Cold Mountain (2003) (Cold Mountain CD2_BG.srt) Свали субтитрите
Няма повече да ме прострелват, заради кауза в която дори не вярвам.
Хайде, да вървим.
Хайде, не могат да стрелят. Хайде!
Не спирайте! Хайде!
Щикове!
Хайде!
Взимайте ботушите и пушките! Да виръвим!
Хайде!
Това плашило не би могло да уплаши Янките.
Или се опитваш да си направиш мъж?
Не.
Минавам оттук... през ден-два...
Не защото ми е на път...
- просто искам да те видя.
- Зная.
Забелязах те.
- И не ми допадна.
- Къде е малката ти прислужница?
Руби. Още ли търгува със среброто на баща ти?
- Престани!
- Вече опита от кацата с меда.
И сега няма да я остави!
Тази ферма още носи името ми!
Чуваш ли ме, жено? Ще ви трябва нещо повече от плашило!
Сал.
Добър ден.
Не се разделяйте. Защо ме ображдат така?
Досега не бях виждал да се оре с пушка.
Води се овйна.
Махнете се от земята ми!
- Момчетата ти вкъщи ли са?
- Не съм ги виждал от четири години.
Те са някъде там, бият се с други момчета, а не с възрастни хора.
Значи не възразяваш да поогледаме?
Защото мислим че са тук.
Смятаме че ги криеш някъде тук.
Какво искате да ви дам? Кокошка? Агне?
Да бе!
Работата е там...
че ти имаш само една пушка, а ние сме петима. Няма да е честно.
Кралю на кралете!
Какво беше това?
Укриваш дезертьори. Имам правото да конфискувам фермата заедно с всичко в нея.
Всяка чиния, всяка овца, всяка пилешка сачма.
Мога да присвоя дори и задника на дъртата.
Тъй че не ми предлагай пилци.
Хайде момчета!
Мама ви вика!
Мамо!
Не!
Мамо! Мамо!
Не!
Дяволите да те вземат!
Ако знаех че си толкоз тежък, щях да те оставя в оковите.
Сали!
Не!
Не!
Божичко, Сали?
Ейда!
Давай, давай!
Какво има, миличка?
Казва да я оставим! Дигай!
Хвани врата й!
- Сали!
- Дръж й врата.
Този свят няма да издържи още дълго.
Господ няма да позволи...
да просъществува още много.
- Колко дълго съм спал?
- Два дни, три дни... Не достатъчно.
- Не мога да спирам тук.
- Седни преди да си се сгромолил.
Аз съм дезертьор.
Ако ме открият тук, може да стане опасно.
И какво ще ми направят? Ще отнемат младия ми живот?
Разбрах, че човек може да преживява само с кози.
Козичката ти прави компания,
дава ти мляко,
и сирене,
а когато се наложи,
и добро месце.
Красавицата ми.
Хубавката ми тя.
Значи воюваш...
Мога да убивам...
с дни наред.
Само Аз и врага ми.
И аз винаги го убивам.
Никога обратното.
Не разбирам защо.
Дал си му шанс, той го е пропуснал.
Да, предполагам е така.
Виждаш ли, мисля че за всеки от нас
е приготвен план.
Вземи природата за пример.
Птицата отлита някъде, подбира си някакво семе, изсира се върху му и пониква разстение.
Птицата си има цел, изпражнението има цел и семето си има цел.
Ти също имаш цел.
Справи се чудесно, козичке.
Беше същинска красавица.
Понякога ми се струва че откачам, а просто съм бил гладен.
Сега изпий това. Ще облекчи болката и ще ти помогне да заспиш.
Тя чака ли те още, тази Ейда Монро?
Поне беше.
Вече не съм сигурен,
дали дори ме помни още.
Легни си.
Аз съм като момче, отиващо за дърва през зимата,
а през пролетта се връща със свирка.
and comes back in spring with a whistle,
Като всеки глупак, изпратен да се бори за един флаг ушит с лъжи.
Лауданума вече те хваща. Това е добре.
Разкажи ми още.
Тя ми даде една книга...
Ейда Монро.
Написана от човек на име Бартрам.
Описал е пътешествията си.
Понякога...
само като прочета името на някое място...
близо до дома...
Сорел Коув,
Бишъпс Крийк...
Тези места са принадлежали на други преди нас,
на Чироките.
Какво наричаме Студената Планина?
Как е възможно едно име... дори не и истинско такова...
да разбие сърцето ти?
Това е тя.
Тя е мястото към което отивам,
а аз едва я познавам. Едва я познавам!
И изглежда така и няма да се върна при нея.
"Да пътуваш толкова надалеч, от изток до запад,"
"хиляди тежки мили,"...
Трябва да затворя очи.
"бродейки из цялата Божия Земя -"
"- Неговия океан, Неговите блата, Неговите склонове и падини -"
"за да се окажа, в края на пътя, просто следа във вледеняващия сняг,"
"откъдето да виждам, през синята мъгла,"
"един свят от планини..."
Ейда!
Ейда!
- Човек е!
- Кой?
Искаше да краде от зърното ни! Хванал се е в капана! Чуй как вика!
- Помощ!
- Тук е!
Помощ!
Слушай сега!
Към... прицели се!
Към задника ти е насочена пушка!
- Измъкнете ме от тази проклетия!
- Въоражен ли си?
Не, госпожо. Аз... Китките ми са на път да се скъсат.
Не мога да повярвам!
- Стоброд Тюс!
- Руби?
Това е баща ми.
Да знаеш... мога и да хапвам докато го правиш.
Да знаеш, че няма да се храниш вътре.
Първо, тук хората ги бесят, ако приютят дезертьори.
Второ, дори и да даваха награди за това,
пак щеше да ядеш отвън.
- Наранена си.
- Каква съм?
Сърцето ти е наранено. Държах се лошо с теб.
Ти щеше да си много по-напанен, ако не бях увила зъбите на капана в зебло...
- Което бе моя идея.
- Което бе нейна идея.
- Нараних те.
- Мили Боже!
Измислих около 50 песни.
Руби това, Руби онова, Руби с искрящите очи...
Ей! Да се разберем.
Ти ме биеше, изоставяше ме, пренебрегваше ме,
и после ме понатупваше още малко.
Това е истината, а не Руби с искрящите очи.
Промених се, хората се променят.
Войната ужасно много променя хората.
Сигурен съм, че руби ти е казвала, че не винаги съм бил добър...
Ти беше задник!
Не отричам, наистина бях.
- Би ли го разкарала оттук?
- Музиката ме промени.
Тя ме изпълва целия, Руби.
Щеше ми се да си носех цигулката.
Руби, имам нова цигулка.
О, наистина красива цигулка. Много добре свири. Руби, дори не предполагах.
- Готов си.
- Аз...
Бог да ви благослови.
Добре тогава.
Нямаш ли по-хубаво палто?
О, скъпа. Дабре съм. А ти само кажи и повече няма да се върна тук.
Не искам да притеснявам теб и господарката ти.
Руби не работи за мен.
О! Извинявам се.
Нямам вече господар.
Знаеш ли кой има нужда от палто, скъпа? Партньора ми, един дебелак на име Пенгъл.
Крием се в една пещера, с един певец от Джорджия,
а Пенгъл наистина умира от студ, но няма палто което да му става.
Обичам те Руби.
В случай че небето се стовари отгоре ни.
Винаги си била добро момиче.
Този човек не спира да лъже.
Можем просто да го посадим в пръстта... и да си отгледаме още един като него.
Това е лекарството, това е месо,
а на теб ти е втръснало и от двете.
Не зная как ще ти благодаря.
Това е само за показност.
- Върнете се откъдето сте дошли!
- Благодаря за палтото!
- И за храната също!
- Марш!
- Обожавам това палто!
"Любовтта ми към Линтън, е като листата в горите."
"Осъзнавам, че времето ще ги промени, както зимата променя дърветата."
"Любовтта ми към Хийтклиф, я усещам като древните скали под мен."
"Източник на почти невидима наслада,"
"но въпреки това необходима."
"Той е винаги..."
"винаги е в мислите ми."
Няма да се омъжи за Линтън, нали?
Не можеш да говориш така за Хийтклиф, и после да се омъжиш за Линтън.
Ще разберем.
Утре...
Няма да чакам до утре!
Руби...
"Източник на... почти невидима наслада,"
"но въпреки това необходима."
Това ми харесва.
Аз съм войник от Конфедерацията... в отпуска съм.
Нужни са ми подслон... и храна.
Държа пушка!
Разбрах ви.
Имам малко боб и царевични питки.
Всичко което имам.
- Благодаря ви.
- Сама съм,
както виждате, с бебето си.
Трябва да съм сигурна, че не ни мислите лошо.
Не.
Не го искам.
Ако зависеше от мен, щях да разкарам всичкия метал от този свят.
Всяка сабя, всяка пушка.
Всичко е наред.
Гориш, мъничето ми.
Болно ли е бебето ти?
Мъжът ми е мъртъв. Застреляли са го при Гетисбърг и така и не видя синчето си.
Съжалявам.
Където и да почукаш ще получиш подобен отговор.
Мъжът е мъртъв, жената е сама.
Не е нищо особено, но поне е топло.
Няма никакъв дивеч по пътя, само билки и корени.
Трябва да пробвам да го нахраня.
Трябва да хапнеш нещо, бебчо.
Не иска да се храни.
Инман, между другото. Така се казвам.
Аз съм Сара.
Бебето ми е Итън.
Приятно ми е да се запознаем.
Изглежда сте неговия размер.
И той беше висок и жилав.
Благодаря ти.
Става ли ти нещо?
Това са доста добри ботуши.
Е, лека нощ тогава.
Лека нощ.
"Коледата скоро ще отмине. Коледата скоро ще отмине."
"И тогава ще се включим в оркестъра."
- Не говори ли?
- Не може да говори! Вече ти казах.
Да не е малоумна тогава?
Не!
Не му обръщай внимание.
Ще дойдеш ли вътре?
Би ли направил нещо за мен? Дали... би ли могъл...
да легнеш до мен без да... се налага да стигаме по-далеч?
- Ще си вървя. Искаш ли да си вървя?
- Не.
Не искам да си вървиш.
Работата е там...
Че обичам една жена.
Много я обичам.
Опитай да поспиш.
- Весела Коледа, Пенгъл.
- Лека нощ госпожо.
Весела Коледа, Джорджия. Радвам се че се запознахме.
- Весела коледа, госпожице Ейда.
- Весела Коледа.
- Весела Коледа, миличка.
- Недейте да преспивате тук.
- Няма.
- Опасно е. Няма да спите тук!
Доста е студено. Могат да останат за една нощ.
Ако останат за една, ще искат да останат за две.
Аз нямам проблеми, това палто е топличко.
Ами другата неделя? Тогава е Нова Година.
- Може би.
- Ще бъде по-добра от 1864.
- Войната ще приключи до месец.
- Каза същото и преди един месец.
А трябваше цялата да продължи само месец.
Лека нощ, г-жо Сали. Весела Коледа!
- Лека нощ, г-це Руби.
- Лека.
- Лека нощ.
- Лека.
Ще пренощуваш у нас, Сали.
- Това си е моята Руби.
- Няма равна.
- Що за име е Джорджия?
- Това не му е името, просто е оттам.
Чувала съм, че това бил най-грозния Щат под небето.
Защо толкова се интересуваш от името му?
Хей, как се казва това съзвездие ей там?
Ето там.
Ами... това ли? Това е Орион.
Това е Близнаци, а това е голямото куче на Орион,
Голямата Мечка.
Чуваш ли я, Сал?
Приказва като същинска планинарка.
Не, винаги мога да назовавам звездите, Руби. Никога не ми е било проблем.
Обичам те, миличка.
В случай че небето се стовари на главите ни.
И теб обичам, Сали. Наистина.
- Събуди се!
Ставай! Излизай, бързо! Идват Янките!
Янките, вече са тук.
Ако те открият, за всички ни ще стане много лошо.
- Ще се опитам да ги отблъсна.
- Не, бебето ми. Моля те, просто...
Моля те, просто си върви!
Ние сме от армията на Севера! Търсим храна!
Хайде, отваряйте! Умираме от глад!
- Нямам нищо! Нищичко!
- Сега ще проверим.
- Вътре има някакво бебе. Доведи го.
- Моля ви, болно е! Не го наранявайте, умолявам ви!
Моля ви, нямам нищо!
Точно така, вземете кокошките ми. Вземете ги. Те са всичко което имам.
Казва че имала само пилци.
Мръсна южняшка лъжкиня!
Гладни сме.
Не бързаме за никъде.
Сещаш ли се, че с тези пилци не можеш да изкараш цяла зима.
Моля ви, покрийте детето ми.
Просто ни кажи къде е храната и ще го приберем.
Моля ви, болно е.
Просто го покрийте.
Умолявам ви!
Моля ви, имайте милост!
Имам прасе!
Имам прасе!
- Скрито е зад къщата!
- Отиди да видиш.
Моля ви!
Моля ви, господине. Моля ви!
Та той е още бебе!
Трепери.
Моля ви, просто го завийте.
Какво ви става? Какво?
Нямам нищо друго, кълна се!
- Това не е съвсем сигурно.
- Да.
Отведете ме вътре. Вършете каквото искате.
Само вкарайте и бебето ми. Нека влезем всички. Моля ви!
Моля ви!
Ако ми вземете прасето, можете да ме отпишете!
Вземете го и няма да преживея!
- Млъквай!
Не!
- Нали се сещаш че няма да издържи много?
- На теб пък какво ти пука?
Така е по-добре. По-добре е.
Хайде де, остави нещо и за нас.
Отдръпни се от бебето!
Към мен!
Не стереляй! Просто търсехме храна.
Свали си ботушите.
Свали си панталоните. Ризата също.
Не стреляй, моля те.
Умираме от глад. Не сме яли с дни.
- Хайде.
- Гладни сме, не сме яли с дни.
Действай!
Благодаря ти.
- А сега се омитай.
- Добре.
- И не спирай!
- Благодаря ти.
- Обичам снега.
- Аз пък го мразя! Студа също!
- Хайде!
- Закъде сме се разбързали?
Ако Руби разбере че сме преспали тук, ще настъпи същински ад!
"Любов моя, къде си?"
"Изгубила надежда да те зърна, отново ти пиша,"
"както правих преди,"
"както винаги съм правила."
Мислите ли че става за ядене?
Нали знаеш, пече ли се достатъчно дълго, можеш да ядеш всичко.
Замръзнал е. От кога ли е тук?
- Гладен ли си?
- Да.
Значи не дълго.
Добър вечер.
Надявам се не ви притесняваме.
Нещо против да се сгрея до огъня?
Казвам се Тийг.
- Познавам ли ви?
- Стоборд Тюс.
- Това жена ти ли е?
- Това е мъж.
Той жена ти ли е?
Музиканти сме. Той е с банджото, аз с цигулката.
Твоят любим има доста месце по него.
- Изглежда доста романтично край огъня.
- Същинска любовна картинка.
Ще посвириш ли на цигулката?
Разбира се.
Разбира се.
Хей, събуди се.
Добър вечер, госпожичке.
- Къде е Джорджия?
- Къде е Джорджия ли?
- Капитан Тийг иска да посвирим малко.
- С удоволствие.
Чухме че имало дезертьори наоколо, криещи се в голяма пещера.
- Не съм чул такова нещо.
- Значи не знаете къде е тази пещера?
- Не, сър.
- Знаеш, Стобс. Той казва...
Не, точно така. Не, не...
Има пещера горе, близо до Беърпен Бранч, свирили сме там горе.
- Не съм забелязал да има бегълци.
- Въобще не е при Беърпен Бранч.
Той винаги се изгубва.
Тази пещера, ние живеем в нея.
Преди замръзвах вътре в нея, докато не ми дадоха това палто.
Руби ми направи палтото. Обичам палтото си.
Тази част е принадлежала на един отец, а тази на кон.
Руби каза, че така ще решавам дали да се моля или цвиля.
Той не... не знае какви ги бръщолеви.
Мозъка му е не по-голям от орех.
Палтото си е хубаво.
Направо ми разбихте сърцето.
Цяла нощ ли ще киснем тук?
Застанете ето там.
Руби, тя не разбира нищо от тази война.
Не я мислете, това искам да ви кажа.
Нито пък Ейда. Няли ме разбирате?
Ти също. Отивай там.
Ще ни снимат ли?
Не се усмихвай.
- Какво?
- Стига си се хилил.
Той винаги е ухилен. Няма лоши намерения.
Постоянно му разправям, че нищо на този свят не заслужава усмивка!
Сложи си шапката пред лицето.
Покрий си лицето с шапката.
- Руби!
- Какво?
- Руби!
- Какво има?
- Тийг... Гражданската Отбрана...
- Какво?
Застреляха баща ти!
Застреляха го, както и Пенгъл!
Казах на Джорджия, че може да остане тук. Че може да спи в плевнята.
Няма нищичко, ако си тръгне ще умре в снега.
Може да дои кравите. Няма да се притеснявам за това.
Имаме да се катерим пет часа. Нарисува ни карта.
Готова съм.
Разбра ли че глупаците пренощували в мелнцата?
Това си е Стоброд Тюс. Не може да направи нищо хубаво, без да го развали след това.
Оставил е следи в снега по целия път и Гражданската Отбрана ги е намерила.
- Сякаш е изписал "Застреляйте ни"...
- Руби...
Руби.
Съжалявам.
Всичко което се случва е абсурдно.
Призовават тази война над земята,
но с това промениха и времето, и сега стоят в дъжда и разправят "По дяволите, вали!"
Ако пролея и една сълза за баща си, ще бъде незаслужена.
Е, хайде.
Ето ги.
Мили Боже.
Боже Господи!
Няма го тук.
Тийг сигурно го е отвел.
Направиха същото и с момчетата на Суенгър, нали?
Завързали са ги за назидание.
Взели са му палтото.
Защо им е да му взимат палтото?
Татко? Татко!
Тате!
- Татко?
Още диша!
Аз съм, Руби!
Не ме напускай отново!
- Трябва да го отведем у дома.
- Няма да успее. Ще умре по пътя.
Почти не му е останала кръв.
Ето го, усещам го.
- Извади ли го?
- Да.
Наблизо има едно местенце. Било е на Чироките.
Има подслон и вода.
Преди се криех тук, когато се разбушува.
Боже!
- Ще отида да потърся храна.
- Вземи пушката.
Проклета да съм!
Обърни се!
Върни се откъдето си дошъл!
Връщай се!
Ейда?
Ейда Монро?
Разкарай се или ще те гръмна!
Инман?
Инман?
Инман...
Най-добре ела с мен.
Руби,
това е Инман.
О! Поздравления!
Трябва по-честичко да те пускам навън с пушката!
Изглежда сякаш ей сега ще се сгромоляса.
- Може би имам нужда.
- Да не са те застреляли или нещо такова?
Не и наскоро.
- Спи.
- Не се учудвам.
- Изглеждаше съвсем грохнал.
- Видях го.
В кладенеца на Сали Суенгър! Мъж, облечен в черно, вървящ в снега.
- Ами, ето ти го.
- Не беше същото, като това което видях.
В кладенеца сякаш падаше.
- Може би просто не си го спомняш.
- Помня го идеално.
Имаше гарвани, черни гарвани.
И те летяха към мен.
Руби, мислех че го виждам да умира,
а вместо това, съм го видяла да се връща при мен.
Имам големи планове за фермата.
Зная.
Зная че е така.
Имам добре изградена представа, как ще изглежда Блек Коув.
Не зная, Руби.
През цялото това време, обвивах сърцето си с лед.
Как да го разтопя сега?
Ей!
Приключваш ли вече с ножа ми?
Имаме да готвим пуйка.
Само момент.
Вобще не те бива в това.
Дай на мен.
Спокойно, няма да те порежа.
Не че ще има голяма разлика де.
Истински ли са чувствата ти към нея?
Не се върти!
Да.
Съжалявам, опитах се да бъда тих.
Получи ли писмата ми?
Получих три писма.
Носех ги с мен, в онази книга която ми даде...
На Бартрам.
Изпратила съм поне сто и три.
Ти писа ли ми?
Когато имах възможност.
Ако така и не си ги получила, мога да обобщя.
- Не, не.
- Молех се да си добре.
Молех се да съм в мислите ти.
Ти бе единственото нещо, което ме предпази от това да потъна в забрава.
Как така?
Та ние едва се познавахме. Това бяха просто няколко мига...
Хиляди мигове!
Те бяха, като торба... пълна с малки диаманти.
Няма значение дали са истински, или просто са измислени.
Очертанията на врата ти...
Ето това е истинско.
Начина, по който се поддаде на ръцете ми, когато те придърпах към мен.
Ти ореше нивата...
Ти носеше табла...
- Ти не искаше да влезеш вътре...
- Наистина не исках...
Затова ми се наложи да взема таблата, за да излеза навън да те видя...
Онази целувка...
която усещах всеки ден от пътуването ми.
Всеки ден те чаках...
копнеех.
Копнеех да зърна лицето ти.
Само да можеше да видиш същността ми...
Наречи го както искаш - душата ми ако щеш. От това се страхувам.
Мисля че съм съсипан.
Опитваха се непрестанно да ме убият...
- Но аз просто не бях готов.
- Инман...
Ако някога... ако някога съм имал доброта, вече съм я изгубил.
Ако е имало нещо нежно в мен, вече съм го убил.
Как бих могъл да ти пиша, след това което съм сторил...
Или което съм видял?
Първо,
затваряйте вратата. Замръзвам.
Второ... затваряйте вратата, че замръзвам.
Лежа си аз, запушила с пръсти ушите,
за да не чувам кой имал торба с диаманти,
кой носил табла...
Ако искаш да ти писне от живота,
трябва само да послушаш как си "шепнат" влюбените.
Всъщност, ако само ще си гукате цяла нощ, аз отивам да си лягам с него.
- Лека нощ, тогава.
- Не.
Моля те...
не казвай лека нощ.
Войната наистина обезсмисля някои неща.
Вече не мога да си помисля за сватба.
Мисля че и баща ми би го усетил така.
Ейда, искам да се оженя за теб.
Ако разбира се и ти ме искаш...
Нямаше ли някакво поверие, според което е достатъчно да кажеш "Ще се оженя за теб" три пъти,
и вече сте съпруг и съпруга?
Ще се оженя за теб...
Ще се оженя за теб, ще се оженя за теб.
Защо се смееш?
Защото май трабваше да кажат "Ще се разведем" три пъти и вече спират да са заедно.
Мога да чакам.
О, Инман. Ще се омъжа за теб, ще се омъжа за теб, ще се омъжа за теб.
Ще се омъжа за теб, ще се омъжа за теб.
Имам много... Имам страшно много копчета, съжалявам.
Би ли се обърнал?
Не...
Не, не бих.
Ще водя коня достатъчно бавно, за да не увреди баща ти.
- Вие двете вървете напред.
- Не, не искам.
- Не, ще вървим заедно.
- Така е по-сигурно.
Ние сме дезертьори. Никой няма нищо против вас.
Прав е.
Аз... Искам твоето разрешение Руби,
ако ще живея с в ас в Блек Коув.
Добре тогава.
Ти оставяш на коня.
И не го губи, нито го продавай.
Ще ни трябва във фермата.
Добре, татко.
Не искам да те оставям.
Ще бъда с теб при свечеряване.
Хайде.
Надявам се този Джорджия да се е справил с животните.
- Знаех си че мислиш за него.
- Не е вярно!
- Мислех си за подути вимета...
- Аха...!
- И преди да кажеш "все тая"...
- Нищо не казвам!
Госпожичке любовчийка! Госпожичке любовчийка!
Хей!
- Доста ълго погребение за баща ти.
- Цало пиршество.
Това беше на ирландски.
Значи, приятелчето ви Джорджия...
Отивахме да ви навестим, когато научихме че укривате дезертьори.
И той ни каза, след малко убеждаване, че сте тук горе.
Постоянно обикаляме планината.
Нагоре, надолу.
Ще има възмездие.
Когато тази война приключи, ще има възмездие.
Ти ли направи това палто?
Да помагаш на дезертьори се счита за измяна.
Доколкото знам, едната половина е от това на отеца, другата е конска.
Възмездие?
Възмездието е за този свят,
не за моя.
Проклет да съм! Това копеле не ще да мре.
- Не!
- Руби!
Инман!
Капитан Тийг!
- Слез оттам!
- Не, сър. Тук си ми е добре.
Тогава просто ще стрелям в коня.
- Животното на Капитана ли яздиш?
- Точно така.
- Мъртъв ли е?
- Надявам се.
Виж, дай ми оръжието си и се прибирай. Приключих с войната, писна ми от нея!
Ако ти дам пистолета си, просто ще ме гръмнеш.
Няма да го направя.
Но няма и да сляза от планината, гледайки те как се отдалечаваш.
На това му викат дилема.
- Ще ти кажа какво имам на моя страна.
- Ккаво имаш на твоя страна?
Самочувствието на младежта.
Инман!
Не!
Аз...
аз се... върнах.
Обичам те.
Скъпи...
Онова що е изгубено, нивга не ще се завърне при нас.
Земята не може да бъде изцерена.
Твърде много кръв.
Сърцето не ще зарастне.
Остава ни само да се примирим с миналото,
и да се опитаме да се учим от него.
- Какво правиш?
- Той умря на този ден, миличка.
Дай го тук.
- Не го убивай.
- Няма да го убивам.
Трябва да опитаме нещо, иначе и то ще умре.
Всичко е наред.
Ще опитаме един номер.
Вече има и дни, в които успявам да не мисля за теб.
В тези дни нуждите на фермата са по-силни от тези на сърцето ми.
По това време на годината навсякъде кипи от живот.
Откривам те във всичко.
Сякаш все още се прибираш при мен.
Ако можеше да ни видиш на този Великден в Блек Коув,
щеше да разбереш, че всяка крачка от пътуването ти си е заслужавала.
Грейс Инман, никой не е казал да ядеш.
За добрите приятели, добрата храна, доброто семейство,
за всичките ти благословии, благодарим ти, о Боже!
- Амин.
- Амин.
- Амин.
- Амин.
Амин!
- Миличък, сайдера свърши.
- Това е за теб.
Добре, най-добре... Най-добре да донеса, получих си заповедите.
Погледнах още веднъж в кладенеца на Сали.
Този път нямаше какво да ме преследва.
Имаше само облаци.
Облаци, а после... слънце.
Превод от английски: Doombringer_TM (a_dishkov@abv.bg)