Lawrence Of Arabia (1962) (Lawrence Of Arabia CD2.srt) Свали субтитрите
На принц Фейсал?
-Не си ли ти принц Фейсал?
-Не.
Но го познаваш?
Той ми е господарят. Аз съм му слугата.
Можеш ли да четеш?
Г-н Дж. И. Бентли
'' Чикаго Куриър'' е вестникът ми, но работя за цяла Америка.
Разбрах това от писмото ви, г-н Бентли.
Сега...
-Къде мога да намеря майор Лорънс?
-За това ли сте дошли?
Не съвсем, сър, не.
Е, г-н Бентли, ще намерите майор Лорънс в армията ми.
Това исках да кажа, сър. Къде мога да намеря армията ви?
Не знам.
-Миналата седмица бяха до Ел Гира.
-Гира?
Да, боя се, че ви предстои дълъг път. Можете ли да яздите камила?
-Никога не съм опитвал.
-Вземете муле.
Избегнете Мелаха, турците са там.
Вече са в Мелаха? Бързо се движат.
Да.
Но ще установите, че не така бързо като нас.
Аз самият
отивам в Кайро.
-Както знаете.
-Да.
Там ме чака друг вид работа.
Да.
Знам, че не са ви дали артилерия.
-Така е.
-Възпрепятствани ли сте?
Ограничени сме в мащаба.
Такава е била целта.
Познавате ли генерал Алънби?
Внимавайте с Алънби. Той е ''хитър клиент'' .
-Извинете?
-Умен човек.
Хитър клиент. Много добре.
Естествено ще внимавам с него. Много сте съпричастен.
Ваше височество, ние, американците бяхме някога колониален народ.
Естествено е да се чувстваме съпричастни с всички народи,
които се борят за свободата си.
Много мило.
Пък и интересите ми са като вашите. Искате да се пише за вас.
Аз много искам да разкажа една история.
А сега говорите делово, нали?
Ще ви дам водач и писмо.
И преди да тръгна оттук,
което трябва да стане скоро,
ще ви предоставя някои факти и цифри на хартия.
Знаете, че разрушаваме турските железници.
Да, сър.
Нали майор Лорънс отговаря за всичко това?
Армията ми е съставена от племена.
Племената се ръководят от племенни вождове.
Вашият народ има много високо мнение за майор Лорънс?
О, да. И основателно.
В тази страна, г-н Бентли,
човекът, който носи победа в битка, бива възнаграждаван
повече от всеки друг.
Една цифра мога да ви съобщя по памет,
защото никога не напуска главата ми.
Откакто започна тази кампания преди 4 месеца, загубите ни са:
37 ранени,
1 56 мъртви.
Виждате диспропорцията между мъртвите и ранените.
Да.
Четири пъти повече.
Защото ние самите убиваме непреносимите тежко ранени.
Не оставяме ранени за турците.
-Искате да кажете...?
-Не оставяме ранени за турците.
В техните очи ние не сме войници, а бунтовници.
Бунтовници, ранени или не, нямат закрилата на Женевската конвенция
и към тях се отнасят жестоко.
Колко жестоко?
По-жестоко, отколкото, надявам се, можете да си представите.
Разбирам.
За нашите пленници се грижим, докато британците
ни освободят от тях, според Конвенцията.
-Бих искал да отбележите това.
-Да, сър.
Това влиянието на майор Лорънс ли е?
Защо мислите така?
Просто чух в Кайро, че
майор Лорънс изпитва ужас от кръвопролития.
Точно така.
За майор Лорънс милосърдието е страст.
За мен е просто добро възпитание.
Може да прецените на кое може повече да се разчита.
-А сега, може би...
-О, разбира се, разбира се.
Благодаря ви, сър.
Може ли писмото...?
Ще направя всичко, което казах,
ако честно ми кажете естеството на интереса ви
към моя народ и майор Лорънс.
Много е просто, сър. Търся герой.
Наистина. Нямате вид на романтичен.
О, не.
Но влиятелни мъже в страната ми вярват, че е време Америка
да упражни влиянието си в борбата срещу Германия.
И Турция.
Трябва да намеря материал, за да покажа на народа ни, че тази война е...
-Забавна?
-Едва ли, сър.
Но да я представя в по-авантюристичния й аспект.
Търсите човек, който би тласнал страната ви към война.
Добре. Да.
Лорънс е вашият човек.
Спрете!
Спрете!
Спрете!
Хайде, мъже!
Лорънс!
Мили Боже! Господи!
Господи! Никога не съм виждал човек убит със сабя.
Защо не направиш снимка?
Бих искал.
Как си, Лорънс?
Има ли ме в това?
Снима ли го?
Да.
Много бързо използваш деветте си живота.
Имаш очарователна компания.
Ауда?
Малко е старомоден. Мисли, че тези неща ще му откраднат добродетелта.
Мисли, че ти си нещо като крадец.
Нещо против да те снимам?
-Не.
-Добре.
Просто ходи.
Майор Лорънс!
Да, сър, това е моето бебе.
Плячкосването трябва да спре!
Обичайно е.
Това е кражба. А кражбата прави крадци.
Не бих казал това на Ауда.
-Това е заплатата им, полковник.
-Заплата.
Наистина. Британските войници не получават ли заплата?
-Те не се прибират след заплата.
-Не са свободни.
Е, това е още една група, която виждате за последен път.
Ще се върнат.
Той казва, че ще се върнат. Ще се върнат ли?
Не тази година, Лорънс.
Виж, Лорънс, колко хора мислиш, че са ти останали? 200?
-По-малко.
-Е, тогава?
Казах, че ще се върнат.
Лошо ли си ранен?
Изобщо не съм ранен.
Не знаеше ли? Те могат да ме убият само със златен куршум.
МАЛКИЯТ ГРАЖДАНИН НАШИЯТ ПАРЛАМЕНТ
Това е за деца. Решил съм пак да уча.
-Какво научавате от това?
-Политика.
В тази страна ще има демокрация? Ще имате парламент?
Ще ви кажа това, когато имам страна.
Добре ли отговорих?
Отговорихте, без да кажете нищо. Това е политика.
Бързо се учите.
Имам добър учител.
Да.
-Как е раната ти?
-Добре.
Преди да се върна към лукса, което ще направя с удоволствие,
може ли да ти задам два въпроса, направо?
С интерес бих чул как направо задаваш въпрос.
Първи.
Какво според теб тези хора се надяват да спечелят от тази война?
Да спечелят свободата си.
Свобода.
'' Надяват се да спечелят свободата си.''
-Всяка минута се ражда някой.
-Ще я получат.
Аз ще им я дам.
Вторият въпрос?
Е, щях да попитам
какво теб лично те привлича в пустинята?
Чистотата й.
Е, сега
това е много осветляващ отговор.
Може ли
една снимка за сбогом?
Дадох на Мат Будад 2 лампи за него.
Един часовник за две лампи.
Честна сделка.
Честна? Аз го минах.
Боклук.
Трябва да намеря нещо почтено.
Почтено?
Годината изтича, Брайтън.
Трябва да намеря нещо почтено.
Сега можеш да взривиш влака ми.
И какво ще правиш сега?
Ще си отида вкъщи. Те ще носят дрънкулките ми.
Те ще носят и дрънкулките ми, ясно?
Майор Лорънс ще има поход тази зима.
Но ти получи каквото искаш, и сега се прибираш, така ли?
Разбира се. Когато Лорънс получи каквото иска, и той ще се прибере.
Когато получиш и ти каквото искаш, и ти ще се прибереш.
Не, няма, Ауда.
Значи си глупак.
Може би. Но не съм дезертьор.
Благодари на Бога, Брайтън,
че като те е направил глупак, ти е дал лице на глупак.
Ти си нагъл вагабонтин.
Трябва да вървя, Лорънс, преди да се омърся с кръвта на глупак.
Сякаш говоря на стена.
И сега какво ще правиш? Какво можеш да правиш?
Тръгвам на север.
Алънби иска това.
Алънби искаше арабската армия зад Дераа.
Е, тогава там ще я заведа.
Кажи на Алънби да бърза, или ще сме в Дераа, преди той да е в Ерусалим.
Нали?
Влак, Фараж.
Да, Лорънс.
Скрий се, приятелю.
Детонатор.
Добре, вземи друг.
-Извинявай, Лорънс. Сложих...
-Има време. Вземи друг.
Фараж?
-Какво се случи?
-Детонатор. Детонатор!
Той не може да язди.
Ако го вземат жив, знаеш какво ще направят с него.
Дауд ще ти се ядоса.
Поздрави го от мен.
Сега какво ще правиш?
Тръгвам на север.
С 20 души?
Какво би ми препоръчал?
Какво би препоръчал?
Той няма и 1 /1 0 от това, сър.
Фактически е излъгал.
Да и не. Не твърди да е направил нещо, което не е направил.
Тогава има Арабска северна армия.
-Не, сър, излъгал е за това.
-Имате ли представа защо?
-Това е неговата армия, предполагам.
-Това е армията на принц Фейсал.
Да не би да е станал туземец, Хари?
Не.
Би станал, ако можеше, мисля.
-Не е моят тип страна.
-Няма значение. Просто любопитство.
Важното е, че аз го повярвах.
Турците го вярват.
Те предлагат 20,000 лири за него.
Господи.
-Май не му остава дълго да живее.
-Е, той е смелчага...
Разбира се. Щом като тръгва на север с 50 мъже, не му липсва кураж.
Чудя се дали биха предложили толкова за мен.
Какво мислите за следващата година? Ще се върнат ли?
Не бих се учудил.
-Те го мислят за нещо като пророк.
-Те или той?
-Сега може ли аз да говоря?
-Да.
Още един неуспех и оставаш сам.
-Не включвам себе си.
-Аз не включвам другите.
Да речем, че те обичат.
Още една причина да ги щадиш.
Дай им нещо, което могат. Но ти, не.
Трябва планини да местят, по вода да ходят.
Точно така. Точно така.
Кой си ти да знаеш какво може да бъде направено?
Ако правехме каквото мислеше за възможно, щяхме да сме само в Йенбо.
Каквото искам да направят, може да се направи. Те го знаят, ти може би не.
Да не мислиш, че съм просто някой си?
Кажи де?
Приятели, кой би ходил по вода с мен?
-Кой ще дойде с мен в Дераа?
-В Дераа има гарнизон.
Ще поведеш 20 срещу 2,000?
-Ще отида сам, ако трябва.
-Защо?
Казах на английските генерали,
че арабското въстание ще бъде в Дераа, когато те ще са в Ерусалим.
Или може би ти си тук
заради английските генерали.
Кой го казва?
Слух.
Това не е аргумент.
О, аргумент.
Този следобед аз ще доведа арабското въстание до Дераа,
докато арабите спорят.
Можеш ли да минеш за арабин в арабски град?
Да. Ако някой от вас ми заеме мръсни дрехи.
Това е лудост.
Какво търсиш?
Начин да се анонсирам.
Имай търпение с него, Господи.
-Не виждаш ли как те гледат?
-Спокойно, Али, аз съм невидим.
Спри!
Продължавай.
-Спри!
-Продължавай.
Ти и ти.
Ти.
Имаш сини очи.
-Казвам, че имаш сини очи.
-Да, ефенди.
-Черкезин ли си?
-Да, ефенди.
На колко си години?
Двадесет и седем, ефенди.
Мисля.
Изглеждаш по-стар. Имал си голям опит.
Интересно лице.
Заобиколен съм от говеда.
Той не би различил интересно лице от свинско шкембе.
В Дераа съм вече от три и половина години.
Ако ме бяха изпратили в тъмната страна на луната, нямаше да бъда
по-изолиран.
Нямаш и най-малка представа за какво говоря.
Не, ефенди.
Имаш ли?
Не.
Това би било голям
късмет.
Откъде я имаш?
-Стара е, ефенди.
-Не, скорошна е.
-Ти си дезертьор.
-Не, ефенди.
Да, ти си дезертьор.
Но от коя армия?
Не, че изобщо има значение.
Човек не може винаги да е с униформа.
Кожата ти е много светла.
Бой с пръчка.
Към мен!
Спи.
Спи.
Яж.
Яж.
Имаш тяло като всеки друг.
Добре.
След това спи.
По-добре ли си?
Много по-добре. Беше прав.
Почивай, почивай. Не можеш ли да разбереш?
О, разбрах много.
Тръгвам, Али.
-Защо?
-Защо?
Небеса.
Защо?
Предполагам, че стигнах собствения си край.
И края на арабското въстание?
Аз не съм арабското въстание, Али. Дори не съм арабин.
Човек може да бъде каквото иска. Ти го каза.
Съжалявам. Мислех, че е вярно.
Ти го доказа.
Виж, Али. Виж.
Това съм аз. Какъв цвят е? Това съм аз.
И нищо не мога да направя за това.
Човек може да направи каквото иска. Ти го каза.
Може,
но не може да иска каквото иска.
Това е нещото, което решава какво иска той.
Все пак по-добре да знаеш. Щях да им кажа всичко.
Щях да им кажа кой съм. Щях да им кажа къде сте.
-Опитах се.
-Така би постъпил всеки.
Е, аз съм всеки.
И се връщам при Алънби да го помоля за работа,
която всеки може да върши.
Алънби е в Ерусалим.
-Ще я карам по-полека.
-Ти?
О, да. По-полека.
Виж, Али, мисля, че виждам начин да бъда просто
по обикновеному
щастлив.
Мога ли да взема това?
Не е чисто.
Не, но е топло.
А тях,
след като си ги довел тук, не те ли е грижа за тях?
Ти ги води. Те са твои. Вярвай на собствените си хора.
И ме остави да се върна при моите.
-Казвам, не забравяй формуляр пет.
-Добре.
Може ли да се присъединя?
Ще ни направите чест, сър.
-Хубаво е човек да се върне.
-Чухме за завръщането ви, сър.
-Какво става там?
-Къде?
-В Арабия?
-Ами, да, сър.
Нищо особено. Лош момент в годината. Какво става тук?
Заселваме се. Направихме корт за скуош.
Много добре.
Е, трябва да се кача там горе.
Заех я. Някой сви моята.
Проклети араби.
Да, вероятно.
Много добре за корта за скуош.
Дава го малко тежко, нали?
Добро утро.
-Добре утро.
-Радвам се, че съм тук.
-Вярвам ви, сър.
-Да, наистина.
Здравейте.
Добро утро. Направо влизайте.
Лорънс.
Или е майор Лорънс?
Сър.
Е, генерале, ще ви оставя.
Безспорно майор Лорънс има да докладва
за хората ми и техните слабости,
и нуждата да ги придържаме към британския интерес.
И към френския интерес. Не трябва да забравяме французите.
Казах ви, няма такъв договор.
Да, генерале, излъгахте много смело, но не убедително.
Знам, че този договор съществува.
Договор, сър?
Той го прави по-добре от вас, генерале.
Но разбира се, той е почти арабин.
Вие наистина ли не знаете?
Тогава какво по дяволите е това?
Молбата ми за освобождаване от Арабия, сър.
Защо? Сигурен ли сте, че не сте чували за Договора Сайкс-Пико?
Да.
-Мога да предположа.
-Не предполагайте. Кажете му.
Е, сега...
Г-н Сайкс е английски държавен служител.
Мосю Пико е френски държавен служител.
Г-н Сайкс и мосю Пико се срещнаха и се споразумяха след войната
Франция и Англия да си поделят турската империя.
Включително и Арабия.
Подписали са споразумение, не договор, сър.
Споразумение в този смисъл.
У крадците може да има чест, но у политиците няма никаква.
И нека не афишираме възмущение.
Може да не сте знаели, но сигурно сте имали подозрения.
Ако ние сме казвали лъжи, вие сте казвали полулъжи.
И човек, който казва лъжи, като мен, просто крие истината.
Но човек, който казва полулъжи, е забравил къде е сложил истината.
Истината е, че аз съм обикновен човек.
Можехте да ми го кажете, Драйдън.
И искам обикновена работа, сър.
Това е причината ми за оставката.
Тя е лична.
-Лична?
-Да, сър.
Лична? Вие сте служещ полеви офицер.
И при това страхотно важен. Полудели ли сте?
Не, и ако нямате нищо против, предпочитам да не полудея.
Това също е основание.
Започвам голямото си настъпление срещу Дамаск на 1 6-ти следващия
месец и вие сте част от него.
Разбирате ли това? Вие сте важна част от голямото настъпление!
Не искам да бъда част от голямото ви настъпление!
Ами арабските ви приятели?
Нямам арабски приятели! Не искам арабски приятели!
Какво по дяволите искате, Лорънс?
Казах ви, просто искам моя дял от обикновена човечност.
-Лорънс.
-Да?
Нищо. Съжалявам, че ви прекъснах, сър.
Няма нищо. Благодаря, г-н Драйдън.
Благодаря ви, сър.
Ние защо да не...?
На гърба ви има кръв.
-Искате ли доктор?
-Не.
Кажете ми какво се случи.
Кажете ми какво става там?
-Нищо.
-О, хайде сега!
-Не, наистина. Съвсем нищо.
-Човекът в беда ли е?
Предполагам. Всички си имаме. проблеми. Животът е река от грижи.
Кажете ми, ако човекът е в беда. Имам претенции.
-Защо?
-Направих това момче герой.
Когато войната свърши, може да бъде каквото си иска.
Да. Но в момента той иска да бъде някой друг.
Бихте ли ми разрешили да мина?
Тръгвате си, Драйдън.
Както винаги, нали?
Е, ще ви кажа.
Това, което става вътре, е сблъсък на темпераменти.
Неизбежно единият е почти луд,
а другият направо безскрупулен.
Вярвам, че името ви ще бъде всеизвестно, а човек ще трябва
да отиде във военния музей, за да разберете кой е бил Алънби.
Вие сте най-невероятният човек, когото познавам.
Оставете ме на мира.
-Оставете ме на мира.
-Каква мекушавост.
-Знам, че не съм обикновен.
-Не това казвам.
Добре, невероятен съм.
Какво от това?
Не много хора имат съдба, Лорънс.
Ужасно е да се боиш от нея, ако я имаш.
От опит ли говорите?
Не.
Тогава гадаете.
Да допуснем, че грешите.
Защо? И двамата знаем, че съм прав.
-Да. Казах да.
-В края на краищата...
На 1 6-ти?
Можете ли да го направите? Ще ви дам много пари.
-Артилерия?
-Не мога.
Те няма да дойдат за пари, не и най-добрите от тях.
Ще дойдат заради Дамаск.
И ще им го дам.
Това е всичко, което искам.
Това, което искате, е някой да ограничи турската власт.
Но аз ще им дам Дамаск. Ще стигнем там преди вас.
И превземем ли го, ще го задържим.
Кажете на политиците сега да изгорят бумагите си.
Справедливо е.
Справедливо? Какво общо има тук справедливостта?
Ще стане.
Ще искам страшно много пари.
Колкото има.
Не толкова много.
Най-добрите от тях няма да дойдат за пари.
Те ще дойдат заради мен.
Никакви снимки!
Няма да снимам вас, а Лорънс.
Няма нищо против да го снимат. Изобщо не го интересува.
Е, има само един Лорънс.
Виждали ли сте с Лорънс, откакто се върна?
Да.
-Променил се е, нали?
-Не.
О, бих казал, че да. Бих казал, различен човек е.
Какво му е сторил онзи турски генерал в Дераа?
Той си беше същият след Дераа. Същият, смирен.
Какво му стори английският в Ерусалим?
Откъде да знам. Питайте Лорънс.
-Направих го.
-Какво каза?
Изсмя се.
Каза ми да събера харитите тук.
Предложи ми пари.
Взехте ли ги?
Не. Но мнозина взеха.
-Какво е това?
-Телохранителят ми.
Няма човек, за чиято глава да няма цена.
-И за моята има цена.
-Но това са убийци.
Шейховете ще обесят тези мъже.
Тези мъже са мои.
Лорънс, тези не знаят нищо за арабското въстание.
-Ти, Гитан от Алепо.
-Шерифе?
-Къде отиваме?
-В Дамаск, шерифе.
Е, и за какво?
Шерифе, за Лорънс.
-Купил си тези хора.
-Купих половината мъже тук, Али.
Това е различно. Това не са обикновени мъже.
Не искам обикновени мъже. Дий!
Дамаск!
Дамаск! Дамаск!
Дамаск! Дамаск!
Много добре, господа. Кавалерията е минала през Мазрил и Дераа.
Между другото, много е добре. Наистина много добре. Сега е ваш ред.
Ако врагът се оттегля под някакъв строй, което приемаме...
Естествено.
Не може да е далеч от Малуд,
в който случай мога да го имам в обсег до 09:00 часа утре.
Прекрасно. Филип.
Това са последните пехотни подкрепления.
Но Малуд, до сряда полкът може да бъде там.
Засега това е достатъчно. Важни са оръдията.
Въпроси?
Тази арабска армия отдясно, сър, от какво се състои?
Нередовна кавалерия, сър. Около 2,000 души.
Къде са те сега?
-Бих могъл да знам само ако съм с тях.
-Тогава вървете с тях. Искам да знам.
Ударете ги, Чарли.
Ударете ги.
Бог да е на помощ на хората, които са под това.
Те са турци.
Бог да им е на помощ.
Е, действа съвсем на собствена глава.
Дръзко?
Повече от дръзко, сър.
Действа съвсем на собствена глава.
Ще ви кажа, сър, мисля, че ще стигне Дамаск преди нас.
-Освен ако...
-Освен ако?
Е, пред него има турска колона, вън от Мазрил.
-Какво имат турците в Мазрил?
-Бригада, сър.
Чудя се къде ли са сега.
Никакви пленници.
Дамаск, Лорънс.
Лорънс, не това.
Заобиколи. Дамаск, Лорънс, Дамаск.
Никакви пленници.
Това беше селото на Талаал.
Талаал!
Талаал!
Никакви пленници!
Никакви пленници!
Господи.
Господи.
Господи!
Достатъчно. Достатъчно! Накарай ги да спрат.
Майоре!
Майор Лорънс!
Исус е плакал.
Исус е плакал.
Учудва ли ви, г-н Бентли?
Разбира се, знаете, че арабите са див народ.
Див и жесток.
Кой, ако не те?
Кой, ако не те?
О, ти, проклетнико.
Нека ти направя проклета снимка.
За проклетите шибани вестници.
Това, Лорънс, е откъснато снощи, в Дамаск.
Дамаск!
Занеси го на шериф Али.
Кажи му.
Напомни му.
-Алънби в Дамаск ли е?
-Близо.
Кажи го на шериф Али.
Не е зряло.
ДАМАСК
Военна почест!
За почест!
За проверка!
Лорънс е зад това, сър.
Целият град е покрит с арабското знаме.
-Кога?
-Един ден и една нощ, сър.
Тук са от един ден и една нощ.
Завладели са града. Направили са го.
Окупирал е и е организирал собствен щаб в общината.
Друго освен общината?
Телефонната централа, пощата, електроцентралата,
болниците, пожарната. Всичко, сър.
Наричат се Арабски национален съвет
и са в общината.
Е, те са твоя грижа, Хари.
Какво мислиш да правим?
Да ги разкараме, сър, бързо.
Какво ще кажете, Драйдън?
Не, освен ако не искате истинско въстание.
-Тогава какво?
-Кога Фейсал ще бъде в Дамаск?
Със специален влак след два дни.
Два дена.
Вие поискахте два дни. Не мога повече да го задържам вън.
-Не е ли достатъчно?
-Да.
-Предостатъчно, мисля.
-Не можем просто да не правим нищо.
Защо не? Обикновено така е най-добре. Донеси ни нещо за пиене, Трейси.
И Трейси, всички войници да бъдат разквартирувани до нови заповеди.
Това важи ли за техническите части?
Особено за техническите части.
Да, сър.
Медиците също, сър?
Боя се, че да, Хари.
Медиците също.
Ние тук
не сме нито харити, нито хауейтати,
нито някакво друго племе, а араби
от Арабския съвет, които работят за принц Фейсал.
Той ме обиди.
Шериф Али каза, че хауейтатите отговарят за телефоните и те
вече не работят. И това е вярно.
Няма да работят, защото не им се подава електричество.
Харитите отговарят за електричеството.
Ако отговориш, ще има кръвопролитие.
Ти ли ми говориш за кръвопролитие?
Извинявам се на Ауда Абу Тай.
Смирено?
Смирено, харит?
Да, смирено.
Това е нов номер.
Защо няма електричество?
Бях в електроцентралата, Лорънс.
Там има три големи машини.
Иска да каже генератори!
Е.
Едната гори.
Невероятно големи са, но не вършат работа.
Така е с всички машини.
Нека горят. Защо са ни телефони?
-Страшно са нужни.
-Значи нужни са и английски инженери.
Не. Вземеш ли английски инженери, вземаш и английско правителство.
Вземеш...
Избухнал е пожар.
-Къде?
-В квартал Джинсиби.
-Кварталът не е от значение.
-Той ще се разпространи!
Ами използвайте пожарната!
Опитахме, но водата е слаба.
Тогава трябва да я носите.
-Руала не носят вода.
-За какво друго ги бива?
Петиции ще изслушваме следобед.
Този следобед!
-Ще се заема с това след войната.
-Трябва да направим нещо, сър.
-Това е спорт за старци, сър.
-Вие стар ли сте, сър?
Само мога да кажа, сър, че отговорността е тежка.
Съжалявам, сър.
Може би е крушката.
Не, сър.
Токът е.
Те си тръгват.
Значи това е.
Великолепно изглеждащи просяци, нали?
Остави, Лорънс. Ела с мен.
-Къде?
-Обратно.
Познавам сърцето ти.
Какво има?
Това ли е?
Казвам ти, това е нищо.
Кръвта ли?
Пустинята е изсушила повече кръв, отколкото можеш да си представиш.
Моля се никога повече да не видя пустинята.
Господи, чуй ме.
Ще дойдеш. За теб съществува само пустинята.
А ти?
Аз оставам тук и ще уча политика.
Много скромно занимание.
Не мислех така, когато те срещнах.
Ти се потруди много, за да ни дадеш Дамаск.
Затова дойдох.
И тогава
би било нещо.
Да.
Нещо голямо.
-Приятел ли ти е?
-Отдръпни си ръката.
-Обичаш го.
-Боя се от него.
Тогава защо плачеш?
Ако аз, който го обичам, се боя от него,
как ли той, който се мрази, се бои от себе си?
Отдръпни си ръката, хауейтат!
Значи все още не си пълноценен политик.
Още не.
Е, това са нови номера, а аз съм старо куче.
И да благодарим на Алах.
Ще ти кажа,
че да си арабин е по-тежко, отколкото предполагаш, харит.
През целия си живот не съм виждал подобно нещо.
Влиза в юрисдикцията на Арабския съвет.
При тези обстоятелства мисля, че аз трябва да поема. Веднага.
При всички обстоятелства трябва да се подчинявате на заповедите.
Не, сър, няма.
Контролирайте се.
Сега, вървете в общината и вижте какво казват.
Направихме каквото можахме в гражданските болници.
Но забравихте Турската военна болница.
Тя има 600 легла. В нея има около 2,000 ранени турци.
Всички те са отговорност на скъпоценния ви Арабски съвет.
Как е?
Това е скандално!
Скандално!
Скандално!
Мръсно арабче!
Приятелят ми Лорънс, ако мога да го нарека така.
'' Приятелят ми Лорънс.''
Колцина ще поискат да имат право да използват тази фраза? Колко гордо.
Той копнее за зеленината на родината си.
Скърби за готическите къщички в Сърей, нали?
Във въображението си вече лови пъстърва
и всички останали дейности на английски джентълмен.
Описвате мене, сър, не полковник Лорънс.
Повишен сте в полковник.
Да. Защо?
Приемете честта, полковник. Проявете малко любезност.
Като полковник, на кораба за вкъщи ще имате самостоятелна каюта.
Тогава, благодаря ви.
Ами, тогава
успех.
Тук вече няма нищо за боец.
Правим сделки. Работа за стари хора.
Младите правят войни и техни са добродетелите на войната.
Смелост и надежда за бъдещето.
Тогава старите правят мира.
И пороците на мира са пороци на старите.
Недоверие и предпазливост.
Така трябва да бъде.
Това, което ти дължа, няма цена.
Електроцентралата, телефонната централа, това отстъпвам.
Помпената станция задържам.
Ако я задържите, няма да има вода.
-С удоволствие ще приема помощ.
-Тогава трябва да свалите знамето си.
Няма, и ако вашите хора се опитат, моите ще се противопоставят.
-Имате ли хора?
-Достатъчно.
Такова нещо ще е грозен инцидент.
Сигурен съм, че правителството ви
не иска да се появи на мирната конференция като агресор.
Виж ти!
Лорънс, нали?
Може ли да ви стисна ръката, сър?
Просто искам да мога да кажа, че съм го направил, сър.
Не сме ли се срещали по-рано?
Не мисля, сър.
Не, не, сър, щях да го запомня.
Широко известно е, че Арабският съвет взе властта от мое име.
Те нямат власт. Това е илюзорно.
Илюзиите могат да бъдат много силни.
Особено
когато приемат тази форма.
Светът е очарован от снимката на Дамаск,
освободен от арабската армия.
Ръководена, ако може да ви припомня, от британски офицер.
О, да. Но Лорънс е нож с две остриета.
Нали еднакво се радваме, че се освободихме от него?
Мислех, че аз съм твърд човек, сър.
Вие сте просто генерал.
Аз трябва да бъда крал.
Извинете, сър.
Е?
Е,
изглежда, ще трябва да имаме британска помпена станция
с арабско знаме на нея.
Мислите ли, че си струваше?
Не е моя работа. Слава Богу, аз съм войник.
Да, сър.
Непрекъснато го казвате.
Вие, подозирам,
сте главният архитект на този компромис.
-Какво мислите?
-Аз, Ваше височество?
Общо взето, бих искал да бях останал при кладенците Танбридж.
Е, сър. Прибираме се вкъщи.
У дома, сър.
Сбогом, Доли, трябва да те напусна,
макар че сърцето ми се къса.
Субтитри: