Lawrence Of Arabia (1962) (Lawrence Of Arabia CD1.srt) Свали субтитрите
Т.Е. ЛОРЪНС 1 888-1 935
Най-невероятният мъж, когото някога съм познавал.
Добре ли го познавахте?
Познавах го.
Е, '' нил низи бонум'' .
Но той наистина ли заслужи
място тук?
Лорд Алънби, бихте ли казали няколко думи за Лорънс?
Какво, още думи?
Бунтът в пустинята
изигра решителна роля в близкоизточната кампания.
Да, сър, но за самия полковник Лорънс.
Не, не. Знаете, не го познавах добре.
Г-н Бентли, вие знаете за Лорънс повече от всеки друг.
Да, имах привилегията да го познавам.
И да го направя известен на света.
Беше поет, учен и страхотен войн.
Благодаря.
Беше също и най-безсрамният екзибиционист след Барнум и Бейли.
Вие, сър. Кой сте вие?
Казвам се Джексън Бентли.
Дочух последната ви забележка и сериозно възразявам.
-Той беше велик.
-Познавахте ли го?
Не, не мога да твърдя, че съм го познавал.
Имах честта да се ръкувам с него в Дамаск.
Да съм го познавал? Никога.
Имаше някаква незначителна длъжност в щаба ми в Кайро.
Майкъл Джордж Хартли,
това е противна, мрачна стаичка.
Точно така.
Тук не сме щастливи.
Аз съм. По-добре е от противно, мрачно окопче.
-Значи си истински благородник.
-Точно така.
Ето го Уилям Потър с вестника ми.
-Заповядайте, Тош.
-Благодаря.
Искаш ли една от цигарите на ефрейтор Хартли?
-Там ли е?
-Разбира се.
Във водещото заглавие.
На бас, че не е споменато във вестник Таймс.
'' Бедуински племена атакуват турско укрепление.''
Басирам се, че никой в този щаб не е разбрал, че това се е случило.
Или би му пукало, ако се е случило. Позволи ми да ти запаля цигарата.
-Г-н Лорънс?
-Да.
-Телеграма, сър.
-Благодаря.
Правиш го често. А си само плът и кръв.
Майкъл Джордж Хартли, ти си философ.
А ти си откачен!
-По дяволите, боли!
-Естествено, боли.
Тогава, какъв е номерът?
Номерът, Уилям Потър, е да не ти пука, че боли.
Между другото, ако капитан Гибън попита за мен,
кажи му, че съм отишъл на разговор с генерала.
-Той е откачен.
-Нищо му няма.
Лорънс.
Да?
Би трябвало да си...
Обикновено с кепе ли си в стола?
Винаги.
Би трябвало да си дежурен. Къде отиваш?
Не трябва да говорим за работа, Фреди, не в стола.
Отивам на съвещание с генерала.
Не те питам като по-висшестоящ, а като секретар на този стол.
Не искаме тук да има дежурни.
Къде отиваш?
Трябва да кажа, Лорънс!
-Съжалявам.
-Ти си клоун, Лорънс.
Е, не всички можем да бъдем укротители на лъвове.
Съжалявам.
Това е интрига, Драйдън.
Не очаквам да оставим високомерен, тъп лейтенант
да се гаври с командира си и да му се разминава.
Няма да е някаква голяма загуба.
Не опитвайте това, Драйдън. Има принцип.
Наистина има.
От него няма полза тук в Кайро.
Би могъл да е в Арабия Знае си работата, сър.
Знае си книгите, искате да кажете.
Вече изпратих полковник Брайтън, който е войник.
Ако Брайтън мисли, че трябва да изпратим оръжия, ще изпратим.
Е, какво още искате?
И дума да не става лейтенант Лорънс
да дава военни съвети.
За Бога, надявам се, че няма.
Просто Арабското бюро би искало своят човек на място да...
Какво?
Да дава собствената си оценка за ситуацията.
Казвам ви, твърдото ми мнение, както и на хората ми, е,
че времето, отделено на бедуините, ще бъде пропиляно време.
Те са народ от овцекрадци.
Те нападнаха Медина.
И турците ги направиха на кайма.
Не знаем това.
Знаем, че не я превзеха. Буря в чаша вода, дреболия.
Според мен всички тези операции са маловажни.
Истинската война е срещу германците, не срещу турците.
Не тук, а на западния фронт, в окопите.
Бедуинската ви армия, или както там сама се нарича,
е маловажна странична атракция.
Големите неща започват с дреболии, сър.
Да не би Арабското бюро да иска нещо голямо в Арабия?
Какво ли ще мисли бюрото, когато войната свърши?
Бюрото мисли, сър, че точно сега работата ни е да спечелим войната.
Знам си работата, г-н Драйдън.
-Лорънс, сър.
-Поканете го.
Добро утро, сър.
Отдайте чест.
Ако сте непокорен, ще ви поставя под арест.
-Такъв ми е маниерът.
-Какво?
Маниерът ми. Изглежда непокорен, но не е.
Не мога да разбера дали сте невъзпитан или просто малоумен.
-И аз имам същия проблем, сър.
-Млъкнете.
Арабското бюро мисли, че бихте им били от полза в Арабия.
Защо, нямам и представа.
Не изпълнявате както трябва сегашните си задължения.
'' Не свиря на цигулка, но мога да направя велика държава от град.''
-Какво?
-Темистокъл, сър.
-Гръцки философ.
-Знам, че сте високообразован.
Пише го в досието ви.
Вие сте от съществата, които не понасям, Лорънс.
Но предполагам, че може да греша.
Добре, Драйдън. Можете да го имате за 6 седмици.
Кой знае? Това може да го направи мъж. Влезте!
Да, какво има?
Конвоят ще бъде в Порт Саид утре вечер.
-Сигурно ли е?
-Да, сър.
Изглежда, няма никаква артилерия.
Но трябва да има артилерия!
Сър, това е нещо като експедиция.
Той трябва да стигне до Йенбо, да намери водач, арабите и да се върне.
Не може да го направи за 6 седмици.
-Тогава 2 месеца.
-Три.
Добре, три. Ще ме оставите ли да свърша малко работа, г-н Драйдън?
Благодаря, сър.
Бих искал да кажа, сър, че съм благодарен за това.
Млъкнете и излезте.
Сър?
Как мога да водя проклета война без проклета артилерия?
-Как го направихте?
-По-добре питайте защо си дадох труд.
-Защото съм човекът за тази работа.
-Не съм така сигурен.
Разбира се, че съм. А между другото, каква е работата?
Да намерите принц Фейсал.
Добре. И когато го намеря?
Разберете що за човек е.
Разберете намеренията му. Не непосредствените му намерения.
Това е работа на полковник Брайтън, не ваша.
Имам предвид намеренията му в Арабия изобщо.
Това е ново.
Къде са те сега?
Някъде на около 300 мили от Медина.
Те са хашемитски бедуини.
Могат да преминат 60 мили през пустинята за един ден.
Благодаря. Ще бъде забавно.
Лорънс, само два вида същества се забавляват в пустинята:
Бедуини и богове, а вие не сте бедуин, не сте и бог. Знайте го от мен.
За обикновените хора това е горяща огнена пещ.
Не, Драйдън. Ще бъде забавно.
Известно е, че имате странно чувство за забавно.
Тук можете да пиете.
Една чаша.
Вие няма ли да пиете?
Не.
Ще пия, когато и вие.
Аз съм беду.
Наистина, вие британски офицер ли сте?
Да.
От Кайро?
Да.
-Не сте яздили от Кайро?
-Не.
Слава Богу. Това са 900 мили. Дойдох с кораб.
А преди това?
От Британия?
Да.
Наистина?
От Оксфордшър.
Това пустинна страна ли е?
Не. Охранена страна. Охранени хора.
Вие не сте охранен?
Не.
Аз съм различен.
Заповядайте,
вземете.
Първо ще ви заведа при лорд Фейсал, след това ще ми го дадете.
Вземете го сега.
Беду храна.
Добра.
Още?
-Беду.
-Къде?
От тук до лагера на лорд Фейсал е страната Харит.
Да, знам.
-Аз не съм харит.
-Не.
Хазими, от Бени Салем.
Опънете десния крак. Стегнете го с левия си крак.
Когато сте готов да тръгнете,
ударете я по рамото и кажете: ''Хът-хът-хът.''
Днес ще бъде трудно, но утре ще караме добре.
Мисля, че ще стигнем кладенеца Мастура утре. Да.
А от кладенеца Мастура до лагера на лорд Фейсал още един ден.
Хайде!
Добре?
Добра е.
Това е харитски кладенец.
Харитите са мръсни хора.
Турци?
Беду.
Кой е той?
Той е мъртъв.
Да.
Защо?
Този кладенец е мой.
Пил съм от него.
Вие сте добре дошли.
Той ми беше приятел.
-Онова?
-Да, онова.
-Този пистолет ваш ли е?
-Не, негов.
Негова?
Моя.
Тогава ще я използвам.
Приятелят ви
беше хазими от Бени Салем.
Знам.
Аз съм Али ибн ел Хариш.
Чувал съм за вас.
Ами тогава
какво е правил този хазими тук?
Водеше ме да помогна на принц Фейсал.
-Изпратен сте от Кайро.
-Да.
В Кайро съм ходил на училище.
Мога и да чета и да пиша.
Моят лорд Фейсал вече има англичанин.
Как се казвате?
Името ми е за приятелите ми.
Нямам приятели убиици.
Ядосан сте, англичанино.
Той беше нищо.
Кладенецът е всичко.
Хазимитите не могат да пият от нашите кладенци.
Той го знаеше.
Салаам.
Шериф Али.
Докато арабите се бият племе срещу племе,
те ще бъдат малък народ,
глупав народ.
Алчни, диви и жестоки като вас.
Елате.
Аз ще ви заведа при Фейсал.
Не искам компанията ви, шериф.
Вади Сафра е на още един ден от тук.
Няма да го намерите и ще умрете.
Ще го намеря с това.
Добър войнишки компас.
Ами ако го взема?
Тогава ще бъдете крадец.
Не се ли страхувате, англичанино?
Страхът ми си е моя грижа.
Наистина.
Бог да е с вас, англичанино.
Докато оперен се разхождам край Булонския лес,
чувам момичетата да казват:
'' Милионер трябва да е той.''
Аз съм човекът, който разби банката в Монте Карло.
Ей, вие!
-Чаках ви.
-Знаехте ли, че идвам?
Знаех, че някой идва. Фейсал ми каза.
Как е узнал?
Малко неща могат да се случат на около 50 мили, без Фейсал да знае.
Признавам му го. Нямате придружител?
Водачът ми беше убит при кладенеца Мастура.
-Турци?
-Не, арабин.
Проклети диваци.
-Това е Вади Сафра, нали?
-Да, те са там.
Минутка. Как се казвате и кой ви изпраща?
Лорънс. Преведен съм в Арабското бюро.
Какво ще правите за Арабското бюро?
Е, малко е неопределено, сър. Трябва да преценя ситуацията.
Е, това няма да бъде трудно. Ситуацията е направо ужасна.
Духът им, ако изобщо имат дух, в което се съмнявам,
бе разбит с гаубици от турците пред Медина.
Всяка нощ се топят с десетки.
Искам да кажа следното:
Където и да сте и с когото и да сте,
вие сте британски офицер. Това е заповед.
Когато влезете в оня лагер, дръжте си устата затворена.
-Разбирате ли какво казвам?
-Разбирам какво казвате.
Ще направите оценката си и ще се върнете в...
О, Боже мой.
Не пак.
Казах му! Бог ми е свидетел, казах му.
''Движете се на юг'', казах. '' Все още сте в обсег.''
Те просто не искат да разберат на какво са способни модерните оръжия!
Стойте и се бийте. Стойте и се бийте.
Отговорете им на огъня.
-Вие кой сте?
-Лейтенант Лорънс, сър.
Преведен в Арабското бюро.
Тук е проклета каша, сър. Трябва да се движим на юг.
Да, полковник, 50 мили на юг.
Вие бяхте прав, аз сгреших.
Трябва да се погрижим за ранените.
-Можем в Йенбо.
-Ако се доберат до Йенбо.
Едва ли могат да дойдат с нас.
Не. Трябва да се опитат да стигнат до Йенбо. Лейтенант...?
Лорънс.
Разбирате, лейтенант Лорънс,
хората ми не са свикнали с експлозиви и машини.
Първо оръдията, сега това.
Цигара?
Съжалявам.
Цигара, Ваше превъзходителство?
Изчезвайте.
Моля, Ваше превъзходителство. Просто една за двама ни?
Задръжте, Дженкинс!
Дженкинс!
Лорънс?
Нямате прислужник.
-Не ми трябва.
-Така ли?
Можем да правим всичко. Да кладем огън, да готвим, перем.
-Да, всичко.
-Не се съмнявам.
-Ще бъде много добре за вас.
-Не мога да си го позволя.
Тогава, рецитирайте Корана, доколкото ви се отдава.
Господ знае, че някои от вас ще боледуват, а други
ще странстват по Земята в търсене на даровете Божии.
Други ще се бият за Неговата кауза.
Следователно, рецитирайте, доколкото ви се отдава.
И спазвайте молитвите.
Това ще бъде най-добрата и най-богатата отплата.
Стремете се към прошката Божия.
Наистина, Бог прощава, милостив...
Поздравления, Али.
-Милорд.
-Шериф Али.
Лейтенант Лорънс, мисля, че се познавате с шериф Али.
Да, милорд.
А сега, Селим '' Сияйността'' .
'' Към обедната сияйност
и на свечеряване, когато се смрачава,
твоят Господ не те е изоставил,
нито е бил недоволен.
И сигурно бъдещето за теб ще бъде по-добро от миналото.''
'' И накрая твоят Господ ще бъде щедър към теб,
и ти ще бъдеш задоволен.''
Е?
Да, полковник.
-Искам решение, сър.
-Искате да отстъпя към Йенбо.
Е, тук от вас няма голяма полза, сър.
Съжалявам, че се повтарям, сър, но тук не можем да ви снабдяваме.
Можете да ни снабдявате през Акаба!
Акаба!
Ако можете да превземете Акаба, ще можем да ви снабдяваме.
-Но не можете!
-Вие бихте могли.
Имате предвид флота?
Турците имат 1 2-дюймови оръдия в Акаба, сър.
Представяте ли си какво значи това?
Да, представям си.
Изхвърлете го от главата си, сър. Флотът си има друга работа.
О, да. Да пази Суецкия канал.
Съществената част на този фронт е и трябва да бъде каналът.
Разбирате го, сър, със сигурност.
Разбирам, че каналът е от съществен интерес за британците.
За нас е от малко значение.
Моля ви да не говорите така.
Британските и арабските интереси са едни и същи.
Възможно е.
Честна дума, сър, неблагодарни сте.
Отстъпете към Йенбо и ще ви дадем съоръжения.
Ще ви дадем оръжия, съвети, обучение, всичко.
-Оръдия?
-Модерна пушка за всекиго.
Не. Оръдия. Артилерия.
Оръдия като турските при Медина.
Да, дайте ни оръдия и забравете за обучението.
Хората ви се нуждаят от обучение повече, отколкото от оръдия, сър.
Англичани ще учат беду да се бият?
Ще ги научим, шериф Али, да се бият с модерна механизирана армия.
Да, лейтенант? Какво мислите за Йенбо?
Мисля, че е далеч от Дамаск.
Ще ви закараме в Дамаск, сър. Не се бойте.
Били ли сте в Дамаск, г-н Лорънс?
Да, милорд.
Красив е, нали?
-Много.
-Достатъчно, Лорънс.
Мечтите няма да ви отведат в Дамаск, но дисциплината ще.
Вижте, Великобритания е малка страна, много по-малка от вашата.
Със сравнително малко население.
Малка е, но е велика. И защо?
-Защото има оръдия.
-Защото има дисциплина.
Защото има флот, затова англичаните ходят, където им се хареса,
и удрят, където им скимне. Затова са велики.
-Точно така.
-Г-н Лорънс, достатъчно!
Лорънс не е военният ви съветник.
Но бих искал да чуя мнението му.
Проклятие! От кого получавате заповедите си?
От лорд Фейсал в шатрата на Фейсал.
Стар глупак! Защо да се обръщаш от него към него? Те са господар и слуга.
Милорд, аз мисля...
Мисля, че книгата ви има право.
Пустинята е океан, в който нито едно весло не се е потопило.
Из този океан беду ходят където си искат и удрят по каквото си искат.
Беду винаги така са се били.
В целия свят сте известни, че така се биете.
И така трябва да се биете и сега.
Не знам.
Извинявайте, сър, но грешите.
Отстъпите ли към Йенбо, арабите стават част от британската армия.
-Какво ви засяга това?
-Вие сте предател.
Не, полковник.
Той е млад човек, а младите хора са невъздържани.
Трябва да си кажат думата.
Но по-мъдрите трябва да решават. Знам, че сте прав.
Много добре. Кога тръгваме? Колкото по-рано, толкова по-добре.
Тази нощ ще загубите още 50 души.
Не сте тактичен,
но казвате истината.
Ще ви отговоря утре. А сега
е късно.
Брайтън смята да подчини хората ми на европейски офицери, нали?
Всъщност, милорд, да.
И трябва да го направя,
защото турците имат европейски оръдия.
Но се боя да го направя,
кълна се, боя се.
Англичаните ламтят за запустели места.
Страхувам се, че ламтят за Арабия.
Тогава трябва да им я откажете.
Вие сте англичанин. Не сте ли лоялен към Англия?
Към Англия и към други неща.
Към Англия и към Арабия?
Възможно ли е това?
Мисля, че сте още един от онези обичащи пустинята англичани.
Даути, Станхоуп
Гордън от Хартум.
Никой арабин не обича пустинята.
Обичаме водата и зелените дървета. В пустинята няма нищо.
И никой не се нуждае от нищо.
Или си мислите, че сме нещо, с което можете да си играете,
защото сме малък народ, глупав народ,
алчен, див и жесток?
Знаете ли, лейтенант, че в арабския град Кордоба
по улиците е имало две мили осветление,
когато Лондон е бил село.
Да, били сте велики.
Преди девет века.
Време е отново да бъдете велики, милорд.
Затова баща ми обяви тази война срещу турците.
Баща ми, г-н Лорънс, не англичаните.
Но баща ми е стар
и аз,
аз копнея за изчезналите градини на Кордоба.
Но преди градините трябва да бъдат битките.
За да бъдем велики отново, изглежда, се нуждаем от англичаните
или...
Или?
От нещо, което никой човек не може да осигури, г-н Лорънс.
Нужно ни е чудо.
Акаба.
Акаба.
От сушата.
Вие сте луд.
За да достигнем Акаба по суша, трябва да прекосим пустинята Нефуд.
Точно така.
Нефуд не може да се прекоси.
Аз ще я прекося.
Вие? Трябва ви повече от компас, англичанино.
Нефуд е най-лошото място, създадено от Бог.
Не отговарям за мястото. Само за себе си.
50 души?
50? Срещу Акаба?
Ако 50 души излязат от Нефуд,
ще има 50 души, към които други ще могат да се присъединят.
Научавам, че хауейтатите са там.
Хауейтатите са бандити. Биха се продали на всекиго.
-Все пак са добри бойци.
-Добри...
Да. В Акаба има оръдия.
Насочени са към морето, шериф Али, и не могат да бъдат обърнати.
Откъм сушата в Акаба няма оръдия.
И основателно. Откъм сушата е недостъпна.
Със сигурност турците не са и сънували за това.
Акаба е ей там.
Въпрос е само да се стигне.
Вие сте луд.
И къде отивате, лейтенант?
С 50 от моите хора.
Да направя чудото.
Богохулството е лошо начало за такова пътуване.
-Кой ви каза?
-Али.
Защо не вие?
Вие отстъпвате към Йенбо, сър?
Да, трябва.
Но тези ще ви ги предоставя.
Да не би Али да е издал тайна, като ми е казал?
Шериф Али дължи вам вярност, милорд.
Все пак не сте казали на полковник Брайтън.
Не.
Тъй като знаете,
можем да твърдим, че яздиме от името на Фейсал от Мека.
Да, лейтенант Лорънс, можете да твърдите това.
Но от чие име действате вие?
Шериф, залових ги. Предатели, проследили са ни.
Бяха тук. Залових ги.
Защо си тук? Момче!
За да служа на лорд Лорънс, шерифе.
Вярно е, Лорънс. Те искат.
Следили сте ни.
-Казано ви е да останете.
-Не, шерифе.
Камилата ни се отклони. Ние я последвахме.
Доведе ни тук, за да бъдем слуги на лорд Лорънс.
-Това е волята на Алах.
-Богохулство.
Не правете това.
Не, Лорънс, те не са слуги. Те са парии, без родители.
Внимавайте. Не са подходящи.
Изглеждат много подходящи. Можете да пътувате с багажа.
Това не са слуги, а поклонници.
Един шилинг, всяка седмица?
Справедливо е.
-На всекиго?
-Не.
-Твърде много е.
-Добре.
Ще ви донесат късмет. Алах обича състрадателните.
Това е железницата.
А това е пустинята.
От тук до другата страна няма вода, освен която носим.
За камилите никаква вода.
Ако камилите умрат,
умираме и ние.
А след 20 дни ще започнат да умират.
Тогава значи няма време за губене?
Мислех.
Бяхте се отнесли.
Да. Няма да се повтори.
Внимавайте, бяхте се отнесли.
Няма да се повтори.
Тази вода е прахосана.
Отсега нататък трябва да пътуваме нощем
и да почиваме, когато е много горещо, за да се пътува.
По няколко часа всеки ден.
Защо да не тръгнем сега?
Не. Сега ще почиваме.
Три часа.
Добре.
Ще ви събудя.
Тук ли ще почиваме?
Почивка ще има, когато стигнем водата.
От другата страна на това.
И колко има от това?
Не съм сигурен.
Но колкото и да е, трябва да бъде прекосено преди утрешния изгрев.
Това е наковалнята на слънцето.
Успяхме ли?
Не, но излязохме от наковалнята.
Все пак, благодаря на Бога за това.
Да, благодарете Му.
Лорънс, не мисля, че знаете как сте Го изкушили.
Знам.
Успяхме.
С божията воля.
Кога ще стигнем кладенците?
С божията воля, по обяд.
-Значи успяхме.
-Благодари Му, Лорънс.
Гасимовата.
Какво му се е случило?
Господ знае.
Защо не спрете?
За каво? До обяд ще е мъртъв.
Трябва да се върнем.
Защо, за да умрем с Гасим?
След час изгрява слънцето.
В името на Бога, разберете! Не можем да се върнем!
Аз мога.
Вземете момчетата.
Връщането е самоубийство.
Вече убихте Гасим.
Махнете се от пътя ми.
На Гасим му е дошло времето, Лорънс. Написано е.
Нищо не е написано!
Тогава, връщайте се!
Защо ни доведохте тук с богохулното си високомерие?
Английски богохулец!
Акаба?
Акаба ли беше?
Няма да стигнете Акаба, англичанино!
Върнете се, богохулецо,
но няма да стигнете Акаба.
Ще стигна Акаба.
Това е написано.
Тук вътре.
Англичанино!
Англичанино!
Лорънс! Дауд!
Нищо не е написано.
Ал Лорънс.
Фараж.
Измийте.
''Ал'' Лорънс.
Всъщност за някои хора нищо не е написано, ако те не го напишат.
Не Ал Лорънс. Просто Лорънс.
-Ал Лорънс е по-добре.
-Вярно.
Баща ви също, просто г-н Лорънс?
Баща ми е сър Томас Чапман.
-Това лорд ли е?
-Нещо като лорд.
Значи когато умре, вие също ще бъдете лорд.
Не.
Имате по-голям брат.
Тогава не разбирам. Баща ви се казва Чапман.
Той не се е оженил за майка ми.
Разбирам.
Съжалявам.
Тогава ми се струва, че сте свободен да си изберете името.
Да, предполагам.
Ал Лорънс е най-добре.
Добре, установявам се на Ал Лорънс.
Това са робите на шериф от Бени Уедж.
Много са хубави.
-Голяма чест.
-Честта е наша. Салаам, шериф.
-Разрешено ли е?
-Разбира се.
Този, за когото нищо не е писано, може да си напише клан.
Добри са за яздене. Опитайте.
Какво правите, англичанино?
Както виждате.
Сам ли сте?
Почти.
Да не сте с онези кучета, които пият от кладенеца ми?
Вашия?
Аз съм Ауда Абу Тай.
Чувал съм за друг човек с това име.
Друг? Кой друг?
Ауда, за когото съм чувал, не би имал нужда от помощ.
Сигурно е голям герой.
Да.
Не би отказал вода на хора, идващи от пустинята Нефуд.
Така ли?
Не, сигурно е някой друг.
Ето моята помощ.
Сине, какво е това облекло?
-Харитско, татко.
-Що за харитско?
Като на шериф от Бени Уедж.
И той харит ли е?
Не, татко, англичанин.
Сине,
те крадат водата ни.
Кажи им, че идваме.
Кажи им.
-Изпразни това!
-Недей!
Говори Ауда от хауейтатите.
Отговаря Али от харитите.
Харит.
Али.
Баща ти все още ли краде?
Не.
Да не би Ауда да ме взема за някое от собствените му копелета?
Не. Няма прилика.
Уви, приличаш на баща си.
-Ауда ме ласкае.
-Лесно се ласкаеш.
Познавах баща ти добре.
Познавал ли си своя?
Ние сме 50, вие сте двама. Ами ако ви застреляме?
Ами, тогава това значи кръвна вражда с хауейтатите.
-Желаете ли го?
-Нито генералите в Кайро,
нито самият султан го желае.
Изтеглете хората си.
Това е зачитане на недостойните.
Едва съм започнал да го уча.
И на какво ще го учите днес? На хауейтатско гостоприемство?
Не ми остроумничете англичанино.
-Кой е той?
-Приятел на принц Фейсал.
-Значи желаете гостоприемството ми?
-Да.
Той адвокат ли ти е?
Желаем го.
Тогава ви се дава, ако го вземете.
Аз съм в летния си лагер, жалко място.
Е, на мен ми изглежда жалко. Някои го намират за чудесно.
Утре може би ще позволя на турците да ви купят, приятели на Фейсал.
Но
вечеряйте с мен.
Вечеряйте с Ауда, англичанино.
Вечеряй с хауейтат, харит.
За мен е удоволствие да вечеряте с мен в Уади Рам!
Това, което правите срещу Акаба,
каква печалба очаквате от него?
Правим го за Фейсал от Мека.
Харитите не работят за печалба.
Е, ако човек е роден слуга, шериф Али,
би могъл да си намери и по-лоши господари от Фейсал.
Но аз... Аз не мога да служа.
Позволявате на турците да стоят в Акаба.
Да, за мен е удоволствие.
Не правим това за Фейсал.
Така ли?
-За англичаните тогава?
-За арабите.
Арабите?
Хауейтатите, ажеилите, руалатите, Бени Сакр, тези знам.
Дори съм чувал за харитите.
Но арабите?
Що за племе е това?
Племе от роби. Слугуват на турците.
Е, те за мен са нищо.
Моето племе е Хауейтат.
Които работят само за печалба.
Които работят по кефа на Ауда.
А кефът на Ауда е да слугува на турците.
Да слугува?
Аз слугувам?
Именно слугата взема пари.
Аз съм Ауда Абу Тай.
-Ауда слугува ли?
-Не!
-Ауди Абу Тай слугува ли?
-Не!
Имам 23 големи рани, всички, получени в битка.
Убил съм 75 мъже със собствените си ръце, в битка.
Развалям, паля шатрите на враговете си. Отвличам челядта и стадата им.
Турците ми плащат златно съкровище, и пак съм беден!
Защото съм река за народа си.
Това служба ли е?
Не.
И сега, изглежда, Ауда е остарял.
И е изгубил вкуса си към битката.
Добре е, че го казваш в моята шатра, старо лале.
Но е лале, което турците не биха могли да купят.
Защо биха искали?
Сега ще ви
кажа какво ми плащат, а вие ще ми кажете дали това е
надница на слуга.
Плащат ми всеки месец
по 1 00 златни гвинеи.
1 50, Ауда.
-Кой ви го каза?
-Имам дълги уши.
И дълъг език между тях.
1 00, 1 50, какво значение има? Дреболия.
Дреболия, взета, от голяма кутия, която държат.
В Акаба.
-В Акаба?
-Къде другаде?
Смущавате ме като жените.
Приятели, бяхме глупави. Ауда няма да дойде в Акаба.
-За пари?
-Не.
-За Фейсал?
-Не!
Нито за да прогони турците.
Ще дойде,
защото му е кеф.
Майка ви се е чифтосала със скорпион.
Направете Господ свой агент!
Акаба!
Акаба!
Бог да е с вас.
Бог да е с вас.
Бог да е с вас.
Бог да е с вас.
Да.
Акаба.
Утре отиваме и я превземаме.
-Мислите ли, че ще успеем?
-Да.
Ако сте прав за оръдията.
Той уби. Той умира.
Това е краят на Акаба.
-Един от хората ни уби човек на Ауда.
-Защо?
Кражба? Кръвна вражда? Няма значение защо.
Али!
Това е стара рана.
Не съм дошъл тук да гледам племенна кървава баня.
Това е законът, Лорънс.
Законът казва, че човекът трябва да умре.
Ако той умре, това ще задоволи ли хауейтатите?
Да.
Шериф Али!
Ако никой от хората на лорд Ауда не нарани никого от вашите,
-това ще задоволи ли харитите?
-Да.
Тогава аз ще изпълня закона.
Аз нямам племе.
И никой няма да е обиден.
Гасим.
Ти ли го направи?
Добре, Лорънс...
Каква е болката на англичанина?
Това, че този, когото уби, е човекът, който той изведе от Нефуд.
Значи е било написано.
По-добре да го беше оставил.
Беше екзекуция, Лорънс. Нищо срамно в това.
Освен това беше нужна.
Дадохте живот и го отнехте.
Писаното е все още ваше.
Ауда Абу Тай!
Чудото стана.
Гирлянди за победителя.
Почит за принца. Цветя за мъжа.
Не съм нищо от тези неща, Али.
-Тогава, какво?
-Не знам.
Благодаря.
Боже мой, обичам тази страна.
Какво!
Няма злато в Акаба!
Ауда, намерих го!
Жалко.
Али, прати съобщение по крайбрежието до Йенбо.
Кажи на Фейсал да намери лодки, каквито и да са,
и да доведе арабската армия в Акаба, бързо.
А ти?
Аз ще кажа на генералите
в Кайро.
Да, ще прекося Синай.
Хайде!
Синай?
Да.
-С тях?
-Ще бъдат добре с мен.
Виж, Али. Ако някой от твоите бедуини пристигне в Кайро и каже:
'' Превзехме Акаба'', генералите ще се изсмеят.
Разбирам.
В Кайро ще свалиш тези смешни дрехи.
Ще носиш панталони и ще разказваш за чудатостите и диващината ни,
и тогава те ще ти повярват.
Ти си невеж човек.
Хартия.
Хартия!
В Акаба няма злато.
Няма злато.
Никаква голяма кутия!
Ауда за злато ли дойде в Акаба?
За кефа ми, както казахте.
Но златото е благородно
и Лорънс обеща злато.
Лорънс излъга.
Вижте, Ауда.
''Английската корона
обещава да плати
5,000 златни гвинеи
на Ауда Абу Тай.''
Подписано в отсъствие на Негово величество
от
мен.
След 1 0 дни
се връщам със златото.
Със злато, оръдия, с всичко.
Десет дни.
Ще прекосите Синай?
Защо не?
Мойсей го е направил.
И ще вземете децата?
Мойсей го е направил.
Мойсей е бил пророк
и обичан от Бога.
Той каза, че тук има злато. Излъга.
Не е съвършен.
Милорд, не може ли да си починем?
Казах, никаква почивка, докато те не разберат, че имам Акаба.
Вие двамата спали ли сте в легло?
Фараж?
Дауд?
С чаршафи?
Утре ви обещавам най-фините чаршафи в най-хубавата стая и
хотел в Кайро.
Значи ще бъде, милорд.
Вижте!
Огнен стълб.
Не, милорд. Прах.
Компаса ми.
Няма значение.
Ако яздим на запад, ще улучим канала.
Посока запад.
Хайде!
Лорънс!
Фараж!
Фараж, недей! Недей!
Недей!
Защо ходите?
Но защо, милорд?
Но защо, милорд?
Има място и за двамата. Няма смисъл.
Лорънс, вижте!
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Всичко е наред, Фараж.
Всичко е наред.
Кои сте вие?
Кои сте?
-Дауд!
-Пристигнахме, сър.
Там вътре ли го водите?
Да.
Тук!
Тук. Вие!
И къде по дяволите мислиш, че отиваш, Мустафа?
Жадни сме.
-Г-н Лорънс, така ли?
-Да.
-В офицерския бар ли отивате?
-Да.
Не можете да го водите вътре, сър.
На какво си се направил?
Не, не. Трябва да си вървите.
Не, не. Вървете си, ефенди, вървете!
Вън! Трябва да излезете! Марш.
Искаме две големи чаши лимонада.
-Това е бар за британски офицери.
-Не сме придирчиви.
-Да не сте полудял?
-Не. Странно, но не съм.
-Просто се разкарвай оттук, ясно?
-Разкарай онова момче оттук.
Ефрейтор, така или иначе ще разкараме този.
-Разкарай този арабин оттук.
-Махай се.
Какво става?
-Лорънс е, сър.
-Лимонада с лед.
Обяснете се.
Превзехме Акаба.
-Превзели сте Акаба? Кои?
-Ние.
Нашата страна във войната. Арабите.
Ние.
Харесва лимонадата ти.
Значи турците са си отишли?
Не, все още са там, но нямат ботуши.
Пленници, сър. Взехме ги пленници. Целия гарнизон.
Не е вярно. Някои убихме.
Всъщност твърде много. Следващия път ще се справя по-добре.
Така или иначе имаше много убийства.
Кръстя се и се кълна, съвършено вярно е.
-Не е възможно.
-Вярно е.
Аз го направих.
По-добре говорете с Алънби.
-Генерал Алънби?
-Той командва. Мърей си тръгна.
Това е стъпка в правилната посока.
Първо искам стая. С легло, с чаршафи.
-Да, разбира се.
-Тя е за него.
Да. Нали и вие самият искате легло?
Първо ще се срещна с Алънби.
Той ще иска ли да ме види?
Мисля, че да.
Тогава ще направя това.
-По-добре да се обръсна.
-Да.
Също по-добре да обуете някакви панталони.
'' Недисциплиниран.
Неточен.
Неспретнат.
Много езици.
Познания по музика,
литература.
Познания по...
Познания по...''
Интересен човек сте, няма никакво съмнение.
-Кой ви каза да превземете Акаба?
-Никой.
-Сър.
-Сър.
Тогава защо го направихте?
-Акаба е важна.
-Защо е важна?
-Това е пътят на турците към канала.
-Вече не е.
-Те идват през Бершиба.
-Знам, но ние отидохме в Газа.
-Е?
-И Акаба остава зад вас вдясно.
Вярно.
И ще бъде още по-назад вдясно, когато отидете в Ерусалим.
Ще ходя ли в Ерусалим?
Да.
Много добре.
Акаба зад дясната ми страна.
Тя заплашваше Ел'Арош и Газа.
Нещо друго?
Да.
Акаба е свързана с Медина.
Мислите, че сега трябва да ги изведем от Медина?
Не. Мисля, че трябва да ги оставите там.
Действахте без заповеди, знаете.
Не трябва ли офицерите винаги да използват инициативата си?
Всъщност не. Ужасно опасно е.
Да, знам.
Вече?
Да.
Повишавам ви в майор.
Не мисля, че е много добра идея.
Не съм ви питал. Искам да се върнете
и да продължите добрата работа.
Не. Благодаря, сър.
-Защо не?
-Ами, аз, това е...
Нека си помисля сега...
Убих двама души. Искам да кажа, двама араби.
Единият беше момче.
Това беше
вчера.
Заведох го до плавуна.
Другият беше мъж.
Това беше
преди Акаба, все пак.
Трябваше да го екзекутирам с пистолета си.
В това имаше нещо, което не ми се понрави.
-Ами естествено.
-Не, нещо друго.
Всичко е наред. Нека бъде предупреждение.
Не. Нещо друго.
Какво, тогава?
Хареса ми.
Глупости. Глупости и нерви. Изморен сте.
Какво искате да кажете с това облекло? Любителско театралничене?
Да. Напълно.
Нека погледна нещото като шапка или каквото е.
Носят чаровно облекло.
Как бих изглеждал с това, Хари?
-Страшно смешно, сър.
-Ето, задръжте си го.
Опитвам се да кажа, че не съм подходящ за това.
Наистина? Какво мислите, Драйдън?
Преди да го направи, сър, казах, че не може да бъде направено.
-Брайтън?
-Знам какво мисли той.
Мисля, че трябва да го препоръчате за орден, сър.
Не мисля, че мотивите му са от значение.
Беше брилянтна войнишка проява.
-Г-н Пъркинс!
-Сър!
Да пийнем, господа.
-Нали чухте за това, г-н Пъркинс?
-Да, сър.
-Какво мислите?
-Великолепно, сър. Добре направено.
-Благодаря, г-н Пъркинс.
-Сър!
Хайде тогава.
Вие сте умен човек, сър.
Не, но познавам доброто нещо, когато го видя.
Честно, нали?
За пробив към Ерусалим трябва да се съсредоточа, не да се разсейвам.
-Браво.
-По-добра идея ли имате?
Аз се бия като Клаусуиц, а вие като Сакс.
Значи ще се справим много добре?
Свободно, господа, моля ви.
-Дайте ни да пием.
-Разбира се, сър.
Тук съм по покана на майор Лорънс.
Трейси.
Да излезем навън.
Значи държите в плен турската пустинна армия?
Да.
С 1 ,000 араби?
1 ,000 араби означава 1 ,000 ножа.
Навсякъде, денонощно.
Това означава 1 ,000 камили.
Това означава 1 ,000 товара мощни експлозиви и 1 ,000 пушки.
Можем да прекосим Арабия, докато Джони турчинът едва прави завой.
Ще разруша железницата му.
Докато той я оправя, ще ги разбия някъде другаде.
След 1 3 седмици мога да създам хаос в Арабия.
Значи се връщате?
Да.
Разбира се, че се връщам.
Е, ако ние можем да видим това, и турчинът ще може.
Ако той установи, че използва 4 дивизии, за да отблъсне шепа бандити,
ще се оттегли.
Няма да смее да се оттегли. Арабия е част от империята му.
Ако сега се измъкне, вече никога няма да се върне.
-Чудя се кой ли би го направил.
-Никой.
Арабия сега е за арабите.
Всъщност точно това им казах.
Те го мислят.
-Затова се бият.
-О, разбира се.
Подозират само едно нещо.
Че ще ги оставим да прогонят турците и тогава ние ще навлезем.
Казах им, че това не е вярно, че нямаме амбиции в Арабия.
Така ли?
Не съм политик, слава Богу.
Имаме ли амбиции в Арабия, Драйдън?
Труден въпрос, сър.
Искам да знам, сър, дали мога да им кажа от ваше име,
че нямаме амбиции в Арабия.
Разбира се.
2,000 стрелкови оръжия, не са достатъчни. Трябват ми 5,000.
Добре.
Пари. Трябва да бъдат златни лири. Те не обичат хартия.
-Инструктори за оръдията Луис.
-Добре.
Още пари.
-Колко още?
-Сега 25,000. По-късно много повече.
-Драйдън?
-Може да стане, сър.
Няколко бронирани коли.
Добре.
Полева артилерия.
Добре.
Ще ви дам всичко, което мога,
защото знам, че ще го използвате. Поздравления.
Благодаря за гостоприемството ви, господа.
Поздравления!
Наистина ли ще им дадете артилерия, сър?
Чудех се, сър.
Навярно ще бъде трудно да я върнем.
Дадете ли им артилерия, правите ги независими.
Значи не мога да им я дам?
-Вие решете.
-Не.
Трябва да се подчинявам на заповеди, слава Богу.
Не като онзи нещастник.
Той е в облаците.
Да се надяваме, че ние не сме.
ПАУЗА