The Chronicles Of Riddick - Dark Fury (2004) Свали субтитрите
Х Р О Н И К И Т Е Н А Р И Д И К М Р А Ч Н А Я Р О С Т
Пробивът на корпуса овладян.
Двигателите работят на 170%.
Двигателите и корпусът няма да издържат при текущите параметри.
Ще има много въпроси, на когото и да попаднем.
Може да е дори... кораб на наемници.
Критичен отказ на системите след 5 секунди.
4 секунди. 3 секунди.
2 секунди. 1 секунда.
Първо си момче, после момиче, а сега си медиум.
Внимавай какво си пожелаваш, Джак.
Неидентифициран кораб, обявете своята цел и съдържание.
Неидентифициран кораб, обявете своята цел и съдържание.
Неидентифициран кораб, обявете своята цел и съдържание.
Казвам се Джоунс.
Корабът ми претърпя авария при последния курс.
Единствените оцелели от тази бъркотия са с мен.
Освен нас самите, нямаме нищо.
Кажете ми, г-н Джоунс,
какво ви води в тази безлюдна част на космоса?
Аз съм ловец на глави.
Значи имаме нещо общо.
Приберете ги.
Вкарват ни.
Корабът е закрепен в хангар 3.
Не се обиждай, но не мисля, че това ще помогне...
срещу тези, които ще дойдат за нас.
Докладвай.
Две топлинни следи. Възрастни.
И една остатъчна. Може да е дете.
По-вероятно е топлина от двигателите.
Разбери.
Задръжте си дъха.
Този път ще погледна по-отблизо.
Почакай малко.
- Какво има?
Детекторът. Според получените данни...
те са изчезнали.
Изчезнали?
Нищо в този кораб не излъчва топлина.
Как е възможно?
Има ли нещо?
Не, сър. Никой не е излизал или влизал в хангара, откакто го заключих.
Нулева атмосфера.
Вкарай въздух.
Имаме кислород, сър. Малко е, но ще можете да дишате.
- Готови сме за нахлуване.
- Заслужете си парите.
В този кораб има човек, който е нещо много по-опасно...
от това, което който и да е тук е срещал досега.
Преживеете ли този ден,
ще го помните до края на живота си.
Не подценявайте важността на такова нещо.
Започвайте.
Противопожарна пяна.
Назад! Всички назад!
Трябва и да диша от време на време.
Опредeлено знаеш как да се появяваш.
Това не е нищо, плашило такова. Ще те нарита толкова здраво...
Не мисля така.
- Какво ще кажеш?
- Прибери си кученцето,
преди опитът му да те впечатли не го убие.
Толкова ли съм прозрачна?
Наричай го както искаш, но му кажи да се отдръпне, веднага.
Трябва да извиниш възбудата на Джънър.
Понякога тя го прави малко... прибързан.
Но не мога да кажа, че го обвинявам.
Разбираш ли, слушал е толкова много за теб,
Ридик.
Да, знам как се казваш.
Като се замисля, знам още доста неща за теб.
Внимавай. Може да откриеш това, което търсиш.
Готова съм да го споделя, разбира се,
но първо, трябва да те помоля да предадеш оръжието си...
преди още някой от моите очевидно надценени сътрудници...
да достигне до преждевременния си край.
Няма да стане.
Няма?
Момичето не е от значение за мен.
Тогава ме просветли.
Защо студенокръвен убиец като теб...
си е направил труда да опази такава като нея жива?
Освен ако, разбира се, не си се привързал към нея.
Използвам я за по-голяма правдивост на историята ми, нищо повече.
Ако я застреляте сега, ще ми спестите проблемите.
Тогава имам твоята благословия.
Може би знам за теб повече, отколкото ти самият.
Сега просто не му е времето.
Заключете ги долу.
- Свършихме тук.
- Моите извинения.
Знаеш колко безполезни са онези за мен. Ти се справи добре.
В този бизнес хората умират, Джънър.
Шепа хора? Малка цена за плащане.
- Какво ще правиш с него?
- По-бавно, Джънър.
Доведи Ридик в моята консерватория.
Намислила съм нещо прекрасно.
И, Джънър, размрази още малко наемници.
Виждал ли си някога нещо подобно?
Наемнически кораби? Много.
Просто се опитвам да разбера как се връзва всичко това.
Това е колониална операция.
Кораб като този зарежда на пристанището, наема хора колкото може да побере,
след това излиза за месеци, понякога години.
Колкото време отнеме, за да се напълнят трюмовете.
Само дето търговските екипажи обикновено събират руда,
или може би храна, а не хора.
Пленниците от едната страна, наемниците от другата.
- Просто притоплете...
- Знаеш доста много за тези неща...
за Божи човек.
Чувам това-онова.
Явно за тази работа се записват хора само от специалния вид "Отчаяни мизерници".
Млъквай!
Ти си изключението, разбира се. За теб това е просто житейски опит.
Е, какъв е планът?
Не е като да не сме се измъквали и от по-лоши ситуации.
Аз мисля, че можем да пребием тези тъпаци когато... Хей!
- Тук се отделяме, принцесо.
- Ти също, отче.
Ще се моля.
- Не и за мен.
- Да вървим!
- Няма да си тръгна оттук без теб, Ридик!
Ще те намеря!
Оставете го и напуснете.
По дяволите...
Добре. Привлече вниманието ми.
Необходима предпазна мярка.
Ако опиташ да направиш нещо нецивилизовано...
като да ме убиеш, например...
аз ще активирам експлозива, който Джънър току-що ти имплантира...
и ще спя много добре довечера.
Разходи се с мен.
Няма да ме сложиш на пиедестал.
Не. Разбира се, че не.
Ти си само за личната ми колекция.
Липсвах ли ти?
Свежо като маргаритка.
Облечи се и докладвай.
Трябва да е нещо голямо, щом те размразяват след онова, което направи.
Сестричке, точно това ще се опитам да разбера.
Окей.
Минала си през куп неприятности, за да хванеш тези момчета,
и ето какво си направила с тях.
Не схващаш идеята.
Каква идея? Имаш милион долара които стоят тук и събират прах.
Подценяваш тяхната стойност, Ридик. Те се безценни.
Всеки, за времето си,
най-търсеният мъж или жена в познатата вселена.
Животите, прекъснати от ръцете на хората...
живеещи и дишащи в тази стая са неизброими.
Не бих нарекъл това живеене.
Въпреки това мога да те уверя, че всички те са съвсем живи.
Всеки е потопен в толкова дълбок криогенен сън...
че секундите изглеждат като седмици...
и да мигнеш с око е работа за цял ден.
Мозъкът, обаче, продължава да функционира нормално.
Умът продължава да мисли и чувства,
изпълвайки се с черните мисли, с които е хванат в капана,
и така ще е стотици години.
Толкова по-подходяща съдба от това да ги оставим в най-близкия затвор.
Тук, те са оценени заради това, което наистина са,
превърнати в обекти наравно с постиженията на живота им.
И защо? Защото аз им дадох публиката, която те така отчаяно желаеха,
признанието, което те купиха с кръвта на други.
Аз разбрах техните действия, освободени от моралните норми.
Не разбираш ли? Сега те са нещо по-велико, Ридик.
Нещо повече от това което са били когато и да е преди. Изкуство.
Госпожице, имате ужасен вкус.
Така и предполагах.
Джънър.
Разбираш ли, Ридик,
между мен и теб има фундаментална разлика.
Да. Ти си психопат.
Ти не можеш да оцениш изкуството.
Но според мен причината за това е съвсем друга...
от това което ти, или който и да е друг може да си помисли.
Ти си творец.
Бил съм наричан с много имена.
Това не е едно от тях.
Ти твориш изкуство, Ридик, а не го анализираш.
Оформяш го с двете си ръце, извайваш го от плът и кости.
Но човек като теб не може да разбере това когато някой му го обяснява.
Ти трябва да го преживееш.
По дяволите.
Казах ти, че ще те намеря, нали?
Какво искаш?
- Да гледам как работиш.
Прекарала съм втората половина от живота си наблюдавайки фантастични неща...
работата на ужасни хора, хора като теб...
но винаги след като е била свършена...
когато моментът на кървавото съзидание е отминал и студен.
Това ще се промени сега.
Трябва да го видя, Ридик.
Трябва да го видя със собствените си очи докато се случва.
Ако се измъкна оттук жив, ще го видиш отново...
ей от толкова близо.
Не, Ридик. Искам шедьовъра ти.
Един творец е нищо без своя инструмент.
Когато пак се видим, ще натикам това в окото ти.
Пуснете го вътре.
Мини на ултравиолетови.
Бях на поклонение. Просто поклонение.
- Това е лошо, а?
- Почакай една минута.
Имам, моли се.
Вдигни я на крака.
Не виждам!
- Не искаш да го правиш.
Искаш да се бием? Да се бием.
Прекрасно, прекрасно създание.
Шрил са прелестни създания.
Говоря за човека.
Ще го убият!
Не!
- Ридик?
- Тук съм!
Браво! Грацията, изражението,
чистото насилие.
Изящно.
- Дай...
- Какво?
Дай ми ножа.
Толкова завършено и съвършено изпълнение.
Остава само един въпрос.
И мисля, че няма да ти хареса.
В каква поза да те замразя...
за да го запазя непокътнато?
Какво...
Не!
- Ще го запазиш ли това?
- Явно ще бъдеш абстрактна композиция.
Долу! Сега!
Ще трябва да събудим доста хора, за да ги хванем.
- Кои?
- Всичките! Дори Галите!
Всеки и всичко, което може да държи оръжие!
До последния! Веднага!
Добре. Каква е далаверата?
Боже мой!
Ела при тате, красиво гологлаво копеле.
Тумбс, какво, по дяволите правиш?
Просто събирам информация.
Добре, стига толкова. Имаме да приберем няколко бегълци.
- Стреляй без предупреждение.
- Да, сър.
Какво по дяволите се е случило тук?
Млъквай и заеми позиция.
Изгорете ги.
- Стегнете си панталонките, момчета.
Какво, по дяволите беше това?
Не мърдай.
Пуснете го.
Какво по...
- Лошо ли си ранен.
- Той? Почти ме разкъса на две.
Просто драскотина, този път.
Тази кучка.
- Движение!
Не трябва да спираме.
- Не можем да надбягаме това нещо,
не и тримата.
Какво? Мога да продължа!
Може би някой друг ден.
- Заведи я на летателната палуба.
- Тя е малко назад на горното ниво.
Да. Скрийте се там и изчакайте това, което ни преследва да отмине .
Когато това стане, тичайте към летателната палуба и не поглеждайте назад,
независимо какво ще чуете.
Ще те изчакаме.
- Следвай Имам.
А ти какво ще правиш?
Та къде ще се срещнем с Рид...
Джак...
Трябва да му помогнем, Имам.
Не можем да му помогнем ако си тръгнем.
Понякога точно така става.
Претърсете.
Видях нещо.
- Провери го.
- Не пипай това!
- Мамка му.
Не бих си облякъл това отново.
Пусни я.
Мен искаш, нали? Искаш да се пробваш за титлата?
Казах ти, че това се задава.
Къде отиваш?
Да приготвя кораба и да се разкараме от това място.
Значи можем да избягаме?
Свърши се.
Оцеляхме.
Върни се обратно в към ада,
проклет вонящ звяр!
Им...
Да, успяхме.
Джак, направи нещо ужасно нецивилизовано.
Ридик.
- Проблеми?
Да.
Отзад няма нищо.
Това, което ме притеснява лежи пред нас.
- Джак.
- Загрижен съм за нея, Ридик,
че тя ще стане...
Като мен.
- Какво е това място?
- Нищо интересно.
Ще ви сваля на Ню Мека.
Ридик. Още не сме свършили, момче.
Въобще не сме свършили.
Превод: SpAwN Редакция: Sharkbite