The Hurricane (1999) (The Hurricane.2000.DVDRip.XviD.iNTERNAL-LYmdG.CD1.Bg.srt) Свали субтитрите
20 декември 1963 г.
Започва големият мач за вечерта.
В този ъгъл, с бели гащета на черни ивици,
състезателят от Патерсън, Ню Джързи,
с 18 победи от 21 мача,
Рубин Картър - Урагана!
В левия ъгъл, с тъмни гащета на бели ивици,
състезателят от Вирджинските острови,
световният шампион в полутежка категория, Емил Грифит!
Искам хубава, чиста борба.
Докоснете ръкавиците. Успех.
Ела ми само! Ето ме тук!
Първият, който влезе през тази врата, ще умре.
Както и вторият, и третият, и нататък. Има място за всички.
Щатски затвор Трентън - 1973 Г.
Това е Картър, от I сектор!
Има място за всички, елате!
Имам три доживотни присъди!
И за какво?! За убийства, които не съм извършил!
Друго ако не, време дал Господ! Готов съм!
Елате ми тук!
Искате да видите Урагана? Елате го вижте!
Видя ли този удар?
...три... четири... пет... шест...
Добре ли си?
- Да.
Започвайте!
Пак ляво кроше в тялото! Дясно в главата! Жестока комбинация!
Отново е повален.
Няма изгледи да се изправи.
Той стана! Реферът го проверява.
Това е краят на двубоя!
След 2 минути и 13 секунди в първия рунд
Рубин Картър Урагана победи
световния шампион в полутежка категория!
Не бързай да отключваш.
Млъкнете! Успокой се, Картър.
Какво става?
- Ще влезем.
Луди ли сте? Да умрете ли искате? Назад!
Какво има?
Рубин! Успокой се. Аз съм, Джими.
Няма да търпя гадости!
Укроти се, шампионе. Кажи ми какво е станало.
Опразнете коридора. Махнете се всички.
Искат да ми претърсят килията. Ще намерят ръкописа ми.
Тази книга е единственото, което ми остана.
Само тя е шансът ми да изляза.
Изгубя ли го, и те губят.
Кой пръв ще влезе, как мислиш?
Аз.
Чуй ме...
- Тогава ми ги докарай тук.
Чуй ме. Ами ако ръкописът не е вътре?
Ако го пъхнеш в панталоните си и не го открием?
Ще се погрижа да не те събличат.
Не ме баламосвай.
- Имаш думата ми.
Никой да не ме докосва с пръст.
Добре.
Никой няма да те докосне.
Мислиш ли, че съм убил онези хора?
Не знам, Рубин. Не знам.
Патерсън, Ню Джързи, 1966 Г.
По дяволите!
Джон, пил ли си?
- Не.
Добре, аз ще се оправям.
Шофьорската книжка и талона.
- Тук са. Какво става?
Ураган, не знаех, че си ти.
- Какво има, Тео?
Търсим двама негри в бяла кола.
- Двама кои да са ли?
Хайде, идвайте с мен.
Провери му показателите.
- Може ли да диша свободно?
Повдигни му брадичката.
Може ли да говори, докторе?
- Само за момент.
Бихте ли му повдигнали главата?
Познавате ли двамата мъже? Те ли ви простреляха?
Разгледайте ги внимателно.
Тези двама ли го направиха?
Каза "не".
- Приближи се.
Погледнете го пак.
Кучият му син.
Вижте го внимателно. Сигурен ли сте, че не са те?
Мръсник гаден.
- Мери си приказките!
Открай време си простак.
- Млъкни!
Питай го пак.
Цял живот ме преследваш, Дела Песка.
Сега и убийство искаш да ми лепнеш. Няма да стане.
Ще те подредя накрая, Г-н Световен шампион.
Ще ти се да ми опиташ шампиона между краката, дребосък жалък!
Излез ми само насреща.
- Това и ще направя.
Изстрели разтърсиха бара през нощта.
Пати Валънтайн отвори Горната врата.
Барманът в локва кръв лежеше. "Боже, убиха ги!" Пати пищеше.
Така започна историята на Урагана.
Навред известна тя в страната стана.
Несправедливо беше обвинен,
когато за слава бе предопределен.
Убийците на свобода си ходят, посръбват си мартини,
а Урагана затворен е в килията си от години.
Нечуван ад е да лежиш невинен в затвора,
но нищо не е свършено, докато не отмият от името му те позора.
Претендент за титлата Nо1 се превръща в затворник Nо45472.
Върнете му погубената младост и от победата заслужената радост.
Талантът му бе един на милион и щеше да е световен шампион.
Рубин Картър "Урагана" "16-ият рунд"
Студено е.
Торонто, Канада 7 Години по-късно
За нас е като лято.
- Предпочитам бруклинското лято.
Всички те ще си купуват книги?
- Да.
Не се редят за филм или мач?
Не е ли страховито?
- Страхотно, не страховито.
Приемам поправката.
И то стари книги.
- Това им е хубавото на книгите.
Като ги прочетеш, Ги предаваш на друг -
като факел или като топката във футбола.
Струва 25 цента.
25 цента? Едва ли е много интересна.
Какво си купи, Лезра?
Това.
- Каква е тая книга?
Не знам. За някакъв боксьор. Но е цели 337 страници.
Много думи са нужни да разкажеш човешки живот.
Трябва да е поне на 150 години, щом му трябват толкова думи.
Понякога не ние избираме книгите за прочит, а те нас.
Обучавахме Лезра вкъщи 8 месеца, тъй че му се полага диплом.
Не съм омъжена. Г-н Суинтън е мъж, с когото живея.
Не. Сам Чейтън е другият мъж, с когото живея.
Не, едва ли разбирате. Ние сме делови партньори.
Вие сте от Министерство на образованието,
но ще попречите на образованието на Лезра,
защото не намирате документите му от гимназията?
Точно това правя, Г-н Броудън.
Не, не ви карам да правите изключение,
а да си вършите работата.
Въведение в политическите науки. Изкуството на мекото убеждение.
Имам нужда да запаля.
Как беше разпродажбата?
- Чудесна.
Взе ли "Другата Америка"?
- Не можах да я намеря, но...
Робъртсън Дейвис, Р. Д. Лейнг... Точно днес не ме ядосвай.
Разпродажба е, не библиотека.
- Все едно.
Виж, Лиса, взех си тази - "16-ият рунд" за 25 цента.
Първата ти книга, а?
Рубин Картър "Урагана".
Урагана е професионален прякор, който получих по-късно в живота.
Картър е робското име, дадено на предците ми,
които са работили на памучните плантации в Алабама и Джорджия.
Най-доброто в детството ми бе, че оцелях.
Патерсън бе град, затънал в бедност и престъпност.
За да оживееш, трябва сам да се пазиш. Бързо го усвоих.
Доник, да поплуваме!
Здравейте, момчета.
Искате ли да видите нещо?
Хубав е, нали?
Харесва ли ти?
Как се казваш?
- Доник.
Доник е красиво име.
Искаш ли да бъдеш мил с мен?
Господине! Не го закачайте!
Не бих посегнал на приятеля ти.
Нали така? Не се страхувай...
Доник.
Хубав си. На колко години си?
- На десет.
Казах да не го закачате!
Бягайте!
Да се махаме оттук!
По дяволите, черно копеленце!
Моля ви, господине, пуснете ме!
- Млъкни!
Пуснете ме!
Нищо не съм направил! Нищо!
Влизай тук.
- Не бях аз!
Нищо не съм направил.
Седни, момче.
Какво имаме тук?
Престъпление на малолетен.
Той е само на 11 години, сержант.
Той е чернилка с нож.
Не ме интересува на колко Години е.
Аз ще се погрижа за него.
Знаем какво е станало при водопада миналата седмица.
Тъй че говори, кучи сине.
Ще рецитираш като отвързан, след като те подредя.
Ралф.
Аз съм сержант Дела Песка.
Ще ми кажеш ли какво стана?
Искаше да вземеш часовника на човека,
той се съпротивляваше и ти го намушка?
Отгатнах ли?
Нищо не съм направил.
Ще ти кажа нещо, пиленце.
Оня, който си наръгал, е важен човек тук.
И ти ще си изпатиш.
Лично аз ще имам грижата.
Ти, Рубин Картър, си заплаха за обществото.
Не бъдеш ли спрян, ще станеш опасен човек.
Ако беше по-голям, щях да те пратя в затвора.
Нареждам да бъдеш отведен в изправителния дом в Джеймсбърг
и да останеш там до навършване на 21 Години.
Джеймсбърг бе място, за което винаги си спомням с ужас.
Прекарах там следващите 8 години
и се учех как да се бия и да осакатявам, за да оцелея.
Не разбирам. Аз съм бащата на момчето.
Аз си се грижа за него. Вас какво ви засяга той?
Г-н Мартин, опознахме Лезра през тези седмици.
Не съм работил с дете, което има повече способности и желание.
Каза, че иска да иде в колеж и това е възможно.
Знам, че е умен.
Няма съмнение, но той не може да чете, г-жо Мартин.
Вярваме, че ще го научим.
До 2 години можем да го подготвим за колеж.
В училището нищо не правят.
- Чакай. Аз съм бащата.
Но там не му дават...
- Те говорят с мен.
Г-н Мартин, имаме много място. Ще обучаваме Лезра, щом желае.
Ако не искате, ваша воля. Но вас никой няма да измести.
Това ли искаш, момчето ми?
- Искам да ида в колеж.
Ако това е нужно - да.
Не ми изглежда редно.
Защо трябва да заминеш?
- Не искаш ли да замина?
Нужен си ми тук да ме подкрепяш.
Остави момчето, Елстън. Отива в Торонто.
Има да върши работа. Иска да постъпи в колеж.
След 8 години в Джеймсбърг избягах.
Бях гневен, огорчен от живота.
Сякаш се носех в облаците, без да виждам около себе си.
В ума ми имаше само една дума, една мисъл.
Свобода.
Попаднах в армията, в десантните части
и целият ми живот се промени.
Разбрах, че опознаването на себе си и своите
е пътят към освобождение на чернокожите.
Всичко можех да постигна. Преодолях заекването си.
Върнах се в Патерсън европейски шампион в полутежка категория.
Една кока-кола, моля.
Джуди, кой е тоя хубав войник?
Местен е, казва се Рубин Картър.
Нека са две.
Идва насам.
- Само спокойно.
Я кажи...
- Какво да ти кажа?
Това е моето място.
Аз съм от Джорджия. Дали после не бихме могли...
Казах, че си на моето място.
Не виждам да е надписано с името ти.
Защото си кьорчо и съвсем ще окьоравееш, като те сбия.
Моля ви, по-спокойно.
- Укроти се.
Пусни го да го видим.
Танцува ми се. Ще танцуваш ли с мен?
Хей, на теб говоря.
Да се биеш ли искаш или да танцуваш? Искаш да танцуваш.
Братлето е набрало много злоба.
Добре танцуваш.
Благодаря ти.
Тези ръце не са създадени само за удари.
Името й беше Мей Телма.
По-красива жена не бях виждал.
Имаш ли си момиче?
Не, нямам си.
Приятно ми беше с теб тая вечер.
Мей Телма, ти ли си?
- Да, мамо. Сега идвам.
Ще ми се обадиш ли утре?
Още тази вечер.
- Не тази вечер.
Ще ти се обадя утре.
- До утре.
Това баща ти ли е?
- Не, той спи.
Ти ли си Рубин Картър?
- Да.
Идваш с нас.
- За какво?
Чу какво каза човекът.
Мислеше, че няма да те намерим?
Не си доизлежал присъдата си.
От този момент нататък реших да овладея живота си.
Да превърна тялото си и ума си в оръжие.
Щях да съм учен воин. Боксирах се и ходех на училище.
Започнах да чета Дю Боа, Ричард Райт.
Прибирайте се, първи сектор!
Отказах се от безсмислените удоволствия,
за които другите затворници жадуваха -
порно-списания, педерастия, цигари, филми. Мразех Ги.
Мразех всички. Не говорех на английски,
а на езика на омразата, чиито глаголи бяха юмруците.
Целта ми бе да превърна тялото си в оръжие,
което да ме освободи
или да убие ония, които искаха да ме държат в затвора.
На 21 септември 1961 г. Бях освободен
и се заклех във всичко свято вече да не се връщам в затвора.
Половината си живот бях прекарал зад решетки.
Ставай, Лезра. Време е за закуска.
Добре, ставам.
Спа ли изобщо? Лампата ти свети цяла нощ.
Не мога да спра да чета. Тази книга описва моя живот.
Трябва ли да пушиш на закуска?
Помните ли как се срещнахме в Бруклин?
Защо ме отведохте у дома си?
Срещнахте се с нашите, доведохте ме тук.
Направихте всичко това за мен.
Защо?
Защо направихте всичко това?
Защото си умничък и забавен.
И си дребосък.
Решихме, че ще ти е от полза да поживееш с високи бели хора.
Защото съм черен ли? Смятахте, че няма да се справя сам?
Защото Рубин всичко е постигнал сам.
Лес, не сме те съжалявали. Видяхме, че имаш способности.
А като повечето от нас и ти имаше нужда от подкрепа.
Сигурно и на Урагана Картър някой е помогнал.
Никой не се справя съвсем сам.
Виж, ученето друг не може да Го свърши вместо теб.
Това, което правиш сега, го постигаш сам.
Аз ще се обадя.
Мислех си нещо.
Какво?
Не мога ли да си окача нещо като боксова круша?
Имаш ли конкретна причина?
- Не. Просто ми се удря нещо.
Готово, нагласих я.
Малко е ниско.
Като излязох от затвора, бях просто бойна машина.
Можех единствено да се боксирам.
Вкусил бях собствената си кръв. И ми хареса.
Купър срещу Рубин Картър Урагана
С вас е коментаторът от боксовата зала.
Днешният мач среща Рубин Картър Урагана
от Патерсън, Ню Джързи с Джоуи Купър, без загуба досега.
Шампионът Купър е безпомощен срещу претендента Рубин Картър!
Нещата в този мач приеха изненадващ обрат.
Джоуи Купър е в беда. Рубин Картър го обсипва с удари.
Каква катастрофа за Купър! Картър не го жали.
Той падна!
Реферът му брои и той няма да стане, аз ви Го казвам.
Край!
Невероятно! Рубин Картър идва като ураган
и побеждава непобедения Джоуи Купър още в първия рунд!
Небивал обрат! Виждали ли сте нещо такова?
Тълпата лудее тук, в Ридинг, Пенсилвания.
Рубин Картър е безспорен победител.
Патерсън посреща Рубин Картър, Боксьор на годината
Г-жо Картър, какво е да си женен за тъй опасен боец?
Малко е страшно, но се справям.
Тоя черен копелдак се мисли за голяма работа.
Боксьор на годината, друг път! Долен престъпник.
Какво са очаквали? Естествено, ще избухне бунт.
Щом понечим да защитим квартала си, тичат да ни арестуват.
Щом толкова се вълнуваш, защо не си там, а пиеш тук?
Пия сода, а съм тук, защото ти ме повика.
Но ти си прав. Може би мястото ми е там.
Да взема да грабна оръжието и да застрелям 5-6 ченгета,
дето толкова мразят черните. Как мислиш, ще се справя ли?
Ед?
Ти искаш ли да дойдеш?
Този коментар е неофициален.
Той го знае. Знаеш, нали?
- Разбира се, шампионе.
Не ще и дума.
Опитай това, шампионе! Другия път ще те запалим!
Не се изправяй!
Какво беше това?
- Наведи се! Стой долу!
Добре ли си?
Хайде, успокой се.
Ти знаеш защо го правят.
- Знам.
Казах го неофициално.
- При теб няма неофициално!
Да не го обсъждаме.
- Защо говориш пред тях?
Мей, какво искаш от мен?
- Защо говориш тези неща?
Знам какво вършат.
- Ще ни убият заради теб!
Да не искаш да се правя на умрял?
Всичко е от твоята гордост.
Права си, от гордост е.
- Дай ми детето.
Шампионат в полутежка категория Филаделфия - 14 декември 1964 Г.
Съдиите още не са взели решение.
Много съм видял, но не разбирам защо съдиите се бавят 35 минути,
та да съобщят това, което публиката вече знае.
Джоуи Джиардело е на път да загуби титлата
от Рубин Картър Урагана.
Дами и господа... Решението е единодушно.
Победител и все още световен шампион
е Джоуи Джиардело!
Ти открадна титлата!
Лъжа и измама!
- Що за решение?
Вероятно тия съдии са Гледали друг мач.
В онзи, който ние гледахме, Урагана спечели титлата.
Как си, Ураган?
Здравей, шампионе.
Някой викал ли е такси?
Някой да е викал такси?
Аз, освен ако Рубин не ме закара.
Ако те закарам, няма да е у дома.
През центъра ли ще минете?
- Да. Искаш да те кача ли?
Ще възразите ли?
- Не.
Ти карай.
- Да ви карам колата?
Приятелите ми няма да повярват, че съм се возил с Урагана!
О, по дяволите!
Джон, пил ли си?
- Не.
Добре. Аз ще се оправям.
Шофьорската книжка и талона.
Всичко е наред. Поемам ги.
Елате с мен.
Бело.
Брадли.
Това ли са хората?
Не.
Да вървим.
Какво правехте навън тъй късно?
- Искахме да се разходим.
Търсехме си цигари.
И двамата сте я закъсали.
Нарушили сте правилата на предсрочното освобождаване.
За влизането с взлом да не говорим.
После ще обсъдим предсрочното ви освобождаване.
Лично аз не виждам доказателства за влизане с взлом.
Разбирате ли ме?
Да, разбрах.
Интересува ме този случай.
Само вие двамата можете да ми помогнете. Ясно?
Да, ясно.
Има ли вариант, в който можете да кажете
и при който да сте сигурни,
ама съвсем сигурни,
че човекът, когото сте видели,
е бил Рубин Картър?
Да, Рубин Картър беше.
Разкажи какво стана. Пихте ли двамата?
Не, отидох за цигари.
Чух изстрели и видях двама чернокожи да изскачат от бара.
И един от тях беше...?
Единият беше Рубин Картър. Точно той, боксьорът.
Всички да станат.
Съдът започва заседанието си. Председателства съдия Ларнър.
Седнете.
Обвиняемите да станат.
Рубин Картър,
макар да твърдите, че не сте виновен,
получихте справедлив процес със съдебни заседатели.
Стигнахте ли до решение?
Да, Ваша милост.
Намираме обвиняемите Рубин Картър и Джон Артис
виновни по всички обвинения.
Не е честно! Той е невинен!
Тишина в залата!
Тишина. Приставът да въведе ред.
Рубин Картър, Джон Артис.
За убийството на Джеймс Оливър сте осъдени на доживотен затвор.
По второто обвинение за убийството на Фред Нойакс
сте осъдени на доживотен затвор.
По третото обвинение за убийството на Хейзъл Танис
сте осъдени на доживотен затвор.
Сложи дрехите, обувките си, пръстена и часовника
и всички останали вещи в тази торба.
Ще ти бъде дадена униформа с номер, пришит на нея,
по който ще бъдеш идентифициран.
Лицето ти ще бъде гладко обръснато.
Не мога да го направя.
Какво каза?
- Не мога да го направя.
Имате юридически права над тялото ми.
Но аз съм невинен.
Не аз, а срещу мен извършиха престъпление.
Няма да нося дрехи на виновен човек.
Ще отида където ме пратите,
но нека едно да е ясно.
Ако някой се опита да ме докосне...
Тук правилата определяме ние. Ясно ли е?
Разбра ли ме?
Разбра ли, питам?
Ако си разбрал, съблечи се и сложи униформата.
Не мога.
Заведи Го в карцера.
Дай му време да разсъди как ще се държи тук.
Деветдесет дни.
Боби, имаме още един за теб.
Хубаво костюмче имаш.
Три. Две. Едно.
Изгасиха лампите.
Видя ли? "Макар да вървя през долината на сянката на смъртта,
не се боя от злото." Съмнение.
Сянката е съмнение.
Няма да ме съсипете.
Гасете.
За какво говорите?
Не може да ме унищожите, защото не вие сте ме създали.
Ти провали всичко за всички.
Кой го каза?
Тук няма високоговорители. Кой беше?
Ти ни постави в това положение.
Гадняр.
Провали живота на всички.
Какво очакваш да направим сега?
Страх ме е.
Страх ме е.
Млъкни. Замълчи, кльощаво глупаче!
Смяташ, че е страшно татко ти да те напляска?
Не ме карай да ти скоча.
Не, ти замълчи, дявол те взел!
- Ти на кого говориш?
Тук аз командвам парада.
Аз командвам.
Затваряй си устата!
Нека само...
Какво ще правим сега?
Не знам. Аз...
Никой не може да ме пипне. Никоя жива душа.
Два пъти ме докосваш.
- Замълчи.
Чувствам омразата.
Усещам я. Рубин, нима просто ти се иска да нараниш някого?
Ще ми се да убия някого. Но няма кого да убия тук.
Освен теб, момче.
Какво ще кажеш, Рубин?
Махни се от мен.
Хайде, Картър. Излежа си срока.
Боже господи!
Плачеш за душ.
Ужасно вониш, Г-н Картър. Вземи душ.
Ще получиш прилична килия с легло и храна.
На каква цена мога да взема душ?
Не те разбирам.
Какво ще облека, след като взема този тъй приятен душ?
Каквото обличат всички. Такива са правилата.
Направо ме върнете в карцера.
Може да умреш там.
Мога да умра и тук.
А ако ти донеса пижама от лазарета?
Технически това не е нарушение.
Пижамата на райета ли е?
- Не е на райета.
А номер има ли?
- Няма.
Какъв цвят е?
Бяла.
Добре. С това мога да се примиря.
Благодаря, г-н Картър.
Няма защо, г-н Уилямс.
Душът е на твое разположение.
Дойде ми като просветление,
че свободата ми е в това, да не изпитвам желание и потребност
за нещата, от които ме лишаваха.
Щом наказанието бе да съм заключен в килия,
ако откажех да я напускам, отнемах им това оръжие.
Нямаше да работя в цеховете им и да им ям храната.
Започнах да уча. Направих дисекция на моя случай,
като започнах от ареста, минах през процеса
и стигнах чак до ужасната присъда.
7 години по-късно
В процеса ми се допуснаха Грешки и расови предразсъдъци.
Защото съм невинен!
Много си прав, че минаха 7 Години.
Измъкни ме оттук. Искам нов процес.
Дръж се, Рубин
Пуснете Рубин у дома
Това показва, че все още има надежда Америка да се промени.
Вярвам в реда и законността
и в правото на всеки на повторен процес.
Оправдаха Никсън! А нашите братя са невинни!
Има само един невинен Ураган
Не се отказват. Пак ще устроят демонстрация.
Мохамед Али, Елън Бърстин, Боб Дилан... Всички.
Това е много хубаво, Мей. Всички.
Слушай, Мей... Изгубихме два съдебни процеса.
Отхвърлиха молбата ми до апелативния съд.
Съжалявам. Край. Всичко е свършено.
Тук ще си умра, Мей, тъй че...
Мили, още има шанс. Трябва да се надяваме.
Няма на какво да се надяваме.
Искам да се разведеш с мен, разбра ли ме?
Не искам повече да идваш тук.
Сега ти ме чуй. Пред нас има още възможности.
Няма да тежа като камък на врата ти.
Ти не ми тежиш!
- Но ти ми тежиш.
Не мога да изтърпя годините, които ме чакат тук,
ако могат да те отнемат от мен, когато си поискат.
Разбираш ли ме?
Рубин, няма да те оставя.
Аз съм мъртъв.
Просто ме погреби. Моля те.
Рубин, това засяга и двама ни. Трябва да се държим.
Пазач.
Трябва да се държим!
Трябва да се държим!
Ще вкарам времето в собствени измерения.
Когато затворът е буден, аз ще спя. Щом заспят, аз ще се будя.
Няма да живея нито в тяхната килия,
нито в собственото си сърце.
Само в съзнанието си. И в духа си.
Веднъж протегнах ръка за помощ. Дойде и повехна...
като суха трева, отвяна в прахта и изчезнала без следа.
Сега не чакам нищо. Не ми е нужно нищо.
Нито утрешен ден. Нито свобода. Нито справедливост.
Накрая и затворът ще изчезне.
И няма да го има вече Рубин...
Няма да го има Картър.
Само Урагана...
...а след него...
...нищо повече.
Какво ще правим?
За кое?
- За Урагана.
Не можем да направим нищо.
Но той е невинен. В затвора е от 15-16 Години. Не е правилно.
Така пише в неговата книга.
Два пъти е признат за виновен.
- И все от бели.
Не всички бели са расисти.
- Не всички черни са убийци.
Искам да му напиша писмо
и да му кажа колко много значи книгата му за мен.
Драги...
...Господин...
...Ураган.
Не, това е глупаво.
Какво е това?
10 американски долара.
Ще му трябват пари за марки, ако искаш да ти отговори.
Да ми отговори. Страхотна идея.
Благодаря ти, Лиса.
Няма проблем.
Драги господин...
...Рубин Картър.
Прочетох книгата ви.
Много се натъжих от това, което ви се е случило.
Знайте, че книгата ви значи много за мен.
Пристигна! Той ни отговори! Отговори ни!
Ура-ура! Той ни отговори!
Ще издържите ли напрежението?
- Отваряй го най-сетне.
Дали да Го направя?
"Драги Лезра,
моля да ме извиниш за закъснелия отговор.
Но онзи, който се оплаква от липса на възможности,
забравя, че понякога малки врати се отварят към Големи стаи.
Твоята досетливост Граничи с пророчество.
Тъкмо марки, хартия и пликове бяха нужни,
за да се осъществи този контакт.
Чувствата, Грижата и топлотата ти
буквално бликнаха от листа, докато четях писмото ти.
Сякаш бе чул моите мисли
и реши да споделиш своите с мен в миг, когато можех да те чуя.
Затова ти благодаря отново.
Твой приятел и събрат навеки
Рубин Картър Урагана"
Ето че получи отговор.
Драги Рубин,
мислех си за своя живот, сравнен с твоя.
Аз съм от Бушуик в Бруклин.
Родителите ми са алкохолици, а брат ми е в затвора.
Бях трети по успех в класа, а не можех дори да чета.
Преди Година не бих могъл да ти напиша това писмо.
Докато работех през лятото, срещнах канадските си приятели.
Те предложиха да ме обучават и ме взеха оттам.
Понякога чувствам вина, че оставих семейството си.
Сега, когато опознах теб, знам, че нямам основание.
Не бива да съм гузен за чувствата си,
ако мога да постигна постигнатото от теб.
Бих искал да те посетя, ако не възразяваш.
Дясна ръка с длан надолу. Движете се.
Протегнете дясната ръка. Не спирайте, движете се.
Слушайте всички!
Посетителите за Джоунс, Тейлър, Харис, Рамос, Сайкс, Картър,
Тючи да се строят тук.
Не казахте името на сина ми. Ерик Хемингс - 65660.
Няма посещение за Хемингс днес. В изолация е.
Отваряй, Мак.