Merlin (1998) (Merlin.divx.cd2.of.2.sub) Свали субтитрите
- Но аз нищо не направих.
- Не говорех на теб.
- Какво беше това?
- Това...Това беше послание от стара приятелка.
Артур искаше обяснение.
- Кажи ми!
Не знаеше, че да обясниш всичко, не урежда нищо.
- Да. Време е.
Надявам се да разбереш ролята ми във всичко.
Трябва да знаеш, че сър Хектор не е истинският ти баща.
Баща ти е крал Утър. А ти си истинският наследник на трона.
Прие го по-добре отколкото се надявах.
- Ако аз съм сина на Утър, искам това, което е мое...
Искам да бъде крал!
- И когато станеш крал, тогава какво?
- Ами...
Какво?
Какво има сега?
- Той е с предимство.
Та, казваше, ако беше крал...
Бих направил всички неща, на които ме научи.
Ще построя златен град...
Посветен на мир и милосърдие.
- Това, от което се нуждае светът е справедливост и състрадание, повече от милосърдие.
И все пак...Камелот звучи като сън, достоен за един крал.
Хайде, Рупърт!
- Камелот.
Камелот.
- Хайде, Артур!
Всички мъже в Британия са се опитали да го вземат. Но това е мечът на Истинския крал. Той е твой, Артур.
- Мерлин! Сякаш беше вчера когато те видях за последен път тук.
- Този човек иска Екскалибур.
- Кой е?
- Артур.
Единствен син на Утър и пълноправен крал на Британия.
- Защо да му даваш меча?
Ще предаде хората точно както направи баща му.
- Не знам какво ще направя или какъв ще стана...
...а какво съм в момента.
- Мъдър отговор.
- Имах мъдър учител.
- Рушиш старата вяра. Ще бъдеш забравен, както и всички ние.
- Това са твоите страхове, Маб.
Аз не мога да умра.
Аз съм скалата на вековете.
Ще живея вечно в ерата на сънищата.
- Извади го сега, Артур!
Сега!
- Мечът е твой!
- Екскалибур!
Екскалибур!
- Погледни го, Мерлин! Царуването му започва с кръв.
Така и ще завърши.
- Не, Маб, грешиш. Артур ще изцери земята.
- Той държи Екскалибур! - Той е краля!
Да живее краля!
- Никога ли не чистиш тук, Фрик?
- Опитвам се, ваше височество. Но съм ужасно натоварен.
Пък и не мога да използвам дяволчета, гномове или феи... Никой друг, които върши практическа работа...
Пък имам толкова много да върша.
- Тогава ще имаш още. Трудно се справям с Мерлин.
Мислех си че...може би...въпреки всичко...
...може да размисли накрая.
- Е, той е упорито същество, нали?
- Исках го. Излъгах се.
- Не помня да сте правили това преди. За никой.
- Достатъчно!
Артур е прокълнат. Искам всеки да го узнае. И това ще бъде твоята задача, Фрик.
- Утър беше мой брадовчед. Тронът ми принадлежи по право.
- Ти не изтегли Екскалибур от скалата.
- Баща ми е крал по право и кръв.
- Сестра ми е племенница на Утър.
- Аз предоставих армията си на лорд...
- Аз също имам право да...
- Никой няма да последва кърваво-брадат...
- Така е по-добре, нали драги лордове?
Сега може да слушате, а не да спорите. Може да се окаже ново изживяване за вас.
Утър имаше син.
Представям ви Артур - истинският крал на Британия.
- Утър нямаше син.
- Всеки знае това.
- Имаше.
Утър имаше син.
Когато Утър завладя Тинтагел той взе лейди Игрейн.
Роди му се син.
Вярно е. Бях там.
- Артур...
...е син на Утър?
- Ако е така, нека извади Екскалибур от скалата.
- Вече го направих.
- Е, докажи го!
Докажи, че това е Екскалибур!
- Той наистина има Екскалибур.
Ти си синът на Утър.
Признавам те за крал.
- Както и аз.
- Той има меча. Приемете го!
- Никога! Няма да се кланя на момче, по-малко от сина ми.
- Аз говоря за себе си, татко.
Той притежава Екскалибур. Той е кралят.
- Гавейн!Заставаш срещу собствения си баща!
- Ако целта е справедлива.
- Не е! Грешиш.
- Тогава ще трябва да ме убиеш в битка.
- Аз съм слуга на краля, татко.
- Нека бъде така!
- Драги лордове...
Помислете за момент. Виждали сме прекалено много войни.
- Размислил съм.
- Следвайте ме!
- Здравей, Моргана.
Леле, колко си пораснала!
- Кой си ти?
- Не ме ли помниш? Посещавах те, когато беше много малка.
- Спомням си те. Мислех, че си сън.
- Истински съм.
- Излъга ме. Каза, че ще ме направиш красива, но никога не го направи.
- Казах, че ще те направя красива, нали?
Тогава ще го направя. Но първо ще махнем детинските работи.
Защо се натъжи? Това е просто играчка.
Погледни се!
- Красива съм.
- Много, много красива.
Мисля, че едно дълбоко деколте много ще отива на изискана дама.
- Прекрасно е!
А сега ми дай трона!
- Това е отвъд силите ми.
От личен опит ще ти кажа, че елфите са толкова ниски, че когато вали те последни узнават.
Заради ръста им, нали се сещаш?
- Фрик!
Спри да се забавляваш и карай по-бързо!
- Мислех си, Моргана, че има начин да ти дам това, което искаш.
Синът ти може да бъде крал.
- Но как? Ако Артур победи лорд Лод, той ще стане крал, а аз не мога да се омъжа за него.
- Не е нужно да се жениш за него, а да преспите.
- Но ние сме от една и съща майка.
- Но под тази очарователна и дяволски красива външност, аз съм един раздразнителен гном.
Има ли значение?
- Никакво.
Не е нужно да ме прелъстиш, за да ме убедиш.
Аз съм като всички останали. Искам короната.
- Харесваш ми, Моргана Ле Фей.
Ти си прекрасна госпожица.
- И аз те харесвам...който и да си ти.
- Отдръпнете се!
Армиите са готови, господарю. Ще бъде кървава битка.
- Чакайте за моя сигнал.
- Ще го убият.
- Какво, по дяволите, си мисли, че прави?
- Няма причина да умират хора днес.
Враждата е между нас.
- Така е.
- Това е Екскалибур - мечът на истинския крал.
Ако мислите, че имате правото да го притежавате...
...вземете го...
...и ме убийте!
- Прости ми, Артур!
Мога да го почувствам.
Мечът е твой. Ти си истинският крал.
Войната приключи.
Артур е нашият истински крал - по право и кръв.
- Тук...
...в този кръг нека се отблагодарим на нашия спасител за избавянето ни.
И нека този кръг бъде символ на нашата цел.
Всеки човек в него...
...е равен с останалите.
Всеки има право на глас.
Както и правото да се бори за истина и чест.
Нека се помолим!
Мислех, че най-накрая съм постигнал една от мечтите си.
Най-накрая имаше добър крал на трона.
- Ваше височество...
Нека представя лейди Морийн, кралица на Борукелтите, която е дошла да ви приветства.
- Добре дошла, милейди!
- Благодаря!
Какво е това?
- Бижута и коприна.
- Лейди, поласкани сме от подаръците ви.
- Може би аз и придворните ми може да прекараме нощта тук.
Имахе дъгло, уморително пътуване.
Бихме желали да починем преди да се върнем вкъщи.
- Разбира се.
Може да прекараме малко време заедно....
...след това ще се върнете при придворните си.
- Ще бъде удоволствие за мен...
...ваше височество!
- Какво ми показваш, Маб?
Какво си направила?
- Артур!
Яздих бързо този ден.
Но знаех, че вече съм закъснял да предотвратя нещо, което можеше да ни погуби всички.
- Вън, лордове!
Вън!
И затворете вратата след себе си!
- Мерлин. Какво има?
- Кажи ми истината Артур!
Снощи си спал с една жена.
- Да. Ако трябва да знаеш, направих го.
Но не виждам причина да ти го казвам.
- Това беше Моргана Ле Фей.
Майка й е лейди Игрейн - твоята майка.
- Не знаех.
Кълна се, не знаех.
- Ще се роди дете. Маб ще се погрижи за това.
Той ще бъде бъдещето. Той ще ни погуби.
- Огледало? Няма огледала в Авалон.
- Видя как мога да те променя.
- Вече ме промени. Изпържи ме.
- Знам. Толкова нечестно.
- Нечестно! Това беше злобно.
- С цялото зло околко мен, не мога да правя нищо друго освен зло, за да оцелея.
- Толкова е лесно...
Може да се бориш срещу него, като Мерлин.
- Именно заради Мерлин стана така.
- Това не е вярно. Защо си тук, Маб?
- За да те променя.
Ще възстановя красотата ти ако заведеш Мерлин на място, което съм създала за вас.
Може да живееш там с него до края на дните ви.
- И да бъда щастлива?
- И да бъдеш щастлива.
- Той има съдба. Това ще го държи на страна от целта му.
- Ще го държи на страна от пропиляването на живота му.
- Той вярва, че да се бориш за правдата не е прoпиляване.
Няма да направя това с него.
Обичам го.
- И аз го обичам.
- Мразиш го.
- Мразя го...Какъв е отговора ти?
- Не.
- Аз...съжалявам.
Ако размислиш, просто произнеси името ми на глас.
Не можех да стоя далеч за дълго.
Артур беше повече от крал за мен.
Пък и бях любопитен да видя какво става.
- Радвам се да те видя, стари приятелю.
- Какво е всичко това, Артур?
- Спазено обещание.
Строя града Камелот.
Това е ново начало.
Направих грешка онази нощ с Моргана.
Но не искам да вярвам, че ще бъда вечно обвиняван за една грешка.
- Не и от мен.
Никога няма да те обвиня Артур.
- Ще се оженя за дъщерята на лорд Лео.
- Обичаш ли я?
- Ще бъде превъзходна кралица и добра жена.
Надяваме се да се оженим тук, в Камелот.
Няма значение, че не е завършен.
Ще бъдеш ли с мен тогава?
- Ще бъда поласкан.
- Как е името й?
- Гуиневир.
Отивах в замъка Тинтагел.
Може би Артур не би бил толкова нетърпелив да напусне в търсене на Светия граал...
...ако знаеше какъв ужасен враг ще остави зад себе си при Моргана Ле Фей.
- Мерлин е тук, за да ви види, милейди.
- Покани го!
Чу това, Мордред. Един магьосник е дошъл да ни види.
Няма ли да е забавно?
- Лейди Моргана...
Знаете ли защо съм тук?
- Поздрави сина ми, Мордред!
- Господарю Мордред!
- Това беше грубо, Мордред. Може да правиш всичко, което пожелаеш, но не и да бъдеш груб...
Да бъдеш груб означава да бъдеш слаб.
Та какво казваше, Мерлин?
- Знаете ли защо съм тук?
- Нещо свързано със сина ми.
Не е ли пораснал?
- Да. При това доста повече от обикновеното.
- Разбира се. Това е магия.
- Моргана...
Умолявам те в името на доброто на страната, не го възпитавай на старата вяра!
- Страната не означава нищо за мен.
Едно копеле седи на трона, който трябваше да е мой.
Копеле, заченато в кръв, когато баща му Утър прелъсти майка ми и уби баща ми.
- Бъдещето е това, за което мисля, Моргана.
- Естествено, че мислиш за бъдещето, Мерлин...
Защото миналото е твърде болезнено.
Ти избра Утър за крал.
Ти му помогна да прелъсти майка ми...
...и ме съсипа.
И накрая - ти зачена Мордред точно както кралица Маб и Артур.
- Не съм такъв главорез.
Както и трябваше да живееш с факта, че Мордред ще бъде крал.
- Това никога няма да стане.
- Мордред! Мерлин е гост. Бъди послушен!
Просто иска малко внимание.
Ще получи всичко, което иска, когато стане крал.
И ще стане, Мерлин. Той е син на Артур.
- А старата вяра, Моргана?
- Не си в позиция, в която да ми нареждаш какво мога и какво не мога да правя.
Пък и старата вяра е добра към мен.
Дари ме със син и ме направи красива.
- Бедната Моргана...
Това е само излюзия
- Красотата винаги е само илюзия, Мерлин.
Не разбра ли това?
- Решихме да влезнем по традиционния начин - през вратата.
- Традиционно е първо да я отвориш.
- Мордред, виж кой е тук! Леля Маб и чичо Фрик.
- От толкова време не сме се виждали, господарю Мерлин. Помните ли как ви учих основите на магията в училище?
Той беше първия ми ученик, Моргана. Но се оказа...
- Разочарование! Но ти няма да бъдеш, нали така Мордред?
- Не е ли красавец?
- Красавец и още как!
Какво означава това? Така и не разбрах тази фраза...
- Слушай, Мордред! Леля Маб ти е донесла много хубави играчки.
- Виждаш ли, Мерлин? Ти ми отне семейството, но сега си имам ново.
- Няма да е задълго, Моргана.
- Нищо не е задълго.
- Не виждаш ли? Аз печеля, Мерлин. Имам най-ценния дар - търпението.
Ще минат години преди Мордред да се възкачи на трона, но ще почакам. Времето на значи нищо за мен.
Ти ще бъдеш смъртта на Артур и края на всички мечти на Мерлин. Нали така захарче?
О, виж! Големия лош магьосник се разсърди.
Бягай, магьосниче!
- Мерлин, пак си разтревожен.
- Все същия зов за помощ, господарке.
Сестра ти, Маб, става все по-силна.
- А аз все по-слаба.
- Какво мога да направя? Трябва да намеря човек, който да пази трона, докато Артур търси Светия граал.
Изкушението ще бъде да се грабне короната, докато го няма.
- Трябва ти човек с чисто сърце.
- Пробвах да го открия, но той не съществува.
- Отговорът е в Джойъс Гард.
Корабът ми ще те отведе.
Беше като сън. Сън на сън. Небето се разделяше и виждах как сънят се превръща в реалност пред очите ми.
Биха описали мен, Артур, Гуиневир и Камелот като сън...
- Кой си ти?
- Аз съм Мерлин, магъосникът.
- Няма повече магьосници.
- Аз съм последният.
- А ти кой си?
- Галахад.
- Майка ми е лейди Илейн, а баща ми сър Ланселот.
- Тук съм, за да открия човек, който да защитава крал Артур и кралството му. Но трябва да бъде добър човек, с чисто сърце.
- Намерихте го.
Всичко беше прекалено лесно.
- Сигурна ли си, че го искаш.
- Не го искам аз, а ти.
Не мога да те спирам. Това е шансът ти за едно последно приключение.
Трябваше да се досетя.
- Галахад, пази майка ти докато ме няма.
- Лордове, дами, рицари на кралството...
Съвсем скоро потеглям в търсене на Светия граал.
Сега търся шампион, който да защитава страната ни и честта на нашата праведна кралица, докато отсъствам.
- Аз претендирам за тази чест, господарю.
- Гавейн. Надявам се да не спечелиш. Знаеш, че искам да дойдеш с мен.
- Не мислите ли, че трябва и аз да се включа в надпреварата?
- Прекалено си стар, сър Борис.
- Естествено, че е прекалено стар. Но аз не съм.
- Ваше височество...
Желая да предложа сър Ланселот от Езерото.
И той иска да се включи в надпреварата.
- Нека бъде така, Мерлин.
- Гавейн или този Ланселот?
Сър Ланселот от Езерото отнася почестите. Той е най-добрият и благороден от рицарите.
- Много е хубав, нали?
- Да.
- Какво казахте, милейди?
- Нищо.
- Ваше височество, предлагам ви меча и живота си.
- Това е чест, смели рицарю.
- Шампионът ще бъде сър Ланселот.
- Как е той?
- Добре, като се има предвид, че още не сме извадили копието.
- И защо не?
- Съществува спор, научен спор, дали да го извадим по посока на часовниковата стрелка или обратно.
Което на прост език означава да го завъртим наляво или надясно.
- Има ли нещо, което мога да направя за вас, сър Ланселот?
- Подръжте ми ръката, лейди!
- Не, ако го извадим по часовниковата стрелка планетата Иминас-Миринас ще повлияе значително...
- Вие сте лекари. Вместо да спорите го направете!
- Да го направим? Трябва да го обсъдим първо.
- Това е работа за експерти.
- Повярвайте ни! Ако лекуваме порязване вместо счупена ръка, оттова ще умре.
- Това е достатъчно. Достатъчно!
- Ланселот. Готов ли си?
- Направи го, Гавейн!
- Довиждане, Мерлин!
- Довиждане, Артур. Върни се при нас!
Напуснаха, преследвайки мечти, сенки.
И да им бях казал, нямаше да ме послушат.
И така годините минаваха. Една се сливаше с друга и друга...
- Ако вие, пет джентълмени, не спрете да треперите, може да пропусна и да ви избия всички.
- Не е перфектно.
- Достатъчно, Мордред!
- Не трябва да се увличаш, скъпи. Това показва липса на контрол.
- Защо стреляш по леля Маб и чичо Фрик?
- Просто се надявам, че момчето се забавлява и не е нищо лично.
- Разбира се, че не е нищо лично. Той те харесва.
- Просто се чудя какво щеше да прави ако не ме харесваше.
- Стига си се цупила, майко! Леля Маб разбира, нали така лельо?
- Естествено, че разбирам. Просто ни изпробваше. А сега, ела да седнеш при мен!
- Знаеш, че си ми любимец, Мордред. Но трябва да пазиш агресията си.
- За Артур?
- Да, винаги за Артур и Мерлин.
Изглеждаш блед. Не ядеш достатъчно.
- Вече съм силен колкото десетима.
- Слушай леля си! И, моля те, направи нещо с тази коса!
- Много добре, майко!
- Добро момче.
- Работата върви много по-бавно.
- Но вие непрекъснато си променяте мнението, сър. Първо това, после онова... Давам всичко от себе си.
- Трябва да се справите по-добре!
- Но как да се справя по-добре от това?
- Нещо тревожи ли ви, милейди?
- Мерлин е моята вярна сянка.
- Така е правилно.
- Защо да не сте вие? Вие сте моя шампион.
- Защото, когато съм до вас не мога да контролирам сърцето си.
- Ами сега?
- Опасно е.
- Милейди!
- Милейди!
- Може би трябва да сме благодарни за тази сянка.
- Какво не е наред?
- Стените шепнат, Гуиневир.
Не ги ли чуваш?
- Не.
Какво казват?
- Че се държите прекалено проятелски със сър Ланселот.
- Вярваш ли на такива шепоти?
- Не, но съм виждал как двамата се наблюдавате.
- Не ме интересува какво мислят дргите. Аз съм кралица.
- Точно затова трябва да се пазиш допълнително. Не мога да те защитавам в тази насока.
- Красива си.
- Трябва да скоча. Да се хвърля от терасата.
- И аз ще скоча също.
Не мога да живея без теб.
- Не го вярвам. Ланселот не би го направил.
- Лельо, изглеждаш необикновено доволна от себе си.
Какво си направила?
Нещо ужасно ли е?
Ще кажеш ли? Сигурен съм, че е перфектно.
- Погрижих се Илейн да узнае, че Ланселот и Гуиневир са любовници.
- Колко възхитително!
- Не е ли това малко недостойно за нас?
- "Недостойно"? Какво означава това, майко?
- Забравила съм. Какво означава?
- Да. Недостойно е.
Но не обичам да ми го казват, Фрик.
- Фрик! Фрик!
- Предупредих ви. Вие не послушахте.
- Какво е станало?
- Илейн! Как е умряла?
- Умряла е от съкрушено сърце.
Заради теб.
- Съжалявам.
Съдих ги прекалено сурово. Вината беше и моя. Все пак аз избрах Ланселот.
Щеше ми се да им го бях казал. Можеше да им бъде по-леко.
- Страхотни новини, Нимуей!
Артур се завръща.
- Слава Богу! А намерил ли е Светия граал?
- Не, но какво от това, той се връща. Светият граал или не, никога не трябваше да напуска.
- Мерлин е свободен. Може да заживее собствения си живот отново.
- Да. И той трябва да е с теб, дете мое.
Ти си вярна на Мерлин. Бог не те иска, когато обичаш друг.
Не трябва да го казвам зад тези свети стени... Вярата е върховна за Бог, но любовта е дори повече.
- Внимавай, скъпи! Тези стълби са много хлъзгави.
- Къде отиваме?
- До моята страна, тази на магията.
- Мога ли да създавам чудовища?
- Ако желаеш.
- Толкова си добра с мен, лельо.
- Няма всичко да е забвление и игри. Артур се завръща.
Има неща, на които трябва да те науча.
- Майка ми ще идва ли?
- Не. Тя не ни е нужна вече.
- Маб! Къде водиш сина ми?
- Време е.
- Без нито една дума? Без да се сбогуваме.
- Трябваше да го подготвя.
- Няма да го отведеш. Той е мой син.
- Той е мой.
- Аз му дадох любов. Ти му даде играчки.
- Аз му дадох живот.
- Няма да ти позволя да го отведеш!
- Това беше много умно, лельо.
- Любов моя!
- Фрик. Любов моя...
Още ли съм красива?
- Отвъд всякакви думи, любов моя.
Ами аз?
- О, да. Отвъд всякакви думи.
- Ти я уби!
- Може би просто се подхлъзна. Какво значение има?
Идвай, Фрик! Имаме много работа.
- Маб! Ти злобна, стара вещице! Дано Бог се смили над душата ти! Очевидно не го е направил над останалите като теб.
- Защо всички са настроени срещу мен?
Фрик, оставям те с мизерията и болката ти, но без повече магическа сила.
Сега ще се скиташ из света грозен и самотен. Точно като човек.
- Сбогом Фрик, ще ми липсваш. Не, няма.
Защо не го уби, лельо Маб?
- Защото той точно това искаше.
- Камелот. Завършен е.
Ланселот удържа на думата си.
- Трябва да влезнем с високо вдигнати знамена.
- Прав си, Гавейн. Вдигнете знамената и ликувайте! Прибрахме се вкъщи.
- Къде са всички?
- Нещо не е наред, господарю.
- Не очаквах такова топло посрещане.
- Какво не е наред тук?
- Гуиневир.
Къде е Мерлин?
Къде е Ланселот?
- Аз ще ви кажа.
- Кой, по дяволите, си ти?
- Елегантно вметнато - "кой, по дяволите..."
Да, наистина: кой, по дяволите!
Но не ме ли познахте?
- Не. А трябва ли?
- Засегнат съм. Тук, в сърцето ми.
Обикновено не най-уязвимото ми място.
Аз ви познах, татко!
Аз съм дълго-загубения ви син - Мордред.
- Не, как е възможно това?
- Моргана Ле Фей е твоя майка?
- Не "Е", татко, беше...
Тя премина в един по-добър свят. Но спи сама най-сетне.
Голяма загуба. До вчера се смееше, усмихваше а на следващия ден изчезна. Като летен бриз в разцвета на живота си и така нататък...
Затова съм тук.
- Не разбирам.
- Да защитавам интересите ви, татко. Виждате ли, вашите интереси са и мои интереси.
Докато бяхте на това възвишено приключение с цел да пречистите душата си, но как да го кажа...
Бяхте предаден.
- Мордред!
Това е достатъчно.
- Не е! Хайде, Мерлин. Да проговорим истината накрая. Татко...
- Сега не му е времето.
- Татко, Ланселот ви измени с кралицата. Или нека го кажем, кралицата ви измени с Ланселот. Няма значение, бяхте предаден.
- Това не е мястото за обсъждаме на този въпрос.
- Аз пък мисля, че е най-доброто място.
- Вярно ли е?
- Артур, ти току-що се върна. Трябва да поговорим...
- Гуиневир, вярно ли е?
- Да, вярно е.
- Мордред, нямаш право да си тук.
- Имам правото да съм тук, всички имаме това право. Това не е частен въпрос, касае всички ни.
- Как можа да ми го сториш?
Не помисли ли за мен изобщо?
- Остави ме сама с години. Ти не помисли ли за мен?
Ами моята чест като жена да разбера, че съпругът ми има извънбрачно дете от жена, на име Моргана Ле Фей?
- Добър въпрос.
Хайде, татко. Това става прекалено лично. Забравяте ли, че е въпрос на обществено положение?
- Въпрос на обществено положение?
- Говорим за измяна тук, нали?
- Измяна!
- Не виждам защо да е измяна.
- Тя предаде мен и само мен.
- Господаря на тези земи.
- Това е достатъчно.
- Не. Господарю, Мордред е прав.
Вие сте краля и това прави нейната изневяра измяна.
- Но тогава трябва да я осъдим на смърт.
- Не мисля, че е небходимо да го правим.
- Това е закона.
- Това е безчувствено.
- Така е писано.
- Господа, това е времето, когато трябва да смесим правосъдието с милосърдието. Нали, все пак...
Вашата религия го проповядва: "Нека този, който не е извършил грях направи прошка." А сега...
Знам, че и аз съм виновен за нещо, а подозирам, че и вие.
- Трябва да си призная, че и аз съгрешавал по малко.
- И така, прощавате и защото е кралица.
- Защото е човек.
- Не. Защото е жена на Артур.
Пак ли ще има едни закони за управниците и други за гражданите.
Така ли стоят нещата? Артур?
Мислех, че Камелот ще бъде различен.
- Такъв е.
- Тогава покажи на света, че е така.
- Мерлин, какво да правя?
- В края на краищата трябва да се придържаш към закона.
- Гуиневир ще бъде съдена за измяна.
- Великолепно решение - точно и честно, нали татко?
Сега нека пием и да му се насладим.
- Искам те вън от Камелот.
- Но татко! Аз току-що пристигнах.
Мислех, че може да си поговорим за старите времена и да поиграем на "Щастливо семейство".
- Накарайте го да млъкне!
- Не може да говорите така, татко. Аз съм любимия ви син, едиствения ви наследник.
- Искам да изчезнеш от погледа ми.
- Прегърнете ме, татко...
- Никога!
- Или ще си взема това, което е по право мое.
- Стражи, хванете го!
- Не ставайте, знам пътя за навън.
Съжалявам, татко, но аз ще ви унищожа. И този път вашия домашен магьосник няма да ви спаси.
- Маб!
- Тук съм, Нимуей.
- Обеща ми нещо преди години.
Ще го спазиш ли?
- Да.
Но какво те накара да размислиш?
- Кралят си идва. Мерлин е свободен да бъде с мен.
Просто осъзнах, че всичко, което искам е Мерлин.
- Съгласна ли си да живееш с него на място, което аз избера?
- Ако ме възстановиш.
- Трябва да те предупредя, че ако отидеш на това място, няма да можеш да го напуснеш.
- Той ще идва ли при мен там?
- Да.
- Тогава го направи, Маб.
- Не мога да гледам. Грехът е мой, не неин.
Тя гори. Прекалено късно е.
Мерлин!
- Ланселот! Това е сър Ланселот.
- Хайде!
Ланселот винаги оставяше всичко за последния момент.
Моят спомен за Ланселот беше, че той никога не правеше нищо както трябва.
- Слава Богу!
И така Ланселот и Гуиневир напуснаха моята история и останаха легенда.
- Какво означава това?
- Измамихте ни, татко! Престорихте се, че осъждате кралицата, а после я спасихте с проклетия си магьосник.
Дори нямахте смелостта да я освободите лично.
- Така е. Трябваше да го сторя.
- Един закон за вас, а друг за всички останали.
- Не може да живеем така.
- Чувате ли? Не могат да живеят така.
- Призовавам всички истински британци да защитим свободната воля.
- Изненадахте ме, татко.
- Знам как е.
- Благородници, времето за приказки свърши.
Тези, които ценят правото и справедливостта да ме последват.
- Предатели! Всички сте предатели!
- Кой е там? Отче!
- Яздих цяла вечер, за да стигна до тук. Нимуей е изчезнала.
- Изчезнала?
- Да. Но ти остави съобщение, че ще те чака в свода на магията.
- Ти си лъжец.
- Мерлин! Как може да говориш така.
- Ти си лъжец!
- Радвам се, че най-сетне усъвършенства всички умения, на които те научих.
- Не притежавам нито едно от тях. И този, който ме научи беше Фрик.
- Не споменавай този неблагодарник!
Напусна работа без препоръка. Но както и да е...
Нимуей замина и желае да я посетиш, когато си готов.
- Благородниците ми не те искат с нас срещу Мордред.
Казват, че ако дойдеш няма да ме последват.
Какво ще правиш сега?
- Ще затворя книгите, ще счупя жезъла си и ще се оттегля.
Имам живот за живеене и шанс да го изживея.
- Нимуей?
- Ще я срещна сега.
Ще се справиш ли с Мордред?
- Това е просто поредната битка.
И правото е на наша страна.
- Гордея се с теб, Артур.
- Не се тревожи за мен, Мерлин. Все още имам Екскалибур.
- Здрасти!
- Мерлин? Тук ли си?
Виж!
Виж къде сме!
Ела!
- Почакай!
Това е творение на Маб.
- Забрави я! Погубихме толкова време от живота си с нея вече.
Сега е наш ред.
Не е ли това, което винаги си искал?
- Гавейн!
Каква приятна изненада!
- Спри да говориш Мордред и се бий!
- Мислех, че ще харесаш един лека беседа преди да умреш, но както желаеш.
- Мордред!
- Татко!
- Умно момче!
- И така...
Мордред...
- Здравейте...татко!
- Време е да приключим всичко.
- Най-накрая сме единодушни.
Знаете ли, татко...ако бяхте оцелял, не мисля, че щяхме да сме много щастливи като семейство.
- Какво има Мерлин?
- Чух вик.
- Аз не чувам нищо.
- Това е звукът на битка.
Артур и Мордред.
- Не...това няма нищо общо с нас.
- Съжалявам, Мордред!
- Недейте, татко! Още един грях.
Да убиете собствения си син.
- Артур умира.
Трябва да отида при него.
Ще се върна съвсем скоро.
- Ще те чакам.
Винаги...
- Съвсем скоро, кълна се.
Защо не ми каза?
Знаех, че няма да я видя повече.
- Не мога да те спася.
Не умирай, Мордред.
- Да умра, скъпа лельо, е последното нещо, което ще направя.
- Стари приятелю!
Знаех, че ще дойдеш.
- Как върви денят, Артур?
- Имал съм и по-добри.
- Хвърли меча в езерото. Никой не бива да го притежава.
Хайде, Мерлин! Сега!
- Така е, синко.
Ти беше точния човек да притежава Екскалибур.
Прибери си го, Господарке!
Ти ме излъга!
- Не съм те излъгала, Мерлин. Казах ти, че отговорът е в Джойъс Гард.
- Там намерих Ланселот.
Не е бил Ланселот, нали?
- Беше момчето, Галахад.
Човешко е да се греши, Мерлин.
А част от теб е човешка.
Най-добрата част.
Сбогом, Мерлин. Сестра ми Маб беше права за едно нещо:
Когато бъдем забравени, спираме да съществуваме.
- Какво правиш тук, Фрик?
- Изменям на принципите си, опасявам се.
Винаги съм смятал, че е по-добре да си страхливец за секунди, отколкото мъртъв за цял живот.
А сега се бия. Бия се на страната на доброто, което е по-лошо.
- Ами Маб?
- В интерес на истината я известих.
Ако тръгнеш след нея, господарю Мерлин, ще ти е нужна помощ.
- Знаех, че ще те намеря тук, Маб.
- Дошъл си да видиш последната ми победа?
- Не. Дошъл съм да видя последната ти загуба.
- Винаги си бил мечтател, Мерлин.
Да видя...загуби Артур, битката, единствената ти любов...
- Битката още не е свършила, Маб.
- Не можеш да спечелиш.
Защо се съветваш с тази гад?
- Мадам! След всичките ми години на верна служба, мисля, че това е малко грубо.
- Сега ще видиш какво е грубо...
- Съжалявам, не мога да остана.
- Мордред е мъртъв.
- Значи и двамата няма какво да губим.
Битката е само между мен и теб, Маб.
- Ще то покажа колко съм слаба.
Силата ми може да ме изоставя, Мерлин...
Но все още мога да се справя с тези бедни хорица.
Какво смяташ да правиш?
Ще използваш жалкия си меч срещу мен?
- Не, Маб. Просто ще те забравим.
- Какво правиш?
- Не можеш да ни уплашиш или пребориш. Ти просто вече не си важна за нас.
Забравяме те, кралице Маб.
Върви при сестра си, Господарката на езерото и бъди забравена!
- Погледни ме!
Погледни ме!
Фрик!
Не ме забравяй, Мерлин! Аз те обичам като син.
Бях спечелил.
Опитвах се да се усмихна но това беше усмивка от мъка.
Отвътре усещах само жалостта жестокостта и безмислието на всичко това.
Всички, които обичах и които ме бяха обичали ги нямаше, всички до един.
И тогава Галахад се завърна и донесе със себе си Светия Граал и новото начало.
Почвата отново стана плодородна, цикълът на смърт и тъмнина приключи...
Както и моята история.
А сега...
Ако историята ми ви е забавлявала или очаровала...
Може да изразите благодарността си по какъвто начин прецените, но особено с пари.
- Господарю Мерлин, намерихте ли някога Нимуей?
- Не. Така и не намерих Нимуей, дори пещерата.
- Ами магията? Можете ли още да правите магия?
- Не. Отвикнал съм, пък и освен това...
Никой вече не вярва в нея.
Благодаря ви!
Всичко свърши, приятелю. Няма повече.
- Това не е точно начинът, по който си го спомням аз, господарю Мерлин.
- Фрик? Това ти ли си?
- Да, аз съм.
Трябва да кажа, че сте прекрасен разказвач, беше ужасно вълнуващо...
Но съм изненадан, че пропуснахте...
- Ами те така го искат. Пък и не мисля, че щяха да повярват ако им бях казал какво точно се случи.
Как се справяш ти в този свят, Фрик?
- Ами мисля, че винаги ще има подкрепа за отличната преценката на един джентълмен. Пък и аз винаги ще бъда един от най-добрите.
- Не може да бъде!
Да, той е - сър Рупърт.
- Да. Намерих го да пасе на едно поле, собственикът не знаеше, че е изчезнал.
- Скъпи стар приятелю, не трябваше ли да си мъртъв досега?
- Не, не. Има малко магия и в мен.
- А, почти забравих!
Нимуей.
- Какво за нея?
- Нищо особено, само дето питаше за тебе, когато я видях миналия месец.
- Не разбирам...Какво е станало?
- Известно време след изчезването на Маб, нейните магии започнали да губят силата си. Така Нимуей се освободила.
- Къде е тя, Фрик?
- Сър Рупърт знае.
- Благодаря ти, стари приятелю! За всичко.
- Няма нужда да ми благодариш. Просто харесвам щастливите завършеци.
- Моята най-любима!
- Фрик те е намерил.
- Никога не съм вярвал, че ще те видя отново.
Толкова години минаха.
- Остарял си.
- Ти също.
- Има ли значение?
- Не. Вече не.
Но...
- Какво?
- Мисля, че имам един последен фокус.
Няма повече.
Това е краят на магията.
Превод и субтитри: Георги Димчев Thering_wraith@abv.bg