Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry Potter And The Prizoner Of Azkaban CD2.BG.srt) Свали субтитрите

Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry Potter And The Prizoner Of Azkaban CD2.BG.srt)
Мислили са да го построят в Британия.
Казвала ли сам ти?
- Два пъти!
Искаш ли да се приближим?
Да отидем там. - Всъщност, аз...
От тук ми е добре.
- Виж кой е тук.
Търсите къщата на мечтите?
Прекрасна гледка, нали?
Нали твоето семейство спи в една стая? - Млъкни.
Не сме много дружелюбни.
Мисля, че е време да го научим да почита по-висшите.
Надявам се че нямаш предвид себе си.
- Как смееш да ми противоречиш?
Отвратителен мътнород.
Кой беше?
Не стой така. Направи нещо.
- Какво?
Дръж се Малфой.
Разкарай се!
Малфой! Чакай!
Хари!
Проклед да си Хари.
Не беше смешно.
Подлеци! Никога не са ми казвали за картата.
Хари няма да я задържи. Ще я върне на професора. нали?
Разбира се, заедно с невидимото наметало.
Виж това.
Любимката на Рон. - Не точно.
Роз Марта, миличка.
Върви ли работата?
Щеше да е по-добре ако дементорите не идваха постоянно в моята кръчма.
Имаме добри причини.
Страх ме е от Сириус Блек.
Какво би го довело тук?
Хари Потър. - Хари Потър?
Хайде.
Хари.
Децата нямат право да влизат тук.
Затворете вратата - Колко неучтиво.
Никой не иска да идва в кръчмата от уплаха!
Професор Дъмбълдор скоро ще реши проблема, уверявам те.
Е, кажете ми за какво става въпрос.
Преди много години, когато родителите на Хари разбраха, че ще умрат...
Сещаш се по какъв начин умряха, мястото на което бяха...
посетил ги е Сириус Блек. И е казал ''знашеш на кой''.
Не само, че го е отвел до тях, ами даже е убил техен приятел.
Питър Петигру
Питър Петигру? - Да, същия.
Постоянно преследваше Сириус.
- Сещам се, не го изпускаше от поглед.
Но какво се е случило? - Питър се е опитвал да предупреди Потерови.
И щял да успее, ако не беше налетял на стар приятел, Сириус Блек.
Блек е бил проклет, не го убил.
Унищожил го.
Единствено пръста му останвил.
Нищо друго.
Сириус Блек може да не е убил Потерови, но заради него са умряли.
А сега иска да довърши онова което е започнал. - Не вярвам.
Това не е най-лошото.
Какво може да е по-лошо?.
Защото, Сириус Блек беше, и си остава кръстник на Хари Потър.
Рон, виж.
Извинете.
Хари, какво стана?
Бил е техен приятел.
...и ги е предал.
Бил е техен приятел.
Надявам се, че ще ме намери.
Защото, аз ще съм готов.
..и когато дойде, ще го убия.
Хари.
Ти дойде.
Сигурен ли си в това?
Тази магия е доста над обичайното ниво.
Сигурен съм.
Когато всичко е готово...
..магията на която ще те науча се казва "обаянието Петронин"...
Чувал ли си за нея? Не?
Представлява позитивната сила.
За магьосника който я владее, действа като щит против злото.
Но, за да има ефект, трябва да мислиш за спомени.
Не кои да е спомени, а щастливи, здрави спомени.
Ще се справиш ли?
Да. Добре.
Затвори си очите.
Концентрирай се.
Претърси миналото.
Имаш ли спомен?
Позволи му да изникне.
Освободи се.
И кажи...
Много добре.
Ще го направим ли?
Когато си готов.
Хайде седни.
Дишай дълбоко. Така е добре.
Не очаквах, да успееш от раз.
Би било невероятно.
Изяш това. Ще ти стане по-добре.
Това е един много лош дементор.
Не, това е богарт, Хари.
Истинското ще бъде много по зле.
Интересува ме за какво си мислише?
Кой спомен избра? - Когато за първи път яхнах метлата.
Това даже не се доближава.
Имам още един спомен.
Не е точно щастлив..
...но е най-щастлияия, който съм имал.
Сложно е.
- Ярък ли е?
Хайде тогава да опитаме. Готов ли си?
Да го направим.
Отлично, Хари! Отлично!
Мисля, че за днес ми стига.
Да, седни. Изяж това, наистина помага.
И да знаеш...
...мисля, че баща ти щеше да се гордее.
Мислих за него. И мама.
Видях лицата им. Говориха ми.
Само ми говориха. Този спомен си избрах.
Не знам даже дали е истина. Но е най-доброто, което имам.
Чудесен ден. - Прекрасен.
Освен ако не си нарязан на парчета. - Нарязан на парчета?
За какво говориш? Роналд си изгуби плъха.
Нищо не съм изгубил. Твоята котка го е убила! - Глупости.
Хари, нали видя, че нейния звяр постоянно дебне.
И Скабус изчезна.
Може би трябваше по-добре да пазиш своя любимец.
Твоята котка го е убила!
- Не е!- Да, тя е. - Не е.
Как мина прослушването?
Първо ме питаха защо съм бил там.
И после им казах, че Бакби е добър, че винаги си чисти перата.
Тогава бащата на Малфой реагира.
Каза, че Бакби е опасно същество, което би те убило само с поглед.
И после?
Тогава поиска най-лошото.
Да те уволнят?
- По-добре да ме уволнят.
Усъдиха го на смърт.
Искат от мен да танцувам степ. Не искам да танцувам степ!
Кажи им. - Да, ще им кажа.
Питър Петигър постоянно го преследваше.
Не го е убил, унищожил го е!
Махни тази светлина!
- Извинете.
Какво правиш?
- Опитваме се да спим.
Да.
Потър! Какво правиш лутайки се по коридерите посред нощ?
Ходя на сън.
Толкова приличаш на баща си. И той беше изключително арогантен.
Луташе се из замъка.- Моя баща не се е лутал! Нито пък аз.
Ще съм благодарен, ако махнете светлината.
Испразни си джобовете.
Казах, испразни си джобовете.
Какво е това?
Нещо лично. - Наистина?
Отвори го.
Кажи ми тайната си.
Прочети.
Месъс Муни, Уормтейл, Падфот и Промс
Открийте се пред професор Снейп.
И... - Продължавай...
И му кажете да не си вре носа в чужди работи.
Ти малък... - Професоре...
Я, Люпен! Тръгнал си на разходка?
Под лунната светлина?
Добре ли си?
- Това тепърва ще разберем.
Току що конфискувах един интересен предмет от господин Потър.
Погледни, би трябвало да си специалист по тези работи.
Очевидно е пълен с тъмна магия.
На мен ми изглежда като нещо, направено да навреди на всеки...
...който опита да го прочете. Мисля, че е от Зонко.
Все пак, ще проверя качествата които може да притежава.
Все пак това е моята област.
Хари, ела с мен. Професоре.
Лека нощ.
Глух ли си? Загаси светлината!
Влез.
Идея си нямам как си се добрал до тази карта!
Наистина, очуден съм, че не си я предал.
Не си ли помисли че това в ръката ми е картата на Сириус Блек?
Не.
И баща ти не зачиташе правилата.
Но той и майка ти дадоха живота си за да спасят твоя!
А ти си играеш с тяхната саможертва.
Незащитен се разхождаш из замъка. Наистина лош начин да им се отплатиш!
Повече няма да те прикривам, разбираш ли ме?
Да.
Върни се в спалнята и си стой там.
И недей да се мотаеш, защото...
...ще разбера.
Професоре, мисля, че тази карта не работи винаги.
Показа, че има някой в замъка...
...някой, който знам, че е мъртъв.
Кой би могъл да бъде?
Питър Петигру.
Не е възможно.
Това видях.
Лека нощ.
Искуството да гледаш в кристалното кълбо се състои в това да прочистиш погледа си.
Единствено тогава може да видите. Пробвайте пак.
Какво имаме тук?
Мога ли да опитам?
Грим, вероятно.
Мила, от първият път когато стъпи в моя час...
... осетих, че не притежаваш нужния дух...
...за това велико изкуство.
Може да си малка на години, но имаш много стар дух.
Сух като страниците на книга.
Казах ли нещо?
Полудяла е!
Мисля, че винаги си е била такава, обаче сега всички го виждат!
Спри.
По-добре да върнем това.
- Не се връщам там.
Добре, ще се видим по-късно. - Да, по-късно.
Хари Потър
Професоре.
Той ще се върне тази вечер.
- Моля?
Тази вечер ще предаде приятелите си, а убийството ще го освободи.
Ще бъде пролята невинна кръв. А слуга и господар ще бъдат заедно...
за сетен път.
Извинявай, каза ли нещо?
- Не.
Нищо.
Не мога да повярвам, че ще убият Бакби, това е ужасно.
Току що стана по-зле.
Виж кой е тук.
- Дошли сте на представлението.
Ти, ти си по голяма гад от която и да е хлебарка!
Недей!
Не си заслужава.
Добре ли си? Да вървим.
Добре ли се справих?
- Беше брилянтна!
Виж го.
Как се радва на простора.
-Защо не го освободим?
Ще разберат, че съм аз. Дъмбълдор ще си има пак неприятности.
И той ще дойде.Казва, че иска да бъде с мен когато...
...когато това се случи.
Той е велик човек.
Голям човек.
И ние ще останем с теб.
- Няма да го правите.
Мислите, че някой иска да ви види такива? - Не, изпийте си чая и вървете.
А преди това, Рон...
Скабърс! Ти си жив!
- Би трябвало да го пазиш.
Дължиш извинение на някой. - Да.
Когато видя следващия път Крукшенкс, ще му кажа. - Имах предвид на мен!
Какво беше това?
Хагрид.
Късно е. Скоро ще се мръкне. Не би трябвало да сте тук.
Ако някой ви види, ще си изпатите.
Най-вече ти, Хари.
Момент!
Бързо!
Хагрид.
Всичко ще бъде наред.
Хайде.
Комитета реши да се премахнат опасните същества.
Бакби ще бъде екзекутиран днес...
...по здрач.
Какво има?
Казах ви... Няма значение.
Да вървим.
Не.
Ухапа ме! Скабърс!
Рон!
Скабърс, върни се.
Чакай!
Скабърс.
Разбираш ли кое е това дърво?
- Това не е добре.
Рон, тичай!
Зад вас!
Това е грим.
Хари!
Да вървим.
Наведи се!
Хари!
Извинявай. - Не се безпокой.
На къде ли води?
- Мисля че знам.
Само се надявам, че греша.
Ние сме в Шригфилд Шек.
Хайде.
Рон.
Добре ли си? - Къде е кучето?
Това е въркoлак. Не е куче!
Ако искаш да убиеш Хари, ще трябва да убиеш и нас.
- Не.
Тази вечер ще умре само един!
- Тогава, това ще бъдеш ти!
Ще ме убиеш ли, Хари?
Доста зле изглеждаш, Сириус.
Накрая се видя лудоста ти.
Ти знаеш всичко за лудостта, нали?
Бих казал, че знам. Разбирам.
- Хайде да го убием.
Не! Аз ти вярвах!
А ти през цялото време беше негов приятел.
Той е върколак! Затова не идваше на часовете.
От колко време знаеш?
- Откакто писахме есетата.
Ти наистина си най-умната млада вещица, която съм познавал някога.
Стига приказки, хайде да го убием!
-Чакай! - Достатъчно чаках!
12 години!
В Азкабан!
Добре, убий го.
Но почакай минутка. Има право да знае защо.
Знам защо. Предал си родителите ми!
Ти си причината да са мъртви!
Някой, който мислих за мъртъв, наистина е издал твоите родители!
Кой? - Питър Петегру.
Той е в тази стая сега!
Хайде, Питър!
Хайде!
Възмездието е сладко. Надявах се че ще ви хвана.
Казах на Дъмбълдор че ти си помогнал на приятеля си да влезе!
А сега имам и доказателство. - Бриянтно.
Размислиш ли още веднъж ще видиш, че си достигнал до грешен извод.
А сега ни извинете, имаме да довършим една работа.
Дай ми една причина да не те убия.
Не бъди глупав.
- Не можеш да му помогнеш...
вие двамата се държите като женени.
Защо не идеш да си играеш със своя прибор по химия?
Бих могъл да го направя.
Но дементорите се надяват да те видят.
Как мислиш? Дали ме е страх?!
Да, мога да си представя каква е срещата с тях.
Знам че е много неприятно да се присъства, но ще се потрудя.
Моля те.
След теб.
Хари, какво направи?
- Нападна учителя!
Кажете ми за Питър Петигру.
- Мислихме, че е наш приятел.
Обаче той е мъртъв, ти го уби!
Не е, и аз така мислих докато не каза, че си го видял на картата.
Картата е лъгала!
- Картата никога не лъже!
Той е жив! И е точно там!
Кой? аз ли...
Твоя плъх!
Той е с нас - 12 години!
Дълъг живот за един плъх.
Липсва му един пръст, нали?
- Е и какво?
Всичко, което са намерили от него е
- един пръст.
Затова всички мислиха, че е мъртав!
А той се е превърнал в плъх.
Покажи.
Дай му го, Рон.
- Какво му правиш?
Остави го! Пусни го!
Приятели!
Моите стари приятели!
Хари! Толикова приличаш на баща си!
Бяхме най-добри приятели.
- Как се смееш да говориш на Хари.
Как смееш да приказваш за приятелство!
Продаде Джеймс и Лили на Валдемор, нали?
Не знаете с какви сили разполага той!
Какво би направил ти?
- Бих умрял!
По-скоро бих умрял, отколкото да издам приятелите си.
Хари, Джейми не би ме убил. Твоя баща би пощадил живота ми.
Би бил милостив.
Трябваше да знаеш, че ако Валдемор не те е убил, ние ще го направим.
Не!
Хари, този човек... - Знам кой е той.
Ще го отведем в замъка.
Благословен да си момче!
Ставай!
Казах, че ще те отведем в замъка.
После ще те предадем на дементорите.
Извинявай, че те ухапах. Сигурно те е заболяло малко.
Малко!?
Замалко да ми откъснеш кракът!
- Гоних плъхове.
Иначе съм като вярно куче.
Джеймс ми предлагаше да направя тази промяна за постоянно.
С опашка мога да живея, но бълхите...
...ме убиват.
Добре.
По добре да тръгваш.
- Не, ще остана.
Върви, аз ще остана.
Добре ли си? - Да, добре съм, върви.
Изглежда болезнено. - Малко.
Може да го отрежат.
- Може да могат да го поправят.
Прекрасно е. Унищожен е.
Трябва да го отрежат.
Много е хубаво, нали?
Никога няма да забравя как за първи път прекрачих тази врата.
Би било хубаво да го направя като свободен човек.
Направи велико дело.
Той не го заслужаваше.
Мисля, че баща ми не би искал неговите най-добри приятели да станат убийци.
Освен това ако е мъртъв, истината умира с него.
Ако живее, ти си свободен.
Бяхме добри приятели. Нали няма да ме предадете на дементорите?
Ти си умно момиче.
Не знам дали знаеш, когато се роди...
...аз станах твоя кръстник. - Знам.
Ще те разбера, ако избереш да останеш с вуйчо си.
Но, ако искаш друг дом...
Мога да живея с теб?
Ако не искаш ще те разбера. - Хари!
Господи.
Тази вечер не си е взел лекарството.
В сърцето си знаеш кой си! Твоето сърце знае кой си!
Това е само плът!
Хари!
Бягайте! Бягайте!
Чакай!
Професоре.
Професор Люпен.
Ето те Потър.
Върни се, Потър!
Сириус!
Хари.
Видях баща си. - Какво?
Той прогони дементосите. Видях го оттатък езерото.
Слушай, хванали са Сириус. Дементосите ще завършат задачата.
Ще го убият? - Не, по-лошо.
Много по-лошо.
Ще му изсмучат душата.
Трябва да ги спрете. Хванали са погрешен човек!
Истина е. Сириус е невинен. - Това го е направил Скабърс. - Скабърс?
Да, моят плъх. Всъщност той не е плъх.
Беше собственост на брат ми Персий.
Рабатотата е там, че ние знаем истината.
Моля ви, вярвайте ни.
- вярвам ви, госпожице.
Но се съмнявам, че другите ще ви повярват.
Колкото и да е искрен детския глас...
...за тях не значи много.
Чудни времена са това.
Силни, но пълни с опасности.
Сириус Блек е в къщата.
Познавате закона.
Не трябва да ви виждат.
И да се върнете до последния звънец
Ако не, последиците ще бъдат тежки.
Ако успеете, ще спасите повече от един живот.
Три завъртания са достатъчни.
По междудругото...
Когато не съм сигурен, връщам се назад за да разбера.
Късмет.
Какво беше това?
Бих ти казала, но не можеш да ходиш.
Какво се случи? къде е Рон?
Сега е седем и половина. Къде бяхме тогава?
Не знам, в Хогуортс? - Хайде, не трябва да ни виждат.
Хърмаяни, чакай!
Кажи ми каво правим!
Ние сме.
Това не е нормално.
Това връща времето, Хари.
Връщаме се в миналото.
Така успявах да бъда във всички часове.
Връщала си се в миналото? - Да.
Дълмъдор очевидно е искал да се върнем в този момент.
Случило се е нещо, което иска да променим.
Добър удар. - Благодаря.
Малфой идва!
На никой нито дума, разбрахме ли се? - Добре.
Ще й го върна, повярвайте.
Добре ли се справих? - Беше страхотна!
Хайде, да вървим.
Виж. Бакби все още е жив.
Разбира се. Запомни какво каза Дамблдор.
Ако успеем, ще бъде спасен повече от един живот.
да вървим.
Идват. Да побързаме.
Трябва да го видят преди да го откраднем.
Иначе ще си помислят че Хагрид го е освободил.
Хари, не може!
- Той е предал родителите ми.
Не очакваш само да седя тук.
- Да! Трябва!
Сега си в Хагритовата къща.
Ако влезнеш, ще мислят, че си полудял.
Лоши неща се случват, когато магьосниците си играят с времето.
Не трябва да те виждат.
Идват.
Ние няма да тръгваме.
Защо да не тръгваме?
Полудя ли?
Това боли. - Извинявай.
Хайде, излизаме през задната врата. Хайде!
Наистина ли ми изглежда така косата?
Какво има?
Видях нещо.
- Няма значение. - Да вървим.
Хайде!
Пази се.
Хайде, тръгваме. Тръгвай с нас.
Продълвавай.
Хайде, побързай,
Хайде, Бакби.
Не искаш ли да ядеш?
Давайте!
Изпратете ме. Погледнете там.
- Къде?
Какво трябва да виждам?
Професор Тимот е дал да се посади това, когато е бил директор.
Да, наистина.
- И всичките череши, вижте.
Не ги виждам. - Ето там.
Погледнете натам.
Дайте да приключваме с това.
- Става.
Къде е?
Преди малко видях звяра!
Преди минутка!
- Необичайно. - Бакби.
Очевидно някой го е освободил.
Нали ти Хагрид нямаш нищо общо с това.
Как така? През цялото време е с нас.
Трябва да претърсим този край.
Претърсете и небето ако искате, аз бих пийнал чаша чай.
Или едно голямо бренди.
Палачо, вашите услуги вече не са потребни.
В моята къща няма малки чаши професоре.
Оттук.
Какво сега? - Спасяваме Сириус.
- Как?
Нямам понятие.
Онова е Люпен.
И Снайпс идва.
Сега ще чакаме. - А сега ще чакаме.
Дали някой прави нещо в това време.
- Да.
Хърмаяни...- Да? - Преди...
до езерото, когато бях със Сириус...
.. видях някой. Той направи така, че дементосите да изчезнат.
Попитах Дамбладор...
Той казва, че това го могат само много мощни магьосници.
Беше баща ми.
Той ги победи. - Но баща ти е...
- Мъртъв, знам.
Само ти казвам какво видях.
Започваме.
Виждаш ли как Сириус говори с мен?
- Да.
Покани ме да живея с него.
- Това е прекрасно.
Когато го освободим, няма да е нужно да се връщам при Дъзли.
Ще бъдем само аз и той.
Можем да живеем във вътрешността.
На някое място, където може да гледаш небето.
Мисля, че ще му допадне след Азкабан.
Какво правиш? - Спасявам ти живота.
Благодаря.
Прекрасно, сега гони нас.
- Не помислих за това.
Бягай!
Точно се уплаших.
Професор Люпен има наистина лоша вечер.
Сириус! Да тръгваме!
Това е ужасно.
- Не се безпокой, баща ми ще дойде.
Ще дойде.
Всеки момент. Ето, вждаш ли?
Хари, никой не идва.
Не се безпокой, ще дойде.
Умирате. И двамата.
Хари!
Права беше, Хърмаяни. Не е бил баща ми.
Бил съм аз!
Видял съм себе си, как правя магия.
Заел съм, че ще успея, защото вече сам го правил.
Да, но в това няма логика? - Не!
Но аз не обичам да летя!
Ще ви бъда благодарен завинаги.
И на двама ви. - Искам да дойда с теб.
Може би някой ден.
Моя живот ще бъде непредвидим.
и освен това...
..твоето място е тук.
Но ти си невинен. - И ти го знаеш.
За сега ми стига.
Предполагам, че това го чуваш постоянно.
Обаче, толкова приличаш на баща си...
...освен в очите.
Имаш... - Очите на майка ми.
Жалко е, че аз прекарах с тях толкова много време, а ти толкова малко.
Но знай...
..онези които ни обичат, всъщност никога не ни напускат...
...и винаги можеш да ги намериш...
...тук.
Ти наистина си най-умната вещица на твоята възраст.
Трябва да тръгваме.
Е какво? - Свободен е.
Успяхме.
-Какво сте успяли? Лека нощ.
Как минахте тук?
- Бяхте от тази страна.
Бяхте там.
- За какво става въпрос?- Не знам.
Наистина, как е възможно някой да е на две места едновременно?
Здравей, Хари.
Видях, че идваш.
И по зле съм изглеждал, вярвай ми.
Освободили са те.
Не, подадох оставка.
Защо?
Изглежда някой е разбрал какво е положението ми.
Утре, по това време, ще започнат да идват совите,
...и родителите няма да искат... нали знаеш.
някой като мен да учи децата им..
- Но Дъмбълдор...
Той вече достатъчно рискува заради мене.
Освен това, хорат като мен...
да кажем че просто свикваме с това.
Защо гледаш така отчаяно?
Нищо не се е променило. Петигру избяга.
Как така да не се е променило?
Помогна си да се открие истината, спасил си невинен човек от зла съдба.
Променило се е и още как.
Много съм горд за всичко което научи през тази година.
И защото вече не съм ти учител...
...не се чуствам изобщо виновен, че ти връщам това.
Сега ще се сбогуваме, Хари.
Сигурен съм, че пак ще се срещнем.
До тогава...
Хари!
Къде я намери? Може ли и ние след теб?
За какво говориш?
- Пуснете го да мине.
Не исках да я отварям, беше лошо опакована.
Те ме накараха. - Не сме.
Това е най-бързата метла на света.
Кой я е изпратил? - Никой не знае.
Това пристигна с нея.
Хайде Хари!
Заклевам се да правя добрини.