Merlin (1998) (Merlin.divx.cd1.of.2.sub) Свали субтитрите
Имало едно време...не,не, това не е правилният начин да започна.
Това е приказка и не е. Има елементи на приказка:
Дракони...
Елфи...
Грифони...
Феи и така нататък...
А има и магия. А по мое време магията беше нещо съвсем обикновено.
Но както и да е. Всичко се променя. Стрелката на живота сочи една посока...
И така. Откъде да започна...
Очевидно е, че трябва да започна от началото.
- Пускайте стрелите!
От ужасните години на Мрака.
Крал Констант беше първият християнски крал на Англия.
- Убийте всички пленници!
Почти са тук. Предателите!
Нека целият свят загине...
...ако аз загина.
- Вортигерн е тук.
- Крал Вортигерн, заповядал е всички пленници да бъдат избити.
- Проклинам всички ви.
Смъртта идваше толкова лесно тогава.
Един тиранин лесно предаваше короната на друг...
...дори по-лош.
Гражданска война разпокъса страната.
И когато саксонците пристигнаха...
...християнските храмове бяха унищожени.
Както и свещените места на старата, езическа религия.
- Маб!
Последователите на старата религия изливаха страданията си там.
- Моля те Маб!
Имаше само едно същество, което можеше да ги спаси.
А тя щеше да дойде от страната на магията.
- Получих посланието ти сестро.
- Стигнах до велико решение.
- О, не харесвам тонът, с който го казваш сестричке.
- Ще създам водач за хората.
Велик магьосник.
Който ще спаси Британия.
И ще върне хората при нас и старата вяра.
- Ще бъде прекалено много за теб, Маб.
Ще изцеди и последната сила, която ти е останала.
- Ако не го направя, умираме.
Ако хората спрат да вярват в нас, ние няма да съществуваме.
Новата религия вече ни измести и така ще бъдем забравени.
- Всичко се променя, сестро...
Тъжно е, но винаги е било така. Светът се движи напред.
- Това е съдба.
- Няма да го приема!
Ще се боря.
Ще ми помогнеш ли?
- Не. Забравяш - аз съм Господарката на Езерото.
Направена съм от вода.
Сега всичко се забавя за нас, аз го приемам.
Съжалявам, скъпа моя!
- Тогава ще го сторя сама.
- Фрик!
Чу това Фрик!
- Да мадам, но се опасявам, че вашата сестра е, как да го кажа...
...твърде нерешителна, когато става дума за вземане на решения.
- Сами сме. По-добре да започваме.
- Но не мислите ли, че трябва да изчакате поне няколко дена, за да съберете сила.
- Няма време.
Нашият свят умира.
Великолепен е!
Сега трябва да му дам живот.
- Красиво момченце е.
- Моля те, грижи се за детето ми.
Умолявам те, умолявам те!
- Всичко е наред, скъпа моя.
- Закълни се.
Умирам...
- Кълна се.
Ще се погрижа за детето ти.
- Нека видя детето.
Кръщавам това дете Мерлин.
- Вместо да правиш гримаси спаси майката!
Умира.
Не, тя не умира.
Тя е мъртва.
Спи спокойно дете!
Нека ангелите осветяват дома ти!
Какво е извинението ти? Защо не я спаси?
- Tя изпълни предназначението си.
- Изпълнила предназначението си?
Толкова си студена!
Ако тръгна да те удрям в сърцето ще си счупя юмрука.
А като си помисля, че някога и аз ти служих.
По време на старата вяра.
- Но си се променила. Станала си християнка.
- Кой ти каза това?
Тази усмихваща се, шпионираща гадинка...
Следвам сърцето си.
Това е достатъчна религия за мен.
- Как може тя да ви говори така, мадам.
- Защото тя се нуждае от мен, идиот такъв.
- И защо да се нуждая от теб, Амброзия?
- За да се грижа за детето.
- Аз мога да се грижа за него.
- Фокуси!
Нужно ти е повече от това, за да отгледаш дете.
Трябва ти търпение, разбиране, любов.
Повече от всичко ти е нужна любов.
Ти притежаваше това някога.
Но вече не.
Е? Какво реши?
- Детето остава с теб.
Но помни, той е само полу-човек.
Той принадлежи на мен. Той е мой син.
Ще си го прибера, когато дойде време.
Амброзия ме бранеше като тигрица.
- Махай се оттук! И стой навън!
Тя беше най-смелият и мил човек който някога съм познавал.
Казвах й Леля Ей.
Но тя беше като майка за мен.
Забелязали ли сте, че лошите моменти сякаш се влачат във времето.
Но от друга страна, когато си щастлив...
Детството ми трябва да е било много,много щастливо.
Тъй като мина за миг.
- Моля простете тяхната своенравност. Пътуваме за замъка на Лорд Ламбърт и загубихме пътя.
- Той е на около миля.
Вървете по пътя направо, но не тръгвайте по преките пътеки. Опасно е и може да се изгубите.
- Благодаря ви, сър. Какво можем да ви предложим за награда?
- Целувка.
- Знаеш ли с кого говориш?
Това е лейди Нимуей, дъщерята на лорд Арденте.
- Попита ме какво искам и аз казах истината.
- И аз мисля, че това е справедлива награда.
- Името ми е Мерлин.
- Моето е Нимуей.
- И мисля, че сте един много груб младеж.
- Няма да те забравя, Нимуей.
Ще се срещнем отново, виждам го.
- Не мисля така, господарю Мерлин.
- Нимуей!
- Хайде, насам!
Казах на Нимуей да не се отклонява от пътя. Но тя беше много твърдоглава, дори тогава.
Това е така със всички млади хора.
Тя тръгна сама на свой гръб.
- Нимуей!
- Мерлин!
- Не се съпротивлявай. Така само потъваш повече. Стой спокойна.
Хвани се за клона!
- Не мога да го стигна.
След всичките тези години още си го спомням.
Почувствах силата в мен.
- Расти!
Расти!
- Расти!
Расти!
- Расти сега!
Сега си в безопасност.
Казах ти, че ще се срещнем пак.
- Как го направи, това с клона...
- Не знам...
Е, каквото и да беше, ти ми спаси живота. Заслужаваш още една целувка.
- Видях я. Най - красивото момиче на света, което мога да обичам.
И тя ме обича, ние се обичаме и...
- Бълнуваш. Свали си дрехите, вир вода си.
- Казвам ти, спасих я.
- Е добре, спасил си я от какво?
- Нимуей.
Нимуей. Тя е дъщеря на някакъв лорд. Попадна в тресавище и аз я спасих.
- Много смело от твоя страна.
- Необикновенното е как я спасих. Взех един клон и някак си го накарах да порасне.
Знам, че звучи невъзможно, но му казах "Расти, расти" и той порасна...
Какво има лельо Ей?
- Трябва да седна.
- Кажи ми, какво има?
- За този момент се подготвях през всичките тези години.
Време е да тръгваш.
- Да тръгвам?
Не разбирам.
- Ти беше създаден от кралица Маб.
Нямаш смъртен баща. Тук се намесва магия.
Знам, че тя иска да се присъединиш към нея.
- Няма!
- Нямаш избор, драги.
Не може да се противопоставиш.
Все още не.
Той ми говори. Казва, че трябва да тръгна с него.
- Това ще те топли през студените нощи.
- Лельо Ей...
- Не, не, замълчи! Магията няма власт над човешкото сърце.
- Обичам те, лельо Ей.
- Тръгвай!
И кажи на всемогъщата кралица Маб, че въпреки цялата й магическа мощ...
...ако те нарани по някакъв начин собственоръчно ще я одуша.
Беше много странно.
И в същото време не беше.
- Предполагам трябва да се кача на лодката.
Това вътрешно чувство се засилваше все повече и повече.
Прибирах се вкъщи.
- Съжалявам, че закъснях!
Корабът потегли без мен. Е, качвам се на борда.
- Кой си ти?
- Шшш, концентрирай се! Това са коварни води. Силни течения и подводни скали.
- Следвайте ме, следвайте ме! Да не се изгубите.
Насам ако обичате, господарю Мерлин.
Ваше височество, за мен е чест да представя...
- Мерлин.
- Да...
- Мерлин, дойде най-после.
Знаеш ли коя съм аз?
- Кралица Маб.
- Да.
Станал си красив. Направих добре като те създадох.
Това е Мерлин. Той е дошъл, за да ни спаси.
Да върне хората към старата вяра.
- Защо съм тук?
- За да се учиш. Ще те направя най-могъщият магьосник в света.
- Защо?
- За да върнеш простосмъртните при нас и старата вяра.
- Ами ако не искам да съм магьосник?
- Това е твоята съдба.
Спомни си онзи клон и как го накара да порасне.
За това си тук, да се учиш. О, Мерлин...
Мерлин...
Скоро ще узнаеш за силата, която притежаваш.
И когато тя се освободи, ще държиш този свят в ръцете си...
Цялата магия на вселената, всички заклинания, от които се нуждаеш са в тези книги, Мерлин.
- След като съм полу-смъртен,ще умра ли?
- След време, не можем да променим това.
Но...може да променяме форма.
Но това е само илюзия, особено в неговия случай.
Понякога може да гледаме в бъдещето.
Това си ти, какъвто ще бъдеш.
- Толкова ли ще остарея?
- Внимавай, млади Мерлин!
- Простете, сър!
- Прав си. Опитвам се да остана млад от вътре, както си ти сега.
- Това е още едно нещо, за което трябва да внимаваш, млади Мерлин. Не бързай да даваш съвети.
- Фрик! Твой ред е.
- А сега, господарю Мерлин... Има три класа магии...
Три прогресивни нива към придобиването на завършен магически статут.
Първото и най-ниско ниво е магия чрез заклинание.
"Ала-бала портокала!"
Второто ниво магьосници са тези, които използват ръцете си.
Магията се осъществява чрез движение на ръката и пръстите.
Третото и най-високо магическо ниво, истинските факири, са магьосниците на чистото сърце...
...които не се нуждаят нито от ръце, нито от думи, но само със волята си осъществяват всичко.
Разбира се само най-надарените стават магьосници от третото ниво...
- Карай по-бързо!
- Да, мадам.
Накакви въпроси?
Учих ден и нощ. За тези невидим сили, които крепят този свят.
За обичаите на други светове, които съществуват под повърхността и зад огледалата.
- Сега ти опитай!
- Трябва ли...
- Да!
- Дясна ръка...
- А сега, господарю Мерлин, изгасете го!
Лява ръка, концентрирайте се!
Това се случи, защото не се концентрирахте.
- Е? Как се справя?
- Прочетохте ли доклада ми, мадам?
- Да, но искам личните ти впечатления.
- Не бих казал, че няма умения. Той наистина би могъл да бъде най-великият...
- Знаех си...
- Но той никога няма да бъде.
Не може да премине отвъд това да бъде магьосник на жестовете.
Той не го иска.
В сърцето си...той не харесва магията.
- Не я харесва?
- Знам, че звучи шокиращо, но така стоят нещата...
- Тогава трябва да го накараме да я хареса!
Има работа да върши...
- Истината е, че той иска да се върне вкъщи...
- Вкъщи?
Вкъщи?
- Защо ме повика, Мерлин?
- Не съм.
- Напротив.
- Коя си ти?
- Господартката на Езерото.
Как се спогаждате със моята сестра - Маб?
Ние двете не се разбираме.
- Защо?
- Не удобрявам това, което тя направи. Създавайки теб и оставяйки майка ти да умре.
- Оставила е майка ми да умре?
- О, скъпи. Не трябваше да ти казвам, но просто ми се изплъзна.
- Прибирам се вкъщи.
- Трябва. Твоята леля, Амброзия, е много болна.
- Господарю Мерлин?
- Къде е?
- На път за вкъщи. При онази усойница Амброзия.
- Но как е могъл да премине през езерото?
- Скъпата ми сестричка.
- Ако мога да вметна, мадам, наистина би ни било полезно ако вие двете...
- Съветите ти са безполезни, Фрик!
- Както пожелаете, мадам.
Какво смятате да правите?
- Няма да го изгубя.
- Къде е той?
- Я, ето те отново.
- Къде е Мерлин?
- Загубила си го, нали?
Трябва да кажа, че е типично.
Спускаш се по стълбата на успеха толкова бързо в последните години. Сигурно вече имаш трески по задните си части.
- Не ме провокирай, Амброзия. Не съм в настроение за твоите празнословия.
- Не съм очаквала това от теб. Трябваше да се погрижиш за него.
- Идва насам. Чул е, че си болна.
- Не съм болна. Умирам.
- Когато дойде трябва да го накараш да се върне при мен.
- Да го накарам да се върне?
- По добре е. Кажи му, че мястото му е при мен.
- Не. Няма да го направя.
- Предизвикваш ли ме?
- Разбира се, че те предизвиквам. Винаги съм го правила.
- Защо?
- Защото ми е в природата.
- Когато момчето ми дойде тук, ще кажа само една дума.
Да следва сърцето си.
- Виж какво ме накара да направя!
Амброзия?
Амброзия?
- Какво има?
- Ти ми кажи...
Ти си господарката на магията...
- Лельо Ей!
- Скъпо момче!
Ти се върна.
Всичко е наред.
Мерлин, запомни това...
Слушай само сърцето си!
- Ти я уби!
- Не, не съм.
- Точно както уби и истинската ми майка.
- Не. Само я оставих да умре.
- Нямаш силата да ме удариш.
- Наблюдавай как силата ми нараства!
- Това беше много добре, Мерлин. Впечатлена съм.
- Никога няма да ти простя.
- Съжалявам за майка ти и за Амброзия, но те бяха жертви на войната.
Боря се, за да спася хората ми от изчезване.
- Не ме е грижа дали ще умреш или изчезнеш.
Така ще стане, освен ако не се боря и спечеля.
- Никога няма да ти помогна.
Ще го направиш!
Ще те накарам.
- Заклевам се в гроба на Амброзия и майка си, че ще посветя живота си, за да победя кралица Маб.
Заклевам се.
Така определих целта си.
Знаех, че Маб ме е чула. Но още отначалото тя вярваше, че може да ме накара да се отметна.
Все пак част от нея беше и в мен.
И така тя чакаше търпеливо в сенките, за времето, в което да удари.
И така светът се въртеше отново и отново дъждът обливаше и добрите и лошите...
...мъже и жени бяха поваляни като житни класове за да бъдат родени отново, силни.
Маб беше чакала с години но това нямаше значение.
Тези години минаха като секунди. И тогава тя намери начин да ме накара да се отметна от клетвата си.
- Това е добро място за нов замък. Не мислите ли, лорд Арденте?
- Ще бъде несломим, ваше величество. Няма армия, която да може да го превземе.
- Дори и тази на Утър.
- Господарю, Утър е в Нормандия.
- Шпионите ми казват, че събира армия и се подготвя да отплава за Англия.
Той иска да ме убие. Не го виня за това, аз убих баща му - крал Констант.
- Крал Констант беше тиранин.
- Не по - различен от мен.
- Да, господарю.
Не, господарю. Не...
- Не звучите много убедително, лорде. Това, което ме интересува е коя страна ще вземете в случай на конфликт. Неговата или моята?
- Винаги съм бил лоялен към ваше височество. Предоставих цялата си армия на вас.
- Да, досега. Проблемът е, че не вярвам на никого. Искам гаранция.
- Имате думата ми, господарю.
- Не е достатъчно. Задържам дъщеря ви, Нимуей, за да съм сигурен. Стражи!
- Това е оскърбително...
- Съжалявам.
- Крал Вортигерн, каквото и да ми сторите, баща ми ще направи това, което е редно.
- Разбира се. Ако останете лоялен към мен, тя ще бъде в безопасност. Но ако ме предадете...
...ще я убия собственоръчно.
- Татко! Татко!
- Как върви?
- Добре, господарю, добре. Трегерите на северната страна се нуждаят от окрепване.
- Ще ми кажеш ли какво стана?
- Не знам, господарю...
- Стражи! Отведете го!
- Не трябваше да стане така. Трегерите, сигурен съм, че са трегерите...
- Доведете ми друг архитект!
Ей, ти!
Защо пропада?
- Аз съм гадател, ваше височество, не архитект.
- Щом си гадател, трябва да знаеш. Кажи ми защо всеки път, когато се опитвам да построя кулата си, тя се срутва.
- Ами, мда, наистина, така е...
- Мислите, че трябва да знам това, господарю?
- Да.
- Да. Ами трябва да прочета камъните...
- Тогава го направи!
- О да, господарю, да. Ще го направя...
- Защо съм заобиколен от група некомпетенти глупаци...
- Почитал съм старата вяра през целия си живот. А сега този живот е в опасност.
Това е ценен живот...нали си е мой...
Никога не съм имал видение, нищичко...
Ооо, какво ще правя? Откъде да знам що кулите му все се срутват...
- Земята е прокълната.
- Появихте се! Появихте се след всичките тези години...
Това е, това е Кралица Маб!
- Да, старче.
- Ваше височество!
- Земята е прокълната. Нито кула, нито замък могат да се задържат.
- Е? Какво да направим?
- Трябва да намериш мъж, който няма смъртен баща и да смесиш кръвта му с хоросана.
- Разкошно!
Но...мъж без смъртен баща.
Къде мога да намеря такъв човек?
- Ще ти покажа.
- Хванете този човек!
- Добре дошли в дома ми, сър!
Какво мога да направя за вас?
- Аз съм кралски гадател.
- Важна роля.
- И много несигурна. Аз съм третия поред.
- Явно трудно се задържаш на мястото си.
- Всеки се задържа трудо на мястото си.
- Изглежда, че се крепи.
- Този път ще се задържи, Ваше величество. Не се бойте!
- Никога не съм го правил.
- Отлично. Основите се здрави като...
- Та казваше?
- Ваше височество!
Ваше височество, намерихме го - мъжът без смъртен баща.
- Това още един от твоите номера ли е?
- Не,не, господарю. Всичко е вярно.
- Ами има само един начин да разберем.
- Вземи купа! Прережи му гърлото!
Направи го сега! Какво ти става?
- Той е магьосник...
- На мен не ми прилича на магьосник.
- Не съм ви сторил нищо. Защо искате да ми прережете гърлото?
- Нищо лично. Трябва да смеся кръвта ти с хоросана за замъка. Този стар глупак ми каза така.
Това е единствения начин да накарам сградата да се закрепи.
Лесно е да умреш, когато знаеш, че го правиш за страната си.
- Ако ми разрешите да ви дам един съвет...
Ваше височество рискува да попадне в ситуацията на глупак.
- Как ме нарече?
- Глупак.
- Този човек се мисли за мен.
Защо ме нарече глупак?
- Защото е очевидно защо не може да построите замъка си. Там, вижте!
- Гледам.
- Аз не виждам нищо.
- Не виждате ли струйката, спускаща се към голямата пукнатина долу?
- Няма вода там, кълна се.
- Аз я виждам. Всички я виждаме.
- Кой реши да строи замъка ми на вода.
- Това не е всичко...
Събудили сте драконите.
- Дракони? Какви дракони?
- Виждам два дракона...
...един червен и един бял...
- Моят герб е бял дракон.
- Това е предзнаменование, не мислите ли господарю?
- Какво друго видя?
- Червеният дракон победи белия.
- Това е предзнаменование, господарю. Би могло да бъде предзнаменование.
- Ваше височество!
Принц Утър е пристигнал от Нормандия.
- Напредва към Уинчестър.
- Ти видя това.
- Виждам много невидими неща.
- Съберете армиите ми. Потегляме за Уинчестър.
Сражавам се с врагове от 15 години. Всеки път, когато надвия някой, друг заема мястото му.
Ще свърши ли това?
- Може би се нуждаете от мен, за да гледам в бъдещето. Така може да ги надвивате още преди да са създали неприятност.
Разбира се това няма да стане ако ми прережете гърлото.
- Ти си необикновен човек.
Не мога да допускам такива хора да се мотаят наоколо.
Не си достатъчно бърз. Същата грешка, която и враговете ми правят - мислят преди да действат.
Аз действам преди да мисля. Това е моето предимство. Ти!
- Уволнен си!
- Да, господарю.
- Вържете магьосника!
- Хайде! Бързо преди да е размислил!
- Отворете портите!
- Вкарайте го тук!
- Хайде!
- Хвърлете го вътре!
- Фрик!
Как си Фрик?
- Претрупан с работа и недобре платен. Много мило, че сте заинтересован.
Здраво сте го загазили този път, господарю Мерлин.
Как може човек като Вортигерн да бъде крал? Смъртните изобщо нямат чувство за реда на нещата.
Но както и да е. Тук съм, за да предам съобщение от Маб.
- Естествено.
- Тя ще ви накаже.
- Тя ме мрази.
- Не, но е малко разочарована, че отказвате да използвате магическата си сила.
- Заклех се на гроба на майка си и на Амброзия, Фрик.
- Но защо не я изпозлвате, господарю Мерлин?
- Защото Маб така иска.
- Ще го направите най-накрая.
В края на краищата сте полу-човек.
Тя е ужасен враг, господарю Мерлин.
И много лош работодател. Мога да ви разкажа някои истории....
Но стига с моите проблеми...
- Мерлин!
- Мерлин!
Мерлин?
- Нимуей!
- Това си ти, Мерлин.
- Нимуей...какво правиш тук?
- Заложник съм. Вортигерн иска да бъде сигурен, че баща ми няма да се присъедини към принц Утър.
- Защо би го направил?
- Не. Той просто не вярва на никого.
Опасно е да се навърташ около него. Не знаеш кой ще е следващият, който ще удари.
- Излгежда казах неправилно нещо. Казах му, че Утър ще го победи.
- Надявам се да си прав.
Какво има? Болен ли си?
- Не. Просто имам нужда от пространство, за да дишам. Тези четири стени ме задушават.
Нимуей...
Не съм те забравил през всичките тези години.
- И аз те помних, Мерлин.
- Утър е превзел Уинчестър. Той не може да бъде спрян.
- Аз ще го спра.
- Не съм те викал.
- Затова съм тук.
- Убивал съм мъже за такова нахалство.
- А жени?
- И деца...
- Треперя.
- Какво те прави толкова смела, жено?
- Знам, че ако ме нараниш баща ми и хората му ще се присъединят към Утър.
- Е добре. Така или иначе си тук, какво искаш?
- Мерлин, магьосникът...
Той е болен.
- Доведете му лекар.
- Няма лекарство освен свободата му.
- Не мога да му дам това.
- Тогава ще умре.
- Всички умираме...евентуално.
Дори магьосниците.
- Но ако той умре няма да научиш за битката. Той има нова видение.
Не искаш ли да разбереш как да спечелиш?
- В момента притежавам най-силната армия, която Британия някога е виждала.
- Няма да е достатъчна, Ваше височество. Утър и хората му следват християнската вяра.
- Мислех, че отричат убийството.
- Правят го в името на свещена кауза. Вашето убийство е свещена кауза.
- Колко удобно. Убиват, когато ги устройва.
- Както и всички ние, господарю.
- Кога ще нападне?
- Не преди пролетта.
- Добре. Зимата е наш съюзник.
Ще ги изенадаме.
Мерлин! Нуждая се от помощта ти.
Как си? Знам, че бях малко разгневен.
Търпението не е един от добродетелите ми.
- Те са толкова малко, че не бих се притеснявал точно за това, господарю.
- Как мога да ви помогна?
- Може ли Утър да бъде победен?
- Сънувах битка, при Уинчестър.
Но не можах да видя как свърши. Бях прекалено слаб.
- Сънувай я пак! Искам да знам кой побеждава.
- А аз искам свеж въздух и светлина. Без тях не мога да сънувам сънища и видения.
- Това ли е всичко?
- Точно там, зад тези хълмове се намира остров, наречен Авалон.
Йосеф от Араметия, отишъл там от Ерусалим със Светия граал...
Чашата, от която Исус Христос пил на Свещената вечеря...
Тя има силата да нахрани гладните и да лекува болните.
Но Светият граал е изгубен за нас.
Много хора са го търсили, но никой не го е откривал.
Но някой ден човек с чисто сърце ще го открие...
и мирът и щастието ще се възцарят отново.
- Прекрасна история!
Както и ти.
От любовните спомени боли.
Светът ни се разкъсваше на парченца, но аз не бях загрижен.
Това бяха най-щастливите години от живота ми.
- Ти наистина ли си магьосник?
- Магьосник на жестовете.
- Имаш предвид, че ръцете притежават магия?
- Да.
- Понякога ръцете могат да кажат много повече от думите.
Могат да те посрещат...
Да просят...
Да се молят...
Ръцете могат даже и да...
Могат да пазят всичко толкова просто, като увалът на луната. Всичко е равно, няма част по-важна от друга.
- Мислех, че не правиш магия.
- Това не беше магия. Магията е нещо реално.
Това беше просто фокус...
- Отворете портите!
Привет Вортигерн, крал на Британия! Аз съм Маб, кралица на старата вяра.
- Какво те води насам. Маб?
- Мога да ти кажа как да сразиш Утър.
- Какво ще ми струва този съюз? Каква е цената на всичко това?
- Магьосникът - Мерлин.
- Искам го.
- Той е прекалено ценен за мен. Той вижда неща, има видения.
- Всеки може да има видения, ти нямаш ли?
- Не се ли виждаш победител?
- Да. Но не виждам защо ти би ми помогнала.
- Предпочитам ти да бъдеш на трона, отколкото Утър.
- Не вярвам в твоята стара вяра.
- Ти..
Ти не вярваш в нищо.
- Вярвам в себе си.
- Това не е достатъчно, за да победим.
- Разбирам. Утър ще донесе християнството на хората и това ще бъде твоят край.
- Добре, ще ти дам магьосника. Но ми кажи как мога да победя Утър.
- Принеси Нимуей в жертва на Великия дракон!
- Не е толкова лесно.
- Етика?
- Политика.
- Не мога да го направя. Тя е заложничка, придържа баща й верен към мен.
- Спешни новини, господарю. Лорд Арденте дезертира, присъедини се към принц Утър.
- Колко удобно, Маб.
- И за двама ни.
- Момичето ще умре.
- Нека Мерлин гледа!
- Бързо!
- Бягайте!
- Много добре, Мерлин, много добре!
Също както Йосеф от Араметия, аз отидох в Авалон. Не със Светия граал, но с нещо много по-ценно за мен.
- Сестри!
Моля ви внимавайте, много зле ранена е.
Докато монасите се молеха, аз мислех за отмъщение.
Монахините бяха по-практични.
Използвахе знанията си за древни билки и отвари, за да спасят моята единствена любов.
- Мерлин!
Много лошо е ранена. Сестрите правят всичко, което е по силите им, но трябва да се молиш с нас.
- Защо да се моля на вашия бог ако той ми я отнеме?
- Но това не е дело на Бог.
Прав си, не е.
- Знаеш ли кой го е направил?
- О, да. Знам.
- Маб!
Чуваш ли ме, Маб?
- Да, Мерлин.
- Ти погуби всички, които обичах.
Майка ми, Амброзия, а сега и Нимуей.
- Целта оправдава средствата. Направих го за теб. Искам да използваш силата си.
- Надигни се, скъпи Мерлин и бъди велик!
- Не, Маб. Ще те унищожа, заради това, което ми стори.
- Не можеш, Мерлин. Аз винаги ще бъда прекалено силна.
- Ще намеря начин.
- Никога.
- Тихо, не се опитвай да говориш. Пести си силите!
Не обръщай лице към стената!
Нимуей...
- Страшна съм.
- Важното е, че си жива.
Трябва да замина за известно време.
Но, когато се върна, ще бъде завинаги.
Ти винаги ще бъдеш красива за мен.
Господарке на езерото!
Това съм аз, Мерлин.
Нуждая се от помощ.
- За каква цел, Мерлин?
- За да надвия Вортигерн.
Той е съюзник на Маб и тиранин.
- Добър крал, лош крал... съдиш прекалено лесно, Мерлин.
Ще се научиш...
Давам ти Екскалибур.
Чувах музиката на меча.
А тя беше красива.
Сега, притежавайки меча на справедливостта, щях да се изправя срещу още един дракон.
Червен - това беше гербът на Утър.
А аз щях да го направя върховен, ако ми позволеше.
- Човек на име Мерлин иска да ви види.
- Добре дошъл в Уинчестър, Мерлин.
- Ти ли си Мерлин магьосникът?
- Магьосник! Християните тук не вярват във вашите богохулства.
- Това е ваш изор. Но дори и християни, навярно вярвате в свежите новини.
- Добри или лоши?
- Зависи от това как ги използвате.
Вортигерн ще ви нападне до дни.
- Никой не се бие през зимата.
- Необратимо е. Това са правилата. Воюваме през лятото, почиваме през зимата.
- Вортигерн не е заинтересуван от правила и традиции, той иска да спечели. И при други обстоятелства бих го подкрепил.
Армиите му вече потеглиха. Ако искате се възползвайте.
- Защо ми казваш това?
- Вортигерн е приятел на моя враг - Маб. А врагът на моя враг е мой приятел.
И освен това вече видях как червеният дракон побеждава белия. Пък и мисля, че може да излезеш почтен крал.
- Така ли мислиш?
- Крал Констант не беше. Трябва да се справиш по-добре от баща си.
- Предлагам ти услугите си на магьосник.
- Мерлин! Дължа ти извинение.
Беше прав за Вортигерн.
- Глупак, да напада през зимата.
- Може би аз бях глупакът. Да си мисля, че зимата ще ме защити.
Вече сме готови за него.
- Трябва да изберем бойно поле.
- Тук! Ще се биете тук!
- Имаш предвид край реката?
- Върху нея.
Трябва да слезе от хълмовете и да мине през реката, за да стигне Уинчестър.
Утър!
Това е мястото, където ще срещнеш Вортигерн...
...и ще го сразиш.
- Утър знае, че ще го нападнеш.
Той те очаква.
- Чудя се кой ли му е казал, че идвам.
- Мерлин.
- Значи драконът не го е убил. Ами момичето?
- Жива е.
- Толкова с твоите магии.
Няма значение. И без това никога не съм варвал в тях.
- Ти си много смел човек, Вортигерн. Но толкова глупав...
Трябва да вярваш в нещо сега!
- В какво? Крал съм от 20 години и никога не съм бил побеждаван.
Не съм използвал никаква магия. Правех го с голи ръце.
Какво е това?
- Ще те пази.
- От какво се страхуваш?
Светът те подминава, оставяйки те назад.
Крале, кралици, стара вяра, нова вяра...
Всички се събират накрая.
Никога не съм се страхувал и никога няма да го направя.
- Вортигерн, гордостта ти...
Гордостта ти те обрича.
- Лорд Арденте! Предателят, който смени страните.
- Щеше ми се и аз да...
- Да не би да използваш някоя от магиите си срещу мен, Мерлин?
- Ще те убия по какъвто и да е начин, Вортигерн. Но ще те убия.
Само една сълза бе пролята за Вортигерн. Но гордостта му я отхвърли.
Плати за това с живота си.
- Това е могъщ меч.
- Това е Екскалибур.
Той може да бъде използван само от добър човек, за добра кауза.
- Разбирам.
Мислех, че сега мога да прекарам известно време с Нимуей.
Мислех, че Утър ще бъде добър крал и ще ми помогне да победя Маб.
Но никога не съм бил добър в преценките си за хората.
Винаги очаквах прекалено много от тях.
- Кромуел!
- Ваше височество, нека представя съпругата си - лейди Игрейн.
И дъщеря си.
- Добре дошли в Пендрагон, милейди! И ти...
- Моргана Ле Фей, ваше височество.
- Кромуел, ще ми позволите ли да танцувам със съпругата ви след тържеството?
- Ако негово величество пожелае.
- О да, да. Негово величество го желае много.
Мерлин!
Игрейн, тя е красива, нали?
- Красива и жена на друг.
- Но все пак красива...
Какво друго има значение?
- Ти наистина ли си магьосник?
- Така казват.
- Направи ми магия!
- Миеш ли се зад ушите?
- Това не е магия, а фокус. Всеки би могъл да го направи.
- Е добре. Тогава ти го направи!
- Ето, виждаш ли? Направих го.
- Права си, всеки би могъл да го направи.
- Моргана! Ела!
Едва бе сложил короната на главата си, когато всичко започна наново.
Реших да напусна и да ги оставя да се оправят сами.
- Мога ли да пояздя с теб?
- Разбира се.
- Вярвам в теб, Мерлин.
- Знаех го.
- Колко велика е силата ти? Може ли да накараш жена да ме обикне?
- Магията не може да създаде любов.
- А да убие съпруга й?
Игрейн! Искам я, Мерлин. Повече от всичко на света.
- Не можеш да я имаш.
- Знаеш ли какво е любов?
- Да Утър, тъжно е да ти кажа, че знам какво е любовта.
- Дай ми Игрейн!
- Тя не е моя, за да я давам.
- Тогава аз ще си я взема. Дори и това да означава война.
- Означава.
- Така да бъде. Имам Екскалибур.
- Много добре!
Дай ми меча! Ще направя заклинание.
- Кой се осмелява да ме събуди?
- Аз съм Мерлин. А това е Екскалибур.
- Откъде го взе?
- Подарък. От Господарката на езерото.
- Тя ми беше приятелка. Още от преди изгрева на времето.
Щом си спомням това, значи наистина съм стар.
- Моля те да пазиш Екскалибур. Докато добър човек не дойде да го прибере.
- Значи ще го пазя завинаги.
Ако не и по дълго...
- Измами ме, Мерлин!
- Нали съм магьосник, Утър. Това ми е работата.
Мечът е твой ако успееш да го вземеш.
- Къде си, Мерлин?
- Това е Авалон. Пътешествието свършва, сър Рупърт.
- Искрено се надявам да е така.
Знаеш ли, не сме толкова млади както преди.
- Така е. Хайде, стари приятелю!
- Не съм готова да ме видиш.
- Нека аз преценя.
- Аз съм чудовище.
- Не мога. Маб е прекалено силна.
Напусни това място и ела с мен!
- Не съм готова да се покажа пред света.
- Кога ще бъдеш готова?
- Не знам.
- Три месеца под обсада, а все още не сме го превзели.
- Невъзможно е, гоподарю. Съветът ми е да се откажете.
Това е лудост!
- Трябва да имам Игрейн.
- С цялото ми уважение към вас, сър... Tрябва да ви кажа, че кралството опада докато ние се разкъсваме на парченца.
Ако беше за пари, любов или власт бих разбрал. Но всичко това за жената на Кромуел!
- Роден си стар, Борис. Никога не си знаел какво е да изгаряш от желание за жена.
Прекарал съм целия си живот в битки. Кървави дни и студени нощи, където студения меч е единствения ми другар.
- Никога няма да превземете Тинтагел.
- Стотици мъртви, за да си начешеш крастата.
- Можеш ли да ме излекуваш от това?
- Загуби репутацията си, Утър.
А репутацията е като стъкло - веднъж строшено не може да се възстанови.
- Ще ми помогнеш ли?
- Не мога те позная вече. Станал си стар като Борис.
Ще погълнеш целия свят с твоята лакомия.
- Ще ми помогнеш ли?
- Да. Ще ти помогна.
Трябва да съм полудял, за да спра тази лудост.
- Какво ще ми струва?
- Ще имаш лейди Игрейн.
Но ще се роди дете, момче. Видях го Утър. То е мое.
- Но какво ще направиш с него?
- Ще го науча на чест и добрина.
- И аз мога да го сторя.
- Думите "чест" и "добрина" се заклещват в гърлото ти.
Давиш се и накрая ги повръщаш.
- Много добре!
Съгласен съм.
- Има и още...
Кромуел не трябва да бъде наранен.
- Не и от мен.
- Вдигайте лагера! Нека бъде сега. На дневна светлина, за да може Кромуел да ви види.
- Утър вдига обсадата.
Ще го проследим.
- Не тръгвай!
- Защо не?
- Имам чувството, че...
- Замъка е добре укрепен. Ще бъдете в безопасност.
- Грижи се за майка си, Моргана!
- Добре, татко.
- Помни, Утър! Имаш време до утре сутрин.
Нощта е твой приятел. Възползвай се!
- Не го удобряваш.
- Естествено, че не го удобрявам.
- Целта оправдава средствата, сър Рупърт.
- Къде ли съм чувал това?
- Господарят Кромуел идва!
- Отворете портите!
- Отворете портите! Господаря се завръща.
- Толкова скоро...
- Да! Да!
- Утър вече го няма.
- Майко...
- Мястото ми е тук, при теб.
- Но майко, това е...
- Не е ли време да си лягаш, момиченце?
- Пусни ме!
- Нито дума повече!
- Но не й казах лека нощ...
- Лека нощ!
- Лека нощ!
Казват, че нещата се объркват.
Утър ме предаде и уби Кромуел.
А пък аз предадох Игрейн като позволих на Утър да я съблазни.
Така колелото на живота се върти. Едно предателство води до още едно и още едно, невинни умират...
Ще съжалявам до края на живота си за това.
- Успокой се!
- Фрик!
Какво правиш?
- Пиша приказки, за да бъдете запомнена.
- Няма нужда да го правиш. Аз няма да бъда забравена.
- Ами...
- Ами?
- За нас. Нещата се развиват доста добре за нас.
- Ще трябва да се уверя.
- Здравей, Моргана!
- Кой си ти?
- Аз съм гном.
- Не си ли малко висок за гном?
- В интерес на истината гномовете са в различни форми и размери.
- Аз съм от високите.
- Можеш ли да правиш магия?
- Разбира се.
- Гледай!
- Красива госпожице!
Аз съм на вашите услуги.
Вашето е жаление е заповед за мен.
Гледай как се дуалирам.
- Това е истинска магия, не фокус. Ще ме научиш ли как и аз да правя това?
- Ще го направя със сигурност. Ако направиш нещо за мен.
Твоето малко братче ще бъде родено скоро. Колко вълноващо, не мислиш ли?
- Той не е мой истински брат. Човекът, който го направи не е истинският ми баща.
- Толкова си умна, Моргана!
Ще бъдеш чудесен ученик за фантастичните неща, на които мога да те науча.
- Какво искаш да направя?
- Просто сложи този камък в люлката на бебето.
- Напъвай, скъпа!
Да! Справяш се отлично. Хвани ми ръката! Хайде! Хайде!
И така се роди Артур.
- Момче е.
- Най-сетне! Добър човек и добър крал.
- Лесно те мамят, Мерлин.
Утър те измами като уби Кромуел. А сега неговото дете е обречено.
- Момчето е мое!
- Ще бъде син на баща си. Заради него ще се лее кръв.
Заради него хората ще се върнат при мен.
- Ще те видя как изчезваш в нищото!
- Горкият Мерлин! Греши отново.
Аз печеля.
- Не мога да понасям мълвата на хората. Смеейки си, шушукайки и сочейки ме.
- Защо не живееш в гората? Животните не сочат и не шушукат.
- Това е сън, Мерлин.
- Искам да го направя истински.
- Намерих покой тук. Чрез молитви и медитация.
Това е покой, който не съм изпитвала преди. Не знам дали разбираш.
- Ако трябва да бъда честен, разбирам те напълно.
Защо се затваряш?
- За да бъда по-близо до моя Бог.
- Колкото по-близо си до него толкова по-далеч си от мен.
Защо не свалиш този воал?
- Та докъде бях стигнал...
О да, да...
Артур току-що се бе родил.
Отгледах го със сър Хектор.
- Първо правило: дръж се с другите така както искаш те да се държат с теб. А сега, под другите...
Бях негов учител. Но не го учих на магия, а на етика и морал.
- Артур!
- Което е много по-трудно, повярвайте ми!
Истинският му баща, крал Утър, полудя...
- Убийте затворниците!
...и се самоуби.
И това, мисля, ни връща към нашата история.
Артур порасна и стана прекрасен младеж.
Може би, както обикновено очаквах прекалено много от него но...
...той беше най-добрият от всички, на които съм се надявал.
- Артур, не си омотавай ръката така, на конете не им харесва.
Не слизай, тръгваме веднага.
- Мерлин, чу ли новините? Крал Утър е мъртъв!
- Не ме ли чу? Кралят е мъртъв.
- Знам.
- Знаеш? Как го разбра тук в гората?
- Едно птиченце ми каза.
- Къде отиваме?
- Да те направим крал.
- Мерлин! Кажи ми, как мога аз да бъда крал?
- Защото си роден за това.
- Но аз нямам благородническа кръв у мен.
- Отстъпи назад! Това е работа за истински мъж.
- Ето го, пак започва! - Ако не внимава ще си докара някоя контузия.
Артур не спираше да ме разпитва, но аз не бях готов.
Исината за баща му, смъртта на Кромуел, ролята ми в целия мръсен сюжет...
Усещах, че трябваше да му кажа.
Осен това... бях отклонен.
- Грифони!
Благодаря ви!
- Но аз нищо не направих.
- Не говорех на теб.
- Какво беше това?
- Това...Това беше послание от стара приятелка.
Артур искаше обяснение.
- Кажи ми!
Не знаеше, че да обясниш всичко, не урежда нищо.
- Да. Време е.
Надявам се да разбереш ролята ми във всичко.
Трябва да знаеш, че сър Хектор не е истинският ти баща.
Баща ти е крал Утър. А ти си истинският наследник на трона.
Прие го по-добре отколкото се надявах.
- Ако аз съм сина на Утър, искам това, което е мое...
Искам да бъде крал!
- И когато станеш крал, тогава какво?
- Ами...
Какво?
Какво има сега?
- Той е с предимство.
Та, казваше, ако беше крал...
Бих направил всички неща, на които ме научи.
Ще построя златен град...
Посветен на мир и милосърдие.
- Това, от което се нуждае светът е справедливост и състрадание, повече от милосърдие.
И все пак...Камелот звучи като сън, достоен за един крал.
Хайде, Рупърт!
- Камелот.
Камелот.
- Хайде, Артур!
Всички мъже в Британия са се опитали да го вземат. Но това е мечът на Истинския крал. Той е твой, Артур.
- Мерлин! Сякаш беше вчера когато те видях за последен път тук.
- Този човек иска Екскалибур.
- Кой е?
- Артур.
Единствен син на Утър и пълноправен крал на Британия.
- Защо да му даваш меча?
Ще предаде хората точно както направи баща му.
- Не знам какво ще направя или какъв ще стана...
...а какво съм в момента.
- Мъдър отговор.
- Имах мъдър учител.
- Рушиш старата вяра. Ще бъдеш забравен, както и всички ние.
- Това са твоите страхове, Маб.
Аз не мога да умра.
Аз съм скалата на вековете.
Ще живея вечно в ерата на сънищата.
- Извади го сега, Артур!
Сега!
- Мечът е твой!
- Екскалибур!
Екскалибур!
- Погледни го, Мерлин! Царуването му започва с кръв.
Така и ще завърши.
- Не, Маб, грешиш. Артур ще изцери земята.
- Той държи Екскалибур! - Той е краля!
Да живее краля!
- Никога ли не чистиш тук, Фрик?
- Опитвам се, ваше височество. Но съм ужасно натоварен.
Пък и не мога да използвам дяволчета, гномове или феи... Никой друг, които върши практическа работа...
Пък имам толкова много да върша.
- Тогава ще имаш още. Трудно се справям с Мерлин.
Мислех си че...може би...въпреки всичко...
...може да размисли накрая.
- Е, той е упорито същество, нали?
- Исках го. Излъгах се.
- Не помня да сте правили това преди. За никой.
- Достатъчно!
Артур е прокълнат. Искам всеки да го узнае. И това ще бъде твоята задача, Фрик.
- Утър беше мой брадовчед. Тронът ми принадлежи по право.
- Ти не изтегли Екскалибур от скалата.
- Баща ми е крал по право и кръв.
- Сестра ми е племенница на Утър.
- Аз предоставих армията си на лорд...
- Аз също имам право да...
- Никой няма да последва кърваво-брадат...
- Така е по-добре, нали драги лордове?
Сега може да слушате, а не да спорите. Може да се окаже ново изживяване за вас.
Утър имаше син.
Представям ви Артур - истинският крал на Британия.
- Утър нямаше син.
- Всеки знае това.
- Имаше.
Утър имаше син.
Когато Утър завладя Тинтагел той взе лейди Игрейн.
Роди му се син.
Вярно е. Бях там.
- Артур...
...е син на Утър?
- Ако е така, нека извади Екскалибур от скалата.
- Вече го направих.
- Е, докажи го!
Докажи, че това е Екскалибур!
- Той наистина има Екскалибур.
Ти си синът на Утър.
Признавам те за крал.
- Както и аз.
- Той има меча. Приемете го!
- Никога! Няма да се кланя на момче, по-малко от сина ми.
- Аз говоря за себе си, татко.
Той притежава Екскалибур. Той е кралят.
- Гавейн!Заставаш срещу собствения си баща!
- Ако целта е справедлива.
- Не е! Грешиш.
- Тогава ще трябва да ме убиеш в битка.
- Аз съм слуга на краля, татко.
- Нека бъде така!
- Драги лордове...
Помислете за момент. Виждали сме прекалено много войни.
- Размислил съм.
- Следвайте ме!
- Здравей, Моргана.
Леле, колко си пораснала!
- Кой си ти?
- Не ме ли помниш? Посещавах те, когато беше много малка.
- Спомням си те. Мислех, че си сън.
- Истински съм.
- Излъга ме. Каза, че ще ме направиш красива, но никога не го направи.
- Казах, че ще те направя красива, нали?
Тогава ще го направя. Но първо ще махнем детинските работи.
Защо се натъжи? Това е просто играчка.
Погледни се!
- Красива съм.
- Много, много красива.
Мисля, че едно дълбоко деколте много ще отива на изискана дама.
- Прекрасно е!
А сега ми дай трона!
- Това е отвъд силите ми.
От личен опит ще ти кажа, че елфите са толкова ниски, че когато вали те последни узнават.
Заради ръста им, нали се сещаш?
- Фрик!
Спри да се забавляваш и карай по-бързо!
- Мислех си, Моргана, че има начин да ти дам това, което искаш.
Синът ти може да бъде крал.
- Но как? Ако Артур победи лорд Лод, той ще стане крал, а аз не мога да се омъжа за него.
- Не е нужно да се жениш за него, а да преспите.
- Но ние сме от една и съща майка.
- Но под тази очарователна и дяволски красива външност, аз съм един раздразнителен гном.
Има ли значение?
- Никакво.
Не е нужно да ме прелъстиш, за да ме убедиш.
Аз съм като всички останали. Искам короната.
- Харесваш ми, Моргана Ле Фей.
Ти си прекрасна госпожица.
- И аз те харесвам...който и да си ти.
- Отдръпнете се!
Армиите са готови, господарю. Ще бъде кървава битка.
- Чакайте за моя сигнал.
- Ще го убият.
- Какво, по дяволите, си мисли, че прави?
- Няма причина да умират хора днес.
Враждата е между нас.
- Така е.
- Това е Екскалибур - мечът на истинския крал.
Ако мислите, че имате правото да го притежавате...
...вземете го...
...и ме убийте!
- Прости ми, Артур!
Мога да го почувствам.
Мечът е твой. Ти си истинският крал.
Войната приключи.
Артур е нашият истински крал - по право и кръв.
- Тук...
...в този кръг нека се отблагодарим на нашия спасител за избавянето ни.
И нека този кръг бъде символ на нашата цел.
Всеки човек в него...
...е равен с останалите.
Всеки има право на глас.
Както и правото да се бори за истина и чест.
Нека се помолим!
Мислех, че най-накрая съм постигнал една от мечтите си.
Най-накрая имаше добър крал на трона.
- Ваше височество...
Нека представя лейди Морийн, кралица на Борукелтите, която е дошла да ви приветства.
- Добре дошла, милейди!
- Благодаря!
Какво е това?
- Бижута и коприна.
- Лейди, поласкани сме от подаръците ви.
- Може би аз и придворните ми може да прекараме нощта тук.
Имахе дъгло, уморително пътуване.
Бихме желали да починем преди да се върнем вкъщи.
- Разбира се.
Може да прекараме малко време заедно....
...след това ще се върнете при придворните си.
- Ще бъде удоволствие за мен...
...ваше височество!
- Какво ми показваш, Маб?
Какво си направила?
- Артур!
Яздих бързо този ден.
Но знаех, че вече съм закъснял да предотвратя нещо, което можеше да ни погуби всички.
- Вън, лордове!
Вън!
И затворете вратата след себе си!
- Мерлин. Какво има?
- Кажи ми истината Артур!
Снощи си спал с една жена.
- Да. Ако трябва да знаеш, направих го.
Но не виждам причина да ти го казвам.
- Това беше Моргана Ле Фей.
Майка й е лейди Игрейн - твоята майка.
- Не знаех.
Кълна се, не знаех.
- Ще се роди дете. Маб ще се погрижи за това.
Той ще бъде бъдещето. Той ще ни погуби.
- Огледало? Няма огледала в Авалон.
- Видя как мога да те променя.
- Вече ме промени. Изпържи ме.
- Знам. Толкова нечестно.
- Нечестно! Това беше злобно.
- С цялото зло околко мен, не мога да правя нищо друго освен зло, за да оцелея.
- Толкова е лесно...
Може да се бориш срещу него, като Мерлин.
- Именно заради Мерлин стана така.
- Това не е вярно. Защо си тук, Маб?
- За да те променя.
Ще възстановя красотата ти ако заведеш Мерлин на място, което съм създала за вас.
Може да живееш там с него до края на дните ви.
- И да бъда щастлива?
- И да бъдеш щастлива.
- Той има съдба. Това ще го държи на страна от целта му.
- Ще го държи на страна от пропиляването на живота му.
- Той вярва, че да се бориш за правдата не е прoпиляване.
Няма да направя това с него.
Обичам го.
- И аз го обичам.
- Мразиш го.
- Мразя го...Какъв е отговора ти?
- Не.
- Аз...съжалявам.
Ако размислиш, просто произнеси името ми на глас.
Не можех да стоя далеч за дълго.
Артур беше повече от крал за мен.
Пък и бях любопитен да видя какво става.
- Радвам се да те видя, стари приятелю.
- Какво е всичко това, Артур?
- Спазено обещание.
Строя града Камелот.
Това е ново начало.
Направих грешка онази нощ с Моргана.
Но не искам да вярвам, че ще бъда вечно обвиняван за една грешка.
- Не и от мен.
Никога няма да те обвиня Артур.
- Ще се оженя за дъщерята на лорд Лео.
- Обичаш ли я?
- Ще бъде превъзходна кралица и добра жена.
Надяваме се да се оженим тук, в Камелот.
Няма значение, че не е завършен.
Ще бъдеш ли с мен тогава?
- Ще бъда поласкан.
- Как е името й?
- Гуиневир.
Отивах в замъка Тинтагел.
Може би Артур не би бил толкова нетърпелив да напусне в търсене на Светия граал...
...ако знаеше какъв ужасен враг ще остави зад себе си при Моргана Ле Фей.
- Мерлин е тук, за да ви види, милейди.
- Покани го!
Чу това, Мордред. Един магьосник е дошъл да ни види.
Няма ли да е забавно?
- Лейди Моргана...
Знаете ли защо съм тук?
- Поздрави сина ми, Мордред!
- Господарю Мордред!
- Това беше грубо, Мордред. Може да правиш всичко, което пожелаеш, но не и да бъдеш груб...
Да бъдеш груб означава да бъдеш слаб.
Та какво казваше, Мерлин?
- Знаете ли защо съм тук?
- Нещо свързано със сина ми.
Не е ли пораснал?
- Да. При това доста повече от обикновеното.
- Разбира се. Това е магия.
- Моргана...
Умолявам те в името на доброто на страната, не го възпитавай на старата вяра!
- Страната не означава нищо за мен.
Едно копеле седи на трона, който трябваше да е мой.
Копеле, заченато в кръв, когато баща му Утър прелъсти майка ми и уби баща ми.
- Бъдещето е това, за което мисля, Моргана.
- Естествено, че мислиш за бъдещето, Мерлин...
Защото миналото е твърде болезнено.
Ти избра Утър за крал.
Ти му помогна да прелъсти майка ми...
...и ме съсипа.
И накрая - ти зачена Мордред точно както кралица Маб и Артур.
- Не съм такъв главорез.
Както и трябваше да живееш с факта, че Мордред ще бъде крал.
- Това никога няма да стане.
- Мордред! Мерлин е гост. Бъди послушен!
Просто иска малко внимание.
Ще получи всичко, което иска, когато стане крал.
И ще стане, Мерлин. Той е син на Артур.
- А старата вяра, Моргана?
- Не си в позиция, в която да ми нареждаш какво мога и какво не мога да правя.
Пък и старата вяра е добра към мен.
Дари ме със син и ме направи красива.
- Бедната Моргана...
Това е само излюзия
- Красотата винаги е само илюзия, Мерлин.
Не разбра ли това?
- Решихме да влезнем по традиционния начин - през вратата.
- Традиционно е първо да я отвориш.
- Мордред, виж кой е тук! Леля Маб и чичо Фрик.
- От толкова време не сме се виждали, господарю Мерлин. Помните ли как ви учих основите на магията в училище?
Той беше първия ми ученик, Моргана. Но се оказа...
- Разочарование! Но ти няма да бъдеш, нали така Мордред?
- Не е ли красавец?
- Красавец и още как!
Какво означава това? Така и не разбрах тази фраза...
- Слушай, Мордред! Леля Маб ти е донесла много хубави играчки.
- Виждаш ли, Мерлин? Ти ми отне семейството, но сега си имам ново.
- Няма да е задълго, Моргана.
- Нищо не е задълго.
- Не виждаш ли? Аз печеля, Мерлин. Имам най-ценния дар - търпението.
Ще минат години преди Мордред да се възкачи на трона, но ще почакам. Времето на значи нищо за мен.
Ти ще бъдеш смъртта на Артур и края на всички мечти на Мерлин. Нали така захарче?
О, виж! Големия лош магьосник се разсърди.
Бягай, магьосниче!
- Мерлин, пак си разтревожен.
- Все същия зов за помощ, господарке.
Сестра ти, Маб, става все по-силна.
- А аз все по-слаба.
- Какво мога да направя? Трябва да намеря човек, който да пази трона, докато Артур търси Светия граал.
Изкушението ще бъде да се грабне короната, докато го няма.
- Трябва ти човек с чисто сърце.
- Пробвах да го открия, но той не съществува.
- Отговорът е в Джойъс Гард.
Корабът ми ще те отведе.
Беше като сън. Сън на сън. Небето се разделяше и виждах как сънят се превръща в реалност пред очите ми.
Биха описали мен, Артур, Гуиневир и Камелот като сън...
- Кой си ти?
- Аз съм Мерлин, магъосникът.
- Няма повече магьосници.
- Аз съм последният.
- А ти кой си?
- Галахад.
- Майка ми е лейди Илейн, а баща ми сър Ланселот.
- Тук съм, за да открия човек, който да защитава крал Артур и кралството му. Но трябва да бъде добър човек, с чисто сърце.
- Намерихте го.
Всичко беше прекалено лесно.
- Сигурна ли си, че го искаш.
- Не го искам аз, а ти.
Не мога да те спирам. Това е шансът ти за едно последно приключение.
Трябваше да се досетя.
- Галахад, пази майка ти докато ме няма.
- Лордове, дами, рицари на кралството...
Съвсем скоро потеглям в търсене на Светия граал.
Сега търся шампион, който да защитава страната ни и честта на нашата праведна кралица, докато отсъствам.
- Аз претендирам за тази чест, господарю.
- Гавейн. Надявам се да не спечелиш. Знаеш, че искам да дойдеш с мен.
- Не мислите ли, че трябва и аз да се включа в надпреварата?
- Прекалено си стар, сър Борис.
- Естествено, че е прекалено стар. Но аз не съм.
- Ваше височество...
Желая да предложа сър Ланселот от Езерото.
И той иска да се включи в надпреварата.
- Нека бъде така, Мерлин.
- Гавейн или този Ланселот?
Сър Ланселот от Езерото отнася почестите. Той е най-добрият и благороден от рицарите.
- Много е хубав, нали?
- Да.
- Какво казахте, милейди?
- Нищо.
- Ваше височество, предлагам ви меча и живота си.
- Това е чест, смели рицарю.
- Шампионът ще бъде сър Ланселот.
- Как е той?
- Добре, като се има предвид, че още не сме извадили копието.
- И защо не?
- Съществува спор, научен спор, дали да го извадим по посока на часовниковата стрелка или обратно.
Което на прост език означава да го завъртим наляво или надясно.
- Има ли нещо, което мога да направя за вас, сър Ланселот?
- Подръжте ми ръката, лейди!
- Не, ако го извадим по часовниковата стрелка планетата Иминас-Миринас ще повлияе значително...
- Вие сте лекари. Вместо да спорите го направете!
- Да го направим? Трябва да го обсъдим първо.
- Това е работа за експерти.
- Повярвайте ни! Ако лекуваме порязване вместо счупена ръка, оттова ще умре.
- Това е достатъчно. Достатъчно!
- Ланселот. Готов ли си?
- Направи го, Гавейн!
- Довиждане, Мерлин!
- Довиждане, Артур. Върни се при нас!
Напуснаха, преследвайки мечти, сенки.
И да им бях казал, нямаше да ме послушат.
И така годините минаваха. Една се сливаше с друга и друга...
- Ако вие, пет джентълмени, не спрете да треперите, може да пропусна и да ви избия всички.
- Не е перфектно.
- Достатъчно, Мордред!
- Не трябва да се увличаш, скъпи. Това показва липса на контрол.
- Защо стреляш по леля Маб и чичо Фрик?
- Просто се надявам, че момчето се забавлява и не е нищо лично.
- Разбира се, че не е нищо лично. Той те харесва.
- Просто се чудя какво щеше да прави ако не ме харесваше.
- Стига си се цупила, майко! Леля Маб разбира, нали така лельо?
- Естествено, че разбирам. Просто ни изпробваше. А сега, ела да седнеш при мен!
- Знаеш, че си ми любимец, Мордред. Но трябва да пазиш агресията си.
- За Артур?
- Да, винаги за Артур и Мерлин.
Изглеждаш блед. Не ядеш достатъчно.
- Вече съм силен колкото десетима.
- Слушай леля си! И, моля те, направи нещо с тази коса!
- Много добре, майко!
- Добро момче.
- Работата върви много по-бавно.
- Но вие непрекъснато си променяте мнението, сър. Първо това, после онова... Давам всичко от себе си.
- Трябва да се справите по-добре!
- Но как да се справя по-добре от това?
- Нещо тревожи ли ви, милейди?
- Мерлин е моята вярна сянка.
- Така е правилно.
- Защо да не сте вие? Вие сте моя шампион.
- Защото, когато съм до вас не мога да контролирам сърцето си.
- Ами сега?
- Опасно е.
- Милейди!
- Милейди!
- Може би трябва да сме благодарни за тази сянка.
- Какво не е наред?
- Стените шепнат, Гуиневир.
Не ги ли чуваш?
- Не.
Какво казват?
- Че се държите прекалено проятелски със сър Ланселот.
- Вярваш ли на такива шепоти?
- Не, но съм виждал как двамата се наблюдавате.
- Не ме интересува какво мислят дргите. Аз съм кралица.
- Точно затова трябва да се пазиш допълнително. Не мога да те защитавам в тази насока.
- Красива си.
- Трябва да скоча. Да се хвърля от терасата.
- И аз ще скоча също.
Не мога да живея без теб.
- Не го вярвам. Ланселот не би го направил.
- Лельо, изглеждаш необикновено доволна от себе си.
Какво си направила?
Нещо ужасно ли е?
Ще кажеш ли? Сигурен съм, че е перфектно.
- Погрижих се Илейн да узнае, че Ланселот и Гуиневир са любовници.
- Колко възхитително!
- Не е ли това малко недостойно за нас?
- "Недостойно"? Какво означава това, майко?
- Забравила съм. Какво означава?
- Да. Недостойно е.
Но не обичам да ми го казват, Фрик.
- Фрик! Фрик!
- Предупредих ви. Вие не послушахте.
- Какво е станало?
- Илейн! Как е умряла?
- Умряла е от съкрушено сърце.
Заради теб.
- Съжалявам.
Съдих ги прекалено сурово. Вината беше и моя. Все пак аз избрах Ланселот.
Щеше ми се да им го бях казал. Можеше да им бъде по-леко.
- Страхотни новини, Нимуей!
Артур се завръща.
- Слава Богу! А намерил ли е Светия граал?
- Не, но какво от това, той се връща. Светият граал или не, никога не трябваше да напуска.
- Мерлин е свободен. Може да заживее собствения си живот отново.
- Да. И той трябва да е с теб, дете мое.
Ти си вярна на Мерлин. Бог не те иска, когато обичаш друг.
Не трябва да го казвам зад тези свети стени... Вярата е върховна за Бог, но любовта е дори повече.
- Внимавай, скъпи! Тези стълби са много хлъзгави.
- Къде отиваме?
- До моята страна, тази на магията.
- Мога ли да създавам чудовища?
- Ако желаеш.
- Толкова си добра с мен, лельо.
- Няма всичко да е забвление и игри. Артур се завръща.
Има неща, на които трябва да те науча.
- Майка ми ще идва ли?
- Не. Тя не ни е нужна вече.
- Маб! Къде водиш сина ми?
- Време е.
- Без нито една дума? Без да се сбогуваме.
- Трябваше да го подготвя.
- Няма да го отведеш. Той е мой син.
- Той е мой.
- Аз му дадох любов. Ти му даде играчки.
- Аз му дадох живот.
- Няма да ти позволя да го отведеш!
- Това беше много умно, лельо.
- Любов моя!
- Фрик. Любов моя...
Още ли съм красива?
- Отвъд всякакви думи, любов моя.
Ами аз?
- О, да. Отвъд всякакви думи.
- Ти я уби!
- Може би просто се подхлъзна. Какво значение има?
Идвай, Фрик! Имаме много работа.
- Маб! Ти злобна, стара вещице! Дано Бог се смили над душата ти! Очевидно не го е направил над останалите като теб.
- Защо всички са настроени срещу мен?
Фрик, оставям те с мизерията и болката ти, но без повече магическа сила.
Сега ще се скиташ из света грозен и самотен. Точно като човек.
- Сбогом Фрик, ще ми липсваш. Не, няма.
Защо не го уби, лельо Маб?
- Защото той точно това искаше.
- Камелот. Завършен е.
Ланселот удържа на думата си.
- Трябва да влезнем с високо вдигнати знамена.
- Прав си, Гавейн. Вдигнете знамената и ликувайте! Прибрахме се вкъщи.
- Къде са всички?
- Нещо не е наред, господарю.
- Не очаквах такова топло посрещане.
- Какво не е наред тук?
- Гуиневир.
Къде е Мерлин?
Къде е Ланселот?
- Аз ще ви кажа.
- Кой, по дяволите, си ти?
- Елегантно вметнато - "кой, по дяволите..."
Да, наистина: кой, по дяволите!
Но не ме ли познахте?
- Не. А трябва ли?
- Засегнат съм. Тук, в сърцето ми.
Обикновено не най-уязвимото ми място.
Аз ви познах, татко!
Аз съм дълго-загубения ви син - Мордред.
- Не, как е възможно това?
- Моргана Ле Фей е твоя майка?
- Не "Е", татко, беше...
Тя премина в един по-добър свят. Но спи сама най-сетне.
Голяма загуба. До вчера се смееше, усмихваше а на следващия ден изчезна. Като летен бриз в разцвета на живота си и така нататък...
Затова съм тук.
- Не разбирам.
- Да защитавам интересите ви, татко. Виждате ли, вашите интереси са и мои интереси.
Докато бяхте на това възвишено приключение с цел да пречистите душата си, но как да го кажа...
Бяхте предаден.
- Мордред!
Това е достатъчно.
- Не е! Хайде, Мерлин. Да проговорим истината накрая. Татко...
- Сега не му е времето.
- Татко, Ланселот ви измени с кралицата. Или нека го кажем, кралицата ви измени с Ланселот. Няма значение, бяхте предаден.
- Това не е мястото за обсъждаме на този въпрос.
- Аз пък мисля, че е най-доброто място.
- Вярно ли е?
- Артур, ти току-що се върна. Трябва да поговорим...
- Гуиневир, вярно ли е?
- Да, вярно е.
- Мордред, нямаш право да си тук.
- Имам правото да съм тук, всички имаме това право. Това не е частен въпрос, касае всички ни.
- Как можа да ми го сториш?
Не помисли ли за мен изобщо?
- Остави ме сама с години. Ти не помисли ли за мен?
Ами моята чест като жена да разбера, че съпругът ми има извънбрачно дете от жена, на име Моргана Ле Фей?
- Добър въпрос.
Хайде, татко. Това става прекалено лично. Забравяте ли, че е въпрос на обществено положение?
- Въпрос на обществено положение?
- Говорим за измяна тук, нали?
- Измяна!
- Не виждам защо да е измяна.
- Тя предаде мен и само мен.
- Господаря на тези земи.
- Това е достатъчно.
- Не. Господарю, Мордред е прав.
Вие сте краля и това прави нейната изневяра измяна.
- Но тогава трябва да я осъдим на смърт.
- Не мисля, че е небходимо да го правим.
- Това е закона.
- Това е безчувствено.
- Така е писано.
- Господа, това е времето, когато трябва да смесим правосъдието с милосърдието. Нали, все пак...
Вашата религия го проповядва: "Нека този, който не е извършил грях направи прошка." А сега...
Знам, че и аз съм виновен за нещо, а подозирам, че и вие.
- Трябва да си призная, че и аз съгрешавал по малко.
- И така, прощавате и защото е кралица.
- Защото е човек.
- Не. Защото е жена на Артур.
Пак ли ще има едни закони за управниците и други за гражданите.
Така ли стоят нещата? Артур?
Мислех, че Камелот ще бъде различен.
- Такъв е.
- Тогава покажи на света, че е така.
- Мерлин, какво да правя?
- В края на краищата трябва да се придържаш към закона.
- Гуиневир ще бъде съдена за измяна.
- Великолепно решение - точно и честно, нали татко?
Сега нека пием и да му се насладим.
- Искам те вън от Камелот.
- Но татко! Аз току-що пристигнах.
Мислех, че може да си поговорим за старите времена и да поиграем на "Щастливо семейство".
- Накарайте го да млъкне!
- Не може да говорите така, татко. Аз съм любимия ви син, едиствения ви наследник.
- Искам да изчезнеш от погледа ми.
- Прегърнете ме, татко...
- Никога!
- Или ще си взема това, което е по право мое.
- Стражи, хванете го!
- Не ставайте, знам пътя за навън.
Съжалявам, татко, но аз ще ви унищожа. И този път вашия домашен магьосник няма да ви спаси.
- Маб!
- Тук съм, Нимуей.
- Обеща ми нещо преди години.
Ще го спазиш ли?
- Да.
Но какво те накара да размислиш?
- Кралят си идва. Мерлин е свободен да бъде с мен.
Просто осъзнах, че всичко, което искам е Мерлин.
- Съгласна ли си да живееш с него на място, което аз избера?
- Ако ме възстановиш.
- Трябва да те предупредя, че ако отидеш на това място, няма да можеш да го напуснеш.
- Той ще идва ли при мен там?
- Да.
- Тогава го направи, Маб.
- Не мога да гледам. Грехът е мой, не неин.
Тя гори. Прекалено късно е.
Мерлин!
- Ланселот! Това е сър Ланселот.
- Хайде!
Ланселот винаги оставяше всичко за последния момент.
Моят спомен за Ланселот беше, че той никога не правеше нищо както трябва.
- Слава Богу!
И така Ланселот и Гуиневир напуснаха моята история и останаха легенда.
- Какво означава това?
- Измамихте ни, татко! Престорихте се, че осъждате кралицата, а после я спасихте с проклетия си магьосник.
Дори нямахте смелостта да я освободите лично.
- Така е. Трябваше да го сторя.
- Един закон за вас, а друг за всички останали.
- Не може да живеем така.
- Чувате ли? Не могат да живеят така.
- Призовавам всички истински британци да защитим свободната воля.
- Изненадахте ме, татко.
- Знам как е.
- Благородници, времето за приказки свърши.
Тези, които ценят правото и справедливостта да ме последват.
- Предатели! Всички сте предатели!
- Кой е там? Отче!
- Яздих цяла вечер, за да стигна до тук. Нимуей е изчезнала.
- Изчезнала?
- Да. Но ти остави съобщение, че ще те чака в свода на магията.
- Ти си лъжец.
- Мерлин! Как може да говориш така.
- Ти си лъжец!
- Радвам се, че най-сетне усъвършенства всички умения, на които те научих.
- Не притежавам нито едно от тях. И този, който ме научи беше Фрик.
- Не споменавай този неблагодарник!
Напусна работа без препоръка. Но както и да е...
Нимуей замина и желае да я посетиш, когато си готов.
- Благородниците ми не те искат с нас срещу Мордред.
Казват, че ако дойдеш няма да ме последват.
Какво ще правиш сега?
- Ще затворя книгите, ще счупя жезъла си и ще се оттегля.
Имам живот за живеене и шанс да го изживея.
- Нимуей?
- Ще я срещна сега.
Ще се справиш ли с Мордред?
- Това е просто поредната битка.
И правото е на наша страна.
- Гордея се с теб, Артур.
- Не се тревожи за мен, Мерлин. Все още имам Екскалибур.
- Здрасти!
- Мерлин? Тук ли си?
Виж!
Виж къде сме!
Ела!
- Почакай!
Това е творение на Маб.
- Забрави я! Погубихме толкова време от живота си с нея вече.
Сега е наш ред.
Не е ли това, което винаги си искал?
- Гавейн!
Каква приятна изненада!
- Спри да говориш Мордред и се бий!
- Мислех, че ще харесаш един лека беседа преди да умреш, но както желаеш.
- Мордред!
- Татко!
- Умно момче!
- И така...
Мордред...
- Здравейте...татко!
- Време е да приключим всичко.
- Най-накрая сме единодушни.
Знаете ли, татко...ако бяхте оцелял, не мисля, че щяхме да сме много щастливи като семейство.
- Какво има Мерлин?
- Чух вик.
- Аз не чувам нищо.
- Това е звукът на битка.
Артур и Мордред.
- Не...това няма нищо общо с нас.
- Съжалявам, Мордред!
- Недейте, татко! Още един грях.
Да убиете собствения си син.
- Артур умира.
Трябва да отида при него.
Ще се върна съвсем скоро.
- Ще те чакам.
Винаги...
- Съвсем скоро, кълна се.
Защо не ми каза?
Знаех, че няма да я видя повече.
- Не мога да те спася.
Не умирай, Мордред.
- Да умра, скъпа лельо, е последното нещо, което ще направя.
- Стари приятелю!
Знаех, че ще дойдеш.
- Как върви денят, Артур?
- Имал съм и по-добри.
- Хвърли меча в езерото. Никой не бива да го притежава.
Хайде, Мерлин! Сега!
- Така е, синко.
Ти беше точния човек да притежава Екскалибур.
Прибери си го, Господарке!
Ти ме излъга!
- Не съм те излъгала, Мерлин. Казах ти, че отговорът е в Джойъс Гард.
- Там намерих Ланселот.
Не е бил Ланселот, нали?
- Беше момчето, Галахад.
Човешко е да се греши, Мерлин.
А част от теб е човешка.
Най-добрата част.
Сбогом, Мерлин. Сестра ми Маб беше права за едно нещо:
Когато бъдем забравени, спираме да съществуваме.
- Какво правиш тук, Фрик?
- Изменям на принципите си, опасявам се.
Винаги съм смятал, че е по-добре да си страхливец за секунди, отколкото мъртъв за цял живот.
А сега се бия. Бия се на страната на доброто, което е по-лошо.
- Ами Маб?
- В интерес на истината я известих.
Ако тръгнеш след нея, господарю Мерлин, ще ти е нужна помощ.
- Знаех, че ще те намеря тук, Маб.
- Дошъл си да видиш последната ми победа?
- Не. Дошъл съм да видя последната ти загуба.
- Винаги си бил мечтател, Мерлин.
Да видя...загуби Артур, битката, единствената ти любов...
- Битката още не е свършила, Маб.
- Не можеш да спечелиш.
Защо се съветваш с тази гад?
- Мадам! След всичките ми години на верна служба, мисля, че това е малко грубо.
- Сега ще видиш какво е грубо...
- Съжалявам, не мога да остана.
- Мордред е мъртъв.
- Значи и двамата няма какво да губим.
Битката е само между мен и теб, Маб.
- Ще то покажа колко съм слаба.
Силата ми може да ме изоставя, Мерлин...
Но все още мога да се справя с тези бедни хорица.
Какво смяташ да правиш?
Ще използваш жалкия си меч срещу мен?
- Не, Маб. Просто ще те забравим.
- Какво правиш?
- Не можеш да ни уплашиш или пребориш. Ти просто вече не си важна за нас.
Забравяме те, кралице Маб.
Върви при сестра си, Господарката на езерото и бъди забравена!
- Погледни ме!
Погледни ме!
Фрик!
Не ме забравяй, Мерлин! Аз те обичам като син.
Бях спечелил.
Опитвах се да се усмихна но това беше усмивка от мъка.
Отвътре усещах само жалостта жестокостта и безмислието на всичко това.
Всички, които обичах и които ме бяха обичали ги нямаше, всички до един.
И тогава Галахад се завърна и донесе със себе си Светия Граал и новото начало.
Почвата отново стана плодородна, цикълът на смърт и тъмнина приключи...
Както и моята история.
А сега...
Ако историята ми ви е забавлявала или очаровала...
Може да изразите благодарността си по какъвто начин прецените, но особено с пари.
- Господарю Мерлин, намерихте ли някога Нимуей?
- Не. Така и не намерих Нимуей, дори пещерата.
- Ами магията? Можете ли още да правите магия?
- Не. Отвикнал съм, пък и освен това...
Никой вече не вярва в нея.
Благодаря ви!
Всичко свърши, приятелю. Няма повече.
- Това не е точно начинът, по който си го спомням аз, господарю Мерлин.
- Фрик? Това ти ли си?
- Да, аз съм.
Трябва да кажа, че сте прекрасен разказвач, беше ужасно вълнуващо...
Но съм изненадан, че пропуснахте...
- Ами те така го искат. Пък и не мисля, че щяха да повярват ако им бях казал какво точно се случи.
Как се справяш ти в този свят, Фрик?
- Ами мисля, че винаги ще има подкрепа за отличната преценката на един джентълмен. Пък и аз винаги ще бъда един от най-добрите.
- Не може да бъде!
Да, той е - сър Рупърт.
- Да. Намерих го да пасе на едно поле, собственикът не знаеше, че е изчезнал.
- Скъпи стар приятелю, не трябваше ли да си мъртъв досега?
- Не, не. Има малко магия и в мен.
- А, почти забравих!
Нимуей.
- Какво за нея?
- Нищо особено, само дето питаше за тебе, когато я видях миналия месец.
- Не разбирам...Какво е станало?
- Известно време след изчезването на Маб, нейните магии започнали да губят силата си. Така Нимуей се освободила.
- Къде е тя, Фрик?
- Сър Рупърт знае.
- Благодаря ти, стари приятелю! За всичко.
- Няма нужда да ми благодариш. Просто харесвам щастливите завършеци.
- Моята най-любима!
- Фрик те е намерил.
- Никога не съм вярвал, че ще те видя отново.
Толкова години минаха.
- Остарял си.
- Ти също.
- Има ли значение?
- Не. Вече не.
Но...
- Какво?
- Мисля, че имам един последен фокус.
Няма повече.
Това е краят на магията.
Превод и субтитри: Георги Димчев Thering_wraith@abv.bg