено с теб мога да го споделя.
Отвори уста.
Знаеш, че те обичам.
И аз те обичам.
Вън! Излизай!
Живо!
Поздравления, Генерале!
Имаш много убедителни приятели.
Брат ми е арестувал Гракх.
По никой начин няма повече да чакаме. Трябва да тръгнем довечера.
Проксимон ще дойде в полунощ и ще те отведе при вратите.
Слугата ти, Цицерон, ще те чака там с конете.
Ти направи всичко това?
Да.
Прекалено голям риск поемаш.
Имам много неща да изкупвам.
Нищо нямаш да изкупваш.
Обичаш сина си. Силна си заради него.
Омръзна ми да бъда силна.
Брат ми мрази целия свят, а най-много теб.
- Защото баща ти избра мен?
- Не.
Защото баща ми обичаше теб.
И защото аз те обичах.
Много отдавна.
Много ли бях различна тогава?
Повече се смееше тогава.
През целия си живот съм се чувствала сама...
освен когато бях с теб.
Трябва да вървя.
Да.
На ти! На!
Победих те.
Не е ли късно да си играеш на легионер?
Аз не съм легионер.
- Не си легионер?
- Гладиатор съм.
Гладиатор?
Гладиаторите се бият само по време на игри.
Нима не искаш да бъдеш велик Римски войн като Юлий Цезар?
Аз съм Максим, спасителя на Рим!
Спасителя на Рим?
Кой ти каза това?
Къде е Луций?
Той е при императора.
- Тя не можа.
- Да, направи го.
Извади я от кошницата...
и я притисна до гръдта си, точно над сърцето.
Тя я ухапа в гръдта?
Да.
Виждаш ли, Луций, понякога дамите от кралско потекло...
се държат много странно и правят много странни неща в името на любовта.
Аз мисля, че това е глупаво.
И аз също.
И аз също.
Сестро, заповядай при нас.
Аз чета на милия Луций.
- И аз също чета.
- Да.
Той е много умно малко момченце. Ще стане великолепен император един ден.
Четем за великия Марк Антоний и приключенията му в Египет.
А царицата се самоубила със змия.
А само като ти разкажа какво е станало с нашите прадеди.
Ако си много послушен, утре вечер ще ти разкажа историята на император Клавдий.
Той бе предаден...
от най-близките си...
от собствената си кръв.
Те шушукали из тъмните кьошета...
излизали късно през нощта...
и заговорничели...
и загаворничели.
Но Император Клавдий разбрал, че те кроели нещо.
Той знаел, че те били усърдни малки пчелици.
И една вечер той седнал с една от тях...
и я погледнал...
и казал...
"Кажи ми какви ги вършиш...
усърдна малка пчелице...
или аз ще убия най- близките ти.
Ще гледаш как се къпя в кръвта им. "
Но сърцето на императора било сломено.
Малката пчелица го бе наранила...
повече от всеки друг.
И какво мислиш, че станало по-нататък, Луций?
Не зная, Вуйчо.
Малката пчелица всичко му казала.
Отвори, в името на императора!
Проксимоне!
Отваряй портите в името на императора!
Отваряй портите!
Отваряй портите, Проксимоне.
Искаш да загинеш ли, старче?
Ето.
Всичко е готово.
Изглежда, че си спечелил свободата си.
Нима има опасност да станеш добър човек?
- Джуба.
- Всички врагове на императора умират!
Отвори портите!
Дърпай!
Живо! Строй се в колона от дясно!
На мен ми трябват само мигове, така че не рискувайте живота си излишно.
Ако не искате да имате нищо общо с това, върнете се в килиите си.
Ще те чакаме тук, Максиме!
- Сила и чест.
- Върви.
Сила и чест.
За прицел! Опъни лъковете!
Сенки и прах.
Съжалявам.
Готово.
Ами племенника ми?
Ами майка му?
Нима те трябва да споделят съдбата на любовника и?
Или да проявя милосърдие?
Комод Милосърдния.
Сега Луций ще остане при мен.
А ако майка му...
само ме погледне...
по начин, който не ми се харесва...
той ще загине.
А ако тя реши...
да бъде благородна...
и сама сложи край на живота си...
той ще загине.
А ти...
ти ще ме обичаш...
както аз те обичах.
Ще ме дариш с наследник...
с чиста кръв...
за да могат Комод и потомците му...
да управляват в продължение на хиляда години.
Нима аз не съм милостив?
Нима аз не съм милостив?
Викат за теб.
Генералът...
който стана роб.
Робът, който стана гладиатор.
Гладиаторът, който се противопостави на императора.
Изключително интересна история.
А сега хората искат да разберат как тя ще свърши.
Само славна смърт ще ги задоволи.
А какво може да бъде по-славно...
от двубой със самия император на голямата арена.
Ти ще се биеш с мен?
Защо не?
Нима мислиш, че ме е страх?
Мисля, че цял живот те е било страх.
За разлика от Максим Непобедимия, който не знае що е страх?
Някога познавах един човек, който рече:"Смъртта се усмихва на всички нас.
Човек само може да и отвърне с усмивка".
Чудя се.
Дали твоят приятел се усмихна на собствената си смърт?
Ти би трябвало да знаеш.
Той беше твой баща.
Ти обичаше баща ми, зная...
но и аз го обичах.
И това ни прави братя, нима не е така?
Усмихни ми се сега, братко.
Сложете му бронята. Прикрийте му раната.
В кръг!
Квинте, меч.
Дай ми твоя меч.
Меч! Дайте ми меч!
Мечове в ножниците.
Освободи хората ми.
Сенатор Гракх да бъде възстановен на предишния си пост.
Имаше една мечта, на име Рим.
Тя ще се осъществи.
Такава е повелята на Марк Аврелий.
Освободете затворниците! Бегом!
Луций е в безопасност.
Иди при тях.
Ти си у дома.
Нима Рим си струва живота на един достоен човек?
Някога бяхме убедени в това.
Убедете ни отново.
Той беше войник на Рим.
Почетете го.
Кой ще ми помогне да го носим?
Сега вече сме свободни.
Аз ще те видя отново.
Но не още.
Не още.
Корекции и тайминг: bia4o